Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски – История словеноболгарская. Никифоров препис от 1772 г. С., 1961.
Ангелов, Б. Съвременници на Паисий. Т.1-2. С., 1963-1964
Андреев, Б. Българският печат през Възраждането. (Заченки и развой). София, 1932, 195 с.
Андреев, Б. Начало, развой и възход на българския печат. Т. 1. Възрожденски печат. София, 1946, 191 с.
Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. София, Народна просвета, 1986, с. 255 с.
Априлското въстание 1876г. Сборник от документи под ред. на Ал.Бурмов, т.І-ІІІ. С., 1954-1956
Аретов, Н. Българското Възраждане и Европа. София, Кралица Маб, 1995, 267 с.
Аретов, Н. Преводната белетристика от първата половина на ХІХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1990, 246 с.
Арнаудов, М. Българското възраждане. Наченки на движението за народна култура и независимост. София, Българска мисъл, 1941, 192 с.
Арнаудов, М. Българското книжовно дружество в Браила. 1869-1876. София, БАН, 1996, 338 с.
Арнаудов, М. Георги Стойков Раковси. Живот, дело, идеи, 3 изд. С., 1968
Арнаудов, М. Паисий Хилиндарски. Личност, дело, епоха С., 1962; 1972.
Арнаудов, М. Селимински. Живот, дело, идеи. С., 1938
Арнаудов, М. Софроний Врачански. С., 1974
Архив Георги Стойков Раковски т 1-4. С., 1952-1969
Архив на Възраждането. Т.1 Документи по политическото Възраждане. Под ред. на Д.Стрешимиров. С., 1908
Атанасов, П. Начало на българското книгопечатане. София, Наука и изкуство, 1959, 242 с.
Атанасов, Щ. Селските въстания в България към края на ХІХ и началото на ХХв. И създаването на българската земска войска С., 1958
Балабанов, М. Гавриилъ Кръстовичъ. Народенъ деецъ, книжовникъ, съдия, управитель. София, Св. Синод, 1914, 405 с.
Барсов, Н. Триoдцатилетие деятельности Одеского българского настоятельства (1854-1884) и материалы для истории освобождения Болгарии. Одеса, 1895
Беров, Л. Движението на цените на Балканите през ХVI-XIX в. и европейската революция на цените. София, БАН, 1976, 324 с.
библиографии
Библиотека д-р. Иван Селимински, кн. І-ХІV, С., 1904-1931
Блъсков, Илия Р.Трима народни учители : Из починалите наши достопаметни труженици на нашето Възраждане, а именно: Сава В. Филаретов, Сава Ил. Доброплодни, Д. П.Войников : 1846-1870. / Илия Р. Блъсков. – Шумен : изд. Авт., 1895. - 24 с.
Бобчев, С. Преглед на българския печат. Пловдив, Единство, 1894, 98 с.
Бонева, Б., П.Петков. Българите пред Европа през 1869 годена. В.Търново, 1993
Бонева, В. Американската мечта в българското възрожденско общество. Рецензент Велко Тонев. В. Търново: Исторически музей - В. Търново, 1998, 198 с.
Бонева, В. Българите пред Европа през 1869 година. В съавторство с Петко Ст. Петков. В. Търново: Аста, 1993, 96 с.
Бонева, В. Българското Възраждане в Шумен и шуменско. Църковно-национални борби и постижения. 2 изд. Варна, ЕИ LiterNet, 2007. [Електроннно издание] http://liternet.bg/publish8/vboneva/bylgarskoto_vyzrazhdane/content.htm
Бонева, В. Възраждане. България и българите в преход към новото време. Шумен, УИ “Еп. Константин Преславски”, 2005, 504 с.
Бонева, В. Исторически етюди по Българско възраждане. В. Търново, 1997, 88 с.
Бонева, В. Пандели Кисимов. Кратък очерк на въстанията на българите за освобождение през последните четири века до Освободителната война на 1877 година. Уводна статия и бележки В. Бонева и Н. Проданов. Шумен, 1998, 100 с.
Бонева, В. Пътеводител в проблематиката и литературата по история на Българското възраждане. Шумен: Хелион, 1999, 48 с.
Бонева, В. Толерантността, тази трудна политическа добродетел. Към историята на българските политически нрави 1869-1885 година. Съавтор: Петко Ст. Петков. В. Търново: Аста, 1992, 208 с.
Бонева, В. Христоматия по история на Българското възраждане. Църковно-национално движение. Рецензенти: Пламен Митев и Иван Русев. Шумен: Университетско издателство "Епископ Константин Преславски", 2002, 240 с.
Боршуков, Г. Вестници и вестникари. [Сборник статии, студии, докл.]. София, Наука и изкуство, 1984, 308 с.
Боршуков, Г. История на българската журналистика. 1844-1877; 1878-1885. 2. доп. изд. София, Наука и изкуство, 1976, 608 с.
Боршуков, Г. История на българската журналистика. 1844-1877; 1878-1885. 3. изд. София, Парадокс, 2003, 507 с.
Ботев, Хр. Събрани съчинения. Т. І-ІІІ. С., 1976
Ботев, Хр. Съчинения. Под ред. на Ал.Бурмов. С., 1940
Бурмов, Т. Спомените ми. Дневник. Автобиография. София, Любомъдрие, 1994, 391 с.
Бурмовъ, Т. Българо-гръцката църковна распря. София, Печ. на Ст. Атанасовъ и сие, 1902, 627 с.
Българска възрожденска интелигенция: Енциклопедия. – София : Държ. изд. “Д-р Петър Берон”, 1988. – 739 с.
Българска литературна критика. София, Български писател, 1967, 568 с.
Българската нация през Възраждането. Сборник от изследвания. С., 1980
Българското опълчение. Т.1-2. С., 1956-1959
Българската общественост и Руско-турската освободителна война 1877-1878. С., 1978
Българските градове през Възраждането. Истор., социолог. и политол. изследване. Ч. 1. Състав. И. Янкова и др. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2004, 1024 с.
Българското книжовно дружество в Браила 1869-1876. С., 1966
Бъчварова, Н. Природонаучните знания и книжнина през Българското възраждане. София, БАН, 1982, 184 с.
Васил Левски. Документално наследство. Под ред. на К.Възвъзова и Н.Генчев. С., 1973
Велики, К. Браилските бунтове 1841-1843г. С., 1968
Велики, К. Румъния и българското революционно движение за национално освобождение (1850-1878), С., 1982
Велики, К. Страници от миналото на българския народ.С., 1987
Възвъзова-Каратеодорова, К. Капитан Георги Мамарчев 1786-1846. С., 1986
Възгледи за Възраждането. Отг. ред. И. Конев. Благоевград, Югозападен университет “Неофит Рилски”, 1995, 323 с.
Вълчев, Б. Раковски – книжовникът и филологът. [Изследване]. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1993, 196 с.
Гаврилова, Р. Векът на българското духовно възраждане. София, Слов-Д, 1992, 94 с.
Гандев, Х. Проблеми на Българското възраждане. София, Наука и изкуство, 1976, 856 с.
Генов, Г. П. Международни актове и договори, засягащи България. – Год. Соф. унив., Юрид. фак. ХХХІV, 1938-1939, С., 1940
Генов, Ц. Освободителната война 1877-1878, С., 1978
Генчев, Н. Българска възрожденска интелигенция. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1991, 409 с.
Генчев, Н. Българското възраждане. София,1995, 448 с.
Генчев, Н. Одеското българско настоятелство. Год. на Соф. Унив. Фил – истор. Фак. Т.LХІV (1970), кн.3. история. С., 1972
Гергова, А. Книгознание. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1995, 271 с.
Гергова, А. Книголюбието на възрожденците. София, БЗНС, 1985, 100 с.
Гергова, А. Книжнината и българите. ХІХ – началото на ХХ век. София, БАН, 1991, 260 с.
Гергова, А. Книжовно-документално наследство. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2006, 262 с.
Гетова, Е. Журналистически езици на Възраждането. Българо-френски контексти. В. Търново, ФАБЕР, 2005, 221 с.
Гечева, К. Българската култура през Възраждането. Българска и чужда книжнина 1878-1983. Библиография. – София, БАН, 1986, 599 с.
Дамянов, И. Нишкото въстание през 1841г. и европейската дипломация. С., 1992
Дамянов, С. Франция и българската национална революция. С., 1968
Димитров, М. Комитетът на “старите”. Добродетелната дружина. –В: България 1000 години. 927-1927. С., 1930. с.737-779.
Данова, Н. Иван Добровски в перспективата на българския ХIХ век. София, ИК Валентин Траянов, 2008, 640 с.
Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през ХІХ век. София, БАН, 1994, 467 с.
Даскалов, Р. Как се мисли Българското възраждане. Историографско проучване. София, ЛИК, 2002, 383 с.
Даскалова, К. Българският учител през Възраждането. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1997, 237 с.
Десев, Б. Христоматия по българска обща библиография. [За студентите от държ. библ. инст.]. Ч. 1. До Освобождението. София, Наука и изкуство, 1976, 306 с.
Димитров, А. Училището, прогресът, националната революция. София, БАН, 1987, 284 с.
Димитров, М. Любен Каравелов. Биография. С., 1959
Димитров, Стр. Въстанието от 1850г. в Северозападна България. С., 1972
Димитров, Стр. Сърбия и въстанически движения в западна България от 30-те – 40-те години на ХІХ век. В: Studia balcanica, ІІ, Проучвания по случай втория междунар. Конгр. По балканистика,С., 1970
Димитров, Стр., Кр.Манчев. История на балканските народи ХV – ХІХв. С.,1971
Димитров, Стр., Н.Жечев. Българската националноосвободителна идеология (развитие, характер, програми до средата на XIX век), В: Първи конгрес по българистика. София, 23 май – 3 юни 1981. Доклади. Социални и революционни движения в България. Т.1. Националноосвободителни движения XV-XiX век. БАН; С. 1982, стр.104-112.
Димов, Г. Българската литературна критика през Възраждането. София, БАН, 1965, 406 с.
Димов, Димо. Сава Доброплодни. 1820-1985. – Шумен: Образцово нар. читалище Д. Войников, 1985. – 29 с.
Динеков, П. Възрожденски писатели. София, Наука и изкуство, 1962, 354 с.
Дойнов, Д. Гюргевският революционен комитет. С.,1986
Дойнов, Ст. Българите и Руско-турските освободителни войни 1774-1856.С., 1987
Дойнов, Ст. Българското националноосвободително движение 1800 – 1812. С., 1979
Документи за българската история. Т.1. Архив на Найден Геров, ч.1 (1857-1870). Подредил Г.Панчев, под ред на М.Попруженко. С., 1931, ч.ІІ/1871-1890, Под ред. на М.Попруженко. С., 1932.; т.ІІІ. Документи из турските държавни архиви. ч.І (1564-1872). Подбрал и провел П.Дорев, С., 1940
Енциклопедия България. Т. 4. М-О. София, БАН, 1984, 800 с.
Енциклопедия на българската Възрожденска литература. Състав. И. Радев и др. В. Търново, Абагар, 1996, 839 с.
Жечев, Н. Велчова завера 1835. С., 1985
Загаров, О. Българската национална идея. С., 1994
Заимов, Ст. Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 години. С., 1983
Иванов, Христо-Големия. Спомени. С., 1984
Иванов, Ю. Българский периодически печатъ отъ възражданието му до днесъ. Отъ 1844-1890 год. Т. 1. София, Държавна печатница, 1893, 587 с.
Иванова, Д. Българският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси през Възраждането. Върху материал от списание “Читалище” [Цариград] – 1870-1875. [Изследване]. Пловдив, Макрос 2000, 1994, 224 с.
Иванова, Д. Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраждането. Пловдив, Макрос 2001, 1998, 176 с.
Иванова, Д. По следите на анонимното авторство в печата през Възраждането. Пловдив, Макрос 2001, 2000, 204 с.
Иванчев, Д. Български периодичен печат 1844-1944. Анотиран библиографски указател. Т. 1. А-М. София и др., Наука и изкуство и др., 1962, 504 с.
Източният въпрос. Документален сборник. Под ред на И.Илчев, Б.Гаврилов. С., 1995
Илчев, И. Рекламата през Възраждането. София, АИ “М. Дринов”, 1995, 219 с.
История на българите в осем тома. Т. 2. Късно Средновековие и Възраждане. София, Знание ЕООД и др., 2004, 756 с.
История на България. Т.5-6. С. 1985, 1987
История на книгата. Книгата в историята. Състав. А. Гергова и К. Даскалова. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2001, 356 с.
История на новобългарския книжовен език. София, БАН, 1989, 542 с.
Историята на книгата – начин на живот. Сборник в чест на проф. дфн Ани Гергова. Състав. и ред. К. Даскалова. София, ЛИК, 2002, 376 с.
Каравелов, Л. Из архива на Л.Каравелов. Ръкописи, материали, документи. Подбрали Д.Леков, Цв.Унджиева и Л.Минкова. С., 1964
Каравелов, Л. Събрани съчинение. Т.1-12. С., 1984-1992
Касабов, Ив. Моите спомени от Възраждането на България с революционни идеи. С., 1905
Кинов, Ив., Щ. Атаносов, Д.Христов, В.Чолпанов. Въоръжената борба на българския народ срещу османското господство. С., 1961
Киняпина,Н. С. Външната политика на Русия през ХІХв. С., 1980
Кираджиев, Св. География на видните българи. С., 1993
Кирил, патриарх Български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на ХІХ век. Т. 1 (1859-1865). София, Синодално изд., 1962, 474 с.
Киселков, В. Софроний Врачански (живот и творчество). С., 1963
Кисимов, П. Исторически работи. Моите спомени. ч.1-4. С., 1898-1903
Книга за книгите. Състав. Л. Василева и др. София, АИ “Марин Дринов”, 2004, 440 с.
Койчева, В. Старозагорското въстание. С, 1975
Конев, И. Българското възраждане и Просвещението. Т. 1-3. София, 1983-1998.
Конев, Ил. Кой кой е сред българите ХV – ХІХ век. С., 2000
Конев, Илия Харалампиев Българското Възраждане и Просвещението : [Моногр.] : [Т. 1]. - София : БАН, 1983.
Конобеев, В. Д. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. С., 1972
Константинов, Г. и др. Български писатели: Биографии : Библиография. / Г. Константинов, Цв. Минков, Ст. Великов. – София : Бълг. писател, 1961. – 788 с.
Константинова, В. Езиковите въпроси в българския печат през ХІХ век. Библиография. София, БАН, 1979, 231 с.
Константинова, З. Държавност преди държавата. Свръхфункции на българската възрожденска журналистика. 2. изд. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2002, 263 с.
Косев, Д. Към историята на ревобюционното движение в България през 1867-1871г. С., 1958
Косев, К, Н.Жечев, Д.Дойнов. Априлското въстание в съдбата на българския народ. С., 2001
Косев, К. Априлското въстание – прелюдия на Освобождението. С., 1996
Косев, К. Панайот Хитов. Живот и революционна дейност. С., 1963
Косев, К., Българският национален въпрос през погледа на историята. Пловдив, 1995
Косев, К., Д. Дойнов, Н.Жечев. История на Априлското въстания. 1876.С., 1976
Косев, К., Ст.Дойнов. Освободителната война 1877-1878г. и българската национална революция. С., 1988
Куманов, Милен и др. Историческа енциклопедия България / Милен Куманов, Калинка Исова. – София: изд. Труд, 2003. – 399 с.
Кутинчев, С. Печатарството в България до Освобождението. Принос към културната история на България. София, 1920, 289 с.
Куюмджиева, М. Интелектуалният елит на българското общество през Възраждането. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1995, 299 с.
Лалков, М. Монархическата идея – силата и слабостта на една традиция. В: Страници от българската история. Събития, размисли, личности. Т.1. С. 1993
Леков, Д. Българска възрожденска литература. Т. 1-2. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1993.
Леков, Д. Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. Проблеми, представители, прояви. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1999, 141 с.
Леков, Д. Литература – общество – култура. Литературно-социологически проблеми на Българското възраждане. София, Народна просвета, 1982, 368 с.
Леков, Д. Писател – творба – възприемател през Българското възраждане. София, Народна просвета, 1988, 336 с.
Маждракова-Чавдарова, О. Национално-революционни борби на българския период 1828-1878. С., 1997
Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, 1973. 222 с.
Маркова, З. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. С., 1967
Милкова, Ф. Държавно-правни и организационни възгледи и разпоредби в българското национално-освободително движение. С., 1977
Митев, Й. Българското опълчение в Освободителната война. С., 1952
Митев, П. Българското възраждане. Лекционен курс. София, Полис, 1999, 160 с.
Митев, Пл. Дуализъм или революция? В: Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, стр.145-152
Младенова, М. История на библиотеките в България от Средновековието до средата на 40-те години на ХХ век. Сборник статии. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2003, 315 с.
Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. София, Наука и изкуство, 1971, 404 с.
Обретенов, Н. Спомени за българските въстания. С., 1983.
Обявления за български възрожденски издания. Състав. Н. Данова и др. София, УИ “Св. Климент Охридски” и др., 1999, 275 с.
Павловска, Цв. Васил Левски и Вътрешната революционна организация. С., 1993.
Павловска, Цв. Васил Левски начало на Българския революционен централен комитет в Българско. С.,2001.
Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Под ред на Н Аретов. С., 1999.
Пантев, А. Рицар или чудовище. Из Историческите пътища на модерния национализъм. С., 1993.
Пантев, А., Гаврилов. Пътят на модерния свят. С., 1994.
Парижков, П. Апостоли на книгата. [Календар-справочник] за бележити личности и дати в историята на книжарството в България. Кн. 2. София, “д-р П. Берон”, 1986, 103 с.
Пеев, П. Тодор Бурмов, 1943.
Петков, П., Р. Генов, А. Лунин. Исторически справочник. Ново време. С., 1995.
Петков, П. Ст. Възрожденските мемоари на Киро Тулешков през погледа на историка. // Проглас, 1998, № 1, с. 158-164.
Петрова, Г. и др. Сава Илиев Доброплодни. 1820-1965 : Библиогр. справка. / Г. Петрова, Р. Стойчева. – Шумен, 1965. – 5 с.
Плетньов, Т., Ив.Стоянов. Планове и програми в националноосвободителното движение през Възраждането. Сборник документи. В. Търново. 1994.
Политическата роля на Софронийя Врачански през Руско-турската война 1806-1812г. – год. Соф. унив. Ист. филос. фак. год. ХІХ, кн.3, с.1-52
Попова, В. Помагало по история на българския книжовен език. Възрожденски период. За студентите от СУ “Св. Климент Охридски”. София, Наука и изкуство, 1979, 384 с.
Правдомирова, Д. Българската библиография до Освобождението. Генезис и историческо развитие. София, Карина М, 2001, 240 с.
Проблеми на Българското възраждане. Сборник изследвания. Ред. Кр.Шарова и др. С., 1981.
Пундев, В. Периодическият печат преди Освобождението. Ч. 1-2. София, 1927-1930.
Радев, И. История на българската литература през Възраждането. В. Търново, Абагар, 1997, 464 с.
Радкова, Р. Българската интелигенция през Възраждането ХVІІІ – първата половина на ХІХ век. Изследване. София, Наука и изкуство, 1986, 388 с.
Радкова, Р. Интелигенцията и нравствеността през Възраждането (ХVІІІ – първата половина на ХІХ век. С., 1995, 236 с.
Радкова, Р. Посмъртни материали за българските възрожденски дейци. Т. 1. София, АИ Марин Дринов, 2003, 454 с.
Радкова, Р. Посмъртни материали за български възрожденски дейци. Т. 2. София, Асоциация Клио, 2008, 398 с.
Раковски, Г. С. Избрани съчинения. С., 1946.
Раковски, Г. С. Поселение в Русия или руската убийствена политика за българите. С., 1886.
Раковски, Г. С. Съчинение в 4 т. С.,1983 –1984
Ракьовски, Ц. Отвъд каноните. Носталгиите на високата българска литература. София, 2001, 200 с.
Речник на българската литература. – Т. 1. – София: БАН, 1976. – 408 с.
Романски, Ст. Българите във Влашко и Молдова. Документи. С., 1930.
Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. С., 1938.
Русия и освобождението на България. С., 1981.
Селимински, Ив. Съчинения. С., 1989.
Семов, М., Ив. Янкова. Пламъци от пепелта. Встъпителен анализ към първата част на изследването “Българските градове през Възраждането”. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2004, 405 с.
Славейков, П. Р. Литературен архив, І. София, 1959. с. 201.
Славова, Ст. Участие на преселници българи в Бесарабия и Южна Русия в борбата за освобождението на българите от турското иго. 1841 – 1878. // Известия на държавните архиви.т.15, 1968. с. 209-239
Софроний Врачански. Избрани произведения под ред. на П. Динеков. С., 1946.
Стойков, С. Предосвобожденски периодичен печат. София, Хемус, 1939, 244 с.
Стоянов, З. Записки по българските въстания.2. изд. С., 1976.
Стоянов, М. Букви и книги. Студии по история на българската писменост. София, Наука и изкуство, 1978. 304 с.
Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина: Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания. 1806-1878. Т. 1-2. София, Наука и изкуство, 1957-1959.
Стоянов, С. Поява и развой на българския периодичен печат. София, 1936.
Страшимиров, Д. Васил Левски. Живот и дейност, извори. т І . С., 1929.
Страшимиров, Д. Страшимирев, Д. История на Априлското въстание. т. І – ІІІ, Пловдев, 1907.
Табаков, Н. Братя Миладинови. Биография. София, Български писател, 1960, 144 с.
Темелски, Х. Из църковното ни минало. Сб. с подбрани студии и статии. София, ИК Синева, 2001, 272 с.
Теодоров-Балан, Ал. Български книгопис за сто години (1806-1905). Материали. София, 1909, 1667 с.
Тодорова, Т. Й. Списание “Български книжици” (1858-1862) на прага на Новото време. София, За буквите – О писменехь, 2010. 308 с. Прил. [CD-ROM]. (136 МВ).
Топалов, К. Възрожденци. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2001, 417 с.
Традиция и съвременност в българския език. Състав. В. Попова, Б. Вълчев. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2001, 412 с.
Трайков, В. Георги Стойков Раковски. Биография. С., 1974.
Трайков,В. Идеологически течения и програми в националноосвободителните движения на балканите до 1878. С.,1978.
Унджиев, Ив. , Цв. Унджиева. Христо Ботев. Живот и дело. С.,1975.
Унджиев, Ив. Васил Левски. Биография, С., 1993.
Хаджиниколова, Е. Българите и Сръбско – турската война 1876. С., 1996.
Харбова, Е. Българското читалище в Цариград (1866-1876) и културно-националното Възраждане. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2006, 319 с.
Хобсбом, Е. Нации и национализъм от 1780 до днес. Програма, мит, реалност. С., 1996.
Христо Ботев. Биография. С.,1948
Христов, Хр. Освобождението на България и политиката на западните държави. С., 1968.
Цанев, Д., Пл. Митев. Христоматия по история на България. Българско възраждане – Втората и третата четвърт на ХІХ век. С., 1996.
Цветанов, Ц. Материали по история на българската библиография до Освобождението. София, Наука и изкуство, 1955, 160 с.
Ценов, Хр. Димитър Ценович. Касиеринът на БРЦК. С., 1997.
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. Исторически приноси. София, Художник, 1934, 796 с.
Чехпаров, Н. Документи по българското възраждане. (Извадки от копирната книга на Центр. рев. к-т 1876 – 1877). сб. нар. умотв. Наука и книжнина, 22-23,1906) 1907, С. 1-64.
Шарова, Кр. Любен Каравелов и българското освободително движение 1860-1867. С., 1970.
Шишманов, И. Нови студии из областта на Българското възраждане. Т. І. София, печ. П. Глушков, 1926, 544 с.
Шишманов, И. От Паисия до Раковски. София, МНП, 1944, 404 с.
Янкова, И. Огнища на духовна пробуда. Изгревът на светлината по българските земи. София, УИ “Св. Климент Охридски”, 2008, 104 с.
СТАТИИ
Абаджимаринова, Р. Печатната реклама на книгата през Възраждането. // Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”, ФЖМК, Т. 9 (за 2002), 2003, с. 151-166.
Алексиева, А. Гръцката просвета и формирането на българската възрожденска интелигенция. // Проблеми на балканската история и култура. Studia balcanica. София,1979, № 14, с. 156-180.
Ангелов, Б. Ст. Преписи на Паисиевата история. // Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, с. 307.
Андрейчин, Л. Радетел за български книжовен език, д-р Иван Богоров. // Сборник материали, свързани със 150-годишния юбилей от рождението му. Пловдив, 1972, с. 29-39.
Андрейчин, Л. Ролята на черковнославянския език за изграждането на съвременния български книжовен език. // Български език, 1958, № 4-5, с. 309-320.
Андрейчин, Л. Филологически основи върху които се гради книжовната дейност на някои възрожденци през третата четвърт на ХІХ век. // Български език, 1982, № 6, с. 485-487.
Аретов, Н. Иван Найденов. // Радетели за просвета и книжнина. София, Народна просвета, 1986, с. 305-313.
Арнаудов, М. Д-р Иван Богоров (1818 -1892). // Творци на българското възраждане. Т. 1. София, 1969, с. 438-475.
Атанасов, Ж. Просветителска и революционна тенденция в нашето просветно дело през епохата на Възраждането. // Народна просвета, 1950, № 10, с. 26-35.
Балтова, Ю. Изграждане на книжовна лексика в българския език през Възраждането (сложни съществителни Nomina conkreta). // Известия на Инст. за бълг. език, 1984, № 25, с. 5-30.
Балтова, Ю. Сложните съществителни nomina abstracta в българския книжовен език от периода на Възраждането. // Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. Т. 3. София, 2002, с. 7-51.
Бобчев, С. Какъв беше Гаврил Кръстевич. // Българска сбирка, 1899, кн. 1, с. 5-20.
Бонева, В. "Защото те са за мен най-голямото съкровище". Документи по пенсионирането на възрожденския учител Никола Иванов Бацаров (1881-1882). // Архивен преглед, 2000, кн. 3-4, с. 62-75.
Бонева, В. Американската мечта в българското възрожденско общество. (Литературно-исторически измерения). // Литературна мисъл, 1995/1996, кн. 4-5, с. 65-75.
Бонева, В. Американската революция на Българското възраждане. (Историографски ракурс). // Демократически преглед, 2002, кн. 49, с. 246-252. Също: Властта на медиите. Студии и статии. Шумен, 2003, с.188-198.
Бонева, В. Американските образователни стандарти и развитието на българското девическо образование през Възраждането. // Педагогика, 1997, кн. 4, с. 90-96.
Бонева, В. Балканът в политическото съзнание на българите от епохата на Възраждането. // България в световната история и цивилизации - дух и култура. Варна, 1998, с. 125-134.
Бонева, В. Българската 1844 година. // Родина, 1997, кн. 1/2, с. 137-147.
Бонева, В. Българският ХVІІІ век: Феномени и фактори на промяната // История, кн. 4-5, 2004, с. 37-56.
Бонева, В. Българският църковен въпрос и устройственият събор на Цариградската патриаршия (октомври 1859 - февруари 1860). // Исторически преглед, кн. 1-2, 2007, с. 42-84.
Бонева, В. Българското възраждане в българската историопис. // Електронно списание LiterNet, 03.03.2003, № 3 (40) <http://liternet.bg/publish8/vboneva/istoriopis.htm> (27.09.2007).
Бонева, В. Българското възраждане в терминологичната среда на следдесетоноемврийската историопис. // Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция, София, 10-11 декември 2004. София, 2006, с. 137-148.
Бонева, В. Българското просвещение: идейни измерения на възрожденския култ към знанието. // Педагогика, 2004, кн. 6, с. 95-107.
Бонева, В. Българското църковно-национално движение и българските възрожденски институции (1856-1870). // Държава & църква - църква & държава в българската история. Сборник по случай 135 години от учредяването на Българската екзархия. София, 2006, с. 217-234.
Бонева, В. Българското църковно-национално движение през епохата на Възраждането - периодизация. // История, 2001, кн. 4, с.15-22.
Бонева, В. Васил Хаджистоянов-Берон като историк на политическите движения в Търновско през епохата на Възраждането. // Родина, 1997, кн. ІІІ-ІV, с. 139-144.
Бонева, В. Великденската акция на цариградските българи от 3 април 1860 г. като единодействие на "стари" и "млади". // "Млади" и "стари" в Българското възраждане. Пловдив, 2006, с.136-148.
Бонева, В. Властта на словото във вихъра на въстанието. (Революционните прокламации на българската 1876 година). // Въстанието в Ново село 1876. Сборник с материали от научна сесия в гр. Априлци - май 1986 г. Троян, 1997, с. 208-218. Също: Летописи, 1996, кн. 9-10, с. 187-196.
Бонева, В. Времената са деликатни сега и много тайни носят под крилата си: Шест старозагорски писма от Тодор Шишков и хаджи Господин Славов до Йосиф Дайнелов (1861-1862). // Проблеми на Възраждането в Югоизточна България. Т. 3-4. Варна: Книгоиздателство Зограф, 2005, с. 337-357.
Бонева, В. Възрожденецът Никола Бацаров като деец на църковно-националното движение. // Духовна култура, 2002, кн. 7, с. 18-25.
Бонева, В. Възрожденската проблематика в годишниците на музеите. // История на музеите и музейното дело в България. Плевен, 2003, с. 295-310.
Бонева, В. Възрожденски първосказания // Литературна мисъл, 2000, кн. 2, с. 5-11.
Бонева, В. Възрожденското училищно "законодателство". // Електронно списание LiterNet, 18.11.2007, № 11 (96) <http://liternet.bg/publish8/vboneva/uchilishtno.htm> (18.11.2007).
Бонева, В. Гаврил Кръстевич - един френски възпитаник в Ориента. // La langue et la litterature francaise dans la civilisation mondiale. V. Tirnovo, 1994, pр. 451-459.
Бонева, В. Гаврил Кръстевич за правните, политическите и каноническите аспекти на българския църковен въпрос (1856-1872 г.). // Духовна култура, 1992, кн. 9, с. 18-24.
Бонева, В. Гаврил Кръстевич и Българският 6-ти септември. (Размисли за това как Съединението разпъна един турски паша на кръста на неговото българство). // Съединението на България от 1885 година и националнообединителната програма на българите. Пловдив: Исторически музей, 1995, с. 116-122.
Бонева, В. Гаврил Кръстевич и Българското книжовно дружество. // Списание на Българската академия на науките, 1995, кн. 2, с. 67-73.
Бонева, В. Гаврил Кръстевич на църковно-народния събор 1871 г. // История. Общество. Религия. Шумен, 2003, 141-154.
Бонева, В. Градиво за биографията на Добри Войников. // Известия на държавните архиви. Т. 83. София, 2003, с. 131-150.
Бонева, В. Градиво за историята на българското просвещение в Осман пазар (Омуртаг) през Възраждането (Писма на Стефан Дервентски). // Омуртаг и Омуртагският край. Т. 3. Велико Търново, 2004, с. 99-134.
Бонева, В. Животът и делото на д-р Иван Селимински в българската историческа книжнина. // Исторически преглед, 1991, кн. 12, с. 70-85.
Бонева, В. Заглавията на възрожденските периодични издания говорят. // Демократически преглед. Кн. 37. С., 1998, с. 365-381.
Бонева, В. Иван Касабов като теоретик на възрожденския политически национализъм. // История, 1996, кн. 1, с. 34-41.
Бонева, В. Имената на Българското възраждане. // Историческо бъдеще, 2000, кн. 1-2, с. 158-171.
Бонева, В. Историкът Гаврил Кръстевич. // Исторически преглед, 1993, кн. 4/5, с. 182-209.
Бонева, В. Историческият образ на Раковски в творчеството на Михаил Арнаудов. // Демократически преглед, 1995, кн. 2, с. 259-271.
Бонева, В. Книжовноезиковата дейност на Гаврил Кръстевич и езиковата политика на българския възрожденски елит. // Проблеми на българската езикова политика. Шумен, 2007, с. 94-134.
Бонева, В. Княз Стефан Богориди - един българин от другата страна на Високата порта. // История, 1997, кн. 3/4, с. 72-78.
Бонева, В. Към въпроса за политическите течения в българското църковно-национално движение през епохата на Възраждането. // Участие, 1996, кн. 2, с. 15-18.
Бонева, В. Мемоарът на Александър Екзарх до Великите сили от 23 януари 1843 година. // Исторически преглед, 1997, кн. 2, с. 58-69.
Бонева, В. От Манчестър до Михалци: Даскал Тодор Лука Лефтеров. // Исторически преглед, кн. 5-6, 2004, с. 343-360.
Бонева, В. Още един общински устав от епохата на Възраждането - Тулча, 8 септември 1860 година. // Архивен преглед, 1999, бр. 1-2, с. 31-36.
Бонева, В. Пандели Кисимов в Бесарабия (1862-1865). // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. VІ. В. Търново, 1997, с. 253-264.
Бонева, В. Пандели Кисимов и българската 1878 година. // История, 1998, кн. 1, с. 38-43.
Бонева, В. Петко Славейков и Пандели Кисимов - по следите на едно възрожденско приятелство. // История, 1999, кн. 2-3, с. 67-80.
Бонева, В. Пловдивският 20 декември 1859 година. Към предисторията на Българския Великден. // Минало, 2001, кн. 2, с. 44-48.
Бонева, В. Политикът в расо. Архимандрит Максим Райкович и еволюцията на българския възрожденски политически национализъм. // Максим Райкович - традиции и съвременност. Дряново, 1999, с. 67-82.
Бонева, В. Политическите програми на българската 1867 година. // Българското революционно движение в навечерието на създаването на БРЦК 1869. Съставителство и редакция Михаил Грънчаров. София, 2000, с. 109-117.
Бонева, В. Прошението на цариградските българи за църковно-народен суверенитет от 1856 година и еволюцията на възрожденския политически национализъм. // Духовна култура, 1996, кн. 5, с. 19-25.
Бонева, В. Североамериканската държавност в пространството на възрожденските политически общувания. // Любословие. Кн. 2. Шумен, 1997, с. 83-96.
Бонева, В. Три "повелителни писма" на Шуменската община. Към историята на възрожденската градска култура. // Българска етнология, 2003, кн. 1, с. 82-95.
Бонева, В. Учителят Димитър Витанов. (Щрихи от портрета на един забравен възрожденец). // Педагогика, 1998, кн. 8-9, с. 102-117.
Бонева, В. Френската сватба в Шумен през 1875 година. // Исторически преглед, 2002, кн. 3-4, с. 245-265.
Бонева, В. Христо Коларов, Спиридон Палаузов и Българското възраждане. // България, Българите и техните съседи през вековете. Изследвания и материали от научната конференци в памет на доц. д-р Христо Коларов. Велико Търново, 2001, с. 508-518.
Бонева, В. Църковно-национално движение през Възраждането в българската историческа книжнина. (С оглед творчеството на Кирил Патриарх Български). // Сборник в чест на Кирил Патриарх Български. По случай 100 години от рожедението и 30 години от неговата смърт. Пловдив, 2001, с. 84-91.
Бонева, В. Църковно-националното движение през епохата на Възраждането в българската мемоаристика. // Светогорска обител Зограф. ІІІ. В памет на акад. Димитър Ангелов. София, 1999, с. 246-256.
Бонева, В. Шуменецът Величко Христов като деец на църковно-националното движение през Възраждането. // Християнската традиция и царската институция в българската култура. Шумен, 2004, с. 117-128.
Бонева, В. Юристът Гаврил Кръстевич - щрихи от портрета на един забравен възрожденец. // Правна мисъл, 1993, кн. 4, с. 106-108.
Бужашки, Е. Българската община в Цариград и политическите течения в нея. // Известия на Българското историческо дружество. Т.37. С., 1985, с.29-86
Българският политически център в Париж през 40-те годени на ХІХ век. // Сборник в чест на акад. Хр. Христов. С., 1976, с. 68-88.
Бъчварова, Н. Димитър Мутев – виден български възрожденски просветител, възпитаник на немските университети. // Българо-германски отношения и връзки. Т. 3., 1981, с. 27-37.
Ванков, Н. Ив. Националната борба и нашето училище до Освобождението ни / Н. Ив. Ванков. // У ч и т е л, 8, 1901, № 9, с. 650-660.
Ванков, Н. Ив. Училищното движение у нас и педагогическата ни литература през турско време. /Н. Ив. Ванков. // У ч и л и щ е н п р е г л е д, 4, 1899, № 12, с.1362-1391.
Велчев, В. Неизвестен последовател на Паисий Хилендарски. // Език и литература, 1956, № 6, 446-458.
Възвъзова-Каратеодорова, К. Н.Попов. Документи за четническото движение 1867/68г. // известия на НБ” Кирил и Методий”-София. Т.ІХ (ХV). С., 1969
Възвъзова-Каратеодорова, К. Тодор Бурмов. // Радетели за просвета и книжнина. София, Народна просвета, 1986, с. 282-291.
Вътов, В. Възгледите на Гаврил Кръстевич за книжовния език и за неговото правописно устройване. // Български език, 1984, № 4, с. 357-365.
Вътов, В. Радетел за “сладкодумна чистобългарска реч” и за просветение на българите” (по повод 100-годишнината от смъртта на д-р Иван Богоров). // Проглас, 1993, № 1, с. 104-109.
Георгиева, Е. Опит за интерпретация на книжовните прояви при изграждане на новобългарския книжовен език през периода на Българското възраждане. // Български език, ХХХ, 1980, № 1, с. 16-24.
Геров, Н. Доклад на Найден Геров до руското посолство в Цариград. // Геров, Н. Из архива на Н. Геров. Т. 1. София, 1911, с. 19, 230-231.
Глушков, Хр. Дейността на българската емиграция във Влашко и Молдова през Кримската война (1853-1856). // Известия на военноисторическото дружество, т.28. 1979. С. 97-115
Димитров, А. Българският периодичен печат в Цариград в условията на османската политическа действителност. // Исторически преглед, 1991, № 9, с. 17-35, № 10, с. 21-37.
Димитров, А. Социално-политически функции на новобългарското училище през епохата на възраждането. // 1300 години България и българското образование. София, 1983, с. 176-180.
Димитров, Ф. Софийският възрожденец Сава Филаретов през Кримската война. // Славяни, 1955, № 5, с. 9-11.
Доросиев, Лука Иванов. Материали за изучаване на учебното дело в България Кн. 1. Нашите класни, средни и специални училища преди Освобождението. // Лука Иванов Доросиев. - С. : Държ. Печ., 1925. – 240 с.
Драгнева, Ж. Публицистиката на П. Р. Славейков и утвърждаването на българско национално самосъзнание. // Българската нация през възраждането. Т. 1. София, 1980, с. 425-446.
Драгова, Н. Културни центрове на българите през ХVІІІ и началото на ХІХ век. // Studiabalcanica, 1980, № 15, с. 5-39.
Драгова, Н. Формиране на българските историци през ХVІІІв. // Studia balcanica, кн.14. С., 1979. с.127-140
Ескенази, Ж. Езикознанието и книжната продукция на Възраждането (1806-1978). // Библиотека, 2008, № 2, с. 29-33.
Жерев, С. Г. С. Раковски и българският книжовен език от средата на XIX в. // Георги Стойков Раковски. Съчинения в четири тома. Т. 4. София, 1988, с. 500-515.
Жерев, С. За традицията в българския книжовен език. // Български език, 1979, № 3, с. 69-74.
Жечев, Т. Гаврил паша или Кръстевич. // Българският великден или страстите български. София, Народна младеж, 1976, с. 280-295.
За някои особености и фактори на образуването на българската нация през първата половина на ХІХ в. // Изв. Инст. ист., т. 16-17, 1966.
Златарски, В. Въстания и опити за въстания до средата на ХІХв. // България 1000 години. 927-1927., С., 1930
Златарски, В. Н. Към въпроса за тъй наречените преправки на Паисиевата история. // Периодическо списание на БКД, кн. 59, 1899, с. 723-757
Злетарски, В. Първите “български депутати” в Русия. // Българска историческа библиотека. С., 1928, кн.3 с.110-128
Иванова, М. Проблеми на българското преводознание през Възраждането (третата четвърт на ХІХ в.). // Изследвания върху съвременния български книжовен език и неговата история. София, БАН, 1983, с. 31-59.
Йонков, Х. Димитър Мутев. // Радетели за просвета и книжнина. София, Народна просвета, 1986, с. 136-142.
Йонков-Владикин, Н. Евстатий Пелагонийски. // Духовна култура, 1929, № 39, с. 45-66, № 40, с.135-157.
Калчев, Ц. Един учен българин. // Илюстрация светлина, 1924, № 10, с. 11.
Каролев, Р. М. Н. Хр. Папаузов. Черти от политическата му деятелност. // Период. спис. 1900. №61, с.166-198
Кенанов, Д., А. Петков. Мердански сборник от XIX век с непълен препис на "История славянобългарска". // Литературна история, 1988, кн. 17, 58-66.
Кепов, И. Гаврил Кръстевич. // Български писатели. Т. 2. София, 1929, с. 197-211.
Кираджиев, Г.А. Нашата школа и нашата школска книга до Освобождението / Г. А. Кираджиев. // А р х и в на М-вото на нар. Просвещение, 3, 1911, № 3, с. 45.
Киселков, В. Към биографията на Софроний Врачански. // Ист. преглед. год. ХVІІ, 1961, кн.5; с.75-78
Конобеев, В. Д. Проекти за държавно устройство на България 1876г. // Българското възраждане и Русия. С., 1981, с.121-140
Константинова, З. Българската журналистика до 1878. // Константинова, З. и Ф. Панайотов. Из историята на българската публицистика (до 1878 г.). София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1991, 130 с.
Лакова, М. Гаврил Кръстевич. // Строители и ревнители на родния език. София, 1982, с. 158-163.
Маждракова-Чавдарова, Д. Движението в защита на българския език през Възраждането и културно-националното самоопределение. // Българската нация през Възраждането. Т. 2, София, 1989, с. 90-114.
Маждракова-Чавдарова, О. Българското национално представителство – идеи и опити за създаването му (40-те – 60-те години на ХІХв.) [Първа част.]. // Исторически преглед, 1993, кн.2, с.3-35
Маринов, Д. Политически движения и въстания в Западна България (Видин, Лом, Белоградчик и Берковско). // Сб. Нар. Умотворения. Кн.2 С., 1890, с.54-92
Марков, Г. Черти на възрожденската литературна критика. // Септември, 1981, № 3, с. 185-208.
Милкова, Ф. Сан-Стефанският мирен договор. // Освобождението на България. БАН, 1982, с.65-74
Минкова, Л. Сава Филаретов – просветител, дипломат и публицист. // Векове, 1974, № 2-3, с. 5-18.
Минчева, А. Ролята на традицията при възникването на новобългарския книжовен език. // Годишник на СУ. Фак. по слав. филолог. Езикознание, 77, 1987, № 1 (за 1983), с. 75-123.
Мишев, Д. Възраждане чрез печата. // България 1000 години. 927-1927. Т. 1. София, 1930, с. 601-663.
Младенов, С. Иван Богоров. // Библиотека Български писатели, Т. 1, 1929, с. 189-214.
Начов, Н. Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877 г. // Сборник на БАН. Клон ист.-филол. и филос.-обществ. 10, 1921, № 15, с. 1-132.
Начов, Н. Цариград като културен център на българите до 1877 г. // Сборник на БАН, 1925, № 19, с. 1-208.
Недков, Б. Браилските бунтове (1841 – 1842). Турски документи. // В памет на академик Михаил Димитров. Изследвания върху българското възраждане. С. 1974, с.697-734
Орешков, П. Неизвестна преписка на манастирите Соколски и Рилски с Н. Хр. Папаузов 1845 – 1854. // Сборник на БАН, кн. ХХХVІ, 2. С., 1941.
Орловски, С. Из историята на учебното дело в Русе до Освобождението. // Училищен преглед, 1906, № 10, с. 10-76.
Панайотов, Ф. География на възрожденската ни фурналистика. // Българско медиазнание, 2, 1998, с. 364-379.
Парижков, П. “Черноработници” за духовната пробуда на народа. Щрихи към социалнопсихологическия портрет на българския книжар от епохата на Възраждането. // Трудове на Колеж по библиотекозн. и информац. технологии, 2, 2003, с. 213-222.
Парижков, П. Полифункционалният модел на българската възрожденска книжарница. // Трудове на Колеж по библиотекозн. и информац. технологии, 2, 2003, с. 183-188.
Паскалева, В. За началния етап в образуването на българската нация. // Истор. пр. гд. ХVІІІ, 19621 кн. VІ. С. 29-52.
Паскалева, В. Развитие на градското стопанство и генезисът на българската буржоазия през ХVІІІ век. // Паисий Хилендарки и неговата епоха. С., 1962, с. 51-84.
Пенева, Ив. Възрожденската съдба на “История славянобългарска”. Култура и общество. т. ІІ. // Studia balcanica. кн. 22. С., 1994, с. 231-257.
Петков, П. Ст. За горната хронологическа граница и за понятието “Българско възраждане”. // История, 2001, № 2-3, с. 55-67.
Петков, П. Ст. История и култура на България в дати. Възраждане. Съавтори: Ив. Радев, Р. Радев, Е. Налбантова. В. Търново: Слово, 1997, 368 с.
Правдомирова, Д. Бележити възрожденски книжовници с принос в библиографията. // Библиотекозн., библиогр., книгозн., 6, 1996, с. 99-106.
Правдомирова, Д. Поглед към 150-годишното битие на българската библиография. // Библиотека, 2002, № 4-5, с. 48-57.
Първев, Х. Из наченките на българските граматически разсъждения през Възраждането. (“Писма за някои си мъчности на българско-то правописание” от Гавриил Кръстьович). // Български език, 1961, № 2, с. 131-139.
Савов, С. Забравеният възрожденец. // Родна реч, 1991, № 9-10, с. 36-38.
Снегаров, Ив. Един препис на Паисиевата история в Преображенския манастир. // Македонски преглед, 13, 1942-1943, № 2, 85-124.
Спомени на Д. Ценевич. // Известия на Българското историческо дружество, 21, 1945, 123-135.
Стефанов, Г. “Стара планина” – един български вестник в навечерието на Освободителната война. // Известия на НБКМ; т. ХVІ (ХХІІ). 1981. с. 137-165.
Станева, К. Създаване на национална читателска аудитория през Възраждането. // Литературна мисъл, 1983, № 11, с. 17-29.
Станков, В., М. Иванова. За ролята на фактора традиция при изграждането на новобългарския книжовен език (в съпоставка със сръбския книжовен език). // Български език, 1993/94, № 5-8, с. 426-436.
Стойков, С. Ив. Богоров и чуждите думи в българския език. // Език и литература, 1946, № 2, с. 5-12.
Стоянов, В.Д. Няколко исторически бележки за началото на драматическото изкуство в България / В. Д. Стоянов. // Д н е в н и к, 5, № 1599-1602, 1608, 1610, 18-31 дек. 1906.
Стоянов, М. Български старопечатни книги. // Известия на НБКМ (за 1952 г.), 1953, с. 199-238.
Стоянов, М. Преписи на Паисиевата “История славяноболгарская”. // Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962, 557-596.
Страшимиров, Д. Комитетско десетилетие (епоха на комитетите) 1866 – 1876. // България 1000 години. 927-1927. С. , 1930.
Таринска, С. Иван Богоров. // Бележити българи, Т. 3. София, 1969, с. 222-229.
Тодоров, Ил. Жеравненският препис на “История славеноболгарская”. // Известия на Народната библиотека “Кирил и Методий”. Т. 16 (22), 1981, 19-59.
Тодорова, Т. Български следовници на Гутенберг. Възрожденското списание “Български книжици” – част от историята на българското книгопечатане. // Наука, 2000, № 5, с. 20-23.
Тодорова, Т. Езиковата дискусия за членуването в сп. “Български книжици” (1858-1862). // KulturaBulgarska w naszych oczach. Materialy z miedzynarodowej konferencji studenckiej. Poznan, 2004, р. 125- 129.
Тодорова, Т. За сътрудниците във възрожденския периодичен печат. (Наблюдения и бележки). // Седма национална научна конференция “Библиотеки – четене – комуникации”, 21-22 ноември 2008. Велико Търново, УИ “Св. Св. Кирил и Методий”, 2009, с. 66-72.
Тодорова, Т. Й. База данных для возрожденческого журнала “Болгарские книжицы” (1858-1862). // Пятая международная научно-практическая конференция “Исследование, разработка и применение высоких технологий в промышленности”, 28-30 апреля 2008, София, Петербург, 2008, с. 121-122.
Тодорова, Т. Книгите и четенето в сп. “Български книжици” (1858-1862). // Издател, 2006, № 4, с. 30-33.
Тодорова, Т. Отражение на идеите на европейското езикознание в сп. “Български книжици” (1858-1862). // Kulturowe konteksty integracji europejskiej. Gniezno, 2004, р. 169-177.
Тодорова, Т. Спомоществователството и сп. “Български книжици”. // ”Книгата и “безкнижната цивилизация”. Трета нац. науч. конф. с междунар. участие. София, 2006, с. 215-224.
Тодорова, Т. Христо Г. Данов – живот в служба на книгата. // Наука, 2001, № 6, с. 70-73.
Трайков, В. Основни насоки в идеологическите течения на балканските национални движения. // Studia balcanica. кн.14. проблеми на балканската история и култура. С., 1979. с. 216-281.
Трифонов, Й. Васил Друмев – Климент Браницки и Търновски: Живот, дейност и характер / Й. Трифонов. – С. : БАН, 1926. – Х, 208 с. Унджиева, Ц. Сава Филаретов. // Бележити българи. Т. 3. София, 1969, с. 267-277.
Уста–Генчев, Д. Документи за историята на последния Български централен революционен комитет в Букурещ. // Изв. ист др-во, 7-8, 1928. стр. 227-252.
Фонтон. Хумористични, политически и военни писма. // Българска историческа библиотека, ІV, 1931, кн. ІІ и ІІІ.
Харалампиев, Ив. Още за книжовника Влад Гладичов и за неговия препис на Паисиевата история. // Език и литература, 1978, № 5, 54-63.
Христов, Хр. Българския въпрос на цариградската конференция. // Освобождението на България. С. 1970, с. 40-90.
Христов, Хр. За ролята на българската буржоазия в националната революция. // ИП. 1977, кн. 3, с. 91-97.
Цанев, Д. Съзнание за етническата принадлежност на българите през довъзрожденския период и ранното възраждане (ХV – ХVІІІ в.). // Страници от българската история. Събития, размисли, личности. т. 1. С., 1993. с. 41-55.
Цанев, Д. Национално образователния процес и етнорелигиозното самосъзнание на българите през Възраждането. // Страници от българската история. Събития, размисли, личности, Т. 1. С., 1993, с. 56-65.
Цанев, Д. Историческото съзнание за славянски произход на българите през Възраждането. // Страници от историята на България. Събития размисли, личности. т. 1. С. 1993. с. 66-79.
Цанков, Хр. Нашият театър преди Освобождението. / Хр. Цанков. // М л е ч е н п ъ т, 1, 1924, № 2, с. 56-58.
Чилингиров, Ст. Към историята на Шуменските читалища./ Ст. Чилингиров. // Ш у м е н с к и в е с т и (Шумен), № 38 и 39, 22 и 29 май 1925.
Шарова, Кр. Българският революционен комитет – 1875 г. // Българското възраждане. Идеи, личности, събития. т.1. С., 1995., с. 46-55.
Шарова, Кр. Втората българска легия в Белград (1867 – 1868). // В памет на акад. Михаил Димитров.С., 1974.
Шарова, Кр. Български дипломатически акции пред Европа в началото на 40-те години на ХІХ век. // България и европейските страни през ХІХ и ХХ век. С., 1975. с. 27-48.
Шарова, Кр. За задачите и функциите на БРЦК (Привременното правителство и Централния комитет- 1870 – 1872 г.). // ИДА. т. 57. С., 1989 г. С., 25-52.
Шарова, Кр. Привременното правителство в Балкана и Комитетът в Букурещ през 1868 г. // Ист. Пр. 1988, кн. 9 с. 19-40.
Шарова, Кр. Централизирано ръководство на революционните сили 1858-1867. // Изв. държ. арх. т. 38. С., 1988. с. 39-98.
Шатохина, Е. М. Балканската политика на Русия и българското националноосвободително движение през първите години след Кримската война. // Българското възраждане и Русия. С., 1981, с. 363-391.
Шишманов, И. Константин Г. Фотинов, неговият живот и неговата дейност. // СБНУНК, кн. 9, 1894.
Янкова, Иванка. Библиотеките през Българското възраждане. // Професия. Поприще. Призвание. – София : НБКМ, 2008, с. 119-126.
Янкова, И. Българското възраждане като културен процес. // Библиотечни дискурси. Юбилеен сборник, посветен на 60 годишнината на Ал. Дипчикова. София, НБКМ, 2006, с. 185-192.
Янкова, Иванка. Социологическо, историческо и политологическо изследване на биографията на възрожденските градове и ролята им за формиране на самосъзнание за българска и европейска индентичност // Globalization, Digitization, Access, andPreservationofCulturalHeritageConference: Papers from the International conference Sofia, Bulgaria, 8-10 November 2006. - София, 2007, р. 443-447.
Янкова, Иванка. Новобългарското училище през Възраждането // Пета национална научна конференция с международно участие “Кирилицата в духовността на европейската информационна цивилизация”, София, 1 ноември 2007. І София : За буквите – О писменехъ, 2008, с. 543-553.
