Слава на Исус Христос!
“ТРЕТАТА ТРЪБА”
Поздрави…
“Свидетелства за проповедници”, стр.58,59
“Когато ние като народ разберем какво означава тази книга за нас (кн.Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме.”
Кратък преговор първа и втора тръби…
Историческата част – за живелите преди нас читатели на книгата.
Есхатологичната част – за бъдещето пред нас.
Така е разумно – да се покрие целият период от над 2000г. новозаветна история; да се открие й бъдещето.
Похвата – чрез изучаване на миналото да видим принципно бъдещето.
Историческата част
Откр.8:10,11 Как се изпълни в историята, тръбенето на третата тръба?
Изпълни се чрез набезите на хуните. Руският историк, д-р на историческите науки, Хазанов казва следното: “За хуните сме чували още от деца, но никой не знае какви точно са били те! В това число и учените.”
Историкът Гибон имайки предвид хуните, казва: “Никога от времето на Ксеркс Европа не е била наводнявана от такава разнородна сбирщина.”
Идват най- вероятно от далечният Изток, от Монголия и Китай. Скитнически племена в непрекъснато движение все по на запад. Хуните са били най- ужасните унищожители и нападатели. В 4-ти век достигат степите на Украйна. Навлезли в Европа от Централна Азия около 372 г.сл.Хр., хуните най-напред се заселили покрай долното течение на Дунав. Половин век по-късно те били отново в движение и за кратък период от време опустошили различни области в загиващата Римска империя.
Гибон казва: “Сред всички варвари Римляните най- много се бояли и мразели хуните. За тяхната бясна ярост в боя и свирепа безпощадност при грабежите, за кръвожадността и жестокостта им. Там където хуните преминавали не оставяли нито хора, нито постройки, само пепел и трупове.”
Особено страшни хуните стават при идването на техния вожд Атил.
Атил става вожд на хуните, убивайки своя собствен брат за да не го измести от трона, през 433г. Умира 20г. по- късно – в 453г. За него се знае, че бил ужас за враговете си. Сеещ смърт навсякъде. Нямал нито едно необмислено нападение.
Историкът Алберт Барнес обяснява изпълнението на тези два стиха по следния начин:
“Появяването на един предводител или главатар, който може да се сравни с една блестяща звезда означава, че неговото поприще трябва да е изключително блестящо. Той трябва да се появи внезапно, като метеор, и тогава да изчезне във водата. Неговият унищожителен път трябва да се простира главно в/у онези части на земята, където извират многобройни извори и реки, и неговото въздействие трябва да е такова, че да вгорчи водите им т.е. да причини смъртта на много хора. Това трябва да направи впечатление, като че във водите е паднала някаква горчива или отровна звезда носеща смърт”.
Исторически, горчивата звезда описана в третата тръба се отнася за Атила, който начело на своите хуни предприел опустошителни походи и гибелни нападения с/у Римската империя.
Барнес продължава: “Неговото появяване приличаше на появата на блестящ метеор от небето. Той дойде от изток с хуните и се впусна с бързината на падащ метеор в/у Империята. Сам той се считаше за син на Марс, богът на войната, и обичаше да се облича по един много хвърлящ се в очи маниер, така че ласкателите му казваха, че видът му ослепявал очите на ония, които го гледали”.
Друг голям историк – Гибон, описва нашествията на Атил със следните думи: “Европа по цялата си ширина, която от Понт Евксинос до Адриатическото море обхваща повече от петстотин английски мили, бе изведнъж наводнена от стотиците хиляди варвари на Атила, които я завладяха и опустошиха”.
Преди 1561г. – в 433г. хуните завзели Сердика (гр.София), Ниш, Аркадиопол и други градове в Западна Тракия. В 447г. огромна армия на хуните навлиза отново в Мизия, Тракия, Илирик – та чак до Термопилите. Целият Балкански п-в е завладян. В Гърция над 70 цветущи града са напълно разорени – обърнати на пепелища. Стигат до Константинопол и вземат от него откуп от 3000кг. злато и после по 1000кг. злато всяка година. Държавата на хуните се разпростряла от Елба до Волга, от Балтийско море до Балканският п-в, от Кавказ до Месопотамия. Центърът на тази империя е в Панония – в днешна Унгария.
Атил казвал: “Аз съм “Бич Божий”. Аз съм падащата звезда, от която трепери земята. Аз съм чукът на Вселената.” Атила се хвалел, че където стъпят неговите коне, трева никога не ще поникне. Някъде по това време започнали да подковават конете с железни подкови.
Войниците му били толкова жестоки, че веднъж били събрани стотици жени и те ги премазали до смърт и ги оставили на лешоядите. Били безсърдечни и безмилостни. Умишлено наранявали лицата си, за да плашат противника. Готвели месото под седлата, както яздели и го ядели сурово. Тези хора били наистина варвари. Това е точна дума – с варварско поведение. Били считани за Божи бич. Вгорчили живота на хората в Западната Римска империя.
Съвременниците му го описват като нисък на ръст, широки гърди, гордо поставена, голяма глава, с тесен разрез на очите и рядка брадичка. Атила е внушавал страх дори само със своя необичаен за Римляните външен вид. Бележит пълководец и политик. Дори Римляните са признавали това, въпреки че изпитвали към него люта ненавист.
Готският историк Джордан пише за Атил следното:
“Този човек се е родил на белия свят за да разтърсва народите и да внушава страх на всички страни.”
През пролетта на 451 г.сл.Хр., Атила пресича р.Рейн, със 700 000 армия. Градовете Кьолн и Майнц и други по течението на р.Рейн били опожарени. Хуните навлизат все по- на юг в Галия.
Те били спрени от обединените войски на римляни и германци.. Предводител на римската войска е Флавий Еций. На 15.06.451г. на полетата при Шалон в Северна Галия се състояла решителната битка. Една страхотна сеч.
Един историк пише: “Битката продължила през целия ден и течащата всред полето рекичка излязла от бреговете си препълнена от кръв!”
За един ден били убити 165 000 души, а ранените били няколко пъти повече. Казват, че от жажда ранените пиели вода от реката, смесена с кръв.
Атила бил спрян, но не и победен. Изненадващо тръгва на югоизток – по долината на р.По към Рим. Унищожава и изтрива от лицето на земята град след град. Стига до Рим. Папа Лъв І го моли да пощади града. Атила поискал огромни обезщетения в злато, иначе до една година заплашил, че ще се върне и ще унищожи Рим.
След кратък период на мародерство, в Италия избухнала чума и Атила с армията си се върнал в Панония. Ненадейно умрял през зимата на 453 г. След смъртта му светът си отдъхнал. Почти незабавно хуните изчезнали от историята.
Исторически третата тръба говори за Атила и хуните. Той дошъл като огнена звезда, преминава като метеор, от изток до запад. Животът му бил много кратък - като живота на избухваща звезда. Тя проблясва и изгасва – оставя впечатление, но твърде кратко. Той живял сравнително кратко време, но бил толкова жесток и агресивен в битките, че оставил за винаги своите горчиви следи в историята. Пелинът – на гр. “апсинтос”, известна горчива билка, на латински -“Артемизиа абсинтиум” - представя жестоките атаки на хуните, които причинили смъртта на мнозина.
Въпреки краткия период на господство хуните били толкова алчни в своите грабежи и опустошения, че името им е влязло в историята като синоним на най-ужасна сеч и унищожение. Откровение казваше, че звездата не пада в океана, а върху реките и водите – източниците на сладка вода. Исторически факт е, че Атила с ордите си вилнеел главно из Алпийските области, в онези части на Римската империя, където извират реките, Дунав, По, Рейн, Сена, Мозил и Луара.
Есхатологическата част
Имат ли тръбите и едно есхатологично приложение? – Определено да.
С.П.Д. “В бъдеще ще се случат сериозни събития. Тръба след тръба ще звучи, чаша след чаша ще бъде излята върху жителите на земята” (“Свидетелства към проповедниците”).
Вайт живя предимно през втората половина на 19-ти век. Според историческото тълкувание по това време е останала да звучи само 7-та тръба. А тя казва – “в бъдеще… тръба след тръба ще звучи”.
Въпросът, който задаваме тук е: Може ли описаното в третата тръба да се случи буквално в края на земната история?
1. Буквално тълкувание.
Принципът, че апокалиптичните пророчества трябва да бъдат тълкувано символично, освен ако не може да им се даде ясно буквално тълкуване, подтикнал адвентните пионери да тълкуват тръбите символично.
Но, ако се замислим достатъчно, в днешно време буквалното тълкуване е съвсем уместно.
Според Откровение бедствията ще сполетят земята по Божия инициатива, а не по наша. Те ще бъдат ясни послания към света, че Бог се намесва в човешките дела и живот.
Ако първите четири тръби са екологично опустошение, следващият въпрос, който трябва да зададем, е: “Кое предизвиква това унищожение?” Най-добрият начин да отговорим е като погледнем какво казва пророчеството:
И в двата случая действието се извършва от небето. Ако първите три тръби представят буквални екологични катастрофи, идващи от небето върху земята, и ако причинителят наистина е нещо огнено, можем да се сетя само за възможността комети, астероиди и метеорити да ударят земята.
Помните ли ефекта като при потопа. Библията заявява, че “всички извори на голямата бездна се разпукнаха” (Бит. 7:11), което подсказва, че може би нещо стана в земните недра. Могъщи земетресения са пропукали големи подземни пещери и водни пътища. Пс.46:6 От океанските дълбочини, подземията и планините ще започне да извира мътна вода. Водата в обширни райони ще бъде отровена, негодна за пиене.
В кн. “Комети, астероиди и метеорити”, 1990г., стр. 133, пише: “Токсичните валежи [предизвикани от сблъсък с астероид] биха лишили от листна маса оцелелите дървета, биха направили езерата киселинни, а неразтворими, силно отровни метали от почвата и скалите биха се просмукали и утаили в потоци, езера и реки, където биха разболели или отровили голяма част от оцелелите водни обитатели”.
С.П.Д. “Земната повърхност ще бъде пропукана от изригването на елементите, намиращи се в земните недра.”“Разтопени скални маси ще потъват във водите, като при разместването на земните пластове по повърхността ще се появят скритите дотогава елементи, намиращи се в недрата и правещи водата да кипи. Пръст и камъни ще изригват.”“ Епидемиите ще отнемат хиляди човешки живота. “
Ако връхлетят комети, астероиди или поток от големи метеорити, със сигурност това би се случило. Прочетете още веднъж описанието на Йоан на първите три тръби и си спомнете, че ако бъдат възприемани буквално, това ще бъде съвършено описание на опустошението, предизвикано от астероид.
Една трета от земните гори изгаря.
Всички посеви по света изгарят.
Една трета от световния океан се превръща в кръв и една трета от морските обитатели измират.
Една трета от корабите биват унищожени от приливни вълни.
Огромни части от крайбрежните райони, включително и някои от най-големите градове, биват отнесени от огромни приливни вълни. Водата в обширни райони е отровена.
Ако това се случи ние можем да имаме складиране в ума си този сценарий.
2. Символично тълкувание.
Тълк. на Откр., Жак Дукан, четем:
“Друг необикновен аспект е, че “звезда” е в ед. ч. Библията нормално употребява думата в мн. ч. и свързва звездите със слънцето и луната. Авторът тук иска да фокусира върху една специална “звезда”. Интересно е, че както в Стария, така и в Новия Завет се отнася пряко за Месия. В пророчеството на Валаам звездата символизира Царя, Месия, призован да спаси народа Си Израил от неговите неприятели (Чис. 24:17). И в Новия Завет звездата представлява Исус като Месия (Мат. 2:2, сравни Откр. 2:28; 22:16). Единствения пасаж, където “звезда” в ед. ч. не означава Месия, се явява в книгата на Исая, който я прилага за падналият ангел, Луцифер, персонифициран от царя на Вавилон (Исая 14:12). Тя представлява една зла сила, която се стреми да узурпира мястото на Бога, както направиха строителите на древната вавилонска кула (Бит. 11:1-9), но завършва с падането й в бездната: “Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен от земята, ти, който поваляше народите. А, ти, думаше в сърцето щи: “Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди... Ще възляза над висотата на облаците, ще бъде подобен на Всевишния.” Обаче, ти, ще се снишиш до преизподнята [бездната]” (Исая 14:12-15).
Нашият текст намеква за този пасаж. Намираме същият мотив за падналата звезда - узурпиращата сила. Само че звездата на нашия пасаж и участва в историческите смутове в църквата. Пророк Даниил вече е предвидил това в своето видение за малкия рог, който се стреми да се въздигне до небесното “множество” и до “Княза на множествата” (Дан. 8:10,11).
В Апокалипсиса, както и в книгата на пророк Исая, падането на звезда символизира смърт. Исая даже я идентифицира със смъртта. Звездата в Апокалипсиса замърсява реките и изворите, причинявайки смъртта на “много хора” (Откр. 8:10,11) било чрез жажда, било чрез отравяне. Образният език на Апокалипсиса, вдъхновен от еврейските писания, представя реките и източниците като духовна храна. От друга страна, идентифицирането на звездата с пелин, ни напомня за разочарованието на израилтяните при Мара, където водите бяха “горчиви” (Изх. 15:23; срв. Откр. 8:11). Библията общо взето свързва “горчивото” с отстъпничество. Хората умират от жажда понеже водите са замърсени. Истината е покварена и като резултат не може да храни вярващите.”
Откр.8:10 “гореше като светило” на гр. “лампас”, тук вероятно със значение на факел. Същата дума е използвана в Мат.25:1-6
Две групи очакващи Христос църкви излизат със своите светила за да осветят пътя на младоженеца при Неговото идване. Когато предупредителните удари обърнат очите на света към Христос, проповядването на неговото скорошно идване от всички църкви, ще отговаря на излизането на девиците, които го очакват. В тази притча ни се представят две групи хора. Всички са взели лампите си, Библията, и чрез нейната светлина са излезли да посрещнат младоженеца. Но докато “неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си”, “разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си”.
Първата група “като взеха светилниците си, не взеха масло със себе си”. Те са движени от чувствата. Тържествената вест събужда в тях страх, но се облягат на вярата на своите събратя и се задоволяват с мъждукащата светлина на добри чувства, без да е налице сериозно осмисляне на истината или истинско действие на благодатта в сърцата им. Излезли са да посрещат Господа, изпълнени с надеждата за бърза награда. Но не са били подготвени за кризата и разочарованието. Когато изпитанията идват, вярата им се разклаща и светилниците започват да гаснат.
Втората група е получила Божията благодат, обновяващата, просвещаваща сила на Светия Дух, която прави Неговото Слово светилник за нозете и светлина по пътя. Тя е изследвала със страх Божи Писанията, за да узнае истината и сериозно се е стремяла към чистота на сърцето и на живота. Тези от девиците са имали личен духовен опит и такава вяра в Бога и в Неговото Слово, която не би могла да бъде разклатена с отчаяние и отлагане.
Голямата грешка в тълкуваното събитие – язви/тръби.
Първите – тръгват да умилостивяват Бога и получават огъня запален от Сатана.
В.Б. “Приблизително по това време се появи и фанатизмът. Някои, изповядващи, че са дълбоко вярващи във вестта, отхвърлиха Словото Божие като единствен сигурен и непогрешим водач и, твърдейки, че са водени от Духа, се оставиха под контрола на собствените си чувства, впечатления и въображения.”
Водени от духа – но на кого?!
Спиритизма ще избухне със страшна сила.
“Сатана дава свое тълкуване на събитията и поддръжниците на неделята, повлияни от заблудата му, мислят, че бедствия ще сполетят земята в резултат от нарушаването на неделята. Мислейки, че ще умилостивят Божия гняв, тези влиятелни личности изготвят закон, налагащ пазенето на неделята” (“Тълкуване на писанията”, т. 10).
“Не бива да се осланяме на човешки претенции. Те може, както Исус казва, да са проява на чудотворни дела на лекуване. Но зад тях стои големият измамник, вършещ чудеса, като ще направи дори и огън да падне от небето пред човешките очи” (“Избрани вести”, т. 2).
“Това са лъжливи сатанински чудеса, с които ще заплени света, като направи и огън да падне от небето пред човешките очи. Ще върши чудеса и тази вълшебна чудотворна сила ще залее целия свят” (“Избрани вести”, т. 2).
“Наближаваме края на земната история и Сатана работи, както никога досега. Той се стреми да изпълнява ролята на ръководител на християнския свят. Работи с невероятна бързина чрез лъжливите си чудеса. Представен е като обикалящ, ревящ лъв, търсещ кого да погълне. Той желае да обхване целия свят в своя съюз. Криейки под мантията на християнството истинската си уродливост, той си присвоява отличителните черти на християнина и заявява, че е Христос” (“Публикувани ръкописи”, т. 8).
“Божието слово казва, че когато това Слово се приспособява към вражеските намерения, Сатана посредством действията си ще изяви голяма мощ, използвайки християнството като претекст така, че “ако е възможно да заблуди и избраните (Матей 24:24)” (“Писания на Е. Вайт”).
“След като духовете ще изповядват вяра в Библията и уважение към църковните институции, тяхното дело ще бъде приемано като проява на Божествена сила” (“Великата борба”).
“Видях, че Бог има Свои искрени деца и в падналите църкви, като преди да бъдат излети язвите служители и миряни ще бъдат призовани да напуснат тези църкви и охотно ще приемат истината. Сатана знае това и преди да прозвучи високият вик на третия ангел ще раздвижи тези религиозни общества, така че всички, които отхвърлят истината, да мислят, че Бог е с тях” (“Опитности и видения”).
“Неправедните заявяват, че са имали истината, че чудеса са ставали сред тях, че небесни ангели са говорили и са вървяли редом с тях, че голяма сила, знамения и чудеса са били изявявани сред тях и че това е бил земният милениум, който така дълго са очаквали. Целият свят е обърнат и доведен в хармония с Неделния закон” (“Избрани вести”, т. 3).
Вторите – разбират, че времето на Божият съд е наближило и проповядват Трите ангелски вести.
“И в Адвентната църква ще има чудно изявяване на Божията сила, но тя не ще споходи онези, които не са се смирили пред Бога и не са отворили вратата на сърцето си чрез изповед и покаяние. В проявата на тази сила, която озарява света с Божията слава, те само ще видят нещо, което при тяхната слепота ще им се стори опасно и възбуждащо страха. Те ще се обединят, за да му се противопоставят, понеже Бог не действа според мислите и очакванията им. “Защо питат те не ще познаем Светия Дух, след като сме работили за делото толкова много години” (Ривю енд Херълд, 23 декември 1890 г.).
“Третата ангелска вест няма да бъде разбрана. Светлината, която ще озари света със славата си, ще бъде наречена фалшива от онези, които отказват да вървят по пътя на нейната възвишена слава” (Ривю енд Херълд, 27 май 1890 г.).
“Божиите слуги не трябва да подготвят словата си тогава, когато дойдат изпитанията на вярата. Тяхната подготовка е именно да пазят всекидневно в сърцата си скъпоценните истини на Божието слово, в хранене с Христовите поучения и в укрепване на вярата чрез молитва. И когато изпитанията дойдат, Светият Дух ще осветли в паметта им настоящите истини, които ще докоснат сърцата на хората, идващи да ги слушат. Бог ще осветли познанието, получено чрез старателно изучаване на Писанията, точно тогава, когато те имат нужда от него” (“Съвети за съботноучилищна работа”).
“Когато дойде времето на изпитанието, мнозина, които сега проповядват на другите и старателно изучават разбиранията си ще осъзнаят, че на определени запитвания не могат да дадат задоволителен отговор. До времето на изпитанието те не са познавали невежеството си. Мнозина от църквата смятат, че разбират това, в което вярват, но докато не започне борбата, не ще осъзнаят собствената си слабост. Когато бъдат отделени от вярващите и бъдат принудени да останат сами и да обяснят убежденията си, ще бъдат много учудени колко объркани са разсъжденията им въз основа на това, което те смятат за истина” (“Свидетелства”, т. 5).
Ефектът от забавянето.
“И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките и заспаха.” Чрез забавянето на младоженеца е представено времето, когато Господ бе очакван, но не дойде. В това време на несигурност интересът на повърхностните и на половинчато искрените е приспан чрез фалшивите тълкувания на Сатана.
В.Б. “Дълго се е подготвял Сатана за своето последно усилие да заблуди света. Пророкът казва: “И видях да излизат... три нечисти духове, прилични на жаби... те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог” (Откр. 16:13-14). Целият свят с изключение на опазените от Божията сила чрез вяра в Неговото Слово ще бъде въвлечен в измамата. Хората биват приспивани все повече и повече в една фатална сигурност, за да се пробудят едва при изливането на Божия гняв.”
Фатална сигурност.
“Неправедните заявяват, че са имали истината, че чудеса са ставали сред тях, че небесни ангели са говорили и са вървяли редом с тях, че голяма сила, знамения и чудеса са били изявявани сред тях и че това е бил земният милениум, който така дълго са очаквали. Целият свят е обърнат и доведен в хармония с Неделния закон” (“Избрани вести”, т. 3).
Откр.11:10
За верните настъпва нощ на изпитание. И именно в нощта на изпитанието, те като, че изгубват до известна степен усърдието и предаността си.
В.Б. ”Пред нас е “времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята” (Откр. 3:10). Според човешката преценка ще изглежда, че Божият народ скоро ще запечата свидетелството си с кръв, както стана с мъчениците от миналото. Децата на Бога започват да се страхуват, че Господ ги е оставил да загинат в ръцете на неприятелите. Това е време на ужасна агония. Ден и нощ те викат към Бога за освобождение. Неправедните ликуват и се чува хулният вик: “Къде е сега вашата вяра? Защо Бог не ви освободи от ръцете ни, ако наистина сте Негов народ?” Но очакващите си спомнят как Исус умря на Голготския кръст и как свещениците и управниците викаха подигравателно: “Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!” (Матей 27:42). И те като Яков се борят с Бога. Лицата им изразяват вътрешна борба. Бледност е покрила всяко от тях.”
Идването на Младоженеца в най- тъмния час
В.Б. “С тържествуващи викове, подигравки и проклятия тълпи зли хора се готвят да се нахвърлят върху плячката си, когато ето, гъста тъмнина, по-черна и от най-тъмната нощ, пада над земята. Тогава на небето се явява блестяща дъга, която свети със славата, излъчваща се от Божия престол, и тя като че ли обгръща всяка молеща се група. Разгневените множества се стъписват. Подигравателните им викове замират. Забравят обектите на своя смъртоносен гняв. С ужасни предчувствия се взират в символа на Божия народ и копнеят да бъдат защитени от мощния му блясък.”
Добре е да имаме масло в аванс.
С.П.Д. “Трябва да се научим да мислим и никога да не забравяме знаменитите сцени на съдбите, които ще се случат в недалечното бъдеще пред нас. Когато картините на Второто Христово пришествие са постоянно в нашето съзнание, когато мислим за деня, в който всичко ще бъде открито пред очите ни, това ще окаже влияние върху нашите характери”.
“Християните трябва да се подготвят за това, което скоро ще се стовари върху света като изумително събитие. Тази подготовка трябва да направят чрез старателно изучаване на Божието слово и посредством стремежа да съобразят живота си с Божиите принципи” (“Пророци и царе”).
“Само онези, в които Божиите истини са здраво установени, ще преживеят последния велик конфликт” (“Великата борба”).
“Само онези, които са били прилежни ученици на Словото и са станали съучастници с любовта на Истината, ще бъдат защитени от заблудите, поробили този свят” (“Великата борба”).
“Нашият народ трябва да разбере Божиите пророчества. Той трябва систематично да изучава принципите на разкритата истина, подготвящи го за това, което ще дойде върху земята, и запазващи го от вятъра на всяко фалшиво учение” (“Свидетелства”, т. 5).
“В тези последни дни наше задължение е да разберем пълното значение на първата, втората и третата ангелски вести. Те са записани в Откровение 14 глава. Всички наши разсъждения трябва да бъдат в синхрон с Божието слово” (“Публикувани ръкописи”, т. 13).
Сподели с приятели: |