Книгата,/7о спиралата на еволюцията

Отделните книги са самостоятелни. Номерирането отразява пътя на посвещението на авторката и е желателно, но не задъл­жително, читателите да следват същия порядък.

Книгата ,/7о спиралата на еволюцията" е втора книга от поредицата. Тя съдържа научни и ясновидски изследвания на ав­торката, приети от нея езотерични знания и нейни спомени от­преди векове, когато е участвала в школи за посвещение. В кни­гата са разкрити тайните истини за Отвъдните светове и законите на духовната еволюция, прераждането и възмездието (карма). Ана­лизирани са съдбите на редица лица, във връзка с уроните, които трябва да научат по пътя на своята еволюция. В три разказа са предедени лични спомени на авторката от предишни превъплъще­ния, изясняващи смъртта на Моцарт и франкмасонството, учение­то на Иисус и християнството, култа към Истинската Светлина и посвещението в Древен Египет.

А с изясняването духовния смисъл на „Битие" от Библията е внесен нов подход към цялостното тълкуване на Светите писания.

Голяма част от изложената информация е уникална. Ясно­тата на изложението я прави достъпна за широк кръг читатели.
ЗА АВТОРКАТА И НЕЙНИТЕ КНИГИ

Мариана Везнева е по професия архитект, специалист по паметниците на културата. Надарена със свръхсетивни способнос­ти, тя от много години се занимава с изучаване на всичко тайн­ствено, непознато, необозримо.

От 1982 година, както тя самата описва, започва особени телепатични контакти с Духовни Учители, които я обучават в специално училище в Шамбала¹, като въздействат директно върху нея, нейната дъщеря и близките й приятели. Те й предават посла­ния, адресирани до човечеството, показващи пътя на духовната му еволюция и оцеляването му, които тя записва в дневника си.

Първата книга на Мариана Везнева „Сврьхсетивно познание" (изд. Соф. университет „Св. Кл. Охридски", 1991, 1992 г.) съдържа три части — научна, фактологическа и автобиографична и завършва с научен коментар. В третата част са изложени във вид на дневник уроците, предадени на авторката от Духовните Учители по пътя на посвещението й. Повечето от тях, придружени със скици и чертежи, съдържат уникална информация за Духовния свят и законите, които го управляват.

Книгата поражда голям интерес и претърпява 2 издания. Отзивите са положителни. Най-сериозна е статията на видния наш учен к.ф.н. и чл. кор. на АН на САЩ Иванка Райнова „Свръхсе­тивно познание?" (публ. в кн. 5/6, 1992 г. на сп. „Философски алтернативи", БАН). Авторката на публикацията сравнява Мариа­на Везнева с Елена Блаватска, обръща внимание на източника на информацията и предвижда широка популярност на книгата.

„Подобно на Е. П. Блаватска — пише И. Райнова — Везнева произхожда от род, в който лечителството, телепатията и ясновидството се считат едва ли не за семейна черта. И пак, подобно на нея, развитието на особените и способности става чрез телепатична връзка със същества от по-висша цивилизация, наричани още Учители на човечеството или Адешпи. Това по­казва защо между многото звани и самозвани екстрасенси Ма­риана Везнева е засега единствената у нас, призвана да сподели новото послание на живата етика. И действате ню, свръхсе-тивиото познание, получено от Везнева, не е насочено толкова към задоволяване на научното и чисто човешко любопитство, колкото към предупреждение на човечеството за съдбоносни събития.

Във втората си книга „В очакване на Апокалипсиса" М. Везнева доразвива тълкуванията на „Откровението на св. Йоан Богослов" и на буквите от Глаголицата, изложени в първата й книга и предава ново тълкуване на „10-те Божи заповеди". Трите тълкувания са получени от авторката чрез Откровения и съдържат уникална информация.

В коментара към нея богословът Людмил Жеков обръща внимание: Духовните истини за бъдещото обединено човечест­во са предадени от Земното Светоначалие чрез неговите уче­ници — посредници на три енергийни вълни. Първият пратеник на Великото бяло братство бе Елена Блаватска... Втората и третата енергийно-духовни вълни на практика бяха едно цяло. Едната, записана и редактирана от Елена Рьорих, другата — от Ейлис Бейли... Мисля, че четвъртата поредица Откровения по линия на теософията започва с книгата на Мариана Везнева „Свръхсетивпо познание" (1991 г.), неочаквано за мнозина, вклю­чително и за авторката — посредник... "

Според думите на Л. Жеков, изложени в края на коментара към книгата, „като цяло новата книга представлява важен при­нос за проясняване и успокояване на духовната атмосфера на България, а и в много по-широк план в света, след превод и на други езици, което е въпрос на немного време."

В рецензията си руският уфолог академик Михаил Сергеевич Елцин изтъква: Книгата на М. Везнева е уникална по своя смисъл и съдържание. Тя рязко се отличава от всички публика­ции на тази тема със своята остра целенасоченост. Материалът, който тя използва, е не само от първа ръка, нещо повече, той въобще е от първоизточника."

В доклада си пред обществеността на гр. Пловдив, във връз­ка с представяне на книгите на Мариана Везнева „Свръхсетивно познание" и „В очакване на Апокалипсиса", главният асистент на Техническия институт инж. Тодор Тодоров сравнява двете книги на авторката с „Математически начала на натуралната философия" от Исак Нютон, публ. през 1686 г. „И двамата автори правят сполучлив опит да представят една част от устройството на обкръжаващия ни свят, разбира се всеки от различен ъгъл на зрение, специфичен за съответното ниво на развитие на циви­лизацията ни, — казва инж. Т. Тодоров. — В този смисъл аз разглеждам труда на авторката като една основна, начална енциклопедия на научното познание, не само относно обкръжа­ващия ни сетивен физически свят, но и относно останалата част от този физически свят, за който ние, за съжаление, все още нямаме необходимите сетива, както и необходимите научни прибори, които да компенсират тяхната липса... В заключение ще кажа, че по мое мнение авторката вече дава своя съществен принос в утвърждаването на новата наукорелигия. "

В рецензията си по повод издаването книгите на авторката в чужбина н.с. I ст. инж. Спас Данаилов прави характеристика на необикновените способности на Мариана Везнева като отбеляз­ва:,, За разлика от много други автори, пишещи езотерична ли­тература, Везнева достига до окултната наука посредством свой личен опит, ръководена от Духовни Учители и водена от Тях с бавна, методична последователност, типична за древните посветени. Новото, оригиналното и според мен уникално е на­чинът на еволюиране на нейните свръхсетивни качества, инфор­мацията, която получава и тълкуването й, което звучи логично и съвременно. Авторката се стреми да подходи научно към ста­ващите с нея явления.

Получената информация е от твърде високо ниво на Ду­ховния свят и засяга глобални и актуални въпроси, свързани със Земята и човечеството".

Постепенно авторката осъзнава, че е призвана да доведе до знанието на хората истината за Свръхсетивния свят и законите, които го управляват, както и да разтълкува засекретените Откро­вения, с което да даде нова посока на мисленето. Така стига до идеята за поредицата „ Тайната школа". Заглавието показва, че става дума за свръхестествен начин на обучение и в особена (невидима) школа за посвещение.

Първата книга от поредицата „Тайната школа" е „Свръхсетивно познание", ново допълнено издание (1995). В новия си вид книгата запазва своята конструкция от 3 части: теоретична —-„Свръхсетивните и познанието", фактологична — „Действителни случаи" и автобиографична (извадки от дневник) — „Телепатични послания". Трите части са допълнени, а към научният коментар в края на книгата е прибавена статията на к.ф.н. Иванка Райнова.

Втората книга от поредицата е „По спиралата на еволю­цията" (1995, 1996). И тя по подобие на първата е разделена на З части: теоретична — „Тайните истини", фактологична — „Кармичните уроци" и автобиографична — „Спомени от вековете". Във второто допълнено издание има коментар от Стоян Марев.

Тя е първият опит за представяне на информация за Отвъд­ните светове по най-ясен и достъпен начин. За първи път са изложени животи от минали прераждания на липа, от гледна точка на уроците, които трябва да научат по пътя на еволюцията си. Уникални са спомените на авторката, изясняващи събития от ис­торически епохи, в които тя е участвала през мината превъплъ­щения. В тях е направен опит за хвърляне на светлина върху последната година от живота на Моцарт и франкмасонството; учението на Иисус и християнството; причината за промяна на култа към Амон Ра (физическото Слънце) в култ към Атон (Ис­тинската Светлина) и посвещението в Древен Египет. Разсекре-тени са и алегориите в „Битие" от Библията.

В подготовка е трета книга от същата поредица — „Езо-терично посвещение" — съответстваща на следващия етап на посвещение на авторката.

Предназначението на всички книги на Мариана Везнева е да подпомогнат промяната в мисленето на човека и превръщането му от материалистична в духовна личност — необходимо условие за съществуването му в новата епоха на Водолея.

От Издателството

Поредицата „Тайната школа " проследява моя път на те­лепатично обучение от Духовните Учители от Йерархията (Светоначалието) — онова невидимо Правителство, което следи из-пълнетието на Плана за духовната еволюция на Земята. Светоначалието е свързано с Духовното училище на Шамбала (на мис­ловно ниво), със самата физическа Шамбала, населена с напред­нали същества, владеещи управляването на психичната енергия, които работят неуморно за ускоряване духовната еволюция на човечеството, както и с всички светли посланици, работещи за оцеляването на цивилизацията ни и победата на доброто.

Поредицата е предназначена за подпомагане ускоряването на духовната еволюция.

Всяка книга от поредицата може да се разглежда самостоя­телно, но е препоръчително запознаването с поредицата да става постепенно, като се следва номерацията на книгите така, както в едно училище се преминава от по-долен към по-горен клас. Освен това всяка книга съдържа силно интригуваща информация, нео­бикновена и до голяма степен уникална, която не се среша в никоя книга с подобна тематика, издадена досега.

Първата книга от поредицата е „Сврьхсетивно познание" и проследява моя път на посвещение до 1989 г. с реалното убеж­дение в съществуването на Духовна Йерархия, невидими разумни същества, Космически разум, които ни предават тайните истини. Тя е предназначена за всеки, който се интерусава от възможнос­тите на човека, от миналото, настоящето и бъдещето на човече­ството, от оцеляването на земната цивилизация и връзките ни с Космоса.

Втората книга е „По спиралата на еволюцията". Тя про­следява следващия етап от духовния ми път. Предназначена е за всеки, който търси отговори на големите философски въпроси за същността на битието и духовната еволюция.

В отделните части са изложени моите многогодишни на­блюдения, самонаблюдения и изследвания върху обкръжаващата ни действителност, видима за едни и невидима за други. Предадени са езотерични знания за Отвъдните светове и законите, които ги управляват. Описани са случаи с лица, търсещи своя Духовен ръководител от Висшите Духовни светове. Най-необикновеното е научно-ясновидското изследване на действието на закона за въз­мездието при многото прераждания, изводите за уроните, които трябва да научим по пътя на еволюцията. Проследено е доколко животът ни е предопределен и доколко разполагаме със своя сво­бодна воля. Възстановени са мои лични спомени от минали жи­воти — принос към исторически, философски и богословски из­следвания.

Знанията съм получила чрез системно обучение в необик­новеното Училище на Шамбала на ментално ниво, чрез телепа­тичен контакт с Духовни Учители — Адепти от Светоначалието (Духовната Йерархия) както и чрез възстановяването на лични спомени от минали животи, преди векове, когато във физическо тяло съм посещавала езотерични школи за посвещение.

Дошло е време ушите, които досега само са слушали — да чуят, очите, които досега само са гледали — да видят, тайните, които досега са били скривани — да излязат наяве.

Пред закона на духовната еволюция и свързаните с него закони за прераждането и възмездието сме равнопоставени всички, без разлика на пол, богатство и обществено положение. Никой не може да ги пренебрегне. А точно тези закони най-ревностно се крият от нас. Защото този, който ги познава става свободен, а това изглежда не е изгодно на определени лица.

Законът за възмездието (карма) се осъществява според мис­лите на хората, които образуват по-трайни или по-малко трайни положителни или отрицателни връзки помежду си. Свободният осъзнава, че след като единствен той отговаря за своите мисли (делата са плод на мисълта), то той сам изтъкава собствената си съдба в продължение на различни прераждания. Той се убеждава, че смърт не съществува, че духът е безсмъртен и преминава ту във физическо, ту в духовно (лъчисто) състояние.

Само този, който се убеди в реалното действие на закона на духовната еволюция, може да премахне предразсъдъците, да разшири съзнанието си, да укрепи волята си и да стане свободен. Свободен, защото няма да се бои от смъртта, осъзнал, че духът е безсмъртен, нерушим и вечен. Тогава той ще отхвърли сивия облак, който го е обгърнал, за да види светлината на истината в цялото й сияние.

„За да се промени насоката на еволю­цията, е нужно да се преустрои целият жи­вот. Това е недостъпно за този, който духовно не е готов да пренесе в жертва земното.

Истината за Отвъдните светове е като слънце, което изпра­ща своите лъчи към всички ни. Но ние сме забулени в тъмен облак, наситен с егоистични мисли, нисши желания и материални стремежи. Затова лъчите му не проникват до нас. И както е трудно да се изкачим на висок планински връх, за да срещнем изгрева на първите слънчеви лъчи в цялото им сияние, така и за да бъдем озарени поне за миг от светлината на истината, е необходимо да пречистим мислите си, да овладеем желанията си и да разширим съзнанието си.

Ние възприемаме света, в който живеем, чрез несъвърше­ните сетива, които притежаваме. С известните ни пет сетивни органа — за осезание, вкус, обоняние, слух и зрение, се ориен­тираме само във видимата околна среда. Но се срешат хора, надарени със свръхсетивност или духовни сетива, които могат да наблюдават не само материалния свят извън пространството и времето, а и световете на безплътните и светещи същества, на­ричани още Отвъдни, Астрални, Духовни, Небесни. Тези личности водят един много по-богат, по-интересен и най-вече необикновен живот, защото имат възможност да контактуват с висши еволюи­рали духове — Адепти, от които да получават знания, напътствия и подкрепа в изпълнение на своята духовна мисия на Земята.

Духовните сетива се придобиват, развиват и усъвършенст­ват по пътя на духовната еволюция. Всеки, който е наларен с тях, има привилегията да стане проводник на висшите знания, посред­ник на висшата мъдрост и посланик на Божието Слово. Науча­вайки вечните истини, той бърза да ги сподели с останалите си братя, като ги запознае, осветли и убеди в съществуването на светове, недостъпни за всеки.

По този начин са възникнали всички религии.

Знанията за Отвъдните светове и законите, които ги управ­ляват, са били открай време достояние на малка група от пробу­дени хора — посветени. Те задължително ги пазят в тайна, спо­делят ги само с избраници или ги разпространяват засекретени в притчи, символи, алегории, често с тежък философски стил. По­ради тази причина те трудно достигат до съзнанието на обикно­вения човек. Затова и този тип литература не се възприема от по-широк кръг читатели. Но сега, когато духовното пробуждане вече обхваща повече хора, е необходимо предаването на истината да бъде на достъпен език.

Всеки търси среда от подобни нему по интереси. Този, който е отворен към духовни въпроси, се стреми да си намери учител или да попадне в общество, където се разисква върху тях. И тук се крие най-голямата опасност. Всичко винаги започва доброна­мерено. Интелигентните, творците, младите и светлите духом лич­ности търсят контакт помежду си, привлечени от тайнствеността, възможностите за получаване на знания и за развиване на нови духовни качества. Но обикновено се намират заинтересовани липа, които използват техните още неукрепнали духовни качества, на първо място телепатията, съблазнени от възможностите за мате­риално, политическо и най-страшното — психичното владеене на обществото, чрез телепатично внушение.

Този стремеж към духовни знания е извечен. Защото всички имаме някакви свои лични наблюдения, просветления, озарения, за които търсим обяснение. И всички се вълнуваме от големите философски проблеми: Кой съм аз всъщност? Откъде съм лошъл и накъде отивам? Какъв е смисълът на живота, ако нищо не остава след физическата смърт? А може би остава...?

Такива въпроси си задаваме, когато още не сме развили духовните си сетива и пристъпваме в началото на пътя.

Всяка истина е реалност, подчинена на обективни физически закони. Засега обаче духовните истини са скрити и не могат да бъдат доказани по традиционните начини, методи и изследвания, характерни за съвременната наука при доказване на материалното.

Затова, ако искаме да узнаем нещо ново, за което не при­тежаваме необходимите сетива, трябва просто на първо време да го приемем на вяра, а после по логичен път да го проумеем, преосмислим и разберем.

Духовната истина заслужава да достигне до всички търсещи чрез най-просто, ясно и разбираемо слово. Защото една мъглява истина е също толкова вредна, колкото и една неистина. И двете са посестрими на заблудата. А една полу истина е по-опасна дори от една лъжа.

Достигането до прозрение, до озарение, до просветление и познаване на истината може да стане само по пътя на посвещението.

Посвещение означава въвеждане в скрити духовни знания, придобиване на езотерични познания в областта на теософията или Божествената мъдрост.

Пътят на истинското посвещение е неведом, предварително неизвестен, определено индивидуален и винаги ръководен от Учител - посветен, бил той във физическо тяло, или Адепт от Висшите духовни светове, нематериален, но умеещ да се материализира.

Този път е съвсем различен от онзи на лъжливото посве­щение в тайни знания, насочвано от духове на покойници от Нисшите светове, които се представят за извънземни.

Началото на пътя се поставя от някакво забележително съ­битие. Отделните посвети са дълбоко вътрешно преживяване, а краят не може да се предвиди. Следването на пътя изисква тър­пение, смирение и устойчивост и най-вече принасяне в жертва обикновеното човешко щастие.

Ученикът, който веднъж е тръгнал по пътя, не може повече да се върне назад и да заживее по старому. Ако се съблазни от светската суета и реши да се откаже, светлите същества, които досега са го закриляли, го изоставят и той загива. Затова и „мно­зина са звани, а малцина — избрани. "