Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов



страница32/34
Дата22.07.2016
Размер5.36 Mb.
ТипКнига
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34
ГЛАВА 7.
1. Защото тоя Мелхиседек, - цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,

2. комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,

3. без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, - пребъдва завинаги свещеник.

4. Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.

5. Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.

6. Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.

7. Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.

8. Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив.

9. И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:

10. защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.

11. И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?

12. Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.

13. А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;

14. защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.

15. И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,

16. Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.

17. Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

18. А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност,

19. защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.

20. И доколкото това ставаше не без клетва

21. (защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя - с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: "кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков"),

22. дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус.

23. Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;

24. а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.

25. Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.

26. Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,

27. Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.

28. Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.


ГЛАВА 8.
1. А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,

2. и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

3. Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе.

4. Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона

5. и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: "гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината".

6. А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания.

7. Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.

8. Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, -

9. не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.

10. Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.

11. И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят,

12. понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня".

13. Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.
ГЛАВА 9.
1. Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;

2. защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая".

3. А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих";

4. в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,

5. а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.

6. При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;

7. а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

8. Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,

9. която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,

10. а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.

11. Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,

12. нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.

13. Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,

14. колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!

15. И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.

16. Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;

17. понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.

18. Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.

19. Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и чернена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,

20. думайки: "тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог".

21. Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.

22. И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.

23. И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно - с по-добри от тия жертви.

24. Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,

25. и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

26. (инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.

27. И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд,

28. тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.


ГЛАВА 10.
1. Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.

2. Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.

3. Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,

4. защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.

5. Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.

6. Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.

7. Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля".

8. Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни",

9. сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто.

10. По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.

11. И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;

12. а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,

13. очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.

14. Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.

15. А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:

16. "този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя:

17. "и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня".

18. А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

19. И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,

20. който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,

21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22. нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;

23. нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;

24. и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,

25. като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.

26. Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,

27. а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.

28. Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,

29. колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?

30. Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: "отмъщението е Мое, Аз ще отплатя", казва Господ. И пак: "Господ ще съди Своя народ".

31. Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!

32. Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,

33. ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;

34. защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.

35. И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.

36. Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;

37. защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави.

38. А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".

39. Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.
ГЛАВА 11.
1. А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.

2. Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните.

3. Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.

4. С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори.

5. Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.

6. А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят.

7. Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.

8. С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива.

9. С вяра се пресели той в обетованата земя, като в чужда, и се настани под шатри с Исаака и Иакова, сънаследници на същото обещание;

10. защото той очакваше оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог.

11. Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал.

12. И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг.

13. Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята;

14. защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество.

15. И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат;

16. но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.

17. С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,

18. за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име";

19. защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.

20. С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.

21. С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му".

22. С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.

23. С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед.

24. С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря,

25. и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада,

26. и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата.

27. С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия.

28. С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях.

29. С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха.

30. Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни.

31. С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).

32. И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци,

33. които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове,

34. угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища,

35. жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение;

36. други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор,

37. с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани

38. (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.

39. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното,

40. защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.


ГЛАВА 12.
1. Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,

2. имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

3. Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.

4. В борбата си против греха още не сте се противили до кръв

5. и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.

6. Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема".

7. Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

8. Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове.

9. При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?

10. Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.

11. Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.

12. Затова "укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене"

13. и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а по-скоро да се изцери.

14. Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа,

15. като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина;

16. да не би да има между вас някой блудник, или нечестивец като Исава, който за една гозба се отказа от първородството си.

17. Защото знаете, че и отпосле той, желаейки да наследи благословението, биде отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, ако и да бе го молил за това със сълзи.

18. Вие не сте пристъпили към осезаема планина, и пламнал огън, и облак, и мрак, и буря,

19. и тръбен звук, и говорещи глас, слушателите на които молеха да им се не говори вече,

20. защото не можеха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "и звяр ако се допре до планината, с камъни ще бъде убит, или със стрела застрелян".

21. И толкова страшно беше онова, което се виждаше, че и Моисей рече: "ужасен съм и треперя".

22. Вие обаче пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели,

23. към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство,

24. и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която по-добре говори от Авелевата.

25. Гледайте да не отбягвате Оногова, Който говори. Защото, ако не останаха ненаказани ония, що отказаха да слушат оногова, който говореше на земята, колко повече ние, които се отвръщаме от Оногова, Който говори от небесата,

26. Чийто глас тогава поклати земята, и Който сега се обещава и казва: "още веднъж Аз ще потреса не само земята, но и небето".

27. Думите: "още веднъж" означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото.

28. И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх,

29. защото нашият Бог е огън, който изтребя.
ГЛАВА 13.
1. Братолюбието да пребъдва между вас;

2. страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели.

3. Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло.

4. Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог.

5. Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна";

6. тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?"

7. Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.

8. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

9. Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.

10. Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.

11. Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,

12. затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.

13. И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;

14. защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.

15. Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.

16. А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

17. Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.

18. Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре.

19. Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро.

20. А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа),

21. нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.

22. Моля ви, братя, приемете търпеливо това увещателно слово: накратко и ви писах.

23. Знайте, че брат Тимотей е пуснат, с него (ако той скоро дойде) ще ви видя.

24. Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.

25. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

ОТКРОВЕНИЕ НА СВЕТИ ИОАНА БОГОСЛОВА

ГЛАВА 1.
1. Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро. И Той го яви, като го изпрати чрез Ангела Си на Своя раб Иоана,

2. който възвести словото Божие и свидетелството Иисус Христово, и всичко, що е видял.

3. Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо.

4. Иоан - до седемте църкви, които са в Асия: благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол,

5. и от Иисуса Христа, Който е верният свидетел, първороденият из мъртвите и началникът на земните царе. Нему, Който ни възлюби и уми от нашите грехове чрез Своята кръв

6. и Който ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници, - слава и владичество вовеки веков! Амин.

7. Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена. Да, амин!

8. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.

9. Аз, Иоан, който съм и брат ваш и съучастник в скръбта и в царството и в търпението Иисус Христово, бях на острова, наречен Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово.

10. Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Аз съм Алфа и Омега, първият и последният;

11. и туй, що видиш, напиши на книга и изпрати на църквите, що са в Асия: в Ефес и в Смирна, в Пергам и в Тиатир, в Сарди, във Филаделфия и в Лаодикия.

12. И обърнах се да видя, отде иде гласът, който говореше с мене; и като се обърнах, видях седем златни светилника,

13. а сред седемте светилника едного, подобен на Син Човечески, облечен в дълга до нозете дреха и препасан до гърдите със златен пояс;

14. главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му - като огнен пламък;

15. нозете Му - подобни на лъскава мед, като в пещ нажежени, и гласът Му - като шум от много води;

16. Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше двуостър меч; лицето Му сияеше, както слънце сияе в силата си.

17. Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той тури върху ми дясната Си ръка и ми каза: не бой се; Аз съм първият и последният

18. и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта.

19. И тъй, напиши, което видя, което е и което има да стане след това.

20. Това е тайната на седемте звезди, които ти видя в десницата Ми, и на седемте златни светилници: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника, що видя, са седемте църкви.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   34


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница