Книгата на пророк Исая Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата

… Денят Господен наближи…

… Господ ще ви даде знамение…

… Той ще бъде освещение…

Приветства ви радио-телевизионен център „Гласът на надеждата“.

В ефир е програмата „Великите пророци на Библията“ от студиото на Александър Болотников.

Тях ги наричат „Големите пророци“ – Исая, Еремия и Езекиил. Автори на най-големите книги от Свещеното писание, най-трудни за разбиране от съвременния читател, но без които съвременният облик на Библията е невъзможен.

Книгата на пророк Исая негласно е наречена „Евангелие“. Работата е в това, че основното евангелско поръчение, което Исус даде на учениците Си, е да възвестят на всичките народи, на целия свят, благата вест за спасение. В книгата Откр. 14 гл. вечното евангелие се предава на всеки народ, коляно племе и език. Що се отнася за Стария завет у много негови читатели се създава впечатлението, че тази книга е написана изключително за евреи и не е актуална за никой друг. Нещо повече, мнозина грешно смятат, че в Старият завет спасение се дава само на евреите. Но в много глави на книгата си пророк Исая опровергава подобно представяне. Ето какво е написано в 56 гл.

„И синовете на другоплеменниците, които са се присъединили към Господа, за да Му служат и да обичат името на Господа, да бъдат Негови раби… Аз ще ги заведа на святата Си планина и ще ги възрадвам в Моя дом за молитва: всесъженията им и жертвите им ще бъдат благоприятни върху Моя жертвеник, защото Моят дом ще се нарече молитвен дом за всички народи“ Исая 56:6, 7.

За мнозина факта, че храмът, построен в Йерусалим, трябва да бъде молитвен дом за целия свят, ще стане откровение. Но в това е и красотата на Божия план, който Той изобразил в Стария завет. В цялата си книга пророк Исая дава ясно и точно описание на този план. Фактически той започва книгата си с описанието на Божия план. Вече четохме във втора глава, че Бог възнамерявал да направи Своя храм център на света. На научен език заключението за Неговия замисъл можем да наречем „Евангелска стратегия на Стария завет“. Съгласно този стратегически план Израил бил разположен в центъра на известния тогава Древен свят. Център на Израил бил храмът, който с ритуалите си трябвало да разяснява на всички хора плана за Божието спасение. Жертвите, принасяни в храма, сочели на великата бъдеща жертва – Спасителя на света. Всички извършени обреди и ритуали в този храм били символи за тази спасителна работа, която великият израилев Месия трябвало да извърши за спасението на целия свят. Именно за това, още в първа глава Исая говори еднозначно, че формални жертви на Бога не са нужни. Точно така, както на Бог не Му е приятно, когато Неговият народ, водещ двоен живот, извършващ и получаващ наслаждения от езическите пиршества и оргиите на високите и във всякакви гори, а после, колкото да се отчете, в определените празнични дни, тъпче около вратите на Божия дом. Исая еднозначно говори, че това беззаконие и празнуване са противни на Бога, защото Бог има опреден план. По никакъв начин, всички тези свещенодействия, не били направени така, че народът, подобно на езичниците, да храни Бога с тези жертви. В Псалм 49:12, 13 Давид записал Божиите думи: „… Ако бях огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни. Ям ли Аз волско меси или пия козя кръв“? Това са реторични въпроси. Жертвите, преносими в храма, не са нужни на Бога. Празниците, извършвани в храма, не са предназначени, за да изпитват вярващите доколко се подчиняват и заслужават спасението си. Спасението, както виждаме в книгата на пророк Исая, се постига по съвършено друг начин. Но всички тези ритуали са служили на една цел. Храмът трябвало да стане нагледно пособие, чрез което целият свят би узнал за великия план на спасението. Затова Исая е записал: „…и ще потекат към нея всички народи… защото от Сион ще излезе законът (Тора) и от Йерусалим – словото Господне“ (Исая 2:2, 3). Лайтмотивът на главната цел на Израил - обръщането на целия свят към истината и привличането на чужденците на планината Господня, е толкова важно, както и лайтмотивът на Месия. И преминава като червена нишка през цялата пророческа книга на Исая.

Когато прочетох 6 и 7 стихове, аз преднамерено пропуснах един детайл. Говорейки за „…синовете на другоплеменниците, които са се присъединили към Господа…“, аз не прочетох последната част: „всички, които пазят съботата, да я не осквернят и здраво се придържат о завета Ми“ Исая 56:6.

За какво се говори тук? Още в книгата Изх. 19:5, преди да провъзгласи думите на Десетте заповеди, небесната Конституция, Бог се обръща към народа Си със следните думи: „…ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми… ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свят…“ Изх. 19:5, 6.

Кои са били свещеници? От по-късната история знаем, че свещениците били избрани от Аароновите синове, от Левиевото коляно и те се редували на 24 дежурства в храма. Това означавало, че всеки свещеник можел да извършва служба в храма само в продължение на две седмици годишно. С какво се занимавал свещеникът през цялото останало време? Очевидно е, че главната задача на свещеника, който нямал никакво свое стопанство, нямал никакъв друг занаят или бизнес и се хранил за сметка на десятъците в Израил, била друга. Иначе казано, за издръжката на клана на свещениците отивали 10% от брутния доход на националния приход на държавата. Това е повече, отколкото днес много страни харчат за отбраната си. За отбраната си САЩ изразходват 6 или 7% от брутния доход на националния приход и това е приблизително $ 600 млр. А външният дълг на САЩ вече стигна скалата на трилион долара и всичко това представлява някъде само 11-12% от брутния доход на националния приход. Можете да си представите размерите, какви огромни суми употребявало едно коляно от Израил. И за какво? Защото две седмици в годината те участвали в жертвоприношенията на агнетата? В никакъв случай! Господ разпръснал всички левити свещеници сред всички израелеви колена в специални градове. Те живели на разстояния, достижими за народа. И по този начин можели да преподават Божиите учения – закона и Тората на народа, който живеел в близко разположените градове и селища.

Ако тази логика се прехвърли днес на мащаба на Израил, ще видим какво желае Господ. Господ прави Израил свещенство по отношение на целия свят. Ако левитите били свещеници за Израил, то целият Израил трябвало да стане свещеници за целия свят и по този начин Божията вест, ако я наречем благата вест, евангелието - в това има смисъл. Защото Бог разказвал Своя план за изхода от кризата на греха, в която се намира човечеството, чрез всичките храмови ритуали. Чрез свещенството на Израил тази вест трябвало да бъде разпространена по целия свят. И благодарение на това иноплеменните (чужденците) трябвало да отиват на светата Божия планина в Йерусалим. Точно така, при равни условия, заедно с израелтяните, да се присъединят към Божия завет. И съответно да пазят съботата от осквернение.

За съжаление, както сред християните, така и сред юдеите няма точно разбиране какво желае Бог за човека. Много християни твърдят, че съботата била дадена изключително за еврейския народ и затова не се разпространява за останалите народи. Много християни смятат, че учениците на Исус събирали класове в събота или Той понякога изцелявал в събота и по такъв начин отменил съботата. Разбира се, по въпросът за съботата, в средите на фарисейския юдаизъм съществували много изкривявания. Но този, същият пророк Исая, много точно показва чия е съботата. Често съботата представлява някакво страшно бреме, за което човек е вързан и нищо не може да направи. Но не това е заповедта за съботата. В 58 гл. Исая казва: „Ако заради съботата въздържиш ногата си да изпълняваш прищевките ти в светия Мой ден и ако наричаш съботата отрада, свят ден Господен, честван, и ако я почетеш с това, да не се занимаваш с обикновените си работи, да угаждаш на прищевките си и да празнословиш, то ще имащ радост в Господа…“ Исая 58:13, 14.

За какво бреме говори тук Господ? Ако съботата, съгласно разбирането на различните християнски богослови, е била бреме за Израил в Стария завет, защо тук Исая я нарича „отрада“? Българската дума „отрада“ вече е остаряла, но тя означава просто празник. Господ иска човекът да празнува всеки седми ден от седмицата. При това да не се занимава с празнословие и обикновени неща, а да посвещава това време за общение с Бога. Това желае Господ от чужденеца, който се присъединява към Него, за да държи Неговия завет.

За голямо съжаление юдейската позиция по този повод също е често грешна. Ортодоксалните евреи смятат, че съботата е дадена изключително за евреите, както и много други заповеди. В частност, ортодоксалният юдаизъм учи, че на евреите Бог дал 613 заповеди в Тора. Не знаем дали са точно 613, но ако вземем цялото Мойсеево петокнижие, от Изход до Второзаконие, ако прочетем всичките заповеди, в зависимост от това как четем изреченията, може да се получат от 580 до 630 заповеди. Затова символично се смятат 613. За останалите народи, които в юдаизма се наричат „синове на Ной“, са нужни само седем заповеди. И съботата не влиза в тези седем заповеди.

Интересно, разказаха ми един случай, който особено ме трогна. Една жена, родом от Задкарпатието, се оказала в Ню Йорк. Устроила се на работа като домашна помощница у един много известен равин, лидер на голямата хасидска община в Бруклин. Но веднъж се случило, че изследвайки Библията и посещавайки богослуженията, тя разбрала, че трябва да съблюдава Десетте заповеди. Била й открита истината за съботата. Дошла при хазайката си, жената на равина и казала: „Равиница, няма повече няма да работя в събота“. Равиницата я погледнала подозрително и казала: „Защо ти е? Ако ти не си еврейка, не трябва да съблюдаваш събота“. След което тази жена отворила Библията и започнала да чете четвъртата заповед, където е казано: „…а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог; недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти… ни робът ти, ни робинята ти… нито добитъкът ти, нито пришелецът, който е в жилищата ти“. И попитала жената на равина: „Кажете ми, моля, каква съм у вас? В положението на добитък, след като даже добитъкът не работи в събота?“. Това много смутило равиницата, тя отишла при мъжа си и му разказала всичко, след което великият равин на хасидите Бобовски, лично позволил на тази жена от Задкарпатието, украинка, да се въздържа от работа в събота.

Действително, Бог няма различни принципи. Бог не се променя в зависимост от националността, както в книгата Второзаконие е казано: „Във вашите теглилки да няма две гери – едната праведна, другата неправедна“. Привеждайки този принцип и разширявайки го, можем да кажем: „Бог не може да има два различни етични принципа – единият за евреи, друг – за не евреи“. Какво се получава тогава, че Бог ще съди този свят по двоен стандарт? Много често юдеите възразяват на този аргумент, казвайки: „Но, ти знаеш, изпълнението на толкова заповеди е почетно задължение. Това е нашата свещеническа роля“.

Разбира се това може да бъде и добър аргумент. Но има толкова заповеди, които са универсални. Аз винаги цитирам текст от книгата, Левит 19 гл.- заповед, забраняваща интимна близост в определен период на женския цикъл. И винаги задавам въпроса: „Кажете, моля, с какво се отличава организма на еврейската жена от организма на нееврейската жена“. За Бога няма две категории хора. Ето защо апостол Павел в Посланието към римляните и в Посланието към галатяните повтаря тази мисъл, че „в Христа няма нито юдеин, нито елин“. Тези думи се отнасят именно за контекста на разделение на заповедите, което съществувало тогава в юдаизма. Още тогава, в първи век от нашата ера равинският юдаизъм провъзгласил разделение на заповеди за евреи, заповеди за не евреи; заповеди за жени, заповеди за мъже; заповеди за роби, заповеди за свободни. При Бог това не съществува. Наистина, ако говорим от християнска гледна точка, има заповеди, които днес е невъзможно да се изпълнят. Днес никой не принася жертвоприношения. Между другото, юдеите също не принасят жертви. Но правят това, разбира се, по съвършено друга причина. Християните вярват, че жертвата на Исус е окончателна и пълна, до край изпълнила целия символизъм на храмовия ритуал. Докато юдеите не принасят жертви, защото очакват възстановяването на храма в Йерусалим, то на друго място жертвоприношенията са категорично забранени. В реалността има реалност. Бог е един и от една кръв е създал целия човешки род. И макар че в Стария завет Той е поставил израилевия народ да бъдат свещеници на целия свят, но тази вест, която Израил трябвало да занесе на целия свят, отразява светите принципи на Божия характер, написани в Неговия неизменим закон. А защо Бог кани синовете на чужденците на Своята света планина? Защото всички ще бъдат съдени еднакво и всички ще получат спасение по един принцип.