Книгата даниил даниил 2: 37 "Христос, великият тълкувател на световните събития"

"Христос, великият тълкувател на световните събития", разкри на Навуходоносор, царя на Вавилон, който размишляваше за бъдещето на своето царство, чрез блестящата метална фигура бъдещите събития в историята на 4-те световни империи и на 10-те царства, от дните на Даниил и Навуходоносор до деня на Пришествието на Исус. Златната глава е символ на световната вавилонска империя (604-538 год. пр. Хр.).

Сребърните гърди и ръце представляват второто световно царство, двойното царство на Мидия и Персия (538-331год. пр. Хр.)

Медта от фигурата символизира третата световна империя, Гърция (331-168 год. пр. Хр.)

Четвъртото царство ще бъде здраво като желязо, защото както желязото стрива и строшава, така и тази империя, като строшаващо желязо ще стрие всичките тези и ще ги разруши. Желязото от фигурата е символ на 4-тата световна империя, на "железния" Рим от световната империя, който подчини на себе си всички съществуващи царства.(от 168 год. до 476 год. сл. Хр.).

Най-напред Римската империя беше разделена още в дните на разпадането през 395 год. сл. Хр. на Западен и Източен Рим и след това Западният Рим - по време на великото преселение на народите (375-476 год. сл. Хр.) от "германските племена".

"Желязо и глина" = римляни и германи образуват европейските държави на Западен Рим, но "якостта на римските закони" и римската организация трябва да продължат да съществуват в тях.
ДАНИИЛ 2:43

Разделението в Европа съществува вече повече от 1500 години. Всеки опит на територията на четвъртото световно царство, Римската империя, да се изгради отново едно единно царство, беше обречен на неуспех. Карл Велики се опита и претърпя неуспех. Същият опит направиха и Карл 5-ти и Наполеон. Всички те претърпяха поражение. По време на развоя на Световната история различни части са се обединявали помежду си, но само за кратко време, след което те отново са се разпадали. Владетели и народи са се смесвали чрез женитби. През изминалите десетилетия се направиха сериозни усилия за обединяването на Европа, но това става само до известна степен, защото "те няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта"! (ст.43).

След като едно след друго световните царства са се разрушавали и още във времето на 10-те царства, на които се разпадна 4-то световно царство, Римската империя, в края на времето при Пришествието на Христос се появява Божието царство, което за разлика от предшествуващите земни царства "до веки няма да се разруши" (Даниил 2:44). Докато един народ трябваше да предаде владичеството в Божието царство, то ще бъде предадено на "светиите на Всевишния" (Даниил 7:18) и то "няма да премине на други люде" (Даниил 2:44). Божието царство унищожава човешките царства, "поставя им края", тъй като човеците в последното време, т.е. в нашите дни, нямат време и място за Божието царство. Земните царства бяха издигнати чрез човешка сила, но "Божието царство ще бъде направено "не с ръка" (2:45), а чрез свръхестествена Божествена намеса. Благата вест за спасение чрез Исус Христос и спасителната вест за Божието царство се проповядва днес на всички народи и тогава ще дойде свършекът (Матей 24:14, Откровение 14:6-12) - Това е краят на всички земни царства при Второто идване на Исус като Господар на непреходното Божие царство.

В тази глава Бог показва на пророк Даниил бъдещето на световните царства. По време, този период от време се покрива с образа от Даниил II-ра глава - от дните на пророка до издигането на Божието царство. Но докато във II-ра глава Бог показва на държавника и владетеля Навуходоносор историята на световните царства в политическо отношение, тук в тази седма глава Бог показва на пророка вътрешното естество на тези царства, техния грабителски характер, разкрит символично чрез животни и рогове. Пророчеството в седма глава и в следващите глави се дава особено много за Божия народ, за да разбере той своето участие в Божествения план през вековете. "Четирите ветрове" символично представляват дипломатически, политически и военни движения, които разбъркват "морето на народите" и които довеждат до възникването на световни царства, както се говори и за "военни бури" и "море на народите". Четирите звяра представляват символично четирите световни царства (7:17): Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим.

Първият звяр - лъв! Лъвът като цар на животните и орелът като цар на птиците символизират по подходящ начин първото царство Вавилон (604-538год. пр. Хр.) на върха на неговата власт.

Вторият звяр - мечка. Мечката е символ на втората световна история, на образуваната от два народа мидо-персийска империя (538-331 год. пр. Хр.). Трите ребра в устата на Мечката са: Вавилон, Лидия и Египет.
ДАНИИЛ 7-6

Третият звяр : пантера. подвижността на пантерата Александър Велики основа гръко-македонското световно царство (331-168 год. пр. Хр.). Четирите крила загатват за неговото бързо разпространение. Четирите глави сочат четирите царства, на които се разпадна империята след кратко време - след смъртта на Александър Велики (Македония, Тракия, Сирия, Египет).

Четвъртият звяр е страшен и ужасен. Римската империя беше разрушена чрез последвалите едно след друго нападения на германските племена. "Между тях" - между 10-те рога (остготи, вестготи, франки, вандали, суеви, лонгобарди, бургунди, херули, алемани и англо-сакси), които образуваха европейските държави "се издигна един малък рог"! Според Даниил 7:24 този рог трябва да бъде различен от 10-те и да се появи след тях - следователно, не светска, а духовна власт, която се появява след възникването на 10-те държави "между тях", върху територията на бившата римска империя. Световната история познава само една сила, която отговаря на пророчеството: папството.

"Трите рога", които бяха изкоренени пред него, бяха: херулити, вандалити и остготите, които като арианци бяха пречка за господството на папския Рим. С поражението на остготите от Рим през 538 год. сл. Хр. започна господството на римския епископ над църквата, а също и в държавните работи, което господство според пророчеството трябваше да продължи 1260 години.

"Очи като човешки очи" сочат на интелигентността и предвидливостта на Рим. Изпълнението на думите "уста, които говореха надменно", намираме в думите "Римският папа не заема мястото на един обикновен човек, а това - на истинския Бог на тази земя" (Инсцену III) ("На нашия бог, папата").

Даниил видя Небесния съд, изследователския съд, който се провежда като умилостивителен ден от 1844 год. в небесното светилище (Даниил 8:14 и Откровение 14:7). "Древният по дни" Отец сяда да съди. Заключителната служба на Исус, нашия Първосвещеник в Небесното светилище, следва в този съд. Милиони ангели служат в този съд "и книги се отварят", според които се съди.

Думата "тогава" (стих II) изглежда сочи на едно определено време. Изследователният съд бива споменат в предишните стихове и по време на съда в небето, а "малкият рог" говори надменни думи като връх на тези предизвикателни думи, на 18.07.1870 година папата с гръм и трясък обяви своята непогрешимост.

Идването на Христос при "Древния по дни" представлява влизането Му в Светая Светих за очистването на светилището (Даниил 8:14, Откровение 11:19, 3:7). Човешкият Син получава царството си от "Древния по дни" преди Своето Пришествие на Земята в края на Своята първосвещеническа служба...

"Племената, народите и езиците", които ще Му служат - това са спасените, а не безбожните народи, които ще бъдат унищожени при Второто идване на Исус (Откровение 19:15).
ДАНИИЛ 7:23,24,25

Даниил поиска разяснение за виденията, особено за четвъртият звяр, за десетте рога и за малкия рог, който в началото беше малък, но който"наглед бе по-як от другарите си" (стих 20) и за това, което се случи след това, т.е. след възникването на 10-те европейски царства, по време на великото преселение на народите (обяснение към Даниил 7:7,8). Тази религиозно-политическа сила - папството, трябваше, макар че в началото беше малка, да стане по-голяма от другите царства и да достигне до владеене над тях.

Според Даниил 7:25, малкият рог ще говори "думи против Всевишния". Дързостните думи, насочени против Бога (7:8). Във 2 Сол. 2:3,4 Павел казва: "...Човекът на беззаконието" (="човекът на греха"), "синът на погибелта", който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за Бог".

Малкият рог "ще воюва със светиите на Всевишния" и ще превъзмогне над тях (7:21). Тези думи на пророчеството сочат на едно непрекъснато и безмилостно преследване. Мнозина бяха унищожени заради вярата си. Безброй бяха горящите клади, ужасни бяха преследванията на валдензите, на хугенотите във Франция, прословутата "Вартоломеева нощ" и господството на кървавата Мария в Англия! Страхотни бяха ужасите на херцог Алба в Холандия, ужасни бяха инквизициите в Испания, изгарянето на Ян Хус и Йероним в Констанца и условията и отношенията в църквата-държава и в Италия".

"...И ще премисли да промени времена и закони". Папството посегна на Божия закон и постави неделята на мястото на почивния ден от Божия закон, съботата и никога не отрече тази промяна, но и я разглеждаше като знак на дадената му от Бога власт. "Съботата, най-известният ден в закона", премина в деня на Господа!...

Тези и други промени не са станали вследствие проповедта на Исус, а въз основа на авторитета на Църквата! ("Събор в Тридент", 18.I.1562 год.).

"Време, времена и половин време" папството ще владее историята "и светиите на Всевишния ще бъдат в неговата ръка"...(Даниил 7:25, Откровение 13:5, 12:6) = 42 месеца или 1260 дни (=години). Фактът, че времената са дадени в отделни периоди, има своето особено значение, тъй като в началото и в края на всеки отделен период може да се констатира или засилване на силата, или намаляването й или особен спад на папството.

Началото на тези 3 1/2 времена = 42 месеци = 1260 години е 538 год. сл. Хр. - след поражението на остготите край Рим.Тогава започва папското господство (с помощта на император Юстиниан, чрез държавно насилие).

Едно време: от 538год. + 360год. = 898год. Въз основа на Лъжеизидоровите декреталии (фалшификации): власт на папите и епископите над държавната власт , се появиха по време на папа Николай I (858-867г.) във Франция. Папа Стефан 6-ти проведе съд над починалия през април 896 година омразен на него папа Формосий (9 месеца след неговата смърт): вече наполовина изтлялият труп на папа Формосий беше облечен с папските дрехи и орнаменти и бе поставен на престола в църквата "Свети Петър", а след това мъртвият беше свален оттам и осъден с проклятие. Беше му отсечен пръста за клетва. Духовници го измъкнаха от църквата и го хвърлиха в р. Тибър. Папа Йоан IХ (898-900г.) осъди синодът над трупове.

Две времена = 720 год. - от 898год. до 1618год. Отслабване на царската власт поради Реформацията. 1618 год. бележи началото на 30-годишната война, която беше и религиозна война и допринесе на папството - с помощта на държавната власт - особено засилване на властта на духовенството.

Половин време = 180 години: 1618 год. + 180 = 1798г. В края на тези 3 1/2 времена (1260 години) и с изтичането на това 1/2 време свърши и папското господство и време на преследване. По заповед на Наполеон една френска армия, начело с генерал Бертие влезе в Рим и взе папата като френски пленник във Франция - на 20.II.1798 год. Макар императорската държавна власт да беше издигнала през 538 год. папството над своите врагове и основала по този начин неговото господство, то това господство през 1798 г. (1260 години по-късно) му беше отнето отново чрез държавна власт.

Всички белези на пророчеството могат да се намерят в историята на папството от Рим. Това доказват и някои историци и изказвания на паството.

След свършване времето на малкия рог започва съдът, описан в Даниил 7:9-11 и той продължава до Пришествието на Човешкия Син. Съдът изговаря присъда на унищожение над малкия рог.

Малкият рог продължава борбата си срещу светиите до края, но в края ще му се отнеме силата и той ще бъде окончателно унищожен.
ДАНИИЛ 8:13,14

Даниил чу един свят, а именно един ангел, да говори на друг свят, като постави въпроса: Даниил 8:13. Изразът "мерзостта на запустението" се отнася както за езическия, така и за папския Рим и тяхната система на една фалшива религия в борба срещу истинското Божие учение (спасителната вест). При отговора (Даниил 8:14) трябва да се обърне внимание на три важни момента:

I.Времето от 2300 денонощия. Тъй като видението се отнася за времето на края (Даниил 8:17,19) трябва да стане въпрос за пророчески период, значи, един ден пророческо време е равен на една година човешко пресмятане (Езекиил 4:6). Като начало на най-големия пророчески период е заповедта за съграждане на Ерусалим, издадена през 457год. пр. Хр. (Даниил 9:25), а краят на 2300 денонощия води до 1844 година сл. Хр.

II.Светилището - тъй като пророческото време достига до времето на края, не може да става въпрос за храма в Ерусалим, който беше разрушен през 70 год. сл. Хр., а за Светилището на Новия Завет, за светилището в небето.

III.Очистването му - това става на великия умилостивителен ден чрез първосвещеническата умилостивителна служба на нашия Спасител Исус Христос, която започна през 1844 год. в Светая Светих на Небесното светилище.
ДАНИИЛ 8:26

В това видение , което му беше обяснено от ангел Гавраил (Даниил 8:16) Даниил видя в образа на двурогия овен - царството на Мидо-Персия, царете на Мидия и Персия (Даниил 8:3,4,20) 538-331 год. пр. Хр., а в образа на буйния КОЗЕЛ, той видя представена Гърция (8:5-7,21) 331-168 год. пр. Хр.. Неговият "голям рог между очите" е първият цар на Гърция - Александър Велики. Четирите рога са 4-те царства, на които се разпадна гръцкото царство след смъртта на Александър Велики: Македония, Тракия, Сирия и Египет (Даниил 8:8,22).

Малкият рог, който излиза "из единия от тях" е Рим, който завладя на юг от Египет, на изток от Македония (168 год. пр. Хр.) и който се засили срещу славната земя на Палестина (Даниил 8:9,24). Според обяснението на ангела "небесното войнство" и "звездите" се отнасят за Божия народ. Стъпкването посочва жестокостта на езическия Рим по времето на Нерон и Диоклетиан, и в дните на папския Рим преследваше църквата на Исус (Даниил 8:10). Рим се възвеличил дори до Началника на множеството (Даниил 8:11,25; 9:25), а именно против Христос. Римският управител Пилат беше този, който пусна ход заповедта за смъртта на Исус. "Всегдашната" се отнася до постоянната свещеническа служба на Исус в Небесното светилище. Отнемането й чрез литургии и други фалшиви учения на папския Рим "и той тръшна на земята Истината!" (Даниил 8:12,25). В своето пророчество Исус говори за "мерзостта на запустението" и при това обръща внимание на Данииловото пророчество (Матей 24:15) и за "съсипване мястото на светилището" (Даниил 8:11,12,13).
ДАНИИЛ 9:24

Даниил беше слисан от видението за 2300 денонощия, тъй като ангелът му беше казал, че видението ще важи за много дни до последното време. Пророкът знаеше, че Божието обещание е свързано с условия и се опасяваше, че връщането на израилтяните би могло да бъде забавено поради тяхното непослушание. Той изследваше пророчеството на Еремия за 70 години пленничество и получи след молитвата си чуден отговор след явяването на ангел Гавриил. Той започна с обяснението за 70-те седмици, които са "отрязани" за людете и за светия град, а именно отрязани от един по-голям град - от периода 2300 денонощия. Ангелът започна с обяснението от там, където беше свършил, а именно при денонощията (8:26). Събитията, които трябваше да станат през тези 70 седмици, са казани накратко: "за довършване на греховете". Евреите започват своя най-голям грях в отхвърлянето и разпятието на Исус "за довършване на греховете". Това става при разпъването на Исус на Голгота, "за правене на умилостивение на греховете": = изпълнение при жертвена смърт на Исус, заместническата смърт на Божия Син. "Да се въведе вечна правда": правдата, която Исус разкри в Своя Безгрешен живот и която той дава на всеки, който Го приеме чрез вяра и като СВОЙ личен Спасител. "Да се запечати видението и пророчеството": точното изпълнение на всички пророчества за въплъщението на Исус, Неговата смърт и възкресение потвърждават видението и пророчеството като божествено и осигуряват изпълнението на 2300 денонощия, от които са отрязани 70-те седмици. "И да се помаже Пресветият"...(9:24): краят на 70-те седмици, като първа част от 2300 денонощия, е помазването на светилището на светилата, а именно небесното светилище (Евреем 9:11) или началото на свещеническата посредническа служба на нашия Първосвещеник Исус Христос. И краят на тези 2300 денонощия е краят на тази служба чрез очистването на небесното светилище (Даниил 8:14).

Заповедта за съграждането на Ерусалим (третата по ред и решаващата) беше издадена от Артексеркс през 457 год. пр. Хр. (Ездра 7:1-26, 6-14).

Седем седмици пророческо време по-късно са 49 години и водят до 408 год. пр. Хр.. В това време Ерусалим беше изграден "отново" с улици и окоп, макар и в размирни времена при големи затруднения.

62 седмици трябваше да изминат до Помазаника Христос, обещания Месия (Даниил 9:25) или това са 434 години и те свършват в 27 год.сл. Хр.. В тази година Исус беше помазан при кръщението си със Светия Дух за Своята месианска служба...(Лука 3:21,22). Исус сам обясни: "Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите" (Лука 4:18). След Своето кръщение Исус отиде в Галилея и проповядваше благовестието за Божието царство и говореше: "Времето се изпълни!"(Марко 1:14,15).

Една седмица : Според пророчеството Помазаникът трябваше да умре от жестока смърт - "ще бъде повесен" (Даниил 9:26), а именно в Средата на седмицата = 31 год. сл. Хр. В последната, 70-тата седмица, Помазаникът ще сключи завет с мнозина. Тъй като 70-тата седмица беше "определена" за Израил, трябва да става въпрос за един Нов Завет, за който пророкува още Еремия, че Христос ще сключи с Израил и Юда един Нов Завет. Апостолите и първите християни бяха всичките израилтяни не само по дух, но и по плът. Останалата половина от последната седмица = 3 1/2 години водят до края на определеното за евреите или до края на 70-те седмици - 34 год. сл. Хр.

"...И ще направи да престанат жертвата и приносът!" Когато Христос умря на кръста, завесата на храма се раздра на две части отгоре надолу (Матей 27:51). Чрез това Бог засвидетелствува , че жертвите са загубили вече своето значение, защото Исус беше умрял като Истинското жертвено Агне (Даниил 9:27).

След изтичането на 70-те седмици, след като евреите в голямата си част отхвърлиха Исус като Месия, Израил беше отхвърлен от Бога като избран народ (Матей 21:43). Вярващите в Христа израилтяни бяха станали като църква на Исус. "Израил на Новия Завет" и апостолите проповядваха благовестието на народите. "Градът и светилището" бяха разрушени през 70-те години сл. Хр. от римската войска на Тит ("ездещия княз"). С римските легиони и походи беше поставена "мерзостта на запустението" на святото място, както беше предсказал Исус в Матей 24:15.

