Коментар на епически текст важно!



Дата04.01.2018
Размер51.47 Kb.
#41228
КОМЕНТАР НА ЕПИЧЕСКИ ТЕКСТ

Важно! Изискванията за коментар на епически текст са свързани и са продължение на казаното за коментар върху лирически текст. Изискванията за структура /увод, теза, аргументация и обобщение/ са същите.

В съдържателната част на коментара върху епически текст се повтарят изискванията, познати от коментар върху лирически текст, върху:



1.Заглавието и неговите смислови стойности.

2.Характеристиките на художественото време и пространство.

3.Коментара на тропи и фигури, който се вписва в разсъжденията, а не се обособява в отделен абзац.

4.Тематичната насоченост на творбата / за какво се говори в текста/.

5.Идейната насоченост на творбата / разчетената като послание авторова позиция/.

6.Откритите културни универсалии, мотиви.

7.Проблемите, пред които са изправени героите.

Много важно! Непрекъснато трябва да се държи сметка за поставената задача и коментарът да включва поне няколко пъти използваните в задачата ключови думи.

Специфични и задължителни елементи в коментара на епически текст

1. Коментар на жанровите характеристики - за разлика от лириката, те са лесно разпознаваеми и трябва да се посочат и да се коментират възможностите, които дават за разгръщането на проблематиката в творбата

Възможни жанрове:

1.1. Разказ – най-краткият епически жанр, който включва ограничен брой герои, ограничен брой случки / в краткия разказ на Елин Пелин – една случка, подчинена на схемата “,+ но” /Алексей Толстой/ Жанровите възможности на разказа се свързват с възможността чрез ограничеността на обема на текста да се постигне максимална степен на обобщение чрез превръщане на конкретното в типично и универсално като послание.

Тримата разказвачи / класически представителни за жанра на разказа в българската литература/ са:



Иван Вазов /”Дядо Йоцо гледа”/ - фрагментарен разказ, който извежда на преден план национално-българските характеристики на времето и пространството. Водеща е проблематика за обвързаността на българина с българския свят, запазените, но и забравените възрожденски ценности в следосвобожденското време

Елин Пелин – класически кратък разказ, подчинен на схемата „ ,+ но ”, в основата му стои една случка, събитията се развиват в света на селото, но то е умален модел на човешкия свят, обикновените съдби носят стойностите за смисъла на универсалното човешко битие. Разказите от цикъла “Под манастирската лоза”/”Занемелите камбани“, “Чорба от греховете на отец Никодим”/ не са типичните рустикални разкази на Елин Пелин. Те носят притчов характер, провокират размисъл върху философско-универсални стойности и не се подчиняват на схемата на А.Толстой.

Йордан Йовков – разказ, който залага на търсенето за човешката същност чрез дълбоко взиране в душевността на героите.Засилена употреба на психологическите детайли, на умението на героите да разчитат знаците на видимата и невидимата човешка същност. Това е разказ, в който събитието остава на втори план, външните събития са максимално опростени. Истинско развитие се случва в душевността на героите, които най-често са нарушители на установени норми, грешници, които са наказани чрез съда на собствената си съвест (Албена, Шибил, Индже).

1.2. Повест – междинен жанр между разказа и романа, в който основната сюжетна линия включва допълнителни сюжетни отклонения, подчинени на основното събитие. Ограниччена образна система, която най-често постига обобщения за изследваната в текста общност.

Чичовци” – хумористичен епос за маргиналното във възрожденската епоха, за разминаването между време и герои, между желания и възможности на героите. Добродушна Вазова усмивка над дребнавото в българския характер, но и образ на неунищожимата българска жизненост

Гераците” – повест за разпада на родовия свят, за победата на хаоса в човешкия свят, за изчезването на любовта и усещането за човешко братство в човешките сърца. Повест за разрушената хармония /Д.Добрев/

Роман – най- пространният епически жанр, чрез който се изгражда представа за епохални и национални стойности, за промяната на човешката същност във времето. Белязан е с усложнена сюжетност / повече от една сюжетни линии, в които се преплитат съдбите на различните герои, за да изградят мащабните романови обобщения за връзката човек - свят – време.

Под игото” – роман за пиянството и трезвостта на един народ, за многообразието на българския характер, за полюсите в българската възрожденска нравственост, за бунта срещу робството, но и за оцелелия робски инстинкт на самосъхранението.

Железният светилник” – роман за родовата принадлежност на българина и устойчивите характеристики на българската нравственост. Творба за изконните характеристики на българския родов свят и тяхното разколебаване в променящото се време.

Тютюн” – роман за драмата на модерния човек, за сблъсъка на различните като стойности светове / елит – плебс/, за демонизирането на човека, изкривено от маниакална обсебеност.



Важно! Единствената творба, която НЕ трябва да се определя жанрово, е “Бай Ганьо”. Тя трябва да се нарича Алековата книга “Бай Ганьо”, като се спомене, че споровете за жанровата й определеност са все още нерешими за българското литературознание и са част от загадкадките, които творбата поставя пред своите изследователи.

Коментар на типа повествование и неговото значение за творбата

Аз-повествование - разказвачът /повествователят/ говори като очевидец на разказаното. Заявава своя лична гледна точка. Участник е в събитието, говори пристрастно и не поставя дистанция между себе си и героите.

Третолична форма на повествование – дистанциран от събитията разказвач, който е всевиждащ. Оценките в текста претендират за обективност, като героите са оставени сами да разкриват своите същностни характеристики, а читателят се ориентира в идейните стойности на творбата не чрез преки авторови послания, а чрез разчитане на кодираните стойности в текста.

3. Коментар на сюжетното изграждане на текста – каква събитийност е избрана и какви възможности за универсални послания носи. През какви етапи на действието преминават героите и как./ в случая са важни за наблюдение похватите ретроспекция и ретардация като начин на изграждане на сюжета/ Ако е възможно да се откроят: експозиция, завръзка, кулминация и развръзка на разказното действие. Необходимо е да се посочи основният конфликт, заложен чрез сюжета.

4. Композиция на текста – да се наблюдава как е построен текстът – какво редуване между описание, диалог, пейзажни картини и авторова реч се откроява, структуралната страна на текста трябва да се обвърже с нейния смисъл.

5. Коментар на героите в текста /ако присъстват/:

- портрет

- речева характеристика / външна и вътрешна реч на героя/

- оценки, дадени от героя за другите

- оценки на другите за героя

- действия на героя, които разкриват неговия характер и същност

- пространствени и времеви координати на героя

- устойчиви характеристики на човешка същност, изградени в текста чрез образа на героя



6. Коментар на природните описания в текста – винаги свързани с героите, но и с атмосферата на събитието като част от авторовите виждания за света на героите / Много важна функция в Елин-Пелиновия разказ, където пейзажът изпълнява и ролята на смислова пауза в текста и е част от неговото сюжетно-смислово оформяне/

7. Коментар на диалога между героите – най-често знак за конфликт на различни житейски позиции.

Важно! Най-вероятно е на матурата да се падне не цял епически текст, а откъс/откъси от творбата. Тогава задължително трябва да се коментира мястото на откъса в цялостната структура на творбата, но в никакъв случай да не се използва конструкцията В посочения откъс от .... Вместо това трябва да се използва конструкция, която е перифраза или повторение /ако е възможно/ на задачата, формулирана в заглавието.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница