Код. Наименование на учебната дисциплина

Да бъдат запознати студентите със съвременните подходи за изучаване на познанието и с теориите за неговата природа и функции. Студентите да получат умения за работа с понятията, с които борави съвременната теория на познанието. Да се насърчат нагласите на студентите за анализ на предпоставките, импликациите и основанията на претендиращите за истинност теории и хипотези в различните области на съвременната култура.

ТЕМИ

1. 
   Граници на философските изследвания върху знанието. Теория на познанието, епистемология, гносеология. Логика, психология, информационна теория. Философия на езика и философия на съзнанието. Задачи на теорията на познанието: експликативни, нормативни и дескриптивни.
   
2. 
   Речник на теорията на познанието. Знание, мнение, убеждение, вярване. Изречение, твърдение, пропозиция, изказване. Субект, предикат, агент. Знание и разбиране. Знание и мъдрост. Знание и познание. Процедурно и пропозиционално знание.
   
3. 
   Проблемът за репрезентацията. Реализъм и антиреализъм.
   
4. 
   Анализ на знанието. Проблемът на Гетие.
   
5. 
   Ценността на знанието и проблемът за епистемичния късмет.
   
6. 
   Проблемът за обосноваването на знанието. Фундаментизъм и кохерентизъм. Екстернализъм и интернализъм.
   
7. 
   Проблемът за истината. Истина, лъжа, заблуда и грешка.Теории за истината: класификация.
   
8. 
   Епистемични и неепистемични теории за истината: обзор и анализ.
   
9. 
   Скепсисът. Два класически скептически проблема: знание за външния свят и знание за другите съзнания. Отговори на скептицизма.
   
10. 
    Форми на знание. Индивидуално и съвместно знание. Специализирано и неспециализирано знание. Възприятие, памет, понятие. Теория, наука, здрав разум. Свидетелство и авторитет.
    
11. 
    Проблемът за метода. Философската методология.
    
12. 
    Знание и информация.
    

1. 
   Гетие, Е. Знание ли е обоснованото истинно убеждение? http://www.philosophy-bg.info/index_files/resursi.htm
   
2. 
   Карагеоргиева, А. Класическият анализ на познанието и проблемът „Гетие”, сп.„Критика и хуманизъм“, София, кн. 31, брой 1, 2010.
   
3. 
   Карагеоргиева, А. Платон и философията на знанието. Издателство „Филвест“, София, 1999.
   
4. 
   Карагеоргиева, А., Д. Иванов. Природа и структура на понятията според „Философски речник на всекидневния език”. Сп. Философски алтернативи, бр. 4/2007
   
5. 
   Пърс, Ч. С. Как да направим идеите си ясни. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992
   
6. 
   Ръсел, Б. За природата на истината и неистината. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992
   
7. 
   Съвременни немарксистки теории на познанието, съст. Л. Сивилов, С., УИ, 1986
   
8. 
   Тарски, А. Семантическата концепция за истината. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992
   
9. 
   Хабермас, Ю. Теории за истината. В: Сивилов, Л. (съст.). Теории за истината, първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992
   
10. 
    Платон, Менон. В: Платон. Диалози, т. 2. „Наука и изкуство”, София, 1982
    
11. 
    Платон, Теетет. В: Платон. Диалози, т. 4. „Наука и изкуство”, София, 1990
    
12. 
    Ryle, G. The Concept of Mind. The Mayflower Press, 1951