Тъй като 70 седмици са отрязани от първата част на 2300 денонощия, то тяхното начало е и началото на 2300 денонощия. Тяхното свършване води до 1844 година - началото на очистването на Небесното светилище (виж обяснението към Даниил 8:13,14).

Даниил пише тези думи по време на управлението на цар Кир. Тримата царе, които следват подир него, са: Камбиз, фалшивият Смердис и Дарий Хистапс, а четвъртият е Ксеркс (Асуир от книгата Естир). Той поведе всички народи с нечувана дотогава бойна сила срещу Гърция, но въпреки това претърпя поражение в своя военен поход.

"Мощният цар" беше Александър Велики, който царуваше над голямото царство. След неговата смърт (323 год. пр. Хр.) царството му се разпадна на четири царства, над които обаче, не управляваше никой от неговите наследници, тъй като всичките бяха убити.

Пророчеството в тази глава се отнася в повечето случаи до южния цар или южното царство и северния цар или северното царство, като Палестина е центърът помежду им.

Египет при Птоломеите е южното царство, а Сирия при Селевкидите е северното царство. "Южният цар" е Птоломей I-ви и "северният цар", Селевкий I. Никатор стана по-силен от царя.

Антиох II, внукът на Селевкий I беше принуден да сключи мир с Птоломей I-ви (около 248 год. пр. Хр.) и да се ожени за неговата дъщеря Вероника. Баща й Птоломей почина и тя беше убита заедно със своята египетска свита и със своя син, а нейният съпруг Антиох II - "онзи, който я крепеше" - беше отровен.

Братът на Вероника, Птоломей III, предприе един поход на отмъщение срещу Сирия, покори я и се завърна с богата плячка в Египет. Селевкий II нахлу в Египет около 240 год. пр. Хр., беше обаче напълно разбит и принуден да се завърне в Сирия.

Двамата сина на Селевкий II, Селевкий III, който след кратко управление беше убит... и Антиохий III (224-187г. пр. Хр.) тръгнаха на бой и последният проникна до египетското гранично укрепление Рафия (218 год. пр. Хр.). Огорчен поради претърпяното поражение, южният цар, Птоломей 4-ти излезе на бой и Антиохий III състави една голяма войска (голямо множество"), и Птоломей 4-ти беше напълно разбит при Рафия (217 год. пр. Хр.). Северният цар отново състави една голяма и добре въоръжена войска и след смъртта на Птоломей IV-ти, той тръгна срещу неговия наследник, Птоломей V-ти, който беше 5-годишен.

В Египет станаха вълнения в резултат на лошото регентско управление и в поробените страни избухнаха въстания. "Мнозина" се надигнаха против южния цар, също и "насилниците от твоите люде", римляните, които тогава се вмесваха във вътрешните работи на Египет и Сирия. В книгата Даниил римляните са "насилниците" и "запустелите" за Божия народ.

198 год. пр. Хр. Антиохий III удари египетския пълководец Скопас при Йорданските извори, загради го в Сидон и го принуди да предаде "укрепения" град и военните сили на Египет не можаха да се противопоставят, "даже и отбраните му люде". И сега се повдигна споменатата вече сила (11:14) на насилниците над Израил, железният Рим. Римляните прогониха Антиох от Европа, появиха се за пръв път през 190 год. пр. Хр. в Азия и разбиха Антиох при Магнезия. През 161 год. пр. Хр. Рим влезе в съюз с Божия народ, но Юда падна под римско владичество едва през 63 год. пр. Хр., когато Помпей се намеси при спора за престола между двамата макавееви принца Хиркан и Аристобул и превзе Ерусалим..."Насилниците" на Израил застанаха в "славната земя " на Палестина.
ДАНИИЛ 11:17-19

Египет беше все още единствена страна от империята на Александър Велики, която Рим все още не беше завладял. Когато през 51 год. пр. Хр. почина Птоломей, той остави престола си на своя син Птоломей ХIII и на своята дъщеря КЛЕОПАТРА под опекунството на Рим. Цезар пристигна с една войска в Египет и Клеопатра стана негова жена. После той се обърна към островите на Средиземно море и "завладя много от тях", като победи при Тарс през 46 год. пр. Хр. пълководците на Помпей. След това потегли за Рим, където беше обявен за диктатор и император. На 15.III.44 год. пр. Хр. той беше прободен от мечовете на заговорниците, "препъна се и падна".

Според Лука 2:1 император Август беше наследника на Юлий Цезар, владетелят, който изпрати бирник по "най-славната част на царството", Палестина. Най-голямото събитие по време на неговото управление беше рождението на Исус във Витлеем.

След Август на престола се възкачи неговия доведен син Тиберий (14-37 год. сл. Хр.). От 12 год. сл. Хр. той е сърегент, на когото "не се отдава царска почест".(11:21). "В силата на потопа ще бъдат пометени и строшени" символизират всички войски и сочат на успешните походи на Тиберий. "Съюзният с него Военноначалник", "Князът на Завета", наречен в Малахия 3:1 "Ангелът на Завета", е обещаният Месия, Исус Христос, "Който за една седмица" ще сключи завет с мнозина (27-34 год. сл. Хр.).

По време на управлението на Тиберий, "в средата на седмицата", 31 год сл. Хр., по заповед на неговия управител в Юдея, Пилат Понтийски, беше разпънат Исус. (Даниил 9:25-27 и 11:22).

След като бяха силно притеснени от сирийските царе, юдеите сключиха съюз с римляните (161 год. пр. Хр.), който обаче не им попречи да си присвоят тази страна и тя да стане римска провинция.(11:23)

Хитрата връзка между дипломатическото умение и военна сила беше характерна за римляните, които подтискаха и ограбваха чрез съюзи и с помощта на други народи други страни и по тази причина бяха наречени разбойници на земята.

Едно пророческо време (11:24) означаваше 360 години, започващи през 31 год. пр. Хр. (битката при Акциум между Антоний и Клеопатра срещу Октавиан Август) и свършващи в 330 год. сл. Хр., когато столицата беше преместена от Рим в Константинопол (Даниил 11:24).

Стих 25-ти се отнася до битката между Август и Антоний, "южният цар". Битката по море при Акциум завърши с поражение за Антоний и с победата на Октавиан Август (11:26).

През 37 год. пр. Хр. се стигна до съюз между двамата владетели и Антоний се ожени за Октавия, сестрата на Октавиян. Но този политически съюз не можа да предотврати решителната борба (Даниил 11:27).

След това се споменава едно двойно победоносно завръщане: първото, когато Август през 29 год. пр. Хр. се завърнал като победител в Рим и второто, когато гордото сърце на Рим се надигна против "святия завет" и след разрушаването на Ерусалим и на храма (70 год. сл. Хр.) се върна в Рим като победител ..."Святият Завет" е вечният завет на вярата, Божият спасителен план, който беше запечатан чрез умилостивителната жертва на Исус. Яростта на езическия Рим, който беше в противоречие с този план, беше насочена против вярващия и невярващ Израил - без разлика.(Даниил 11:28).
ДАНИИЛ 11:29-35

"На определеното време" - след приключване на споменатото в стих 24 време от 360 години, на 2 май 330 год. сл. Хр. последва освещение на Константинопол като нова столица на империята (11:29). Рим беше победен, когато Гензерих, царят на вандалите, който беше създал мощна морска флота, се появи с нея и превзе Рим. "По която причина, той се разяри отново против святия завет и ще действува по волята си" - в това пророчество се виждат усилията на Рим, да подтисне Свещеното Писание и да преследва онези, които вярват в него (11:30). "И от него ще се повдигнат сили", които бяха дадени на разярения срещу светия завет Рим, за да "омърсят светилището", "истинското небесно светилище" чрез почитане на мъченици и светии, "да премахне всегдашната" (=истинското богослужение) и "да издигне мерзостта, която докарва "запустение" = езичеството беше внесено в християнска одежда като истинска мерзост на запустение, вместо истинското поклонение пред Бога (11:31). "Онези, които беззаконствуват против завета", бяха онези, които се отказаха от Свещеното писание и почитаха по-високо папските укази и решения вместо Божието Слово. Но в онези дни на духовен мрак имаше и такива, които "ще укрепят и ще вършат подвизи", като валденците, албигойците, хугенотите и др.(11:32). Послушни на поръчението на нашия Спасител "разумните ще научат мнозина". "Многото дни" очевидно сочат 1260-те години на папско преследване: (Даниил 7:25, Откровение 12:6,14, Даниил 11:33). На своята жестоко преследвана църква Бог изпрати "малко помощ" чрез валдензите проповедници и реформаторите Хус, Виклиф, Цвингли и Калвин. Макар мнозина да се изповядваха към протестантизма, то често пъти това беше само една правоверност без истински духовен живот (11:34). Реформацията беше във всеки случай една малка помощ, но времето на преследване не беше още приключило. Мнозина бяха преследвани заради вярата си и хиляди загубиха при това своя живот "до края на времето".

1798 год. беше краят на времето на папското преследване - 1260 години - и заедно с това беше началото на последното време (11:35).
ДАНИИЛ 11:36-39

Тълкуватели виждат в тази свързана с последното време сила революционна Франция като атеистична сила от 1789 година. "И ще говори надменно против Бога на боговете". Революционнто правителство обяви християнството отречено, отрекоха съществуванието на Бога и въведоха една религия на разума. Други виждат в тази сила папският Рим. В това пророчество виждат съвпадение с Даниил 8:11,25, 2.Солунци 2:4. Изпълнението се открива в папската претенция, че папата е заместник на Христос на земята. "И няма да зачита обичната на жените богиня"(11:37) - приложено за Франция, това се изпълни в отменянето на брака от революционерите. По отношение на папският Рим това сочи на установяването на "бога на крепостите" - персонифициране на войната и обожествяване на войната като средство за печелене на световно господство (11:37). Революционните армии, по-късно кайзеровите армии, превърнаха Европа в едно гробище.(11:38). "Ще постави владетели над мнозина" - Наполеон, главната личност във всички тези походи постави своите братя и военноначалници за владетели над различни страни. Правителството продаваше страната от окупираните области, които представлявали около 2/3 от общата територия. Други виждат в папското господство над световните владетели, а също и в разпределението на света между Испания и Португалия чрез папа Александър 6-ти през 1493 година - като изпълнение на този стих.

В този 40-ти стих за пръв път след Даниил 11:40,15 се споменават отново южният и северният цар. "В КРАЯ НА ВРЕМЕТО" - юли 1789 год., беше проведена решителната битка край пирамидите. Наполеон влезе в Кайро и скоро Египет стана негово притежание. "Тогава северният цар идва против него като вихрушка" (турците = северният цар). Наполеон трябваше да отстъпи и да предаде крепостта Акра през май 1799 год. и да се оттегли от Египет.(11:40). Турците нахлуха в "славната земя" (Палестина). Само бедуините от източна Йордания запазиха своята независимост, "само те се избавиха от ръката му" (стих 41). Французите бяха принудени да освободят територията на Египет и при сключването на примирието през октомври 1801 година Египет беше обещан и даден на Турция (11:42). Египет биваше изсмукван от големи и тежки данъци и съседните му държави бяха покорени посредством новосъздадената армия (11:43). "Но известия ... ще го смутят" и "затова ще излезе с голяма ярост". Историята посочва изпълнението : Скърцайки със зъби, в безумна ярост, султанът се съгласи с руския ултиматум в изгода на Дунавските княжества. Една англо-френска-руска ескадра унищожи на 20 октомври 1827 год., без обявяване на война египетско-турската флота при Наварин. Гърция стана независима. Турската империя, някогашната мохамеданска световна сила, която плашеше всички, от 1840 год. съществуваше само благодарение на европейските велики сили. До края на I-вата световна война, 1918 год., Турция загуби, с изключение на една малка част около Константинопол и Анадола, всички свои области в Европа, Азия и Африка (11:44).

Пророчеството в стих 45-ти е предстоящо и поради това е неизпълнено. Никой човек не познава още сега неговото точно изпълнение. Политически и военни действия ще принудят Турция да премести главната си квартира в Ерусалим "в славния свят хълм"(планината Сион) между моретата (Средиземно и Мъртво).

"И не ще има кой да му помага!" По-рано на тази сила се е помагало. Във войната с Франция (1798-1801 год.) на Турция помогнаха Русия и Великобритания. Във войната с Египет (1838-1840 год.) се намесиха Великобритания, Русия, Австро-Унгария и Прусия. През Кримската война Турция беше подпомогната от Великобритания, Франция и Сардиния. През 1789 год. беше попречено на Русия за едно по-нататъшно настъпление в Турция от страна на европейските държави. В началото на ХХ век и през I-вата Световна война Германия оказа помощ на Турция, а от края на II-рата Световна война САЩ подкрепят Турция срещу опасността от Изток и Запад.

Познавачите на мохамеданския свят знаят, че той може да бъде задвижен заради Ерусалим, тъй като там се намира второто по важност светилище на мохамеданите, Омаровата джамия, на мястото на бившия Ерусалимски храм. През последната третина на ХХ-ти век, по-добре от всякога може да се познае, че "святата земя", в Палестина, и изобщо в Близкия Изток и Източния Средиземноморски район, се срещат и се кръстосват интересите на трите велики сили: САЩ, Съветския Съюз и Китай. Ерусалим, градът на мира, който в миналото биваше толкова често обсаждан и напълно разрушаван, както никой друг град, ще бъде обхванат в последно време от най-жестоката борба; когато дойдат владетелите от изток (от изгрев слънце) и при АРМАГЕДОН се проведе последната битка на земята, когато Христос ще се яви със Своята небесна войска, ангелите и ще смаже безбожните народи на тази земя.(Откровение 16:12-16, Даниил 11:45, 12:1, Йоил 4:9-14).
ДАНИИЛ 12:1,2

"Великият княз Михаил" е Исус Христос, върховният водач на ангелите, както се вижда още от Даниил 10:13. Той се застъпва "за своите люде". И в "онова време" във връзка с Даниил 11:45 и описаните там събития, ще настане време на скръб, каквото не е имало от съществуването на народите. Когато в края на благодатното време, след приключването на първосвещеническата ходатайствена служба на Исус, Божият Дух се оттегли от човеците, тогава всички задържани сили на тъмнината ще излеят със страшна ярост жестокостта си върху народите и в това време на скръб ще станат ужасни битки между народите. В това пророчество, обаче, Исус дава най-прекрасното обещание, че Неговият народ, Неговата църква, ще бъде спасена в това притеснение - всеки, който се намери записан в книгата на живота.(12:1).

Едно Частично възкресение ще предхожда Пришествието на Христос. Враговете на Исус, които Го обвиняваха и които се подиграваха с Него при Неговото разпятие, ще възкръснат, за да видят Неговата слава. Но и от праведните ще възкръснат някои, за да станат съучастници на събитията, които ще предхождат непосредствено Пришествието на Христос (Откровение 1:7, Даниил 12:2). Едно чудесно обещание се дава на разумните и на тези, които обръщат мнозина в правда. През всички времена те трябва да светят като блясъка на небесния свод и като звездите (12:3) - "те ще сияят със светлостта на простора".
ДАНИИЛ 12:4

Даниил получава поръчението да затвори думите и да запечати книгата - същото му се казва и в 8:26. Това пророчество, обаче, не се отнася за цялата книга, защото части от "Откровението" са били разбрани, а само за важащите за последното време пророчества, които бяха разбрани едва в последно време, а дотогава бяха запечатани ... "Мнозина" ще изследват в последно време, което започна от 1798г. Мнозина трябваше да изследват Данииловите пророчества. "И знанието ще се умножава" = това означава, в края на 18-я и в началото на 19-я век: в Германия, Англия и САЩ - напълно независимо един от друг бяха изследвани пророчествата на Даниил и на Откровението и мнозина проповядваха, че е настъпило последното време и че непосредсвено предстои идването на Христос. Нарастването на знанието, обаче, е едно указание и за откритията и проучванията в последното време, които трябва да служат за по-бързото разпространение и проповядване на достигнатото чрез нарастващо разбиране на пророчествата - познание, като напечатано и говоримо слово, до всички народи в целия свят и по този начин да се подготви всеки за идването на Христос (12:4).

Даниил видя два ангела да стоят край брега на реката; единият от тях постави на Христос неизговореният от Даниил въпрос, който силно го вълнуваше: "До кога ще се чака за края на тези чудеса? И каква ще бъде сетнината на това? (Даниил 10:5,6 и Откровение 1:13-15). Христос се закле във вечно Живеещия, че това ще свърши след 3 1/2 времена (края на 1798 год.), когато ще приключи смазването, "преследването на Христовата църква и на духовния Рим" (1798 год.) бъде нанесена смъртоносна рана "тогава всичко ще се изпълни" (Даниил 12:5-7, 7:25). Времето, когато ще бъде отстранена "всегдашната" (истинското богослужение: постоянната свещеническа служба на Исус в небесното светилище), за "да се постави мерзостта на запустението" (езичеството в християнска одежда), започва 30 години по-рано, отколкото 1260-те години (с начало 538 год. сл. Хр.) - това е годината на поражението на готите пред Рим и началото на папското господство, а именно 508 год. сл. Хр.. Това е времето, когато Клодвиг, царят на франките, като първи европейски владетел изповяда католическата вяра и през 506-509 год. проведе една успешна война с арианските бургунди и вестготите. От това време царете на франките получиха титлата "по-старият брат на църквата" и най-християнският цар" (Даниил12:11).

1335 години продължават 45 години по-нататък, т.е. до 1843-1844 год. - началото на очистването на Небесното светилище чрез първосвещеническата, ходатайствената служба на нашия Изкупител Исус Христос в Светая Светих на Небесния храм и началото на всемирното проповядване на тройната ангелска вест като последна спасителна вест до народите на света (Даниил 12:12 и Откровение 14:6-12)

Главата, а с това и цялата книга на Даниил, завършва с едно обещание към Даниил за спасение: той ще си почине и когато Христос дойде като Господар на вселената, за да избави Своя народ от времето на скръбта, тогава и Даниил ще бъде възкресен, за да получи своя дял, жребието си в царството на Месия, в Божието царство. Ако и ние сме приели чрез Вяра Исус Христос като наш личен Спасител и твърдо стоим в Божията благодат и се оставим да бъдем ръководени от Божия Дух и ние ще имаме своя дял заедно с изкупените от всички времена в Божието царство и ще можем да бъдем завинаги и за всички времена при Исус в царството на светлината и славата.