Книга за Европейското изследователско пространство (еип) предизвика мащабен дебат по отношение на бъдещата ориентация на еип

Брюксел, 11 юни 2007 г.

„Знанието е ключов елемент на конкурентоспособността“ каза Янез Поточник, комисар по научните изследвания. „За да могат нашите предприятия да заемат водещите позиции в бъдеще, те трябва да инвестират сега в знание. Правителствата трябва да въведат подходящите мерки, за да ги подпомогнат.“

След последните важни цифри, публикувани през 2005 г., политиците стартираха нови инициативи, на ниво както ЕС, така и държави-членки, за да ускорят създаването на „Европа на знанието“. Амбициозната Седма рамкова програма (7РП) бе приета и се изпълнява със значително по-висок бюджет от този на предшестващата я 6РП. Държавите-членки поеха нови и широкообхватни задължения в рамките на обновената Лисабонска стратегия, като си поставиха цели относно бъдещия интензитет на НИРД. Наскоро публикуваната Зелена книга за Европейското изследователско пространство (ЕИП) предизвика мащабен дебат по отношение на бъдещата ориентация на ЕИП ¹

Важните цифри за 2007 г. представят данни и статистика за науката, технологията и иновациите до 2005 г., тоест предхождащи последните инициативи и подновени ангажименти. Те показват, обаче, че тези последни развития в политиката сега са нужни повече от всякога, поради най-малко пет причини:

1. 
   ЕС е част от глобализиран свят, в който знанието е по-равномерно разпределено, отколкото когато и да било преди. Силната конкуренция в тази област изисква от ЕС да се адаптира и да направи ЕИП по-привлекателно за останалата част от света. Важните цифри за 2007 г. показват, че държави като Китай вече са сред силните конкуренти в глобализираната основана на знанието икономика.
   
2. 
   Докладът показва, че интензитетът на НИРД в ЕС е в застой от средата на деветдесетте години. През 2005 г. само 1,84 % от БВП са изразходвани за НИРД в ЕС-27 и това ниво все още е по-ниско от нивото в САЩ, Япония и Южна Корея. Нововъзникващите икономики като Китай също бързо наваксват. Ако настоящите тенденции се запазят, Китай ще е настигнал ЕС по отношение на интензитета на НИРД до 2009 г. Въпреки това, държавите-членки на ЕС с висок интензитет на НИРД като Австрия, Германия, Финландия и Дания показват, че е възможно поддържането и увеличаването на интензитета на НИРД над 2 % и дори 3 % от БВП.
   
3. 
   Над 85 % от разликата между интензитета на НИРД в ЕС и този на основните му конкуренти е причинена от различията във финансирането на НИРД в бизнес сектора. Ниското ниво на разходи за НИРД от частния сектор в Европа в сравнение със САЩ се дължи основно на различия в индустриалната структура и по-малкия размер на сектора на високи технологии в ЕС.
   
4. 
   По отношение на високите научноизследователски постижения, въпреки че ЕС е най-големият производител на научни постижения в света, влиянието на европейската наука е по-слабо от това на САЩ. Европа е изпреварена от САЩ във всички научни дисциплини по отношение на броя на цитатите и на най-често цитираните публикации. Освен това, университетите в ЕС са много по-слабо представени в челните места на основаващите се на библиометрични показатели класации на най-големите университети в света. В допълнение, връзката между технологията (патентовани изобретения) и научната база е много по-слаба в ЕС отколкото в САЩ. Европа трудно извършва пробив в новите индустрии на високите технологии.
   
5. 
   Въпреки че финансирането от частния сектор е значителна част от НИРД, публичният сектор играе основна роля. Публичното финансиране на НИРД в ЕС трябва да бъде запазено, за да позволи на частните дейности в тази област да се развият и увеличават, като се основават на солидна научна база. Важните цифри за 2007 г. показват, че висок интензитет на НИРД може да бъде постигнат, когато силното участие на частния сектор съпътства високите нива на публично финансиране. За икономиките, които са в период на наваксване, държавното финансиране на НИРД е от решаващо значение за създаването и развиването на научни и технологични възможности.