Книга за книгата Откъдето и да я погледнеш, "Мистерията Лим"
Изтегляне 0.98 Mb.
|
| Книга за книгата
Откъдето и да я погледнеш, “Мистерията Лим” е уникална книга. Написана по действителен случай /дори са запазени действителните имена!/, когато на 4 април 2004 година при екскурзия в Сърбия и Черна гора автобус пада в река Лим и загиват 12 деца... Останалите, заедно с всички възрастни, оцеляват. Книгата описва не само какво точно се случва на 4 април, но и последвалите събития в рамките на година след трагедията, която потапя едно малко 40 – хилядно градче в скръб. Показана е както драмата на родителите, близките и съучениците на загиналите, така и драмата на оцелелите в зловещата катастрофа възрастни участници и учители – организатори и ръководители на екскурзията. Един учител по литература, неучаствал в екскурзията, но преподавал на 7 от загиналите деца, съкрушен от болка и скръб, измъчван от екзистенциални въпроси, започва да търси отговор: Как и защо умират тези деца? Какво действително се случва в нощта на 4 април и защо загиналите са само деца? Има ли виновни или всичко е съдба, провидение, карма? Всичко плод на нелепа случайност ли е или няма нищо случайно? Съществува ли Бог и Висша справедливост или всичко е сляпа игра на случая? Има ли живот след смъртта или смъртта слага край на всичко? В търсенето на отговори, учителят е озарен от впечатляващи прозрения, които осветляват случилото се и ни карат да видим не само събитията, свързани с катастрофата, но и смисъла на съществуването в нова перспектива. Оказва се, че има Бог, че нищо не е проста игра на случая, че човешката душа е безсмъртна! Нещо повече – любовта е в състояние да надмогне смъртта и да даде възможност на душите /едната във видимото, а другата в невидимото/ да контактуват помежду си. Изключително интересни са знаците на съдбата, които сякаш са вещаели катастрофата... явлението “синхронност”, пророческите сънища и сънища, които като че ли са влизане в съприкосновение с един по – висш свят, недостъпен за обикновените сетива. Наред с това, са описани и необикновени, необясними от физическа гледна точка явления, които провокират съзнанието и разширяват нашата представа за реалност. С изключително силен драматичен заряд са натоварени отношенията между родителите на загиналите деца и учителите, организирали екскурзията. Авторът умело поставя проблема за вината и прошката, като излага различни гледни точки към случилото се и оставя читателят сам да реши на чия страна да застане в този сложен конфликт. Всичко е видяно през погледа на героя – разказвач /учителя по литература/, който се опитва да посредничи между двете страни в конфликта и си навлича много неприятности. Сблъсква се с озлоблението и желанието за мъст на опечалените родители и се опитва да направи невъзможното – да им помогне да трансформират естествената болка от загубата на близък човек в милост и прошка. В жанрово отношение книгата е странен конгломерат от документалистика, есеистика, поезия и художествена проза. Повествованието – увлекателно, разтърсващо и спиращо дъха, е изпълнено с нежен лиризъм, впечатляващ драматизъм, възвишен трагизъм и дълбок езотеризъм. Преплитат се два плана – на настоящето и на миналото. Бихме могли да говорим и за още два – реален /осезаем/ и мистичен /неосезаем/. “Мистерията Лим” оказва изключително мощно, пречистващо и облагородяващо въздействие върху читателите, а авторът, за когото тази книга е официален дебют, е сравняван с такива световно известни имена като Карлос Кастанеда, Ричард Бах, Джеймс Редфийлд, Ерих Мария Ремарк, Паулу Коелю, Антоан дьо Сент Егзюпери, Данте Алигиери... В навечерието на 4 април 2006 година, когато се навършваха 2 години от смъртта на загиналите в Лим 12 деца, ИК „Кръгозор” реши да издаде книгата ми „Мистерията Лим”. Съответно аз бях поканен точно на 4 април в сутрешния блок на bTV, за да я представя в разговор с водещата Ани Цолова – приятна, с меко и магнетично излъчване млада жена. В един момент тя каза: „Нека да включим Свищов и да чуем какво мислят родителите за издадената книга.” Показаха ги всички, но Манзаров, като председател на фондация „Ангели от Лим” взе думата и каза, че надали това е бил най – подходящият момент да се издаде тази книга. Родителите смятат, че авторът е използвал тяхната родителска болка и мъка, за да спечели слава и пари. Обвинението, хвърлено пред лицето на цяла България беше изключително грозно, но донякъде не бях изненадан, въпреки предварителния разговор, който бяхме имали с Манзаров. Явно някои от другите, по – агресивно настроени родители, го бяха притиснали, а и три дни преди това, след като лично ѝ бях подарил и надписал книгата, Нели – майката на героинята в книгата Светослава Пантелеева, ми се обади с леден глас по телефона и каза, че не искала повече да ме вижда, че не искала повече да ходя на гроба на дъщеря ѝ и когато се срещаме по свищовските улици, да гледам да съм по – далеч от нея. Много ме заболя от тези думи. Доплака ми се. Така че до голяма степен аз бях подготвен за атака срещу мен. Успях да се овладея, да приема нещата с разбиране и да остана вътрешно спокоен, без да позволя на емоциите и личностното начало да вземат връх. Отговорих, че уважавам г – н Манзаров – че той е човек, който си държи на думата (имах предвид това, че си беше изпълнил обещанието да не дава на никого от другите родители текста на книгата, който му бях предоставил предварително, да се запознае с него и да си каже мнението, преди тя да бъде издадена). А това, дали съм написал книгата с комерсиална цел – нека читателите сами да си отговорят на този въпрос, след като я прочетат и може ли въобще една такава книга да бъде написана с комерсиална цел, след като аз съм я писал с кръвта на сърцето си? Когато свърши интервюто с мен, със Стефка – шефката на ИК „Кръгозор” се качихме в едно такси, което трябваше да ни закара (пак за интервю) в БНР „Хоризонт”. По пътя телефонът ми извъня. Дълбоко развълнувана, със сълзи в очите, ми се обаждаше Ценка Попова – учителката по история, организатор на злополучната екскурзия, за да ми каже, че ми е безкрайно благодарна и че никой досега (дори и най – добрите ѝ приятели) не бил правил подобно нещо за нея. След интервюто в радиото, дадох интервю и за две кабеларки – военния канал и TV7, като съвсем изненадващо водещата на предаването за култура Мартина Шопова направи заключителен коментар, в който се изказа против книгата (предполагам, че не я беше чела, иначе интелигентна жена като нея надали би си позволила такъв коментар), с който подкрепи родителската позиция, т.е. че аз експлоатирам тяхната болка, за да печеля слава и пари. На другия полюс беше журналистката и водеща в ВВТ Ваня Манолова, която беше прочела книгата и силно впечатлена от нея, бе пожелала да ме покани на 3 април вечерта в своето предаване. Предполагам, че щеше да се получи много интересен разговор, но… от издателството казаха да отхвърля предложението, защото те имат уговорка първо да отида в bTV, която е най – гледаната програма. Когато се завърнах в Свищов, голямата ми дъщеря Светослава, която беше гледала интервюто по bTV сподели, че същия ден, докато е обядвала и е гледала телевизия, изведнъж телевизорът се е самоизключил и тя е побягнала уплашена навън на двора. А аз отидох в лятната кухничка и реших да си включа газовия котлон, за да си направя кафе, но… в един момент се оказа, че по незнайни причини маркучето, което съединява котлона с газовата бутилка се е… самоизвадило! За мен не будеше съмнение, че това бяха знакови неща подобни на онези, описани в „Мистерията Лим”. Междувременно при излизане на книгата в бр.14 на „Литературен вестник” беше поместена следната анотация за „Мистерията Лим”: „Малцина са тези, които знаят, че съществуват български мистични писатели, сравними по своите открития със " Селестинското пророчество ", " Джонатан Ливингстън Чайката " и дори с книгите на Кастанеда. Борислав Русанов е последовател на Кубрат Томов, а в тази книга сам е един от онези, предусетили наближаващата трагедия.” Няколко дни след това родителите от фондация „Ангели от Лим” излязоха в свищовския вестник „Дунавска зора” с отворено писмо до мен, което прочетоха и по радио Фокус. Ето текстът на това писмо: Господин Русанов, В навечерието на 4 април 2006 г. – денят, в който се навършват две години от нелепата смърт на Александра, Антоана, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослав, Светослава и Юлиян, излезе Вашата книга “Мистерията Лим”. Точно на тази дата имахте възможността да представите произведението си по националната телевизия bTV. Вие “парламентьорът” не избрахте пътя на съгласието като предварително ни попитате нас – родителите, обединени във фондация “Ангели от Лим” какво мислим за книгата ви и какви въпроси събужда тя в нас. И въпреки това, вие я издадохте. Затова ние се чувстваме длъжни, тъй като в нея става дума за паметта на децата ни и разглежда проблем, който всъщност е дълбоко личен и безкрайно болезнен, да се обърнем към Вас чрез публичното пространство, което ни предоставят медиите, за да не решите отново, че сте “разпнат” или да си присвоите, или по-скоро самоизмислите ролята на “мисионер и мъченик”. Логично първият ни въпрос е свързан с датата, която избрахте, за да представите книгата си. Защо използвахте точно годишнината от смъртта на дечицата ни? Защо? В нас остана ужасното чувство, че вие използвахте този ден, за да изтъргувахте книгата си и за да придобие повече известност. Казано с други думи – целта ви е била комерсиална. Логично е да си зададем въпроса дали медиите щяха да ви обърнат такова внимание, ако я бяхте представили след пет или десет месеца по-късно? Каква по-добра и безплатна реклама за вас? Защото, доколкото ни е известно имате публикувани и други произведения, които съвсем не се радват на този интерес от страна на медии и читатели. И все пак, смятаме, че имате шанс да демонстрирате благородните си намерения, ако те наистина са били такива. Предлагаме ви да дарите средствата от продажбата на книгата на фондация “Ангели от Лим”, за да може заедно с Вас да помогнем на нуждаещите се деца и да работим за каузата “Да опазим децата!” – която е основна наша цел. Смятаме, че като учител и “благородник” няма нищо по неестествено за вас от това. Прочитайки книгата ви, у нас се загнезди и неприятното съмнение за безкористната цел на ролята ви на “парламентьор” между нас и учителите. Тоест смятаме, че в началото на онзи кошмарен и трагичен за нас миг във вашата глава се е родила идеята да напишете книга. Идея, в която по принцип няма нищо лошо, но която рязко контрастира с вашите изповедни мисли за “шока, в който сте бил след смъртта на децата и как вашата любов и болка са също, толкова големи и силни като нашите”. Моментът, в който сте решили да напишете вашата книга, както и този, в който решихте да я представите, ни навеждат на въпроса, какво друго, ако не цинизъм е това? Всеки един запознат със случая ще прозре, че в книгата няма почти нищо истинско за него. Вие не сте си направил труда да установите истината за трагедията като се поровите в документите, а сте написал това, което сте чул или са ви преразказали трети лица. Това прави книгата едно “ярко жълто и булевардно четиво” (защото какво друго, ако не жълти са страниците, в които описвате много лични и интимни подробности от живота на всички засегнати от случая, нещо, което не разбираме как допринася за разбулването на “мистерията Лим”). Изключение прави разказа ви за вашата “героична постъпка” при посредничеството между нас и учителите от СОУ “Н. Катранов”. Това е друга голяма част от вашето произведение, в което ни занимавате с подробности от хигиенните си и спортни навици, младежки години, духовни признания, както и вдъхновени, и прочувствени диалози с ваши близки, от които извода е един, че вие сте един дълбоко духовен, извисен и прекрасен човек, достигнал до други нива и измерения, недостъпни за нас непросветените и обикновени хора. Не ви ли се струва малко нарцистично от ваша страна? Кому е нужно и полезно да занимавате с тези неща – освен може би вашата персона? Да, Вие сте се застраховал, че автора има право на художествена измислица и на творческа свобода, но дали тези деца и тази трагедия заслужават това – книга, изпълнена със съновидения, паранормални явления и жълти факти? Смятаме, че е безотговорно! Имали сте възможност да използвате други форми на изкуството, както и друга тема, в която да ни покажете Вашите качества и талант, без да осквернявате паметта на децата ни. Ние отдавна вървим по нелекия път, който ни е отреден и с времето наистина израстнахме, научихме се да прощаваме и нямаме желание за мъст към виновниците за трагедията, защото всеки сам носи тежкия си кръст, но не можем да останем безучастни, когато странични хора се опитват да печелят и да се изтъкват на гърба на децата ни, и на разигралата се трагедия. Конфликтът, на