Книгите на ап. Йоан: Книгите и богословско изучаване на написаното от ап. Йоан
УРОК 3: ПРОЛОГЪТ (1:1-18) И ВЪВЕДЕНИЕТО (1:19-51)
Изтегляне 2.3 Mb.
|
УРОК 3: ПРОЛОГЪТ (1:1-18) И ВЪВЕДЕНИЕТО (1:19-51) 1. Пролог38 (1:1-18) Прологът слага началото на страниците на евангелието от Йоан. Той предоставя богословска гледна точка, призма, през която да разбираме евангелието. В него Словото се разкрива като извечно съществуващия създател Бог, като едно във връзката Си с Бога. Прологът се развива и във въплъщението Словото навлиза в творението като откровение на Бога представено в човешко тяло. Той се открива като част от божественото взаимоотношение Отец-Син. Това Слово е Синът, Който открива славата на Отец (1:14, 18) и носи спасение на хората. В Своята мисия Христос, Синът, идва при Своите, но те Го отхвърлят. На онези, които Го приемат, Той дава правото да станат Божии деца (Йоан 1:12). За литературната структура на пролога се спори.39 В това въведение ще използваме просто разделяне на три части: 1) Словото като извечно съществуващ Създател, 2) мисията на Словото в идването на земята и 3) Словото, което разкрива едновременно Отец и Сина. Прологът е необходима основа, която придава баланс на цялото евангелие. В него се откриват произхода, извечното съществуване и съзидателната мощ на Словото. Той навлиза в творението, живее сред хората и им открива Бога. В главната част от текста Йоан обяснява живота и делото-откровение на Христос. Евангелието завършва със завръщане на Исус при Неговия Отец чрез кръста. Прологът прави пълен цикъл, тръгвайки от преди сътворението, през земния живот на Христос и завършвайки с Неговото завръщане при Отец.40 В пролога се въвеждат редица ключови теми, които присъстват в Йоан 1-21 гл.41
Прологът не е изчерпателно въведение към цялото евангелие. В него не се споменава Святия Дух42 и няма директно позоваване на кръста. Прологът ни разкрива Исус като уникалния Син (Йоан 1:14, 18; 3:16; І Йоан 4:9). Той е уникален, защото седи в лоното на Отец и Го познава отблизо. Уникален е, защото единствен разкрива Отец на хората (Йоан 14:6). Уникален е, защото е Синът дошъл в плът. Уникален е, защото е единственият път до Отец. Уникалният Син разкрива голямата Божия любов към грешните, защото Неговия единствен Син е издигнат на кръста. Целта на откровението е всички, които Го приемат, да станат Божии деца. А като Божии деца, братя на Исус, и те ще имат живот в Неговото име. 1.1. Словото в сътворението и провидението (Йоан 1:1-5) В стих 1 и 2 Словото е описано като Бог по отношение както на Своето естество, така и на Своята личност. В стихове 3 и 4 Словото е обрисувано като Бог чрез Неговите дела. Ап. Йоан набляга, че Исус е предвечно съществуващия създател Бог. В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога (Йоан 1:1-2). В начало: Йоан се позовава на Битие 1, като показва връзката между Стария и Новия завет. Посланието на Новия завет е построено върху посланието на Стария завет. Битие предава историята на сътворението на света и тук Йоан ни казва, че преди сътворението, съществува Словото. В начало въвежда абсолютно твърдение, което се отнася за периода преди сътворението. Словото, Господ Исус, е извечно съществуващ. Той съществува преди сътворението и Той е създателят на всичко. В Битие четем: В началото Бог сътвори небето и земята (Битие 1:1). Йоан променя изречението на В начало беше Словото. Словото съществува преди сътворението. Творението се появява единствено с посредничеството на Словото. В по-късен момент в евангелието Йоан показва, че в Исус Бог пре-сътворява, създава отново, света.43 Словото: Названието „Слово” е използвано само два пъти (Йоан 1:1, 14) и то само в пролога. В Стария завет44 Словото е Божието средство за сътворение, откровение и осъждение. Той е себеизява на Бога. Бог е познат в делата на Словото и чрез тях. Бог казва, говори и светът се създава, затова понятието Слово обозначава Божията ефективна сила в сътворението (Бит. 1:3 и сл.; Пс. 33:6). Словото също така е свързано с откровение. То идва при Моисей и му дава Закона (тема повторена в Йоан 1:14-18), идва и чрез пророците (Ер. 1:4; Ис. 9:8; Езек. 33:7, Амос 3:1, 8). Словото контролира, избавя и съди всички хора (Пс. 107:20; Ис. 55:9-11). В евангелието Словото идва в човешки образ. Защото е Словото, откровението на Христос е истинско. Само Той говори думи на вечен живот. Защото е Словото, Той е истинското откровение на Отец. Йоан употребява слово като всеобхватно понятие. Словото обобщава цялото служение на Исус.45 Всичко, което казва и върши Исус, е великото откровение на Отец. Исус не просто ни казва нещо – Той е откровението. Онези, които виждат Исус, виждат Отец. Словото беше у Бога и беше Бог. Двете идеи са здраво свързани. В Новия завет у често се употребява за лични взаимоотношения (Марк 6:3 – „в”; 14:49 – „при”; ІІ Кор. 5:8 – „у”; Филем. 1:13 – „при” – бел. пр.). Logos има лично взаимоотношение у Бога.
Написано в обстановката на юдейския монотеизъм откровението на Исус произтича, развива и разтяга юдейското богословие до краен предел. Словото при сътворението (Йоан 1:3-4)
В Битие творението се появява чрез Божието изговорено слово. В пролога за Словото се казва, че е създало всичко. Бог създава в и чрез Исус Христос (Йоан 1:10, 17; 3:17; 14:6; І Йоан 4:9). Творението е Божие дело и Йоан го изтъква както утвърдително, така и отрицателно. Положително: Всичко това стана чрез Него. Отрицателно: и без Него не е станало нищо от това, което е станало (Йоан 1:3). Накратко Словото е Божият изключителен посредник при сътворението, като върши делата на самия Бог, така че „Всичко, което може да се каже за Бога, може да се каже и за Словото” (Morris 1995.68). Той е „... Божия съзидателен посредник, представлява продължение на самата личност на Бога, като Този, чрез когото става ефективна Божията съзидателна сила.”46 1.2. В Него беше светлината, живота на хората Исус е живот и светлина. Животът е атрибут на Бога. Единствено Бог има живот в Себе Си. Исус е светлината, затова Той споделя самосъществуващия живот на Бога. Споделя атрибутите на самия Бог и отразява и получава Своя живот от Отец (Йоан 5:26). Като въплътената светлина Той разкрива Божията слава на хората. Исус е истинският източник на живот (Йоан 11725; 14:6; 20:31) и светлина (Йоан 8:12; 9:5) и това е жизненоважна тема в евангелието на Йоан. Той е посредник на живота и светлината в първоначалното творение и в Своето дело носи светлина и живот чрез откровението и спасението (Йоан 8:12; 9:5; 11:25; 14:6). Той е единственият посредник както на сътворението, така и на спасението. Никой не идва при Отец освен чрез Него (14:6). Той е светлината, която огрява тъмния свят. Чрез Своето възкресение Той е животът на света. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана (Йоан 1:5). Исус е светлината в две отношения. При първоначалното творение Той прави светлината да огрее в тъмнината (Бит. 1:1-3; Йоан 1:3-4). Като създава светлината Той премахва тъмнината в първоначалното творение. По един още по-велик начин разкриващата и спасителна светлина преодолява нравствената тъмнина в падналия грешен свят. Старият завет обещава, че Месията ще донесе светлина (Ис. 9:2; 4276-7; 49:6; 60:1-5) и Исус изпълнява тези обещания. Тъмнина се отнася също както до първоначалното твърдение, което е в мрак, така и до тъмнината на нравствената област в падналия свят (Йоан 3:19; 8:12; 12:35, 46; І Йоан 1:5-6; 2:8, 9, 11). Тъмнината не разбира светлината (Йоан 1:10-11). Естественият човек е в тъмнина и защото делата му са зли, той обича тъмнината (Йоан 3:19). Исус е Божието откровение и заблестява в тъмнината, изобличавайки нечестивите (Йоан 3:20). Нечестивите отхвърлят и се противопоставят на светлината (Йоан 1:5, 10-11), но не могат да я победят. 1.3. Откровението, отхвърлянето и отговорът спрямо светлината (Йоан 1:9-13) В средната част на пролога (ст. 5-13) Йоан се насочва към величието на делото на Исус и същината на Неговата мисия. Апостолът започва с контраст между Исус и Йоан Кръстител. И учи, че Йоан не е светлината, а е свидетелствал за по-великата светлина. Йоан развива темата по-късно при описанието на служението на Кръстителя в Йоан 1:19 и сл. В Йоан 1:9-13 авторът обяснява мисията на Исус. Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света. (10) Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. (11) При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. (12) А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т.е. на тези, които вярват в Неговото име; (13) които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога (Йоан 1:9-13). Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света. Йоан не говори за пряко вътрешно осветяване от Бога, по-скоро понеже е истинската светлина Исус влиза в първоначалното творение, за да свидетелства за светлината (Йоан 1:10-13). Светлината в старото творение и в Стария завет е временна и предварителна, сочи към изпълнението на окончателното откровение на светлината като Сина. В абсолютен смисъл Исус е истинската светлина, Божията светлина. Идваше на света. Исус е преди света, от горе и идваше на света. По-късно Той ще се върне при Отец. Съществителното име свят се среща седемдесет и осем пъти в Йоан и има редица значения. Може да се отнася до естественото творение, до група хора, система от нечестие или света в бунт против Създателя Бог (Йоан 1:10; 7:7; 14:17, 22, 27, 30; 15:18-19; 16:8, 20, 33; 17:6, 9, 14). Тук в стих 10 смисълът е отрицателен – картината е на света в бунт против Бога и отчужден от Него, враждебен на Него, служи на друг господар, на дявола. Това е най-честата употреба на тази дума. Цялото творение принадлежи на Исус. Той идва в света, създаден от Него. Идва при Своите, юдеите, и те Го отхвърлят. В историята на изкуплението юдеите неколкократно отхвърлят Бога и при последното голямо откровение виждаме тяхното окончателно отхвърляне (Ис. 65:2-3; Ер. 7:25-26). С отхвърлянето на Христос Израил показва, че подобно на останалия свят, се намира в тъмнина. Разказът за юдейското отхвърляне започва в глава 5: Исус е отхвърлен от юдейските водачи (Йоан 5), от множествата (Йоан 6), от Своето семейство (Йоан 8) и дори от Своите ученици (Йоан 18). Апостолът набляга на отхвърлянето на Исус в края на Неговото публично служение (Йоан 12:37-41). Големият грях на Израил не е неспазването на закона, а неприемането на Исус. Неговото идване предлага само две възможности: приемане или отхвърляне. Компромис не може да съществува, тайни ученици няма (Йоан 12:42-43). Евангелието призовава всеки един от нас в ясно определена посока. Остатък от юдеите вярва в името на Христос. Въпреки че в центъра на евангелието стои връзката на Исус с Израил, Неговото служение дава обещание, че благовестието ще се разпространи отвъд Израил до народите (Йоан 12:32). Вече всички, които вярват в Неговото име, ще получат обещанията (Йоан 2:23; 3:18; І Йоан 3:23; 5:13). Изразът вярват в Неговото име означава да се доверят на Исус, да поверят себе си на Него какъвто се е открил и да Го изповядат пред хората. Тези, които правят това, вече имат привилегията да станат Божии деца. 1.4. Славата на Словото станало плът (1:14-18) В последната част на въведението Йоан се връща към откриването на Словото. Бог е вечен (Йоан 1:1), невидим (Йоан 1:18) и Дух (Йоан 4:24), затова Той трябва да се открие на хората. Исус е наречен Словото в стих 1 и за втори път Йоан го нарича така в стих 14. Апостолът показва, че извечно съществуващият Създател-Словото, себеизявата на Бога, става плът. Освен това представя, че идването на Христос в човешки образ (Йоан 1:14) е толкова велико, колкото и делото на първоначалното сътворение (Йоан 1:1). При въплъщението Словото в цялата Своя пълнота се открива като уникален, нямащ равен на себе си Син. И Словото стана плът и живя между нас. В човешкия образ Той е видим за хората и разкрива славата на Отец. Неговото идване разкрива на хората както Отец, така и Сина. Това е най-висшето откровение на Бога, по-велико и по-ясно от всяко друго до този момент в Писанието (Евр. 1:1-2). Единствено в плът Бог може да се открие. „Бог избира да се изяви на хората, окончателно и най-после, в реален, действителен човек: когато ‘Словото стана плът’, Бог стана човек.”47 В Йоан 1:14-18 евангелистът съпоставя откровението дадено чрез Моисей с откровението чрез Христос. Кьостенбергер48 развива контраста между Изход 33-34 гл. и Йоан 1:14-18 по следния начин:
Словото стана плът: Йоан използва думата плът, а не тяло или човек. Тази декларация не означава, че като става плът Словото се променя и от Бог се превръща в човек, нито пък че Исус само изглежда в плът. По-скоро извечно съществуващият Бог приема плът, за да бъде вече Богочовек (І Йоан 4:1-3; ІІ Йоан 1:7). Живя между нас (или Той пребиваваше временно между нас): Обитавам буквално означава разполагам шатрата си. В Изход 40:34-35 Бог се среща с Моисей в шатъра за срещане. Исус в плът е новата и по-велика скиния, новия храм на Бога (Йоан 2:18-22). Той поставя началото на нов период, в който най-накрая Бог и човекът ще пребивават заедно завинаги в новото творение (Откр. 21:3). Видяхме славата Му: Йоан продължава да съпоставя откровението на Христос с това на Моисей. Моисей вижда Божията слава (Изх. 34:29, 35; ІІ Кор. 3:6-18). Славата на Бога се намира в скинията и в храма, но при въплъщението Божията слава вече обитава в Исус, в Неговата плът. Исус винаги търси Божията воля или Божията слава (Йоан 5:41; 7:18; 8:50). Като търси Божията слава, Той носи слава на Себе Си. Исус притежава слава отпреди въплъщението и после се завръща в тази слава (Йоан 17:5, 24). На земята Христос показва Своята слава чрез знаменията, които извършва (Йоан 2:11; 11:4, 40), но на кръста се изявява по-специално славата на Исус (Йоан 12:23-33; 13:31-32; 14:13; 17:1, 4-5). Иронично е, че Божията слава вече може да се види в слабата човешка плът. Единородния от Отца: В стих 1 връзката между Исус и Бог е изразена чрез фразата у Бога. В откровението на въплъщението този израз е променен на по-близкото Отец и Син. Исус е уникалният, единствен по рода си Син на Отец. Гръцкото понятие monogenes означава един-единствен Син (Лука 7:12; 8:42; 9:38) и понякога се превежда възлюбен Син или единороден Син. Старозаветният произход на този израз идва от Авраам, който принася своя единствен син в жертва пред Бога (Бит. 22:2, 12, 16). Исаак е тип на Христос. Исус е изпълнението на Божиите обещания, прототипа (Йоан 3:16). Исус няма равен на себе си, понеже е единственият Богочовек. Той е единственият, чрез когото хората могат да достигнат Отец (Йоан 14:6) и няма подобен понеже е Божието Агне, което изпраща Духа. Той единствен изявява Божията слава. Исус е уникалният Син на Отец, който единствен може да разкрие Отец на хората. Пълно с благодат и истина: Божията слава се открива в благодат и истина чрез Исус. Моисей вижда част от Божията слава, отразяваща изпълнението на Божия завет на благодат с човека. В Изход 33-34 Моисей моли Бога ...Покажи ми, моля, славата Си (Изх. 33:18). А Господ му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля (Изх. 33:19; 34:5-7). В Йоан 1:14:18 се разкрива кулминацията на надеждата от Изход 33-34. В откриването на Исус в плът ние вече виждаме Божията слава, пълна с благодат и истина, разкриваща Неговата благост, състрадание, щедра любов и вярност. Откриването на истината е изразена в заветни и лични понятия. Исус е изпратения от Бога, изпълнението на завета (Изх. 33, 34). Той е Синът. Откровението на истината не е абстрактно понятие, а лично. Да отхвърлиш Христос е да отхвърлиш истината и Бога. (14)... пълно с благодат и истина... (16)... защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат. Стих 16 надгражда върху стих 14. Исус е пълен с благодат и истина и в Неговото идване се вижда пълнотата на Божията благодат. В Него и от Неговата благодат ние получаваме благодат: благодат върху благодат. На гръцки този израз може да се прочете и благодат върху благодат (свръхизобилие от благодат)49, тоест новата благодат на благовестието, която заменя старата благодат на Стария завет.50 Понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос: Този стих съдържа едновременно паралел и контраст. Благодатта на Бога дадена чрез Моисей в закона е сравнена с благодатта в благовестието. И законът, и откровението на Христос пред Израил показват Божията милост. Йоан също така противопоставя двете откровения. Благодатта в откровението на закона е заместена от по-великата благодат на благовестието. Благодатта и истината разкрити в Христос е последното и пълно откровение на благодатта на благовестието. Този контраст описва закона само като даден, но самият Христос идва в плът и пребивава между нас. В Йоан законът сочи към Исус (Йоан 5:39) и Моисей е обвинителят (Йоан 5:45). Следователно да се разчита на закона е смърт. Обратното да се гледа към Христос, по-великото откровение, е живот. Въпреки това откровението на Моисей е благодатно, по-великата благодат, благодат върху благодат, е дошла. Това е първото място, където се използва названието „Исус Христос”, единственото друго споменаване е в Йоан 17:3. Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви (1:18). Никой никога не е видял Бога: До известна степен Бог се открива на Моисей. Моисей вижда Бог отзад, но не и Неговото лице (Изх. 33:20). В този по-тесен смисъл Моисей говори с Бога лице в лице или уста с уста (Числа 12:8; Вт. 4:12; ср. І Тим. 1:17). В Стария завет Бог не може да бъде видян (Съд. 13:21-22; Йов 13:11). Пророк Исая също получава частично откровение за Бога и е развълнуван (Ис. 6:1-5). За греховния човек виждането на Бога би довело до смърт (Изх. 33:20; Вт. 4:12; Пс. 97:2) (виж Carson, 134), но Исус, единственият Бог, Който е от дясната страна на Отца, изявява Неговата слава. Исус прави това ясно в Йоан 5:37 и 6:46. Откровението вече е толкова ясно, че Йоан казва Който е видял Мене, видял е Отца (Йоан 6:46; 14:9). Който е в лоното на Отца може да се преведе и на Неговите гърди, което говори за близост, любов, познаване и разбиране. Уникалната близост означава, че Той единствен може да открие Бога. Неговият достъп е далеч по-голям от този на Моисей. Кьостенбергер51 отбелязва, че същият израз се използва в Стария завет, за да покаже посветената грижа на родител или друг загрижен (Числа 11:12; Рут 4:16; ІІ Царе 12:3; ІІІ Царе 3:20; Плач Ерем. 2:12). Той Го изяви: Този глагол на гръцки означава разказвам. Исус разкрива, разказва за Отец в Своето учение и в Своя живот, смърт и възкресение. Единственият, който беше у Бога, и е Бог, изявява Бога. 2. Въведението към публичното служение на Исус. Свидетелството на Йоан Кръстител (Йоан 1:19-51) Ап. Йоан ни въвежда в публичното служение на Исус като го поставя в неговия исторически контекст като го свързва с Йоан Кръстител, последния и най-велик старозаветен свидетел. Йоан Кръстител е важна фигура в историята на Израил и на изкуплението. Той е изпратен от Бога, за да свидетелства за светлината (Йоан 1:8). Във въведението апостолът подчертава: 1) свидетелството на Йоан Кръстител пред Израил относно Исус, 2) публичното заявление на Йоан Кръстител, че Исус е Божият Син при Неговото кръщение (1:29-34 и 3:22-36) и 3) Йоан препоръчва Исус на своите ученици (1:37-51). Целият този разказ показва прехода от ролята на Йоан като пророк и свидетел за Исус в Израил (Йоан 1:47), към изпълнение на надеждата на Израил. В този процес Йоан Кръстител е временен свидетел за истината (Йоан 5:33-36), този, който прогласява, че Исус е светлината (Йоан 1:6-80), Божия Син. В тези събития Йоан се радва на Христовото идване, дори когато собственото му служение започва да се срива (Йоан 3:28-30). Той не извършва никакви чудеса, но ясно и вярно свидетелства за Исус (Йоан 3:22-36; 10:40-42). 