Код на рзпрн наименование на рзпрн в Дунавски район за басейново управление

В неговите граници попада изцяло гр.Димово и е с дължина около 4.5 км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и няма налична информация за минали случаи на наводнение. Високият риск на района е определен поради това, че в моделираната заливната територия попада промишлено предприятие за производство на растително масло и биодизел, включено в групата на IPPC замърсителите. Освен това предприятие в заливната територия се намира изцяло южната промишлена зона на града и района на ж.п. гарата. По отношение на засегнатото население, районът попада в нисък риск с 829 човека. С нисък риск са оценени и потенциалните щети по критерий ЕА_02, а именно път първи клас Е79 и ж.п. линията в града попадат в зоната на заливане и критерии ENV_01 – ГПСОВ гр.Димово, която обаче според наличните данни е в процес на изграждане. По останалите критерии РЗПРН на гр.Димово няма риск.

обхваща изцяло българския участък на реката, включва землищата на гр.Брегово и с.Балей и е с дължина около 19км. Класифицирането на риска е направено на база данни от минали случаи на наводнения. Причина за тях са били валежи и снеготопене, довели до покачване нивото на р.Тимок. С цел предотвратяване на по-голямо бедствие е направен прорез в дясна дига на р.Тимок в следствие на което са наводнени земеделски земи в м.Ливез. С нисък риск по показател ЕА_02 са оценени щетите от скъсата дига, както и близостта на път втори клас номер 12 до засегнатата територия. Точна стойност за площта на засегнатите земеделски земи не е посочена, поради което критерий ЕА_03 не е използван при класификация на риска. Поречието на р.Тимок попада в зона по НАТУРА за защита на хабитати, но поради липса на идентифициран замърсител, щети по категория ENV_02 не се очакват. По данни от Констативен протокол №5 от 15.04.2011г., на основание Заповед №ОК0502/3/10.03.2011г. на Община Брегово, защитната дига на р.Тимок и вътрешната дига са актувани като публична държавна собственост. Правата за управление и на двете защитни съоръжения са предоставени на Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Има изготвени препоръки за извършване на заснемане на съществуващите защитни съоръжения, доизграждане на дигата, изготвяне на проект за възстановяване на дясна корекционна дига на р.Тимок, отводнителен канал и вътрешна защитна дига.

с.Балей (02395)

обхваща поречието на реката в рамките на населеното място и е с дължина около 4.3км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и няма налична информация за минали случаи на наводнение. Ниският риск е определен на база критерий HH_02 за засегнати жители, като в потенциална заплаха са 550 човека и критерий ЕА_02 – в зоната на заливане попада участък от ж.п. линията Мездра – Видин, включително ж.п. гарата в града. По останалите критерии РЗПРН на гр.Брусарци няма риск.

включва землищата на селата Якимово и Черни бръх и на гр.Вълчедръм. Дължината на РЗПРН е около 25.8км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. За населените места в този РЗПРН има данни и от минали наводнения, но те са свързани или с щети от градушка (за с.Якимово) или с наводнения от високи подпочвени води (за гр.Вълчедръм). Затова щетите от тези наводнения не са използвани при класифициране на риска. Ниският риск е определен на база критерий HH_02 за засегнати жители, като в потенциална заплаха са 440 души в гр.Вълчедръм и 344 души в с.Якимово. Нисък риск има и по показател ENV_01 за гр.Вълчедръм, чиято канализационна система попада в потенциалната зона на заливане. Поречието на р.Цибрица в рамките на разглеждания РЗПРН попада в зона по НАТУРА за защита на хабитати и птици, но поради липса на идентифициран замърсител, щети по категория ENV_02 не се очакват. По останалите критерии този РЗПРН няма риск. Село Черни връх няма риск, но поради междинното си разположение между другите две населени места, както и поради относителната им близост, е включено в този РЗПРН.

с.Черни връх (80933)

с.Гложене (18505)

с.Хърлец (77548)

с.Сараево (65396)

с.Крушовица (40200)

обхваща поречието на р.Въртешница (десен приток на р.Ботуня) между селата Бели извор и Власатица и е с дължина около 6.3км. Този РЗПРН е обособен около с.Бели извор и разположеното в него промишлено предприятие. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Високото ниво на риск е определено на база критерия за наличие на IPPC и SEVESO предприятия, като в потенциалната заливна територия попада частично циментовия завод на “Холсим България”. Засегнат би се оказал и участък от ж.п. линия, като по този критерий риска е нисък. По отношение на критерия за засегнати жители, няма риск, като от моделирането е видно, че жилищните територии в с.Бели извор са слабо засегнати. Същото важи и за с.Власатица, в което са заляти само крайните североизточни части, разположени в близост до реката. Пак там под залятата територия попада и участък от ж.п. линия. По останалите критерии не е установен риск.

с.Власатица (11555)

обхваща поречието на р.Берковска в рамките на гр.Берковица и е с дължина около 7.1км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни за минали наводнения. Първоначалният район на обследване беше далеч по-голям и включваше освен р.Берковска в посочените по-горе граници, още притока й р.Бързия и нейния ляв приток р.Раковица в рамките на кв.Раковица и с.Бързия, и надолу по теченито на р.Берковска селата Комарево и Боровци. При подробния анализ на данните от ПОРН бе класифицирано с висок риск само поречието на р.Берковска в гр.Берковица, защото там се намират елементите водещи до високия риск, а останалата територия бе определена като район с нисък риск (с код ASPFR_OG_062). Високата степен на риск е определена на база на два критерия – засегнати жители и културни обекти. Според моделирането на потенциално бъдещо наводнение, броят на засегнатите жители в гр.Берковица е изчислен на 4020 души. Данните от минали наводнения сочат като уязвими зони кв.Заряница, в който има данни за наводнени жилищни сгради. По отношение на критерия за културни обекти, в потенциалната заливна зона са идентифицирани два – църквата „Рождество Богородично“ и часовниковата кула. Нисък риск има по критерия за засегнати елементи от пътната инфраструктура, като в заливната зона попадат участъци от път втори клас номер 81. По останалите критерии няма установен риск.

обхваща поречието на р.Скът в землищните граници на гр.Бяла Слатина и е с дължина около 7.3км. Класифицирането на риска е направено единствено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Средният риск е определен на база критерия за засегнати жители, като в рамките на потенциалната заливна зона броя им е изчислен на 2644 души. В същата категория „Човешко здраве“, но с нисък риск са класифицирани засегнатите източници за водоснабдяване – общо седем ШК. Среден риск има по критерия за селищни канализация – общо два елемента (СК и ГК). Нисък риск има по критерия за засегнати елементи на пътната инфраструктура, в т.ч. участък от път втори клас номер 13 и теснолинейна ж.п. линия, както и района на ж.п. гарата. В близост до границата на потенциалната залята територия се намира и предприятие от групата на IPPC - инсталация за трансестерификация на растителни масла за производство на биодизел на Агростил 2003, но моделирането показва че е извън зоната на заплаха.

обхваща поречието на р.Бързия в рамките на землището на с.Бързия, левия й приток р.Раковица в рамките на берковския кв.Раковица и надолу по течението на р.Бързия селата Комарево и Боровци и е с дължина около 30км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни от минали събития. Ниският риск при всички села е определен на база засегнати елементи от пътната инфраструктура, по-конкретно участъци от път втори клас номер 81. По отношение на критерия за засегнати жители в нито едно от населените места не се надхвърля прага за нисък риск.

кв.Раковица (03928)

с.Комарево (38131)

с.Боровци (05654)

обхваща поречието на р.Ботуня в рамките на гр.Вършец, включително кв.Заножене, и е с дължина около 8км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни от минали събития. Среден риск е определен по критерия за засегнати селищни канализации – общо две ПСОВ и ГПСОВ. Нисък риск има по критерия за засегнати жители, чийто потенциален брой е изчислен на 1235 души. В същата категория „Човешко здраве“ по данни от минали наводнения има регистриран случай на повреден водопровод в кв.Заножене. По останалите критерии риск не е определен. Според данните от минали наводнения могат да се маркират две основни зони на заплаха – м. “Зелени дел” в кв.”Заножене” и парковата зона на гр.Вършец.

обхваща поречието на р.Ботуня и десния й приток р.Въртешница в границите на гр.Криводол и е с дължина около 10км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни от минали събития. Ниският риск е определен по три критерия – засегнати жители, елементи на пътната инфраструктура и селищната канализация. В рамките на потенциалната залята територия броя на засегнатите жители е изчислен на 630 души, също попадат участък от път втори клас номер 13 и една ГКС. След случаите на наводнения на р.Въртешница е изградена нова корекция на реката и мост.

обхваща поречието на р.Огоста в рамките на землищата на селата Хайредин, Михайлово и Манастирище и е с дължина около 11.9км. Районът е определен около с.Хайредин, а другите две села са включени поради близкото си разположение до с.Хайредин. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни от минали събития. Нисък риск е определен по критерия за засегнати жители, които за потенциално залятата територия са изчислени на 549 души. В нейните граници попада и елемент на селищната канализация – КС. По останалите критерии не е определен риск.

с.Манастирище (47010)

с.Михайлово (48492)

обхваща поречието на р.Искър от гара Струпец до гр.Роман включително, както и малък участък от долното течение на р.Малък Искър в землищните граници на града и е с дължина около 17км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни от минали събития. Високият риск е определен на база критерия за засегнати IPPC и SEVESO предприятия, конкретно в потенциалната заливна територия попада предприятие „Метизи” АД, специализирано в производството на стоманени телове, въжета и изделия от тях. Това се потвърждава и от данни от минали наводнения, според които има регистрирани повреди в предприятието, резултат от наводнения. Среден риск е определен по два критерия – засегнати жители и селищни канализиции. Според данни от най-значимото минало наводнение, броят на засегнатите е достигнал 1800 души, а основните невралгични места са кварталите Сухо поле и Карашки. В рамките на потенциалната заливна територия са и два елемента от групата на селищните канализации (ГК и КС). Този РЗПРН е удължен надолу по р.Искър до гара Струпец, защото там има случай на скъсване на дигата на р.Искър и заливане на района около гарата. По отношение на щетите по земеделски земи, в данните от миналите наводнения от ПОРН се посочват такива случаи, и конкретно района в м.Церовица, но за точни площи не се споменава и този критерий не е използван при оценката на общия риск. По останалите критерии този РЗПРН няма риск.

обхваща поречието на р.Бебреш в землищните граници на с.Скравена и е с дължина около 4.2км. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение. Високият риск е определен на база критерия за засегнати IPPC и SEVESO предприятия, конкретно регионалното депо за неопасни отпадъци на общини Ботевград, Правец, Етрополе, което попада на границата на потенциално заливната територия. Среден риск е определен по критерия за засегнати жители, като броя им е изчислен на 1689 души. Нисък риск е определен по критерии за засегната пътна инфраструктура и селищни канализации, като в потенциално заливната територия попадат участъци от път първи клас Е79 и една селищна канализация. По останалите критерии този РЗПРН няма риск.

обхваща поречието на р.Искър в Софийското поле от с.Герман непосредствено под стената на яз.Панчарево, до гр.Нови Искър. Към РЗПРН са включени и някои от притоците, които р.Искър приема в рамките на котловината, а именно р.Лесновска, р.Владайска, р.Банкенска, р.Блато. Класифицирането на риска е направено на база моделиране на потенциално бъдещо наводнение и данни от минали събития. Главният участък в рамките на този РЗПРН е на р.Искър от с.Герман, непосредствено под стената на яз.Панчарево до гр.Нови Искър и кварталите му “Гниляне” и “Изгрев”. В участъка от бента до Околовръстния път има нерегламентирано сметище за строителни и битови отпадъци, депонирани земни маси и се наблюдава ерозия на десния бряг. Нарушената дига в този район, както и намалената проводимост на речното корито застрашават прилежащите земеделски земи. Надолу по течението след като р.Искър приема левия си приток р.Кална се намира промишлена зона с наличие на три предприятия от IPPC групата. В района на летище “София” е изпълнена южната корекция на р.Искър с дължина 1100м. По информация от Плана за управление на риска от наводнения на територията на Столична община, заплаха за летището е временното строителство (200 м преди мостовото съоръжение), което може да доведе до подприщване. Освен това е констатирана разрушена дига и намалена проводимост в района на бетоновия възел. В района на кв.”Враждебна” е констатирано разширяване на речното корито с около 10м и съществува реална заплаха от заливане на парк “Искър” и на съседните жилищни и стопански сгради в кв.”Враждебна”. Надолу по течението следва участък с равнинен релеф, в който тя приема притоците си включени в този РЗПРН – р.Владайска, р.Лесновска, р.Банкенска, р.Блато.

Участъкът на р.Владайска включва поречието на реката от устието до кв.”Орландовци” и по-значителен участък от левия й приток р.Суходолска. Отново по данни от Плана за управление на риска от наводнения на територията на Столична община е посочено, че в рамките на кв.”Орландовци”, р.Владайска често излиза от речното си корито и наводнява частни имоти. Поречието на р.Суходолска, включено в РЗПРН е от кв.”Суходол” до вкливането в р.Владайска. В кв.”Суходол” е посочена необходимостта от изграждане на корекция на реката и във връзка с изграждането на канализационната система. Надолу по течението от Околовръстния път до бул. ”Царица Йоана” е констатирана необходимостта от корекция на речното корито. Надолу по течението реката е коригирана, но на много места е констатирано че корекцията е в лошо състояние.

Друг участък в този РЗПРН е по поречието на р.Лесновска. Той включва всички населени места от вливането на р.Макоцевска до устието (в т.ч. гр.Елин Пелин, с.Равно поле, с.Долни Богров, кв.”Челопечене”, към гр.София, с.Чепинци, с.Негован, с.Световрачене), както и селата Петково, Априлово и Долна Малина по р.Макоцевска и селата Мусачево, Столник и Елешница, разположени по р.Матица (Елешница). Обединяването на населените места в общ РЗПРН с висок риск, въпреки различната им степен на риск, произтича от факта, че миналите случаи на наводнения са свързани по цялото поречие, макар че информацията за тях е разнородна. Високият риск в селата Негован и Чепинци е определена на база наличие на IPPC предприятия в рамките на потенциалната заливна територия (две кариери на “Холсим Кариерни материали”).

Участъкът на р.Банкенска обхваща поречието на реката до кв.”Филиповци” нагоре по течението. Включен е в РЗПРН с висок риск поради наличието на IPPC предприятие (топилна пещ за дребни детайли до кв.”Филиповци”) и намалена проводимост в много участъци. Много от случаите на минали наводнения от ПОРН са обвързани към този участък. В Плана за управление на риска от наводнения на територията на Столична община е посочено, че е необходимо изграждане на корекция на р.Какач в участъка от бул.”Ломско шосе” до бул.”Сливница”, във връзка с изграждане на отливните канали на десния и левия Какачки колектори.

Участъкът от р.Блато, който е включен в този РЗПРН е от с.Петърч нагоре по течението и гр.Сливница (на десния й приток р.Сливнишка) до вливането в р.Искър. Висок риск е определен за гр.Костинброд по критерия за засегнати жители, като изчисления потенциален брой е 3528 души. Висок риск по същия критерий би трябвало да има и за гр.Нови Искър, но за него данните от ПОРН не са конкретни – споменава се, че са залети кварталите “Курило”, “Кумарица” и “Славовци”. В гр.Сливница и с.Мировяне степента на риск е ниска. За всички населени места е определен нисък риск по критерия за засегнати елементи на пътната инфраструктура, конкретно потенциално заливаеми участъци на пътища от републиканската пътна мрежа (пътища с номера Е80, 81), ж.п. линии. В данните за минали наводнения се споменават случаи на разрушена улична настилка във всички населени места. По цялото протежение на района има случаи на скъсани диги на р.Блато. По критерий засегнати елементи на селищната канализация, нисък риск е определен в гр.Сливница, гр.Нови Искър и с.Петърч. От всички населени места по този участък на РЗПРН единствено за с.Мрамор няма данни от ПОРН, но то е включено поради близкото си разположение до р.Блато. Обединяването на населените места в общ РЗПРН с висок риск, въпреки различната им степен на риск, произтича от факта, че миналите случаи на наводнения са свързани по цялото поречие, макар че информацията за тях е разнородна. След провеждане на обществените консултации и представяне на допълнителна информация с данни от минали наводнения от Общинска администрация Своге, към района бяха включени населените места: с.Владо Тричков, с.Луково и с.Реброво. Поради факта, че тези населени места принадлежат към предварителен РЗПРН ASPFR_IS_04, те ще бъдат присъединени към този РЗПРН, а не към района при гр.Своге. Добавянето на тези населени места не променя степента на риска в РЗПРН – “висок риск”.

гр.Сливница (67372)

с.Петърч (56215)

гр.Костинброд (38978)

с.Мрамор (49206)

с.Мировяне (48393)

гр.Нови Искър (00357)

с.Световрачене (65601)

с.Негован (51250)

с.Чепинци (80409)

с.Долни Богров (22304)

с.Равно поле (61248)

гр.Елин Пелин (27303)

с.Петково (56006)

с.Априлово (00549)

с.Долна Малина (22174)

с.Мусачево (49388)

с.Столник (69448)

с.Елешница (34120)

с.Владо Тричков (11510)

с.Луково (44330)

с.Реброво (62387)