Книга за нас (кн. Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме

“ТРЕТАТА ТРЪБА”

Поздрави…

“Свидетелства за проповедници”, стр.58,59

“Когато ние като народ разберем какво означава тази книга за нас (кн.Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме.”

Кратък преговор първа и втора тръби…

Историческата част – за живелите преди нас читатели на книгата.

Есхатологичната част – за бъдещето пред нас.

Така е разумно – да се покрие целият период от над 2000г. новозаветна история; да се открие й бъдещето.

Похвата – чрез изучаване на миналото да видим принципно бъдещето.

Изпълни се чрез набезите на хуните. Руският историк, д-р на историческите науки, Хазанов казва следното: “За хуните сме чували още от деца, но никой не знае какви точно са били те! В това число и учените.”

Историкът Гибон имайки предвид хуните, казва: “Никога от времето на Ксеркс Европа не е била наводнявана от такава разнородна сбирщина.”

Идват най- вероятно от далечният Изток, от Монголия и Китай. Скитнически племена в непрекъснато движение все по на запад. Хуните са били най- ужасните унищожители и нападатели. В 4^-ти век достигат степите на Украйна. Навлезли в Европа от Централна Азия около 372 г.сл.Хр., хуните най-напред се заселили покрай долното течение на Дунав. Половин век по-късно те били отново в движение и за кратък период от време опустошили различни области в загиващата Римска империя.

Гибон казва: “Сред всички варвари Римляните най- много се бояли и мразели хуните. За тяхната бясна ярост в боя и свирепа безпощадност при грабежите, за кръвожадността и жестокостта им. Там където хуните преминавали не оставяли нито хора, нито постройки, само пепел и трупове.”

Особено страшни хуните стават при идването на техния вожд Атил.

Атил става вожд на хуните, убивайки своя собствен брат за да не го измести от трона, през 433г. Умира 20г. по- късно – в 453г. За него се знае, че бил ужас за враговете си. Сеещ смърт навсякъде. Нямал нито едно необмислено нападение.

Историкът Алберт Барнес обяснява изпълнението на тези два стиха по следния начин:

“Появяването на един предводител или главатар, който може да се сравни с една блестяща звезда означава, че неговото поприще трябва да е изключително блестящо. Той трябва да се появи внезапно, като метеор, и тогава да изчезне във водата. Неговият унищожителен път трябва да се простира главно в/у онези части на земята, където извират многобройни извори и реки, и неговото въздействие трябва да е такова, че да вгорчи водите им т.е. да причини смъртта на много хора. Това трябва да направи впечатление, като че във водите е паднала някаква горчива или отровна звезда носеща смърт”.

Исторически, горчивата звезда описана в третата тръба се отнася за Атила, който начело на своите хуни предприел опустошителни походи и гибелни нападения с/у Римската империя.

Барнес продължава: “Неговото появяване приличаше на появата на блестящ метеор от небето. Той дойде от изток с хуните и се впусна с бързината на падащ метеор в/у Империята. Сам той се считаше за син на Марс, богът на войната, и обичаше да се облича по един много хвърлящ се в очи маниер, така че ласкателите му казваха, че видът му ослепявал очите на ония, които го гледали”.

Друг голям историк – Гибон, описва нашествията на Атил със следните думи: “Европа по цялата си ширина, която от Понт Евксинос до Адриатическото море обхваща повече от петстотин английски мили, бе изведнъж наводнена от стотиците хиляди варвари на Атила, които я завладяха и опустошиха”.

Преди 1561г. – в 433г. хуните завзели Сердика (гр.София), Ниш, Аркадиопол и други градове в Западна Тракия. В 447г. огромна армия на хуните навлиза отново в Мизия, Тракия, Илирик – та чак до Термопилите. Целият Балкански п-в е завладян. В Гърция над 70 цветущи града са напълно разорени – обърнати на пепелища. Стигат до Константинопол и вземат от него откуп от 3000кг. злато и после по 1000кг. злато всяка година. Държавата на хуните се разпростряла от Елба до Волга, от Балтийско море до Балканският п-в, от Кавказ до Месопотамия. Центърът на тази империя е в Панония – в днешна Унгария.

Атил казвал: “Аз съм “Бич Божий”. Аз съм падащата звезда, от която трепери земята. Аз съм чукът на Вселената.” Атила се хвалел, че където стъпят неговите коне, трева никога не ще поникне. Някъде по това време започнали да подковават конете с железни подкови.

Войниците му били толкова жестоки, че веднъж били събрани стотици жени и те ги премазали до смърт и ги оставили на лешоядите. Били безсърдечни и безмилостни. Умишлено наранявали лицата си, за да плашат противника. Готвели месото под седлата, както яздели и го ядели сурово. Тези хора били наистина варвари. Това е точна дума – с варварско поведение. Били считани за Божи бич. Вгорчили живота на хората в Западната Римска империя.

Съвременниците му го описват като нисък на ръст, широки гърди, гордо поставена, голяма глава, с тесен разрез на очите и рядка брадичка. Атила е внушавал страх дори само със своя необичаен за Римляните външен вид. Бележит пълководец и политик. Дори Римляните са признавали това, въпреки че изпитвали към него люта ненавист.

Готският историк Джордан пише за Атил следното:

“Този човек се е родил на белия свят за да разтърсва народите и да внушава страх на всички страни.”

През пролетта на 451 г.сл.Хр., Атила пресича р.Рейн, със 700 000 армия. Градовете Кьолн и Майнц и други по течението на р.Рейн били опожарени. Хуните навлизат все по- на юг в Галия.

Те били спрени от обединените войски на римляни и германци.. Предводител на римската войска е Флавий Еций. На 15.06.451г. на полетата при Шалон в Северна Галия се състояла решителната битка. Една страхотна сеч.

Един историк пише: “Битката продължила през целия ден и течащата всред полето рекичка излязла от бреговете си препълнена от кръв!”

За един ден били убити 165 000 души, а ранените били няколко пъти повече. Казват, че от жажда ранените пиели вода от реката, смесена с кръв.

Атила бил спрян, но не и победен. Изненадващо тръгва на югоизток – по долината на р.По към Рим. Унищожава и изтрива от лицето на земята град след град. Стига до Рим. Папа Лъв І го моли да пощади града. Атила поискал огромни обезщетения в злато, иначе до една година заплашил, че ще се върне и ще унищожи Рим.

След кратък период на мародерство, в Италия избухнала чума и Атила с армията си се върнал в Панония. Ненадейно умрял през зимата на 453 г. След смъртта му светът си отдъхнал. Почти незабавно хуните изчезнали от историята.

Исторически третата тръба говори за Атила и хуните. Той дошъл като огнена звезда, преминава като метеор, от изток до запад. Животът му бил много кратък - като живота на избухваща звезда. Тя проблясва и изгасва – оставя впечатление, но твърде кратко. Той живял сравнително кратко време, но бил толкова жесток и агресивен в битките, че оставил за винаги своите горчиви следи в историята. Пелинът – на гр. “апсинтос”, известна горчива билка, на латински -“Артемизиа абсинтиум” - представя жестоките атаки на хуните, които причинили смъртта на мнозина.

Въпреки краткия период на господство хуните били толкова алчни в своите грабежи и опустошения, че името им е влязло в историята като синоним на най-ужасна сеч и унищожение. Откровение казваше, че звездата не пада в океана, а върху реките и водите – източниците на сладка вода. Исторически факт е, че Атила с ордите си вилнеел главно из Алпийските области, в онези части на Римската империя, където извират реките, Дунав, По, Рейн, Сена, Мозил и Луара.

Имат ли тръбите и едно есхатологично приложение? – Определено да.

Вайт живя предимно през втората половина на 19^-ти век. Според историческото тълкувание по това време е останала да звучи само 7^-та тръба. А тя казва – “в бъдеще… тръба след тръба ще звучи”.

Въпросът, който задаваме тук е: Може ли описаното в третата тръба да се случи буквално в края на земната история?

1. Буквално тълкувание.

Принципът, че апокалиптичните пророчества трябва да бъдат тълкувано символично, освен ако не може да им се даде ясно буквално тълкуване, подтикнал адвентните пионери да тълкуват тръбите символично.

Но, ако се замислим достатъчно, в днешно време буквалното тълкуване е съвсем уместно.

Според Откровение бедствията ще сполетят земята по Божия инициатива, а не по наша. Те ще бъдат ясни послания към света, че Бог се намесва в човешките дела и живот.

Ако първите четири тръби са екологично опустошение, следващият въпрос, който трябва да зададем, е: “Кое предизвиква това унищожение?” Най-добрият начин да отговорим е като погледнем какво казва пророчеството:

И в двата случая действието се извършва от небето. Ако първите три тръби представят буквални екологични катастрофи, идващи от небето върху земята, и ако причинителят наистина е нещо огнено, можем да се сетя само за възможността комети, астероиди и метеорити да ударят земята.

Помните ли ефекта като при потопа. Библията заявява, че “всички извори на голямата бездна се разпукнаха” (Бит. 7:11), което подсказва, че може би нещо стана в земните недра. Могъщи земетресения са пропукали големи подземни пещери и водни пътища. Пс.46:6 От оке­ан­с­ки­те дъл­бо­чи­ни, под­зе­ми­ята и пла­ни­ни­те ще започне да извира мътна вода. Водата в обширни райони ще бъде отровена, негодна за пиене.

В кн. “Комети, астероиди и метеорити”, 1990г., стр. 133, пише: “Токсичните валежи [предизвикани от сблъсък с астероид] биха лишили от листна маса оцелелите дървета, биха направили езерата киселинни, а неразтворими, силно отровни метали от почвата и скалите биха се просмукали и утаили в потоци, езера и реки, където биха разболели или отровили голяма част от оцелелите водни обитатели”.

Ако връхлетят комети, астероиди или поток от големи метеорити, със сигурност това би се случило. Прочетете още веднъж описанието на Йоан на първите три тръби и си спомнете, че ако бъдат възприемани буквално, това ще бъде съвършено описание на опустошението, предизвикано от астероид.

Една трета от земните гори изгаря.

Всички посеви по света изгарят.

Една трета от световния океан се превръща в кръв и една трета от морските обитатели измират.

Една трета от корабите биват унищожени от приливни вълни.

Огромни части от крайбрежните райони, включително и някои от най-големите градове, биват отнесени от огромни приливни вълни. Водата в обширни райони е отровена.

Ако това се случи ние можем да имаме складиране в ума си този сценарий.

“Друг необикновен аспект е, че “звезда” е в ед. ч. Библията нормално употребява думата в мн. ч. и свързва звездите със слънцето и луната. Авторът тук иска да фокусира върху една специална “звезда”. Интересно е, че както в Стария, така и в Новия Завет се отнася пряко за Месия. В пророчеството на Валаам звездата символизира Царя, Месия, призован да спаси народа Си Израил от неговите неприятели (Чис. 24:17). И в Новия Завет звездата представлява Исус като Месия (Мат. 2:2, сравни Откр. 2:28; 22:16). Единствения пасаж, където “звезда” в ед. ч. не означава Месия, се явява в книгата на Исая, който я прилага за падналият ангел, Луцифер, персонифициран от царя на Вавилон (Исая 14:12). Тя представлява една зла сила, която се стреми да узурпира мястото на Бога, както направиха строителите на древната вавилонска кула (Бит. 11:1-9), но завършва с падането й в бездната: “Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен от земята, ти, който поваляше народите. А, ти, думаше в сърцето щи: “Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди... Ще възляза над висотата на облаците, ще бъде подобен на Всевишния.” Обаче, ти, ще се снишиш до преизподнята [бездната]” (Исая 14:12-15).

Две групи очакващи Христос църкви излизат със своите светила за да осветят пътя на младоженеца при Неговото идване. Когато предупредителните удари обърнат очите на света към Христос, проповядването на неговото скорошно идване от всички църкви, ще отговаря на излизането на девиците, които го очакват. В тази притча ни се представят две групи хора. Всички са взели лампите си, Библията, и чрез нейната светлина са излезли да посрещнат младоженеца. Но докато “неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си”, “разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си”.

Първата група “като взеха светилниците си, не взеха масло със себе си”. Те са движени от чувствата. Тържествената вест събужда в тях страх, но се облягат на вярата на своите събратя и се задоволяват с мъждукащата светлина на добри чувства, без да е налице сериозно осмисляне на истината или истинско действие на благодатта в сърцата им. Излезли са да посрещат Господа, изпълнени с надеждата за бърза награда. Но не са били подготвени за кризата и разочарованието. Когато изпитанията идват, вярата им се разклаща и светилниците започват да гаснат.

Втората група е получила Божията благодат, обновяващата, просвещаваща сила на Светия Дух, която прави Неговото Слово светилник за нозете и светлина по пътя. Тя е изследвала със страх Божи Писанията, за да узнае истината и сериозно се е стремяла към чистота на сърцето и на живота. Тези от девиците са имали личен духовен опит и такава вяра в Бога и в Неговото Слово, която не би могла да бъде разклатена с отчаяние и отлагане.

Първите – тръгват да умилостивяват Бога и получават огъня запален от Сатана.

В.Б. “Приблизително по това време се появи и фанатизмът. Някои, изповядващи, че са дълбоко вярващи във вестта, отхвърлиха Словото Божие като единствен сигурен и непогрешим водач и, твърдейки, че са водени от Духа, се оставиха под контрола на собствените си чувства, впечатления и въображения.”

Водени от духа – но на кого?!

Спиритизма ще избухне със страшна сила.

“Са­та­на да­ва свое тъл­ку­ва­не на съ­би­ти­ята и под­дръж­ни­ци­те на не­де­ля­та, пов­ли­яни от заб­лу­да­та му, мис­лят, че бед­с­т­вия ще спо­ле­тят зе­мя­та в ре­зул­тат от на­ру­ша­ва­не­то на не­де­ля­та. Мис­лейки, че ще уми­лос­ти­вят Бо­жия гняв, те­зи вли­ятел­ни лич­нос­ти из­гот­вят за­кон, на­ла­гащ па­зе­не­то на не­де­ля­та” (“Тъл­ку­ва­не на пи­са­ни­ята”, т. 10).

“Не би­ва да се ос­ла­ня­ме на чо­веш­ки пре­тен­ции. Те мо­же, как­то Исус каз­ва, да са про­ява на чу­дот­вор­ни де­ла на ле­ку­ва­не. Но зад тях стои го­ле­ми­ят из­мам­ник, вър­шещ чу­де­са, ка­то ще нап­ра­ви до­ри и огън да пад­не от не­бе­то пред чо­веш­ки­те очи” (“Из­б­ра­ни вес­ти”, т. 2).

“То­ва са лъж­ли­ви са­та­нин­с­ки чу­де­са, с ко­ито ще зап­ле­ни све­та, ка­то нап­ра­ви и огън да пад­не от не­бе­то пред чо­веш­ки­те очи. Ще вър­ши чу­де­са и та­зи въл­шеб­на чу­дот­вор­на си­ла ще за­лее це­лия свят” (“Из­б­ра­ни вес­ти”, т. 2).

“Наб­ли­жа­ва­ме края на зем­на­та ис­то­рия и Са­та­на ра­бо­ти, как­то ни­ко­га до­се­га. Той се стре­ми да из­пъл­ня­ва ро­ля­та на ръ­ко­во­ди­тел на хрис­ти­ян­с­кия свят. Ра­бо­ти с не­ве­ро­ят­на бър­зи­на чрез лъж­ли­ви­те си чу­де­са. Пред­с­та­вен е ка­то оби­ка­лящ, ре­вящ лъв, тър­сещ ко­го да по­гъл­не. Той же­лае да об­х­ва­не це­лия свят в своя съ­юз. Кри­ей­ки под ман­ти­ята на хрис­ти­ян­с­т­во­то ис­тин­с­ка­та си урод­ли­вост, той си прис­во­ява от­ли­чи­тел­ни­те чер­ти на хрис­ти­яни­на и за­явя­ва, че е Хрис­тос” (“Пуб­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т. 8).

“Бо­жи­ето сло­во каз­ва, че ко­га­то то­ва Сло­во се прис­по­со­бя­ва към вра­жес­ки­те на­ме­ре­ния, Са­та­на пос­ред­с­т­вом дейс­т­ви­ята си ще изя­ви го­ля­ма мощ, из­пол­з­вай­ки хрис­ти­ян­с­т­во­то ка­то пре­текст та­ка, че “ако е въз­мож­но да заб­лу­ди и из­б­ра­ни­те (Ма­тей 24:24)” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“След ка­то ду­хо­ве­те ще из­по­вяд­ват вя­ра в Биб­ли­ята и ува­же­ние към цър­ков­ни­те ин­с­ти­ту­ции, тях­но­то де­ло ще бъ­де при­ема­но ка­то про­ява на Бо­жес­т­ве­на си­ла” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ви­дях, че Бог има Свои ис­к­ре­ни де­ца и в пад­на­ли­те цър­к­ви, ка­то пре­ди да бъ­дат из­ле­ти яз­ви­те слу­жи­те­ли и ми­ря­ни ще бъ­дат при­зо­ва­ни да на­пус­нат те­зи цър­к­ви и охот­но ще при­емат ис­ти­на­та. Са­та­на знае то­ва и пре­ди да проз­ву­чи ви­со­ки­ят вик на тре­тия ан­гел ще раз­д­ви­жи те­зи ре­ли­ги­оз­ни об­щес­т­ва, та­ка че всич­ки, ко­ито от­х­вър­лят ис­ти­на­та, да мис­лят, че Бог е с тях” (“Опит­нос­ти и ви­де­ния”).

“Неп­ра­вед­ни­те за­явя­ват, че са има­ли ис­ти­на­та, че чу­де­са са ста­ва­ли сред тях, че не­бес­ни ан­ге­ли са го­во­ри­ли и са вър­вя­ли ре­дом с тях, че го­ля­ма си­ла, зна­ме­ния и чу­де­са са би­ли изя­вя­ва­ни сред тях и че то­ва е бил зем­ни­ят ми­ле­ни­ум, кой­то та­ка дъл­го са очак­ва­ли. Це­ли­ят свят е обър­нат и до­ве­ден в хар­мо­ния с Не­дел­ния за­кон” (“Из­б­ра­ни вес­ти”, т. 3).
Вторите – разбират, че времето на Божият съд е наближило и проповядват Трите ангелски вести.

“И в Ад­вент­на­та цър­к­ва ще има чуд­но изя­вя­ва­не на Бо­жи­ята си­ла, но тя не ще спо­хо­ди оне­зи, ко­ито не са се сми­ри­ли пред Бо­га и не са от­во­ри­ли вра­та­та на сър­це­то си чрез из­по­вед и по­ка­яние. В про­ява­та на та­зи си­ла, ко­ято оза­ря­ва све­та с Бо­жи­ята сла­ва, те са­мо ще ви­дят не­що, ко­ето при тях­на­та сле­по­та ще им се сто­ри опас­но и въз­буж­да­що стра­ха. Те ще се обе­ди­нят, за да му се про­ти­во­пос­та­вят, по­не­же Бог не дейс­т­ва спо­ред мис­ли­те и очак­ва­ни­ята им. “За­що ­ пи­тат те ­ не ще поз­на­ем Све­тия Дух, след ка­то сме ра­бо­ти­ли за де­ло­то тол­ко­ва мно­го го­ди­ни” (Ри­вю енд Хе­рълд, 23 де­кем­в­ри 1890 г.).

“Тре­та­та ан­гел­с­ка вест ня­ма да бъ­де раз­б­ра­на. Свет­ли­на­та, ко­ято ще оза­ри све­та със сла­ва­та си, ще бъ­де на­ре­че­на фал­ши­ва от оне­зи, ко­ито от­каз­ват да вър­вят по пъ­тя на нейна­та въз­ви­ше­на сла­ва” (Ри­вю енд Хе­рълд, 27 май 1890 г.).

“Бо­жи­ите слу­ги не тряб­ва да под­гот­вят сло­ва­та си то­га­ва, ко­га­то дойдат из­пи­та­ни­ята на вя­ра­та. Тях­на­та под­го­тов­ка е имен­но да па­зят все­кид­нев­но в сър­ца­та си скъ­по­цен­ни­те ис­ти­ни на Бо­жи­ето сло­во, в хра­не­не с Хрис­то­ви­те по­уче­ния и в ук­реп­ва­не на вя­ра­та чрез мо­лит­ва. И ко­га­то из­пи­та­ни­ята дойдат, Све­ти­ят Дух ще ос­вет­ли в па­мет­та им нас­то­ящи­те ис­ти­ни, ко­ито ще до­кос­нат сър­ца­та на хо­ра­та, ид­ва­щи да ги слу­шат. Бог ще ос­вет­ли поз­на­ни­ето, по­лу­че­но чрез ста­ра­тел­но изу­ча­ва­не на Пи­са­ни­ята, точ­но то­га­ва, ко­га­то те имат нуж­да от не­го” (“Съ­ве­ти за съ­бот­но­учи­лищ­на ра­бо­та”).

“Ко­га­то дой­де вре­ме­то на из­пи­та­ни­ето, мно­зи­на, ко­ито се­га про­по­вяд­ват на дру­ги­те и ста­ра­тел­но изу­ча­ват раз­би­ра­ни­ята си ще осъз­на­ят, че на оп­ре­де­ле­ни за­пит­ва­ния не мо­гат да да­дат за­до­во­ли­те­лен от­го­вор. До вре­ме­то на из­пи­та­ни­ето те не са поз­на­ва­ли не­ве­жес­т­во­то си. Мно­зи­на от цър­к­ва­та смя­тат, че раз­би­рат то­ва, в ко­ето вяр­ват, но до­ка­то не за­поч­не бор­ба­та, не ще осъз­на­ят соб­с­т­ве­на­та си сла­бост. Ко­га­то бъ­дат от­де­ле­ни от вяр­ва­щи­те и бъ­дат при­ну­де­ни да ос­та­нат са­ми и да обяс­нят убеж­де­ни­ята си, ще бъ­дат мно­го учу­де­ни кол­ко обър­ка­ни са раз­съж­де­ни­ята им въз ос­но­ва на то­ва, ко­ето те смя­тат за ис­ти­на” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т. 5).

Ефектът от забавянето.

“И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките и заспаха.” Чрез забавянето на младоженеца е представено времето, когато Господ бе очакван, но не дойде. В това време на несигурност интересът на повърхностните и на половинчато искрените е приспан чрез фалшивите тълкувания на Сатана.

Фатална сигурност.

“Неп­ра­вед­ни­те за­явя­ват, че са има­ли ис­ти­на­та, че чу­де­са са ста­ва­ли сред тях, че не­бес­ни ан­ге­ли са го­во­ри­ли и са вър­вя­ли ре­дом с тях, че го­ля­ма си­ла, зна­ме­ния и чу­де­са са би­ли изя­вя­ва­ни сред тях и че то­ва е бил зем­ни­ят ми­ле­ни­ум, кой­то та­ка дъл­го са очак­ва­ли. Це­ли­ят свят е обър­нат и до­ве­ден в хар­мо­ния с Не­дел­ния за­кон” (“Из­б­ра­ни вес­ти”, т. 3).

Откр.11:10
За верните настъпва нощ на изпитание. И именно в нощта на изпитанието, те като, че изгубват до известна степен усърдието и предаността си.

В.Б. ”Пред нас е “времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята” (Откр. 3:10). Според човешката преценка ще изглежда, че Божият народ скоро ще запечата свидетелството си с кръв, както стана с мъчениците от миналото. Децата на Бога започват да се страхуват, че Господ ги е оставил да загинат в ръцете на неприятелите. Това е време на ужасна агония. Ден и нощ те викат към Бога за освобождение. Неправедните ликуват и се чува хулният вик: “Къде е сега вашата вяра? Защо Бог не ви освободи от ръцете ни, ако наистина сте Негов народ?” Но очакващите си спомнят как Исус умря на Голготския кръст и как свещениците и управниците викаха подигравателно: “Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!” (Матей 27:42). И те като Яков се борят с Бога. Лицата им изразяват вътрешна борба. Бледност е покрила всяко от тях.”
Идването на Младоженеца в най- тъмния час

В.Б. “С тържествуващи викове, подигравки и проклятия тълпи зли хора се готвят да се нахвърлят върху плячката си, когато ето, гъста тъмнина, по-черна и от най-тъмната нощ, пада над земята. Тогава на небето се явява блестяща дъга, която свети със славата, излъчваща се от Божия престол, и тя като че ли обгръща всяка молеща се група. Разгневените множества се стъписват. Подигравателните им викове замират. Забравят обектите на своя смъртоносен гняв. С ужасни предчувствия се взират в символа на Божия народ и копнеят да бъдат защитени от мощния му блясък.”
Добре е да имаме масло в аванс.

С.П.Д. “Тряб­ва да се на­учим да мис­лим и ни­ко­га да не заб­ра­вя­ме зна­ме­ни­ти­те сце­ни на съд­би­те, ко­ито ще се слу­чат в не­да­леч­но­то бъ­де­ще пред нас. Ко­га­то кар­ти­ни­те на Вто­ро­то Хрис­то­во при­шес­т­вие са пос­то­ян­но в на­ше­то съз­на­ние, ко­га­то мис­лим за де­ня, в кой­то всич­ко ще бъ­де от­к­ри­то пред очи­те ни, то­ва ще ока­же вли­яние вър­ху на­ши­те ха­рак­те­ри”.

“Хрис­ти­яни­те тряб­ва да се под­гот­вят за то­ва, ко­ето ско­ро ще се сто­ва­ри вър­ху све­та ка­то изу­ми­тел­но съ­би­тие. Та­зи под­го­тов­ка тряб­ва да нап­ра­вят чрез ста­ра­тел­но изу­ча­ва­не на Бо­жи­ето сло­во и пос­ред­с­т­вом стре­ме­жа да съ­об­ра­зят жи­во­та си с Бо­жи­ите прин­ци­пи” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

“Са­мо оне­зи, в ко­ито Бо­жи­ите ис­ти­ни са здра­во ус­та­но­ве­ни, ще пре­жи­ве­ят пос­лед­ния ве­лик кон­ф­ликт” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Са­мо оне­зи, ко­ито са би­ли при­леж­ни уче­ни­ци на Сло­во­то и са ста­на­ли съ­учас­т­ни­ци с лю­бов­та на Ис­ти­на­та, ще бъ­дат за­щи­те­ни от заб­лу­ди­те, по­ро­би­ли то­зи свят” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“На­ши­ят на­род тряб­ва да раз­бе­ре Бо­жи­ите про­ро­чес­т­ва. Той тряб­ва сис­те­ма­тич­но да изу­ча­ва прин­ци­пи­те на раз­к­ри­та­та ис­ти­на, под­гот­вя­щи го за то­ва, ко­ето ще дой­де вър­ху зе­мя­та, и за­паз­ва­щи го от вя­тъ­ра на вся­ко фал­ши­во уче­ние” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т. 5).

“В те­зи пос­лед­ни дни на­ше за­дъл­же­ние е да раз­бе­рем пъл­но­то зна­че­ние на пър­ва­та, вто­ра­та и тре­та­та ан­гел­с­ки вес­ти. Те са за­пи­са­ни в От­к­ро­ве­ние 14 гла­ва. Всич­ки на­ши раз­съж­де­ния тряб­ва да бъ­дат в син­х­рон с Бо­жи­ето сло­во” (“Пуб­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т. 13).