Комисията предлага допълнително намаляване на бюрокрацията в областта на строителните продукти

Брюксел, 26 май 2008 г.

Заместник-председателят Гюнтер Ферхойген, отговарящ за политиката за предприятията и промишлеността, заяви: „С това предложение ние продължаваме кампанията за модернизиране на законодателството на ЕС и за премахване на излишните бюрокрация и свръх-регулиране. Моята цел е да се улесни функционирането на промишлеността, и по-специално на малките предприятия. Тези промени означават, че пускането на пазара на строителни продукти ще изисква по-ниски разходи и че носителите на нови идеи ще могат да се възползват от опростени процедури с повишена ефективност.“

Днешното предложение ще способства за свободното движение на продуктите, като създава „общ технически език“ за производителите, с който да се описват експлоатационните характеристики и показателите на строителните продукти, които те пускат на европейския пазар. Споменатият „общ технически език“ ще замени, основно посредством „хармонизираните стандарти“ и „Европейските технически оценки“, съответните национални технически спецификации и ще увеличи прозрачността на пазара за професионалистите, които се ползват от тях — проектанти, строители, предприемачи, както и за другите действащи лица. Особено за архитектите ще бъде по-лесно да получават надеждна информация за експлоатационните характеристики на продуктите, които възнамеряват да използват, и това ще им помогне при поемането на отговорност и гарантирането на сигурността на строежите, както се изисква от съответните национални правила. Също така публичните администрации на държавите-членки ще бъдат улеснени при изпълнението на различните си задачи, свързани със строителството.

Целта е да се осигури надеждна и точна информация относно експлоатационните характеристики на продуктите и това ще се постигне както чрез увеличаването на доверието в стандартите, така и чрез въвеждането на нови, по-строги критерии за нотифицираните органи и засилването на надзора на пазара.

Предложението съдържа стриктни правила за определяне задълженията на всички икономически оператори. По-специално, ясно са определени случаите, когато производителят съставя декларация за експлоатационни характеристики. Това предоставя на производителите избор по отношение на декларирането на експлоатационните характеристики на продуктите им в обхват, който надхвърля действащите минимални изисквания.

Ясно са определени употребата и специфичното значение на маркировката „CE“ при строителните продукти. Тя удостоверява, че информацията, придружаваща продукта, е получена в съответствие с предложения регламент и поради това трябва да се счита за точна и надеждна.

В някои особени случаи процедурите, които водят до маркировката „CE“ са опростени, с цел да се постигне значително намаляване на разходите на производителите. По-специално, това касае микропредприятията (с персонал под 10 човека) и единичните продукти, в случаите, в които не са налице значителни опасения по отношение на безопасността За същата цел, вместо да се изискват повторни изпитвания на такива продукти, ще бъде позволена и употребата на стабилни резултати от предишни изпитвания или на други съществуващи данни за продуктите. Опростени и максимално облекчени процедури ще бъдат въведени и за иновационните продукти.

Процесът на стандартизация съобразно предложения регламент също ще допринесе за новите моменти на развитието към устойчива промишлена политика, като предостави хармонизирани инструменти за нейното изпълнение, например в областите на енергийната ефективност или на устойчивото строителство. Следователно на днешното предложение би трябвало да се гледа като на действие, неразделно свързано с другите действия на ЕС за увеличаване дела на устойчивото развитие.

Строителният сектор като цяло представлява повече от 10 % от БВП в рамките на ЕС. В качеството му на най-голям работодател в европейската промишленост работещите в него са повече от 15 милиона, като той обхваща над 2,7 милиона предприятия. В тези рамки повече от 5 милиона души работят в сектора на строителните продукти, чийто дял в БВП на ЕС възлиза на повече от 3 %.