Кодекс за социално осигуряване

1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, тру- дова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;

2. допълнителното социално осигуряване, което включва:

а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;

б) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;

в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

помощи и пенсии при:

1. временна неработоспособност;

2. временна намалена работоспособност;

3. инвалидност;

4. майчинство;

5. безработица;

6. старост;

7. смърт.

(2) Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във:

2. фонд “Пенсии” за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;

3. (нова, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ за инва-

лидност поради общо заболяване, старост и смърт.

4. фонд “Трудова злополука и професионална болест” за трудова зло- полука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособ- ност, поради трудова злополука и професионална болест;

5. фонд “Безработица” за безработица.

(3) За осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фондовете “Общо заболяване и майчинс- тво”, “Пенсии”, Пенсии за лицата по чл. 69, “Трудова злополука и про- фесионална болест”, „Безработица“ и Учителски пенсионен фонд“.

(4) За осигурените лица за трудова злополука и професионална болест се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд “Трудова злополука и професионална болест”.

(5) За осигурените лица за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт се внасят осигурителните вноски в размерите, определени за фонд “Пенсии”.

(6) (нова, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Учителите се осигуряват за старост и в Учи-

телския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска.
Принципи на осигуряването
Чл. 3. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на:

1. задължителност и всеобщност на осигуряването;

2. солидарност на осигурените лица;

3. равнопоставеност на осигурените лица;

4. социален диалог при управлението на осигурителната система;

5. фондова организация на осигурителните средства.

1. (доп. ДВ, бр. 98 от 2016 г.) работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника

на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по и чл. 4а, ал. 1. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма.

2. държавните служители по Закона за държавния служител;

3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпъл- нители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

4. (доп., ДВ, бр. 61, ДВ, бр. 79 от 2015 г.) военнослужещи по Закона за отб- раната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министер- ството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказани- ята и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване” и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6;

5. членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получа- ващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се оси- гуряват за безработица;

6. (отм., ДВ, бр. 107 от 2014 г.)

7. управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юри- дически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, син- диците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;

8. лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

9. специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.
10. (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) кандидатите за младши съдии, младши про-

курори и младши следователи по Закона за съдебната власт. (2) (отм. ДВ, бр. 107 от 2014 г.)

(3) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване,

за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;

3. (отм. ДВ, бр. 55 от 2000 г.)

4. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители;

5. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (без работещите по този законов ред пенсионери ДВ, бр. 55 от 2000 г., в сила от 11. 07. 2000 г.).

6. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

(4) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

(5) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(6) Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигу-

ряват по свое желание.

(7) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дип- ломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужби- на по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо забо- ляване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата дър- жава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна.

(8) (отм, ДВ, бр. 99 от 2012 г.)

(9) (изм., ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато

с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инва- лидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо забо- ляване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1,

2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(10) Лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигу- ряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.

(11) (предишен текст на ал. 10, ДВ, бр. 54 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Редът

за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, рабо-

тещи без трудово или служебно правоотношение на лицата по ал.

7 и 9, и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

(2) Лицата по ал. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) (изм., ДВ, бр. 99 от 2017 г.) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд “Пенсии”, фонд “Общо заболяване и майчинство”, фонд “Безработица” и фонд “Трудова злополука и професионална болест”, както следва:
1. 19,8 17,8 на сто за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари

1960 г., а за работещите при условията на I или II категория труд - 22,8

2. 14,8 12,8 на сто за фонд “Пенсии” за лицата, родени след 31 де- кември 1959 г., а за работещите при условията на I или II категория труд - 17,8 на сто 15,8 на сто;

3. 3,5 на сто за фонд “Общо заболяване и майчинство”;

4. 1 на сто за фонд “Безработица”;

5. 1,1 на сто за фонд “Трудова злополука и професионална болест”.

6. (нова, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) за морските лица, направили избор по чл.

4б, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1;

7. (нова, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) за морските лица, направили избор по чл. 4в, ал. 1, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е със съответния размер на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.

(4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от трудово правоотношение като морски лица.

(5) (изм. ДВ, бр. 54 от 2015 г.) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 и 2

се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 11.

(6) Когато лицата по ал.1 получават доходи и от дейности по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

3. (предишен текст на т. 2, ДВ, бр. 99 от 2017 г.) осигурителния доход като морски лица;

4. (предишен текст на т. 3, ДВ, бр. 99 от 2017 г.) осигурителен доход като ед- нолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

5. (предишен текст на т. 4, ДВ, бр. 99 от 2017 г.) доходи за работа без трудово правоотношение.

(7) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1 се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд

„Пенсии“ и във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“

(2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изти-

чане на една година от избора по чл. 124а.

(3) Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.

(4) Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпреде- ление на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“
Чл. 4в. (нов, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) (1) Осигурените в професионален пенсио- нен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увели- чена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.

(2) Изборът на осигуряване, редът и начинът за събиране и разпреде- ление на увеличената осигурителна вноска за лицата по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 179, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в

Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(4) Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното об- ществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуря- ване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

2. (доп. ДВ, бр. 58 от 2012 г.) декларация за сумите за дължими осигури- телни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задъл- жително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за да- нъците върху доходите на физическите лица. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.

(5) (отм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.)

(6) Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраня- ване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

(8) Националната агенция за приходите предоставя на Националния осигурителен институт данните по ал. 4, т. 1, за приходите от осигури- телни вноски, данните от уведомленията по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и данните за открити и закрити банкови сметки на осигу- рителите и самоосигуряващите се лица по чл. 25, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите. Редът за предоставяне на информацията се определя с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнител- ния директор на Националната агенция за приходите.

(9) (отм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.)

(10) (доп., ДВ, бр. 22 от 2015 г.) При прекратяване на дейността на осигури- телите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Нацио- налния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), за- поведи за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, или заличаването подлежи на вписване в търговския регистър, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от тери- ториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър, освен в случаите на служебно заличаване по реда на чл. 17а, ал. 6 от Търговския закон. Когато ведомости и други документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за работници и служители, които са работили в клонове на чуждестранни търговци, служебно заличени по чл. 17а, ал. 6 от Търговския закон, не са предадени в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт до датата на заличаването, лицата, които ги съхраняват, са длъжни да ги пре- дадат в тримесечен срок от заличаването.

(11) (нова, ДВ, бр. 107 от 2014 г.) Документите по ал. 10 се обработват и пре- дават за сметка на осигурителите. В случаите, когато се прекратява дейността на търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата или община, и няма възможност обработването
и предаването на документите да се извърши за сметка на дружество- то, средствата се осигуряват от министерството или общината, които упражняват правата на едноличния собственик на капитала.

(12) (Предишен текст на ал. 11, ДВ, бр. 107 от 2014 г.) Националният осигурите- лен институт създава и поддържа информационна система за раз- плащателните ведомости, предадени по реда на ал. 10. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения.

(13) (Предишен текст на ал. 12, ДВ, бр. 107 от 2014 г.) Управителят на Национал- ния осигурителен институт издава инструкция за условията и реда за приемане и съхраняване на документите по ал. 10.

(14) (Предишен текст на ал.13 , ДВ, бр. 107 от 2014 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и представя в Ми- нистерството на труда и социалната политика и в надзорния съвет на Националния осигурителен институт информация за размера на събраните социалноосигурителни вноски, тенденциите и предприе- тите мерки за тяхната събираемост на шестмесечие.

1. (изм., ДВ, бр. 61 от 2015 г.) за фонд „Пенсии“, съответно за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:

а) 17,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а - 20,8 на сто;

б) (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) 60,8 на сто за лицата по чл. 69;

2. (изм., ДВ, бр. 61 от 2015 г.) за фонд „Пенсии“, съответно за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:

а) 12,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а - 15,8 на сто;

б) (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) 55,8 на сто за лицата по чл. 69;

3. за лицата по чл. 127, ал. 5 осигурителната вноска за фонд „Пенсии“

по т. 2 се увеличава с 5 процентни пункта;

4. (изм., ДВ, бр. 61 от 2015 г.) осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава, както следва:

а) от 1 януари 2017 г. - с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице;

б) от 1 януари 2018 г. - с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице.

5. 3,5 на сто за фонд “Общо заболяване и майчинство”;

6. едно на сто за фонд “Безработица”;

7. от 0,4 до 1,1 на сто за фонд “Трудова злополука и професионална болест”, определени със Закона за бюджета на държавното общес- твено осигуряване за съответната година по групи основни иконо- мически дейности.

(2) Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всич- ки възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:

1. максималният месечен размер на осигурителния доход през кален-

дарната година;

2. (изм., ДВ, бр. 99 от 2017 г.) минималният месечен размер на осигури- телния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигу- ряващо се лице;

3. основните икономически дейности и квалификационни групи профе- сии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурител- ния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.

(3) Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за кои- то не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 9 се дължат върху получените възна- граждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната.

Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 7, 8 и 9 и ал. 3, т. 5 и 6 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:

1. за 2000 и 2001 г. - 80:20;

2. 2002 - 2004 г. - 75:25;

3. 2005 г. - 70:30;

4. 2006 г. - 65:35;

5. 2007 г. - 65:35;

6. 2008 г. - 60:40;

7. от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете “Общо заболяване и майчинство” и “Безработица” се разпределя в съот- ношение 60:40.
8. от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за ли- цата, родени преди 1 януари 1960 г., както и за лицата по чл. 127, ал. 5, работещи по трудови правоотношения, се разпределя, както следва:

а) 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице - 17,8 на сто;

б) 9,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при усло-

вията на I и II категория труд и за лицата по чл. 69а - 12,9 на сто.

9. от 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” за лица-

та, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:

а) 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице - 12,8 на сто;

б) 7,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при усло-

вията на I и II категория труд и за лицата по чл. 69а - 10,1 на сто.

10. (нова, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) за лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избра- ли да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл.

69“, увеличената осигурителна вноска във фонд „Пенсии“, съответ- но във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 1; вноската се разпределя между осигурителя и осигуреното лице в размерите по чл. 157, ал. 3;

11. (нова, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) за лицата по чл. 4в, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, увеличената осигурителна вноска във фонд

„Пенсии“ е с размера на вноската по чл. 157, ал. 1, т. 2.

(4) Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10 се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брут- ни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за стра- ната, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.

(6) Осигурителните вноски за фонд “Трудова злополука и професио- нална болест” с изключение на вноските за лицата по чл. 4а, ал. 1 са за сметка на осигурителите.

(7) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер

4,3 на сто и е изцяло за сметка на осигурителя.

(8) (предишен текст на ал. 7, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(9) (изм., ДВ, бр. 61 и ДВ, бр. 98 от 2015 г.) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигу- рителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигуре- ните лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд “Общо заболяване и майчинство” за само- осигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходи- те, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигури- телния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

(10) (предишен текст на ал. 9, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Регистрираните земеделс- ки стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните внос- ки за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерския съвет.

(11) (предишен текст на ал. 10, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителни- те вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) доходи от дейности на лицата съгласно по-

следователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10.

2. (нова, ДВ, бр. 98 от 2016 г.) доходи от обезщетения, изплащани по Ко- декса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски

3. (предишен текст на т. 2, ДВ, бр. 98 от 2016 г.) осигурителен доход като ед- нолични търговци, собственици или съдружници в търговски, или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. (предишен текст на т. 3, ДВ, бр. 98 от 2016 г.) доходи за работа без трудово правоотношение.

(12) (изм., ДВ, бр. 99 от 2017 г.) Върху средствата за социални разходи, да- вани постояннно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7 ал. 3 и 5.

(13) (предишен текст на ал. 12, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждени- ето на осигурените. То не може да се намалява с размера им.

(14) (предишен текст на ал. 13, ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Елементите на възнаграж- дението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

(15) (предишен текст на ал. 14, изм., ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Справката по ал. 9 в го- дишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица се утвърждава от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.

(16) (доп., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Максималният осигурителен доход при су- мирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работ- ното време.

(17) (нова, ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Минималният осигурителен доход при суми-

рано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната, за месеците от периода,

за който е установено сумираното отчитане на работното време.

Осигурителни вноски и осигурителен доход на лица, командировани в друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространстро или в Конфедерация Швейцария
Чл. 6а. (1) (изм. и доп, ДВ, бр. 99 от 2017 г.) Осигурителните вноски за работ- ниците и служителите, командировани, или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаг- раждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, за работниците и служителите, командирова- ни или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал.

2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигу-

рителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

(2) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3.

(2) Върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по ал. 1 осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.

(3) (отм., ДВ, бр. 94 от 2012 г.)

(4) (доп., ДВ, бр. 99 от 2017 г.) Осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 за само- осигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

(5) (изм., ДВ, бр. 99 от 2017 г.) При наличие на няколко публични задълже- ния самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да заявят заявяват по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 6, кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от ДОПК не се прилагат.
(6) Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово пра- воотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.

(7) Работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и оси- гурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделения- та им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код.

(8) (доп., ДВ, бр. 107 от 2014 г.) Осигурителите и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчин- ство внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно.

(9) (отм., ДВ, бр. 94 от 2012 г.)

(10) Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и пощенските клонове и станции.

(11) Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица съгласно чл. 6, ал. 3, не се удържа от авансовите плащания.

(12) Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3 се внасят от осигурителите:

1. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът за установяване на незаконното недопускане или от- страняване от работа, а при възстановяване на работа по реда, определен в специални закони, до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването;

2. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган;

3. до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се полага обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;

4. до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено обезщетението за оставане без работа.

(13) (нова., ДВ, бр. 54 от 2015 г.) Осигурителните вноски за държавното об- ществено осигуряване за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се внасят авансово върху не по-малко от минималния месе- чен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3.

Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тях- ното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.

(2) Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата по ал. 1,

като:

2. представят в съответното териториално поделение на Национал- ния осигурителен институт необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения и помощите от държавното обществено осигуряване;

3. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.

(3) Начинът и редът за създаването и функционирането на осигурител- ните каси се уреждат с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, съгласувано с Национал- ната агенция за приходите.

дини. За осигурителен стаж се зачита:

1. (доп., ДВ, бр. 99 от 2017 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 9 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисле- ното възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се за- чита пропорционално на законоустановеното работно време;

2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10 и ал. 3, т. 5; когато възнагражде- нието на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, 9 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;

4. (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1

5. (изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1,

т. 1 - 4, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначис- леното възнаграждение, но върху не по-малко от минималната ра- ботна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата.

(2) За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:

1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

2. (изм., ДВ, бр. 30 от 2018 г.) на платените и неплатените отпуски за вре- менна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;

3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна го-

дина;

4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица.

5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осино- вяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

(3) За осигурителен стаж се зачита и времето:

1. през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от ра- бота, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на

работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно въз- награждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и оси- гурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;

2. през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от ком- петентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнагражде- ние и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък;

3. (изм., ДВ, бр. 15 от 2013 г.) през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказател- ното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснова- телно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно възнаграждение;

4. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предос- тавена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение;

5. през което лицето е получавало обезщетение за времето, през ко- ето е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държав- ния служител и Закона за висшето образование; за този период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9.

(4) Осигурителният стаж в случаите по ал. 3, т. 1 - 4 се зачита от кате- горията труд, по която лицето е работело преди незаконното недо- пускане или отстраняване от работа, уволнението, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и времето, през което трудо- устроеният не работи, ако това е по-благоприятно за лицето.

(5) (доп., ДВ, бр. 99 от 2017 г.) Осигурителните вноски по ал. 3 са в разме-

рите за фонд “Пенсии”, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.

(7) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на на- борна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии” за сметка на държавния бюджет върху минималната ра- ботна заплата към датата на отпускане на пенсията.

(8) (отм., ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

(9) (отм., ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (10) (отм., ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

(11) (доп., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Редът и начинът за удостоверяване и изчислява- не на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата
Чл. 9а. (1) За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита:

1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;

2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата,

придобили образователна и научна степен “доктор”.

(2) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за ко- ето лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските.

(3) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наред- бата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6.

(4) В случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заяв- лението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.

(5) Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 1 за периоди на обуче- ние, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 2 за разликата до 5 години.

(6) За осигурителен стаж по ал.1 и 2 се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в размера, определен за фонд “Пенсии” за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им.
Възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на осигуряването
Чл. 10. (1) Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прек- ратяването й.
(2) Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради

общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица
Чл. 11. (1) Осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на:

1. парични обезщетения за:

а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, от- страняване от работа по предписание на здравните органи, гледа- не на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински прег- лед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност по- ради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

в) (изм., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение инвитро;

г) бременност и раждане;

д) отглеждане на малко дете;

е) (изм., ДВ, бр. 30 от 2018 г.) осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

2. парични помощи за:

а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;

б) профилактика и рехабилитация;

в) помощно-технически средства, свързани с увреждането;

3. обезщетения за безработица;

4. пенсии за:

а) осигурителен стаж и възраст;

б) инвалидност поради трудова злополука или професионална бо-

лест;

в) инвалидност поради общо заболяване.

лите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. (3) Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато

осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на

60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, опре-

делено съгласно чл. 41.
Осигурителни права на осигурените за трудова злополука и професионална болест
Чл. 12. (1) Осигурените за трудова злополука или професионална болест лица имат право на:

1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради тру- дова злополука или професионална болест, санаторно-курортно ле- чение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;

2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;

3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професио-

нална болест;

4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с ув-

реждането.

(2) При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със зло- полуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия.

1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;

3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с ув-

реждането.

(2) (доп., ДВ, бр. 98 от 2016 г.) При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ и на наследствена пенсия. При смърт на самоосигуряващо се лице помощта се изплаща, когато са внесени дължимите осигурителни вноски за последния месец, за който е изтекъл срокът по чл. 7, ал. 4.

1. парични обезщетения за:

а) временна неработоспособност поради общо заболяване, сана- торно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

б) трудоустрояване при временна намалена работоспособност поради общо заболяване;

в) (изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г.) трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение инвитро;

г) бременност и раждане;

д) отглеждане на малко дете;

е) (изм., ДВ, бр. 30 от 2018 г.) осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

2. парични помощи за:

а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;

б) профилактика и рехабилитация;

в) помощно-технически средства, свързани с увреждането.

1. на платените и неплатените отпуски за отглеждане на дете;

2. (изм., ДВ, бр. 30 от 2018 г. в сила от 01.07.2018 г.) на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, както и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;

3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна го-

дина;

4. (изм., ДВ, бр. 30 от 2018 г.) през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на обезщетение.

(3) Право на помощите по ал. 1 имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1.

(4) Условията за ползване и изплащане на парични помощи за профи- лактика и рехабилитация на лицата по ал. 1 и 3, както и процеду- рите за избор на юридически лица - изпълнители на тази дейност, се определят с наредба на надзорния съвет на Националния оси- гурителен институт.
Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице
Чл. 13г. Размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице по чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Помощта се разпределя поравно между съпруга/съпругата, децата и родителите на осигуреното лице.
Експертиза на работоспособността

Чл. 14. (отм. ДВ, бр. 70 от 2004 г. )
Органи на експертизата на работоспособността

Чл. 15. (отм. ДВ, бр. 70 от 2004 г. )
Обжалване на решенията на органите на експертизата

Чл. 16. (отм. ДВ, бр. 70 от 2004 г. )


_{Влизане в сила на решенията}