Когато бог ходеше по земята рик Джойнър Съдържание



страница1/4
Дата15.01.2018
Размер0.69 Mb.
#46868
  1   2   3   4



КОГАТО БОГ ХОДЕШЕ ПО ЗЕМЯТА


Рик Джойнър

Съдържание:


КОГАТО БОГ ХОДЕШЕ ПО ЗЕМЯТА 1

Съдържание: 3

Първа част 3

Втора част 13

Трета част 22

Четвърта част 30




Първа част



АНДРЕЙ погледна направо в пронизителните очи на Йоан Кръстител, очаквайки отговора. Никога досега не го беше виждал такъв. Йоан беше най-емоционалния човек, когото някога е познавал, но сега изглеждаше някак разсеян, далечен. Накрая, Андрей го попита отново:

- Какво се случи при реката днес?

Кръстителят се обърна към него и рече:

- Извинявай. Какво каза?

Йоановите последователи никога преди не го бяха чували да говори така и това ги накара да се почувстват още по-неудобно.

Беше необичен ден. Нещо и страшно и объркващо беше станало тази сутрин и сега Йоан като че ли беше друг човек. Малко оставаше човек да помисли, че неговият голям огън е угаснал. Изведнъж стана внимателен, дори вежлив. Йоан никога не е бил преднамерено лош човек, но беше толкова ревностен, че потъпкваше чувствата на всеки около него. Сега той изглеждаше почти деликатен, макар и много разсеян.

Кой беше човека, когото ти кръсти тази сутрин? – Андрей продължи, по настояване на другите ученици – и чий син е той? Ние чухме глас, който каза, че това е неговия син, но не видяхме никого там, откъдето изглеждаше, че идва гласът. Виждаше се, че и ти го чуваш. Кой каза това? Никого не видяхме и никога не сме чували такъв глас.

Същата сутрин, по обичая си, Йоан проповядваше на хората. Докато неговите ученици кръщаваха. Тогава Йоан спря и започна да ги гледа. После изведнъж скочи и се приближи до един мъж в колоната, който търпеливо чакаше. Заради врявата на хората, много от които виеха от тежестта не греховете си, те не можаха да чуят какво каза Йоан на мъжа. После Йоан лично го кръсти.

Въпреки че Йоан оставяше учениците си да кръщават в повечето случаи, не рядко и той помагаше, така че и този случай не изглеждаше необичаен. Но тогава странен глас, който като че ли идваше точно от въздуха, нарече този мъж свой син. Изглежда, че всеки го чу и започна да се оглежда наоколо търсейки кой беше проговорил, но нямаше никого по насипите или на хълмовете над тях. Това създаде леко объркване. Когато погледнаха назад към Йоан, той беше съвсем сам. И тогава той просто тръгна, без да каже нещо на някого.

Денят, който се очертаваше като добър за тяхната работа, сега като че се зареди със странното усещане, което всеки изпитваше. Проповедта на Йоан тази сутрин беше определено силна и дълбоко развълнува хората за покаяние. После се случи това и Йоан просто си тръгна. Постепенно и хората започнаха да си тръгват. Беше една от най-големите им тълпи, и все пак те си тръгнаха с малко объркване. Това не беше добре и учениците бяха загрижени.

После, когато Йоан се върна, той просто не изглеждаше на себе си. Това най-накрая принуди учениците му да се приближат до него и да попитат какво значи всичко това. Йоан беше една толкова резервирана личност, че беше нужен кураж дори от най-близките му ученици, за да задават въпроси. Дори когато те биваха обърквани заради начина, по който той обиждаше някои от благородниците и свещениците, пак запазваха спокойствие. Но сега почувстваха, че се е случило нещо много странно и затова трябваше да получат някои отговори.

Накрая Кръстителят проговори.

- Приятели, това беше денят, за който бях роден. Аз видях Божият Агнец. Той поиска да Го кръстя. Сега моята работа е свършена, а скоро ще свърши и моето време тук. Направих каквото трябваше. Сега Той трябва да расте, а аз да се смалявам.

Тези думи удариха учениците като с чукове. Те почти не чуха думите, отнасящи се за Божия Агнец и изречението, че това е денят, за който Йоан „бе роден”. Това, което ги разтърси по-силно от всичко, бяха думите му, че неговото дело почти е изтекло и че той е свършил това, което е трябвало да направи. А изглеждаше като че ли всичко едва започва. Тълпите бяха по-големи от всякога. Дори свещениците сега идваха, за да се кръстят. Те привличаха вниманието на цялата нация. Как можеха да спрат сега? Йоан говореше, че царството е близо. Как можеше сега да говори за оттегляне?

Йоан се изправи, започна да оглежда всеки от своите ученици с нещо, което почти приличаше на състрадание, и продължи:

- Приятели, наистина царството е близо. – каза той – Моля, чуйте ме. Самият Цар стоеше точно посред нас днес. Той беше Този, Когото кръстих, когато чухте гласа на Бога.

- Гласът на Бога! – неколцина възкликнаха заедно. – Гласът на Бога ли беше това, което чухме?

- Той беше. Беше Отец, който каза: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” Днес аз кръстих Божия Син. Той съществуваше от началото. Сега той ходи сред нас. Тези са дните на Божиите велики чудеса. Бог дойде при нас. Той върви сред нас като Човек. Той дойде в смирение като агне, но ви казвам: Това е великият Цар. Той ще основе царство, което няма край. Това е Този, за Когото бях изпратен да приготвя пътя. Той беше тук днес!

Йоан млъкна и като че ли щеше да се оттегли в онова далечно състояние, в което беше толкова много часове. Андрей бързо го помоли да продължи, питайки го отново за гласа.

- Това бе гласът на Отец. И така, много от вас ще са свидетели дори на по-славни неща в идните дни. Този, за Когото ангелите ми казаха, сега е сред нас. Моето време свърши, но Той едва сега започва. Аз си тръгвам. Аз си тръгвам удовлетворен, защото Го видях. Видях небесата отворени и Святия Дух слезе… и ще остане върху Него. Той е Този, Който ще ви кръсти със Святия Дух и с огън!

Тогава Кръстителят стана и тръгна сам. Учениците му знаеха, че той отива да се моли и че няма да говори до следващия ден. Гледаха го, докато се изгуби от погледа им. После започнаха да говорят помежду си.

- Какво означава всичко това? – попита един от тях, гледайки Андрей.

- През цялото време Йоан казваше, че той само приготвя пътя другиму – отговори Андрей. Той казваше, че този, когото чака, е много по-велик от него. Аз мислех, че той говори за Месията, за Сина на Бога! Бог, ходещ сред нас като Човек… Но ние всички чухме гласа и наоколо нямаше никой, който би могъл да говори по този начин. Трудно е за разбиране. Може би утре ще ни каже повече.

- Но какво означава, че Йоановото време е свършило? – попита друг, без дори да се опита да скрие емоциите си. Минали сме през толкова много неща заедно. Стояхме до него през всичкото време. Досега е обидил може би всяка влиятелна личност в страната, нас ни знаят като негови ученици. Какво ще правим, ако той си отиде? Къде би могъл да отиде? И къде ще отидем ние? Знаем, че той е пророк, пратен от Бога. Не можем просто да се откажем от всичко, заради което сме рискували толкова много. Целият народ слуша нас сега.

За първи път Йоан, Заведеевия син проговори с дълбока, но контролирана страст:

- Не чухте ли какво каза Кръстителя? Той каза, че Синът на Бога беше точно тук днес! Всички ние чухме гласа. Трябва да е бил Бог, никой друг не беше наблизо. Всички сме преживявали славни времена с Йоан. Народът е възбуден, защото Бог говори отново на Своите люде. Ние бяхме най-привилегированите да бъдем толкова близо до него. Но изглежда, че нещо дори по-чудесно е тук сега. Не трябва да гледаме назад, а напред. Пророкът каза, че Синът на Бога е бил тук днес. Възнамерявам да го намеря утре.

Лицата на неколцина издадоха скептицизма им, но Йоан продължи:

- Обичам Кръстителя. Благодарен съм, че можах да бъда толкова близо до истински пророк, пратен от Бога. Но ако това е Синът на Бога, Той също трябва да е и Месия. А ако това е така, трябва да следваме Него. Кръстителят сам каза, че времето му е свършило, а времето на Този, който е Син на Бога тепърва започва.

С изключение на Андрей, другите не можеха да си помислят да напуснат Йоан. Бяха инвестирали прекалено много в него и посланието му. Групата започна да се разпада. В един и същ ден те бяха преминали от чувството за готовност да превземат нацията до наличието на сериозни съмнения. Съмнения за предстоящия край на нещо прекрасно започнаха да се стелят над тях като мъгла идваща от морето. Но за Йоан и Андрей нова и велика надежда се пробуждаше.

Като Йоанови ученици, тази малка група, съставена главно от обикновени хора, се издигна до върха на духовното влияние из цяла Юдея. Никога не бяха сънували, че ще придобият такова влияние и не бяха готови да се откажат от него. Надеждите и мечтите им основани на Кръстителя, растяха всеки път, когато го чуеха да проповядва за идващото царство. Сега дори си се представяха с важни постове в царството.

Също свикнаха да уважават Кръстителя повече от всеки друг човек. Никога не бяха познавали някой толкова освободен от страха пред човека, толкова уверен и толкова отдаден на мисията си. Силата на неговото виждане и решителност понасяха дори и учените и силните към една нова и жива надежда в Бога на Израел.

Учениците, които бяха с него ден след ден също бяха свидетели на тази хармония през развиващите се събития, беше очевидно, че самата ръка на Бога управлява всяко негово действие. Дните им бяха изпълнени с величие и чудеса. Тези ученици не можеха просто и радостно да възприемат възможността, че нещо толкова прекрасно и толкова очевидно дадено от Бога ще приключи скоро.

Йоан и Андрей никога не са били близки един с друг, но и двамата бяха станали много близки на Кръстителя. Сега тъй като и двамата очевидно мислеха еднакво за събитията от деня, се обърнаха един към друг, за да поговорят:

- И ти ли мислиш това, за което мисля? – започна Андрей.

- Да, мисля за същото нещо. Но какво да правим? Как можем да го намерим? Мислиш ли, че Йоан знае къде е? Мислиш ли, че бихме могли изобщо да се приближим до него? Йоан каза, че той е дошъл в смирение като агнец. Изгарям от нетърпение да го намеря. Йоан дори каза, че затова сме правили всичко досега, за да приготвим пътя за Този, който идва. Веднъж след като е дошъл, можем ли да продължим да приготвяме? Не е ли време да го последваме?

- И аз смятам същото. Трябва да помолим Йоан да ни помогне да го намерим. Ако съществува човек, който е толкова велик, че даже Йоан се смята за недостоен да развърже обущата му, как може да не го последваме? Дори може би той ще ни позволи да Му служим както служехме и на Йоан? Какво по-велико нещо може да има от това човек да служи на Месията?

- Съгласен съм, но нашите приятели изглежда като че ли се чувстват изгубени и обезсърчени. Не съм и сънувал, че ще преживея нещо толкова чудесно през живота си като това да бъда с Йоан. Все едно живеех по времето на Писанията, но ако това, което Йоан казва, е вярно трябва да отидем и да намерим Този, за когото сме приготвяли пътя. Не искам да правя предположения, но как можем да почиваме, ако Този, който е най-велик, е наблизо. Поне трябва да се опитаме да Му бъдем последователи.

- Ще трябва да попитаме Йоан за тази работа веднага щом се върне от молитва. Знам, че няма да мога да заспя докато не науча повече за този човек. Като си помисли човек, че може би сме видели Месията днес! Но трябва да си призная, че ми е трудно да си го представя в действителност като Син на Бога и че Той е съществувал и преди, както Йоан каза. Все пак виждали сме да стават чудеса, които могат да бъдат обяснени само като идващи от Бога. Не вярвам, че Йоан би преувеличил относно това кой е Този, за когото се опитваме да приготвим пътя. Представяш ли си Йоан, най-праведния човек, когото някога съм познавал, да каже, че дори не е достоен да развърже обувките Му.


* * *
Ангелите, които пазеха лагера, слушаха напрегнато. Всички те се чувстваха като двамата ученика. Те много искаха да разберат събитията, на които бяха станали свидетели през този ден. Сам Святият бе дошъл при тази тълпа. Небето се бе отворило и Святият Дух бе слязъл така, както никога досега. Сега небесните Царства се бяха развълнували с невиждано дотогава раздвижване. Цялото небе и целият ад се мобилизираха.

Тогава голям ангелски войн се появи помежду тях. Веднага всички вдигнаха мечовете си и се поклониха ниско да го поздравят. Светлините около лагера изведнъж угаснаха от вятъра, раздвижен при пристигането му. Великият ангел се обърна и се поклони, за да поздрави учениците, които сега вдигнаха плащовете си, за да се крият от вятъра, който присъствието му създаде. След това великият ангел се обърна към командира на отряда ангели, които бяха обградили лагера им.

- Кажи ми – попита той командира – как се справиха днес?

- Те знаят за Святия – отговори ръководителя – но не Го разбират. В същност те са обезсърчени от това, което се случи днес с изключение на тези двама ей там.

- Да, знам за тях – отговори великият войн – те ще последват Святия. Те са от наследниците. Заради тяхното призвание скоро ще станат известни на злия. Ето защо двама, които имат по-голям ранг от мен ще дойдат да ги пазят. Те ще назначат техни собствени войници, за да бъдат облекчени. Има много други, които също ще дойдат да заемат позицията си при тези хора. Най-накрая времето дойде. Битката скоро ще започне. Справихте се много добре, пазейки ги досега.

- Господине, ако съм се справил добре, може ли да остана с вас или да бъда назначен при някой от тези, които идват? Откакто влязохме в царството на времето сме били в толкова много битки, но чудото на това време е по-велико от всичко, което някога сме виждали. Просто не можем да понесем мисълта за напускане сега. Това, което изглежда става тук, показва, че всичките битки, през които сме минали си струват – отговори командирът.

- Сигурен съм, че молбата ти ще бъде взета под внимание. Ти си добър и верен командир и ще се справиш добре в предстоящите битки. Обаче, има някои неща от голямо значение, за които трябва да ви предупредя и ще ви е трудно на теб и на твоите войници да ги разберете.

- Моля, кажете ги, Господине – помоли командира.

- Злият се е съсредоточил върху едно нещо – да унищожи Святия и избраните Му. Откакто беше осуетен планът да използва Ирод, е побеснял от ярост. Много скоро сам тъмният ще се появи, за да изкушава Святия и заповедите са да оставим да го направим. Няма да успее и ще стане дори по-яростен. Тогава ще се опита да убие Кръстителя. Трябва да го оставите да го направи.

- Какво! – задъха се командира.

- Да, трябва да оставите злия да убие Кръстителя.

- Но защо? Кръстителят е най-верния човек, който ни е бил даван да наблюдаваме. Бяхме съвсем сигурни, че той ще бъде взет с карета както пророк Илия или направо ще бъде грабнат както пророк Енох. Господине, моля простете ми, но трябва да бъда сигурен за тези заповеди.

- Да, чу ме правилно. Разбирам какво мислите. Не се страхувайте. Това е победа за него и за нас. Днес Кръстителят свърши работата си. Той свърши всичко, което му беше дадено. От всички пророци той беше най-великия. Но дори и така избраните са тук сега, макар че са все още неизвестни. Йоан беше най-великия от слугите, но това са наследниците. Той е най-верния от хората към служението си, но дори и той няма да разбере това, което ще се случи, защото той е от друго време.

- Но, Господине! Не искам да поставям заповедта под въпрос, обаче трябва ли да позволим на злия да го убие? Не може ли да бъде взет с повече почит?

- Не разбирам всичко това. Гледал съм много пророци и праведни мъже убивани от злия. Неговата сила на тъмнината е велика, но е ограничена. Всеки път, когато използва силата си, за да умъртви праведник, той отслабва за известно време и това повлиява на много други да видят светлината на истината. Всъщност тези над мен ми казаха, че много от наследниците също ще бъдат убити от него.

- Господине! Много е трудно да се приеме това. Възможно ли е да стоим докато той убива наследниците? Това е немислимо!

- Сигурен съм, че ще ни бъде казано много скоро. Изглежда, че никой не разбира напълно цялата идея, освен Отец и Сина. Но ни казаха, че наследниците ще обичат истината повече, отколкото обичат живота си и че тяхната готовност да умрат от ръцете на злия ще работи за отслабването му, така че накрая дори един от твоите вестители ще може да го върже.

- Господине, аз съм ветеран от много битки и въпреки че знам, че това, което казвате трябва да е истина, все още ми е много трудно да разбера. Аз също съм виждал отслабнали демони, след като са ранили или убили праведник. Всъщност, свидетел съм, че колкото повече светлина има този, който страда от атаките им, толкова повече отслабват злите, които го атакуват. Но наследниците не са ли определени да превземат този свят от злия и да го управляват със Сина?

- Точно така – отговори великият войн-ангел. Но някак си те ще превземат този свят чрез страданията си. Това е начинът, по който те ще докажат тяхното посвещение на нашия Бог, а това ще направи злия толкова слаб да атакува тези с огромната светлина, че накрая дори най-нискостоящия от ангелите ще го върже лесно. Накрая той ще изчерпи силите си поради гнева си срещу тях. Ще има много праведници, на които ще бъде позволено да страдат по този начин и те ще ходят в много по-голяма светлина от тази, която сме видели досега в хората. Готовността на тези, святите, да страдат от ръката на злия, ще бъде това, което ще го победи изцяло. На нас е дадено това знание, защото ще дойде време, когато ще трябва да оставим тези, които са ни били поверени да пазим, да попаднат в ръцете на тъмните.

- Как може Святият да позволи това да се случи? – зачуди се командирът на висок глас, все още невярвайки напълно на това , което чуваше. Знаем, че Той е тук като човек, за да вземе обратно това, което Адам изгуби. Как така Той ще позволи на злия да продължи да убива Неговите собствени праведници, след като е превзел властта над света. Защото тогава ще позволи неговите сънаследници да паднат от злия? Защо тогава няма да ни позволи да се бием с отрядите на злия? Битката би била страхотна, но лесно бихме могли да ги победим и те нямаше да се наложи да страдат.

- Това все още е голяма загадка. Пътищата на Всемогъщия понякога са далеч отвъд нашите способности да разберем. Но със сигурност знаем, че те са винаги истинни и праведни. Казано ни е, че наследниците ще имат тази чест. Чрез това те доказват тяхната вярност. Да обичат истината и Святият повече, отколкото обичат живота си и как подпечатват местата си като Негови сънаследници. Имайки в предвид колко трудни са тези неща за разбиране, ние сме големи късметлии да ги видим, когато се случат. Цялото небесно войнство завижда заради възложената ни работа. Дори тези от далечните галактики прекарват по-голямата част от времето си разпитвайки за събитията, които ние сме избрани да видим и дори да участваме в тях.

- Прав сте, Господине – отговори командирът, отдавайки почест на по-висшестоящият от него, който очевидно беше на път да си тръгне. Не бих заменил мястото си тук дори за най-високата титла на власт на друго място. Благодаря ви за огромното доверие.

- Нямаше да бъдеш тук, ако не го беше заслужил. Ще предам молбата ти да останеш.

Когато великият войн тръгваше, ангелските войници вдигнаха мечовете си за поздрав. На тях им бе позволено да чуят всичко, което бе казано на техния командир. Те вече бяха увеличили бдителността си, наблюдавайки учениците, със знанието, че някои от тях бяха избраните и също, защото бяха чули, че сам злият ще дойде да изпитва Святия.

Сега небето беше толкова развълнувано, че имаше почти непрекъснато преминаване на ангелски и демонични посланици. От време на време ангели с огромна сила осветяваха цялото небе с блясъка си. Огромни ветрове, бяха предизвиквани на земята, докато те преминаваха.

- Мобилизацията започна – каза командирът на отряда си.

Гледката бе любопитна, докато войниците не забравиха скоро за скорошната визита на такъв велик войн. Учениците затърсиха подслон от вятъра и бурите и отрядът ангели ги последва.

Изведнъж двама велики ангелски капитана с техните хиляди се появиха пред малкия отряд, пазещ учениците на Кръстителя. Те пристъпиха към командира, който се поклони ниско пред тях. Войниците-ангели от отряда вдигнаха мечовете си високо, докато коленичеха. Капитаните благодариха за поздрава с кимване, а после помолиха командира да се изправи.

- Дошли сме, за да поемем отговорността за тези двама ученика Йоан и Андрей – каза единият от тях.

- Това са онези, които още говорят, те не спаха, а светлината им растеше през цялата нощ – отговори командирът.

Докато капитаните се обръщаха да ги видят, извадиха мечовете си и се поклониха ниско до земята, както и цялото войнство, което беше с тях направи същото. Командирът и отрядът му стояха там неловко.

Когато капитаните станаха, те се обърнаха към командира и казаха:

- Добре свършена работа, командире! Освобождаваме те от задълженията към тези двамата, през следващите няколко години и други ученици ще бъдат избрани и тогава други капитани ще дойдат за тях.

- Разбирам – отговори командирът.

После ангелските капитани се обърнаха към Йоан Кръстител, който сега стоеше наблизо, гледайки Йоан и Андрей.

- Святият Дух му е казал за тези двамата. Утре той ще ги упъти да следват Святия. Тези ще бъдат първите. Съдбата им е велика. Тайната от Бога скоро ще бъде разкрита. Беше ти дадено позволение да останеш на земята. Сега трябва да останеш с Йоан и другите ученици, докато не бъдеш отменен от длъжност и не ти бъде възложена друга задача.

- Благодаря ви, Господине. Моля, благодарете на командира на войската от мое име.

- Можеш и сам да му благодариш. Скоро ще го видиш.

- Михаил ще дойде тук?

- Не, той е тук от дълги години. Той е покрит със смирение като Господаря си – каза единият от капитаните.

- Той е посланикът, който стои със Святия! – възкликна командира. – Нямахме никаква представа, че той е капитанът.

- Да, това е той. Ти не знаеше това, защото той не искаше да знаеш. Той не искаше да привлича никакво внимание към Святия. Ако някой знаеше, че той е тук, това би привлякло интерес към Този, за когото е бил отговорен да наблюдава.

- Той е много добре променен. В действителност аз говорих с него днес, а нямах никаква представа.

- Ще го видиш утре. Той ще ти довери и други важни неща, защото си бил намерен верен и ще трябва да ги знаеш за бъдещата си задача.

- Знаете ли каква е бъдещата ми задача? – запита командирът?

- Знам нещо за нея. Ще помагаш на човек, който сега е млад фарисей. Той е един от избраните и един ден ще бъде също толкова решителен, колкото е Йоан. Не знам нищо друго за него, но знам, че след като те назначават при него, той е човек с голяма мисия. Сега ти си известен войн от войнството.


* * *
Йоан и Андрей не мигнаха през цялата нощ. Струваше им се, че усещат вълнението в небесата, което се случваше навсякъде около тях. И двамата бяха решени да направят всичко, което можеха , за да намерят Този, който Кръстителят беше нарекъл „Синът на Бога.”

Следващата сутрин учениците говориха много малко, докато ядяха хляба си. Вече се оформяха тълпите, които искаха да чуят Кръстителя. Никой от тях не искаше да повярва на думите на Йоан, че сега времето му е свършило и всички се надяваха, че новият ден ще върне стария Йоан. Тогава той се появи както обикновено, около час след разсъмване.

Кръстителят не отиде надолу по насипа, за да започне да проповядва както обикновено. Той просто седна на една скала и погледна над тълпите, без да каже нищо. После повика Йоан и Андрей и им каза да застанат до него. Не им проговори доста дълго време. Тъкмо двамата ученици щяха да започнат с купчината въпроси, когато Кръстителят се изправи, гледайки напрегнато един човек, който вървеше сам край насипа.

- Това е Той – почти прошепна Йоан. – Вижте Божият Агнец, който ще понесе греховете на света.

Йоан и Андрей скочиха на крака:

- Това ли е човека, когото ти нарече „Син на Бога”? Йоан почти настоя, докато изучаваше лицето му.

- Той е Този. Направете това, което искате в сърцето си – продължи Кръстителят, показвайки им да вървят.

Тогава двамата ученика направиха нещо, което не бяха правили никога преди това; те прегърнаха Кръстителя.

Беглата му усмивка им показа, че жестът е оценен, после той кимна отново към Този, когото беше нарекъл Агнеца.

Като видяха странната гледка – двамата ученика прегърнали Йоан – другите се събраха около него да попитат какво става.

- Къде отиват тези двамата? – почти настоя един от тях.

- За тях е време да последват друг – отговори Йоан.

Сърцата на учениците отпаднаха, когато чуха това. Те бяха една толкова сплотена група и бяха преминали през толкова много неща заедно. След всички обърквания от предния ден им беше трудно да понесат да видят как някой напуска групата. И все пак, никой от тях не проговори, защото бяха изненадани от очевидната радост. Която Йоан показваше. Рядко го бяха виждали да се поусмихва, а сега той беше разтегнал устата си в широка усмивка.

Йоан долови мислите им и им отговори все едно, че бяха мислили на висок глас.

- Той е младоженеца. Аз съм приятеля на младоженеца. Моята радост е пълна само като погледна на Неговата радост. Аз кръщавах с вода, но Той е Този, който ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. Той е Този, за когото дойдох да приготвя пътя. Той е Този, за когото всички пророци дойдоха да приготвят пътя. Той съществуваше от началото. Той ще отнеме греховете на света.

Всички те стояха и гледаха как Андрей и Йоан се приближават към Него. Те бяха само на няколко крачки от Него, но изглежда, че не знаеха какво да направят. Тогава Той се обърна и ги погледна. Двамата ученика като че ли щяха да се върнат обратно. Сърцата им биеха толкова силно, че нито един от двамата не смяташе, че може да говори.

- Какво търсите – попита Той.

Накрая Йоан проговори:

- Раби, къде живееш? Сърцето му веднага го осъди. „Какво глупаво нещо измислих!” – помисли си той.

Знаейки мислите на Йоан, Исус се усмихна:

- Елате и ще видите – отговори той посочвайки им да се присъединят към него.

И Йоан и Андрей бяха извън себе си от радост и облекчение. И двамата искаха да му зададат хиляди въпроси, но бяха решили да бъдат благоразумни. Отново Йоан проговори.

- Ние сме ученици на Кръстителя. Той ни каза някои неща за теб. Имаш ли нещо против, ако те запитаме някои въпроси?

- Моля, чувствайте се свободни – отговори Той.

Тонът Му беше толкова мек, дори приятелски, та в същност учениците започнаха да се чувстват достатъчно удобно, за да говорят свободно с Него. Тогава Андрей проговори.

- Раби, чухме глас вчера, когато Ти се кръщаваше. Не можахме да разберем от кого идва. Снощи Йоан каза, че това е било глас от Бога…

Исус спря и погледна и двамата в очите. Кръстителят имаше проницателни очи, но Неговите бяха дори по-проницателни. Те се чувстваха напълно разголени, докато Той ги гледаше. За момент се почувстваха много некомфортно. Тогава Той се протегна и сложи ръка на рамената им, за да ги успокои.

- Има много неща, които трябва да ви кажа, но ще ви бъде трудно да ги разберете точно сега. Йоан беше изпратен да подготви пътя за Мен и той се справи добре. Също така той ви е подготвил да Ме следвате и с това се е справил добре. Има някои неща, които ще ви кажа, а има някои, които трябва да получите директно отгоре. Знам, че сте чули гласа и знам, че вярвате. Не се страхувайте. За да Ме следвате, очите и ушите ви трябва да бъдат отворени към неща, които не разбирате, но Аз ще ви подготвя за тях.

Йоан и учениците му все още гледаха, след като тримата преминаха зад хълма и се изгубиха от погледа. Йоан някак си знаеше, че това е последният път, в който Го вижда. Въпреки това той не беше тъжен. Той също искаше да Го следва, но му беше казано, че не може. Той беше последният вестител на Завета и само Исус можеше да бъде моста между Стария и Новия Завет, който идваше. Скоро той щеше да се присъедини към тези от неговия ред, всички тези, които бяха приготвяли пътя за този ден. Как копнееше той да се срещне с тях! Дори повече, той жадуваше да бъде част от големия облак свидетели, които си бяха спечелили правото да гледат всичко, което се развиваше на земята. Той също копнееше да види Отец и великото ангелско войнство, които го посещаваха, малко от които той беше срещал за кратко.

Сега, когато задачата на Йоан беше завършена, той започна искрено да жадува за небето. Макар че беше слуга, той бе решен да служи всеки ден с цялото си сърце, докато не дойдеше времето да си тръгне. Той знаеше, че много от тези, които сега го гледаха нетърпеливо, един ден ще последват Агнеца и той можеше да помогне като ги приготви за това.

Кръстителят се обърна и слезе от хълма към насипите на Йордан, изброявайки заповедите на Закона с кратки илюстрации как всяка от тях е била нарушена от хората. Тогава той изреди наказанията на тези, които престъпваха Закона. Той знаеше, че никога няма да се сетят, че се нуждаят от спасител, ако не познаваха Божията праведност. Той очакваше това от неговите хора, но за жалост всички те го бяха предали.

С глас, който достигаше дори до края на множеството, неговите думи се стелеха над хората като вълни от морето. Скоро мъжете плачеха без задръжки, а жените молеха за милост. Учениците му се окуражиха. През този ден, като че ли той имаше повече огън отпреди. От този ден нататък Йоан имаше дори по-голяма причина за работата си. Той беше видял Царя и небесата отворени. Царството небесно беше дошло на земята и сега ходеше посред тях.

Исус сподели обиталището Си тази нощ с Йоан и Андрей. Окуражени от това, че Той изглежда наистина се радваше на тяхната компания, те говориха с Него до късно през нощта. Той неизменно ги слушаше и отговаряше на въпросите им. До времето когато си легнаха да спят, те се чувстваха, като че ли Го познават от много години. Един ден щяха да осъзнаят, че са Го познавали от началото. Той беше Този, който вълнуваше сърцата им всеки път, когато се четяха писанията. Той беше същия Този, който ги докосваше с радост, когато виждаха красотата на залеза или оценяваха благодатта и благоприличието на праведен мъж или жена. Всичко беше направено от Него и за Него и в Него всички те бяха събрани заедно. Той беше Словото на Бога, комуникацията от Отец, която цялото творение желаеше.

Тъй като Йоан беше уморен от предната безсънна нощ той отново имаше трудности със заспиването. Когато поглеждаше към Исус на другия край на стаята, той просто не можеше да повярва на добрия си късмет. Сега той беше сигурен, че това беше Месията, великият Цар, и все пак Той беше по-търпелив и по-смирен от който и да е друг. Чувството му за славата, която почти виждаше, го затрупваше. Това бяха дните, за които всички пророци бяха говорили и той, Йоан, синът на Заведей, беше привилегирован да бъде в центъра на събитията.

Андрей също постоя бъден известно време. Той размишляваше за някои от отговорите, които Исус беше дал на въпросите им. Той рядко отговаряше на техните въпроси директно, по-скоро изглежда знаеше какво в действителност искаха да знаят, но не знаеше как. Той изглежда слушаше тяхното сърце, а не техните думи. Андрей тогава си помисли за семейството си и за Симон, брат му. Исус им беше казал да се върнат с Йоан при семействата си и, че Той ще ги намери по-късно. Той беше казал, че трябва да отиде в пустинята сам за известно време. Той обеща да дойде отново за тях. Въпреки че Андрей не искаше да Го напусне толкова скоро след като се е срещнал с Него, той трудно можеше да устои да не каже на семейството си, за Този когото беше намерил, особено на Симон.
* * *
Двамата капитани стояха пред вратата на малката колиба с легионите им от ангели, строени около тях. Ангели с послания непрекъснато минаваха насам-натам , но всеки спираше да поздрави мъжете в колибата, както и те ги поздравяваха. Небесата бяха отворени сега. Пълнотата на Божията сила сега обитаваше в човек. Този, който извика вселената в съществуване, сега ходеше върху прахта на земята.

Когато Синът напусна мястото Си на трона, цялото небесно войнство се зачуди. Когато Той влезе в утробата на младо момиче, те бяха удивени. Ангелите се грижеха за звездите. Великите се грижеха за много звезди и дори галактики. Но сега нямаше нито един ангел във вселената, който не би дал цялата си власт, за да се грижи за един единствен човек на земята. Хората бяха придобили едно изцяло ново значение. Те бяха станали сега центъра на вселената.

- На тази земя сме откакто бяхме назначени тук, за да пазим Дървото на Живота в Градината – каза единият от капитаните. Сега този живот се разхожда като човек. Ако някой човек знаеше кой е Този, който спи тук…

- Да, но дори и двамата тук с Него не знаят в действителност. Гледал съм хората от вече четири хиляди години, откакто доведохме онези двамата от Градината. Те се развиваха в изобилно зло, точно както и злия. Сърцата им и умовете им са постоянно установени върху злото. Те продължават да падат от Градината насам. Сега дори, когато правят добро един на друг, то е поради егоистични причини. Това не се е случвало никъде другаде в творението. Чудя се непрекъснато, защо ли Всемогъщият не унищожи просто това малко ъгълче на тъмнина. Вместо това Той праща Собствения Си Син! Дори трошичка прах от Неговото царство не се допуска близо до Него, а сега ето Го като един от тях.

- Тъмнината в сърцата на хората става все по-голяма – отговори другият капитан. След като съм бил тук толкова дълго, трудно ми е да разбера как те някога ще бъдат върнати обратно към светлината.

Двамата капитани се поклониха ниско до земята, когато Михаил застана до тях. Той беше облечен като ангел вестоносец, но капитаните го познаха моментално.

- Слушах ви – каза Михаил, посочвайки им да станат. – Разбирам много добре какво мислите за човешката раса. Всичкото зло на вселената е било концентрирано тук, на тази малка частичка от творението, на тази планета и в тези малки същества. И все пак има една причина, поради която злият е концентрирал всичката си сила тук. Има определена съдба върху хората, която е по-велика отколкото който и да е човек може да разбере. Сам Всемогъщият възнамерява да обитава тук помежду тях, в пълнотата на Неговата слава. Един ден хората ще бъдат вечното обиталище на Бога.

- Когато Синът дойде тук, беше повече отколкото мога да разбера – отговори един от капитаните. Но Самият Всемогъщи да избере да обитава с тях тук, в Неговата слава!!!

- Да, хората имат голям капацитет за вършене на зло, но това е защото имат и съществуващия капацитет да се издигат до най-големите височини на благородство на духа. В същност те ще бъдат способни да мислят, да чувстват и да обичат по начин, по който Отец го прави.

- Виждал съм благородство у някои за кратко – каза замислено единият от капитаните. Енох, Авраам, Мойсей, Давид и някои други станаха толкова велики, че светлината, която излъчваха почти преодоля злото в техните сърца. Но по-малко от един на един милион се случваше да иска да познава светлината на Бога. Как би могла тази цяла раса някога да бъде направена способна да приеме славата?

- И за мен това е отвъд моите способности да разбера – отговори Михаил. – Знам само, че Синът е тук, за да възстанови напълно земята. То я ще я върне до положението, което познавахме в Градината. Дори ми беше наредено, да Го наричам „Сина на Човека” вместо „Сина на Бога”. Той дойде като последния Адам, за да възстанови всичко, което първият Адам изгуби. Първият Адам ходеше там, където имаше само добро, но се обърна към злото. Този Един ще ходи там, където има само зло, но ще прави само добро. Той ще открие светлината на живота на хората и те ще започнат да излизат от тъмнината. Ще има малцина отначало, но тъй като тъмнината ще продължава да расте в хората, светлината от това време ще расте. Мнозина ще Го последват обратно до любовта към Отец. Тези са избраните. Ще дойде време и избраните ще превъзмогнат и поради тяхното свидетелство мнозина ще бъдат спасени. Чрез тях цялото творение ще знае завинаги, че светлината е по-велика от тъмнината.

- Ако светлината може да победи тук, то никой в небесата или в което и да е друго царство не би оспорил това – съгласи се един от капитаните. – Дори тъмнината не може да направи повече зло, отколкото ние виждаме тук.

- Ще става все по-тъмно – отговори Михаил. Падението не е съвсем пълно и ще му се позволи да завърши. Точно както Синът сега представи Себе Си като Човек, така и злото ще направи същото. Злото семе, посято в хората, напълно ще съзрее навремето си. И тогава земята ще бъде дори по-тъмна от сега. Но светлината, която Синът донесе по Своя Собствена воля, ще застане срещу него и ще превъзмогне. Светлината в един дори от най-малките Негови хора, е по-голяма от цялата тъмнина на злия. Трудно е да се разбере всичко това сега, но аз видях пророчества, дадени на хората, като обричане от Бога, така че те са верни.

- Капитани, казвам ви това сега, защото то ще се появи във времена като тези, когато светлината бъде победена. Никога не се отчайвайте, мислейки как стана това. Има много тайни, които не можем да разберем сега, но ще ги разберем по-късно. Само помнете, че Самият Отец даде Своето слово на хората, за да бъде така. Чрез него знаем, че казаното е истина.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница