Кой сега е №1!? България е първа по смърт­ност, аборти и проституция от бисерка борисова

БОЛЕН, беден, мър­зелив, жесток, ко­румпиран, неграмо­тен, пропаднал морално.

Познавате ли този образ? -Не? Я веднага се погледнете в огледалото!

Това е образът на съвременния българин. Вашият образ, на ва­шите близки и приятели. Докато исторически хроники ни убежда­ват, че сме добър и работлив на­род, а всяка управляваща партия ни зомбира с цифри на напредък, то статистиката сочи друго. И ние сме дали нещо на света, и ние сме на първо място, но в класациите, от които „белите държави" бягат като дявол от тамян.

Затова, докато „белите държа­ви" си живеят живота на Тоя свят, България с всеки изминал ден се доближава до Оня

Страната ни е на първо мяс­то по смъртност в Европа, сочат данни от доклад на Центъра за здравна информация. Според председателя на Дружеството на кардиолозите в България доц. Владимир Пилософ 80% от случа­ите на сърдечно-съдови заболява­ния могат да бъдат предотвратени чрез здравословна диета, редовна физическа активност и въздържа­ние от тютюнопушене. На пръв поглед звучи лесно, но всъщност у нас е „мисията невъзможна". За „дупетата" и соята в саламите се говори толкова отдавна, че е яс­но - здравословната диета отива на вятъра. В същото време друга статистика сочи, че България е на първо място и сред хората, които никога не спортуват или го пра­вят по-рядко от веднъж месечно. За цели 82% от нашенци думата „спорт" е непонятна колкото би­нарен код на космическа совалка. Така че и физическата активност я отпишете. Първенци сме в Ев­ропа и по употреба на цигари -42% от населението пафка и не мисли за здравословен живот.

И само това да беше, ами и поколенията не отстъпват - повече от половината бъл­гарчета на възраст под 14 години са опитвали вкуса на цигарите. Тоест въз­държанието от тютю­нопушене за българина остава мираж.

Друга класация сочи, че Бъл­гария е на първо място в Европа по заболявания от кучешка тения. Нормално - при толкова бездомни кучета по улиците ни. В държави­те от „белия свят" тази паразитна болест е почти изцяло унищоже­на, докато у нас от нея ежегодно се оперират стотици, а в някои години и хиляди хора. Очевидно статистиката не притеснява ни­то политиците, нито безбройните дружества, които би трябвало да се занимават с проблема с бездомните кучета. Всъщност, ако ги ня­ма кучетата, тези дружества няма да съществуват, болниците няма да са пълни, а общинарите няма да си чешат езиците пред медии­те. Дали пък не сме първенци и по идиотско търпение?

Ясно е, че ще се мре, но медалът винаги има две страни. „Болен здрав носи" е казал наро­дът. И е прав - първи сме в Европейския съюз по брой аптеки на глава от населе­нието! Около 4000 аптеки е преброила статистиката, въ­преки че всеки, озо­вал се извън големи­те населени места, под лупа да търси, трудно ще намери. Но кръговратът е пълен: мързелив, пушещ, пиещ, неспортуващ народ - процъфтя­ваща фармация.

А болестта на нацията ни оп­ределено не е само физическа

България е на първо място в ЕС по брой на абортите, направени от ученички. Въпреки хилядите листовки, препълнените с пре­зервативи, хапчета и гелове ап­теки, родната младеж хич не се трогва от призивите за безопасен секс. За днешните хлапета е съв­сем нормално още на 13 години да правят секс, а на 14 вече да ля­гат на масата за абортите. И ако допреди години това се считаше за типично „ромска дисциплина", то днес разделение по етнически принцип почти нямало, сочат да­нните.

Така погледнато, едва ли е странно, че България е на първо място в Европа и по изоставяне на деца до тригодишна възраст.

Около 3 хил. деца до тригодишна възраст живеят в социални домове. Друго изследва­не сочи, че дете, попаднало в дом, „няма възможност да изгради ос­новни човешки модели", а след като излезе от него, е „неприспо-собимо към реалния живот". То­ест отсега може да си знаем, че след години по улиците ни ще има армия от минимум 3000 не-приспособени към реалния живот млади хора. Както се казва - с на­шите камъни по нашата глава.

От това следва първото място на страната ни по износ на прос­титутки в Европа на глава на населението! Според публикува­ни неотдавна в „Таймс" данни на Тетрер (организация, която следи проститутките в Европа) Румъния е на първо място - 12% от проститутките в Европа. На второ е Русия с 9%, а на трето е България с 8%. Реално погледна­то, сме първи в Европа по износ на проститутки на глава от населението. Страна­та ни върви с изключително бър­зи темпове в тази класация, вече се доближава до световни лидери в този „експорт" като Нигерия и Тайланд. Към момента около 10 хил. нашенки упражнявали древ­ната професия в страните от ЕС. Не са малко тези, които смятат, че солидният износ на проститутки се дължи на ехото от времето на Тато - когато сексът е бил табу, а проституцията - официално заб­ранена. И сега избуява с пълна сила. Има логика. В страни като Холандия, където проституцията открай време си е

регламентирана

жриците на любовта си седят у до­ма, плащат данъци, пълнят хаз­ната и предприемат „екскурзионно" само по време на Световно по футбол. Кога ли ще ги стигнем? Знае ли човек. Днес премиер на България е бившият телохрани­тел на Тато.

„България е на първо място в Европа по брой на прокурорите и на районните съдилища на глава от насе­лението, а и по брой съдии сме в челните места."

Веднага след него се нарежда Медицинският университет във Варна. Неговите точки са 56, а заплатите на завършилите лекари стартират от 963 лева. Със 7 лева повече вземат в зората на кариерата си докторите от Плевен - те се разписват срещу 970 лева. Четвърти в списъка е Пловдивският университет, а на последно място се нарежда Тракийският университет в Стара Загора, който също готви лекари. Той обаче има едва 42 точки, а специалистите му тръгват със заплата 891 лева.

Лидер в хуманитаристиката по традиция е Алма матер. В направлението филология например, която включва всички филологически специалности, той има 70 точки. Завършилите го започват работа със среден доход от 1164 лева. Парадоксалното е, че следващи по заплати са кадрите на университета, който иначе е в дъното на класацията - Шуменския. Макар и само с 46 точки, дипломата от него осигурява на абсолвентите му стартова заплата от 1009 лева. Безработните, които излизат от него, обаче също са най-много - 6,41 на сто. Втори във филологическата класация е Нов български университет, а трети - Великотърновският.


Фармацевтите с над 4 аптеки
Един фармацевт ще може да открива повече от четири аптеки. Това решиха депутатите на първо четене на Закона за лекарствата в хуманитарната медицина.

"Така се узаконяват веригите аптеки", подскочиха от Синята коалиция и БСП. Мнозинството от ГЕРБ подкрепи предложението за промяната, внесена от Министерски съвет, да отпадне досегашното ограничение един фармацевт да има не повече от четири аптеки. Бившият шеф на здравната комисия от ГЕРБ Лъчезар Иванов обясни от парламентарната трибуна, че на второ четене мнозинството ще гласува точно обратното - да има ограничение от четири аптеки. Бившият здравен министър от БСП Евгени Желев заподозря лобизъм в полза на големите аптекарски вериги. И синята Екатерина Михайлова видя в текстовете големи финансови интереси и призова да се запази сега действащият текст.

Данните са от Националния регистър на населените места, поддържан от Националния статистически институт (НСИ).

Според регистъра към 4 декември 1985 година в страната е имало 5383 населени места - градове, села, махали, колиби, гари, две минни селища, четири промишлени селища и два манастира със статут на населено място. Към същата дата градовете в България са 237.

Към 31 декември 2009 г. селищата са намалели до 5302. За сметка на това са се увеличили градовете и са станали 255, като последно миналата година Ахелой и Черноморец бяха обявени за градове.

В края на м.г. в България са живели 7 563 710 души, от които 5 401 214 - в градовете, а останалите 2 162 496 - в селата и в двата манастира със статут на населено място - Рилския и Клисурския.

През 1985 г. България е имала население 8 948 649 души, като така и не достигна девет милиона.

По това време в градовете са живели 5 799 936 души.

Най-населена е област София град, в която живеят 1 249 798 души. Столицата е и с най-голяма гъстота на населението - 956.53 души на кв. км. На обратния полюс е Видинска област с население от 108 067 души и гъстота 35.63 души на кв. км.

Втора по брой на населението е Пловдивска област със 701 684 души и гъстота 117.47 души на кв. км. На трето място е Варненска област с 465 465 души, но с гъстота от 121.86 души на кв. км.

Според данните на регистъра седем града в България имат население над 100 000 души към края на миналата година. За сравнение - през 1985 г. те са били 10, като за изминалия четвърт век от списъка на стохилядниците са отпаднали Сливен, Добрич (Толбухин) и Шумен.

София към края на декември миналата година има население 1 165 503 души. След нея е Пловдив с 348 465 жители и Варна - 320 837. Следват Бургас (193 765), Русе (156 509), Стара Загора (140 456) и Плевен (111 426).

12 града са с население между 50 000 и 100 000 души. Това са Благоевград, Велико Търново, Враца, Габрово, Добрич, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен, Ямбол и Асеновград, който е най-големият необластен град. През 1985 г. градовете с такова население са били 15. Тогава най-голям неокръжен град е бил Димитровград, който днес е извън тази група.

59 града попадат в категорията с население от 10 000 до 50 000 души. 61 са населените места с жители между 5000 и 10 000 души, като сред тях са и трите най-големи села в страната - Айдемир (обл. Силистра), Лозен и Казичене (обл. София град). Население от 1000 до 5000 души имат 709 населени места.

Във всички 28 области жените преобладават над мъжете, като най-малка разлика между двата пола има в Силистренска област - само 2173 жени повече.

- Aз също се учудвам на това, което се случва. Прави ми впечатление обаче, че не виждам председателя на БЛС на протестите, а говорител е главният секретар на съюза д-р Димитър Ленков. Освен това недоволните непрекъснато сменят исканията си. Сега те не говорят за финансово покритие на изработените дейности през тази година, а за това, че бюджетът за следващата година е недостатъчен. Изпълнявам това, което съм обещал, и болниците ще си получат до края на годината още около 30 млн. лв., т.е. министерството ще се издължи за дейностите, които покрива почти изцяло. Ако останат някакви дребни суми, те ще бъдат покрити догодина.

- Д-р Ленков алармира, че български лекари ще продължат да бягат в чужбина заради ниските заплати, които получават?

- Заплатите на лекарите у нас спрямо тези на техните колеги в ЕС са значително по-ниски не от вчера и още доста години ще трябват, за да достигнем стандарта в другите европейски страни. Аз също искам лекарските заплати да са по-високи, но трябва да се съблюдават възможностите на държавата. Трябва да се отчитат положителните стъпки, които се правят. Догодина бюджетът на здравеопазването реално ще се увеличи с 400 млн. лв. Важно е обаче как ще се използват тези пари.

- Ще има ли реално остойностяване на клиничните пътеки?

- Клиничните пътеки са на доизживяване. Тази форма на плащане не се използва в държавите, с които искаме да се сравняваме. Необходимо е да се въведе методът на заплащане на диагностично свързаните групи, но това изисква да се отхвърли огромен обем от работа. 2011 г. е много подходяща да се случи това.

- Можем ли да очакваме, че догодина в някои болници ще се въведе новият метод на финансиране?

- При много добра организация би могло да се направят проектни изпитания, но реалистичният срок е 2012 г. През следващата година обаче ще се приложи по-справедливо разпределение на средствата по клиничните пътеки. Това означава, че цените на някои ще се увеличат, а на други могат да се редуцират. В момента конкретните параметри се разработват във финансовото министерство. Аз съм против това, за едно и също заболяване да има разлики в заплащането според вида на болницата - независимо дали тя е университетска, областна или общинска. Надявам се лекарският съюз също да каже своето мнение по въпроса - кое е приемливо и кое не.

- В момента обаче преговорите по рамковия договор са стопирани.

- Има обективни причини за това - тече процес на пререгистрация на болниците, трябва да се определят нивата на тяхната компетентност. Между другото вече имаме първите обобщени данни. Документи за пререгистрация са подали 327 лечебни заведения. Оказа се, че само една болница и един диспансер не са успели да се вместят в срока. Сега ще установим защо. Но по-интересното е, че две специализирани болници още преди няколко седмици са се преобразували в медицински центрове, а една е преустановила дейността си. За пререгистрацията се наложи да преработваме и медицински стандарти, тъй като критериите в някои за наличната апаратура бяха толкова високи, че единици болници можеха да ги покрият. За тези промени очаквахме предложения и от лекарския съюз, но за съжаление досега нямахме контакти на тази тема. Би трябвало да се извадят някои дейности в доболничната помощ. Има някои леки очни операции, които могат да минат като еднодневна хирургия и пациентът да се изписва още същия ден. Ще ви дам един пример и от моята специалност. Ако една жена си плаща аборта, тя си тръгва няколко часа след операцията. Ако обаче абортът се прави по медицински показатели и за него плаща здравната каса, тя е длъжна да преспи в болницата. Тези положения трябва да се изчистят.

- Вие се обърнахте към протестиращите, че сте готов да разговаряте с тях, за да чуете исканията им. Обадиха ли ви се недоволни доктори?

- Лекари от сливенската колегия поискаха среща с мен и ще направя всичко възможно това да стане въпреки огромната натовареност на работния ми ден. Тези лекари поставиха въпроса болниците да не са търговски дружества, особено държавните. Аз споделям тази идея и смятам, че са необходими законови промени в тази посока. Оказа се, че при търговете с лекарства някои болнични мениджъри са си позволявали волности и са купували едни и същи медикаменти на цена три и четири пъти по-висока в сравнение с други болници. Затова е нужно да има единна система за сключване на договори за доставка за лекарства и апаратура. При проверките, които направихме, стана ясно, че има болници, които са закупили скъпа апаратура, но не я ползват - тя стои от години в кашони.

- Бихте ли назовали имена?

- Ще се въздържа, защото искам да говоря с директорите. Някои от тях са наследили този проблем от предшествениците си. Ако държавните болници не са търговски дружества, здравното министерство като принципал би могло много по-добре да регулира процесите, така че да не изтичат средства. Много малко общини подпомагат здравеопазването - такива са Столична община, някои общини по морето, които разполагат с повече пари. Другите имат символично участие. Кому е нужно в областната болница да има 7-8 акционери, които нищо не правят? В същото време те стопират някои разумни предложения на министерството. Нужна е промяна и имам политическата подкрепа на ГЕРБ и "Атака". От БСП също не съм чул някой да подкрепя мнението болниците да останат търговски дружества.

- Вие поставихте въпроса да се направи методиката за избор на екип. Споменахте, че в болница са искали 3500 лв. за избор - това ли е най-високата сума?

- Има и по-високи, но не искам да конкретизирам на този етап. Ще кажа само, че занапред ще има ясни правила и никой няма да може да оказва натиск върху здравно осигурен пациент, ако той не иска да прави такъв избор.

- Вие заявихте, че спешните центрове извършват непривични дейности. Как ще ги разтоварите?

- Догодина ще бъдат създадени кабинети за неотложна помощ, които ще приемат 24 часа в денонощието пациенти, които имат нужда от лекарска помощ, но не са спешни. Сега тези хора звънят на Бърза помощ. Тези кабинети ще се позиционират в големите градове и дейността им ще се заплаща от здравната каса. Има осигурени 10 млн. лв. за тях.

- А кога ще станат ясни суперболниците, в които ще се лекува всичко, включително и най-тежките случаи?

- Струва ми се неуместно да наричаме тези лечебни заведения суперболници, като се има пред вид на какъв хал е държавата. Водещите болници ще продължат да получават пари от министерството, както и досега. Би трябвало обаче да получат по-високи делегирани бюджети, които не са стъпили на исторически принцип. Защото, когато един пациент получи проблем с очите и не вижда, ще го закарат веднага не в очна клиника, а в "Пирогов", за да му направят скенер и да видят инсулт ли е получил, отровил ли се е, от каква помощ има нужда.

- Какво мислите за предложението на лекари от Кюстендил пациентите, които не пушат, да плащат половин здравна вноска?

- Аз имам друго предложение - пушачите да плащат повече пари, защото доброволно увреждат здравето си.

Норвегия остава най-доброто място за живеене в света, докато Зимбабве, засегната от икономическата криза и разпространението на СПИН, е най-малко привлекателната страна за живеене според класация на ПРООН. Програмата на ООН класира на предните места Норвегия, Австралия и Нова Зеландия, а Нигер, който беше на последно място м.г., заедно с Демократична република Конго и Зимбабве са в дъното на класацията. България е на 58-о място.

И така, от 1 януари 2012 година стажът за работещите при трета категория труд ще започне да се увеличава с по четири месеца на всяка календарна година до достигане през 2020 г. на 37 години стаж за жените и 40 години стаж за мъжете. От 1 януари 2021-а пък ще започне нарастване на възрастта за пенсио­ниране на жените и мъжете с по шест месеца до достигане на 63 години за дамите през 2026 г. и 65 години за мъжете през 2024 г. Сега жените се пенсионират на 60 години при 34 години стаж, а мъжете - на 63 години при 37 години стаж. Вноската за пенсия ще се увеличи с 1,8 % от началото на следващата година. Това е реформата в цифри. И макар да съм привърженик на макси­мата на най-успешните български треньори Иван Абаджиев по вдигане на тежести и Нешка Робева по художествена гимнастика, която гласи: „Ако някой случайно знае границата на човешките възможнос­ти, да ми я покаже!", ми се струва твърде нелепо да я пренасяме от спорта в пенсионната реформа. Защото всъщност с вдигането на стажа и възрастта за пенсиониране управляващите поставят на изпитание границата на възможностите ни да доживеем до пенсия и да се порадваме на достойни старини. А поне да знаеха накъде ни водят. Обаче с просто око се вижда, че идеята на реформата е: Няма пари, а тези безделници, лошите пенсионери, само тежат на фиска на Симеон Дянков. И друго не мога да разбера - как с увеличаването на стажа за пенсиониране ще решим демографските проблеми, както се кълне кабинетът. Дали като се трудим, докато умрем, ще изглежда­ме по-млади, или ще въведат специ­ални програми за размножаване на работното място.

Доста странен е и фактът, че след подписаното споразумение в тристранката всички внезапно се оказаха доволни. За държавата вече е ясно -по-малко пенсионери, по-малък дефицит в бюджета. Обаче и работо­дателите бяха щастливи от вдигането на годините за пенсия. Сякаш извед­нъж ги обхвана амнезия как именно те твърдят, че производителността на труда е ниска. Чудно как тя ще се повиши, уважаеми работодатели, ако персоналът ви е стар и болен и през 2/3 от месеца е в болнични, понеже ту кръвното се е вдигнало, ту ишиасът или лубмагото са се обадили. А пък съвсем не е изключено подчине­ните ви да ги покоси я инфаркт, я инсулт. Да не забравяме, че България е на първо място по смъртност от сърдечносъдови заболявания, статистиката показва безмилостно, че и възрастовата граница при тях пада - вече е често явление 40-годишни мъже и жени да страдат от сърдечносъдови заболявния. Ай далеч не е най-лесното нещо у нас да си на 50 и да си намериш работа, защото тъкмо тези същите работо­датели, които аплодират вдигането на възрастта за пенсиониране, твърде рядко са склонни да наемат застаряващ персонал.

Най-не адекватно обаче се оказа поведението на синдикатите. Те ту напускаха тристранката обидени, ту след среща с Бойко Борисов се връщаха в диалога, ту стягаха палатки за национални протести, ту ги прибираха, пак след среща с Борисов. И през цялото това време шумно се кълняха, че на всяка цена и с всички средства ще защитят правата на хората на наемния труд в България. Но след поредната им среща с премиера клекнаха с оправ­данието (което не само е витиевато, ами и нищо не значи), че това било единственото възможно споразуме­ние. Ама като не сте се преборили за правата на тези, които сте приз­вани да защитавате, господа синди­калисти, не подписвайте това спора­зумение. Иначе обвиненията, че синдикатите са едни казионни орга­низации, няма да са неоснователни. Вземете пример от колегите си във Франция, Валикобритания, Гърция или Румъния - така се изразява недоволство.

А пък да не говорим за начина, по който се стигна до това нелепо споразумение - той беше още по-нелеп.

Хронология

на некомпетентността

На 17 септември 2009 г. социални­ят министър Тотю Младенов съоб­щава, че в социалното министерство се обмисля изравняване на пенсион­ната възраст между мъжете и жени­те. Идеята предизвиква острата негативна реакция на синдикатите. На следващия ден пак той обявява, че в условия на криза няма да се правят никакви реформи в пенсион­ната система и възрастта за пенсио­ниране няма да се промени. На 22 декември обаче Тотю Младенов съобщава, че пенсионната възраст ще се повишава плавно по десетго­дишен график след 2011 г., а на 25 януари 2010 г. от социалното министерство представят пакет от мерки, които да залегнат в бъдещата пенси­онна реформа. В тях има два вари­анта за повишаване на стажа и възрастта за пенсия. Първият пред­вижда вдигане на стажа с три години наведнъж от началото на 2012-а, без да се увеличава пенсионната възраст. Вторият вариант предвижда повиша­ване възрастта за пенсиониране за жените от 2012-а с четири месеца за всяка календарна година до достигане на 63 през 2019-а, а от 2021 г. еднов­ременно увеличение на пенсионната възраст за мъжете и жените с чети­ри месеца на година до достигане на 65-годишна възраст. На 15 февруари 2010-а правителството обявява, че пенсионната реформа в частта й за повишаване на осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране се отлага за след 2012 г. Следва известно затишие и на 5 май 2010 г. министър Младенов представя вариант на пенсионната реформа, предвиждащ

вдигане на осигурителния стаж за пенсия с три години за трета катего­рия труд от средата на 2011 и удъл­жаване на преходния период за ранно пенсиониране през НОИ до 2012 г. На 20 юли синдикатите напускат тристранния диалог заради готвеното шоково увеличение на стажа за пенсия. На 23 юли пенсион­ната реформа отново се отлага. На 4 август правителството приема про­мени в Кодекса за социалното осигуряване, подкрепени после в НС, които предвиждат стажът за пенсия при трета категория да се вдига с по една година от 2011 до 2013 г. А за работещите при първа и втора категория труд възрастта за пенсио­ниране да се повишава плавно от началото на следващата година с две години. На 5 октомври Бойко Бори­сов обявява, че осигурителната тежест ще бъде вдигната с 3 % от началото на 2011-а. Бизнесът напуска тристранката в знак на протест. Два дни по-късно КНСБ организира протест в центъра на София. Соци­алният министър Тотю Младенов обявява, че промените в КСО се изтеглят от парламента и обещава стажът за пенсия да се повишава с по 4 месеца годишно и не от дого­дина. След още три дни министрите Младенов и Симеон Дянков склоня­ват бизнеса да се върне в тристран­ния диалог. Синдикатите и работода­телите се съгласяват увеличението на осигурителната вноска да бъде с 2 %. Обаче само два дена след това синдикатите си тръгват сърдити от тристранката, след като Дянков

обявява, че увеличението на осигури­телната вноска може да бъде само с 1,5 %, но при условие, че повишава­нето на стажа за пенсия за работе­щите в тежки условия започне още от 2011 г. На 15 октомври в отсъст­вието на синдикатите правителството и бизнесът се споразумяват осигу­ровките от догодина да се повишат с 1,8 пункта, а вдигането на стажа за пенсии да започне плавно от 2013-а & по четири месеца на година. На 20 октомври премиерът Борисов разпо­режда половин милиард лева, нами­ращи се по лични сметки на работе­щите в тежки условия в частните професионални фондове, да бъдат фактически национализирани, като бъдат прехвърлени в планиран от правителството солидарен фонд за ранно пенсиониране към НОИ. А на 25 октомври социалният министър и управителят на Осигурителния институт Христина Митрева предста­вят промени в КСО, които предвиждат стажът за пенсия да започне да се повишава от 2015 година с четири месеца годишно до достигането на 37 години за жените и 40 години за мъжете, а от 2024 г. да започне вдигане на възрастта с шест месеца годишно до достигането на 63 годи­ни за жените и 65 години за мъжете. Отново от 2015 г. се предвижда да започне увеличаване на възрастта за пенсиониране на категорийните работници с шест месеца годишно. На 27 октомври обаче под натиска на бизнеса, частните фондове и чужди експерти правителството се отказва частично от национализаци­ята. Не минала и седмица и на 29 октомври финансовият министър се връща на идеята повишаването на стажа за пенсия да започне от началото на 2011 г. Синдикатите напускат диалога и промените в КСО предстои да се пренапишат за пореден път. Тогава излиза премие­рът Бойко Борисов и на 31 октомври съобщава окончателния вариант. И така на 1 ноември 2010 г. е подписа­но споразумение между Бойко Борисов, синдикати и работодатели, а на 3 ноември МС приема оконча­телния текст на пенсионната рефор­ма след година чудене и маене и 23 различни варианта.

Предвид тази хронология, силно се надявам този материал все още да е актуален, понеже тъй или иначе, поради технически подробности и редакцион­ното приключване на броя, ми се губят часовете от 20.00 снощи до тази сутрин и нямам никаква представа с какво настроение са си легнали главните идеолози на тази пенсионна реформа - Бойко Борисов, Симеон Дянков и Тотю Младенов, нито пък с какви нови гениални хрумвания са се събу­дили днес. Въпреки че ако този 23 вариант на реформата се окаже вместо окончателен предпоследен, май ще е по-добре за всички, на които им предстои да се пенсионират в България