Книгата на Дона Идън "Енергийна медицина"

Думата чакра означава кръг, вихър или колело. Ако меридианите са транспортна система, то чакрите са енергийни гари. Всяка основна чакра в човешкото тяло е център на завихрена енергия, намираща се в една от седемте точки, разположени от основата на гръбначния стълб до върха на главата. Паметта е закодирана в чакрите енергийно, а в невроните —химически. В енергията на чакрите може да се намери отпечатък от всяко важно или емоционално натоварено събитие в живота ви. Ако познавам ва­шите чакри, все едно познавам историята на живота ви, пречките за израст­ването ви, уязвимостта ви към заболявания и копнежите на вашата душа.

Чувствителната ръка на опитния лечител, прокарана над дадена чакра, може да резонира болезнено на свързан с нея орган, на запушен лимфен въ­зел, на фини аномалии в топлинното състояние или пулсациите на тялото или на зони на емоционален срив. Вече знам, че тези усещания имат специ­фично значение. Ръката може да усети толкова надълбоко вибрациите на енергията в чакрата, че лечителят е като огледало, в което се отразява състоянието на пациента или на даден негов орган. Когато преценявам, че с даден пациент един сеанс е достатъчен и искам да събера най-много инфор­мация, обикновено се фокусирам върху чакрите. Колкото по-надълбоко по­тъвам и изследвам следващите нива на всяка чакра, излиза нова и нова ин­формация, до която първоначално не съм имала достъп.

Всяка чакра регулира определени аспекти от вашата личност, има специфични задачи и отдава енергията си на тези задачи. Всяка чакра разкодира парченце от мозайката на вашия живот. Когато две чакри са енергийно от­къснати една от друга, аспектите на личността, ръководени от тях, може да влязат във война с подличности, какъвто е случаят с класическия конфликт между главата и сърцето. Но както позволяват на живота ви да се развива, чакрите могат и да го забавят. Разблокирането на енергийно запушена чак­ра отприщва задържаната енергия и животът отново потича.

Органите, които се намират в близост до чакрите, са свързани с тяхното функциониране и името на всяка чакра произхожда от тази част на тялото, върху която се завихрят нейните енергии (фиг. 30). От долу нагоре те са: ко­ренна чакра, коремна чакра, чакра на слънчевия сплит, сърдечна чакра, гър­лена чакра, хипофизна чакра (трето око), епифизна (коронна) чакра.

Фиг.30. Седемте основни чакри

Енергията на чакрите е симптоматична за историята вашия живот. Изчис­твайки чакрите, които са все още заключени в енергиите на вашето минало, вие можете мощно да тласнете цялата си енергийна система и, в зависимост от чакрата, това освобождава: жизнената ви сила (коренна чакра), съзидателността (коремна чакра), решителността (чакра на слънчевия сплит), лю­бовта и състраданието (сърдечна чакра), изразяването (гърлена чакра), способността за трансцендиране на собствения живот (чакра „трето око") или съединяването ви с вселената (коронна чакра). Тази глава ви запознава с енергиите на чакрите и дава пътищата за изчистване, балансиране и засил­ване както на вашите, така и на чакрите на другите.

• Пробуждане на чакрите •

Посетиха ме мъж и жена. Мъжът, чийто живот бе ранен и объркан от периодичните му любовни връзки, се чувстваше смутен от нейната болка, тъй като за него тя бе жената, която обича истински. Освен това не можеше да разбере защо останалите жени, с които бе имал връзки, също се чувстваха наранени. Този човек гледаше на взаимоотношенията си с жените като на първична и биологична функция и не проумяваше техните реакции и поведение. Мислеше си, че бурните му връзки с бързо сменящите се пар­тньорки са приключени окончателно и че жена му нямаше от какво да се страхува. Той беше изключително объркан и разстроен защо всичките тези жени вдигаха толкова шум и врява. Опитвайки се да обясни онова, което според него бе очевидно, той често повтаряше: „Не можеш да се пребориш с биологията!" Жена му накрая решила да преустанови опитите си за съв­местен живот и казала, че го напуска.

Всъщност те дойдоха на сеанс при мен не да спасявам брака им, а по-скоро да коригирам деформациите, придобити от съвместния живот, за да мо­гат да се разделят цивилизовано и безболезнено. Той съвсем искрено не же­лаеше да я наранява, не искаше да причинява болка и на децата си, но не бе­ше в състояние да разбере чувствата й. За нея той бе осакатен човек, който осакатява и другите. Тя не желаеше той да продължава да травмира децата и да прехвърля своите разбирания върху сина им, както и принизеното си от­ношение към жените върху дъщеря им.

В началото на сеанса реших да работя само с мъжа. Помолих жената да се върне след час. Исках да проверя енергиите му отделно от нейните и да установя докъде се простираха деформациите му. Фокусирах се върху чакрите. В сърдечната установих явен отлив на енергия, но коренната ми раз­каза една мъчителна и тъжна история. Прониквайки дълбоко в нейните ни­ва, започнах да виждам картини от неговото детство. По-точно, той като че ли не бе имал такова, тъй като никога не бе преживял състояние на невин­ност. Почувствах, че съвсем отрано е бил поставен в трудни условия, в ко­ито просто е трябвало да се бори за оцеляване. Видях картини на жестоки травми с непредсказуеми последствия, което той по-късно потвърди, и раз­брах, че, за да оцелее, е трябвало да потисне функциите на сърцето си. Единственото му радостно преживяване от онези години бе да прави секс с едно момиче без поемането на каквато и да е отговорност.

Очевидно не можех да го обвиня в нищо, но дори и да не беше в състоя­ние да напусне очертанията на своя мисловен модел, помислих си, че веро­ятно би могъл да дръпне поне малко напред, ако успееше да почувства въз­действието на връзките си. И това наистина се случи. Усещайки всяка една от чакрите му, в мен се затвърди убеждението, че трябва да свържа четвър­тата му чакра, сърдечната, с коренната, чакрата на неговата сексуалност. Сърдечната чакра се оказа невероятно нежна и любяща, но същността й бе откъсната от съзнанието му и от коренната чакра.

Чрез потиснатата енергия, произлизаща от дълбочината на сърдечната чакра, той почувства силна мъка от загубата на съпругата си. Започна да из­питва и много други чувства. Успя да усети нейната болка и тъга, както и те­зи на останалите жени. Но сърдечната му чакра бе толкова дълбоко откъс­ната от коренната, че той все още не можеше да разбере защо това, което бе сторил, им е причинило такава болка. Продължаваше да вярва, че тяхното обвинение в безотговорна сексуалност е породено от факта, че са били въз­питани в остарели морални догми. Поддържаше представата си, че болката им е причинена от техните ограничени сексуални разбирания, а не от него.

По време на работата ни вихрите между сърдечната и коренната му чак­ра започнаха да се съединяват. Правех все по-широки кръгови махове с ръ­це, за да разширя периметъра на енергията на сърдечната чакра до такава степен, че да може да достигне до коренната.

В мига, когато зоните между сърцето и таза му започнаха да се обединя­ват, той почувства силата им като „жужене". Започна да разбира думите на жена си, че правенето на любов винаги е свързано със сърцето. Това съвсем не беше моментно повратно изживяване и той поиска да изпита нейната гледна точка и да види последствията от толкова ранното си откъсване от сърцето. Сега, четири години по-късно, те са все още женени и двамата твърдят, че съвместният им живот е едно моногамно и привлекателно пъте­шествие.

• Преглед на системата от чакри •

Терминът чакра идва от Индия, но много култури са познавали и рабо­тили с тези спираловидни енергийни центрове и всеки по-чувствителен към телесните енергии лечител стига до тях. Електрическите колебания на кожата над чакрите имат честота от 100 до 1600 цикъла в секунда, в проти­воположност на мозъчните, които са от 0 до 100, в мускулите са 225 и в сър­цето —250. Когато напреднали медитатори проектират енергия през някоя чакра, силата на излъчващото се електрическо поле се умножава.

Обикновено се говори за седем основни чакри, макар да съм чувала за системи, разпознаващи само пет, както и за такива, увеличаващи бройката над десет. Това несъответствие може би донякъде се дължи на съществува­нето на много миничакри по цялото тяло. Ръцете и очите действат като чак­ри, а нови спираловидни вихри могат да се появят навсякъде, където има нужда от свежа енергия, например при нараняване или ако дадена зона тряб­ва да се изчисти от токсични енергии.

Всяка чакра влияе върху органите, мускулите, крайниците, вените и всич­ки останали системи, влизащи в енергийното й поле. Чакрите въздействат и върху ендокринната система и поради това са свързани с вашите настрое­ния, личностна същност и цялостно здраве. Физическата и психологическата еволюция, както и духовният ви път, също се отразяват в чакрите.

Всяка чакра е проводник на определен вид енергия от вселената. Седемте чакри резонират съответно с принципите на: оцеляването (корен), съзидани­ето (корем), силата (слънчев сплит), любовта (сърце), изразяването (гърло), трансцедентността (трето око) и единението (корона). Енергията на всяка от чакрите е микрокосмос за един от тези универсални принципи, проявени в тялото. Чакрите също захранват едновременно позитивните и негативните космически енергии — изначални сили като обвързване и разделяне, рас­теж и атрофия. Те вкарват в тялото тези енергии в спираловидна форма, като подхранват цялостната физическа структура и свързват организма с фините енергии от околната среда.

Скалата от първа до седма чакра следва една естествена линия на разви­тие — от подтика за живот, към неговото разгръщане, към неговото подоб­рение, към възможностите му за обич, към изразяване и към разбиране до копнежа за Цялостност. Не съм съгласна с често срещаното становище, че колкото по-ниско се намира чакрата, толкова по-слаба е нейната духовност. Тази йерархична концепция ме шокира точно толкова, колкото и мисълта, че един четирийсетгодишен мъж превъзхожда духовно четиригодишния си син толкова пъти, колкото са стадиите на неговото личностно развитие. Всеки етап от развитието е свещен. Всяка чакра се свързва с универсална сила, има дълбоко значима задача за развитието на душата и съдържа трансцедентна красота. Всъщност за много хора личната еволюция е повече потъване надълбоко, в техните „по-ниски" чакри, отколкото култивиране на „по-висшите".

Всяка чакра представлява седемслойна спирала, завиваща се навътре към тялото. (Или поне аз не съм успявала да достигна по-дълбок пласт от седмия.) Горният слой, който понякога се усеща по-скоро като отломки, отколкото като кохерентна енергия, изглежда е свързан с най-скорошните събития, неуспели все още да се интегрират. Колкото по-надълбоко отива­ме, толкова енергиите стават по-ясни и плътни и въздействието на чакрата е по-отчетливо. Четвъртото ниво събира най-ранните случки от нашия живот. Ако проникна достатъчно дълбоко и стигна до четвърто, пето или шесто ни­во, получавам образи и сюжети. Когато после разказвам появилите се сю­жети, човекът често възкликва: „Да, точно така беше."

— Гледам на света през погледа на около седемгодишно дете и току-що съм загубила някого — разказвах аз, докато работех със сърдечната чакра на една мрачна 36-годишна жена, — когото много силно и нежно обичам. Не е родител. Мъката ми е непоносима, едва я понасям. Сърцето ми се затваря.

— Това се случи, когато по-големият ми брат, Робърт, беше застрелян случайно от съседското момче, което си играеше с оръжието на баща си — отговори тя уплашено и през сълзи. — Почина след два дни.

Това съвсем не е свръхестествена способност, а пример за естественото, но често атрофирало умение да разчитаме събитията, запечатани в енергии­те на чакрите.

Седмият, най-долен, слой изважда онова, което човек е преживял и нау­чил в предишните си животи и което е свързано с темата на конкретната чак­ра. Цветът на този енергиен слой често е съвсем различен от останалите, както и плътността му. Наподобява на светлина, идваща от много дълбок из­точник, която си пробива път и се филтрира през горните слоеве. С нашето съзряване те се подреждат по-добре и светлината става по-осезаема, носи радост и мъдрост. Когато енергията в основата на чакрата е блокирана, ние се чувстваме враждебни и откъснати от дълбините на нашия Аз, знаещ кои сме и защо сме тук. Изчистването и настройването на седемте слоя на чакрите коригира алиенацията ни от нашата същност.

Понякога е смущаващо да работиш със седмия слой на дадена чакра, за­щото информацията, която идва от него, често сякаш няма нищо общо с чо­века, легнал пред теб. Постепенно разбрах, че тук е събран нереализирани­ят потенциал на личността и понеже природата е по-мъдра от нас, така е ус­троила нещата, че той остава скрит, докато не дойде времето да разцъфти. В някои моменти знам, че се докосвам до величие, което самият човек още не е осъзнал. Друг път, дори да съм много близка с човека, не мога да стигна до седмия слой. Като че ли в своята мъдрост тялото и душата не считат за уместно да разкрият на човека натрупания в тази най-голяма дълбочина по­тенциал, вероятно способности, развити през минали животи. Когато седми­ят слой ми се открие, сякаш мъдростта на тялото говори: „Е, добре. Време е вече това да се разбере."

При мен дойде една 86-годишна жена, която бе получила сеанса като по­дарък за рождения си ден. Почувствах, че започвам да разчитам събития от нейни минали прераждания. Попитах я:

— Извинете, вярвате ли в минали животи?

— Категорично не! — каза тя с раздразнение в гласа.

Опитах се да отхвърля информацията, която напираше, но тя продължи да излиза. Най-накрая казах:

— Образите, които виждам, са много ярки и не са от този живот. Разби­рам, че не вярвате в прераждането и затова нека приемем нещата като мета­фора, но усещам, че няма да бъде справедливо от моя страна, ако не ви раз­кажа какво виждам.

Тя се съгласи и аз й разказах, че виждам мъж на около 40 години, който живее в Англия. Беше истински джентълмен. Нисък на ръст, леко набит и прекрасно свиреше на пиано. Наред със семейството пианото беше най-го­лямата радост в живота му. Имаше съпруга и две дъщери и живееха с разби­ране за фините неща в живота. Но така или иначе, обикновеният, лишен от приключения живот не го задоволяваше и той намери сили да отведе семейс­твото си в Новия свят.

Единствената мебел, която изпратиха като багаж, беше пианото. Когато пристигнаха там, където днес се намира щата Вирджиния, това съвсем не бе изтънченият свят от очакванията им. Съществуваше много страх и всяко не­що съдържаше куп неизвестни предизвикателства, пълно бе с индианци и безброй изпитания. Около града имаше форт. И понеже фигурата на мъжа беше ниска и набита и той съвсем не изглеждаше на човек с финес, напра­виха го пазач пред форта. Той протестираше, каза, че е музикант, но няма­ше пиано, на което да докаже това, а неговото още не бе пристигнало. Прис­мяха му се, подиграваха го, че иска да се измъкне от работата на пазач, преструвайки се на пианист, и никога не му признаха огромната и смела крачка, довела го до Новия свят. Той не беше създаден за пазач и се чувстваше из­ключително нещастен. Дъщерите му не харесваха живота в Новия свят, об­виниха го за нещастната си съдба и се държаха грубо и жестоко с него. Срамуваха се, бяха объркани от неговата непохватност и скоро се отчуждиха.

Той нямаше с кого да разговаря, докато стоеше на стража, освен с малки­те деца от индианското население, които се въртяха около него. Тези игри­ви момченца и момиченца се превърнаха в светлина на живота му. Начални­ците му наредиха да ги прогони, защото можело да възникнат проблеми с индианците. Но всеки път, когато децата идваха наоколо, той им се радваше толкова много, че им позволяваше да останат.

Най-накрая пристигна пианото, след като бе изгубено години наред в ед­но чуждо пристанище. Но той вече беше много възрастен. Дъщерите му бя­ха омъжени и го бяха напуснали. Никой не му повярва сериозно за пианото, а той не намери кураж да започне да свири след толкова години.

Видях също как умря, без даже да разбере колко много бе направил за своята общност. Беше допринесъл за поддържането на добри отношения с индианците, защото те виждаха как децата им с радост отиваха при него и го обичаха. Бе проявил изключителен кураж, поемайки риска да дойде в Новия свят, но си остана невъзпят герой, като пренебрегна своите началници и не прогони индианските деца.

След като свърших, погледнах към клиентката си — тя се задушаваше от чувства. Разказа ми на свой ред, че е пианистка и има две дъщери, които я обвиняваха в липсата на достатъчно смелост, тъй като била много надарена.

— Аз съм много, много добра, но не мога да свиря пред хора. — Тя ме погледна в очите и каза:— Това бях аз.

После ме целуна за довиждане и си отиде. Същата вечер беше партито по случай рождения й ден. На следващия ден ми се обади и каза, че свирила пред гостите си. Всички били учудени от способностите й, а дъщерите й красноречиво изразили гордостта си от нея.

• Механизмът на чакрите •

Чакрите получават своята енергия от външното обкръжение (в това чис­ло, за добро или зло, и от енергиите на другите хора) и я разпределят по тялото. Те изпращат също и енергия навън. Енергията на чакрите, която се върти по посока на часовниковата стрелка, отива навън и обгръща и дру­ги енергии; а тази, която се върти обратно на часовниковата стрелка, е обър­ната навътре и привлича външни енергии. Може да изглежда странно, че енергията на чакрите има способността да се завихря едновременно и в две­те посоки. Трудно е да си представим вихър, който се върти едновременно навътре и навън. Разбирането за слоевете на чакрите разрешава тази загад­ка. Всеки слой се върти и в двете посоки и в зависимост от енергийното му състояние в момента — дали има нужда да приема или да освобождава енер­гия— посоката се променя.

И за да стане още по-сложно, енергията, завихряща се обратно на часовниковата стрелка, се движи и навън. Така тя привлича други енергии и благодарение на засмукващата си сила е в състояние да придърпва към себе си външни влияния. Това се случва понякога с хората, които „изсмукват енер­гията ви". Те несъзнателно изпращат навън вихри, въртящи се обратно на часовниковата стрелка, които засмукват вашата енергия, подобно на сламка в чаша с мляко.

През всяка чакра преминават цветове и светлини, въртящи се нагоре и на­вън от най-дълбокия слой на вихъра. Обикновено виждаме цветовете на чакрите на другите през филтъра на собствената ни оцветена енергия. Следова­телно не съществуват определения, няма речник, който би могъл да опреде­ли със сигурност значението на конкретен цвят в дадена чакра. Много от книгите, които се опитват да го направят, си противоречат взаимно. Самата аз предлагам само основни насоки. Вашият филтър естествено ще се разли­чава от моя, но между хората има достатъчно общи неща, които да послужат за база на приблизително водещи тенденции. Например ярко зеленият цвят, в която и да е чакра означава, че там вече тече лечебен процес. Зеленото е в средата на спектъра и появата му често означава, че енергиите са в момент на балансиране.

Червеният цвят, като пръв и най-наситен в спектъра, по традиция се свър­зва с коренната чакра; виолетовият, последен в спектъра, се свързва със сед­мата; за останалите се счита, че добре съответстват на другите чакри по на­чина, по който вървят в спектъра. Тази точност е приета в чисто теоретичен план, но не съм срещала нито един човек, чиито чакри да съвпадат напълно с такъв модел. По-скоро всяка една е уникална, подобно на отпечатъците от пръсти, съдържа много цветове в седемте си слоя и отразява енергиите, с ко­ито човек се ражда, както и начина на живот, който е водил. Така че, ако съ­ществува достатъчно добра основа за съответствие между чакрите и свърза­ните с тях цветове — от червен в корена до виолетов в короната — вибраци­онните взаимоотношения между чакрите и цветовете са доста по-сложни.

Въпреки това приемането на съответствието между чакрите и цветния спектър е рамка, която отразява една органична тенденция. И понеже цвето­вете са енергийни вибрации, можете да ги използвате за регулиране на енер­гийните системи. Енергиите в дадена чакра се възстановяват, като например я къпете в цвета, който ще й даде повече сила, яснота или баланс. Можете да научите или да тестувате енергийно цвета, който най-добре пасва на разви­тието на дадена чакра. Просто поставете върху чакрата парче плат, оцветено в конкретния цвят, и направете теста за обща индикация.

• Седемте чакри •

Най-напред опознавам чакрата от начина, по който усещам енергиите й, от цветовете и формите й. Като следвам тази настройка и потъвам в пъстри и пулсиращи багри, които се преплитат и танцуват странен танц, чес­то пред мен се разкриват цели сюжети.

Виждала съм толкова искрящи и богати на цветове светлини в коренната чакра, че съм имала усещането, сякаш директно наблюдавам света на духа. За най-голямо учудване съм присъствала на раждания, когато буквално ме е завладявало количеството енергия и светлина около първа чакра на майка­та, като че ли невидима сила ми разкрива чудото на раждането. В най-отда­лечените слоеве на чакрата съм виждала цвят, подобен на нощно небе, неве­роятно дълбок. Потупването върху тази енергия често изпълва стаята с мистика и започвам да разбирам смисъла на настоящия живот в много по-широк контекст. Мъдростта, натрупана през минали животи, изглежда е най-силно концентрирана в седмия слой на коренната чакра. Оттам тя се движи нагоре към седмия слой на другите чакри и отива за осъществяване на пред­назначението на тези чакри. Уроците от минало прераждане, свързани с властта и силата например, се складират в седмия слой на чакрата на слън­чевия сплит, а уроците от миналото, засягащи любовта, се събират в сърдеч­ната чакра.

Коренната чакра се намира в основата на гръбначния стълб и енергиите й се движат по предната част на тялото, въртейки се над таза и половите ор­гани. Тя върви нагоре по тялото и разнася жизнена сила, както и надолу по краката, като осигурява сигурност и поддръжка. Тази чакра е канал за най-старите енергии на земята. Целият живот, доколкото го познаваме, е еволю­ирал от лицето и флуидите на земята. Земята, импрегнирана от слънчевата енергия, е майка на всички ни. Коренната чакра е приемник на фините енер­гии от земята. Тази връзка придава на термина „заземяване" буквално зна­чение.

Най-ранните преживявания на човека дават своя отпечатък в първа чакра и те са там още преди мозъкът да развие своята миелинна обвивка, необхо­дима за разкодирането на подобни спомени. Тези ранни събития могат да продължат да влияят на човека и 50 години по-късно. Не само случки от дет­ството и опитности от минали прераждания са закодирани тук, могат да се открият спомени още от света на нашите предци — вероятна травма, която се предава на цели поколения. Ако например травмиращи изживявания, слу­чили се на родителите и прародителите ви, не са директно запечатани във вашата ДНК, техният емоционален отзвук може да се открие сред вашите енергии. Безпогрешно съм разпознавала у клиентите си болка или смелост, наследени от техните праотци, и за тях е било освобождение да научат, че енергията, която чувстват, е дошла от минали поколения.

Спомням си например много силното усещане, когато, едва докоснала коренната чакра на една жена, щях да реша, че е сериозно болна. За най-голямо мое учудване, като изследвах всичките й чакри в търсене на вероятната причина, установих, че тя е напълно здрава. Щом се върнах обаче в първа чакра и продължих да навлизам все по-дълбоко и по-дълбоко в нейните сло­еве, отново ме обзе ужасното усещане за неизбежна смърт. Не откривах ни­каква реална причина за болест, а сковаващото чувство на страх от смъртта присъстваше във всеки слой от коренната й чакра.

Постепенно потънах в болезнени сюжети от предишни прераждания, ка­саещи предимно жените от рода й: смърт по време на раждане, умиране от глад в прерията, естествена смърт поради лошо стечение на обстоятелства­та. От чакрата се надигаше чувство, което сякаш казваше: „Никой не може да ме спаси; нищо не може да се направи; няма да оживея!" Разказах й как­во усещам и й обясних, че мисълта, че няма да оживее, идва от предишни по­коления, а не от нея самата.

— През целия си живот — каза тя — очаквах смъртта да изскочи иззад ъгъла. Не го разбирах. Не знаех откъде идва. Подлагах се на различни тера­пии, за да проверя дали причината не се крие в някое преживяване от детс­твото ми. Често ходя на лекар, за да се уверя, че наистина съм добре. Не се обвързах дори в интимна връзка от страх партньорът да не стане причина за смъртта ми. Знам, че е безсмислено, но това е по-силно от мен и прилича на ключ, който постоянно търся.

Колкото „по-цивилизована" е една културна традиция, толкова по-обър­кани са енергиите на коренната чакра у нейните представители. Лесен и ефикасен начин да култивирате тази енергия и да се почувствате по-сексу­ални и по-секси е да се отдадете на вид танц, в който импулсите идват от таза. Коренната чакра резонира с най-първичните жизнени сили на земята. Много обичам освободените африкански танци, изпълнявани под звуците на примитивни ритми. Да танцуваш с коренната си чакра значи да танцуваш ед­новременно със земята.

Основата на коренната чакра прилича на силен лъч на прожектор; огънят й често се нарича психична топлина. Тя направлява енергията едновремен­но външно и вътрешно, нагоре и навън. Когато изстреля силата си нагоре, тя зарежда с гориво останалите чакри и изминава целия път до коронната чакра. Визиите на теменната чакра по-вероятно произлизат от коренната чакра, отколкото от небето. Когато първа чакра е затворена, имате усещане­то, че човекът не присъства или не е заземен. Сякаш липсва нещо съществе­но. Отсъства не само силата на първа чакра, но и способността й да зареж­да останалите чакри.

Когато коренната чакра изпраща силата си навън, тя се съединява с окол­ната среда и с другите хора. Вие общувате също и с другите си чакри, но та­зи има особено качество. Тя излъчва усещане за безопасност и заземеност и кара другите да се чувстват сигурни. Тя е мост между страстите на двама ду­ши. А може да предава и заплаха, враждебност и агресия. Връзката й с ос­таналите е първична и основна.

Коренната чакра е извор на най-интимните ни стремежи, в контраст с мотивираните желания. Инстинкти като ядене, придобиване, трупане на запа­си, съединяване, сигурност или защита на членовете от семейството се управляват от коренната чакра. Дори първичните импулси към почтеност, ло­ялност, религиозна пламенност и етнически конфликти се ръководят повече от тази чакра, отколкото от рационалната мисъл.

Коренната чакра всъщност е свързана с нашата племенна природа. Тя е израз на универсалната сила, която сякаш казва: „Всички сме едно цяло". Чрез тази чакра разпознаваме идентичността си със земята, с нашите коре­ни и най-накрая — идентичността ни с всичко живо. Не само собственото ни оцеляване, но оцеляването на цялото потомство е съсредоточено в първа чакра. Майката или бащата застават пред детето, за да поемат куршума. По­томството трябва да продължи. Когато веднъж видях как дъщеря ми се поряза на една счупена чаша, нещо в коренната ми чакра ме преряза, сякаш в мен се бе забил остър нож и разрязваше тялото ми чак нагоре. Исторически тази сила утвърждава нашата принадлежност към оцеляването на племето и всички членове от общността. В най-висша степен това е първичната потребност да оцелеем всички заедно и по цялата планета — нещо, което все повече хора усещат напоследък.

Много хора са разкъсани вътрешно на ниво първа чакра, което означава, че носят в себе си антагонистични първични реакции. Възможно е родите­лите им да са имали толкова фундаментално различни светогледи, че детето наследява противоречива генетична информация. Възможно е също мирогледите им да са сродни, но заедно да представляват опозиция на същинската природа на детето. Или пък невъзможният парадокс, при който иначе любящ родител упражнява насилие върху детето си, е създал това противоречие. Възможно е и друго — един мъж да застане срещу женската част в себе си и да блокира обективните си възприятия. Или някоя жена е толкова изплашена от мъжката енергия по принцип, че не позволява на мъж­ката половина в нея да я закриля. Всички тези разединения се коренят в енергията на първа чакра. Когато човек е дълбоко разединен по този начин, горните слоеве на чакрата изглеждат повече повлияни от житейските прежи­вявания, докато по-дълбинните остават свързани с неговите вътрешни структури, със същността.

Моето виждане за чакрите се различава от общоприетите възгледи по три основни пункта. Убедена съм, че „по-ниските" чакри са еднакво духовно ориентирани, колкото и „по-горните". Смятам, че цветовете на чакрите са много по-сложни, отколкото показват схемите. И макар че сексуалността от хиляди години се свързва предимно с втора чакра, според мен тя е по-скоро в периметъра на първа чакра. Вероятно това мнение за сексуалността е въз­никнало още по времето на древните мъдреци, които искали да я издигнат на по-духовно стъпало, да видят жената като съд за отглеждане на тяхното се­ме и да отделят секса от първичния инстинкт на коренната чакра, като го прехвърлят към чакрата на съзиданието. Предполагам, че мъжете, които са обособили тази идея, са искали желанието им за секс да има божествен оре­ол, а не да бъде плод на животински нагон, и затова са вкарали концепция­та в културната традиция. Може би наистина това е предизвикателство, но изглежда невероятно сексуалността да е възникнала някъде другаде, освен в коренната чакра. При събуждане на сексуалното осъзнаване, когато флуидите потекат, това се усеща в първа чакра и точно там аз виждам енергийно зараждането на сексуалната енергия. При жената това е чакрата на приемането, където прониква мъжката енергия и се осъществява сексуално­то единение. Когато човек има някакви нарушения или е откъснат от своята сексуалност, аз намирам белезите в първа чакра.

Енергията на коренната чакра усеща енергията на друга коренна чакра, подобно привличането между два магнита, но понякога едната енергия е статична, а другата е като ракета, устремена към целта си. Такава е същност­та на сексуалното привличане и естествената му функция да осигурява про­дължаването на видовете. Родът също влиза в играта, защото ин (женската) енергия се привлича от ян (мъжката) енергия. Но тъй като във всяка наша чакра присъстват едновременно и ин и ян, нито един мъж не е изцяло ян, както и нито една жена не е напълно ин. Всеки от нас е уникална комбина­ция и най-невероятни вариации объркват сексуалните стереотипи.

Сексуалното усещане започва в коренната чакра, стремяща се към съеди­нение с друга коренна чакра, но сексуалността може да обхване всичките се­дем чакри и затова тя е толкова объркваща и същевременно прекрасна. Сек­суалният съюз, в който се включват и седемте чакри, възниква от силния подтик за живот, от стремежа да създаваш, от желанието за индивидуалност, любов, изразяване, разширяване на съзнанието и духовно обединение. А двама души със седем чакри и седем нива във всяка прави общо 2401 въз­можни варианта на секс за всяка двойка любовници, ако математическите изчисления, базиращи се само на енергиите на чакрите, са верни.