Книга за здравето Петър Дънов Човешкото тяло Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е

Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки органи­зъм. Човек има 12 тела, но засега функционират само четири: физическото, на сърцето (чувства­та), третото - на ума, и четвъртото - на разумния, на причинния свят. Другите осем тела са в зачатъчно състояние. За в бъдеще те ще се проявят. Като влезете в духовния свят, ще се проявят още четири, а като влезете в Божествения свят, ще се развият и останалите четири.

Душата на човека си има особено тяло, с кое­то може да се възнесе. Това тяло е толкова плас­тично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и фи­зическото, и всички останали тела на човека.

Според окултната наука материята, от която човек е направен първоначално, - космическият човек - е взета от цялата Вселена. От всички Слънца и планети е взето по една малка част и е сглобено сегашното тяло. Каквато и колкото мате­рия е взета от планетите, такова и въздействие те оказват върху нас, във физическо и психическо отношение.

Колкото по-добър, по-разумен и по-силен е чо­век, толкова по-здраво и по-фино са изработени неговите органи. Материята им е по-фина, по-доб­рокачествена. Такъв човек наричаме здрав и ор­ганизиран. Както облеклото отговаря на вътреш­ните качества и на културата на човека, така и устройството на неговите външни и вътрешни орга­ни отговаря на силите в неговия организъм.

Органите на човешкия организъм са създаде­ни от известни добродетели - следователно вся­ко заболяване на някои от органите оказва влия­ние върху онази добродетел, която го създава.

Всичко, което имате, не е ваше, а на Бога. Ще кажете: „Господи, благодаря Ти, че Си ме турил вътре в това Твое тяло."

Всеки орган има двойна служба: външна и вът­решна, т.е. материална и духовна.

Във физическото тяло, в астралното тяло, в менталното и причинното тяло функционира се­гашното съзнание на човека. Има и други тела в човека, но те са в застой. Има някои органи във физическото тяло, които съответстват на тези от другите тела. Например мозъкът съответства на умственото тяло, симпатичната нервна система, или стомашният мозък, съответства на духовното тяло, черният дроб, далакът и стомахът съответс­тват на нисшите полета на астралното тяло. Ако е разстроен черният дроб, чувствата няма да функ­ционират правилно, ще сте мрачни, неразполо­жени. Черният дроб спомага за храносмилането и ако образувалите се отрови не преминат в стома­ха, ще влязат в кръвта и ще предизвикват разст­ройство в астралното тяло. Тогава силите на аст­ралното тяло няма да минават правилно във фи­зическото тяло. Разстрои ли се черният дроб и па­метта отслабва. После ще дойде и неврастенията, понеже косвено този орган влияе на симпатичната нервна система. Щом се спъне някоя функция на някой орган от една система, той повлиява и на другите. Ако вие не контролирате вашите чувс­тва, те ще разстроят черния дроб, а черният дроб ще разстрои целия ви организъм.

Всеки елемент има определено място в човеш­кия организъм: например мястото на кислорода е в кръвта на човека; на азота - в мозъка, в нервна­та система; на водорода - в стомаха; на въглеро­да - в костите.

Чрез белия дроб човек се свързва с херувими-те. Ето защо, като дишате, мислете за тези духо­ве и за тяхната мъдрост. Значи, мъдростта се при­добива чрез дишането. Чрез сърцето си човек се свързва с друга йерархия, наречена „престоли", т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показ­ва, че сме свързани с тази йерархия. Чрез стома­ха той е свързан с други йерархии - същества на благородството. Ето защо, като се нахрани човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерар­хия, наречена „власти", или Божествената сила. Чрез жлъчката човек е свързан със съществата на доброто. Когато жлъчката е в нормално състо­яние, добротата и любовта се увеличават. Ако ом­разата се увеличава, любовта се намалява. Това е закон, който регулира отношенията между сили­те. Никой не може да избегне този закон. След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия - „началствата", наречени Божествена правда и победа в света. Дру­га йерархия са архангелите, същества на Божия­та слава. Те ръководят народите. Те имат отноше­ние към бъбреците. Най-после стигаме до йерар­хията на ангелите, които са основа на живота.

Множественият свят, това е главата на човека. Духовният свят - това са неговите дробове, него­вото сърце, което пулсира и движи кръвта, а фи­зическият, материалният свят е човешкият сто­мах. Следователно човек трябва да знае, че жи­вее едновременно в трите свята.

Здравето почива на един закон, на една жле­за, която се намира под лъжичката на човека. Ако ти свържеш тази жлеза със слънчевата енергия, ако знаеш кога изтичат тези благотворни енергии, ще имаш резултати. Всеки човек, който може да тури тази своя жлеза в контакт със слънчевите енергии, той може да живее на земята, колкото иска. А ако иска да развие своя ум, трябва да свърже тази жлеза със светлинните енергии, кои­то идват от месечината и енергиите, които същес­твуват в мозъка, понеже енергията, която "мозъкът държи, е от съвсем друго поле. Умът на човека може да му служи само за този свят.

В едно от посланията си апостол Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си - на за­кона на Любовта. Кой ще ме избави от това поло­жение?" Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си.

Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще рабо­тиш.

Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят.

Доброволно или на сила, човек служи и на плътта си и на духа си.

Каквото и да се говори, каквото и да се пише в свещените книги, невъзможно е човек да се ос­вободи от естеството на своята природа. Борбата между плътта и духа винаги е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но гледай­те да я подчините да слугува на духа. Възпитавай­те плътта си във всяко направление.

Духът, душата и умът не умират. Душата е принцип, духът е принцип и умът е принцип, физи­ческото тяло е резултат на човешкия ум. Умът мо­же да си направи каквото тяло иска.

2. Здраве и болести

2.1. Здраве

Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да придобие чо­век тия качества, трябва да има знание. Всеки има дух, душа, сърце и ум, но не всеки е могъл да ги развие - да развие такива качества у себе си, които да го направят здрав.

Здравето има отношение не само към физи­ческия свят, но и към сърдечния и умствения свят. То е резултат на действието на висшите закони, т.е. на законите на разумния свят. Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си.

Който иска да има цветущо здраве, непремен­но трябва да е свързан с Бога, да има един непре­къснат приток в себе си от Божествена енергия.

Човек може да бъде физически здрав, да има разположение да хапне и пийне добре, но духов­но може да не е здрав, да няма разположение да направи някакво добро. Като прави добро човек се храни духовно. Ако няма разположение да прави добро, това показва, че е духовно болен. Да бъде човек духовно здрав, това подразбира здрави и устойчиви чувства.

Здравето зависи от съзнанието на човека. Ми­рът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Който живее в областта на съзнанието, и без пари в джоба си е спокоен, той от нищо не се плаши, а концентрира мисълта си към възвишения свят.

Хората мислят, че каквато и храна да употре­бяват, както и да мислят и да чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна.

Здравето е вътрешен процес. Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външ­ни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи от­ношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отно­шения са правилни, човек ще бъде здрав.

Силата и здравето не идват от външната хра­на. Бог храни човека отвътре и му дава сила и жи­вот да работи, да решава задачите си. Който мно­го яде, много плаща.

Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нару­шение.на закона за правилната обмяна.

За да поддържа хармонията на своя органи­зъм, човек трябва да храни мозъка си със светли чувства, сърцето си - с чисти чувства, дробовете си - с чист въздух и стомаха си - с чиста здравос­ловна храна.

Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си. Възприемайте повече енергия от Слънцето, ако искате да сте жизнерадостни. Радвайте се на из­гряващото слънце, ако искате да продължите жи­вота си.

Законът за чистотата е един от основните за­кони на Битието. От него зависи здравословното състояние на всички и хигиената на душата. Всич­ки заразни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умстве­ния свят.

Здрав човек наричаме този, у когото всеки ор­ган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната дейност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Ако дейността на човешките органи е правилна и създава музика, човек може да се нарече напълно здрав. При то­ва всеки музикален тон има и свой определен цвят.

Какви са признаците, по които се познава здравият човек? Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здра­вото тяло издава особено приятно ухание. Възви­шените чувства издават друг вид ухание. Щом ед­но от трите ухания отсъства, човек е болен в из­вестно отношение.

Истински здрав е онзи, който от сутрин до ве­чер е подвижен, лек, готов за работа. Той не знае какво е болест, не се оплаква от нищо, готов е да помага на всички.

По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към не­бето, той веднага се чувства весел, радостен, бла­годари за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето и не благода­ри за всичко, което му е дадено, той е болен чо­век.

Мнозина ме питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Доброто, добродетелта е първото условие за здравето на човека.

Който има силна воля, той е здрав човек. Не­говата кръв е чиста; ръцете, краката, гръбнакът му са здрави. Здравото тяло е резултат на силна, разумна воля.

На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правил­но ги прилага, човек е здрав.

На физическия свят човек трябва да пази нор­малната топлина на организма си. От нея зависи здравето му. В духовния свят той трябва да пази вътрешния огън, да не го загасва. Той е наречен „свещен огън".

За да гори свещеният огън постоянно, това за­виси от правилното кръвообращение, от правил­ните мисли, чувства и постъпки на човека.

Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще човек ще достигне високо развитие. Той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Планетите са живи ра­зумни същества, с които човек е непосредствено свързан, но не знае това, нито пък има познание за съществата, населяващи тези планети.

Животът на човека се изразява чрез материя­та. Колкото повече се развива съзнанието на чо­века, толкова повече той се свързва със звезди­те и планетите. Когато използва влиянието на всички слънца в Космоса, човек достига съвършенство.

Почти всички планети имат точки в главния мо­зък на човека.

Юпитер е в средата на темето на главата. Са­турн е отстрани в горната част на главата, Венера - в горната част в средата на челото и тила.

Марс е от двете страни на главата, над ушите.

Юпитер дава дължина на главата, активност. Сатурн дава разширение на човешкия ум, на съз­нанието. Луната дава разширение на челото. Раз­ширение дава и Марс. Всички планети влияят на мозъка. Земята и всички звезди - също.

Силите на Слънцето организират сърцето и бе­лите дробове.

Силите на Сатурн организират черния дроб и костите.

Силите на Марс - жлъчката и половата систе­ма.

Силите на Юпитер - стомаха и слънчевия въ­зел.

Силите на Венера - бъбреците.

Силите на Меркурий и Луната - мозъка и нер­вите. Луната влияе и на женските полови органи. Далакът е проводник на слънчевата енергия и се намира под влияние на Слънцето. Юпитер управ­лява тимусната жлеза.

Меркурий -тироидната жлеза.

Сатурн и Уран - хипофизната.

Нептун - пинеалната.

Слънцето влияе главно върху слънчевия възел и симпатичната нервна система.

Задачата на човека се заключава в хармони­зиране силите на организма и в създаване на правилни отношения с всички звезди. Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Кос­моса, вследствие на което на известни места в организма са натрупани повече енергии, отколко­то трябва, а на други места - по-малко. Това неп­равилно разпределяне на енергиите в организма на човека създава неговите нещастия и страда­ния, неговите недоволства; и най-възвишените енергии, натрупани на едно място, създават тя­гостно състояние.

Когато заболее, човек трябва да се свърже с енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже направо с тях, нека се ползва от ония растения и минерали, които са свързани с енергиите на Слънцето и Луната и ги трансформи­ра правилно.

Под влияние на Слънцето се събужда косми­ческото съзнание в човека. Слънцето е, което съ­бужда мисълта на човека. Слънцето е живо, ко­лективно същество, което има космическо съзна­ние. В него е мисълта. Когато това космическо, божествено съзнание в човека се събуди, Слън­цето започва да мисли за него, тогава човек е здрав и дълго живее.

Планетите имат отношение към известни еле­менти, специално метали. Луната има отношение към среброто, Слънцето - към златото, Марс - към желязото. Ако човек страда от недоимък на един от тия елементи в кръвта си, той заболява. За да се подобри състоянието му, този елемент трябва да се внесе в кръвта му. Изобщо всяко разст­ройство във физическото тяло на човека, било в симпатичната или нервната му система, показва липса на някой елемент в кръвта му. Щом се на­бави нужното количество от дадения елемент, състоянието на организма се подобрява.

Като знаете влиянието на планетите върху чо­века, специално на Слънцето, трябва да имате правилно отношение към него. Ако човек е в хар­мония със Слънцето, ще бъде в хармония и с Лу­ната, и със Земята. Доброто влияние на Слънцето върху човека подобрява състоянието на артери­алната кръв. Връзката между влиянието на Слън­цето върху артериалната кръв се крие в хармони­ята между мислите и чувствата на човека. Слън­цето повдига човешките мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства. И обратно-хар­моничните мисли, чувства и постъпки на човека хармонират с енергиите на Слънцето, Луната и Земята, вследствие на което човек се радва на живота и се ползва от. неговите блага.

Неделя е ден под управление на Слънцето. Съ­бужда космическото съзнание в човека. Понедел­ник - ден, свързан с Луната. Тя е майка на въоб­ражението. Вторник е ден под управлението на планетата Марс - свързан с активността. Сряда е ден, свързан с Меркурий: влияе върху непосредс­твения до човека свят, неговото опознаване и из­ползване. Четвъртък - ден, свързан с планетата Юпитер - планета на ангелската мъдрост. Петък - ден под управлението на планетата Венера -свързана с красотата на идеала и с вътрешния подтик на Любовта, от който се нуждае всяко на­чало. Събота - ден под управление на планетата Сатурн - дава на човека знание и мъдрост.

2.3. Болести

Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, ни­какво страдание не съществува. Благата на живо­та идват чрез страданието. Ако можеше без стра­дания, първо Христос щеше да спаси света без страдания. Велик е онзи, който носи съзнателно страданието. Ние със своето неразбиране си причиняваме страданията. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията на твоя жи­вот. Най-малкото нечисто чувство и желание на­рушава чистотата на твоя живот.

Когато научим дълбокия смисъл на страдание­то, ще разберем, че това е процес, който изработ­ва нашия характер.

Страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на чо­века. Като страда известно време, човек посте­пенно отстъпва и започва да мисли, да влиза в положението на бедните, на страдащите. Без страдания жестокостта, грубостта на човека не могат да се смекчат.

Страданията са пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете за страданията, защото без тях щяхте да се отровите.

В страданието всякога се печели. Който не страда, той е в застой. Който страда- расте.

Оправянето на света е работа на Бога. Работа­та на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя.

Когато Бог иска да застави хората да го позна­ят, дава им страдания.

Какво е предназначението на болестите? Ко­гато някое живо същество злоупотребява със си­лите, които са му дадени, природата му изпраща болест, с която го ограничава. Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване сво­бодата на човека или на живите същества изоб­що. Неразположението, ограничаването не са ни­що друго, освен болезнени състояния.

Днешните хора се безпокоят за дребни неща. Те не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благо­то, което е скрито в болестта. Ако роптаят, благо­то се крие от тях. Колкото повече роптаят, толко­ва повече болести ги нападат.

Болестите правят човека нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в се­бе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, са гру­би, жестоки натури. Аз не говоря за нервно бол­ните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не об­лагородяват човека. Напротив, те го ожесточават.

Болестта е живо нещо. Като влезе в човека и намери съответна храна, тя остава да живее в не­го. Ако не намери храна, заминава си. Следова­телно махни всички условия, които хранят болес­тите, и ще бъдеш свободен от тях.

Всяко неразположение внася утайки, излишъ­ци, инертна материя в организма, които трябва да се асимилират по някакъв начин, за да не заболя­ва човек. Ето защо природата е допуснала болес­тите като метод за лекуване. Болестта не е нака­зание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърля всичко нечисто от себе си.

Често провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо не­щастие.

Ако искаш да оздравееш, трябва да дойдеш до дъното на всички страдания. Страданието е метод за пречистване. Ще минеш през огъня, за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. И без страдания можеш да се очистиш, но ако си по на­чало абсолютно чист. Щом си нечист, ще стра­даш.

След всяка болест, след всяко страдание, чо­век придобива известна опитност, която го повди­га. Колкото по-тежка е била болестта, толкова по-силен е станал той.

Инфлуенциата е почистване за Коледа, трес­ката е почистване за Великден. Те са две пречис­твания.

Болестите имат възпитателно значение за чо­века. Те каляват организма и продължават живо­та му. Забелязано е, че хора, които през детство­то си са боледували, са калили организма си, нап­равили са го по-издръжлив към болести, към страдания.

Чрез болестите вие изплащате задължения. Щом турите в себе си желанието да служите на Бога, той плаща заради вас и вие така оздравява­те.

Човек, който страда постоянно, по-лесно може да издържа на болести, отколкото онзи, който не е боледувал.

В злото има повече сила, а в доброто има по­вече мекота. Силата е съединена с мекотата. Ако вие манипулирате заедно с доброто и злото и ако речете да отделите доброто от злото, ще си съз­дадете една болест, която е неизлечима. Ако се изключат болестите от живота на хората, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло, отколкото сега, когато страдат чрез болестите. Болестите смекчават хората. Набрала се е много излишна енергия в човека и тя по някакъв начин трябва да се регулира.

Казваме, че Бог живее у нас, но имаме ревма­тизъм. И ревматизмът остава. Казваме, че Бог живее у нас, но имаме тумор. 1/1 туморът остава. Господ не може да живее в едно тяло, където има язва или друга болест. Когато тялото стане абсо­лютно чисто и свободно от всички болести, може да влезе Духът и да живее там. При сегашните условия, щом ти е размътен умът, щом те болят кра­ката, ръцете, главата, Господ е далеч от теб.

Какво представлява болестта? Неорганизира­на материя, неорганизирана сила, неорганизира­на мисъл.

Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене. Той трябва да яде по-малко и да избира храната си. Болестта му е дадена имен­но за възпитаване на стомаха. Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечено на огъня. На другия ден вместо ябълка, дайте му една печена круша. При­чината за всички болести, за всички недъзи, за всички несрети в живота е духовна, а не физичес­ка. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство - последните са паразити и не бива да се оставят в главата ви.

Излезе ли ви някой цирей, ще знаете, че злото излиза чрез него. Всяка лоша мисъл, лошо чувст­во или постъпка се проявяват във вид на ревмати­зъм, на цирей или друга болест.

Чрез хремата и кашлицата човек чисти дробо­вете си и цялата дихателна система от вътрешни утайки.

Огненицата подлага всички нечистотии на из­гаряне. Щом заболее един от органите на човека, целият организъм страда. Равновесие има само тогава, когато всички органи са здрави и задово­лени.

Болестите и работоспособността на човека зависят от трептенията на неговия мозък.

Здравето се възстановява чрез човешката ми­съл, а се поддържа чрез човешките чувства.

Болестите в света идват периодично. При това колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увели­чават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще на­малеят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разре­шава всички въпроси.

Който не знае причината на дадена болест, той не може да я лекува. Всяка болест има своя далечна или близка причина. Като върви в правия път на живота, човек лесно решава задачите си, не нарушава законите на природата. Всяко нару­шение или отклонение води към заболяване. Отк­лонението може да е станало преди много години, но последствията идват днес. Който намери при­чината на заболяването си, лесно се лекува. Не я ли намери, болестта не го напуща.

Как се обяснява, че болестите се дължат на ду­ховни причини? Отрицателната или разрушител­ната мисъл или чувства са отначало в невидими­те тела на човека: астрално, умствено и пр. Пос­ле те със своите трептения слизат в етерното тя­ло, а от етерното във физическото. Като слязат във физическото тяло, нападат онези органи със своите трептения, с които са сродни по характера на трептенията си. Могат да нападнат бъбреците, черния дроб, сърцето, белия дроб и да ги разру­шат или да ги предразположат към болест. Й тога­ва поради най-малката външна причина, органът заболява.

Някои се плашат от закона на наследственост­та, но този закон е едно благословение, защото по този начин една погрешка, която се предава до четвърто поколение, се ликвидира. Една добра мисъл се предава до много родове, значи добро­то е по-силно от злото. Ако в това време не нап­равите друго престъпление, хиляди години ще се ползвате от едно направено добро. Ако направи­те една погрешка и не я поправите, от четири до десет поколения съдбата ще ви преследва.

Има органични болести, които крият своя про­изход далеч в миналото йа човека. Когато някоя болест се загнезди в астралното тяло, постепенно минава в мисълта, а оттам и във физическото тя­ло. За да се излекува човек, тази болест трябва да се махне от мисълта му. Едно горчиво чувство, една противоречива мисъл причиняват физичес­ки болести. Щом се махне причината, и самата болест изчезва.

Когато бащата и майката се карат, децата поч­ват да боледуват. Там, където има обич между ро­дителите, децата са здрави.

Когато един човек ви мрази, той изпраща с погледа си огнени струи към вас и ако нервната ви система е разклатена, може да ви сполети нещо лошо. Някои хора кълнат и думите им са тол­кова силни, че клетвата може да се сбъдне, изре­чените думи да улучат.

Хората заболяват по единствената причина, че прекъсват връзката си с Божествения свят, вследствие на което се лишават от енергиите на този свят.

Докато човек спазва Божиите закони, всяка клетка в неговия организъм е подложена на обно­вяване. Щом престане да спазва тия закони, клет­ките му започват постепенно да се рушат. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство предизвикват особени сътресения, особени експ­лозии в клетките на човешкия организъм. Тези сътресения се отразяват болезнено върху него­вия организъм. Причината за всички болести се крие в човешката крива и отрицателна мисъл.

Човек не може да държи известна идея в ума си, без тя да произвежда известен физиологически ефект върху мозъка и нервната му система. Ка­то знаете силата на мислите, на чувствата и на постъпките си, трябва да бъдете внимателни към тях. Една мисъл, едно чувство, една дума може да произведе върху мозъка и сърцето на човека та­кова напрежение, че да го осакати.

Няма по-силна отрова от отрицателните мис­ли, чувства и състояния на човека. Страхът, омра­зата, съмнението, подозрението са такива отро­ви. Те са утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят. Може ли при такива състояния човек да бъде здрав?

Дисхармоничните мисли разстройват мозъч­ната нервна система; дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускул­ната и костната система, физическият и психи­ческият живот са тясно свързани.

Някои болести не са нищо друго, освен резул­тат от заклинания от миналото. За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и пред­разположение към заболяване. Каквито пожела­ния отправят хората към подобните си, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали. Мощ­на сила е човешката мисъл.

Както каруцата разтърсва човека, така и треп­тенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система.

Страшно е човек да държи в ума си лоши мис­ли за някого. Неверните мисли се наслояват вър­ху съзнанието на човека като утайки и му причи­няват големи мъчнотии и страдания. Отрицател­ните мисли правят човека нервен и неразполо­жен. За да се освободи от лошите и отрицателни­те мисли, човек трябва да работи върху самовъзпитанието си.

Човек трябва да мисли само 50% за себе си, това трябва да е един максимум, и 50% за окръ­жаващите го, ако иска да изпълни Божия закон. Човек не трябва да занемарява себе си, но не може да занемари и своите ближни. Вследствие на това се раждат боледуванията.

Според окултизма всички слепи, всички сака­ти хора, които днес срещаме по земята, са все ученици, които не са издържали изпитите си, вследствие на което са напуснали школата.

Тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно разслабване на бялата раса. Всички умове са пълни само с мисли за къщи, па­ри, удобства. Материалните блага са изместили чистите мисли, чистите желания, които дават си­ла на човека.

Питате: на какво се дължат нещастията в жи­вота ни? Една от съществените причини за това е безразборното изтребване на млекопитаещите, на безразборното убиване на хора. Когато души­те на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройства между хората. Убитият разбойник се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чув­ство за отмъщение.

Ако всички служите на любовта, болни няма да има. Щом имате ревматизъм, малка ви е любовта. Всяка болест се дължи на един вътрешен недоимък или на недоимък на светлина, или на недоимък на доброта, или на недоимък на сила.

Щом се намали надеждата у човека, идват бо­лести. Щом се намали вярата-идват други болес­ти. Щом се намали Любовта, идват най-лошите болести. Когато ги усилите - болестите ще си идат.

Хората боледуват, защото са нарушили зако­на на истината. Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлю-би истината.

Гордостта е причина за много от заболявания­та. Всички болести се лекуват чрез смирението. Човек се освобождава от болезнените състояния чрез смирение.

Природата си служи със символи и отпечатъ­ци. Няма престъпление или добро, което човек да е направил и за което природата да не е турила отпечатък върху неговото тяло. Тя отбелязва всич­ки престъпления-и всички добродетели.

Всяка болест се дължи на някаква духовна причина. Неправилните отношения между близки­те хора - майка и деца, братя и сестри, мъж и же­на - причиняват различни болести. Щом те опра­вят отношенията си, болестта изчезва.

Ако между мъжа и жената в един дом има не­съгласие, децата им непременно ще боледуват. Децата са здрави и добре възпитани, когато май­ката и бащата живеят в хармония и в съгласие по­между си.

Ако синът дойде в стълкновение с баща си и мисълта на бащата е по-силна, синът ще си зами­не по-бързо от бащата. Ако мразите майка си, тя ще си замине по-скоро. Ако ли майка ви ви мра­зи, вие няма да живеете дълго. Ще обичате майка си, баща си, брат си, сестра си, от здравословно гледище, понеже ако ги предизвикате с вашата омраза, техните мисли към вас ще ви разрушат.

Може, когато мразите и когато ви мразят, да се ограждате постоянно с молитви и формули.

По-хубаво е в дадения случай да използвате закона на Любовта и когато се препоръчва да се възлюби ближния, то причината е да бъдат хората здрави. В едно семейство, ако всички се обичат помежду си, то болести в такъв дом не идват. Ако дойдат, бързо си отиват.

Има едно състояние, което вие не съзнавате, а именно, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес да отнеме онова, което вие вземате.

Ще даваш, за да се чистиш.

Ще даваш, за да се подмладяваш.

Ще даваш, за да растеш. Ще даваш, за да си здрав.

Който обича, дава. Бог постоянно дава.

Божественият закон подразбира непрестанно даване.

Кога става човек нервен? Когато носи по-го­лям товар, отколкото са възможностите му.

Съвременните хора се оплакват от неразполо­жение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва. За да израсне, да даде плод, растението се нуж­дае от земя.

Ако не знае да трансформира правилно енер­гиите на своите нисши желания, човек може да заболее. Това заболяване ще се отрази върху чувствата му и върху неговия духовен живот. Ето защо едновременно с анатомията и физиологията на физическото тяло човек трябва да изучава анатомията и физиологията и на астралното тяло. Болестите на съвременните хора се дължат на не­разбиране закона за превръщане на енергиите.

Неблагодарността осакатява и преждевремен­но състарява човека, а благодарността оживява, възраства и подмладява. Защо боледуват хората? Защото са неблагодарни? Какво да правим, за да се излекуваме? Приложете благодарността на живота. Бъдете благодарни за най-малкото благо, което ви се дава.

Днес хората се плашат от всяка епидемична болест, а не се плашат от греховете и престъпле­нията, които са причина за тези болести.

И ако днес хората са болни, нервни, страда­щи, това отчасти се дължи на храната, която упот­ребяват. Те се ползват от плодовете на земята, която е напоена с кръвта на хиляди и милиони жертви - хора и животни. Земята е пропита от чо­вешка' кръв и тя трябва да се пречисти. Тя може да се пречисти само като мине през Божествения огън - огънят на Любовта.

Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Като яде, да стигне до 20 хапки и там да спре.

Както пречистваш кръвта си с дълбоко диша­не, така ще намериш начин за пречистване на своите мисли. Болестите се дължат на нечиста кръв и на нечиста храна, която внася нечистотии в стомаха, които постепенно тровят кръвта. Не­чистата кръв носи болести - причинява неразпо­ложение, песимизъм, леност. Човек с чиста кръв се отличава с голяма енергия и пъргавина.

Знайте, че в човек се загнездват онези микро­би, към които той има известно предразположе­ние. Те стават съдружници с него и започват да черпят от неговата енергия. Незабелязано той за­болява и става жертва. Невъзможно е да се заг­незди в теб микроб, с който да не си в съгласие. Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна чувствителност, на това, че етерният, астралният двойник на човека излиза повече, отколкото трябва навън, вследст­вие на това приема повече впечатления и, разби­ра се, страда повече.

Кои мисли и кои чувства предизвикват свива­не на капилярите? Отрицателните. Значи, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка стесняват капилярните съдове и прекъс­ва теченията на електричеството и магнетизма в човешкия организъм. Електричеството и магне­тизмът се движат по известни линии, имат специ­фичен ритъм. Когато линиите на движението и ри­тъмът се изменят, в организма настава известна дисхармония и ние казваме, че човек заболява. Вие страдате, защото сте в дисхармония с цветовете.

Коя е причината за болестите? Отсъствието на известен цвят в човека. Ако му липсва червеният цвят на любовта, жълтият цвят на мъдростта или синият цвят на истината, той непременно ще бо­ледува. Ето защо, за да не боледувате, трябва да внесете тези цветове както в организма си, така и в своята психика, т.е. в чувствения и умствения си живот.

Науката на бъдещото човечество, която е нау­ка на шестата раса, ще започне именно със зако­на на координацията. Всеки орган в човека тряб­ва да се координира с всички останали органи.

По закона на координацията на човека е опре­делено да изминава дневно по 2-3-5-10 километра път. Ако той се изплаши и не изпълни това, което природата му е определила, няма да се мине дъл­го време и тя ще му наложи глоба за неизпълне­ние на нейните закони. После природата е опре­делила на човека да се храни с чиста и проста храна. Освен това определено е на човека по кол­ко пъти в минута трябва да диша. Някои поемат въздух безразборно, дишат неравномерно, вслед­ствие на което няма координация и между други­те органи, няма ли пълна координация между всички органи, ще се родят ред болезнени състо­яния.