Код. Наименование на учебната дисциплина



Дата28.10.2018
Размер30.81 Kb.

Код. Наименование на учебната дисциплина

Теория на познанието



Титуляри на курса:

доц. д.ф.н. Анета Карагеоргиева, хон. ас. Димитър Иванов



Вид на дисциплината

задължителна



Образователно-квалификационна степен

бакалавър



Година на обучение

І


Семестър

І


Кредити


Хорариум

30 ч. лекции и 15 ч. упражнения



Форма на обучението

редовна


Език на обучението

български



Методи на оценяване

изпит



Предварителни изисквания - няма
Цели на курса

Да бъдат запознати студентите със съвременните подходи за изучаване на познанието и с теориите за неговата природа и функции. Студентите да получат умения за работа с понятията, с които борави съвременната теория на познанието. Да се насърчат нагласите на студентите за анализ на предпоставките, импликациите и основанията на претендиращите за истинност теории и хипотези в различните области на съвременната култура.


Съдържание на дисциплината (анотация и теми)

ТЕМИ


  1. Граници на философските изследвания върху знанието. Теория на познанието, епистемология, гносеология. Логика, психология, информационна теория. Философия на езика и философия на съзнанието. Задачи на теорията на познанието: експликативни, нормативни и дескриптивни.

  2. Речник на теорията на познанието. Знание, мнение, убеждение, вярване. Изречение, твърдение, пропозиция, изказване. Субект, предикат, агент. Знание и разбиране. Знание и мъдрост. Знание и познание. Процедурно и пропозиционално знание.

  3. Проблемът за репрезентацията. Реализъм и антиреализъм.

  4. Анализ на знанието. Проблемът на Гетие.

  5. Ценността на знанието и проблемът за епистемичния късмет.

  6. Проблемът за обосноваването на знанието. Фундаментизъм и кохерентизъм. Екстернализъм и интернализъм.

  7. Проблемът за истината. Истина, лъжа, заблуда и грешка.Теории за истината: класификация.

  8. Епистемични и неепистемични теории за истината: обзор и анализ.

  9. Скепсисът. Два класически скептически проблема: знание за външния свят и знание за другите съзнания. Отговори на скептицизма.

  10. Форми на знание. Индивидуално и съвместно знание. Специализирано и неспециализирано знание. Възприятие, памет, понятие. Теория, наука, здрав разум. Свидетелство и авторитет.

  11. Проблемът за метода. Философската методология.

  12. Знание и информация.



Препоръчана литература

  1. Гетие, Е. Знание ли е обоснованото истинно убеждение? http://www.philosophy-bg.info/index_files/resursi.htm

  2. Карагеоргиева, А. Класическият анализ на познанието и проблемът „Гетие”, сп.„Критика и хуманизъм“, София, кн. 31, брой 1, 2010.

  3. Карагеоргиева, А. Платон и философията на знанието. Издателство „Филвест“, София, 1999.

  4. Карагеоргиева, А., Д. Иванов. Природа и структура на понятията според „Философски речник на всекидневния език”. Сп. Философски алтернативи, бр. 4/2007

  5. Пърс, Ч. С. Как да направим идеите си ясни. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992

  6. Ръсел, Б. За природата на истината и неистината. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992

  7. Съвременни немарксистки теории на познанието, съст. Л. Сивилов, С., УИ, 1986

  8. Тарски, А. Семантическата концепция за истината. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992

  9. Хабермас, Ю. Теории за истината. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992

  10. Платон, Менон. В: Платон. Диалози, т. 2. „Наука и изкуство”, София, 1982

  11. Платон, Теетет. В: Платон. Диалози, т. 4. „Наука и изкуство”, София, 1990

  12. Ryle, G. The Concept of Mind. The Mayflower Press, 1951






Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница