Колониалните владения на Испания



Дата30.12.2017
Размер300.5 Kb.
Колониалните владения на Испания
Държавите, които определяли случващото се в Европа в края на XV и началото на XVI век, били Франция и Испания. В Англия по това време населението било твърде малко, което определя неучастието и в международните отношения. Великите географски открития поставят началото на създаването на първите европейски колониални империи през 16 век - тези на Португалия и Испания. Последвани са от тези на Франция и Нидерландия.

Плод на предприемчивостта на португалците и испанците било откриването в края на 15 в. на Новия Свят, Америка (1492г.) и на морския път за Индия. През това време в състава на испанските владения влизали и новооткритите колонии в Америка, Нидерландия, Неаполитанското кралство и Сардиния. Карл І владеел едновременно Испания, Германия, Италия и земи отвъд океана. Това било наистина огромна, невиждана до тогава в Европа световна империя. Но чисто феодалният характер на Испания – основата на тази Империя – предопределил структурата на цялата монархия на Карл V, както и насоката на неговата външна политика.

Във външната си политика Карл V преследвал една единствена цел – създаването на една универсална католическа държава. Именно заради това феодалната аристокрация подкрепяла проекта и тези „идеални” цели, които представляват параван за нови воини и нови грабежи. Конкурент в това отношение се явява френският крал с не по-малко силни амбиции и войска. Проблемът в тази идея на Карл V е, че представлява една утопия, която вече няма реализация в новия свят на национални, суверенни и обединени във вътрешно-политическо и културно отношение държави. Тяхната централизация се ръководи от буржоазията, която защитава в по-голяма или по-малка степен интересите на нацията.

След като потушил в Испания въстанието на градските общини и затвърдил там абсолютизма, Карл V бил принуден да води съвсем друга политика в Германия. Реформацията и превръщането на църковните имоти в държавна собственост, което князете прокарали в своя полза, а след това и неуспехът на Великата селска война в Германия засилили властта на германските князе; фактически те превърнали Германия в сбор от малки и съвсем малки държавици-княжества, достатъчно силни за да се противопоставят на всеки опит от страна на императора за централизиране, но безсилни по отношение на големите държави на Запад. Неуспехът на селската война довело до конфликти между отделните князе.

След абдикацията на Карл V неговата империя се разпаднала. Начело на Свещената римска империя застанал неговия брат Фердинанд; Испания, Нидерландия, италианските владения и испанските колонии под властта на неговия син Филип.

Филип ІІ Испански заема престола през 1556г. Той бил строг и самоуверен, както и много педантичен, но и бавно вземал решения. Той бил дълбоко убеден в силата на своята власт и на нейните основи – абсолютизма и католицизма. Интригите на краля във Франция през време на религиозните войни през втората половина на ХVI в. в полза на католиците довели дотам, че срещу Филип се опълчили дори и френските католици-патриоти. Плановете на Филип навсякъде се рушали, защото били израз на политиката на феодалните претенции, насочени против буржоазното развитие в Европа. Чудовищната дипломация, която той провеждал довела до упадък на испанския абсолютизъм.

Опасността от испанската заплаха, надвиснала над цяла Европа, до голяма степен определила политиката на Франция и Англия, двете най-сплотени и силни държави през 16 в.

„Европейците не откриват Америка, те се сблъскват с нея. Тя се явява пред тях като пречка по пътя за Изтока.”1 Различните колониални империи се определят от вътрешното устройство и традициите в управлението на съответната държава. Ето защо съществуват разлики в установяването и развитието им.

Испанските колонии са организирани по друг начин. Главната причина на заминаващите отвъд океана е оставането без средства за препитание на испанските „идалго”, участници в Реконкистата, чиито стремеж е лесно забогатяване. Американският континент е богат на залежи на злато и други метали и това спомага за установяването им и „излекуването на болестта им към златото”, както казва Фернандо Кортес.

В 1517 г. Фернандо Кортес започва завоюването на държавата на ацтеките на територията на днешно Мексико. Важното е, че той използва противоречията между ацтеките и подчинените им племена и по този начин заграбва несметно богатство и столицата на ацтеките. На мястото на тяхната държава било образувано вицекралството "Нова Испания".

Няколко години по-късно Франсиско Писаро с отряд от около 200 души започва завоюването на втората голяма държава - тази на инките в Андите. Завладяването на държавата на инките продължило от 1525 до 1535 г. До средата на 16 век по-голямата част от Централна и Южна Америка били покорени от Испания. Заедно с островите в Карибско море Испания създала огромна и богата колониална империя.

Няколко фактора определят завладяването на големите и гъсто населените държави на ацтеките и инките от испанските отряди. Първият от тях е ниската степен на цивилизация, която имат индианците на американския континент. Те са превъзхождани в организационно, икономическо, военно отношение многократно от испанските колонизатори. Самите испанци в годините на Реконкистата са придобили много добър боен опит. Те употребяват огнестрелните оръжия, които заедно с конете били страшни и напълно непознати на индианците. Испанците съумели да привлекат на своя страна и много индиански племена, подчинени на ацтеките и инка, с чиято помощ те побеждават. И накрая, но не на последно място испанците били силно заинтересувани от победата си, защото за тях тя означавала лично забогатяване и издигане.

Завоюването на Америка от Испания било истинска катастрофа за коренното население. Испанците донесли със себе си многобройни болести, срещу които индианците нямали изградена имунна защита. За няколко десетилетия след испанското завладяване коренното население от островите в Карибско море било напълно изтребено, а броят на индианците от континента намалял неколкократно - например в Мексико от 11 млн. в 1519 г. на 2.5 млн. в 1597 г.. На тяхно място започнали да се внасят черни роби от Африка. Така се слага началото на една жестока, но много печеливша търговия с роби, траяла повече от три века и нарушила демографското развитие на Африка.

Политиката на Испания на американския континент не е само разрушително. В устройството на колониите били заложени много елементи от европейската феодална система, които се запазили продължително време, почти до началото на XIX век. С течение на времето елементите на испанската и местната култура започват да се смесват и се ражда една нова латиноамериканска култура.

Новите морски пътища, фактории и колонии през XVI - XVIII век допринасят повече за развитието на Европа, отколкото на извъневропейския свят. Колониите стават важен елемент в системата на европейската икономика и сред причините за войните между европейските сили през 17 и 18 век неизменно присъствуват колониите или сферите на търговско влияние извън Европа.
Буржоазната революция в Холандия и последиците за баланса на силите
Началото на XVI век се бележи от един обективен, но конфликтогенен фактор. Старият континент е сцена на противоречието между средновековния династически и модерния национален принцип в областта на властта и политиката. Този антагонизъм усложнява и ожесточава сблъсъка на икономическите, идеалогическите (религиозни) и териториални интереси. Съгласно доминиращата традиция чрез женитба или наследяване определен монарх може да се окаже за десетилетия или векове владетел на най-различни области и страни, които реално са били и дистанцирани една от друга. Най-ярък пример за това е империята на Карл V Хабсбург (наричан още Карлос), която през посочения период включва Испания, нейните американски колонии, Неаполитанското кралство, Германия (все още Свещена Римска империя) и Холандия2.
История, икономическо състояние и фактически статут на Нидерландия преди революцията.

В периода XV – XVI век Нидерландските територии са под пряката зависимост на Испанската империя. Редица икономически събития, които настъпват в сърцето на самата Испанска империя обаче реализират верига от други исторически събития, довели до реализирането на Холандската независимост.

Нидерландия се състояла от 17 провинции, чиито земи били владения на различни фамилии. Провинциите се възползвали от значителна автономия при решаването на вътрешните си дела. През IV и XV век отделните провинции в резултат на войни и династични бракове, преминали в състава на Бургундското херцогство. През 1477г. след брака на Мария Бургундска и Максимилиан Хабсбург, те преминали под властта на Хабсбургите. През 1516г. станали владение на Карл V, който разширил Нидерландия, прибавяйки към нея провинциите Фризланд, Оверайсел, Гротинген. Когато Карл V абдикирал, той прехвърлил правата си върху тези земи на Филип II.

Още по времето на Карл V Нидерландия изживява бурен икономически живот. Там процъфтява високопродуктивно селско стопанство, което е тясно свързано с градовете — зърнени храни, технически култури, зеленчуци, цветя, млечно и месно животновъдство. Нидерландците успяват да отвоюват чрез диги и дренажи значителни територии от морето. Богат е и уловът на херинга в крайбрежните води на Северно море. От холандските корабостроителници излизат хубави кораби, а в ръцете на корабопритежателите и търговците е повече от половината от тогавашната европейска търговия. Постъпленията от данъците на нидерландските провинции в хазната на испанските крале надвишават доходите им от сребърните рудници в Америка. Средствата от тях се използват, за да плащат на знаменитата испанска пехота — ударната сила във войните за установяване на господство в Европа. Големите градове като Гент, Амстердам, Антверпен, Брюж приемат вносна стока, като част от нея се нея се преработва, а останалото се ползва за вътрешна консумация. Вътрешното разпределение на този внос, както и на произведените стоки се поемат от малки градски фирми, местни панаири, временни търгове и дребни предприемачи. Нидерландците не строят огромна военна флота заради испанското присъствие, а успяват да извлекат максимална печалба от своите търговски връзки. Нидерландските търговци влагат 32% от реализираните печалби във финансови операции на локалния пазар – процент невиждан дотогава в Европа. Страната става по-продуктивна от Англия и Италия. Тя произвежда 1/4 от памучната продукция в Европа. През 1529 Антверпен има вече 254 манифактури.изнасяните по този начин стоки носят огромна печалба на страната. Развива се също така и силна текстилна промишленост. Реализираните печалби от турговците ги правят основна движеща сила в страната - те влагат пари за строителство на кораби, като притежават 80 % от построените такива. Някои от тях дори създават свои собствени риболовни компании. Това "сливане" м/у турговци и промишленици се наблюдава в цялата страна, включително и по-слабо развитата южна част. Малко по-слабо е развито селското стопанство, но и това нидерландците опитват да компенсират, създавайки животновъдски ферми, започна силен износ на зърно, млечни продукти и вълна.Изнася се месо за Германия, Швеция и Полша. Други територии пък се специализират в износа на плодове и зеленчуци.Създават се големи селскостопански ферми, в които вече се наемат и други безимотни селяни. Триумфиращата буржоазност на нидерландското икономическо развитие най-малко засяга селското стопанство. Поради това бъдещата буржоазна революция е единствената, в коята аграрният въпрос не е основният проблемза социално-политическо разрешение. Социално недоволство се заражда в градовете, тъй като вече е навъзможно съвместното общуване м/у буржоазия и аристокрация от една страна и испанската администрация от друга.


Причини за недоволствата и буржоазната революция

Затъналата във военни сражения Испанска империя поглежда към Холандия, като евентуално място, където да търси съкращаване на разходите си. Всъщност между 1566 и 1654г. Испания внася в Холандската военна хазна около 218 милиона дуката, значително повече от общия сбор на кралските постъпления от Индиите. Макар, че чужденците възприемат империите на Карл V и Филип II като монолитни и дисциплинирани, на практика те не са нищо друго освен разнородни територии, всяка със своите привилегии. Централно управление няма (писва и съдебна и изпълнителна власт), а свързващото ниво помежду им е фигурата на самия монарх. Липсата на тези институции и обстоятелството, че императорът може никога да не посети дадена страна, затрудняват краля при събирането на средства от една част на владенията за нужди, възникнали в друга. Паралелно се засилва и местният патриотизъм.

Холандия се превръща в канал, по който изтичат средства. В началния период на управление на Карл V холандските провинции осигуряват растящи постъпления от събираните данъци, макар винаги да спорят за размерите им и да настояват за признаване на привилегиите им. През последните години от управлението на краля недоволството от необходимостта да се събират извънредни средства за войните в Италия и Германия се слива с религиозните вълнения и търговските неуредици, вследствие страната бива залята от вълна на негодувание към имперското испанско управление. През 1535 г. държавният дълг на холандските провинции достига 15 млн. флорина, а сумите за изплащане на дълговете заедно с редовните административни разходи превишават стойността на постъпленията, което заставя Испания да покрие дефицита. Недоволствата се прояват в така наречените хлебни бунтове от 1522г. Антвепен , 1525г. Лувен, 1532г. Лайден, 1534г. Брюксел. Те са породени от скъпотията и високите данъци. В първата половина на XVI век се създава т.нар. легална опозиция, която търси и защитава правата на своите съграждани. Отделните органи на самоуправление обаче още не са политически зрели за една комбинирана акция срещу Испания. Недоволството срещу данъците довежда до още няколко въстания, като най-сериозното от тях е потушено с изключителна жестокост - това в Гент от 1539-1540г. След това въстание за първи път се забелязва обединение на интересите на аристокрацията и на буржоазията с цел отхвърляне на испанското управление. Всички са обединени от страха от чуждата окупация, от инквизицията, от налаганите отвън данъци и такси, от бурокрацията на испанския абсолютизъм.Към нарастващата самостоятелност се прибавя и факта, че Нидерландия има тесни икономически връзки с Прибалтика и Вестфалия, има и самостоятелно проникване на нидерландски търговски компании в Африка и Южна Америка, които създават стабилна база за откъсване от испанските територии в Европа.Една процъфтяваща страна не може вече да стои в политическата завивка от друга, могъща, но със закостеняла обществена структура империя. Искането за "свободна търговия" става икономическо евангелие на цялата нидерландска буржоазия.

Ход на военните действия и реализиране на независимостта

На 8-ми октомври Карл V абдикира и в присъствието на Генералните щати и Вилхелм Орански* обявява разделенито на имперското наследство между сина му Филип II и Фердинанд I.Още в началото на управлението на Филип II възниква конфликт - отхвърлено е от Генералните щати испанското искане за субсидия за модернизация на испанската армия. Крал Филип II постига споразумение с Анри II за общи действия срещу ширещата се според него ерес по нидерладските територии.Това предизвиква недоволството на Генералните щати и спомага за обединието на по-големи части от населението срещу испанците. Много проповедници намират убежище в холандско говорещите територии на Нидерландия. Тези земи дори са наричани "подслон за божията църква". Нарастващата агресивност срещуу католицизма съвпада с формирането на политическа опозиция. До края на 1564г. Държавният съвет се чувства достатъчно силен, за да изпрати граф Егмонд с три искания в Испания - две политически и едно религиозно.Той иска попълването на Съвета с още четири членове-депутати, задължително одобрение от Съвета на всички държавни длъжности, въвеждани от Испания в управлението на Нидерландия, и отхвърляне на установеното от 1559г. териториално разпределение на църковната юрисдикция в провинциите. Това е и началото на открития бунт срещу Испания. В заседанията си от 1565г. Държавният съвет изразява недоволство, че кралят не приема исканията на нидерландците. Филип 2-ри изпраща знаменитите си писма от Сеговинските гори, с които потвърждава установените от 1559г. епископства и назначава само 1 от исканите 4 нови членове на Държавният съвет, който е личен враг на Вилхелм Орански и граф Егмонд.Тези писма налагат нещо невиждано досега в страната - правото на инквизицията да действа по същия начин както в Испания. Кралят дори обмисля изпращане на войски в Нидерландия.Филип се обръща дори към Елизабет 1-ва за ограничаване на размириците в Нидерландия, правейки бунта обект на европейската политика. 1566г. бележи първата революционна година в историята на нидерландската буржоазна революция.През април роялният патронаж на Испания над Нидерландия е отхвърлен.От името на Генералните щати е представена петиция, настояваща за премахването на иквизицията и кралските едикти от 1559г. по религиозните въпроси в Нидерландия.Същия месец в Брюксел се появяват около 400 представители от всички провинции на страната.Тази демонстрация на политическо единство става изразител и на нова етническа общност. Разбрали, че Испания е ангажирана с война с Турция, нидерландските турговци настояват пред местния патрициат за отказ от всякакви поправки.

През 1566г. група аристократи и търговци направили опит със законни средства да постигнат премахване на Инквизицията и смекчаване на законите срещу протестантството. При обсъждане на тяхната петиция испанците я отхвърлили с презрителното ,,Гьози!” (,,просяци”). Това довело до избухването на т.н. иконоборческо (антикатолическо) въстание, а с прозвището гьози, по-късно били наречени патриотите, които повели въоръжена борба с испанците. Въстанието само за няколко дни обхванало 12 от 17-те провинции и било съпътствано с погром на около 5500 католически църкви и манастири.

Срещу ,,бунтовниците” и ,,еретиците” бил изпратен Фернандо Алварес де Толедо херцог Алба. Твърде скоро той си спечелва прозвището „кървавия херцог". За няколко години над 11 хил. нидерландци са осъдени на смърт, сред които и водачите на дворянската опозиция: граф Егмонт и адмирал Хорн, а около 100 хил. са принудени да напуснат страната. Войските на херцог Алба разбиват зле въоръжените въстанически отреди, командвани от принц Вилхелм Орански, които се изтеглят в Германия. Колкото по-жесток ставал Алба, толкова по-силна ставала опозицията срещу него. В Северна Холандия избухнало голямо селско въстания, из цялата страна се разраснало партизанско движение на горските и морските гьози. Въведеният през 1571г. от Алба данък алкабала (налог за всяка търговска сделка) станал един от поводите за избухване на всеобщо въстание. На 1 април, 1572г. отряд въоръжени морски гьози, подготвени в Германия под предводителството на принц Вилхелм Орански, завладели пристанищния град Брил. Това послужило като сигнал за всеобщо въстание в северните провинции. В резултат на това провинциите – Холандия, Зеландия, Утрехт, Герден, Гронинген, Оверайсел и Фризланд се освободили, образували република Обединени нидерландки провинции, наричана още Холандска република, по името на най-голямата провинция в състава. Опитите на Испания да наложи господството си над Обединените провинции претърпели неуспех и през 1609г. тя била принудена да сключи примирие, с което признала републиката. Едва през 1648г. независимостта на Холандия била призната с Вестфалския мирен договор.



Изводи и последици за баланса на силите.

Нидерландската буржоазна революция само по себе си е уникално и качествено ново събитие за политическата сцена на Европа. Обединяването (но не и сместването) на аристокрацията и буржоазията на северните провинции дава възможност да се роди република, която на по-късен етап ще достигне своя икономически апогей, обусловен от историческите обстоятелства. Още преди подписването на Вестфалския мирен договор, но именно със създаването на Холандия се бележи началото на края на Испанската хегемония. Главни действащи лица ще са именно Холандия, Франция и Англия. Икономическата немощ на Испания ще позволи скоростното развитие на останалите, доскоро водели състезание с империята, която реално унаследяват.



Съперничество за контрол над морската търговия
XVIв. е белязан от непрекъсната надпревара за нови територии, власт и влияние в новия свят. Големите морски сили започват безмилостна борба по между си за завземане на все повече земи и все по-голямо надмощие в морската търговия. Именно контролът над морската търговия би им дал онова предимство, от което всяка държава се нуждае, за да бъде доминиращата сила в западната част на Европа. В завземането на Новия свят се включва дори и църковната власт в търсене на ново влияние и нови богатства.

През 1494 г. Испания и Португалия под егидата на папския авторитет разпределят на сфери на влияние световните пространства извън Стария свят. Другите европейски държави, имащи излаз към океана, в съответствие с международното право от това време се оказват притиснати в Североизточния Атлантик. Реформацията обаче им дава възможност да оспорят монопола на римокатолическите галеници в проучването и усвояването на новите земи.

Подобно на Пиринейския полуостров, Британските острови имат географско разположение, което естествено влече към навлизане сред морската шир в западна посока. По-големият от тях - Велика Британия, с благоприятната си в геостратегическо отношение близост до континента осъществява контрол върху корабоплаването между северното и южното крайбрежие на Европа, без да бъде особено уязвим от вражески сухопътни сили. В южната и централната част на този остров се формира държавата, която ще изгради най-могъщата морска империя на всички времена.

Липсата на пряка връзка между континента и Британските острови дава на английските крале сравнителна независимост спрямо католическата църква. Това обаче води до сериозно обтягане на отношенията с папата, като дори се стига до скъсване на отношенията между Англия и църквата. От своя страна английския крал се провъзгласява за глава на църквата, което му дава още по-голяма свобода на действие както вътре в страната, така и на международната сцена. Въпреки променливия характер на тази политическа линия в крайна сметка тя се налага като доминираща. Политиката на независимост от католическата църква се провежда изключително решително от кралица Елизабет I. Разривът с папската институция ще позволи на Англия да не се съобразява с испано-португалския приоритет при завладяването и усвояването на новооткритите земи. Започва първата всесветска битка за океаните.

За краткото време на затишие в отношенията между Англия и Испания, когато Мария Тюдор се омъжва за испанския престолонаследник, английските търговци навлизат свободно в Карибието и го опознават. Постепенно обаче отново се стига до разрив в отношенията между двете сили и английските търговци губят правото си на свободно движение из Карибския басейн. На тяхно място идват пиратите. Пиратските действия са оценени от Елизабет I като възможност да бъдат разстроени испанските комуникации. През 1572 тя възлага на Франсис Дрейк тази задача. Пет години по-късно той преминава през Магелановия проток в Тихия океан и ограбва множество испански градове по западното крайбрежие на Южна Америка. Впоследствие се опитва да открие североизточен път към Атлантика и достига до днешния Ванкувър (Канада). Там обаче той се отказва от това начинание и прави второто след Магелан околосветско плаване. Географските и търговски секрети на иберийските кралства са разкрити.

Въпреки загубите, през 1588 г. в Лисабон се съсредоточава една от най-големите флотилии за времето си, прочула се с наименованието “Великата” или “Непобедимата армада”, а тогава назовавана “Щастливата”.

Армадата обаче е пресрещната в Ла Манша от английски флот,наброяващ 55 кораба.За главнокомандващ на флота е определен Лорд Хауърд, но той определя Фр. Дрейк за главнокомандващ, съобразявайки се с по-големия опит на “корсара”. По това време английските кораби са били по-малки, но значително по-маневрени от испанските. Разчитайки на това свое предимство англичаните успяват да атакуват Армадата така, че да постави корабите на Филип срещу вятъра, затруднявайки тяхната маневреност още повече. Тази атака нанася загуби на Армадата и успява да разтрои силно първоначалната тактика за инвазия.Испанската флота успява да се добире до залива на френското пристанището Кале срещу английския бряг при Дувър, където испанците се надяват да дочакат нидерландския корпус. Без да изчаква, Дрейк, назначен вече за вицеадмирал, изпраща няколко подпалени кораба към струпаните на едно място разнобразни испански морски съдове. За да не бъде изпепелена, многобройната флотилия панически се разпръсва. Оттегляйки се безредно на север, тя отново е пресрещната от маневрените английски кораби, нанасяйки й поражения. Целта е пропусната и освен това, навлязла в Северно море, армадата е постигната от жестоки бури, които потапят над 40 от корабите й. Останалите се завръщат в Испания, заобикаляйки Британските острови. Филип е сломен. Англичаните обаче не могат да се възползват от тази своя победа. Те решават, че Армадата може да се върне през Северно Море и плуват в продължение на няколко седмици, като от тайфуни и дезинтерия умират над 6 000 моряци. Опитите им по-късно да се нанесе голямо поражение на Испания завършват с неуспех и големи загуби.

Филип е сломен. Преследван от злополучната участ на баща си, през следващото десетилетие той подготвя още две армади и довежда страната си до нов финансов банкрут, с какъвто е и започнало неговото управление. Въпреки неуспеха на Армадата , Испанската флота продължава да бъде доминираща в света до 1639г. Неуспеха на Армадата показва обаче, че империята няма да възможна да си възвърне Нидерландия толкова бързо, колкото се е надявала.Петдесет години след това през 1639г. , нидерланците успяват на пречупят и съкрушат Испанската флота близо до Довър. Испания бива разбита и по суша през 1643г. от Франция и това предопределя упадъка на империята.

След осъзнаването през ХV - ХVI в. на изключителното значение на съобщенията през Атлантика и другите открити морски пространства за промяна на геополитическите и стопанските реалности в света, през ХVII в. започва първият глобален раздор и надпревара за проучване и доразпределяне на неусвоените все още територии и най-вече за преразпределение на зоните на влияние и изместване на Португалия и Испания от ключовите райони, предпоставящи по-нататъшна експанзия.

Освен англичаните и французите през ХVI - ХVII век в новооткритите морета навлизат холандци, немци, датчани, шведи. Особено активни са мореплавателите на получилите независимост северни провинции на Нидерландия, чийто съюз успява да надделее военно над Испания. Холандия има развито корабостроене и корабоплаване, просперираща манифактурна текстилна промишленост, търговски и лихварски традиции и капитал. Амстердам наследява Антверпен (останал в испанската част на Нидерландия) като най-голям пристанищен и комерсиален център на континента.

Усещайки слабостта и уязвимостта на португалската колониална империя, попаднала под испанска зависимост, холандците масирано нахлуват в португалската зона и създават в близост до португалските бази свои кантори, а в някои ключови пунктове ги изместват. Източна Бразилия, Западна и Южна Африка, Мавриций, Южна Индия, Цейлон, Малака, Ява, Тимор, Молукските о-ви, Формоза са само най-важните обекти на проникването им в португалската сфера на влияние. Те навлизат и в испанската зона, предимно в Северна (където основават днешния град Ню Йорк) и Средна Америка, предизвиквайки дори бунтове на местното население срещу испанската корона. Техните мореплаватели проучват океаните от северните покрайнини на Атлантика до южните простори на Пасифика и откриват множество непознати земи, между тях Австралия и Нова Зеландия. Холандците, макар и за кратко, стават новите повелители на моретата като в единодействие с англичаните изтласкват до голяма степен заварените им стопани.

От тук нататък битките за новите морета и територии стават все по-ожесточени, а разпределянето на колониалните владения ще определя европейската политика за столетия напред.



Възход на Франция
Особеностите на международните отношения през XVI век се обуславят от все още силната Испанска империя. Главните действия се развиват именно между Испания (която окончателно отхвърля мюсюлманското владичество на Пиринеите, продължило близо 8 века) и останалите държави в Европа. Що се отнася до Франция, историческата действителност не е в нейна полза. Франсоа I Валоа (1515-1547) се опитва да укрепи френското влияние на континента като се кандидатира за кайзер на Свещената Римска империя. Изборът на Карл V за тази властова позиция поставя за дълго време Франция в едно враждебно политическо обкръжение, подхранвано и от стремежите на Хабсбургите за хегемония.

Анти-испанската политика на Франция се диктува от стремежите на френското дворянство да за заграби плодородни италиански земи. Половин век след Стогодишната война, Франция се чувства достатъчно силна, за да тръгне сама по пътя на завоеванията на чужди страни. Така, през 1494 г. Франция започва серията от войни с нападението си над Италия, където обаче среща обедините сили на италианските държави, не без помощта и на испанци и немци, разбира се. В продължение на близо 20 години градовете Милано и Неапол са обект на притежание от различни страни.

През 1519г. младият и очевидно амбициозен френски крал Франсоа (Франциск) I успява да разбие швейцарската гвардия на миланския херцог Сфорца при Милано и установява надмощие в Северна Италия. Той тържествено подписва в Болоня конкордат с папа Лъв X, задоволяващ както папството така и френското правителство. За негово нещастие победата не може да бъде заслужено консумирана. Франсоа I се надява с един замах да разбие испанското господство като се кандидатира за император на Свещената Римска империя, който трябва да бъде избра в Аархен. Карл V обаче дава по-голям подкуп на електорите. Заставайки начело на Свещената Римска империя, Хабсбургите подновяват претенциите си към Ломбардия и Милано, а и към Бургундия.

През 1521г. войната се разраства в пълна сила. Франсоа I повежда война с Хабсбургската испано-германска държава, но през 1525г. при Павия е победен и попада в испански плен. Испанците налагат условия за подписване на мирен договор, които противоречат на националната идея на Париж от Стогодишната война. В крайна сметка френският владетел е принуден да подпише Мадридският договор на 14 януари, 1526г. Франция се отказва от редица териториални придобивки. Двамата сина на Франсоа I стават заложници по съблюдаването на договора, а той се задължава да сключи брак със сестрата на императора и властващата в Португалия Елеонора.

Поражението на Франсоа I е донякъде компенсирано от редица хитри маневри, за които испанците разбират на по-късен етап. Майката на Франсоа I – Луиза още през лятото на 1525г., в качеството си на регент, провежда преговори с английският владетел Хенри VIII и папа Климент VII, с които ги убеждава за надвисналата заблаха от всеобщо робство под испански ботуш (доводите са подкрепени с 2 млн. крони). Английският владетел подписва отбранителен и нападателен съюз с Париж.

Дипломатическите ходове на Франсоа не спират дотук. Преди да подпише капитулантския Мадридски договор, той издава с указ по силата, на който всички подписани против волята му договори са невалидни. Връщайки се в Париж той прави своя интерпетация на договора с Карл V. Европа е потресена от императора на Свещената Римска империя. Италия става нервна. Германците за изненадани от стила на действие на Хабсбурга. Папа Климент VII освобождава Франсоа I от отговорностите му, подписани пред испанския владетел. Последната война, която изтощава докрай силите на двете страни завършва при наследниците им през 1559 г. с мирен договор в Като Камбре. Франция е принудена да се откаже от владенията си в Италия и Бургундия, но успява да укрепи границите си на изток. Както се случва често, мирът завършва с династичен брак - Фелипе II сключва брак с дъщерята на Анри II Валоа (1547-1559) - Елизабет. В дългогодишния спор между Хабсбурги и Валоа, последните трябва да се примирят с нарастващата мощ на испанците.

След този мир, който е и последен за Анри II, (той умира при нещастен случай на турнир през същата година) Франция изпада в дълбока вътрешна криза. При краткото управление на Франсоа II (1559-1560), женен за шотландската кралица Мери Стюарт и неговия брат Шарл IХ (1560-1574) кризата се измерва със западащото влияние на кралската власт.

Въпреки че от началото на века кралската власт във Франция започва да се издига, влиянието на едрата феодална аристокрация продължава да бъде силно и оспорва опитите на Париж да ги постави под контрол. Реформацията внася допълнителен елемент в разделението във френското общество. В южната и западната част на страната прониква калвинизма (последователите са познати под името хугеноти), който бързо приема политически цели. През 1559 г. Калвин съставя т.нар. Галиканско вероизповедание за френските хугеноти, признато няколко години u1087 по-късно на събора от 1571 г. в Ла Рошел за официално вероизповедание. До края на века религиозното разделение застава в основата на политическия и гражданския конфликт.

През последните години на управлението на Франсоа I и при Анри II се оформят две главни групировки във френския политически живот. Първата е на богатата лотарингска фамилия Гиз, която притежава силно влияние в двора и заема важни постове в държавното управление. Гиз се придържат твърдо към католицизма и стават най-ефективните проводници на Папството и Испания в настъпващата Контрареформация във Франция. Освен своите ясни намерения да участват възможно в най-голяма степен в държавното управление, Гиз имат и една недобре прикрита далечна цел. Последните представители на династията Валоа, Шарл IХ и Анри III нямат наследници и силните и амбициозните Гиз са склонни да се преборят за наследството на френската корона.

Втората силна групировка във френския политически живот е на т.нар. "принцове на кръвта" Навара-Бурбон, владеещи земи в западните Пиринеи и южната част на страната. Далечни сродници на Валоа, родът Навара е потенциален наследник на кралската корона. Навара са едни от първите във висшата аристокрация, приели калвинизма. Именно с тяхна помощ хугенотите разпространяват бързо влиянието си в тази част на Франция. Те успяват да установят контрол върху няколко укрепени градове и пристанища (на-голямото и силно е Ла Рошел), създават свои провинциални власти и фактически създават държава в държавата. Към Навара и калвинизма клони и богатата и влиятелна фамилия Шатийон на конетабъла Монморанси. Единият от братята Шатийон, адмирал Гаспар дьо Колини застава начело на хугенотската партия.

Двете съперничещи си групировки са достатъчно силни и освен с далечната перспектива за кралското наследство, предявяват претенции и амбиции да участват във властта. Религиозното разделение на двете партии - католици и хугеноти внася допълнително ожесточение в борбата между тях и като u1094 цяло в политическия живот на страната. Мощта на двете партии застрашава властта на Валоа и принуждава династията да лавира между тях.

Съперничеството между Гиз и Навара, между католици и хугеноти скоро прераства в открит въоръжен конфликт. Един от основните политически принципи на калвинизма позволява използването на въоръжена сила и осланяйки се на него, през 1660 г. хугенотите правят опит край замъка Амбоаз да "освободят" младия Франсоа II от католическото обкръжение на Гиз . Заговорът за отвличането на краля е неуспешен, ръководителите му са екзекутирани и с това се слага началото на кървавите религиозни борби в страната.

След смъртта на Франсоа II на престоля встъпва младият му брат Шарл IХ. Регентка става майка му Катерина Медичи. Просветена, умна, амбициозна, енергична, отчаяна от перспективата на западането на династията, заплашвана от могъществото на Гиз и фанатизма на хугенотите, лавирайки между двете партии, използвайки всички възможни и невъзможни средства, Катерина прави отчаяни усилия да укрепи властта на сина си. Шарл IХ е слабохарактерен, недоверчив и подозрителен и се намира изцяло под влиянието на майка си. Първоначално Катерина прави реверанс към хугенотите, като назначава за генерален кралски наместник Антоан Бурбон, бащата на бъдещия Анри IV. Нарастването на силата на хугенотите, особено с техните укрепени градове я заставя скоро да се обърне към противниците им. От 1562г. тя се съюзява с херцог Анри Гиз и предприема сурови мерки срещу хугенотите. Но преследванията само засилват тяхната съпротива. Страната навлиза в период на продължителна религиозна война. Тя става и арена на намесата и влиянието на чужди сили - Испания субсидира парично Анри Гиз, докато Англия и германските протестантски владетели подпомагат с войници хугенотите. Опитите на адмирал Колини да обедини хугеноти и католици за съвместна борба срещу испанската хегемония възбужда подозренията, че хугенотската партия иска да присъедини Франция към групата u1085 на протестантските държави. Маневрите на Екатерина Медичи, успешни за момента, не носят успокоение в перспектива.

През 1572 г. е сключено временно примирие между двете партии и е обявен бракът между Анри Навара и сестрата на Шарл IХ. По този повод в Париж се събират почти всички видни представители на хугенотите, начело с адмирал Колини. След като изтръгва съгласието на сина си Шарл, Катерина заедно с херцог Гиз организира заговор за избиване на хугенотите. През нощта на 24 август, денят на Св. Бартоломей, в Париж по даден сигнал са избити повече от 3 000 хугеноти. Херцог Анри Гиз сам предвожда нападението над дома на адмирал Колини и присъствува на смъртта му. Анри Навара и останалите живи хугеноти в Париж са принудени да приемат католическата вяра. "Бартоломеевата нощ" продължава в цялата страна, като за няколко дни са избити около 20 000 души. "Вартоломеевата нощ" не успява да съкруши силата на хугенотите. Тяхното влияние в южните и западните провинции се запазва, заедно с укрепените им градове и местната администрация. Религиозната война избухва отново, като помощта и намесата на католическа Испания, протестантска Англия и някои германски държави за двете партии продължават.

След кратък период, прекаран като фактичски пленник на Катерина и Гиз в Париж, Анри Навара успява да избяга. Станал новия водач на партията на хугенотите Анри не продължава старата политика на религиозно противопоставяне. Той е един от организаторите и водачът на едно ново движение - партията на т.н. "политици". Целта на Анри Навара и "политиците" е да се прекратят религиозните разпри, да се създаде силна централна власт и възможност за спокойно развитие на страната. Един от привържениците на "политиците" и техен основен теоретик е Жан Боден, който пледира издигането на абсолютната кралска власт. Въпреки че Анри приема отново протестантството, неговата странна "партия" не прави разлика между католици и хугеноти. Сред "политиците" около него има хора и от двете вероизповедания, но тяхната цел е общото издигане на нацията и държавата. Изморени от дългите години на религиозни войни, все повече хора се присъединяват към Анри и подкрепят политиката му на национално примирение и обединение.

Шарл IХ умира през 1574 г. Наследява го Анри III. Той няма деца и след като през 1584 г. умира бездетен и брат му Франсоа Анжу, пред Франция се повдига въпроса за наследството на кралската корона. Ако тя отиде при Навара, има опасност Франция да стане протестантска страна. Затова Испания се намесва пряко във вътрешните работи на Франция. С нейна помощ през 1585 г. се създава Католическата лига. След смъртта на Шарл IХ в 1574 г. на престола застава неговият брат Анри III, последният представител на династията Валоа. Той е също бездетен и пред Франция стои въпроса за наследството на френската корона. Започва т.н. "война на тримата Анри" - Анри Валоа, Анри Гиз и Анри Навара. Херцог Гиз с паричната помощ на Фелипе II организира през 1585 г. т.нар. Католическа лига - обединение на католическите градове, начело с Париж, които подкрепят партията на Гиз. Нейната цел е борбата срещу хугенотите, но на практика Лигата служи като инструмент на испанската политика за отслабване на Франция.

Гиз с помощта на Католическата лига успява да установи фактически контрол върху голяма част от страната и държавната власт. Стига се дотам, че кралят е принуден да напусне Париж и се установява в Шартр. Чувствайки се застрашен от нарасналото влияние на Анри Гиз, кралят заповядва през 1588 г. той да бъде убит, след което се сближава с Навара срещу Католическата лига. Но през 1589 г. Анри III пада жертва на католически заговор. Преди смъртта си той обявява за наследник на престола Анри Навара, под името Анри IV Бурбон, с което се слага началото на династията на Бурбоните във Франция.

Смъртта на Анри III Валоа и обявяването на Анри IV Бурбон за крал на Франция съвпада с разгрома на Непобедимата Армада през 1588 г. Неуспехът срещу Англия кара Фелипе да засили намесата си във Франция, която се изплъзва от неговото влияние


Възход на Англия
Периодът 1550-1618г. минава основно под управлението на Елизабет I, дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн. Възкачва се на престола на 17 ноември, 1558г. Продължилото й 44 годишно управление е белязано от репутацията й, която на моменти надминава реалните й постижения, с които обаче тя решава значима част от проблемите на Англия. Пропагандирайки собствения си „Култ към Глориана”*, Елизабет остава в историята като култова владетелка, разрушила испанската Велика Армада.

Елизабет I е лишена от предубежденията като политик. Освен стремежите й да си възвърне Кале, което личи от кампанията й във Франция през 1563г. тя е лишена от обичайните кралски амбиции, което и позволява да се концентрира върху вътрешните проблеми на държавата. Все пак управлението й се акцентува от предпочитанията й към realpolitik* . На Елизабет са й чужди експанзионистичните блянове на баща й, религиозната обсебеност на сестра й и въпреки водените до 1582г. преговори, отказва да сключи брак.

В началото на управлението си, Елизабет отделя най-голямо внимание върху решаването на религиозния проблем. Още с качването си на престола, Елизабет I взима короната с мотото за „съгласие”. С приемането на редица закони тя става глава на Англиканската църква. Земите на манастирите и собствеността върху сградите минава, дадена на духовенството за сметка на короната при управлението на Мери, отново минава в ръцете на монарха. В крайна сметка, Англиканската църква се превръща с стълб на елизабетинската държава. Налагането й обаче (още по-малко превръщането й в печеливша структура) не става лесно. Нужни са дипломатически ходове и решителност, тъй като Елизабет унаследява негативизма от антипапизма на Хенри и протестантизма на Едуард, а липсват ресурси за налагане на причастието с хляб. Упадъкът на каталоцизма по време на управлението й се дължи отчасти на вътрешните особености и промени и отчасти на добрата маркетингова политика на протестантите по налагането на алтернативно евангелие.

Друг проблем при управлението на девствената кралица се дължи на историческите обстоятелства. През април 1599г. мирът от Шато-Камбрези (между Испания, Франция и Англия) слага край на войната на Мери Тюдор с Франция и Филип II бързо се нарежда на опашката за ръката на Елизабет. През 60-те години на XVI век Испания се стреми да поддържа приятелски отношения с Англия, но реалността е очевидна, тъй като католиците, папството, Испания и Франция са потенциални врагове в образуването на една католическа коалиция срещу Англия. Интригите в католическия свят в най-простия вариант могат да се представят като стремеж за свалянето на Елизабет и реализирането на католичката Мери на трона.

Грешките на Мери Тюдор в Шотландия, като жена на френския престолонаследник и борбите в Шотландия, довеждат до положението, че тя губи своите приятели и поддръжници в борбата за престола. Тя прави грешката да търси убежище в Англия, като реално Елизабет я вкарва в затвор. През 1568г. абдикиралата Мери е арестувана по заповед на Елизабет, под предлог да бъде спасена от радикалните протестанти и недоволните шотландци. Мери печели верността на католиците фанатици и от затвора организира няколко заговора, включително и неуспешен опит за убийството на братовчедка и Елизабет. След неоспоримо доказателство за участието на Мери в тези заговори, натъжената Елизабет се поддава на натиска на съветниците и заповядва екзекуцията на Мери - 1587г. Шотландия изригва, но 21-годишният син на Мери, Джеймс VI е укротен със субсидии и с обещанието за престола на Англия.

Преследването на континенталните протестанти вкарва Елизабет във война, която тя старателно се опитва да избягва. Тя изпраща войска на френските хугеноти, които на 24.08.1572г. стават жертва на заговор на крайните католици и 3 000 са изклани само в Париж ( Вартоломеевата нощ). Тя увеличава подкрепата си и за другите протестантски фракции на Континента и шотландските калвинисти. Особено силна е помощта и за нидерландците в тяхната борба за независимост от католическа Испания. Положението на Елизабет се усложнява след като, тя отказва предложението за брак на Фелипе II. Възмутеният испански крал, разярен от английските пирати, които нападат и ограбват испански кораби и пристанища в Новия свят , изпраща своята Непобедима армада да завладее Англия.

През юли, 1588 година флот от 130 кораба се насочва към бреговете на Англия, превозвайки на борда си тридесет хилядна армия. Според плана на Филип II завладяването на Англия ще позволи повторно завземане на Нидерландия. Стратегията му включва осигуряване контрол над Ламанша, среща с Пармския херцог край холандския бряг и транспортиране на елитните му войски от Фландрия в Англия. Армадата се предвожда от от херцог Медина Сидония; английската флота е начело с Хауърд Ефингам и Дрейк като втори главнокомандващ. Елизабет успява да вдъхне кураж на войниците си и испанската инвазия е отблъсната. Армадата претърпява значителни загуби по северното и западното крайбрежие на Шотландия, принудена е да отстъпи и да се завърне назад. Тази победа над Испания неимоверно повишава популярността на Елизабет I сред народа и печели още по-голямо одобрение. Войната с Испания продължава и на следващата година Англия на свой ред атакува Испания. Резултатът от това, обаче е загуба и пълен провал. Конфликтът между тях продължава в Холандия, където холандското общество търси независимост от Испания. Елизабет подкрепя холандците както финансово, така и от военна гледна точка. Англия се намесва и в конфликта във Франция, където за трона претендира протестантският наследник Хенри, известен по-късно под името Хенри IV. В негова подкрепа английската кралица изпраща голяма финансова и военна помощ.

Победата над Великата Армада донася огромни финансови загуби на Испанската империя. Реално обаче тази битка е само част от голямата военна игра, фокусирана в Западна Европа с център френските въстания и нидерландската независимост. Елизабет печели битката на ръба на загубата.

Войната между Англия и Испания се води чак до смъртта на Елизабет. Срещу кралството Испания изпраща още две армади, но и двете претърпяват неуспех поради лоши метеорологични условия. Това става в период, когато то трябва да се справя и с избухналия в Ирландия бунт, известен още като деветгодишната война, при който с цел максимално избягване на военни действия, Елизабет I сключва редица примирия.

Елизабет умира през 1603г. Наследена е от шотландския крал Джеймс VI- син на Мери Стюарт, който е коронясан за крал на Англия под името Джеймс I. Така на английския трон се възкачва нова династия- Стюарт. Царуването и e наречено Златна епоха и е един от най- великите периоди в английската история. Елизабет е политически гений. Тя отлично лавира между различните политически фракции. Само няколко английски монарси след нея притежават същата политическа мощ за да поддържат предаността на английското общество. Благодарение на нея Англия постига голям вътрешно- и външно политически напредък във времето от края на XV и началото на XVII и се превръща в една от водещите сили в Европа.




1 Андре Мороа

2 Наименованието Холандия идва от името на най-голямата провинция в Нидерландия, като последната в превод означава „Ниската земя” – територията в северозападната част на континента по долините на реките Рейн, Маас и Шелда между Арденските планини и Северно море.

*Вилхелм Орански – Мълчаливият (1533-1584) – бил е един от водачите на антииспанската опозиция. През 1567г. емигрира в Германия, откъдето организирал няколко неуспешни похода в Нидерландия. През 1572г. се завърнал и организирал въстанието в Северните провинции. Бил обявен за щатхалтер (управител) най-напред на Холандия, а след това и на други провинции. В 1573г. принцът приел калвинизма и бил обявен извън закона.

* Благодарствен химн – Глориана е ласкателно прозвище на Елизабет I (от лат. gloria – слава)

* Realpolitik – (външна) политика основаваща се на отчитане на материалните и практични фактори, а не етични или теоретични мотиви




Каталог: attachments
attachments -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
attachments -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
attachments -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
attachments -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
attachments -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега
attachments -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
attachments -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
attachments -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
attachments -> Община пирдоп – софийска област 2070 град Пирдоп, площад „Тодор Влайков”


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница