Коледна магия 2013 Песен: „Дайте шанс на песента” Дете 1
Изтегляне 100.93 Kb.
|
| Коледна магия 2013
Песен: „Дайте шанс на песента” Дете 1: Хайде, да се скрием! Дете 2: Елате, елате, ще ви скрия под чаршафа! Баба 1: Къде сте? Сигурно сте се скрили зад пердето. Баба ей сега ще ви намери. Дете 3: Не сме зад пердето, не сме. Баба 1: Няма ги зад пердето! Че къде може да са? Леле, да не би да ги е взел Торбалан?! Всички: Ха-ха-ха. Бабата: А може да са ги взели таласъмите...Боже, какво ще прави баба без милите си внучета!? Дете 4: Тук сме, бабо, тук сме! И ние много те обичаме! Баба 1: Къде се бяхте скрили? Уплашихте ме! Дете 5: Тука, бабо, по чаршафа. Баба 1: Хубаво сте си полегнали. Днес е Бъдни вечер и трябва да си починете за празника. Дете 6: Но на нас не ни се спи! Баба 1: А какво ви се прави? Можете да ми помогнете за трапезата. Дете 1: Искаме да пеем ... Дете 2: Искаме и да танцуваме... Дете 3: Искаме да играем... Песен: „Оставете ни да играем” Дете 4: Моята баба е много добра, тя ме учи да виждам света. Дете 5: И разказва ми приказки тя за вълшебствата на обичта. Дете 6: Тя ме учи да виждам света чрез магията на песента. Дете 1: Аз не искам да спя, защото няма да видя Дядо Коледа. Всяка година проспивам идването му. Дете 2: И аз искам да видя как влиза през комина, колко бързо се движат елените му, колко е голям чувалът с подаръците. Дете 3: Бабо, наистина ли има Дядо Коледа? Баба 1: Разбира се, детето ми, всеки носи коледния дух в сърцето си. Той ни помага да бъдем добри и състрадателни, да проявяваме милосърдие и да помагаме на другите. Дете 4: А аз не искам да спя, защото сънувам таласъми и ме е страх от тях. Баба 1: Не се страхувай. Таласъмите не са лоши. Те живеят с нас и са на наша страна. Дете 5: А защо не ги виждаме? Баба 2: Защото са невидими. Те бдят над нас, пазят ни от злини и ни помагат да видим грешките си. Дете 6: Бабо, разкажи ни за таласъмите. Баба 1: Добре, седнете и слушайте. Историята, която ще ви разкажа се случила на Бъдни вечер, в нощта преди Коледа. Тогава хората по цялата земя пречистват душите и мислите си и се подготвят за светлия християнски празник – Рождество Христово. Та в тази вечер едно най-обикновено семейство се готвело да посрещне празника – украсявали елхата, нареждали трапезата...Само че те не знаели, че не са сами в дома си. Не знаели, че освен тях в стаята има някой, който ги наблюдава. Та, ето какво се случило... Баба2: Ето, готова е питката с паричката. Идвайте на масата. Хайде, чедо, кажи молитвата. Дете 7: Оставете ме на мира, аз не зная такива неща. Баща: Внимавай как разговаряш с баба си, че да не стана от масата... Майка: Защо пълниш главите на децата с тези глупости? Баба 2: Молитва се казва, за да ти е сладка храната и пълна душата. На Бъдни вечер не може без молитва, така знам аз. Повтаряйте след мен: Песен: „Молитва” Баба 2: Е, толкова ли страшно беше? Нека поне на празника да допуснем коледния дух в сърцата си. Дете 8: Е, бабо, стига с тоя коледен дух. Я ми разкажи ти за таласъмите. Дете 9: Има-има, бабини деветини има.Таласъмите са в училище. Най-напред ти пишат двойки, после викат родителите ти при директора, после те принуждават да ходиш на частни уроци и накрая самият ти се превръщаш в таласъм. Майка: Стига вече с тези таласъми. Едно реалити не може да изгледа човек на спокойствие от вас. Баща: О, и аз искам да си говорим за таласъмите. На работа те експлоатират, по улиците ти чупят колата, а вкъщи не те оставят един вестник да прочетеш... Дете 7: Ама аз питах баба за таласъмите. Баба 2: Е, не се карайте, днес е празник. Радвайте се и се веселете, разказвайте си приказки и се обичайте. Ела, миличко, баба ще ти изпее една хубава песен. Песен: „Рождество Христово” Баба 1: Така това семейство изкарало Бъдни вечер. Когато се стъмнило, всички си легнали да спят, а в стаята