2.1. Официалното законно свидетелство на Йоан Кръстител пред юдеите (1:9-28) Йоан Кръстител дава официално законно свидетелство за Исус пред водачите на Израил: И това е свидетелството, което Йоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Йерусалим да го питат: Ти кой си? (Йоан 1:19). Йоан отговаря, че той е глас на един, който вика в пустинята: „Прав направете пътя за Господа” (Ис. 40:3). Той е глашатаят на царя. Идва, за да подготви пътя на Месията, като призовава Израил да се покае, защото неговият Господ идва. В Исая пратеникът призовава за завръщане на Израил от плен, завръщане, което установява новото творение (Ис. 65-66 гл.). По същия начин Йоан служи в пустинята и така показва, че Израил вече е във време на изпитание, в очакване на Божието спасение. Йоан Кръстител е последният старозаветен свидетел, който известява идването на Месията, Който ще кръщава с Духа. 2.2. Прякото свидетелство на Йоан за Исус при Неговото кръщение (1:29 и сл.) И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син (Йоан 1:34). Йоан вижда и дава пряко свидетелство за Христос при Неговото кръщение. Той заявява, че Исус е Божият Син и Божия Агнец, върху когото слиза и почива Духът без мярка. 2.2.1. Свидетелството на Йоан за мисията на Исус Йоан прогласява, че в Неговата мисия Исус поема греха на света! (Йоан 1:29). Образът на Исус като Агнец, понесъл греховете, произтича от цялото евангелие. Този образ е типизиран във всекидневните жертви установени от Стария Завет (Числа 28:4). В Исая 53:6, 7, 10 слугата е наречен Божия Агнец, Който поема греха на света. На Пасхата се заколва агне за греховете (Изх. 12-13; ср. Йоан 19:36; І Кор. 5:7; І Петър 1:19). В евангелието от Йоан се съчетават всичките три елемента в израза Агнец. Неколкократно в Йоан 2, 6 и 9 глави апостолът се връща към темата за Пасхата. Както пасхалното агне Исус умира за греховете. При жертвите на левитите проляната кръв на агнето покрива греховете и умилостивява божествения гняв чрез направеното изкупление. Смъртта на Исус е реално умилостивение. Отец изпраща Сина да покрие греха (І Йоан 2:2; 4:10). Умилостивението премахва, отклонява греха (2:16), отнема греха (Йоан 10:18). Йоан сочи, че Исус е действителното, окончателно пасхално агне както за юдеите, така и за целия свят (Йоан 3:17; І Йоан 2:2). Той е Спасителят на света, не само на Израил (Йоан 4:42; І Йоан 4:14). Образът на жертвеното агне е жизненоважно понятие свързвано с Христос като негово изпълнение. И затова Йоан използва това име на Христос в цялото Откровение (Откр. 5:6, 12; 7:17; 13:8; 17:14; 19:7, 9; 21:22, 23; 22:1-3). 2.2.2. Исус получава Духа
Старият завет очаква слизането на Духа върху потомъка на Давид, за да му даде сили за служение (Ис. 11:1 и сл.). Според пророците Духът ще подготви Господния Слуга (Ис. 42:1 и сл.) и великия Пророк (Ис. 61:1). Изливането на Духа върху Исус показва, че Той е изпълнението на Божиите намерения (Деян. 10:38). Духът слиза и остава върху Исус (Йоан 1:32-33). Той получава Духа без мярка (Йоан 1:34). Той го подготвя за служението Му. Господ е обещал, че в епохата на Месията, Израил ще бъде обновен чрез силата на Духа (Ис. 32:15; Езек. 36:26-27; 37:14), затова Исус обещава след Своето прославяне на излее Духа (Йоан 14, 15, 16 гл.). Йоан вижда и свидетелства, че Исус е дошъл и че Той е Христос, Божият Син.52 Йоан е първият свидетел, който изтъква, че Исус е Христос (Йоан 5:33-35). 2.3. Първият ученик на Исус (1:35-51) След свидетелството на Йоан Кръстител собствените му ученици тръгват след Исус, точно както той иска. Те стават първите ученици на Исус. На свой ред те довеждат други ученици при Исус. Това е разказ на очевидец, който тръгва от Йоан Кръстител до Исус и от Исус до първите ученици. Този свидетелски разказ продължава понеже Андрей свидетелства на Петър, своя брат, и неговият брат повярва. На следващия ден Исус призовава Филип, а Филип – Натанаил. Първите ученици бяха тези, които чуват и виждат, че Исус е Христос. Те привличат други при Христос чрез своето свидетелство. Имената на Спасителя: В своето свидетелство тези ученици говорят за Исус като за Онзи, за Когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците53 (Йоан 1:45; Вт. 18:15, 18; Ис. 9:1-7; 11:1-5, 10-12; 52:13 – 53:12). Казват Му също така Исус, Йосифовият син, Който е от Назарет (Йоан 1:45) – пълно законово име или название за първи век, което съдържа Неговото име и името (предполагаемото) на Неговия баща. Той е наречен и Божият Син... Израилевият Цар (Йоан 1:49). Натанаил свързва Сина с Давидовото потомство (І Царе 26:17, 21, 25; ІІ Царе 7:14 и Пс. 2:7). Йоан използва Божият Син специално, за да обрисува уникалната връзка, близостта и единството между Отец и Сина. Като Месианският Син Исус също е и Израилев Цар. Позицията Му на цар е скрита в първите глави на Йоан (Йоан 3:3, 5). Исус приема името за кратко малко преди смъртта Си (Йоан 12:13; Йоан 18, 19 гл.). Натанаил: ап. Йоан използва Натанаил като пример за истинския Израил. Като истински израилтянин той чува твърденията на Исус, изпитва ги и после тръгва след Христос, защото е истинският Цар на Израил (Йоан 1:49). Тези постъпки доказват, че той е истински израилтянин, у когото няма лукавство. В Битие лукавият Яков става Израил след видението на стълба, издигната до небето (Бит. 27:35). Исус споменава същото видение в Йоан 1:50-51. Измамникът Яков е символ на Израил под Стария Завет, докато Натанаил е символ на истинския Божии Израил под Новия Завет, новият Израил, образуван около Исус. Като истински и по-добър израилтянин Натанаил ще види повече знамения от Яков. В разказа от Битие Яков вижда стълба към небето, която представлява място за среща между Бога и човека. Голямата юдейска надежда е, че Бог ще отвори небесата за тях, за да получат достъп до небето. Тази надежда вече е изпълнена в Исус. В служението на Исус виждаме небесата отворени (Йоан 1:51) и ангелите, които слизат над Човешкия Син, което говори, че на хората се дава последното откровение от небето (Деян. 10:11; Откр. 4:1; 19:11). Прологът ни представя произхода на Исус и Неговото публично служение разкрива, че в Исус е истинското и по-велико място за среща между небето и земята. В хода на евангелието Исус отваря небесата за хората. Тази първа глава въвежда редица ключови понятия и имена: Божия Агнец (Йоан 1:29, 36), Учител (Йоан 1:38, 49), Месия/ Христос (Йоан 1:41), Божия Син (Йоан 1:49), Израилевия Цар (Йоан 1:49) и Човешкият Син (Йоан 1:51). Той е Този, за Когото пишат пророците (Йоан 1:45) и за Когото Моисей пише в закона. Въпреки че имената са въведени още на този етап, Йоан ги развива по-нататък. Въпреки че учениците използват тези понятия, те бавно схващат пълната тежест на тяхното значение. Тези ученици напредват в познаването кой и какъв е Исус, докато продължават да вървят с Него. Въпроси към урок 3:
Каталог: ruso ruso -> Урок 10 Кръстът и Божията правда Урок 11 Кръстът примирение и мир Урок 12 Кръстът умилостивение и изкупление ruso -> Пусть всегда будет солнце” Изтегляне 2.3 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||