Код. Наименование на учебната дисциплина

Да бъдат запознати студентите със съвременните подходи за изучаване на съзнанието и с теориите за неговата природа и функции. Да се интерпретират общокултурните и вътрешнодисциплинните стратегии за изучаване на съзнанието.

Разглеждат се основните метафизически, методологически и емпирични подходи към проблема за съзнанието в светлината на най-новите постижения на когнитивната наука. Представят се водещите съвременни теории за природата на психиката и съзнанието. Третират се философските измерения на проблемите за мисленето, качествения опит, изкуствения интелект, езикът и др.

1. 
   Мястото на обяснението във философията. Обяснение, онтология, всекидневие. Видове философия на съзнанието
   
2. 
   Описание на проблематиката. Значимост на философското изследване на съзнанието. Менталните феномени: език и метафизика
   
3. 
   Метафизика на съзнанието – основни подходи: редукционизъм, дуализъм, елиминативизъм
   
4. 
   Нетенденциозни данни и максима на честността. Философско и емпирично изследване
   
5. 
   Конститутивен и концептуален анализ. Анализ на обяснителните понятия
   
6. 
   Предизвикателствата на дуализма: свойства на менталното (рационалност и език, свободна воля, привилегирован достъп, индивидуалност и квалии)
   
7. 
   Бихевиоризмът и когнитивизмът: две революции в разбирането на съзнанието
   
8. 
   Елиминативизмът – нормативност, интерпретация и инструментализъм. Философски аргументи срещу елиминативизма – трансцендентален аргумент, интроспективни аргументи. Емпирични аргументи срещу елиминативизма
   
9. 
   Ментализмът: интроспективни и поведенчески методи.
   
10. 
    Функционализмът и неговите разновидности – фолк-функционализъм, априорен функционализъм и психофункционализъм
    
11. 
    Всекидневната психология и науките за съзнанието
    
12. 
    Компютърната метафора: изчислително-репрезентационистка теория за мисленето
    
13. 
    Мозъчната метафора: конективистки теории за съзнанието
    
14. 
    Изследванията на съзнанието и изкуственият интелект
    
15. 
    Динамичната метафора: въплътеното и ситуирано съзнание.
    

1. 
   Андерсон, Джон Р. (2002) Когнитивная психология, Санкт-Петербург и др., Питер.
   
2. 
   Ачкова, М. и др. (1999) Обща и клинична психиатрия, С., Знание
   
3. 
   Витгенщайн Л. (1988) Избрани съчинения, С., НИ
   
4. 
   Гаврилов А. (1965) Към въпроса за природата на съзнанието, С., СУ (V изд.- 1984)
   
5. 
   Гаврилов, А., (2002) Материалистическата диалектика и субективният идеализъм. С., Херон прес,
   
6. 
   Гурова, Л. (1998) Функционалният подход срещу въпросите “какво” и “защо”, Философски алтернативи 1998/3-4
   
7. 
   Дамет М., (1996) Какво знам, когато знам някакъв език, в: Философията в Оксфорд днес, С., УИ “Св. Кл. Охридски”, сс. 73-84
   
8. 
   Декарт, Р. (1978) Избрани философски произведения, С., НИ
   
9. 
   Йанг, Дж. О. (2004)Изкуство и познание: Типове репрезентации. В: Карагеоргиева А., В. Ангелов, Естетика на познанието (антология). С., Унипрес, сс.147-160
   
10. 
    Кант И., (1992) Критика на чистия разум, БАН, С.
    
11. 
    Карагеоргиева, А. (1999) Платон и философията на знанието, С., Филвест
    
12. 
    Карагеоргиева А., В. Ангелов, (2004) Естетика на познанието (антология). С., Унипрес
    
13. 
    Карагеоргиева, А. (2006). “Митът” за референциалността на значението. В: сп. Философия прима, УИ “Св. Кл. Охридски”, бр. 1/2006 г.
    
14. 
    Карагеоргиева, А., и др. (2007). Философски речник на всекидневния език. С., УИ “Св. Кл. Охридски”
    
15. 
    Карагеоргиева, А. (2007) Аналитичната философия и метафизиката на съзнанието, (студия) В: Онтологията пред 20 век, (сб.) изд. Фабер
    
16. 
    Карагеоргиева, А. и Д. Иванов. (2007) Природата и структура на понятията според „Философски речник на всекидневния език”. Сп. Философски алтернативи, бр. 4/2007, сс. 50-64
    
17. 
    Карагеоргиева, А. и Д. Иванов (2008). Към философия на всекидневието. Философски алтернативи, бр. 4/2008
    
18. 
    Карагеоргиева, А. (2008) Философия на съзнанието. ИК „Библиотека 48”, С.
    
19. 
    Куайн, У. В. О. (1951) Двете догми на емпиризма, в: А. Карагеоргиева, В. Ангелов, Естетика на познанието (антология). С., Унипрес 2004
    
20. 
    Лоу, С. (2004) Гимнастика на ума, С., Изток-Запад
    
21. 
    Нишева М., Д. Шишков. (1995) Изкуствен интелект, Добрич, “Интеграл”
    
22. 
    Парфит, Д., (1996) Защо самоличността не е важна?, в: Философията в Оксфорд днес, СУ, С., сс. 313-341
    
23. 
    Патнем Х. (2004) Разум, истина и история (оригинално издание 1975) http://www.i-u.ru/biblio/archive/patnem%5Frasum/
    
24. 
    Пеърс, Д. (1997) Светът и езикът: Витгенщайн. УИ, С.
    
25. 
    Пирьова Б. (2000) Биологична психология. Издателство Ведасловена-ЖГ, София
    
26. 
    Платон (1981) Държавата, Диалози, т. 3. С., НИ (ІІ изд.)
    
27. 
    Рорти Р., (1998) Философията и огледалото на природата, НИ, София
    
28. 
    Скинър, Боби Ф., (1996) Отвъд свободата и достойнството. София, НИ
    
29. 
    Солсо, Роберт Л., (1996) Когнитивная психология. Москва, Тривола
    
30. 
    Стросън Г., (1996) Червено и “червено”, в: Философията в Оксфорд днес, съст. М. Стойчева, С., Су, , сс. 491-524
    
31. 
    Хабермас, Ю., (1999) Философия на езика и социална теория, ЛиК, С.
    
32. 
    Хюм Д., (1986) Трактат за човешката природа, НИ, С.