останали само техните верни сенки-таласъмите. Баба-таласъм: Бъдни вечер е, най-хубавия празник. Навсякъде хората се веселят, а ето тук, в поверената ни къща коледният дух го няма. Баща-таласъм: Много са трудни времената. Хората не чувстват, а само гледат да изкарат пари и да напълнят хладилника. Трудно е да ги напътстваме. Майка-таласъм: А животът си определят като лош късмет. Ето, главата на къщата нищо друго не вижда освен скапаната си кола, а жена му от работа и реалити програми няма време да се погрижи за децата си. Дете 7-таласъм: Малката им дъщеря не си учи уроците и не си пише домашните, защото и е трудно. Дете 8-таласъм: Синът им да има едно лесно, ще спи на футболното игрище. Нито помага вкъщи, нито си прибира стаята. Дете 9-таласъм: Голямата им дъщеря само мечтае за едно момче, един боклук не изхвърля. Ето и тази вечер-скараха се за електронната игра. Баба-таласъм: Живеят под един покрив, но всеки гледа само себе си, въздишат и се самосъжаляват. Смятат, че като са на върха на хранителната верига, целият свят се върти около тях. Никога не съм си мислила, че ще е лесно, но тук трябват тонове търпение и постоянство. Баща-таласъм: Добре, че е бабата - тя е най-добрия съюзник, който можем да си пожелаем. Тя ще ни помогне да променим живота им и да върнем коледния дух в сърцата им. Песен: „Приказна звезда” Баба 2: Какво става тук? Има ли някого? Баща: Майко, какво има? Баба 2: Стори ми се, че в къщата има някой. Чух шум и музика, все едно някой пееше. Баща: Сигурно съседите купонясват. И откъде имат пари тези хора за толкова много празници! Майка: Може би, са щастливи. Ние откога не сме празнували истински. Баща: Щастливи, че от какво могат да са щастливи. Нещо се умълчаха, май. Ей, съседите, спите ли? Ха-ха-ха... Спете, спете, щастливи били...Работата много, парите малко, децата трудни, колата не върви, а те щастливи... Баба 2: Стига си се оплаквал. Все някой ви е виновен, все си мислите, че нямате късмет, че сте урочасани. Погледнете се- млади сте, здрави сте, заедно сте, какво повече му трябва на човек. Баба 1: Отново всички си легнали, а в къщата будни останали само бабата и бабата- таласъм. Баба 2: Не, традициите не са това, което бяха. Баба-таласъм: Да, традициите са това, което бяха. Баба 2: А, ти коя си? Баба-таласъм: Аз съм твоята сянка-таласъм. Баба 2: Как влезе тук? Баба-таласъм: Аз живея тук. Баба 2: А защо чак сега се появи? Баба-таласъм: Защото днес е Рождество Христово и ти се опитваш да върнеш коледния дух в дома, който ни е поверен. Но твоето семейство не иска да повярва, че на Коледа се случват чудеса. Имаш остра нужда от помощ, а моята задача е да ти помагам. Затова съм тук. Тук е и моето семейство, което бди над твоето. Баба 2: Не знам какво да правя, толкова са тъжни. Не ме слушат, не искат да отворят сърцата си за красотата и вярата. Баба-таласъм: Аз имам идея и ти обещавам, че заедно ще превърнем тази Коледа във вълшебна приказка. Нали сме приятели. Песен: „Песен за приятелството” Дете 7: Получих двойка по български език и литература. Тестът беше много труден. Трябваше да напиша думата овца и аз написах у, ф, с, ъ. Дете 7-таласъм: Как може такава глупост- 1 дума, 4 грешки. Дете 7: Сигурно съм урочасана. Дете 7- таласъм: Не, не си. Песен: Овца с „ъ” , овца с „у” , врабче с „ф” , очи с „у”. Пу, пу, да му се не види. /2/ Таз граматика ужасна, тъй ужасна, но си пасна. Пу, пу, да му се не види. /2/ С „ух” и „ох” тю да се не види, тъй утиди, та да се не види. Пу, пу, да му се не види. /2/
но го зная само аз. Дете 9-таласъм: Влюбена си в готин бой, искаш да е само твой. Дете 9: Мисля, малко съм дебела и ще трябва да съм смела. Дете 9-таласъм: Много смела, за да кажеш някой ден:
Песен: „Любовта е тук” /Появява се Баба 2 с чувал и поднос за торта./ Дете 7: Бабо, къде отиваш? Баба 2: Отивам във фондацията „Деца помагат на деца”. Ще занеса тези дрехи за децата, които си нямат семейство. Направих им и торта за празника. Ако някой от вас спре да се занимава със себе си, може да ми помогне да ги отнесем. Дете 8: Бабо, дай да ти помогна, аз ще нося чувала. Дете 9: Бабо, дай на мен тортата, аз много ще внимавам. Майка: Браво на теб, хубаво си се сетила. Хайде, деца, отменете баба ви. Баща: Майко, моля те, не се претоварвай. Баба 2: Никога не съм била по-добре. Толкова е хубаво, когато сте мили и добри. Приятно е да мислим еднакво и да правим нещата заедно. И това е благодарение на нашите приятели-таласъмите. Баба-таласъм: Който носи в сърцето си късче доборота, той познава тайната на радостта. Който иска да опита, може да лети и винаги ще помни детските мечти. Баща-таласъм: Ние нищо не сме направили. Това си е ваше желание. Майка-таласъм: Ние сме убедени, че във всеки човек живее коледният дух, само трябва да му повярва. Дете 7-таласъм: Толкова сме доволни, че живеем с вас, разбираме се чудесно. Винаги можеш да разчиташ на мен за трудните уроци. Дете 8-таласъм: Приятно ми е да играя с вас. Аз ще ти помагам да си почистваш стаята, а ти в замяна ще ме научиш да изпълнявам дузпи. Дете 9-таласъм: И аз съм доволна, че съм тук. Винаги ще те подкрепям и ще ти помагам. А ти ще повярваш в себе си и няма да се страхуваш от трудностите. Песен: „Да протегнем на някой ръка” Баба 1: Ех, че веселба настанала. Двете семейства – човешкото и това на таласъмите, се радвали и празнували заедно. Изведнъж настанала тишина – време за обещание пред себе си и пред другите. Дете 7: Обещавам уроците да уча, че само така ще сполуча. Мама и татко ще слушам, Чак тогава с приятелките ще лудувам. Дете 8: Футболист съм смел, добър, на терена скачам като лъв. Обещавам леглото си редовно да оправям и никого повече да не нагрубявам. Дете 9: В трудна възраст аз съм вече и акълът ми е все далече. Но днес във празничния час на всички обещавам аз, че с любов и вяра във сърцето ще смае всички детето. Майка: Искам да съм най-добрата майка, а не такава, която само се вайка. Обещавам да съм строга и добра, да ви помагам в трудност и в игра. Баща: Колко мило, колко сладко е при мама и при татко. Тази песничка позната днес не знаят я децата. Тук във Коледната нощ обещавам със любов да сме здрави и щастливи, да сме истински и мили, да се трудим и да пеем, сто години да живеем. Баба 2: Запомнете, деца, обещанията са отговорност. Те трябва не само да се дават, но и да се спазват. А обещанията дадени на Коледа са вълшебни- те винаги се случват. Баба 1: Тя край нас е навред, погледни я! Тя, безкрайната детска магия! Детски смях – сякаш пеят звънчета…Засияли с надежда очета… Блика в малките детски ръчички топлина и милувка за всички…
със песни радостни, с надежди скрити, край лумнали огнища или вън.. Празнуват хората ! Празнуваме и ние! Дете 2: Земята е пречистена и бяла затрупана със пухкав сняг и сякаш песен празнична запяла душите с радост пълни пак. Дете 3: Тъжна искрица трепва в душата за туй, което времето отнася. Дано усмивките не слизат от лицата и Коледа само радост нека донася! Дете 4: Коледа е! Бъдете всички здрави и бодри! Трудете се, учете се, за да берете по-късно плодовете на радостта! Дете 5: Коледа е! Огледайте се, поздравете своите близки, пожелайте им нещо от сърце, покажете, че ги обичате! Дете 6: Коледа е! Най-светлият семеен празник! Поздравете се и се целунете! Обичайте се и помагайте на нуждаещите се, защото този ден и тази вечер са святи! Баба 1: Ето това е магията чудна за големите толкова трудна… Затова, ако питаш децата: „Как се казват в света чудесата?”, ще откликнат при първия зов: Те са : ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ! Песен: „Коледна приказка” Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 100.93 Kb. Сподели с приятели:
|