Кодекс част първа общи правила I. Основни положения



страница1/14
Дата08.08.2017
Размер2.72 Mb.
#27495
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС




ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ПРАВИЛА
I. Основни положения

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Този кодекс урежда производството по гражданските дела пред съдилищата.

Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

(Ал. 2 доп. - ДВ, бр. 124/97 г.) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.)

Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта.

Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.


Чл. 5. Съдебният език е българският. Когато в делото участвуват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда. 

Глава втора


II. Подведомственост

Чл. 6. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от други органи.

Съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друго учреждение.

Никое друго учреждение няма право да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

Чл. 7. (Отм. ДВ бр. 42/2005 г.)

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Лицата, ползуващи се с право на екстериториалност, както и чуждите държави, са подчинени на българските съдилища:

а) когато сами са започнали делото;

б) по дела, отнасящи се до техните предприятия в страната, и

в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната.

Чл. 9. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Страните по имуществен спор могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга страна.

(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г, отм. ДВ бр. 42/2005 г.)

(Ал. 4, предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 55/92г., отм. ДВ бр. 42/2005 г.)

Чл.10. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Въпросът дали заведеното дело подлежи на разглеждане от съдилищата или от орган извън съдебната система може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.

Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.

Чл.11. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; ал. 1 изм., ДВ, бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.) Учреждението, което счита, че приетото за разглеждане от съдилищата дело е подведомствено нему, може да повдигне препирня за подведомственост пред Върховния касационен съд. До разрешаването на въпроса производството пред съда се спира. В този случай съдът може да вземе мерки за обезпечение на иска.


(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.; доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) По реда на предходната алинея се разрешава препирнята за подведомственост и в случаите, когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях. В тези случаи препирня за подведомственост може да повдигне и ищецът. 

Глава трета


III. Отстраняване на участвуващите в състава на съда

Чл.12. (Ал. 1, изм. и доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Не може да участвува в делото, който е страна по делото или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или се намира в същите отношения с повереника на страната.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 64 от 1999 г.) Той се отстранява и ако е взел участие при решаване на делото или ако е бил свидетел, вещо лице или пълномощник по делото, както и ако е заинтересуван от изхода на делото или се намира със страната в особени отношения, които пораждат съмнение в неговото безпристрастие.

Чл.13. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искането за отстраняване на съдия може да бъде направено от всяка от страните в първото заседание, след като е възникнало основание за отстраняване. Съдията е длъжен и сам да се отстрани.

(Ал. 2, Доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) По същите причини може да бъде отстранен прокурорът и секретарят на съда.

Чл.14. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът решава въпроса за отстраняването при участието на самия съдия.


(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в дадения съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. 

Глава четвърта



IV. Страни, дееспособност и представителство

Чл.15. Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.

Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.

Чл.16. Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.

Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствени действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.

(Ал. 3, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.

Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници.

Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.

При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.

Чл.17. Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно,само с одобрението на съда, пред който се води делото.

Чл.18. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите.

(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 55/97 г., изм. доп. ДВ бр. 17/2006 г.) По дела, които се отнасят до имоти - държавна собственост, намиращи се на територията на страната, държавата се представя от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл.19. (Ал. 1 на чл. 19 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.)

(Изм. на ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела.

Чл. 20. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:

а) адвокатите;

б) родителите, децата и съпругът;

в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията и другите обществени организации и юридически лица;

г) (нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;

д) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и 4;

е) (предишна "г", изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г.; предишна б. "д", изм., ДВ, бр. 124/97 г.) други лица, предвидени в законите.

(Изм. на ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 1986 г., бр. 124/97 г.) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.; отм., ДВ, бр. 64 от 1999 г.).

Чл. 21. (Доп. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.

За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.

Чл. 22. Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.

За сключване спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.

Юрисконсултите на държавните учреждения не могат да сключват спогодба.

Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

Чл. 24. (Доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.

Чл. 25. Съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предаване на иска, както и липсата на пълномощно за същото.

Съдът определя съответен срок за поправяне на тия недостатъци, след изтичането на който, ако не бъдат поправени, производството се прекратява.

Когато тия недостатъци засягат извършването на някое процесуално действие в течение на производството, ако те не бъдат поправени в определения от съда срок, счита се, че действието не е извършено.

Чл. 26. Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да назначи попечител на това лице.


Разноските за назначаване на попечителя се понасят първоначално от страната, по чието искане е бил назначен попечителят. 

Глава пета


V. Участие на прокурора

Чл. 27. (Изм. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече заведено производство в случаите, определени от закон.

(Изм. на ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Освен това прокурорът дава заключение по гражданските дела в случаите, предвидени в закон.

Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл. 29. Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.

Прокурорът не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.

Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 124/97 г.).
Чл. 31. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 124/97 г.) В случаите по чл. 27 съдът служебно конституира като страна лицето, в защита на правата и интересите на което прокурорът е започнал делото.

Глава шеста



VI. Срокове

Чл. 32. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.

Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни.

Чл. 33. Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.

Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.

Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

Чл. 34. Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване работното време.

(Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока.

Чл. 35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.

Чл. 36. Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересуваната страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за уважителна.

Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби.

Чл. 37. Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му.

Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено.

Чл. 39. Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните.

Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.

Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба.


Чл. 40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго. 

Глава седма



VII. Призоваване и съобщения

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г. и бр. 28 от 1983 г.) Връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването.

(Изм. на ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) Ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение,връчването става чрез общината или кметството.

Призоваването може да става и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

(Изм. на ал. 4 - ДВ, бр. 124/97 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и по факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждение за изпратено съобщение.

(5) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Страната трябва да се призове най-късно седем дни преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.

(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Първоинстанционният и въззивният съд призовават страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. При преграждане на по-нататъшния ход на делото съдът е длъжен отново да призове страните в съответствие с изречение първо след отстраняване на пречката за развитието му.

(7) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г. ; отм., бр. 105 от 2002 г.) .

Чл. 42. Страната може да посочи лице в седалището на съда (съдебен адрес), на което да се връчват призовките и съобщенията.

Ако няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адрес или имат общ пълномощник, издава се за всички лица една призовка, в която се вписват имената им.

Чл. 43. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124/97 г.) Всички сношения на съда с лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България, се извършват чрез Министерството на външните работи освен ако не е предвидено друго в договор за правна помощ.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г.; изм. на ал. 1, бр. 124/97 г.) Страната, която живее или замине за повече от тридесет дни в чужбина, е длъжна да посочи съдебен адрес, ако няма пълномощник в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, ако заминат в чужбина.

Ако лицата по предходната алинея не посочат съдебен адрес, всички книжа се прилагат към делото и се считат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първата призовка, съобщение или други книжа.

Чл. 45. (Ал. 1 - предишен текст на чл. 45, ДВ, бр. 124/97 г.; предишен текст на ал. 1, изм. и доп., бр. 64 от 1999 г.) Призовката трябва да съдържа: съда, който я издава, името и адреса на призовавания, по кое дело и в какво качество се призовава, мястото и времето на заседанието и посочване законните последици от неявяването. В призовката се отбелязва задължението по чл. 41, ал. 6.

(2) (Нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.; отм., бр. 64 от 1999 г.).

Чл. 46. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Призовката се връчва срещу подпис лично на призоваваното лице или на неговия пълномощник по делото. Когато лицето е недееспособно, призовката се връчва на законния му представител или попечител или на неговия пълномощник по делото.

(Ал. 2, изм. и доп., ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, като отбелязва и качеството на лицето, на което е била връчена призовката. По дела по брачни искове призовката не може да се връчва на съседите или на другия съпруг.

(Ал. 3 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).

Чл.47. (Ал. 1 - предишен текст на чл. 47, доп., ДВ, бр. 124/97 г.) Когато призоваваното лице или неговият пълномощник по делото, както и лицата, посочени в ал. 2 на предходния член, не могат да подпишат поради неграмотност или поради друга причина, или ако призоваваният или домашните му откажат да приемат призовката, връчителят прави бележка за това в разписката. Отказът да се приеме призовката се удостоверява с подписа поне на един свидетел като връчителят отбелязва трите имена и адресите им. В този случай лицето се смята призовано.

(Ал. 2, нова ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.) Когато пълномощник по делото е адвокат, той не може да отказва получаването на призовките на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 23, отказ от пълномощие по чл. 24, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Връчването на призовки на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват името и длъжността на получателя. Отказът от призоваване се удостоверява по предходния член.

Чл. 49.(Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124/97 г.) Призоваването може да стане по местоработата на лицето чрез длъжностно лице от администрацията. Призоваването е редовно, ако са посочени трите имена и длъжността на получателя.

Чл. 50. (1) (Изм., ДВ, бр. 124/97 г., бр. 105 от 2002 г.) Ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му, той се призовава чрез публикацията в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери, чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен.

Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител.

Чл. 51. (Ал. 1 - Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г. и бр. 28 от 1983 г.) Страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат лицето, посочено за съдебен адрес, законният представител и попечителят. Задължението се вписва в призовката.

(Изм. на ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г.) При неизпълнение на това задължение, призовката се прилага към делото и се смята за връчена.

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Пребиваващите в страната чужденци се призовават на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците. Ако лицето е променило посочения адрес, без да е изпълнило задължението си по чл. 28, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България за заявяване на промяната, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за връчени.

(4) (Нова, ДВ, бр. 124/97 г.; предишна ал. 3, бр. 105 от 2002 г.) Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.


Чл. 52. По реда, посочен в предходните членове, се връчват и съобщенията и другите книжа по делото. 

Глава осма


VIII. Разноски

Чл.53. По водене на делото се събират държавна такса и разноски за производството.

Чл. 54. Държавната такса се събира в случаите и в размери, определени в Закона за държавните такси и тарифите към него.

Чл. 55. Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя:

а) по искове за парични вземания от търсената сума;

б) (изм. - Изв., бр. 90/61 г.; доп., ДВ, бр. 37/96 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор- ј от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако такава няма - ј от пазарната цена на имота;

в) по искове за нарушено владение от Ѕ от размера по предходната буква;

г) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор - от стойността на договора, а когато се касае за договори за покупко-продажба на имот по размерите на буква "б";

д) по искове за съществуването или прекратяването на договор за наем - от наема за една година;

е) по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи;

ж) по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - от сбора на платежите за три години.

По искове, които не са посочени по-горе, както и по неоценяемите искове, таксата се определя от районния съдия или от председателя на съда.

(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Когато с една молба са предявени няколко иска, цената на иска е равна на сбора на отделните искове.

Чл. 56. Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.

Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.

Чл. 57. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът ще определи при решаване на делото.

Чл. 58. При намаляване на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.

Чл. 59. Сумите за разноските по призоваването на свидетели, вещи лица и по извършване на оглед се внасят в съда, предварително от страната, която ги е искала, в размер, определен от съда. Ако призоваването или огледът става по почин на съда, сумите могат да се искат от една от страните или от двете според обстоятелствата.

Чл. 60. Ако страната остане задължена за разноски, съдът издава определение за събирането им принудително.

Чл. 61. (Изм. на чл. 61 - ДВ, бр. 124/97 г.) Възнаграждението на свидетелите се определя от съда.

Чл. 62. Възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.

Чл. 63. Такси и разноски по производството на делата не се внасят:

а) от ищците, посочени в чл. 5, б. "в-ж", от Закона за държавните такси;

б) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г., изм. доп. ДВ бр. 86//2005 г.) от лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските,

в) по искове, заведени от прокурора.

г) (нова, ДВ, бр. 84 от 2003 г. – в сила от 1.08.2003 г.) от Министерството на правосъдието, когато действа в качеството си на централен орган по смисъла на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г.

В горните случаи разноските по производството се плащат от сумите, предвидени в бюджета на държавата.

Ако искът бъде уважен, следващите се такси и платени разноски се възлагат върху осъдената страна.

д) (нова - доп. ДВ бр. 86//2005 г.) от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

(4) (Доп., ДВ, бр. 87/95 г., бр. 105 от 2002 г.) Държавните учреждения, общините и Българският Червен кръст се освобождават от заплащане на такса, но не и от съдебни разноски.

Чл. 64. Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска.

Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

(4) (Нова, ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 64 от 1999 г., бр. 105 от 2002 г.) Когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения, общините и другите юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

(6) (нова - доп. ДВ бр. 79/2005 г.- в сила от 01.01.2006 г.) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, следващите се такси и платени разноски се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Чл. 65. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 124/97 г.; доп., бр. 64 от 1999 г.; изм., бр. 105 от 2002 г.) Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така за плаща допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.

(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, освен в случаите по чл. 63, ал. 1, буква “д”.

Чл. 66. При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Чл. 67. Третото лице-помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски.

Чл. 68. Когато в делото участвува като страна прокурорът, следуемите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

Чл. 69. Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите:

а) когато делото се прекрати съгласно чл.330 и

б) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Решението на съда относно разноските, както и определението за допълнителна държавна такса по чл.65, ал.1, може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение.
Чл. 70а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1963 г.; изм., бр. 124/97 г.) Внесените суми за разноски за свидетели, вещни лица и командировки и гаранциите в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от 1 година от датата, когато са станали изискуеми. 

Глава девета


Каталог: izmami
izmami -> Стрес и последици от стреса
izmami -> Списък на данъчни субекти без данъчна регистрация,от чието име са издавани данъчни фактури
izmami -> Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж
izmami -> Изкуството на войната сун дзъ биография
izmami -> Езикът на тялото
izmami -> Как да четем между редовете на финансовите страници
izmami -> Кодекс (Обн., Дв, бр. 105 от 29. 12. 2005 г в сила от 1 януари 2006 г.)
izmami -> Ii разширено издание
izmami -> Юридическа психология
izmami -> Съдържание: 2 демонология 2


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница