Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 1

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 1
Анатомия на духа
Каролайн Мис
За книгата
„Анатомия на духа" е най-смелото до днес представяне на енергийната медицина от един от нейните главни практикуващи, световноизвестната Каролайн Мис, един от „най-силните гласове в полето на алтернативното здраве и духовността" („Пъблишърс уикли"). Плод на петнадесетгодишна научноизследователска работа в областта на енергийната медицина, трудът на
Каролайн Мис показва как всяка болест съответства на система от емоционални и психологически стресове, убеждения и нагласи, които са повлияли на съответни области на човешкото тяло.
„Анатомия на духа", също така, представя един нов оригинален модел на седемте центъра на духовността и физическата сила на човешкото тяло, в който е синтезирана древната мъдрост на трите главни духовни учения - за чакрите, за християнските тайнства и за Дървото на живота на
Кабала - за да демонстрира седемте етапа, чрез които всеки трябва да премине в стремежа си към по-висше съзнание и духовна зрялост. Чрез този модел д-р Мис показва как можете да развиете своите потенциални интуитивни способности, като едновременно с това култивирате личната си сила.
Учейки ви да разбирате своето тяло и дух по един нов начин, „Анатомия на духа" ви предоставя средства за постигане на духовна зрялост и физическо здраве.
ПРЕДИСЛОВИЕ
В живота рядко се случва да срещнете изключителна личност, която драматично да промени представите ви за света и за вас самите. На път сте да се запознаете с такъв необикновен човек. Авторката на тази книга, интуитивният диагностик Каролайн Мис, ще ви заинтригува, провокира и вдъхнови със свои-те възгледи за духовността и за вашата лична отговорност към собственото ви здраве. Някои аспекти в книгата на Каролайн ще ви се сторят толкова естествени и близки до ума, че ще се учудите защо досега не сте разсъждавали за тях по този начин. Други нейни идеи ще възбудят емоционални и психологически реакции и ще ви накарат да направите преоценка на духовния си път.
С философията на Каролайн се запознах преди дванадесет го дини. Нейната покоряваща идея е, че всеки от нас има своя вродена духовна задача, свещен договор, който ни задължава да се учим да използваме силата, която ни дава власт, отговорно, мъдро и с любов.
Хиляди години идеята, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно е господствала в общественото съзнание. Влиянието и авторитетът, парите и сексът са били атрибутите на властта. В статия, публикувана наскоро в едно списание, се изрази мнението, че
Джон Ф. Кенеди-младши има повече от достатъчно пари и сексуална сигурност, но не и Власт.
Статията омаловажаваше властта, доразвивайки мита, че Джон Ф.К.-младши би могъл някак да си купи власт, издавайки списание за хора от висшето общество. Ако това е вашата представа за власт, пригответе се за истинска изненада, защото Каролайн предлага много по-задълбочен възглед за истинската власт - силата на човешкия дух.
Знам за много хора, надарени със свръхсетивни способности, за мистици, които са усещали енергийните центрове на човешкото тяло. Алис Бейли, Чарлс У. Леийдбетър и Рудолф Щайнер са писали на тази тема, но нито един от тримата не е описал така задълбочено човешкия електромагнитен духовен строеж, както Каролайн. Никога преди анатомията на духа не е била обект на толкова завладяващо описание. Тази книга съдържа ос-новата, върху която ще се развива медицината на двадесет и "първи век"
Каква е целта на моя живот?" е най-важният въпрос, който човекът си е задавал през вековете. Каролайн отговаря просто и изчерпателно. Единствената цел е да живеем по начин съзвучен с духовните идеали, да прилагаме златното правило във всеки миг от своя живот и да изживяваме всяка мисъл като свещена молитва. Просто, но съвсем не е лесно!
За миг си представете, че влизате в стая, пълна с хора и се чувствате неудобно. Представете си още, че можете да се нас троите на вълната на подсъзнанието на всеки и да разберете какво ромоли там, че „разпознавате" енергията и разбирате какво е здравето на всеки присъстващ в

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 2 стаята. И което е още по-важно, представете си, че знаете всичко за своята енергия и всеки фактор, който изчерпва вашата интелектуална, физическа и емоционална сила. Тази книга ви дава основните знания, посредством които ще започнете да разбирате своята енергия и енергията на другите.
Квантовите физици доказаха вибрационната същност на живота - онова, което екстрасенсите усещат. Човешка ДНК вибрира с честота от 52 до 78 гигахерца (милиарда трептения в секунда). Въпреки че измервателните уреди не могат да опре делят специфичната честота на вълните на нито един човек, нито да локализират местата, където протичането на енергията е блокирано, два основни факта са неоспорими. Първо, жизнената енергия не е статична; тя е кинетична. И второ, природно надарените интуитивни диагностици, като Каролайн, могат да я анализират. въпреки че все още нито човешкият ум, нито енергийната система се поддават на точни измервания по познатите във физиката начини. Всъщност в моята двадесет и пет годишна работа с интуитивни диагностици по целия свят, не съм срещал някой по-точен и по-ясен от
Каролайн.
Каролайн възприема фината енергия на нашите системи и разбира езика на електромагнитната ни същност. Нейните диагнози непрекъснато свидетелстват за въздействието на емоционалната енергия, минала, и настояща, върху физическото здраве; тя усеща силните и травматични преживявания, убежденията и нагласите, които променят честотата на трептенията на клетките и енергийната система като цяло. Тя тълкува духа ни, който в края на краищата е истинската ни сила.
В тази книга ще намерите подробна информация за седемте енергийни центъра на човешкото тяло. Тези центрове са жизнено важни регулатори на поток на жизнената енергия. Те са главните биологични акумулатори на емоционалната ни биография. “Вашата биография се превръща във ваша биология" - ако не научите нищо друго от тази книга, дори само тази истина ще ви бъде от полза. Също така ще научите как да избягвате загубата на енергия вследствие на обвързване с погрешни ваши представи или вследствие на негативната енергия на други хора; как да запазите чувството си за собствено достойнство, така че личната ви сила да не бъде подкопавана от фалшивите символи на властта – парите, секса и външния авторитет; как да развивате своите интуитивни способности.
“Анатомия на духа" предлага един нов ейкуменичен
1
начин да разберете седемте енергийни центъра на тялото. Тя обединява юдейски, християнски, хиндуистки и будистки концепции за силата в седем универсални духовни истини. Както пише Каролайн: „Универсалната ценност в четирите главни религии е, че Божественото е заключено в нашия биологичен организъм в седем степени на силата, които ни карат да станем по-съвършени и да овладеем силата, която притежаваме".
Метафизичният смисъл и значението на християнските тайнства, кабалата и чакрите ще ви преобрази завинаги. Знанието е сила, а знанията, представени тук, са ключът към личната сила.
Настоящата книга представя същината на алтернативната медицина с яснота, която ще ви вдъхнови да осъществите своите духовни идеали и ще ви пробуди за чудото на самолечението.
Имах удоволствието да присъствам на дългия период на плодотворна работа, довел до раждането на тази основополагаща творба. Съдържащото се в нея познание обогати моя живот повече, отколкото съм мечтал. Надявам се, че и вашият ще бъде не по-малко облагороден от съприкосновението с мъдростта на Каролайн.
НОРМАН ШИЙЛИ,
Доктор по медицина, кандидат на науките,
Основател на здравния институт „Шийли",
Президент-основател на Американската асоциация за холистична медицина,
Научен и клиничен професор по психология
Института за професионална психология „Фрест" автор на книгата „Стават чудеса"
1
Ейкуменизъм – движение за обединение на църквите. – Бел.пр.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 3
ПРЕДГОВОР
Как придобих медицинска интуиция
През есента на 1982 година, след като приключих журналистическата си кариера и получих степен магистър по теология, обединих усилията си с още двама партньори, за да основем книгоиздателство, наречено „Стилпойнт". Издавахме книги за алтернативни на традиционната медицинска терапия лечебни методи. Независимо от моя делови интерес в тази област, нямах ни най-малко желание да се занимавам лично с алтернативна медицина. Не ме изкушаваше да се запозная с нито един от лечителите. Не исках и да чуя за медитиране. Развих пълна непоносимост към източните пеещи камбанки, музиката на Новата епоха
2
и разговорите за предимствата на екологичното градинарство. Пушех, докато пиех кафе в огромни количества, като все още моделирах себе си по образеца на изпечен вестникарски репортер. Изобщо не бях подготвена за мистично посвещение. Независимо от това, същата есен постепенно осъзнах, че възприятийните ми способности са претърпели значително развитие. Например, ако някой приятел споменеше, че негов познат или позната не се чувства добре, в главата ми проблясваше прозрение за истинската причина на проблема. Проявявах необикновена проницателност и това се разчу сред близкото ми обкръжение. Започнаха да се обаждат различни хора в издателството с молба за среща и интуитивна оценка на здравословното им състояние. През пролетта на 1983 година аз вече тълкувах преживяванията им и здравословните им и житейски кризи - от депресия до рак.
Бях смутена. Нещо повече - бях объркана и малко уплашена. Не можех да си обясня как получавам тези впечатления. Те бяха и все още са като обективни видения, които започват да се прожектират в съзнанието ми веднага щом някое лице ми даде разрешение за преглед и ми съобщи името и възрастта си. Тяхната обективност, усещането за отсъствие на всякакви чувства е крайно важна, защото ми показва, че не аз произвеждам или прожектирам. То е като да разглеждаш нечий чужд албум със снимки, в който нито един не ти е близък - впечатленията са ясни, но напълно лишени от емоции, за разлика от онези, които получаваш, когато прелистваш своя семеен фотоалбум.
Освен това не знаех колко точни са впечатленията ми. Ето защо, само след два месеца консултации, открих, че се страхувам от всяка назначена среща като от особено опасно преживяване. През първите шест месеца си казвах, че това е нещо като игра, в която проверявам медицинската си интуиция. Въодушевявах се при всяко точно „попадение", защото ако не друго
„точното попадение" означаваше, че не съм си изгубила разсъдъка. Но всеки път се питах: „Ще се получи ли и този път? Какво ще стане, ако интуицията ми изневери? А ако сгреша някъде? Ако някой ми зададе въпрос, на който не мога да отговоря? Ако кажа на някоя жена, че е здрава, а се окаже, че е имала злокачествено заболяване? И преди всичко, какво прави една бивша журналистка и студентка по богословие, настояща издателка с тези съмнителни занимания?"
Струваше ми се, че изведнъж съм се задължила да разяснявам Божията воля на десетки тъжни, уплашени хора, без никаква подготовка. По ирония на съдбата, колкото повече тези хора искаха да прозра какво Бог прави с тях, толкова повече аз исках да прозра какво Бог прави с мен.
Напрежението, което изпитвах, накрая доведе до мигрена, която продължи години.
Не ми се искаше да спирам дотук, сякаш моето зараждащо се умение не се различаваше от таланта на хлебаря, но знаех какво ме очаква. Католичка по възпитание и теолог по образование, бях наясно, че свръхчовешките способности неизбежно водят в манастир или в лудница. Дълбоко в душата си знаех, че се свързвам с нещо свято и неприкосновено по своята същност и това убеждение ме караше да се чувствам раздвоена. От една страна се страхувах да не бъда отлъчена като някогашните мистици, а от друга чувствах, че ми е отреден живот, в който ще бъда критикувана и съдена и от вярващи, и от скептици. Но както и да си представях бъдещето, знаех, че ме очаква нещастие.
Въпреки това, бях запленена от моите нови способности и обзета от непреодолимото желание да преглеждам все повече хора. През тези първи дни получавах възприятия главно за те- лесното здраве на дадения човек и свързания с него емоционален и психически стрес, но също така виждах и енергийното поле, обграждащо тялото. Виждах го заредено с информация за мина-
2
Нова епоха (New age) - Епохата на Водолея, която предстои. Духовно движение, което разпространява импулсите за нова култура. - Бел. прев.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 4 лото на пациента и като излъчване на неговия дух. Започнах да осъзнавам нещо, което никога не ми беше преподавано в училище, а именно че нашият дух е неизменна част от всекидневния ни живот, че въплъщава нашите мисли и чувства, че съхранява всяка една от тях-от най-земната до най-възвишената. Бяха ме учили, че след смъртта духът отлита „нагоре" или „надолу", в зависимост от това, колко праведно сме живели. Сега разбрах, че нашия дух е нещо повече, че участва във всяка секунда от живота ни. Той е съзнателната сила която, е самият живот.
Продължих с моите интуитивни прегледи, без да разсъждавам, докато един ден дойде краят на вътрешното ми раздвоение. Случи се по време на сеанс с жена, която имаше раково заболяване.
Седяхме една срещу друга в моя малък кабинет. Денят беше горещ и бях уморена. Приключила с оценката, за миг се поколебах, преди да я споделя с нея. Страхувах се да й кажа, че ракът се е разпространил по цялото й тяло. Знаех, че ще ме попита защо я е сполетяло това нещастие и се чувствах раздразнена от задължението да й отговоря. Така и стана - още преди да отворя уста, тя протегна ръка, постави длан върху коляното ми и попита: „Каролайн, зная, че съм болна от рак.
Моля те, кажи ми защо се случва всичко това?"
У мен се надигна възмущение срещу омразния въпрос. Бях готова да извикам: „Откъде да знам?" - когато изведнъж бях залята от енергия, непозната дотогава. Тя премина през тялото ми, сякаш ме отстраняваше, за да си послужи с гласните ми струни. Повече не виждах жената пред себе си. Имах чувството, че съм се смалила до размера на десетцентова монета и че ми е заповядано да стоя мирно.
Един глас заговори чрез мен на тази жена: „Позволи ми да те върна назад в миналото и да те преведа през всяка връзка в твоя живот. Позволи ми да ти посоча всички твои минали страхове и да ти покажа как тези страхове са те управлявали толкова дълго, че енергията на живота не може повече да те храни."
И „гласът" поведе тази жена, като не пропусна нито една подробност от живота й, казвам, нито една. Припомни й дори най-краткия разговор; преразказа й моментите на страшна самота, когато беше плакала насаме със себе си; спря се на всяка връзка, която беше имала някакво значение за нея. Този „глас" остави впечатление, че всяка секунда от нашия живот - всяка наша интелектуална, емоционална, творческа или физическа дейност, с която изпълваме тези секунди, дори когато си почиваме - по някакъв начин се знае и документира. Всяка наша преценка се отбелязва, всяко становище е източник на позитивна или негативна енергия, за която носим лична отговорност.
Бях изпълнена с благоговение. Започнах да се моля, наполовина от страх, наполовина от смирение пред тайните на мирозданието. Винаги съм приемала, че нашите молитви са „чути", но никога не съм била съвсем сигурна как става това. Нито с моя обикновен човешки разум проумявам как някоя система, даже божествена, може да следи за потребностите на всеки човек, като дава предимство, да речем, на молбите за излекуване пред тези за финансова помощ. Не бях подготвена за този свещен спектакъл, в който всеки миг живот се оценява така високо.
Докато се молех, все още в ролята на наблюдател, поисках жената да остане в пълно неведение за това, че не аз бях тази, която й говореше. Нямаше да мога да обясня откъде зная под- робностите от миналото й, така както не бих могла да отговоря на въпроса защо има рак. Веднага щом произнесох молитвата си, отново обърнах очи към нея. Открих ръката си върху коляното й.
Не помнех кога съм я поставила там в отговор на нейния жест. Треперех с цялото си тяло.
Отстраних ръката си. Жената каза само;
- Благодаря. Сега мога да понеса всичко.
След кратка пауза продължи:
-Дори смъртта не ме плаши. Всичко е както трябва.
Напусна кабинета ми. Миг по-късно направих същото. Бях дълбоко потресена. Докато вървях през красивото открито поле, което обгражда „Стилпойнт", реших да сътруднича на тази интуитивна способност, независимо от последиците.
От този есенен ден на 1983 работя всеотдайно като интуитивен диагностик. С други думи използвам моята интуитивна способност, за да помагам на хората да разберат емоционалната, психическа и духовна енергия, която лежи в основата на тяхната болест, физическо неразположение или житейска криза. Мога да усетя какъв тип болест се е развил в организма, често пъти дори преди индивидът изобщо да е осъзнал наличието на болест. Но често хората, с

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 5 които работя, чувстват, че равновесието в живота им е нарушено и че става нещо нередно.
Нахлуването на интуитивните способности в моя живот не беше предшествано от драматичен начален епизод. Те просто се пробудиха в мен непринудено и естествено, сякаш винаги са били там, изчаквайки удобния момент да се проявят. Като дете имах будна интуиция, реагирайки на моите вътрешни инстинкти, както повечето хора. Вие също инстинктивно, а по- някога и съзнателно, оценявате енергиите на другите хора, но обикновено познавате съответното лице, или поне сте имали някакъв контакт с него преди. Това, което отличава моята интуиция е, че мога да оценявам хора, с които не съм имала никакъв досег. Всъщност предпочитам да не ги познавам, защото видът на нечие уплашено лице смущава значително способността ми да
„виждам" ясно.
Колкото повече си служех с моята интуиция, толкова по-прецизна ставаше тя. Сега ми се струва едва ли не обикновена, въпреки че механизмът й на действие завинаги ще остане малко загадъчен за мен. До известна степен мога да ви науча как да станете интуитивни, но не съм съвсем сигурна как самата аз придобих това умение. Подозирам, че станах свръхинтуитивна в резултат на любопитството ми към духовните въпроси, в съчетание с дълбокото чувство на неудовлетвореност, разочарование и безизходност, което изпитвах, когато животът ми не се развиваше по план. От друга страна, също толкова възможно е моята медицинска интуиция да се дължи на някаква храна, която съм консумирала. Познавайки как действат боговете, ни най-малко не бих се учудила на това.
Не беше лесно да усъвършенствам своята интуиция, дори след като се заклех да й съдействам. Нямах модели за подражание, нито учители, въпреки че в краен случай, можех да получа подкрепа и напътствие от колеги медици. Сега обаче, след четиринадесет години непрекъсната работа, моето умение ми се струва като шесто чувство. За мен това означава, че е време да науча другите на езика на енергията и да им предам знанията си за медицинската интуиция.
Работейки с моята интуиция, открих емоционалните и психологически причини за болестта. Безспорно съществува тясна връзка между физическите и емоционалните стресове и определени болести. Тази връзка е описана подробно например при сърдечните заболявания, високото кръвно налягане и така наречената личност тип А. Моите конкретни наблюдения обаче показаха, че емоционалните и духовни стресове или неразположения са първопричината за всички физически (телесни) болести. Нещо повече, някои емоционални и духовни кризи съответстват съвсем определено на проблеми в конкретни участъци на тялото. Например, оказа се, че хората, които идват при мен със сърдечни оплаквания, са имали преживявания, които са ги накарай да"изключат от своя живот интимността или любовта, а онези с болка в долната част на гърба - постоянни тревоги от финансово естество. Болните от рак често пъти имат неразрешени връзки с миналото, недовършена работа и емоционални проблеми, а онези със заболявания на кръвта - скрити конфликти със семейството, от което произхождат. Колкото по-дълбоко навлизах в тайните на човешката енергийна система, толкова повече осъзнавах, че почти нищо в нашите тела не е “случайно", и следователно - в нашия живот. Връзката между емоционалните и психичните стресове и различните болести могат най-добре да бъдат обяснени чрез анатомията на човешката енергийна система - анатомията на нашия собствен дух, сърцевината на материята, която сега преподавам навсякъде в Съединените щати и в много други страни и която е фокусът на тази книга.
Моята работа като интуитивен лечител ми помогна да разкрия не само енергийните причини за влошеното здраве, но и задачите, с които трябва да се справим в процеса на лечение.
Голямо значение за мен имаше откритието, че „излекуване" не винаги означава оздравяване на физическото тяло от болестта. Излекуване също може да означава, че духът се е освободил от дълго подхранвани страхове и негативни мисли за себе си или други хора. Този вид духовно пречистване и излекуване е възможно, дори когато тялото умира физически.
Езикът на човешката енергийна система е средство за себеосъзнаване, начин да се справим с духовните задачи. Изучавайки енергийната анатомия, ще определите модела на своя живот и дълбоката функционална връзка между вашия ум, тяло и дух. Това себепознание ще ви достави удоволствие, ще ви донесе душевен мир и ще доведе до емоционално и физическо оздравяване.
Този увод в медицинската интуиция е събрал резултатите от моето четиринадесетгодишно

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 6 изследване на връзката между анатомия и интуиция, тяло и ум,
дух и сила. На нейните страници ви уча на езика на енергията, с която работя. Чрез овладяването на енергийната анатомия ще осъзнаете своето тяло като проявление на вашия собствен дух и ще започнете да го „четете" като
Библия. Способността да разбирате езика на енергията ще ви даде възможност да виждате духа си в своето тяло и да разбирате какво го поражда и какво ви прави силни. Езикът на енергията ще ви даде нов поглед към силата, която притежавате. Ще научите какво омаломощава духа и тялото ви, за да можете да прекратите понататъшната загуба на енергия. Езика на енергията и способността да разбирате човешката енергийна система ще ви помогнат да проясните своите интуитивни впечатления и ще ви дадат конкретни опорни точки в човешкото тяло, които ще притъпят усещането, че се взирате сляпо в празното пространство, за да научите нещо.
В моята книга заимствам от дълбоките, трайни, древни знания на няколко духовни традиции - индуските чакри, християнските тайнства и кабалистичното дърво на живота - за да ви предложа един нов възглед за механизмите, чрез които тялото и духът работят заедно. Забележете, че съзнателно не съм включила богатото учение на Исляма, не защото не уважавам неговите истини, а защото не съм живяла с тази традиция така, както с юдео-християнската, индуистката и будистката и поради това не мисля, че бих могла да пиша за него правдиво. Докато се учите да виждате своето тяло и дух по начин, който заимства от древните истини, ще започнете да развивате своята интуиция и да разбирате и управлявате своя собствен дух.
Първоначално имах намерение да се съсредоточа само върху човешката енергийна система, върху теорията и приложенията на енергийната диагноза и лекарската интуиция. Но след като започнах да пиша, осъзнах, че не мога точно да изобразя тези енергийни понятия без духовна рамка. Вярвам, че трябва да разбираме своето тяло и ум като индивидуални духовни сили, израз на по-висша Божествена енергия. От нас се иска да открием както нашата лична сила, така и целта на своя живот, която е една за всички в духовен смисъл.
Всички ние имаме един и същи тип физическо тяло, което заболява или оздравява по едни и същи причини, преживяваме едни и същи емоционални и психични кризи, общи за човешкия опит. Всеки се страхува от изоставянето, личната загуба или предателството; гневът е също толкова токсичен за тялото на евреина, колкото за тялото на християнина или индуса и всички сме подвластни на любовта. Когато става въпрос за здравето на нашия дух и тяло, между нас няма различия.
Така умствено-телесният фокус на тази книга е проникнат от духовния език на символното зрение. Символното зрение е начин да видите и разберете себе си, другите хора и житейските събития от гледна точка на универсалните архетипни модели. Развивайки символно зрение, ще засилите своята интуитивна способност, защото ще се научите на здравословна обективност, която разкрива символното значение на събитията, хората и житейските предизвикателства и най-вече може би на мъчителното изпитание-болестта. Символното зрение ви позволява да проникнете в своя дух и ви дава безгранични възможности за лечение и здраве.
Хората, които посещават моите лекции и семинари са различни: здравни специалисти, хора, търсещи здравна помощ и такива, които искат да придобият медицинска интуиция. Но всички те желаят да разберат силата на своя дух, искат да разбият вътрешна яснота, свой собствен интуитивен глас. Много от лекарите, които посещават моите семинари, споделят своето чувство на неудовлетвореност и безсилие, когато интуицията им подсказва, че в основата на болестта лежи емоционална причина, но нямат право да поставят духовна диагноза, тъй като духовните идеи нямат авторитет в традиционната наука.
Повечето лекари не съобщават своите интуитивни впечатления, защото, както някой се изрази, „вътрешното чувство и доказателството все още не са съвместими с изискванията на застрахователните компании". Друг лекар ми каза: „Не ми е нужна лекарска интуиция. Имам си достатъчно. Искам да науча повече за семейните модели и по-дълбоките духовни проблеми на моите пациенти, тъй като зная, че това е информацията, от която се нуждаят, за да оздравеят.
Нужна им е в по-голяма степен от лекарствата, които само временно прикриват симптомите."
Желанието за духовно тълкуване на живота е всеобщо. Вярвам, че езикът на енергията и прилагането на символното зрение могат да помогнат за сближаване на традиционната медицина и духовните възгледи за здравето и лечението.
Въпреки това, когато за първи път започнах да усещам интуитивно наличието на болест, аз,

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 7 както вече споменах, бях уплашена и обезпокоена от това, че ми липсва медицински и духовен опит. Така през първите две години, премълчавах голяма част от информацията, която усещах.
Ограничавах своята работа до това, да помагам на хората да разберат своите емоционални, психични и духовни стресове и факторите, обуславящи развитието на болестта им. Не обсъждах специфични медицински терапии или хирургически процедури, а вместо това насочвах дошлите при мен хора към лекари. Но през 1984 година се запознах с д-р Норман Шийли. С него започнах интензивно да изучавам анатомията на човешкото тяло. Разговорите с Норм ми дадоха възможност да се науча да разбирам по-добре образите, които получавах. Тази среща ми даде сигурността, от която се нуждаех, и позволи моето умение да се развие напълно, Въпреки че все още не лекувам пациенти, а само се опитвам да им помогна да открият духовните въпроси, лежащи в основата на тяхната емоционална и физическа криза.
През годините на съвместна работа с Норм, който стана мой колега и скъп приятел, научих, че умението ми има най-голяма стойност в стадия, предхождащ действителното развитие на физическата болест! Преди тялото да я породи, енергийни индикатори като продължителна летаргия или например, депресия ни подсказват, че сме започнали да губим своята жизненост.
Хората в такъв стадий търсят съвет от своите лекари, защото знаят, че не се чувстват добре - получават сигнали, че телата им губят енергия. Често пъти обаче медицинските тестове показват, че няма нищо нередно, защото все още не могат да установят отклонения на физическо ниво.
Традиционните медицински тестове няма как да отчетат загубата на енергия и повечето лекари не обръщат внимание на идеята за енергийна дисфункция. Въпреки това постоянно се появяват нови, озадачаващи болести, които не се поддават на традиционните методи на лечение. Някои от тях като СПИН могат да бъдат откривани чрез традиционни медицински методи, но други изглежда се развиват в резултат на нашия прекалено напрегнат живот и от постоянното излагане на въздействието на електромагнитната енергия, създавана от компютрите, сателитните антени, клетъчните телефони и многото други апарати, с които претоварваме околната среда. Болести като синдрома на хроничната умора и различните разстройства, вследствие на въздействието на околната среда, сега се смятат за „непотвърдени” според критериите на традиционната медицина причинителят не е открит. Според енергийната дефиниция за здравословна дисфункция, обаче това са напълно потвърдени болести, тъй като симптомите им показват, че пациентът търпи загуба на сила в своето енергийно поле.
Медицинската интуиция може да помогне на лекарите, за които човешкото тяло е цялост, обединяващ физическата и енергийната системи и които имат духовен възглед за човешките преживявания, да определят енергийното състояние на физическата болест и да лекуват не само симптомите, но и скритата причина. Лечението в енергийното поле може да включва редица терапии, като например психотерапия, акупунктура, терапевтичен масаж и хомеопатия. Най- важното за енергийното лечение обаче, остава активното участие на пациента. Колкото и настойчиво надареният с интуиция диагностик да предупреждава за вероятността от развитие на болест, предупрежденията не лекуват. Лекува действието.
Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да успея да ви предам интуитивното си умение чрез моите книги и семинари. Но само чрез дългогодишна практика бихте могли да развиете напълно собствена интуиция. „Интуитивния преподавателски екип", който създадохме с Норм - възпитаник на Харвардския университет, неврохирург и основател на
Американската асоциация за холистична медицина, ми даде възможност да работя като професионалист. Всеки може да извлече полза от прилагането на знанията в тази книга и да развие своите интуитивни умения, но една присъствена програма е крайно необходима за пълното развитие на интуицията и затова в близко бъдеще с Норм имаме намерение да помагаме на студен- тите по интуитивна медицина да провеждат своите присъствени програми в холистичните здравни центрове из цялата страна. Норм и аз проведохме една присъствена програма, основана върху науката за интуицията, в неговата ферма в Спрингфийлд, Мисури, която имаше за цел да научи хората да използват интуицията си като естествена част от възприятийните умения.
Идеята за подобна програма щеше да изглежда доста екстравагантна преди десетилетие, но обществото ни става все по-възприемчиво към медицинските терапии, използващи древните знания за енергийния поток в човешкото тяло и около него, в това число акупунктурата, акупресурата и ци-гун. Както д-р Лари Доси пише в своя труд „Смисъл и медицина", „Трябва да

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 8 практикуваме медицината на Ера III” - терапиите, които съчетават духовния и физически, холистичния и алопатичния
3
подход към лечението на физическите и емоционалните разстройства. Вярвам, че подготвените в областта на медицинската интуиция накрая ще станат постоянни членове на здравните екипи, както в нашата страна, така и по света. Традиционната медицина е на път да признае връзката между енергийната или духовна дисфункция и болестта.
Един ден тя неизбежно ще преодолее разделението между тяло и дух, но междувременно бихме могли да си помогнем, като изградим наши мостове към своя дух, научавайки езика на енергията и овладявайки символното зрение. Надявам се, че с помощта на тази книга ще се научите да мислите за себе си на езика на енергията така ясно, както сега виждате тялото си и ще започнете да се грижите за своя дух така съзнателно, както сега се грижите за своето физическо тяло.
ВЪВЕДЕНИЕ
Накратко за моя живот
Въвеждам ви в света, който съществува „зад моите очи" -така казвам и на хората, които посещават семинариите и лекциите ми. Но ако първо ви разкажа за поредицата от сигнали, които ме пробудиха за моето призвание, ако ви представя многото различни хора и събития, които през изминалите години ме насочваха, за да се пробуди медицинската ми интуиция, може би ще почувствате по-добре вътрешната сила, която ръководи вашия собствен живот.
Повратни моменти
Всичко, което има професионална, лична и духовна стойност за мен, съм научила благодарение на моята работа като интуитивен диагностик. Когато учех в колежа имах съвсем друга ориентация. Изпълнена с амбиции, следвах журналистика и в предпоследния курс реших, че ще спечеля наградата „Пулицър", преди да съм навършила тридесет години. Но за беда още в пър- вия вестник, в който започнах работа, открих, че не притежавам необходимия талант, за да успея като репортер.
Напуснах редакцията на вестника, но не можех да приема мисълта, че моята единствена професионална мечта - да стана писател, - няма да се сбъдне. По липса на резервна мечта, изпаднах в отровна и непреодолима депресия, класическа „тъмна нощ на душата". През най- тежките месеци спях до късно сутринта, после седях на пода в моя домашен кабинет, вторачена в недописани журналистически статии.
Една сутрин, пробуждайки се от дълбок сън, все още полузаспала, ме обзе чувството, че съм мъртва и че само си спомням времето, когато съм била още жива. Бях благодарна, че животът ми е свършил. Когато най-накрая отворих очи и осъзнах, че все още съм твърде много жива, усетих, че ми се повдига и прекарах сутринта, повръщайки от разочарование. Най-накрая, изтоще- на, се върнах обратно в леглото, за да се опитам да анализирам къде бях сбъркала, планирайки живота си. На това място, в ума ми избухна споменът за едно домашно в курса по журналистика.
Нашата преподавателка по журналистика отдели много време, за да подчертае значението на обективността за точния репортаж. Обективността, каза тя, означава да се изолираш емоционално от обекта, като се интересуваш само от „фактите", описващи ситуацията. Поиска да си представим, че гори сграда и че четирима репортери, всеки един от които е застанал на различно място, отразяват събитието. Всеки един от тях ще види събитието по различен начин.
Въпросът, който ни постави, беше: кой от репортерите е видял фактите такива, каквито са и има най-правилна гледна точка? С други думи, кой от тях е видял истината?
Изведнъж това просто задание отпреди години придоби огромен символичен смисъл за мен. Може би „истината" и „обективната действителност" са всъщност само въпрос на възприятие, помислих си аз. Може би бях гледала на живота само с едно око, виждайки сградата само от единия ъгъл. Разбрах, че трябва да отворя и другото си око и да изляза от този ъгъл.
После моята изтощена, разочарована душа направи друг скок назад във времето. В годината след свършване на колежа напуснах родния си град Чикаго, за да отида на работа през лятото в Аляска. Прекосих страната с мои добри приятели до Сиатъл, където се качихме на ферибот и се отправихме на север на тридневно пътешествие до Хенз. Никой от нас не мигна, ето
3
Алопатия - метод на лечение със средства, които се противопоставят на явленията на болестта, напр. лед против възпалителни процеси.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 9 защо когато пристигнахме в Хенз, фактически виждахме нещата двойни.
На пристанището ни посрещна един човек, който ни откара с микробус до местния хотел.
Прибрахме се в стаята и се строполихме върху леглата като всички освен мен, заспаха дълбоко.
Бях твърде възбудена, така че излязох и тръгнах да се поразходя из града. Шофьорът ме забеляза, спря и ме попита къде отивам. Казах му, че съм излязла на разходка. Предложи ми да се кача, както и направих, и ме остави пред една стара двуетажна дървена постройка с думите:
- Иди на втория етаж. Жената, която живее там, се казва Рейчъл. Поприказвай с нея, а после ще дойда да те взема.
В Чикаго би ми се сторило доста опасно да постъпя по този начин. Изтощена и омагьосана от Аляска, бях загубила способността да разсъждавам трезво и го послушах - качих се по стълбите и почуках на вратата. Една индианка на осемдесетгодишна възраст - Рейчъл- отвори вратата и каза: „Хайде, влизай. Ще ти направя чай." Такъв беше тукашният етикет - благосклонно, доверчиво, топло гостоприемство. Не изглеждаше изненадана от появата ми и не мислеше, че съм натрапница. За нея това беше обикновено събитие - някой, който се е отбил на чай и разговор.
Всичко беше като насън. Струваше ми се, че съм между два различни свята. Едната половина от апартамента й беше украсена с предмети от руската култура - икони на Света
Богородица, самовар, в който приготвяше чая, завеси от руска дантела. Другата половина беше изцяло атабаска, в това число малък тотемен стълб и индианско одеяло, окачено на стената.
Рейчъл отмести очи от самовара и забеляза, че съм вперила поглед в тотемния стълб.
- Разбираш ли от тотемни стълбове? - попита тя.
- Не - отвърнах. - Нима вие разбирате?
- О, да. Тотемните стълбове символизират пазителите на племето. Погледни този.
Животното на върха е мечка. Това означава, че духът на мечката - силна и умна, когато дебне своята жертва, която никога не убива безпричинно, а само за да се защити и която се нуждае от продължителен сън, за да възстанови силата си - този дух е пазителят на нашето племе. Ние сме длъжни да му подражаваме.
Думите й ме сепнаха. Бях попаднала на добър учител, а един добър учител веднага грабва вниманието ти.
Рейчъл ми обясни, че е наполовина рускиня, наполовина атабаска и че е живяла в Аляска дълго, преди да стане щат. Разказа ми за своето семейство и за културните традиции на атабаските. Този разказ, макар и кратък, промени живота ми завинаги.
- Виждаш ли онова одеяло на стената? Това одеяло е специално. В културата на атабаските да тъчеш одеяла или да съчиняваш песни, или да имаш друго някакво занятие е въпрос на особена чест. Трябва да получиш разрешение от песнописеца, за да пееш неговите песни, защото в песните му е неговият дух. А ако си тъкач на одеяла, ти е забранено да започваш да тъчеш одеяло, ако не си сигурен, че ще живееш достатъчно дълго за да го завършиш. В противен случай, ти е забранено да започваш да тъчеш. Ако разбереш, че трябва да умреш, - забележете, тя каза „трябва да умреш"
- ще изпълниш церемония с някого, който е съгласен да довърши задачата вместо теб, защото не можеш да оставиш работата си недовършена преди да умреш. В противен случай оставяш своя дух след себе си.
Това одеяло беше почти завършено, когато Великият дух се яви в съня на жената, която го тъчеше, и й каза да се приготви да напусне земята. Тя попита Великия дух дали ще живее доста- тъчно дълго, за да завърши одеялото и Духът каза „да", ще й бъде дадено много повече време.
Жената умря два дни, след като завърши одеялото. Нейният дух е в това одеяло по един добър и силен начин и ми дава сила.
- Животът е прост - заяви Рейчъл. - Хората идват на този свят, за да се грижат един за друг, и за земята. После получаваш знак, че времето ти изтича и че трябва да направиш необходимото, за да си отидеш, без да оставиш „недовършена работа". Трябва да се простиш, да предадеш своите племенни задължения на друг, да приемеш от членовете на племето благодарността и любовта за времето, прекарано с тях. Толкова е просто.
Рейчъл спря за миг, за да налее чая, после продължи:
- Утре вечер отивам на церемония - раздаване на подаръци. Един мъж се готви да напусне
Земята и ще даде на племето всички свои вещи. Ще постави дрехите и инструментите си в продълговат съд. Племето символично ще приеме вещите му, което означава, че ще бъде

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 10 освободен от всякакви задължения към племето, за да завърши работата на своя дух. После ще ни напусне.
Бях изумена от ведрото спокойствие и здравия реализъм в отношението на Рейчъл към смъртта. Къде беше целият онзи страх, с който бях свикнала в моята култура? Рейчъл току-що беше взривила моя свят, какъвто го познавах - по-специално представата ми за духовните измерения на живота или за Бога - при все че срещата ни беше случайна като летен дъжд. Опитвах се да си внуша, че истините, които ми предлагаше с чая, не са нищо повече от примитивни вярвания, но един вътрешен глас ми казваше, че тя познава един Бог, който е далеч по-истински от
Бога, в който вярвах аз.
- Откъде този човек знае, че ще умре? Болен ли е? - попитах.
- О, той отиде при шамана. Шаманът прегледа енергията му. Неговата енергия каза на шамана какво става с него.
- Откъде шаманът знае тези неща?
- Кажи ми - каза Рейчъл, като ме гледаше право в очите -защо ти не знаеш тези неща? Как можеш да живееш, без да знаеш какво прави твоят дух и какво ти говори?
Явно беше възмутена от моето невежество, когато добави:
- Всеки отива при шамана, за да научи какво казва неговият дух. Преди години шаманът ми каза: „Скоро ще си счупиш крака, ако не ходиш по-добре." Знаех, че няма предвид походката ми.
Искаше да каже, че не постъпвам честно, защото исках мъжа на друга жена. Не трябваше да виждам повече този мъж. Беше ми трудно, защото го обичах. Но духът ми започваше да боледува от безчестието. Напуснах това място за известно време и когато се върнах, тръгнах по правия път.
Много ми се искаше да остана с Рейчъл за известно време и да науча повече неща от нея.
Предложих й да чистя дома й, да изпълнявам поръчки, всичко. Но когато шофьорът на микробуса дойде да ме прибере, тя ме отпрати и никога повече не я видях. Докато се качвах в колата, шофьорът каза: „Бива си я, нали?"
Когато същата есен се върнах у дома от Аляска, тялото ми пристигна без моя дух. Отне ми месеци да ги събера отново. Преди срещата с Рейчъл не бях мислила за силата на човешкия дух, както я беше описала тя, нито за това, че вплитаме своя дух във всичко, което правим и във всеки, с когото се запознаем. Нито съм знаела, че всеки мой житейски избор е израз на този дух и че се отразява на здравето ми.
Сега разбирам, че разказът на Рейчъл за емоционалното и физическото лечение е хубав пример как, с помощта на символното зрение, можем да променим своя живот. Тогава не го знаех, но следобедът у Рейчъл беше моята първа среща с медицинската интуиция. Въпреки че от началото на моята работа в тази област ме деляха още осем години, споменът за Рейчъл ме извади от моята постжурналистическа депресия и ме постави на нови релси. Реших да уча богословие в аспирантски курс, с надежда за по-добри перспективи и за да се освободя най-после от моите мисловни ограничения и предубеждения. Може би Богът, когото познавах, не беше реално съществуващият Бог, тъй като явно не отговаряше на молитвите ми да стана писателка. Може би
Богът, когото още не познавах, щеше да се окаже по-отзивчив.
Пристигнах в института за специализация в състояние на криза, чувствайки се безпомощна за първи път в живота си. Все пак получих магистърска степен в изучаването на мистицизма и шизофренията - душевното разстройство, което стои на пътя към духовното здраве. По-късно щях да разбера, че точно това усещане за немощ ме е накарало да изучавам силата, тъй като житията на мистиците са уроци по загуба на физическа, емоционална и духовна мощ, последвана от духовно прераждане и ново отношение към силата. Затворени в себе си, чрез страдание и екстаз, мистиците получават достъп до духа - достъп, толкова непосредствен, че придобиват способността да
“вдъхват” енергия, нещо като божествено електричество, на обикновени думи и действия, да лекуват други хора чрез прояви на истинска любов, опрощение и вяра.
За някои от най-известните мистици на християнската култура - Свети Франциск Асизки,
Света Клара Асизка, Юлиан от Норидж, Света Тереза Авилска, Света Катерина Сиенска и в наше време Падре Пио - се казва, че са били в постоянен личен диалог с Бога и че са живели с много по- ясно съзнание от обикновените хора. Техните представи за действителността и силата се различават от онези на останалите хора. Светът „зад техните очи" е безкрайно по-реален от този пред очите им. На езика на християнството, мистиците са „на този свят, но не принадлежат на този

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 11 свят". На езика на будизма и хиндуизма, те са неподвластни на илюзиите на физическия свят; виждат символно, ясно, защото са будни. („Буда" означава „пробуденият".) Въпреки че пътят към постигането на такава степен на осъзнатост и яснота е труден и осеян с физически страдания; нито един от мистиците нито за миг не е пожелавал да се върне към обикновеното съзнание.
Откакто си служа с интуицията и символното зрение, за да помагам на хората да разберат причината, поради която са се разболели, често размишлявам за живота на мистиците и по- специално за отношението на индивида към силата. В началото не правех връзка между заболяване, лечение и сила, но по-късно се убедих, че силата е в основата на здравето. Моята собствена обективност - символният поглед към живота - ми помага да анализирам взаимоотношенията на хората със силата и нейното въздействие върху тялото и духа им.
Сега използвам езика на Рейчъл, за да обясня на хората, че са вплели своя дух в негативни неща и че за да оздравеят, трябва временно да се оттеглят, да отзоват своя дух и отново да се научат да вървят по правия път. Добре е да следваме тези прости указания, защото нашият живот и житейският ни избор са въплъщение на нашия дух. Ние наистина втъкаваме духа си в събитията и взаимоотношенията на своя живот. И това е всичко.
Период на обучение
Обърна ли поглед назад към изминалите четиринадесет години, разбирам, че за моето обучение като интуитивен диагностик е била изготвена програма, която да ме научи да разбирам езика на енергията. От 1983 до 1989 година, когато „чиракувах" в областта на новото знание, което усвоявах, странни съвпадения ми помогнаха да науча необходимото.
Първо забелязах, че приемам „групи'' от хора с еднакъв здравословен проблем. По трима души на седмица се свързваха с мен заради един и същи вид раково заболяване. След няколко седмици се обаждаха други трима, всички - страдащи от мигрена. Приемах „групи" с диабет, рак на белия дроб или простатата, пролапс на митралната клапа, проблеми с дебелото черво, депресия и много други болести. Преди да реша да се доверя на интуитивните си впечатления, хората, които търсеха съвета ми, не се явяваха в някакъв определен ред.
Същевременно качеството на получаваната информация се повиши. Тя ми показваше как емоционалният, психическият и физическият стрес в живота на субектите е допринесъл за развитието на тяхната болест. В началото не мислех да сравнявам моделите на стрес на един човек с тези на друг, а само отбелязвах впечатлението, което получавах от всеки поотделно.
Впоследствие обаче, започнах да разбирам, че нито една болест не се появява случайно и прегледах описанията на предишните случаи, за да потърся някакви емоционални и психологически модели, които предхождат определена болест. До края на 1988 година успях да определя емоционалните, психологични и физически модели на стреса за близо сто различни болести. Тези модели се оказаха валидни и полезни за лекарите и другите здравни специалисти, които обучавах по-късно.
Запознанството ми с Норм Шийли беше друго необикновено събитие. Освен неврохирург,
Норм е основателят на Американската асоциация за холистична медицина и водещият американски експерт по овладяване на болката. От 1972 година се интересува и от метафизика.
През пролетта на 1984 година бях поканена да присъствам на една конференция на много високо равнище в Средния запад - не заради интуитивните ми способности, а като издател в
„Стилпойнт", моята тогава все още основна професия. По време на конференцията се запознах с един психолог, който ми посочи Норм Шийли и без видима причина каза:
- Виждате ли онзи мъж ето там? Лекар е и се интересува от екстрасенси.
Изпитах невероятно силно вълнение, но реших да отида при доктор Шийли и да му съобщя, че съм надарена с медицинска интуиция.
Един ден на обяд, когато седяхме един до друг, му казах, че мога да поставям диагноза от разстояние. Не изглеждаше ни най-малко развълнуван. По-точно, белеше ябълка и отвърна:
- Сигурна ли сте в това, което казвате? Отговорих му, че не съм сигурна. Тогава попита:
- Можете ли да установите наличието на мозъчен тумор? Виждате ли зараждането на болестта в тялото? Нямам нужда от човек, който да ми каже, че нечия „енергия" е слаба; мога и сам да разбера това. Нуждая се от човек, който може да сканира пациента като рентгенов апарат.
Казах на доктор Шийли, че се съмнявам в точността на диагнозите си, защото съм сравнително нова в тази област. Отвърна ми, че някой път ще ми позвъни за разговор с пациент,

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 12 който по негова преценка, може да има полза от умението ми.
Месец по-късно - май 1984 - той ми телефонира в „Стилпойнт". Каза, че има пациент в кабинета си, съобщи ми името и възрастта му и зачака отговор. Ясно си спомням оценката, която направих, защото бях много развълнувана; описах впечатленията си по-скоро с образи, отколкото с езика на физиологията. Струва ми се, казах на доктор Шийли, че в гърлото на неговия пациент се стича бетон. После говорих за емоционалните проблеми, които според мен, предшестваха развитието на физическото му състояние. Пациентът наркоман, толкова много се страхуваше да признае своето състояние, че физически беше неспособен да каже истината за него. Думите замръзваха в гърлото му. Когато приключих, доктор Шийли каза „благодаря" и затвори. Нямах представа дали съм свършила работата както трябва, но по-късно той ми съобщи, че пациентът има рак на хранопровода.
Това беше началото на съвместната ми работа с Норм Шийли. Неговите спокойни реакции в отговор на моите преценки се оказаха истинска благословия. Ако беше флиртувал с умението ми в онези дни, щях да стана прекалено самоуверена и може би щях да се старая да му правя добро впечатление на всяка цена, което несъмнено би навредило на точността на диагнозите ми.
Неговата безпристрастност ме подтикваше към обективност и яснота. Безпристрастността е крайно необходима за извършване на точен анализ, както ме учеше моята преподавателка по журналистика и както сега аз уча другите. Нищо не причинява повече вреда от потребността да си
„прав” или да докажеш, че си способен на интуитивна оценка.
"През цялата следваща година Норм ми помагаше да изуча анатомията на човешкото тяло, и още няколко пъти ме потърси за оценка на свои пациенти. С всеки нов пациент, моите диагнози ставаха все по-точни от техническа гледна точка. Вместо неясните образи на телесни органи, скоро можех да различавам точните вибрации на отделните болести и тяхното място в организма на пациента. Научих, че всяка болест и всеки телесен орган имат своя собствена „честота" или честотен спектър.
Тогава нито за миг не допусках, че Норм и аз един ден ще станем работен екип, и макар че си бях обещала да разбера своето умение, все още изразходвах по-голяма част от енергията си за успеха на „Стилпойнт". После през март 1985 година, се запознах с един младеж. Смелостта, с която посрещаше и лекуваше своя здравословен проблем, ме поощри да започна да се отнасям към своите интуитивни възприятия с по-голямо доверие.
Докато работех с Норм, бях станала по-уверена в своята способност да разпознавам и назовавам както болестите, които усещах, така и предхождащите ги енергийни стресове и симптоми. Избягвах, обаче, да насочвам клиентите си към определени курсове на лечение, като оставях това на Норм. Малкото, което знаех за лечението, се ограничаваше до книгите, които четях, и до разговорите с мои колеги.
Една неделна утрин през март 1985 година, ми се обади мъж на име Джо, с когото се бях запознала случайно след една лекция в Канзас Сити. Имал чувството, каза той, че с неговия син
Питър става нещо нередно, и ме попита дали бих направила оценка. Тъй като Питър беше пълнолетен, помолих Джо да се свърже със сина си и да получи разрешение за оценката. След десетина минути бащата се обади отново, за да ми съобщи, че Питър е готов да приеме всякаква помощ, каквато бих могла да му дам. Попитах за възрастта на Питър и веднага щом ми отговори, ме обзе чувството, че има левкемия. Не споменах за това на Джо, но попитах за телефонния номер на Питър, като казах, че бих искала да говоря лично с него.
Докато отбелязвах своите интуитивни впечатления разбрах, че вибрациите, които усещах, в края на краищата, не са на левкемия. Но не можех да отнеса честотата към никоя болест, защото не я бях срещала по-рано. После внезапно осъзнах, че Питър е НIV-позитивен. Споменът за разговора с Питър все още живее в мен - знаех колко особено бих се почувствала, ако някоя непозната жена от другия край на страната ми се обадеше по телефона и ми кажеше: „Здравей, току-що прегледах енергийната ти система и не само си НIV -позитивна, но вече развиваш
СПИН." Всъщност, тялото на Питър започваше да проявява симптомите на пневмоцистна пневмония, най-широко разпространената инфекция на белия дроб при заразените с вируса на
СПИН.
Това, което всъщност казах на Питър тази сутрин, беше:
- Питър, аз съм приятелка на баща ти и съм интуитивен диагностик.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 13
И се опитах да му обясня какво правех. Накрая казах:
- Питър, прегледах енергията ти. Имаш СПИН. Отговорът му беше:
- За Бога, Каролайн, толкова ме е страх. Направиха ми два теста; и двата се оказаха положителни.
Тонът, с който говореше, неговото внезапно доверие ме изпълниха с вълнение, и ние обсъдихме кое е първото нещо, което трябва да направи. Баща му не знаел, че е хомосексуалист и още по-малко, че има СПИН, призна той. Заявих, че няма да кажа нищо на баща му, но го насърчих да бъде откровен за живота и здравето си. Поговорихме около половин час. Веднага щом оставих слушалката, баща му позвъни и ме попита какви са заключенията ми. Обясних на Джо, че
Питър трябва да говори с него и че не считам за уместно да споделя съдържанието на нашия раз- говор. Джо каза:
- Зная какво му е на моя син. Иска да напусне юридическия институт и се страхува да ми го признае.
Не отговорих и разговорът ни приключи.
Двадесет минути по-късно, Джо ми телефонира отново.
- Мислих за възможно най-лошото нещо, което може да е сполетяло сина ми. Ако ми се обади и ми каже: „Татко, имам СПИН", зная, че ще продължа да го обичам.
Отвърнах:
- Надявам се да е така, защото точно това е, което ще чуеш.
Минаха още тридесет минути и Джо позвъни отново, за да ми каже, че Питър е на път за в къщи и че до обяд на следващия ден двамата заедно ще бъдат в моята гостна в Ню Хемтшир. Не бях подготвена за това и веднага се обадих на Норм.
Норм и аз съставихме лечебна програма за Питър със здравословна, главно вегетарианска диета, аеробика, препоръчахме му да не пуши, компреси с рициново масло около корема в продължение на четиридесет и пет минути всеки ден и психотерапия, за да се освободи от страха да признае, че е гей. Питър правеше всичко, което трябваше, за да се излекува, без да се оплаква и с лекота. „Трябва ли да направя още нещо?"
Искам да обърна внимание, че много хора пристъпват към изпълнението на своята лечебна програма така, сякаш са наказани. Норм и аз сме работили с безброй пациенти, които постъваха подобно на една наша пациентка, страдаща от затлъстяване, диабет и хронични болки. Обяснихме й, че нейното състояние може бързо да се подобри, ако премине към здравословен режим на хранене и умерено физическо натоварване. Отговорът й беше: „В никакъв случай. Не съм способна на такива неща. Нямам никаква воля. Предложете ми нещо друго." За разлика от нея
Питър беше отговорен за своето оздравяване и с благодарност приемаше всички изисквания към лечебната си програма без да се оплаква и лекота. След шест седмици кръвната му проба беше отрицателна. До ден днешен е НIV отрицателен и работи като адвокат.
По-късно Норм и аз описахме този случай в нашата първа книга „СПИН: Към светлината на преобразяването". След успеха на общата ни работа с Питър, Норм и аз започнахме да провеждаме семинари за НIV -позитивни и болни от СПИН, с дълбокото убеждение, че щом един човек може, значи и други биха могли да оздравеят.
От хоби до професия
Драматичното излекуване на Питър от болестта, считана за нелечима, ми донесе първата покана от чужбина за лекции на тема СПИН. Неговият случай беше повратен момент в моята практика и ме накара да насоча вниманието си към първопричините на болестта - по-специално, как и защо се развива една болест, какво е необходимо за да се излекува и защо някои оздравяват, а други - не. Особено ме занимаваше въпросът какво в една цивилизация би предизвикало предразположение към епидимични заболявания, Какъв емоционален и физически стрес пренастройва биохимията на група хора и води до заболяване.
Разсъждавах със символи и съзирах проявленията на СПИН като болест на цялата планета.
Белодробното заболяване пневмоцистна пневмония може да се разглежда като символ на унищожението на горите, от които Земята черпи по-голямата част от своя кислороден запас. По същия начин, саркомът на Капоши, характерните ракови образувания по кожата на много болни от
СПИН, символизира пораженията, нанасяни на земната кора най-драматично може би от опитите с ядрени оръжия, но също и от токсичните отпадъци и от другите форми на химическо

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 14 замърсяване. И накрая човешката имунна система би могла да се разглежда като символ на озонния слой на Земята, който сега е също толкова уязвим, колкото имунната система на тежко болния пациент.
Някои хора наричаха случая на Питър „чудо", като намекваха, че Бог се е смилил и му е помогнал да се излекува и че без Божието благоволение никога не би оздравял. Може и да е вярно, но човек трябва да се запита: „Какво трябва да се направи, за да стане чудо?" Вярвам, че клетките задържат вибрационната нагласа на нашето мислене, на убежденията ни и отчитат наличието или липсата на деликатната енергийна честота - „благоволението”, чието проявление можем да подтикнем, като откъснем духа си от погрешни и разрушителни представи.
Както е казано в „Курс по чудеса": „Чудесата са нещо естествено. Когато не се случват, това показва, че нещо не е наред?"
Оздравяването на Питьр ми помогна да открия какво разстройва енергията, която поражда чудесата. Например може да сте вегетарианци и да пробягвате 10 километра на ден, но ако имате неморална връзка или мразите работата си, или всеки ден сте в конфликт с родителите си, губите енергия - тоест сила - посредством модел на поведение, който може да ви разболее или да ви попречи да се излекувате, ако сте болни. Съвсем различно е когато се обърнете към духа си и отклоните своята енергия от негативните убеждения - тогава можете да ядете храна за котки и да запазите здравето си.
Не ви съветвам да ядете нездравословна храна или да избягвате физическите упражнения - моля да разберете това - а отбелязвам само, че тези фактори не са достатъчни за опазването на вашето здраве. Нито казвам, че стремежът ви към духовно осъзнаване е гаранция за здравно благополучие. Той обаче ще подобри качеството на живота ви и ще създаде оптимални условия за вашето оздравяване - спонтанно или постепенно, физически или духовно.
Колкото повече осъзнавах връзката между нашите вътрешни движещи сили и нашето здраве и живот изобщо - толкова повече се чувствах призвана да работя като интуитивен диагностик. Норм и аз продължавахме съвместната си изследователска работа и през 1988 публикувахме своите открития за емоционалните и психологически проблеми, предшестващи развитието на болестите, в книгата „Изграждане на здравето".
Последният завой
Скоро след написване на книгата, претърпях злополука, при която едва не умрях от загуба на кръв. Получих кръвотечение от носа, което се превърна в масивен кръвоизлив. В линейката на път за болницата седях на носилката, с огромен съд на скута, в който изтичаше кръвта ми, тъй като, ако легнех назад, щях да се задуша. Внезапно загубих съзнание и в същия миг се озовах извън линейката, докато се носех над магистралата и наблюдавах през прозореца тялото си и отчаяните опити на работниците от бърза помощ да ме спасят.
Почувствах се напълно олекнала, еуфорична и вибрираща от живот - така, както никога по- рано не се бях чувствала. Досетих се, че съм извън тялото си, и че може би съм дори мъртва.
Очаквах „тунела", за който толкова много бях слушала, но не го видях. Вместо това, ми се струваше, че отлитам от Земята. Усещането за покой беше толкова силно, че дори сега споменът за него ми въздейства по неповторим начин. После видях Норм. Стоеше на един подиум и се готвеше да изнесе лекция, размахвайки екземпляр на „Изграждане на здравето". Чух го да казва:
„Мислех, че това ще бъде началото на съвместната ни работа, но за съжаление се оказа краят."
Пожелах незабавно да се върна в телесната си обвивка, към физическия живот, и веднага почувствах как се устремявам обратно към тялото си. След преживяното, си зададох един- единствен въпрос: „Защо не видях моето издателство, когато бях вън от тялото си?" И тогава разбрах, че ще престана да работя като книгоиздател и ще се отдам на медицинската интуиция през останалата част от живота си.
Като професионален интуитивен диагностик съм работила с много лекари от страната, като
Кристиан Нортръп, доктор по медицина, акушер-гинеколог, една от основателките на Женската здравна клиника “Жените за жените" в Ярмут, Мейн, и авторка на “Женските тела, женската мъдрост". Крис ми се обади, за да я прегледам през есента на 1990 и след нашата среща продължи да ме търси за интуитивна оценка на много от своите пациенти. Възможността да работя с Крис беше сигнал за началото на моята зрелост като професионален диагностик. Тя показа, че работата ми с човешката енергийна система може да помогне на лекарите да помагат на другите.

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 15
От 1990 до 1992 година не само разширих практиката си за съвместна работа с лекари, но също така проведох безчет семинари сама или с Норм в Съединените щати, Австралия, Европа,
Мексико и Канада. На тези първи семинари изнасях лекции за човешката енергийна система, след което извършвах интуитивен медицински преглед на всеки от участниците. Понякога това означаваше цели 120 прегледа за един уикенд. Често свършвах семинара, обляна в пот. В края на работния ден се чувствах изтощена. След две години работа по този начин силите ми бяха на изчерпване.
Точно когато се чувствах съвсем обезсилена, отново се появи благодатна възможност. През февруари 1992 провеждах курс в северен Ню Хемпшир. Групата току-що се беше върнала от обяд.
Започнах следобедната сесия, като седнах до една Лена и я попитах:
- Какво мога да направя за вас сега?
Предполагах, че ще сподели нещо за здравето си, както обикновено се случваше, след което ще продължа до пълно изтощение. Вместо това тя скръсти ръце на гърдите си, погледна ме, сякаш бях илюзионист, и каза:
- Не зная. Вие ми кажете. Аз съм платила за това.
Малко е да кажа, че се ядосах. Толкова много ми се искаше да сграбча тази жена и да я изхвърля през вратата, че не ми остана дъх. Поех дълбоко въздух и казах:
- Знаете ли, ще стоя до вас, докато не разбера причината за вашето отношение. И бихме могли да останем така дълго време.
Атмосферата в залата стана напрегната. Никой не помръдваше.
Тогава не издържах. Станах рязко и обявих:
- Повече няма да правя никакви прегледи. Ще ви уча сами да се преглеждате. Сама съм и ако продължавам така, няма да живея дълго. Ако някой си иска парите ще ги получи. Ако няма какво да прибавите, извадете си бележниците, защото ще продължим да работим и ще се научите да виждате тялото си така, както го виждам аз. Ще ви помогна много повече, ако успея да ви преподам това, което аз зная, за да можете сами, без моя помощ, да определяте състоянието си.
После погледнах към жената и добавих:
- Мисля, че може би току-що спасихте живота ми и съм ви благодарна.
Никой не си поиска парите и от този ден започнах да уча хората да поставят сами диагнозата си.
До есента на 1992 година Норм и аз обсъждахме разработването на програма за подготовка на специалисти в областта на интуицията. Срещнахме се с един предприемач от Холандия, който се съгласи да финансира първите етапи на нашата програма и през 1993 година започнахме интензивен курс от семинари по медицинска интуиция, който завърши с написването на тази книга. Докато преподавах научната система в семинари, имах щастливата възможност да чуя житейските истории на много участници, някои от които преразказах тук. Между тях имаше пациенти, които се лекуваха със средствата на енергийната медицина, като предотвратяваха явното развитие на болест или лекуваха действително физическо страдание.
Когато обмислях съдържанието на книгата, се ръководех от последователността, с която аз усвоих техниката на интуитивната диагностика и терапия. Първа част, глава 1, ви запознава с принципите на интуитивната медицина - в реда, в който аз научих тези принципи - и ви дава указания как сами да ги прилагате.
Първа част, глава 2 ви запознава с един помощен и вярвам нов модел на човешката енергийна система, който се основава на синтеза на три духовни традиции: хиндуисткото учение за чакрите, символичния смисъл на седемте християнски тайнства и мистичното значение на десетте сефирота - Дървото на Живота - представено в Зохар, главната книга на Кабала, мис- тичното учение на юдаизма. Седемте чакри, седемте християнски тайнства и Дървото на живота символизират седемте нива на човешката енергийна система и седемте степени в развитието на човека. Те съдържат основни уроци на универсалния духовен път - „пътешествието на героя”, според дефиницията на Джоузеф Кембъл. Глава 2 в много отношения е сърцето на книгата, тъй като в нея е обрисуван духовно-биологичният профил на човешката енергийна система.
Глава 2 завършва с обширно обяснение на духовно-енергийните начини на възприятие, от които се ръководя в моята работа. Тези начини на възприятие ще ви осигурят необходимата основа за овладяване на езика на енергията и символното зрение и може би ще ви помогнат да

Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 16 стигнете до прозрения за енергийните модели на вашето собствено физическо и духовно здраве и това на обичаните от вас хора.
Втора част, глави от 1 до 7, представя основата на анатомията на седемте енергийни центъра на човешкото тяло и описва истински житейски истории, които документират как хората използват енергийните данни в своето духовно развитие.
Послесловът („Ръководство за съвременния мистик") ви предлага начини как да прилагате символното зрение в индивидуалното си развитие и грижа за здравето.
Както казвам на учениците си в началото на всеки семинар, запомнете само онова, което със сърцето и ума си възприемате, като истина.
Първа част
Новия език на духа