който сте посветил книгата си, не съществува и отдавна не е на дневен ред. Това, което най-много ни вълнува сега е да пазим и помагаме на децата. Това е нашата цел. А Вашата, г-н Русанов? За да не си помислите, че сме емоционално нестабилни, озлобени или озверели хора, каквито често се опитвате да ни представите, Ви предоставяме мнението на безпристрастната критика за книгата Ви, публикувано в списание “ТЕМА”,година VI, брой 14(233),10-16 април 2006 – сериозно, интересно и авторитетно издание, което се надяваме, че четете: ЕКЗОТЕРИЧНА КАША “Трудно е да се измъкне натурално парче действителност от екзотеричната бъркотия в тази книга. Още първите страници с цитати от молитви, “Пинк Флоид” и намеци за черна магия настройват скептично. Борислав Русанов е от учителите, които са си останали у дома по време на автобусната екскурзия, завършила в р. Лим. Той обещава съпоставки между гледните точки на колеги, родители и ученици, но на повечето страници разсъждава дали трагедията не е “жертвоприношение на Бога заради нашите грехове”, търси съвпадения в броя на апостолите и загиналите или преразказва пророчески сънища. Ванга също е в кюпа с предсказанието, че свищовлии ще страдат, докато не възстановят храма на името на покровителя Св. Илия, а пък шофьорът и той се казвал Илия. Русанов си признава още, че контактува с духове и публикува свое стихотворение посветено на загиналите по време на земетресението през 1977 г. Капак на всичко са отзивите накрая, в които го сравняват с Ерих Мария Ремарк”. гр. Свищов Със съжаление: 11.04.2006 г. фондация “Ангели от Лим”
До Фондация “Ангели от Лим”
Уважаеми родители! Много ми е болно, че се налага да водим такъв диалог върху книгата, която исках да се превърне в словесен паметник за вашите деца и която написах с толкова любов, човешка милост и съпричастност... Обвинявате ме, че точно на 4-ти април съм представил произведението си по bTV. Да, вярно е, но датата не беше избрана от мен, а от самата медия, която запозната със съдържанието на книгата, счете за необходимо да ме покани точно тогава, защото едва ли може да се намери по-подходяща дата от тази, при положение, че творбата е написана в памет на 12-те деца. По въпроса за другите ми книги, бих казал, че съм ги издавал с лични средства и без помощта на издателства, и съм ги дарявал на мои приятели, а не съм ги продавал. Затова е нормално да не са толкова популярни, колкото “Мистерията Лим”, която е по обществено значим проблем, дискутиран много в публичното пространство. Пишете ми, че аз “парламентьорът” не съм избрал “пътя на съгласието”, като предварително не съм ви попитал какво мислите за книгата. Както знаете, текстът, преди да влезе в издателството, беше предоставен любезно на Председателя на Фондация “Ангели от Лим” Г-н Георги Манзаров за консулт. Да, той имаше забележки – че не съм посочил виновниците и причините за трагедията, че книгата била 90% емоции, а само 10% факти, че не съм отразил всички гледни точки към случая (примерно на фирмата – превозвач), че съм отговорен пред бъдещите поколения, защото тази книга може да се окаже книгата на моя живот и тя трябва да има ясно послание, каквото, според него, липсва. Каза ми, че изобщо не подлага на съмнение искреността на моите чувства... че това е нещо, което изобщо не може да се преиграе по никакъв начин. Съжалявал, че нямал 10% от моя талант, за да напишел той книга по случая. И в заключение ми каза: “Аз най-отговорно ти обещавам по никакъв начин да не ти преча и да не се противопоставям на издаването на тази книга!” Когато го попитах как биха отреагирали другите родители, той ми отговори, че смята, че няма да има по-остри реакции. Мисля, че постъпих честно – от страна на учителите дадох предварително текста на Боряна Кожухарова, а от страна на родителите – на Георги Манзаров. И двете страни не бяха против тази книга да бъде издадена. Да, историята, която разказвам е болезнено реална и автентична, предадена с документална точност. Дори си позволих да запазя и истинските имена. Държах на това заради паметта на децата и желанието да обезсмъртя техните светли образи в паметта на бъдещите поколения. Имаше и още една причина, която беше продиктувана от по-глобалната цел, която си бях поставил – тази книга да утвърди идеята за безсмъртието на душата и по този начин, чрез разказаната автентична история, да даде утеха не само на родителите, загубили децата си, но и на всички хора, които са загубили любими и обичани същества. Знаете ли? За търговия, сметки и пари не ми се говори. Не владея този език. Аз говоря на езика на Любовта. Честно казано, парите са били последното нещо, което ме е вълнувало при писането на книгата и след нейното издаване. Не мисля, че ще забогатея. Дори не знам дали ще имам и печалба, но ако имам такава, то е сигурно, че ще отиде за поставяне на паметна плоча, която да напомня, че храмът “Св. Пр. Илия” е бил възстановен в памет на 12-те деца. А отговорът на този въпрос – как се е зародила идеята за написването на книгата и дали тя е била написана с користна цел – най – добре дава самата книга. Неслучайно, тя разтърсва читателя, защото всичко в нея е истинско и дълбоко изстрадано. Дори и Г-н Манзаров ми призна, че вероятно съм прав, като твърдя, че точно аз съм бил най – подходящият да напиша тази книга, защото съм преподавал на голяма част от децата, защото съм имал близки, както измежду учителите, така и между родителите, и позицията ми е позволявала отблизо да се запозная и с двете гледни точки. А дали книгата е стойностна, това времето и читателите ще кажат. Те са най-добрите съдници. Ще си позволя да отбележа само, че тя е на второ място в Топ 10 за нови заглавия и че вече е започнал преводът ѝ на английски език, което говори само по себе си... Не се съмнявам, че книгата ще бъде тест за всички читатели, както душите на тези прекрасни малки ангелчета от Лим бяха тест за нашите души... и чрез страниците на “Мистерията Лим” продължават да бъдат...
17.04.2006 г. С уважение: гр. Свищов Борислав Русанов Трябва да си призная, че това бяха изключително тежки дни за мен! От една страна атаката на родителите… и аз усещах как техните думи по мой адрес влияеха на общественото мнение… поне в Свищов всекидневно срещах хора, които преди с уважение ме бяха поздравявали, а сега отвръщаха лицето си от мен – не бях достоен за техния поздрав. Интересно беше и в училище – като се появих там, непосредствено след пролетната ваканция и медийното ми участие, и влязох в учителската стая, поздравявайки, настъпи ледено мълчание - никой не искаше да ме поздрави. Само две колежки – Е. Х. и Н. С. тайничко дойдоха при мен – първата, за да ме поздрави за книгата, като доброжелателно ми направи забележка защо съм си позволил да хвърлям „бисери на свинете”, като съм разкрил толкова много езотерични неща, които не са за непосветените, а втората колежка ме поздрави за участието ми в сутрешния блок на bTV. Учениците от моя любим (вече седми) клас, описан в книгата „Мистерията Лим”, се гордееха със своя класен и по всякакъв начин оказваха подкрепата си. От тях бях получил и получавах много любов – нещо, което наистина ми беше необходимо в тази трудна ситуация, когато имах чувството, че целият свят е настръхнал срещу мен и едва ли не всички са ми обърнали гръб и ме мразят. Само те, милите, бяха готови дори и да воюват, но да ме защитят. Много ги обичам и съм им благодарен и досега. Но ръководството на училището, което се чувстваше засегнато по някакъв начин от книгата, направи възможното, за да ни раздели и то по – доста демонстративен начин. Още на първия учителски съвет непосредствено след ваканцията, директорът съобщи (въпреки предварителните ни разговори, че за новата езикова паралелка щял да се надява най – вече на учениците от моя клас, защото това е най – добрият клас и ако стане паралелката, то ще бъде естествено аз да им бъда класен), че учител по БЕЛ и класен ръководител на евентуалната нова езикова паралелка щяла да бъде г-жа Е. Й. - отсега да знаели родители и ученици! Факт е, че точно поради тази причина няколко деца от най – добрите, които държаха аз да им бъда класен и учител по БЕЛ, след успешно издържания изпит се записаха в други училища. Една от тези ученички – В. Й. беше споделила с мен, че когато е прочела в „Дунавска зора” отвореното писмо на родителите до мен, толкова я е хванало яд, че направо е смачкала вестника. Имаше и други интересни и показателни ситуации: в час П.- ученичка от моя клас, чете книгата ми под чина. Вижда я учителката М. Н., взема книгата, отваря я произволно, хвърля един поглед и казва на всеослушание пред учениците, на които съм класен: „Пълни глупости! Измишльотини!” След две години същата тази колежка, с която не съм влизал в конфликтни отношения и към която не тая лошо отношение, щеше да ме попита откъде може да се намери книгата ми, защото дъщеря ѝ искала да я прочете… Или друг случай: една сутрин Гергана Савова – ученичка вече в 12 клас, участничка в злополучната екскурзия, донесе „Мистерията Лим” и поиска от мен да ѝ напиша нещо за спомен. Написах ѝ, че човек трябва да открие своето призвание в живота и да го следва неотклонно. На следващия час имали при класната си З. Т., която пожелала да види какво съм написал на Гергана. След като го прочела, захвърлила книгата на чина и казала: „Той – великият писател, а ние – обикновените, простосмъртните…” Вкъщи пък съпругата ми каза: „Нали ти казах да не я издаваш тази книга, щото само неприятности ще си навлечеш с нея!” Въпреки това, когато една вечер започна да я чете, не я остави, докато не я прочете докъм 2:00 часа. На сутринта само каза: „Добре е.” А след две години ѝ направи втори прочит и каза: „Добре, че я написа тази книга, защото иначе всичките тези неща щяха да избледнеят и да бъдат забравени!” Междувременно в интернет, в сайта на фондация „Ангели от Лим” се развихри дискусия за книгата и нейния автор, предизвикана от отвореното писмо до мен. Ето как протече тази разгорещена дискусия: Кристина Василева (София, България)  
Уважаеми родители, Прочетох книгата “Мистерията Лим” и както и други мои приятели, за втори път след фаталната дата 4 април 2004 г. бях разтърсена и дълбоко впечатлена от мащабите на тази обща за всички ни трагедия и от удивителния начин, по който е написана книгата . Това беше и поводът да вляза във вашия сайт. Учудена, там видях открито ви писмо до автора Б. Русанов. И отказах да повярвам! Вашето писмо ме разтърси точно толкова, колкото и книгата, написана в памет на децата ви. Просто не мога да го проумея, не мога! Как е възможно да не разпознаете словото в книгата?!... Как е възможно да мислите, че това чисто и искрено слово осквернява паметта на децата ви?... Та това е паметник на душите на вашите деца! Но това, което истински ме шокира, беше омразата и дребнавостта, които лъхат от всеки ред на вашето писмо – тази злост толкова много ме обърка и озадачи... Много, много ме обърка вашето писмо по отношение на искреното съчувствие и респекта от вашата загуба.... Словото в книгата “Мистерията Лим” е пълно с любов, болка, красота и мъдрост. То докосва най-съкровените кътчета на душата и разтърсва читателя – както мен, така и всички мои познати, които я прочетоха. Прави ни съпричастни, мен ме направи една от вас... Толкова силно духовно четиво, явно писано от изключително чиста, интелигентна и търсеща личност, отдавна не ми беше попадало. И това го казвам като творец и филолог, който трудно харесва текстове и има висок критерий към словото. Но най-важното е – тази книга дава Път, Посока, Изход, Спасение. Това видяха всички, които я прочетоха – вече си я разменяме помежду си и впечатленията ни са едни и същи... Тази книга ни прави по-добри, искрени и истински. Явно това се вижда от всички, освен от вас... Защото словото в писмото ви до автора е пълно единствено и само с омраза и гняв. И аз не мога да проумея как е възможно в сърцата ви да съжителстват едновременно толкова болка и толкова нечиста, грозна злоба! Просто не мога да го проумея! В думите ви няма нито капка любов! Слепи ли сте?! Хора, прогледнете!!!! Та тази книга ви дава Изход! Не разбирате ли – откриването на виновните е безспорно нужно, но не е всичко, от което се нуждаете, не е достатъчно да ви помогне, за да намерите покой! Сега, когато вече има виновен в лицето на Илия Измирлиев, това намали ли болката, достатъчно ли е това възмездие за душите ви? Това победи ли липсата и смъртта? Това удовлетвори ли ви?! Нима не виждате Изхода в словото на тази книга, която явно е написана, за да ви помогне?!...В заслепението си да посочите виновен вие сякаш сте забравили душите на вашите деца, които авторът явно познава много по-добре от вас. След като се подигравате на силната духовност в книгата, защо построихте параклис, който също е символ на духовността? Параклисът е духовен храм и книгата също е духовен храм – както Църквата и Библията са храмове. Духовността се изразява по различни начини. Не мога да повярвам, че сте способни да напишете това писмо! Родители, та вашите думи оскверняват паметта на децата ви и невероятно объркват нас – всички, които ви съчувстваме и изживяваме болката ви като своя! Осъзнайте се, изтръгнете злостта от душите си и ги отворете за любовта. Това писмо много ви компрометира пред всички нас! Доникъде няма да ви доведе пътят на злобата. До Никъде – само ще ви разруши... Моля се за душите ви! Моля се да откриете пътя на Спасението и да намерят измъчените ви души покой! Моля се да откриете Пътя към душите на вашите деца! И благодаря на автора за смелостта, любовта и мъдростта. Този човек е изключително смел и отговорен, защото предварително е знаел какво ще последва след излизането на книгата. Сега сме в страстната седмица преди Великден. Но преди Възкресението е Разпети петък. Една е крачката от „Осанна!” до „Разпни го!”. И малко от нас са способни да я извървят. Но този е единственият път към изстраданата истина. Много вяра се иска за това. И Борислав Русанов е доказал, че я притежава. Възхищавам се от неговия избор и чистота. Дано Бог му дава сили в отстояването на този труден избор! Непременно ще потърся и другите му книги (благодаря ви искрено, че ни информирахте!) и ще се свържа с автора, защото всички, които прочетохме “Мистерията Лим”, искаме да му кажем, че сме го разбрали и ще го подкрепим! И в отговор на вашите цитати от списание „Тема”, ще ви препоръчам да отворите бр. 14 на „Литературен вестник” от тази година – няма да ви го цитирам, но си заслужава да прочетете рецензията за книгата в едно некомерсиално и наистина литературно издание.
Прочетох книгата "Мистерията Лим". Бях възхитена от проявеното отношение и смелост на автора. Чувствителната му душа е уловила болката от поредицата нещастия през последните години. Човек, с подобна фина душа е изключено да остане равнодушен към трагедията сполетяла неговите съграждани и ученици. Обръщението на родителите във връзка с издаването на книгата,меко казано ме възмути,шокира и обърка. Възможно ли е, да не се забелязват болката страданието, съпричастността и желанието да се търси изход? В книгата видях още Доброта, Смирение и Любов. Не я ли забелязват и те? Мили страдащи родители, неутешима е болката от загубата на дете! Но моля Ви, отворете очите, ушите и душите си. Не затваряйте мъката в сърцата си. Това не е изход. Вашата болка не е само ваша. Страданието, ако забелязвате, влиза във всеки дом под различна форма. Книгата на Борислав Русанов е протегнатата ръка за помощ! Приемете я! Благодарете!!! Доброто е Любов в действие! За другите написани книги от Борислав Русанов, а те са три, мога да кажа, че съм ги чела. Имам ги. Трудно, но ги набавих. Прекрасни книги! Те ми въздействаха по изключително специален начин! Промениха ме! Дай Боже повече подобни писания! Щастлива съм, че автор, като Борислав Русанов е мой съвременник! Не можеш да правиш добро без да го чувстваш! Въпросите вълнуващи връстниците на загиналите деца ме изпълват с радост и оптимизъм. Те мислят!!! Търсят отговори!! На края ги очаква Истината! До нея свитичка стои Причината. Бедата е, че в повечето случаи Истината не ни харесва, а Причината, горката, подминаваме. Нашата Съпротива от Приемане ни води до нова Беда. Такова Зацикляне е болезнено и трудно се излиза от него. Това е Нещастието! Харесва ли Ви? Пребиваването ни на земята е обучение, аналогично на класовете и различните степени на образованието. Във всекидневните ни взаимоотношения сме в непрекъснато обучение. Едновременно се учим и обучаваме. На нас ни въздействат и ние въздействаме. Учейки житейските си уроци, чрез нас други хора учат своите. Каквото обучение сме избрали и както сме го изучили, това можем да СПОДЕЛИМ. Всеки идва тук от Любов и нея да предаде на следващите... Каталог: dmdocuments dmdocuments -> Ликове-лекове, чумата и традицията симеон мильов dmdocuments -> Избирателен списък част I dmdocuments -> Избирателен списък част I dmdocuments -> За гласуване в изборите за общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 Г dmdocuments -> За произвеждане на национален референдум на 25 октомври 2015 Г dmdocuments -> Адрес на избирателната секция: Читалище с Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|