Книгата откровение 1: 10 "Господният ден", на гръцки език "кириаки хемара"



страница1/3
Дата19.11.2017
Размер444.13 Kb.
#34896
ТипКнига
  1   2   3


КРАТЪК КОМЕНТАР НА СТИХОВЕ ОТ КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ
ОТКРОВЕНИЕ 1:10

"Господният ден", на гръцки език "кириаки хемара", е Седмият ден, Съботата. Бог го благослови и освети (Битие 2:3), внесе го като 4-та заповед в Декалога - във връзка със Сътворението (Изход 20:1), нарече го "Мой свят ден" (Исая 58:13) и сам Исус се нарече "Господар на Съботата" (Марко 2:28).


ОТКРОВЕНИЕ I-ва глава

"Откровението на Исус Христос, което Бог Му даде" (стих 1) е единствената пророческа книга на Новия Завет. Откровението показва историята на Христовата църква от деня на възнесението до Пришествието и отчасти до Неговото III-то идване, когато със слизането на светия град, новия Ерусалим, ще станат ново небе и нова земя (Откровение 21:1). Йоан беше заточеник на остров Патмос, когато му се даде откровението чрез един ангел. Исус му поръча да изпрати откровението до седемте църкви в римската провинция Азия (Откровение 1:11). Тези 7 църкви, които фактически съществуваха в дните на апостолите, представляват 7 периода в християнската история. Всяка църква в своето своеобразие отговаря пророчески на съответен период от историята на цялостната църква на Новия Завет. Пришествието на Христос (Ето, иде с облаците!" - Откровение 1:7) е съдържанието, темата на Откровението. Пришествието е целта, към която са насочени и се движат всичките събития. "Исус Христос, верният Свидетел, първородният от мъртвите и Началникът на земните царе", "Който ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си"(Откровение 1:5) се разкрива в Своето царство като застъпващият се Първосвещеник всред Своята църква (Откровение 1:12,13), като неин Съдия (Откровение 1:14,15), като неин Водач, Който я закриля и усъвършенствува (1:16) като "Първият и Последният и Живеещият"(1:17,18), Който има власт над смъртта и ада.


ОТКРОВЕНИЕ 2:1-3

Ефеската църква, чието име някои обясняват с "желана", е църквата на апостолите и на първото християнство от Христос до 100 година сл. Хр. Исус представя Себе Си като Този, Който държи всичко в своите ръце, като Главата на църквата, като Ходещият всред Своята църква. Това, което се казва на ангела (вестителя, ръководителя) на църквата, важи също така за цялата история и за пророчески характерния период на Църквата. Исус дава похвала за усилията и за издържливостта. Църквата не е могла да понася лошите, злите човеци и фалшивите учители и ги е разбрала, че са лъжци. Църквата е доказала търпението си и е понесла всичко в името на Исус: преследване от евреите и от римския император и не се е уморила.


ОТКРОВЕНИЕ 2:4-7

Исус трябва да изговори един упрек: църквата е напуснала първата си любов. Първата любов е сърдечното общуване на вярващите с Бога и любов от цяло сърце към всички хора. Църквата беше предупредена да промени своето мислене и да върши първите си дела. Тя мразеше, както и Исус, делата на николантите (2:6). Николантите бяха едно движение, което се предаваше на безчинство и твърдеше, че има особено познание (гносис). Исус даде обещанието, че победителите и над това фалшиво учение за дървото на познанието, ще даде да ядат от дървото на живота и ще имат достъп до Божия рай.


ОТКРОВЕНИЕ 2:8,11

"Смирна" е църквата на мъчениците и на църквата по Божията воля от 100 до 312 година. Името "Смирна" е производно от един балсамов храст с вкус на горчива смола. Някои обясняват името със Самерна, анадолска богиня, на която се покланяха в града. Христос се обръща към църквата, като Първият и Последният, като Възкръсналият (2:8). Той познава скръбта на църквата и нейната бедност, но и нейното вътрешно богатство в Бога, както и хуленето на християнските юдеи, които отхвърлиха Исус и които Исус нарича сатанинска синагога (2:9). Преследванията при различни римски императори в продължение на два века характеризират времето на Смирненската църква. В повечето случаи преследванията бяха ограничени по място. "Десетте дни скръб" трябва да се разбират пророчески и представляват 10 години от 303 до 312 год., един период на тежки преследвания на християните по време на император Диоклециян с определената цел да унищожат църквата. Исус подкрепя Своята църква с обещанието: "Не бой се!" и дава уверението, че на верните до смърт ще даде венеца на живота, а също ще запази победителите от втората смърт (2:10,11).


ОТКРОВЕНИЕ 2:12-13

Пергам е църковният период на държавното християнство, на папството и на светската църква. От 313 до 538 год сл. Хр. Пергам означаваше възвишение, а външното състояние на църквата беше това на едно възвишение от едно движение на преследване на вярата до едно положение на огромна власт и високо положение, което през 313 год. по времето на император Константин настъпи големият поврат. "Престолът на сатана" (2:12,13). В 29 год. пр. Хр. в Пергам беше издигнат един храм на Октавиян Август за негово поклонение и по този начин за пръв път в Римската империя беше въведен култът за поклонение на императори, който се разпространи не само в провинция Азия, но и далеч на запад в цялата империя. Ако по-рано Пергам беше чрез олтара на Зевс средище на езическо идолопоклонничество, то сега чрез въвеждането на поклонението на императори в Пергам сатана издигна своя престол. В този определен пророчески период чрез Пергам, папството укрепи и заздрави своето положение като религиозен и политически водач в Западен Рим и сатана издигна своя "престол" всред християнската църква. Папството беше умело съчетание от езичество и християнство. От хаоса на великото преселение на народите постепенно се издигна един нов държавен ред, чийто духовен център стана папският престол.

Христос излиза срещу църквата като носещ меч "остър и от двете страни"(2:12). Това отговаря на описанието за прославения Христос (1:16). Според Евреи 4:12 "Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни". Исус се среща с църквата, която е в опасност, като я съветва да слуша Неговото Слово. Той й дава похвалата, че там, където е тя, "в престола на сатана", е запазила Неговото име и го държи здраво и не се е отрекла от Него. Исус говори за Антипа, като за "верния свидетел". Много хиляди държаха здраво за истинската библейска вяра, както и Антипа, "верния свидетел" (2:13).
ОТКРОВЕНИЕ 2:18,19

ТИАТИРСКАТА ЦЪРКВА е пророчески представеният период, който обхваща времето на упадъка на църквата и времето на църквата в пустинята - от 538 до 1517 год. "Тиатир" се тълкува като "неуморна жертва". Христос се представя на тази църква, която търпи в своите редици фалшиво пророкуване, като Божия Син, Който вижда със Своите приличащи на огнен пламък очи делата на любовта, вярата, служенето и търпението, но също така и всяко небожествено естество и всяко измамно дело (2:18,19).


ОТКРОВЕНИЕ 2:20-23 а

Водачът на църквата спокойно гледа, как една жена - според някои ръкописи, това е неговата собствена жена, която по всяка вероятност не се е казвала Езавел, разпространява учението на николантите и при това твърди, че е пророчица. Той й позволява , както някога слабият цар Ахав на своята жена Езавел, дъщерята на Сидонският цар, която въведе в Израил свързаната с блудстване Ваалева служба и почитането на Ашерата. В един период от време в Израил бяха доставени 850 езически свещеници на държавни разноски (3.Царе 16:31-33, 18:19) - наистина, това беше пример за всички конкордати. "Пророчицата" трябва да е била властна, както Езавел, която е събрала хора около себе си - от Тиатирската църква и ги е направила послушни на себе си. Както Сиданската Езавел властваше над своя мъж, цар Ахав, така също и папската църква властваше през Средновековието над царе и императори. Папството не се страхуваше от фалшификации, за да документира своите претенции за власт над държавата и да се опре на тях: това са "лъже-изидорските декреталии".

Бароний, бащата на католическото описание "История на Църквата", пише в своите исторически документи за Х-тия век: "Колко позорно изглеждаше в Римската църква - тъй като в Рим управляваха блудни женски личности и което е ужасно да се чуе по тяхна преценка се поставяха на папския престол папи, които бяха участници в техните греховни дела!"

Исус даде време на църквата да промени мисленето си (2:21). Но църквата остана глуха пред предупрежденията. По този начин над нея, която блудстваше със светската власт, беше произнесен съд (2:22,23а). Този съд започна още през Средновековието и достигна кулминацията си в края на 18-тия век при френската революция.


ОТКРОВЕНИЕ 2:23б-28

"Останалите" в Тиатир бяха верните (2:24). Исус се обръща към тях, а не към Езавел и нейните привърженици. Верните бяха истинската църква. През тиатирският период "останалите" бяха групите, които се придържаха към Божието Слово. Така например, келтската мисиянска служба, която имаше за свой център на Йона, разнесе през 7-мия век Евангелието в Холандия, Галия, Швейцария, Германия и т.н.. В Южна Франция и Горна Италия албигойците бяха тези, които бяха жестоко преследвани от църквата. През ХII-я век валдензите започнаха да проповядват Словото. В Англия Джон Виклиф действуваше срещу претенциите за власт на папството (1320-1384 г.). Ян Хус проповядва на чешкия народ Божието Слово. Той беше изгорен на клада на 6 юли 1415 год. Кратко време след това беше екзекутиран и неговият приятел Йероним. В Италия Саванарола се бореше против упадъка в църквата и нравственото падение на християнството. Исус дава на верния остатък утешителното обещание, че няма повече да налага на тях друг товар, но те трябва здраво да държат това, което имат, докато Той дойде (2:24,25). Той им обещава власт над народите и участие в Неговото управление и даване на Зорницата.(2:26-28).


ОТКРОВЕНИЕ 3:1-6

Сардис (нова песен) представлява църквата на реформаторите от 1517-1798 год. Тя има име, че е жива, но е мъртва (3:1). На такава недуховна църква, Исус се представя като този, Който е Притежател на пълнотата на Божия Дух (3:1).

Периодът на Реформацията не беше този, който според името си трябваше да бъде: връщане към пълната светлина на спасителната вест и пълно проповядване на истините на Божието Слово. Ударите от тезите на д-р Мартин Лютер върху църквата на замъка във Витенберг трябваше не само да обявят началото на Реформацията, но и да доведат до пълно отхвърляне и откъсване от всички противни на Писанието учения на папската църква. Но започнатото от Реформаторите дело спря в своето начало и след смъртта на Лютер и други реформатори напълно замря. Затова Исус казва: "Не намерих някои от твоите дела доведени докрай пред Моя Бог!" (3:2). Това е един период, който обхваща духовната отпуснатост и духовен сън на протестантските векове. Верните се опитаха да закрепят "останалото" и се бореха напразно (3:2). "Но има няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си".(3:4). Към тях принадлежаха реформаторите и основателите на пиетизма Яков Шпенер и Херман Франко. Също така и граф Цинцендорф и неговата съпруга, които приеха преследваните от йезуитите заради вярата им бохемо-моравски братя. По-нататък може да се споменат братята Джон и Чарлз Веслей и Джордж Уайтфилд, от които започна пробуждането на методистите. Също и пуританите, камисардите, залубургите, които бяха изгонени от своята родина. Тези и някои други бяха, "които не оскверниха дрехите си". Те ще ходят с Исус в бели дрехи (3:4). Исус им дава и обещанието, че "никога няма да изличи имената им от книгата на живота и ще изповяда имената им пред Своя Отец" и пред Неговите ангели (3:5).
ОТКРОВЕНИЕ 3:7-13

"Филаделфия"(="братска любов") беше една малка, но вярна и чиста църква. Периодът обхваща времето на мисиониране на света от 1798 до 1844 год. сл. Хр. На църквата Христос се представя като Светият, Единственият Първосвещеник и Истинският Месия, у Когото е Давидовия ключ, който отваря, а именно Светая Светих на небесното светилище и никой не може да затвори и Който затваря Светая на небесното светилище и никой не може да го отвори.(3:7). В края на Филаделфийския период 1844 год. започва изследователният съд (Данаил 8:14, Откровение 14:6,7), който е същинското изпълнение на великия умилостивителен ден на сянковата служба в земното светилище. Ежедневната и годишна служба в земното светилище намериха своето изпълнение в службата на Исус в Небесното светилище (Евреи 8:5, 9:1,6,7)

Като наш Първосвещеник (Евреи 4:14,15; 8:1) Исус се описва тук като Този, Който след приключване на службата в Светая я заключва и отключва Светая Светих на Небесния храм. "Отворена врата": Исус даде на периода отворена врата на Всемирно мисиониране. Макар църквата да има "само малка сила", то тя раздвижи света с нея. След като заповедта на Исус за мисиониране беше занемарена в продължение на векове, сега се основаха многобройни мисионски дружества. "И пак си опазил Моето Слово" (3:8): бяха основани библейски дружества, за да се направи достъпно на всички. През 1816 год. папа Пий VII нарече обаче библейските дружества една чума! Невярващите и християните по име се наричат от Исус сатанинска синагога" (3:9). Макар верните да са осмивани от много християни, живеещи с "вяра на разума", Исус им дава обещанието да направи победителите стълб в Божия храм, на който Той ще напише името на Бога, Своето име и името на новия Ерусалим (3:11,12).
ОТКРОВЕНИЕ 3:14-22

Лаодикия - своеобразието на църквата отговаря на състоянието на света и на адвентната църква във времето от 1844 год. до края на световната история, до Пришествието на Христос. Исус се представи на църквата като Амин, Начинателят на всичко, което Бог е създал, като верният и истински Свидетел. Пророчески писмото до Лаодикия е насочено към християнството от последното време, което е хладко в опасно самодоволство и себеизмама (3:15). Тя смята, че е богата и че не се нуждае от нищо, а не знае, и не вижда, колко бедна е на духовни богатства (3:16,17).

"В тази църква има много религиозност, но изключително малко религия, много чувственост, но малко дела на истинско християнско убеждение, много християнска реч, но малко истински християнска вяра. Балната зала се свързва с Господната вечеря, посещението на театъра с богослужението!"(Сайс).

"За Господ би било по-радостно, ако хладките изповядващи религията не биха назовали никога Неговото име. Те са едно постоянно бреме за онези, които биха били верни последователи на Исус. За невярващите те са един камък на отблъскване!" (ЕГВ, "Свидетелства", том I-ви).

Писмото до Лаодикия има стойност за всички, които изповядват Христа. Също и вярващите адвендисти, които вярват, че живеем в последните дни на човечеството и че Исус скоро ще дойде, разбират, че вестта се отнася и за тях по един особен начин. Лаодикия получава не само най-тежкия упрек, но и съветът на Верния и Истинен Свидетел. Тя трябва да си купи от него злато, пречистено през огън: символ на изпитаната вяра в огъня на притеснението (I.Петрово 1:7), после бели дрехи, които представляват праведните дела на светиите (Откровение 19:8) и колурий, който е символ на Светия Дух и който трябва да даде познание за тяхното истинско вътрешно състояние (Ефесяни 1:17-23, Откровение 3:10). Исус изговори думите на упрек от любов, защото Той наказва тези, които обича (3:19).

Той стои на вратата на света и чука и знаменията на времето показват със завладяваща яснота, че Той скоро ще се появи в небесните облаци. Но Той стои и пред сърдечната врата и отива при този, Който Му отваря, за да вечеря с Него (3:20). Сега Христос събира една църква, която призовава от всички църкви и общества. На всички народи и обещава на победителите да седят с Него на Неговия престол (3:21).


ОТКРОВЕНИЕ 4-та глава

Йоан видя, след като му беше показано състоянието на Божиите църкви по земята, една отворена врата на Небето и Божия престол в Небесното светилище. Седящият на престола беше обгърнат в светлина, подобна на скъпоценни камъни: откровението на Твореца в Неговата слава (4:1-3).

"И пред престола горяха седем огнени светила" - като символ на седемте Божи духове те представляват Светия Дух в Неговата пълнота. По-нататък апостолът вижда 4 живи същества (ангелски образи), които още Езекил беше видял (Езекил 1:5) и 24 старейшини, чийто Първосвещеник е Исус Христос (Евреи 8:1, Откровение 4:4-6). Числото 24 отговаря на 24-те началници на свещеническите отряди в земното светилище (I.Летописи 24:4,5). От къде идват 24-те старци, след като всеобщото възкресение на мъртвите ще стане едва при Христовото пришествие?...(Йоан 5:28,29, I.Солунци 4:15-17). Трима от тях са известни по име: Енох (Битие 5:24), Мойсей (Юда 9) и 4.Царе 2:11. Матей докладва за Възкресението на другите след Възкресението на Исус (Матей 27:52,53). Когато 4-те живи същества принасят хваления и слава на Бога, 24-те старейшини пригласят като небесни свещенически старейшини на Божията църква и поставят короните си пред Божия престол, знаейки, че не са ги спечелили сами, а са ги получили единствено чрез заслугите на Исус Христос (4:9,10).
ОТКРОВЕНИЕ 5-та глава

В центъра на описаното в тази глава събитие се намира Божието Агне и запечатаната книга: откровението на Спасителя. Макар Йоан да беше видял Седящия на престола Творец-Бог, обвит в светлина, но без всякакъв образ!(4:1,2), то сега в 5-та глава Йоан вижда в Божията десница запечатаната със 7 печата книжка (5:1). Тази книжка съдържа тайната на Божия спасителен план. Йоан чу хвалебствения вик на един силен ангел: "Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечати печатите й?" Само "лъвът от Юдиното племе" е достоен да вземе книгата от Божията десница (5:5,7), защото Той, Исус Христос, е изкупил човеци със своята кръв. Чрез Своята умилостивителна кръв на Голгота, Той е спасил грешници от греха и е станал Победител над греха, смъртта и гроба, които някога ще царуват на земята. Когато Христос получи книжката, 4-те живи същества и 24-те старейшини паднаха пред него и "запяха ново песен", песента на спасението чрез Исус Христос (5:8-10). Мощните ангелски множества на небето се присъединиха в седмократно хваление към хвалението им за прослава на Бога и на Агнето и всяко създание във Вселената хвали Бога, Отца и Сина (5:11-13).


ОТКРОВЕНИЕ 6:1,2

Тази нова поредица от видения за седемте печата показва външната история на Божията църква, така както 7-те писма показват вътрешната история, т.е. вътрешното състояние на църквата през съответния период.

Конникът не е Христос, тъй като Той като Агне не отвори печата, а представлява спасителната вест на Христос. Белият цвят означава чистотата, яснотата и светлината на чистото учение на спасителната вест. Лъвът е средство за победа и символ на вярата (I Йоан 5:4), а венецът (короната) е символ на победата. Първият печат представлява неудържимият победоносен ход на радостната вест на Исус Христос по света по времето на първата християнска църква 100 г.сл.Хр..
ОТКРОВЕНИЕ 6:3,4

Конникът на червения кон представлява по своите белези символично положението на църквата през втория период - от 100 г. до 312 г.сл.Хр. Докато бялото е символ на чистата вяра, то червеното показва едно замърсяване, потъмняване на учението чрез фалшиви учения. Червеното като цвят на кръвта и "големият меч" посочват обаче преследванията (най-тежкото от които беше при император Диоклециян от 303 до 312 г.сл.Хр.), а също и вътрешните борби на църквата.


ОТКРОВЕНИЕ 6:5,6

С черния цвят на коня третият печат показва едно нарастване и узряване на упадъка от истинската вяра и нарастване на духовната тъмнина през периода от 313 г. до 538 г.сл.Хр. Теглилките на конника и поскъпването на пшеницата и ечемика символизират глад, но не глад за земен хляб, но пророчески те показват духовен глад по Хляба на живота, Божието Слово. След като през 4-ти век църквата беше станала държавна църква, тя се занимаваше повече със светски проблеми, отколкото с проповядването на спасителната вест. Божието Слово, Библията, беше отнета от народа, изгорена и почти напълно унищожена. Всеобщото правило беше, където господствува Рим, там няма Библии; където управлява наполовина, там се срещат някои Библии и където не господствува повече, там има много. "А дървеното масло и виното не повреждай" - те символизират Божия Дух и чистото учение! (виж Захария 4:6; Йоан 15:1-5). Само благодарение на действието на Светия Дух духовният живот не се изгуби напълно през онова време.


ОТКРОВЕНИЕ 6:7,8

Картината от Откровение 6:8 - Яздещият на блед кон, символизиращ смъртта и шеолът който върви след него ни разкрива най-тъмните векове на Средновековието от 528г. до 1517г. Това е времето на най-тежък духовен упадък на християнството (6:8). Смъртта е участ на всички, които защитават истинското учение. Но преследванията не изхождаха от нехристиянска страна, а от отпадналата от Божието слово църква, която унищожава истинските последователи на Исуса. На сатана беше дадена власт над християнството.

Много хора са обявени за еретици и изгорени на клада или инквизирани до смърт. Рим се показа като нехристиянска църква (антихристиянска).

Антонио дей Паглиарици свидетелствува:"Почти не е възможно да си християнин и да умреш в леглото си!"


ОТКРОВЕНИЕ 6:9-11

Петият печат показва във видение мъчениците на жертвения олтар сякаш са живи, изискващи съд и отплата, въздаване за тяхната кръв, достигналите до Небето жестокости на техните преследвачи (6:9,10). На всеки един мъченик се дава по една бяла дреха: символ на правдата и оправданието на кръвните свидетели на Исус. Видението е една окуражаваща вест за вярващите, които трябваше да пострадат от мъченическа смърт по време на преследванията, особено през тъмното Средновековие и по времето на Реформацията и след нея (1517-1755г.). Реформацията донесе малко помощ, но преследванията не спряха (6:11). През този период не само римската църква преследваше, но и протестанти преследваха протестанти. Така например, Калвин нареди публично да бъде изгорен на 27.10.1533 г. испанският лекар Сегвет, който беше избягал от инквизицията в Женева, понеже Сегвет не искаше да опровергае някои учения, с които не беше съгласен Калвин.


ОТКРОВЕНИЕ 6:12-17

При шестия печат (1755-1838 г.) се пророкуват знаменията в природата, които показват близостта на деня на Христовото Пришествие.

Най-напред едно мощно земетресение: "голям трус" на 01.11.1755г. в Лисабон, столицата на Португалия, което разруши Лисабон и разтърси една територия, надминаваща територията на Европа. След това последва слънчевото затъмнение и лунното затъмнение на 10.05.1780г. Но това не беше естествено слънчево затъмнение, а чудното изпълнение на Исусовото пророчество.

През 1783 г. и старият свят имаше своето знамение на слънцето. Хумболд писа за "забележителното затъмнение", което месеци наред, от май до август 1783г. учуди значителна част от Европа и Азия, както и Северна Африка. И за него не можеше да се даде естествено обяснение: това беше изпълнение на пророчеството (6:12).

Следва друго знамение - ЗВЕЗДНИЯТ ДЪЖД на 12.11.1883г. (виж обяснението към Матей 24:29 - Откровение 6:13).

След това Йоан вижда небето да се свива като свитък (6:14). Това събитие е все още предстоящо и се намира в непосредствена връзка с явлението на Исус в небесните облаци и е сигурно събитието, за което Исус казва:"Небесните сили ще се разклатят!" (Матей 24:29). Апостолът вижда, как невярващите и християните по име призовават планините и скалите. Този вик към планините и скалите, обаче е безсмислен. Когато дойде великият ден на Божия гняв (6:15-17), когато се разклатят основите на земята и се свие небето, когато се раздвижи всеки остров и всяка планина, тогава е твърде късно за загубените да се молят. Сега е денят на Божията благодат. Днес не бива да бъде пропусната възможността за молитва към Бога чрез посредничеството на нашия Първосвещеник Исус Христос: "Кой може да устои?” На този въпрос отговаря 7-ма глава.


ОТКРОВЕНИЕ 7:1-8

Първото междинно видение в 7-ма глава е отговорът на въпроса в края на 6-та глава. В това видение символично е показано Божието дело на запечатване в последното време. "Четирите ъгъла на земята" са четирите посоки. В символичния език на Библията ветровете са войни (Данаил 7:2; Еремия 51:1) и тъй като тук се говори за "четирите земни ветрове", под тях се разбира последната унищожителна борба на народите, които задържат четирите ангела, докато приключи запечатването на Божия народ (7:1,3). Йоан вижда и "един друг ангел", у когото е печатът на живия Бог (7:2). Божият печат се намира в четвъртата заповед, съботната заповед, която единствена от 10-те заповеди показва трите белега на един валиден печат, а именно име, титла и територия на притежатели на печата (Изход 20:8-11). Тъй като белезите на това видение трябва да се разбират символично, то и числото е символично в неговото значение (7:4). То е числото 12 на Божия народ в хилядократно степенуване за всяко племе и дава символичното число 144000 за 12-те племена на древния Израил (Галатяни 3:29,7). Числото 12 важи и за духовния Израил на Новия Завет (21:14). Напълно погрешно е да се тълкуват запечатаните като племената на историческия Израил на Стария Завет, тъй като запечатаните са духовния Израил на Новия Завет. Три факта в изброяването показват, че не се имат предвид евреите: Рувим, като първороден, не се споменава на първо място, Манасий е поставен преди баща си Йосиф, нещо невъзможно за народите от библейските страни, да се поставя в такъв списък синът преди бащата, когато става въпрос за юдеи. После в изброяването липсва Дановото племе и на неговото място се явява Манасий, синът на Асенета, дъщерята на езическия свещеник. Не е приемливо, никой да не бъде спасен от Дановите потомци, ако това е изброяване на еврейските племена. Това показва, че това изброяване има едно по-дълбоко значение и че подпечатаните - както смятат и много тълкуватели на Библията - представляват духовния Израил на Новия Завет в последното време. Така, както един печат доказва правото на притежание на притежателя на печата, така и печатът на Бога показва, че запечатаните са изкупеното чрез Христос Божие притежание и в дните на ужасно унищожение и разрушение в последното време ще стои под милостивата Му закрила.


Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница