Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 1



Pdf просмотр
страница4/10
Дата16.09.2022
Размер1.67 Mb.
#115089
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Каролайн Мис-Анатомия на духа

ГЛАВА 1
ПЪРВАТА ЧАКРА: ПЛЕМЕННАТА СИЛА
Енергийното съдържание на първата или Племенната чакра племенната сила. Думата


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 45 племе е не само синоним на семейство, но и първообраз, със значение, което надхвърля смисъла на традиционната дефиниция. Архетипно, думата племе означава групова идентичност, групова сила, групова воля, групова вяра. Всички тези значения определят енергийното съдържание на първата чакра. Първата чакра ни приземява. Тя е нашата връзка с традиционните семейни убеждения, които подпомагат изграждането на личността и на чувството за принадлежност към група хора в определена географска област.
За да се сдобиете с енергията на своята първа чакра, съсредоточете се за няколко минути върху нещо, свързано с вашата общност, което предизвиква емоционална реакция във вас:
• слушане на националния химн
• наблюдение на военен парад
• церемония по награждаване на златни медалисти на Олимпийските игри
• на скъп за вас човек
• вестта, че дете е било наречено на ваше име
Когато се концентрирате върху избраното от вас преживяване, онази област от вашето тяло, която реагира в отговор, е Племенната ви чакра.
Местоположение: Основата на гръбнака (при опашната кост).
Енергийна връзка с физическото тяло: Гръбначния стълб, правото черво, краката, костите, стъпалата и имунна система.
Енергийната връзка с емоционалното/умственото тяло: Първата чакра е основата на емоционалното и умствено здраве. Емоционалната и психична устойчивост води началото си от семейството и от социалната среда в детството. Различни психични болести са резултат от дисфункции в семейството, като раздвоение на личността, манийно-компулсивно разстройство, депресия и деструктивни модели на поведение като алкохолизма.
Символна/сетивна връзка: Енергията на първата чакра се проявява в нашата потребност от логика, ред и организация. Тази енергия ни ориентира във времето и пространството и управлява нашите пет сетива. Като деца възприемаме и опознаваме физическия свят чрез петте си сетива.
Първата чакра не може да ни даде символно обяснение на нашия живот, защото нашите пет сетива ни дават само физически възприятия, а чрез тях приемаме нещата с номиналната им стойност.
Едва когато станем по-големи, придобиваме способността да откриваме символното значение на събитията и взаимоотношенията.
Връзка със сефира/тайнство: Сефира Шехина, която буквално означава мистичната общност на Израел, символизира човечеството като духовна общност и женския дух на Земята, известен като Гая. Символният смисъл на тайнството Кръщение е да почитаме своето биологично семейство като свято и избрано от Бога, като най-подходящото племе, от което да започнем своя жизнен път.
Първичен страх: Страхът за физическото оцеляване, страхът да не бъдем изоставени от групата и страхът от загубата на физическия ред.
Първични сили: Племенна/семейна идентичност, чувство за съобщност и племенния закон на честта; подкрепата и предаността, които създават чувство за сигурност и връзка с физическия свят.
Свещена истина: Свещената истина на първата чакра е: „Всичко е единно цяло." Ние научаваме тази истина и изследваме нейната градивна сила чрез преживявания, свързани с племенната, или групова динамика. Нейното послание е, че сме свързани с целия живот и че всеки избор, който правим, и всяко убеждение, което носим в себе си, упражнява влияние върху целия живот. Символното значение на сефира Шехина е, че всички ние принадлежим на една духовна общност. Тази свещена истина е част от нашето духовно развитие и биологично здраве и физически се изявява в честността, предаността, справедливостта, здравите семейни и групови връзки, осъзнаване на действителността, потребността от нравствени устои и способността да управляваме физическата си сила за своето оцеляване.
Започваме да откриваме истината, че “Всичко е единно цяло", от момента на своето раждане в племето или семейството. Да бъдем част от едно племе е първична потребност, тъй като сме напълно зависими от него за насъщните си жизнени потребности: храна, подслон и облекло. Като племенни същества, енергетично сме устроени да живеем заедно, да учим заедно, да бъдем заедно, да чувстваме потребност един от друг. Всички племенни единици, в които участваме - от нашето


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 46 биологично семейство, общината която образуваме със своите колеги, до връзките с приятели - ни осигуряват жизнено необходимите физически условия, в които можем да проучваме градивната сила на тази истина.
Племенната култура
Никой не започва своя живот като съзнателен „индивид" със съзнателна воля.
Самоопределението идва много по-късно и се развива на етапи от детството до старостта.
Започвайки живота си като част от племето, ние се свързваме с племето, с племенното съзнание и колективната воля, като усвояваме неговите предимства и слабости, убеждения, суеверия и страхове.
Чрез своите взаимодействия със семейните и други групи се научаваме да споделяме едно и също убеждение с други хора. Също така научаваме колко болезнено може да бъде изключването от групата и нейната енергия. Научаваме се да съблюдаваме нравствения кодекс, предаван от поколение на поколение. Правилата на добро поведение възпитават децата на племето през годините на тяхното развитие, като осигуряват чувство за принадлежност и лично достойнство.
Ако племенните събития ни свързват енергетично помежду ни, то племенните нагласи правят същото - дори сложните схващания от рода на „Ние всички сме братя и сестри" или суе- верията като „Числото 13 носи нещастие".
Племенната чакра и всички въпроси, които тя отразява, са свързани енергетично със състоянието на имунната ни система, както и с нашите крака, кости, стъпала и правото черво.
Имунната система, символично, прави за тялото точно това, което племенната енергия прави за групата: предпазва цялото от потенциално опасни външни влияния. Болестите, свързани с имунната система, хроничните болки и другите проблеми със скелета се активират енергетично от проблеми между личността и племето. Ако са трудни за разрешаване, губим сила главно от първата чакра и ако предизвикателството прерасне в крайно силен стрес, ставаме податливи на болестите, свързани с отслабването на имунната система – от обикновената настинка до кожната туберкулоза.
Племенната чакра е нашата връзка както с позитивните, така и с негативните групови преживявания. Епидемиите са негативно групово преживяване, към което можем да станем енергетично податливи, ако личните страхове и нагласи на нашата първа чакра са подобни на онези, които “първата чакра" на цялата културна общност носи в себе си. Вирусните и други епидемии до голяма степен са отражение на актуалните социални проблеми на племенната култура и на състоянието на социалната „имунна система” на племенното общество. Този момент заслужава да се отбележи, тъй като всеки от нас е свързан чрез нагласите на своята първа чакра със своята култура и нейните нагласи.
Драматичен пример за болестта като проявление на енергията на племенната общност представлява епидемията от полиомелит през 30-те и 40-те години на 20 век. През октомври 1929 година, икономиката на САЩ изпада в криза и започва Голямата депресия, която засяга цялата нация. Описвайки как се чувстват, всички американци - журналисти, политици, директори и работници - мъже и жени - твърдели, че икономическото бедствие ги е парализирало.
В началото на 30-те години, полиомиелитната епидемия се проявява като олицетворение на парализирания дух на нацията. Онези, които най-силно чувствали икономическата парализа, или от опит, или чрез страха от нея, енергетично били най-податливи към вируса. Тъй като децата в най-голяма степен попиват_енергията на племето, американските деца били така уязвими за инфекциозната болест, както възрастните за икономическата. Всичко е единно цяло: когато племето се зарази със страх, тази енергия се предава на неговите деца.
Усещането за парализа така бързо се вплело в племенната психика, че американските гласоподаватели дори избрали президент, парализиран от полио Вируса, Франклин А. Рузвелт, жив символ на физическата немощ, но и на несломимия дух. Необходимо било едно физическо племенно събитие и изпитание на физическата сила, Втората световна война, което да излекува американския племенен дух. Чувството за героизъм и племенно единство, подкрепено от внезапното увеличение на броя на работните места, върнало гордостта, силата и честта на всеки член на племето.
До края на войната американската нация отново приела ролята на водеща световна сила.
Всъщност, Съединените щати се превърнали в лидер на свободния свят, защото разработили


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 47 ядрените оръжия - позиция, която вляла огромна гордост и сила в Племенната чакра на американската култура. Още веднъж, това оздравяване намерило отражение в езика на говорителите на племето, които описвали своята новоизлекувана цивилизация като изправена
„отново на крака". С тази промяна в съзнанието, отразяваща оздравяването на племенния дух, полио вирусът вече можел да бъде победен. Духът и нагласата на племето накрая се оказали по- силни от вируса. Не случайно Джонас Солк открива ваксината на полиомиелита в началото на
1950- те години.
По-съвременен пример за същата динамика е вирусът на СПИН. В Съединените щати този вирус преобладава при наркоманите, проститутките и хомосексуалистите. В други страни, като
Русия и много държави в Африка, намира почва сред онези, които живеят на границата на оцеляването. В Латинска Америка вирусът процъфтява сред жените от средната класа, които са омъжени за „донжуани". Тези мъже не са хомосексуалисти, но имат сексуални контакти с други мъже като „мъжки" спорт. Всички, които прихващат вируса, независимо от начина, възприемат себе си като жертва на своята племенна култура.
Всеки е бил пожертван от нещо или някого, но това жертвено съзнание изразява чувството на безпомощност в рамките на племенната култура, заради сексуални предпочитания, или заради липса на пари и на обществено положение. Тези латиноамериканци са убедени, че няма начин да се предпазят. HIV-позитивните латиноамерикански жени, дори омъжените за преуспяващи мъже, не могат да изразят несъгласието си с поведението на своите съпрузи, защото тяхната култура все още не цени гласа на жените. Символно погледнато, вирусът на СПИН възникна в американската култура, точно когато проблемът за “жертвеността” стана нейно основно направление.
Потребността на някои да се чувстват овластени за сметка на други, смятани за по-малко ценни, изчерпва културната енергия на собствената ни страна. Съответно, следват предизвикателства към биологичната ни система.
Здравето на нашата първа чакра зависи от това, как се отнасяме към своите лични племенни проблеми. Ако се чувстваме пожертвани от обществото трябва така да се справим с тази негативна нагласа, че да не губим енергия. Например, бихме могли да потърсим терапевтична помощ да придобием някакво професионално умение, да се стремим да откриваме символното значение на събитията, да станем политически активни, за да променим нагласите на обществото. Хранейки ожесточение срещу племенната култура, въвличаме своята енергия в постоянен вътрешен конфликт, който блокира лечебната сила на свещената истина “Всичко е единно цяло”
Племето, към което принадлежим, ни запознава с живота „на този свят". Учи ни, че светът е безопасен или опасен, щедър или мизерен, образован или невеж - място, където и взимаш, и даваш. И ни предава своите възгледи за естеството на действителността - например, че този живот е само един от многото или че друг живот няма. Ние наследяваме от своето племе отношението към другите религиозни, етнически и расови групи. Нашето племе възбужда мисловните ни процеси.
Всеки е чувал етнически обобщения като „Всички немци са много организирани", или
„Всички ирландци са големи фантазьори". Казано ни е нещо за Бога или невидимия свят и това, как той взаимодейства с нас, по подобие на „Който зло мисли другиму, зло намира" или „Не се присмивай на никого, защото Господ ще те накаже". Също така възприемаме различни схващания във връзка със секса като например, „Мъжете са по-умни от жените", „Всички малки момчета обичат да спортуват, а всички малки момичета - да играят с кукли."
Племенните възгледи, които наследяваме, са съчетание от истина и измислица. Много от тях, като например: „Убийството е най-тежкото престъпление", имат непреходна стойност. Други не притежават качеството на вечна истина и са по-тесни, предназначени да държат племената разделени едно от друго, в противоречие със свещената истина „Всичко е единно цяло". Самият процес на духовно развитие отправя към нас предизвикателството да възприемаме племенните влияния, които са позитивни, и да отхвърляме онези, които не са.
Нашата духовна сила расте, когато сме способни да прозрем вътрешните противоречия, присъщи на племенните учения и да следваме по-дълбокия смисъл на истината. Всеки път, когато се пренастроим към символично осъзнаване, повлияваме позитивно своята енергийна и биологична системи. Също така, влизаме позитивна енергия в колективното тяло на живота - световното племе. Мислете за този процес на духовно съзряване като за “духовна хомеопатия".


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 48
Системите от убеждения и енергийните последици от тях
Независимо колко „правилни" или „погрешни" са семейните убеждения, или възгледи, те насочват известна част от нашата енергия към акт на творчество. Всеки възглед, всяко действие има пряк и непосредствен резултат. Когато споделяме системите от убеждения на група от хора, участваме в енергийните и физическите събития, създавани от тази група. Това е творческата, символна изява на свещената истина „Всичко е единно цяло". Когато заедно с други подкрепяме кандидат за някакъв пост, и този кандидат спечели, ние чувстваме, че нашата енергийна и физическа подкрепа е помогнала; освен това, имаме известно усещане, че той представлява нашите интереси - което е начин да изживеем физически силата на единството, съдържаща се в истината „Всичко е единно цяло".
Карл Юнг отбелязва, че груповото съзнание е най-нисшата форма на съзнание, защото отделните индивиди, участващи в негативно групово действие, рядко поемат отговорност за своята лична роля и действия. Този факт е сенчестата страна на истината „Всичко е единно цяло ".
В действителност, неписаният племенен закон гласи, че водачът поема отговорността, не последователите. Нюрнбергският процес след Втората световна война е класически пример за границите на племенната отговорност. Повечето от обвиняемите нацисти, дадени под съд за организирането и провеждането на геноцида спрямо единадесет милиона души (шест милиона евреи и пет милиона хора от други националности), заявили, че само са „изпълнявали заповеди".
На времето несъмнено са били горди, че могат да изпълнят своите племенни задължения, но по време на процеса се оказали напълно неспособни да поемат каквато и да е лична отговорност за последиците от своите действия.
Предвид силата на колективните убеждения - верни или погрешни - за индивида е трудно да бъде на различно мнение от своето племе. Учат ни да правим избор, който среща одобрението на племето, да приемаме неговия стил на обличане и начин на мислене. Символно, тази адаптация отразява съюза на индивидуалната воля с груповата воля. Необикновено силно е усещането, че си в група или семейство, където се чувстваш духовно, емоционално и физически удобно. Такъв съюз овластява и енергетично зареждане личната сила и съзидателност - и това продължава, докато индивидът прави избори, съзвучни с тези на групата. Ние се обединяваме, за да създаваме.
В същото време у нас има непреодолимо вродено желание да изследваме границите на своите творчески възможности, да разширяваме личната си власт и влияние. Това желание е импулсът, който ни тласка към осъзнаване. Универсалното човешко пътешествие е осъзнаването на собствената сила и откриването на начините за използването на тази сила. Осъзнаването на отговорността, която свободата на избора съдържа в себе си, е същината на това пътешествие.
От гледна точка на енергията, осъзнаването изисква жизнеустойчивост. Изключително трудно и често пъти много болезнено е да направим оценка на своите лични убеждения и да се разграничим от онези, които повече не подкрепят личния ни растеж. Промяната е квинтесенцията на живота; външната и вътрешната промяна са постоянни. Когато се променяме вътрешно, надрастваме някои системи от убеждения и даваме предимство на други. Първите системи от убеждения, които оспорваме, са племенните, тъй като нашето духовно развитие следва структурата на енергийната ни система; правим критичен преглед на възгледите си отдолу нагоре, като започваме с най-ранните с най-основните.
Оценката на личните убеждения е духовна и биологична потребност. И физическото ни тяло, и ума ни, и духа ни се нуждаят от нови идеи, за да се развиват. Някои племена например слабо осъзнават значението на спорта и здравословното хранене, докато някой техен член не се разболее. Един нов физически режим и по-подходяща диета могат да подобрят състоянието на болния. Като резултат, други членове на семейството получават коренно различна умствена и физическа представа за необходимостта да вземат по-отговорни и съзнателни решения в грижите за себе си, като например да се научат да ценят лечебната сила на здравословното хранене и упражненията.
Разгледани в символен план, нашите житейски кризи ни казват, че трябва да се освободим от убеждения, които повече не служат на индивидуалното ни развитие. Моментите, в които трябва да избираме между промяната и застоя, са най-голямото изпитание за нас. Всеки кръстопът означава, че навлизаме в нов цикъл на промяна - дали да възприемем нов здравословен режим или нова духовна практика. А промяна означава неизбежна раздяла с познати места и хора, и начало на


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 49 нов житейски етап. Много от хората, които срещам на моите семинари, се намират на границата между два свята: стария, който трябва да изоставят, и новия, в който се страхуват да преминат. Ще ни се да станем по-осъзнати, но същевременно се страхуваме, защото това означава, че трябва да поемем лична отговорност за себе си, своето здраве, кариера, нагласи и мисли. Веднъж поели отговорност за поне една област от своя живот, не можем повече да прибягваме до „племенната логика", за да извиняваме поведението си.
В племенното съзнание не съществува строга дефиниция за лична отговорност, така че в племенната среда е много по-лесно да се избегнат последиците от личния избор. Отговорността се простира до физическите граници на нашия живот, което означава, че отделните индивиди поемат отговорност за своите финанси, социално-битови проблеми, взаимоотношения и кариера. Племето не изисква от своите членове да поемат лична отговорност за убежденията, които наследяват.
Според „племенната логика" е допустимо да се оправдават нечии предразсъдъци с извинения от рода на: „Всички в моето семейство мислят така." Изключително трудно е да се откажеш от зоната на удобството, което придружава такива извинения; спомнете си само колко пъти сте казвали:
„Всеки го прави; тогава защо не и аз?" Това извъртане е най-грубата форма на свещената истина
”Всичко е единно цяло” и широко се използва, за да се избегне отговорността при всякакви неморални действия - от укриването на доходи и прелюбодеянието до задържането на погрешно върнатата сума от продавача в магазина. Духовно осъзналите се зрели индивиди, обаче не могат повече да използват племенната логика. Избягването на данъчното облагане става преднамерен акт на кражба, прелюбодеянието - съзнателно нарушаване на брачния обет, а задържането на рестото - кражба от магазина.
Често пъти човек трябва да изследва доколко е обвързан с племенните предразсъдъци, преди да започне лечение. Джералд ме потърси за преглед с оплакването, че се чувства изтощен.
След като прегледах енергията му, останах с впечатление, че има злокачествен тумор на дебелото черво. Попитах го дали си е направил медицински изследвания; той се поколеба за миг и отговори, че току-що са му поставили диагноза рак на дебелото черво. Каза, че се нуждае от помощта ми, за да се увери, че наистина би могъл да оздравее. Част от неговото същество се опитваше да се изключи от племенната нагласа за рак, тъй като всеки, развил раково заболяване в неговото семейство, беше умрял, и нито той, нито който и да е друг член от семейството му не вярваше, че ракът е лечим. Говорихме за различните начини да получи помощ, като например техниките, помагащи на хората да развият позитивна нагласа чрез визуализация. Най-важното, Джералд вече беше разбрал интуитивно, че неговата енергийна връзка с тази племенна нагласа е също толкова сериозен проблем, колкото самата физическа болест. Джералд положи всички усилия, за да подпомогне лечебния процес, като се освободи от племенното предубеждение спрямо рака. Беше готов да опита всичко възможно.
Негативните предизвикателства на племенната сила
Нашето племе ни учи на преданост, чест и справедливост - нравствени възгледи, които са важни за нашето благополучие и чувство за лична и групова отговорност. Те изразяват свещената истина на първата чакра, първото тайнство и първата сефира: „Всичко е единно цяло". Ако предаността, честта и справедливостта бъдат разглеждани едностранчиво, те могат да се превърнат в ограничения и да въздействат като отрова.
Преданост
Предаността е инстинкт, неписан закон, на който членовете на племето могат да разчитат, особено по време на криза. Тя е част от племенната енергийна система и често пъти е по-важна дори от любовта. Може да сте предани към член на семейството, когото не обичате, или към хора, с които имате общ етнически произход, макар и да не ги познавате лично. Групата очаква преданост и това има огромна власт над индивида, особено когато не е съгласен с общоприетите норми, заради предаността си към някого или към някоя кауза, с изключително значение за него.
При прегледа на млад мъж, който се оплакваше от хронична умора, придобих представата, че краката му, символно, са в неговия роден град; първата чакра на този мъж буквално препраща- ше енергия през ходилата му към града. Другата част от тяло му беше при него, ако мога така да се изразя, там където живееше в момента, и тази разпокъсаност беше причината за неговата хронична умора. Когато му казах какво съм видяла, той отбеляза, че всъщност никога не е искал да напусне родния си град, тъй като семейството му зависело от него, но бил преместен от


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 50 компанията, за която работел. Попитах го дали харесва работата си. Отговори: „Горе-долу."
Предложих му да напусне и да се върне у дома. След два месеца получих писмо от него. Няколко дни след разговора ни, пишеше му той, си подал оставката и до седмица се прибрал у дома.
Хроничната умора изчезнала и въпреки че все още нямал работа, се чувствал страхотно.
Предаността е красиво племенно качество, най-вече, когато е съзнателна и служи не само на групата, но и на индивида. В крайните си форми вреди на самосъхранението и трябва да я преодолеем, за да се избавим. Следният случай е израз на такова състояние и илюстрира символното значение на тайнството кръщение.
Тони, 32-годишен, син на имигранти от Източна Европа, бил на пет години, едно от седем деца, когато семейството му се преселило в Съединените Щати. През първите години, когато все още търсели свое място в новите условия, родителите на Тони с мъка осигурявали на децата си дори прехраната. На осем години, Тони бил нает за дребни услуги в една сладкарница.
Семейството на Тони било признателно за допълнителните десет долара седмично. След два месеца момчето вече носело в къщи почти двадесет долара на седмица и се гордеело със себе си - виждало колко много родителите му ценят неговия принос към семейния бюджет. Но щом взаимоотношенията се утвърдили, собственикът на сладкарницата започнал да прави опити за сближение с Тони. Безобиден в началото, впоследствие се оказало, че сладкарят е педофил, който обсебил детето и Тони бил принуден да ходи при него всяка вечер, за да му доказва, че всичко все още е „тяхна тайна".
Разбираемо е, че тайната разстроила детето. Тони знаел, че неговите чести срещи със сладкаря са неморални, но семейството му сега разчитало на месечната помощ от вече сто долара.
Накрая се решил да разкаже истината на майка си - какво е принуден да прави за тези пари. Тя му забранила дори да споменава за случая, защото членовете на семейството разчитали да запази работата си.
Тони останал в сладкарницата до тринадесетата си година. Злоупотребата с него се отразила и на ученето му. Едва успял да изкара пети клас. За да се издържа, чиракувал при един строителен работник и започнал да пие.
Алкохолът помагал на Тони да потиска кошмарните си спомени за сексуалното насилие и успокоявал нервите му. Напивал се всяка вечер. На шестнадесет години вече бил изпечен побойник и кварталът пропищял от него. Няколко пъти полицията го прибирала заради побоища.
Семейството му се опитало да го принуди да се откаже от пиенето, но без успех. Веднъж, когато приятелите му го оставили в къщи след напиване, яростно се опълчил срещу родителите и братята си, за това че не са го спасили от сладкаря. Знаел, че майка му е казала на баща му за издевателствата и въпреки това настояли да продължи работата си, но забранили на по-малките братя да ходят в магазина. А по-късно разбрал, че и братята му са знаели, но го приемали на шега, само понякога намеквали, че навярно му е било приятно.
На двадесет и пет години Тони основал малка строителна фирма за дребни ремонти.
Работата му вървяла, докато станал на двадесет и осем. По това време вече пиел толкова много, че започнал да получава пристъпи на параноя, когато се виждал наобиколен от демони, които му заповядвали да се самоубие. На двадесет и девет години Тони загубил предприятието си и дома си.
Потърсил спасение в алкохола.
Срещнах Тони само месец, след като беше започнал пак да работи. Беше нает да ремонтира една къща близо до моята и се запознахме съвсем случайно. Дори по време на работа пиеше. Казах нещо по този повод. Той отговори: „И ти щеше да пиеш, ако имаше моите спомени." Погледнах го и по стойката му разбрах, че е бил насилван като дете. Попитах го дали иска да говори за детството си. И той започна да разказва.
Срещнахме се няколко пъти, за да поговорим за неговото минало. Докато го изслушвах, осъзнах, че болката, която изпитваше заради семейното предателство, е по-силна от болката заради сексуалната злоупотреба. В действителност семейството му сега го считаше за пияница и очакваше да се проваля отново и отново в своя живот. Тази мисъл го унищожаваше. Колкото и да е невероятно, вече беше простил на сладкаря. Недоизяснените взаимоотношения бяха с неговото семейство.
Два месеца по-късно, Тони сам реши да се включи в програма за алкохолици. След като приключи курса, ми се обади и сподели въздействието на лечебните сеанси. Знаеше, че му


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 51 предстои да се справи с негативните чувства към семейството си.
В терапевтичните кръгове, помирение означава да се изправиш пред хората, с които имаш недоизяснени взаимоотношения и да излекуваш раните си. В най-добрия случай, хората, които са те наранили, ще се извинят, но след това някак си всичко ще се поднови или ще приключи. Но
Тони съзнаваше, че неговото семейство никога не би признало предателството си.
Родителите му щяха да се срамуват, но емоционално бяха неспособни да признаят, че са знаели всичко и независимо от това са приемали онези пари. Така че Тони започна да отправя молитви към Бога и се подложи на продължителна психотерапия.
След година въздържание и усърдни молитви, каза, че повече не таи гняв към близките си.
Повярвах. Беше размислил и беше решил, че родителите му не са били способни да направят друг избор от страх, че няма да се справят при новия начин на живот. Тони поднови връзките със семейството си и когато бизнесът му се разрасна, те заговориха с гордост за успеха му. Според него, това беше тяхното извинение за събитията от далечното минало.
Тони намери сили да прости на семейството си и да види в него източника на силата, която беше открил в себе си. Духовното му пътешествие започна с изгнание, за да оздравее и достигне любовта, когато беше приобщен отново. Съдбата му е въплъщение на символното значение на тайнството кръщение.
Друг мъж, Джордж, пристигна на един от моите семинари, само защото съпругата му настоявала. Не беше типичен участник. Представи се като „зрител" и от самото начало даде да се разбере, че цялото това „фокус-мокус" интересува съпругата му, а не него.
Започнах с уводна лекция за човешката енергийна система. Джордж решаваше кръстословица. Дремеше по време на онази част от лекцията, която засягаше връзката между психичните нагласи и физическото здраве. През междучасието донесох на Джордж чаша кафе.
- Мога ли да възбудя любопитството ви с кафе? - попитах, като се надявах да разбере, че предпочитам учениците ми да държат очите си отворени.
След междучасието, се заех с първата чакра и същността на племенното влияние. Джордж се пооживи. Първо помислих, че е от кафето, но след като обясних какъв е резултатът от ранното възпитание върху биологичното ни развитие, Джордж отбеляза:
- Твърдите, че всички неща, които съм чул от нашите, са още в тялото ми?
Тонът му граничеше със сарказъм, при все че думите ми явно бяха засегнали някаква струна в него. Отвърнах, че може би не всичко, което неговите родители са му казали, е все още в енергията му, но несъмнено много неща са там.
- Например - попитах - как родителите ти се отнасяха към своето остаряване?
Попитах го, защото Джордж току-що беше навършил шестдесет. Всички участници очакваха мълчаливо отговора му. Когато разбра, че е станал център на внимание, той се притесни и заприлича на дете.
- Не зная. Никога не съм мислил за това.
- Добре, помисли сега - казах и повторих въпроса. Съпругата на Джордж седеше на ръба на стола, готова да отговори вместо него. Стрелнах я с поглед, който казваше: Дори не си го помисляй. Тя се облегна назад.
- Не зная какво да кажа. Моите родители винаги ми казваха да работя упорито и да пестя, за да имам сигурни старини.
- И кога възнамеряваш да остарееш? - попитах. Джордж не можа да отговори на въпроса; затова попитах по друг начин:
- Кога остаряха родителите ти?
- Когато станаха на шестдесет, разбира се.
- Значи още тогава си решил, че ще остарееш, когато и ти станеш на шестдесет - казах.
- Всеки остарява, когато стане на шестдесет - каза Джордж. - Такъв е животът.
Пенсионираме се на шестдесет години, защото тогава вече сме стари.
Следобедната дискусия започна около забележките на Джордж. Мислел, че старостта започва на шестдесетгодишна възраст, защото това убеждение непрекъснато му било внушавано от неговите родители, а те доживели до седемдесет.
Обсъдихме какво означава да се „изключиш" от някое убеждение, когато е невярно, но въпреки това, има „власт" над нас. За всеобща изненада, включително моя и на съпругата на


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 52
Джордж, той веднага се вкопчи в идеята, сякаш някой му беше дал нова играчка, с която да се забавлява.
- Искате да кажете, че ако се изключа, както казахте, от една мисъл, тази мисъл няма да има повече „думата" в моя живот?
Настъпи върховен миг, когато Джордж погледна към жена си и каза:
- Не искам повече да бъда стар, а ти?
Жена му започна да се смее и плаче едновременно – както и всички останали.
Все още не мога да си обясня как разумът на Джордж така бързо схвана същественото, за да „литне". Рядко съм виждала човек да разбере смисъла на нещо така мигновено и дълбоко, както този мъж, за когото веднага стана ясно, че главната причина да остарява е мисълта, че трябва да остарее. От мига, в който Джордж започна да уважава своето вътрешно чувство за възраст, вместо да се ръководи от натрапените представи, той изпита истинско удоволствие от живота.
Чест
Онова, което свързва членовете на племето, е не само преданността, но и честта. Всяко племе има свой закон на честта, който е съвкупност от религиозни и етнически традиции и ритуали. Ритуали като Кръщението енергетично приобщават новите членове на племето към духовната му сила. Чувството за чест ни зарежда със сила, поставя ни наравно с нашите кръвни и етнически родственици и ни учи колко важно е да държим на своята дума и да постъпваме честно.
Обикновено мислим, че чувството за чест не е предпоставка, за да бъдем здрави, но съм се убедила, че може би е сред най-съществените, дори е равно по сила на любовта. Чувството за чест влива мощна позитивна енергия в нашето духовно и биологично тяло, имунната система, костите и краката. Без чест за индивида е много трудно, даже невъзможно да отстоява себе си с гордост и достойнство, защото няма критерий за поведението си и не може да направи свободен избор, защото не вярва в себе си и в събратята си.
В племенния сватбен ритуал на чувството за чест се отдава първостепенно значение. Една жена, която беше последният жив член от семейството, го описа така: „Когато умираше, баща ми ме помоли да обещая, че ще имам дете. Казах му, че не съм намерила човека, за когото искам да се омъжа. Неговите последни думи към мен бяха: „Омъжи се, за когото и да е, само продължи рода."
Поведението на брачните партньори учи следващото поколение на етични норми.
Съпружеската изневяра е забранена; никой възрастен, дори и да изневерява, не разрешава на децата си да се отклоняват от това правило, когато на свой ред станат възрастни. Бащата поддържа своето семейство; баща, който заобикаля това задължение, създава у своите деца изкривена представа за дълг и отговорност. Учат ни да се отнасяме към другите с уважение; непочтителните родители възпитават деца, които стават непочтителни възрастни. Без нравствената устойчивост на правилника за честно поведение, децата израстват, неспособни да създадат сигурен живот за себе си.
Когато дадете обещание, трябва да го спазвате, независимо дали сте го дали на себе си, или на другиго. Трябва да си вярвате и да уважавате своите задължения. Когато не вярвате на себе си, всичко ви се струва временно и несигурно, защото това е вътрешното ви чувство. Един мъж каза:
„Не искам да живея така, както живяха родителите ми - те винаги се лъжеха взаимно. Но все си мисля, че някак съм наследил тази черта и при подходящ случай ще се държа по същия начин."
Необходимостта от индивидуална чест се простира извън малката племенна група, към която принадлежите и обхваща цялото общество.
Със Сам се запознах на един семинар, където той откровено разказа историята на своя живот. Израснал в бедност, без баща. Отчаяно искал да бъде водач, дори главатар на банда, и кога- то желанието му се осъществило, то се претворило у него в чувство за чест. Печелел почти 75 000 долара на седмица като главен наркодилър. Имал свой персонал от „служители", които му помагали в сделките; оперирал с големи парични суми.
Един ден, докато шофирал, Сам включил радиото и попаднал на някаква беседа. Когато протегнал ръка, за да смени станцията, гостенката в студиото заговорила за съществуването на ангели. Казала, че всеки човек има ангел-хранител и че тези ангели ни пазят и следят всички наши действия. „Не исках да слушам повече тези неща, но изведнъж се сетих, че когато бях малък, моята баба ми разказваше приказки за моя ангел, който винаги бдял над мен. Бях забравил всичко, докато не чух тази жена."


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 53
И сега, когато отивал за доставка, бил обзет от досадното усещане, че неговият ангел го наблюдава какво прави. „Целия ден си мислех само за едно: как, когато умра, ще обяснявам какво съм правил, за да печеля пари?"
За първи път в живота си почувствал, че има проблем, с който не може да се справи. „В смисъл, че имах много момчета, които разчитаха на мен за парите си. Не можех просто да им кажа: „ей, слушайте, трябва да променим нещата сега, защото тези ангели ни наблюдават и не трябва да ги сърдим." Те бяха безпощадни и не знаех как да се измъкна."
Една нощ, само няколко дни след беседата по радиото, катастрофирал и получил сериозни травми на краката и гърба. Неговите „служители" го успокоили, че ще продължат бизнеса, но Сам видял в злополуката възможност да промени посоката на своя живот. Лекарите му казали, че го очаква бавен и продължителен процес на възстановяване, докато започне отново да ходи, но навярно ще трябва да понася хронични болки до края на живота си. Сам започнал да чете книги за изцелението - и за ангелите.
„Имах чувството, че ако обещая да не се връщам повече на улицата, ще излекувам краката си. Казах на моите момчета, че вече не издържам на натоварването, и по някаква причина ми повярваха. Мисля, че искаха моя дял от печалбата, и нямах нищо против. Напуснах квартала при първа възможност и започнах живота си отначало."
След това Сам се забъркал с друг тип „банда" - група младежи, които се събирали вечер в един местен клуб на Християнския младежки съюз. Посветил се да им помага да избегнат живота, който той водел преди. „В сравнение с парите, които изкарвах, сега не печеля почти нищо, но, уверявам ви, това няма никакво значение. Справям се някак. И когато се срещам с тези деца, и ги слушам как мечтаят, им казвам, че всичко е възможно, защото зная, че е истина. Дори им говоря колко важно е да се гордеят с това, което правят, и понякога им говоря за техните ангели. Тези деца ме карат да чувствам, че имам някаква цел в живота. По-рано нямах това чувство, и трябва да ви кажа, че е по-страхотно от който и да е опиат, който някога съм продал. За първи път в живота си зная какво значи да си чист до дъното на душата и да се гордееш с това, което си." Беше станал друг тип „главатар на банда", внушаващ чувство за чест на децата, с които работеше.
Сега Сам накуцва, но все пак може да върви. Той шеговито отбеляза: „Кой би помислил, че с недъг ще се държа по-добре на краката си?" Все още има болки, но отношението му към живота е усещане за безкрайна радост. Вдъхва вяра на всеки, до когото се докосне, и излъчва самоуважение, което извира от искрената му любов към живота. Не се съмнявам, че е успял да се излекува, защото е осмислил живота си.
Справедливост
От нашето племе научаваме какво означава справедливост. Тя се изразява със закона „око за око" или „Постъпвай с другите така, както би желал да постъпват с теб", или със закона на кармата „Каквото даваш, това получаваш." Племенната справедливост поддържа обществения ред и накратко гласи: Справедливо е да търсиш възмездие за нанесени без основание вреди; справедливо е да правиш всичко необходимо, за да защитиш себе си и своето семейство; справедливо е да помагаш на други членове от семейството при самозащита или отмъщение. Не- справедливо е да излагаш на опасност член на семейството заради лична облага; несправедливо е да не се подчиниш на заповед на племето; несправедливо е да помагаш на онези, които са заплаха за племето. Забраната срещу злепоставянето на семейството упражнява силен контрол върху всеки член.
Когато член на племето извърши нещо ценно за другите, останалите автоматично споделят
„енергийната награда." Възприето е някой от племето да „Живее за сметка на силата" на друг член, който се радва на всеобщо признание. „Какво означава едно име?", питаме понякога с пренебрежение. Но името означава много - енергията на гордостта или срама, която излъчва от първата чакра на човека. Нарушаването на племенната справедливост, от друга страна може да причини на енергийната система на индивида толкова значителна загуба на енергия, че индивидът да се затруднява при общуване.
Племето обикновено приема, че има логична причина за това положение. Такива възгледи донасят ужасни разочарования. Някои хора с години напразно се опитват да разберат защо е трябвало да изтърпят определени трагични събития. Когато не могат да намерят задоволителен


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 54 отговор, заживяват като в мъгла - неспособни да продължат напред, неспособни да се разделят с миналото. Племенният закон е необходим за поддържане на обществения ред, но не отразява небесния план. Разсъждавайки символно за тайнството Кръщение, човек може по духовен път да свърже човешкото понятие за справедливост с Божествения замисъл. Ако разгледаме условията на племенната среда като „предпоставка" за духовен напредък, а не като удобство, ще разберем, че мъчителните изпитания са трайно необходими за нашето развитие и че не са наказания за делата ни.
Когато племенната справедливост спъва духовния ни напредък трябва да се освободим от ограниченията й върху индивидуалната свобода на избора. Това е една от най-трудните задачи свързани с първата чакра, защото често изисква физическо отделяне от семейството или от общността, с която сме се обвързали.
Патрик, който посещаваше един от моите семинари, беше невероятно очарователен. Ако в близост се появеше жена, започваше веднага флирт. Който го познаваше, мислеше, че е весел, добродушен и общителен. Работеше в „Бърза помощ" и умееше да разказва увлекателно. Когато споделяше разни неща от живота си, всички го слушаха като хипнотизирани. Малко от тях забелязваха, че Патрик също страда от хронични болки в краката и долната част на гърба. Не можеше спокойно да изслуша цяла лекция, а трябваше от време на време да става, за да се поизпъне. Вървеше леко накуцвайки.
Всички мислеха, че Патрик е така безгрижен в личния си живот, както се показва пред другите, въпреки че беше от Северна Ирландия, където се водеха безкрайни религиозни и икономически битки. Може би беше привикнал с огнестрелните рани и жертвите на бомбени атентати при работата, която имаше.
Една сутрин срещнах Патрик на закуска и той ме помоли да го прегледам с явно неудобство. Попитах го за възрастта му и когато изпаднах в онова особено състояние, което предшества появата на образите, той нервно ме попита:
- Колко мислиш, че можеш да видиш?
Веднага получих картина, че е в армията и че силната болка се дължи на жестоко подбиване на краката до степен на трайно увреждане.
- Защо ми се струва, че водиш двойнствен живот - наполовина в армията, наполовина в болницата? Участваш ли в някаква военна организация?
Изведнъж Патрик се скова. От сърдечно и нежно човешко същество се превърна в леденостуден непознат и осъзнах, че съм пресякла опасна граница. Той отговори:
- Там, където живея, трябва да си готов да се защитаваш. Явно имаше предвид непрестанните конфликти в Северна Ирландия.
Въпреки това знаех, че в този миг енергията му не съдържа самозащита, а агресия. Казах:
- Убедена съм, че си пренапрегнат заради членството ти във военизирана организация и това е причина за хроничните ти болки. Според мен, трябва да ограничиш контактите си с тази група, или окончателно да я напуснеш.
Той отвърна:
- Има невъзможни неща. Човек не може да се оттегли, когато събитията са съдбоносни, колкото и да му се иска. И не може лесно да се промени каквото и да е. Отмъщението води до друго отмъщение; тази седмица са моите крака, следващата -техните. Кръгът е затворен и ако си попаднал там, не можеш да излезеш.
Помълчахме малко и после той добави:
- Сега трябва да вървя. Казахме си достатъчно.
Мислех, че вече е закусил и става от масата, но в действителност напусна семинара, и никога повече не го видях.
Дали някога е бил принуден да отнеме чужд живот, не зная, но съм сигурна, че товарът на двойнствения живот беше причината да не може да излекува краката си. Той просто не беше в състояние да скъса с „военното племе", въпреки че трябваше да заплати със здравето си и конфликта между личното чувство за справедливост и атмосферата на заслужено възмездие, която го заобикаляше.
Фундаменталният урок на първата чакра е, че истинска справедливост въздава само Бог.
Разбрах дълбочината на този урок, когато преглеждах една жена, с тяло изцяло превзето от рак.


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 55
Видях разпятие. Този образ не беше свързан с нейната религия, а по-скоро с мъчително чувство, поради преживяването „Юда"- изпитанието да се излекуваш от всепроникващата болка на осъзнато предателство.
Обмислих значението на този образ и осъзнах, че преживяването „Юда” е архетип. То означава, че човешката логика и понятието ни за справедливост, в някакъв миг престават да ни служат и че нямаме свободата да пренареждаме събитията в своя живот и да се водим от желанията си. Урокът на преживяването „Юда” е, че допускаме грешка, когато се уповаваме на човешката справедливост и че трябва да пренасочим вярата си към Божествения авторитет. Това означава да вярваме, че животът ни се управлява от „Божествено правосъдие", дори и да не можем да го видим. Не трябва да се огорчаваме и да се отдаваме на мъченичество, когато сме предадени или не можем да получим онова, което искаме, като жената, развила раково заболяване в резултат на предателство. Трябва да вярваме, че изобщо не сме били принесени в жертва и че това мъчително преживяване ни предизвиква да преценим в какво вярваме. Историята на Ерик е класически пример за точно такъв вид предизвикателство.
С Ерик се запознах преди няколко години на един семинар в Белгия. През цялото време седеше мълчаливо и когато курсът свърши, ми съобщи, че ще ме откара до Амстердам. Бях изто- щена и ми се спеше, но щом потеглихме, той каза: „Позволете ми да ви разкажа за себе си." Очите ми се затваряха, но въпреки това се съгласих, и до ден днешен съм му благодарна.
Преди десет години Ерик изведнъж изгубил всичко, за което бил живял. Двамата съдружници, с които се опитвал да съживи две търговски предприятия, обявили, че повече не желаят да работят с него. Понеже били двама срещу един, нямал избор. Те му предложили за компенсация да вземе 35 000 долара в брой или да придобие всичките акции на една западнала фирма, които всъщност били без стойност.
Зашеметен, Ерик си тръгнал и се прибрал у дома. Щом влязъл казал на жена си: „Трябва да ти кажа нещо", на което тя отговорила: „И аз трябва да ти кажа нещо. Искам развод. Срещнах друг."
„И тримата ми партньори ме изоставиха в един и същи ден. Бях зашеметен, и въпреки че съм атеист, заключих, че само небето може да обърка нечий живот така. Тази нощ реших да се моля. Обърнах се към Бог: Ако Ти ме наказваш, говори. Ще изпълня всичко, което искаш от мен."
Същата нощ сънувах сън. В съня си карах кола през Алпите в ужасна буря. Пътят беше предателски заледен, и трябваше да стискам здраво волана, за да не изхвърча от пътя. В един миг почти загубих управлението и едва не полетях в пропастта. Накрая прехвърлих върха на планината и когато се озовах оттатък, бурята утихна, слънцето изгря, пътищата станаха сухи и безопасни. Продължих по пътя до една малка хижа, на прозореца на която за мен гореше свещ, а на масата ме чакаше топло ядене.
Размислих върху съня си и реших, че трябва да приема предложените акции от незначителната фирма, тъй като тя произвеждаше храна за котки, а колата, която карах в съня си беше „Ягуар". Моите партньори бяха направо възхитени от избора ми, като си правеха сметка, че така си спестяват 35 000 долара. Не знаех защо, но чувствах, че приемайки това предложение, трябва да ги пусна да си отидат, а също и моята жена, без да се гневя. Трябваше да им кажа
„сбогом", въпреки че по ирония на съдбата те бяха тези, които си мислеха, че се отървават от мен.
Скоро след това се появиха няколко възможности да подпомогна малката фирма и както беше предсказал сънят, първите месеци на възстановяването й се оказаха сериозно изпитание. Но благодарение на съня, знаех, че ще успея, и не се отказвах.
Днес притежавам една от най-преуспяващите компании в Белгия. Ожених се за най- прекрасната жена - мой партньор в живота в пълния смисъл на думата. Никога не съм се надявал, че ще стане така - само Бог знае какво ни очаква. Всяка сутрин започвам деня с молитва, като благодаря на Бога, че ме избави от предишния живот, защото никога нямаше да имам смелостта да напусна онези трима души сам. Сега, когато срещна хора, чийто живот се е обърнал с главата надолу, им казвам: „Бог е с вас. Няма за какво да се тревожите. Сигурен съм."
От всички тези житейски ситуации можем да научим свещената истина „Всичко е единно цяло". Духовната сила, която се съдържа в сефира Шехина и тайнството Кръщение обединява енергията си с енергията на Племенната чакра, за да ни дадат „интуицията" на първата чакра, за да ни помагат да живеем един с друг честно и почтено и да преодоляваме заблудите, които


Книгата е сканирана, разпозната и предоставена от Спиралата 56 противоречат на истината „Всичко е единно цяло". Следващият етап в нашето развитие е да изследваме темите на втората чакра и свещената истина „Почитайте се взаимно".
Въпроси за самоанализ:
1. Какви системи от убеждения сте наследили от своето семейство?
2. Кои от тези убеждения, все още влияещи върху начина ви на мислене, преценявате като остарели?
3. Суеверни ли сте? Кои ваши суеверия са по-силни от способността ви да разсъждавате логично?
4. Имате ли личен закон на честта? Какъв е той?
5. Случвало ли ви се е да правите компромис със своето чувство за чест? Ако е така, взели ли сте някакви мерки, за да го излекувате? в. Имате ли неразрешени взаимоотношения с членовете на своето семейство? Ако е така, избройте причините, поради които не лекувате семейните си отношения.
7. Избройте всички блага, които дължите на своето семейство.
8. Ако сега създавате семейство, избройте качествата, които бихте желали да предадете на своите деца.
9. Кои племенни традиции и ритуали продължавате да спазвате/съхранявате за себе и своето семейство?
10. Кои племенни черти на характера бихте желали да засилите и разбиете у себе си?

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница