Книгата на пророк Исая Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата



Дата04.12.2017
Размер77.08 Kb.
#36019
ТипКнига
… Дойдете сега да разискваме…

… Денят Господен наближи…

… Господ ще ви даде знамение…

… Той ще бъде освещение…



Великите пророци на Библията

Книгата на пророк Исая

Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата“.

В ефир е програмата „Великите пророци на Библията“ от студиото на Александър Болотников.

Тях ги наричат „големите пророци“ – Исая, Еремия и Езекиил. Автори на най-големите книги от Свещеното писание, най-трудни за разбиране от съвременния читател, но без които съвременният облик на Библията е невъзможен.



Десето предаване - „Пророк Исая и неговото време“

Много често книгата на пророк Исая се използвала от църковните отци, за да покажат, че Бог е отхвърлил израелския народ. Изобличенията, които произнася Исая от името на Бога по адрес на Израил, били използвани, за да покажат, че Израил съгрешил, отстъпил и Бог го отхвърлил. Интересно, че в средните векове, в много италиански църкви, над горния праг на вратата винаги имало статуя – жена, стъпила на гърлото или върху главата на друга жена. Настъпилата жена е символ на църквата, а настъпената - на синагогата. По такъв начин възникнала идеята, че Бог оставил и проклел Израил, и така църквата повалила синагогата.

Но може ли да използваме изобличителните думи, които Исая произнася по адрес на Израил по този начин? Можем ли да направим извод, че Исая говори за отстъплението на Израил от завета и даже започва книгата си с думи от съдебния процес, който Бог започва против Израил, призовавайки за свидетели Небето и Земята, към които той апелирал още в 1400 год. пр. Хр., сключвайки завет с народа си? Може ли това да бъде използвано, за да се каже, че сега над Израел е произнесен присъда, че на този народ е поставен кръст и Бог повече не се нуждае от него? Нека се опитаме да разгледаме това в следващата част от книга на пророк Исая.

Вече говорихме, че богословите разделят книгата на пророк Исая на три съставни части. Някои либерални богослови казват, че това са три различни автори, всеки написал по една от тях. Но сега ще видим, че въпреки всичко, Исая действително се състои от три части. И един известен коментатор – Мотир, в коментара си ги нарича: „Книга на царския Младенец“, „Книга на страдащия Раб“ и „Книга на помазания Победител“. „Книгата за страдащия Раб“ започва от 40-та глава. И сега ще видим как тя е свързана с предните части.

Исая 40:1 започва с думите: „Утешавайте, утешавайте, людете Ми, казва вашият Бог. Говорете по сърцето на Йерусалим и извикайте към него, че времето на воюването му се изпълни, че за беззаконието му се прости. Защото взе от ръката Господня двойно наказание за всичките си грехове“ Исая 40:1, 2.

С други думи, Бог действително признава факта, че е излял гнева си над Израил поради нарушение на завета. Но как е написано за това във Втор. 30 гл., а също и в последните глави на книгата Левит? Всеки път, след като над Израел се стоварва проклятието на завета, заради отстъплението му, Бог идва и протяга Своята спасяваща ръка към народа Си. Да! Израил претърпял наказание от Божиите ръце. Даже приел двойно. И затова тук има призив. Явно призивът е към останалото човечество.

„… утешавайте людете Ми, казва вашият Бог“. В дадения случай изразът „вашият Бог“ е адресиран към цялото човечество, защото е противопоставен на фразата „людете Ми“. Бог призовава целия свят да утешава Израил. Защо? Тук се сблъскваме два фактора. За първия фактор можем да говори даже в съвременен контекст. Какво се е случило преди 60 години? Шест милиона души били задушени в газови камери, загинали от разстрел, опитали глад, болка и лишения. Действително, израелският народ страдал до насита. По време на средновековието гонели евреите от страните, където се намирали; под заплаха от смърт ги принуждавали да приемат християнството; отнемали имуществото им, ограбвали ги, убивали ги, изнасилвали ги. В Испания, Германия и в други страни на света. Господ казва: „Утешавайте людете Ми“. Въпреки всички страшни сурови наказания, стоварили с над израелския народ, разбира се, те не са били Божие възмездие. Ясно е, че тези страшни действия, които извършиха Хитлер и неговата клика, по никакъв начин не са Божие наказание. На християните им се наложи да гледат и да се нагледат на ужаса и страданието на еврейския народ, преди християнският свят в пълна мярка да осъзнае, че в разговорите за отстъплението на евреите и тяхното отхвърляне от Исус, са отишли твърде далеч. И ето защо Исая казва тук пророческата мисъл за израелският народ, живеещ днес, 2000 години след събитията, станали в Иерусалим. Хиляди и хиляди поколения са минали от тогава. Този народ се нуждае преди всичко от утешение и демонстрация на Божията любов. Но що за двойно наказание е това, което Израил приел заради греховете си? Тук, в контекста на пророческата книга на Исая, струва ми се, отговорът на въпроса се подразбира.

Цар Езекия направил избора си. По време на управлението си той неведнъж е проявявал образец на доверие в Господа. Най-напред в молитвата, за която вече говорихме е предната лекция, когато ангел от Господа унищожил армията на асирийския цар. После, по време на тежка болест, в отговор на молитвата на Езекия Бог го излекувал и му дал още години живот. При все това, през последните години на управлението си, Езекия приел посланици от Вавилон. По онова време Вавилон не бил много голям град и не бил лидер на политическата арена на Близкия изток. Нещо повече, Вавилон бил подвластен на асирийския цар и плащал данък на Ниневия. Вавилонският управител, който в българския превод се нарича Меродах-Валадан, в действителност е Мардук-Апал-Иддина. Това е много характерно име. Мардук е върховното божество на Вавилон. Между Вавилон и Асирия се водела многовековна конкуренция, многовековна борба. Работата е в това, че асирийци и вавилонци са един и същи народ. Те говорят на диалекта на един и същи акадски език. Но между Ниневия на север и Вавилон – на юг, се водила непримирима борба. И постоянно единият властвал над другия. След като възникнало могъщото асирийски царство, Вавилон попаднал под неговото влияние. Няколко пъти вавилонците въставали против асирийското владичество и няколко пъти тези въстания били жестоко потушени. За последно във Вавилон пристигнал цар Сенахирим. Това било преди Сенахирим да извърши похода си срещу Египет, който безславно приключил под стените на Йерусалим. Малко преди това, при стените на Вавилон, той жестоко се разправил с въстаниците. И затова, когато вавилонците научили, че войската на Сенахирим загинала, а самият Сенахирим бил умъртвен от собствените си синове и неговото място заел по-слаб цар - Асархадон, или както тук, в книгата на пророк Исая 37:38 е наречен Асарадон, вавилонците надигнали глави. И разбира се, те решили да изпратят посланици до Езекия, защото именно под стените на Йерусалим асирийската войска намерила гроба си. За съжаление Езекия се държал не особено добре. Допуснал грешка. Работата е в това, че Тора категорично забранява на Израил да встъпва в съюзнически отношения с всякакви държави. Бог е единствената опора и защита на Израил. Езекия бил поласкан от комплиментите, с които го обсипали посланиците от Мардук-Апал-Иддина. Името „Мардук-Апал-Иддина“ буквално означава „Мардук отговаря“. С други думи, наричали вавилонския управител с име от типа „Моята надежда е в Мардук“. И какво прави Езекия? Вместо да свидетелства как се помолил на Господ и как Господ отговорил на молитвата му, и че само по неговата молитва Божий ангел слязъл, и унищожил асирийската войска, Езекия започва да показва оръжията си, богатствата си и всичко останало, както се прави обичайно в политиката. Но какво говори Исая за Езекия?

„Тогава Исая рече на Езекия: Слушай словото на Господа на Силите: Ето, идат дни, когато всичко, що е в къщата ти и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се принесе у Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ. И ще отведат от синовете ти, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар“ Исая 39:5-7.

За съжаление това пророчество на Исая се сбъднало. В 587 год. пр. Хр., повече от 100 години след описаните в 39 гл. събития от пророк Исая, войската на цар Навуходоносор направила пробив в стената на Йерусалим, запалила Господния храм и изнесла от там всичките златни съдове, занасяйки ги във Вавилон, и отвела израилевия народ, по-точно юдейския народ, във вавилонски плен. Ето защо в следващата глава Бог казва: „Утешавайте людете ми“, защото той двойно поема за греховете си. Да, Бог говори конкретно, че на Израил било изпратено Неговото наказание. За това особено ярко говорят пророците Еремия и Езекиил, живели по времето на вавилонската обсада и вавилонския плен. Но Бог е верен на словото Си и Неговата милост не се изтощава. Той протяга спасяваща ръка към народа Си и му дава шанс.

„Гласът на викащия в пустинята говори: Пригответе път Господу…“ Исая 40:3.

Нарочно направих пауза след „гласът на викащия“. Защото много често този текст се цитира от евангелието на Матей, където се казва: „Гласът на викащия в пустинята“. Създава се грешно разбиране на текста. Създава се такова разбиране, че Йоан Кръстител, за когото говори евангелието на Матей, и който използва този текст, крещи в абсолютна пустота, и никой не го чува. За съжаление или за щастие – можем и така да кажем – не е така. Работата е в това, че ако отворим евангелието от Матей 3 гл. ще видим, че Йоан казва: „Покайте се, понеже наближи небесното царство…“.

И в отговор на призива на Йоан, „… тогава излизаха при него Иерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност…“ Матей 3:2, 5.

Йоан не бил гласа, нечут от никого. Йоан бил този глас, който призовавал да направят, да приготвят път за Господа в пустинята. И да го направят, „… всяка долина ще се издигне и всяка планина, и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави и неравните места – поле; и славата Господна ще се яви…“ Исая 40:4, 5.

Ето към какво призовава Господ. Ето в какво се заключава утешението на израелския народ. За утеха на народа Си Бог изпраща Себе Си като Избавител, за да спаси Израил. Ето защо е нужно пътищата в пустинята да се направят прави. Работата е в това, че Юдейската пустиня се намира на изток от Йерусалим. Известно ни е, че Господ винаги идва от изток, от изгрева на слънцето.

Естествено в нашия живот, в бившия СССР, знаем много добре, че когато някъде пристигаше Генералният секретар на ЦК на КПСС, веднага правеха нови пътища, изравняваха ги, за да може правителствените коли да пътуват и да не подскачат по буците пръст.



Въобще, за всеки цар, винаги са правили гладки пътища. Това било признак на особено уважение и особена почит. Още повече в пустинята, в каменистата пустиня, където всичко е неравности. А цялата Юдейска пустиня е много хълмиста. И пътечките, които днес бедуините прокарват в тази пустиня, са много и достатъчно оплетени. А тук се призовава да изравнят хълмовете, за да са пътищата гладки и равни, за да може Господ, Спасителят на Израел, безпрепятствено да стигне до Иерусалим. Разбира се разбираме, че става дума за духовния ни контакт с Бога. В Юдейската пустиня едва ли някой ще направи равен четирилентов аутобан, но в сърцето си това трябва да го направим. Между другото казваме, че когато Йоан Кръстител изрича тези думи, народът, който живеел в Йерусалим, Юдея и Йорданските околности, както евангелист Матей пише, разбирал това именно от духовна гледна точка. Той се отправил към Йоан, за да се умие в река Йордан, кръщавайки се за избавление от греховете си. Еврейският народ, живял по времето на Йоан Кръстител, абсолютно правилно разбирал какво иска от него пророкът. Исая иска точно това от народа си. Да, ние страдаме. И не само израелският народ. Но Бог иска ние, настрадали се, накрая да разберем, че освен Бог, от нас никой не се интересува. И те направили това в сърцето си – прави пътища, за да може Господ безпрепятствено да влезе там.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница