Комисията предлага пакет за укрепване на защитата на потребителите и на доверието им във финансовите услуги

Брюксел, 12 юли 2010 г.

Комисарят за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви: „Приемането на днешния пакет е най-новата инициатива на Комисията за внасяне на прозрачност и отговорност в европейската финансова система, за да се предотвратят бъдещи кризи, или да бъдат управлявани, ако все пак възникнат. Европейските потребители заслужават по-добри условия. Те трябва да са сигурни, че спестяванията, инвестициите или застрахователните им полици са защитени независимо от това в коя държава-членка се намират. За да се превърне това в реалност, призовавам Европейския парламент и Съвета да приемат бързо днешния пакет.“

Неотдавнашната финансова криза показа още веднъж до каква степен банките са подложени на риск от масово теглене на влоговете, т.е. когато вложителите смятат, че спестяванията им за застрашени и всички едновременно се опитват да ги изтеглят. От 1994 г. в съответствие с една директива (94/19/ЕО) всички държави-членки трябва да са въвели предпазна мрежа за банковите вложители. Ако някоя банка фалира, националните схеми за гарантиране на депозитите трябва да върнат парите на вложителите на банката до известно ниво на гарантиране.

• 
  По-добро гарантиране на влоговете: потвърждава се определянето до края на годината на тавана от 100 000 EUR. Това означава, че 95 % от притежателите на влогове в ЕС ще получат обратно всичките си спестявания, ако банката им фалира. Сега гаранцията обхваща малките, средните и големите предприятия, както и всички валути. От нея са изключени всички депозити на финансови институции и публични органи, структурирани инвестиционни продукти и дългови сертификати.
  
• 
  По-бързо връщане на парите: банковите вложители ще получават парите си в срок от седем дни. Това ще бъде значително подобрение, понеже днес много вложители чакат с дни, дори с месеци, преди да си получат парите. За да се улесни бързото изплащане, надзорните органи трябва навреме да уведомяват за проблеми с банките ръководителите на схемите за гарантиране на депозитите. Банките ще трябва да уточняват в счетоводните си книги дали депозитите са защитени или не.
  
• 
  По-малко бюрокрация: например, ако живеете в Португалия, и притежавате сметка във фалирала банка със седалище в Швеция, парите ще ви върне португалската схема по своя инициатива и ще бъде центърът ви за контакти. След това шведската схема ще изплати сумата на португалската схема. Това ще бъде голямо подобрение в сравнение със сегашната ситуация, при която цялата кореспонденция трябва да се води чрез схемата на страната, където е седалището на банката. Чрез новия подход ще се постигне намаляване на бюрокрацията и ускоряване на изплащането.
  
• 
  По-добра информация: Банковите вложители ще бъдат информирани по-добре за гарантирането и функционирането на схемата чрез нов стандартен и лесен за разбиране формуляр, както и чрез банковите си извлечения.
  
• 
  Дългосрочно и отговорно финансиране: бе изразено безпокойство, че съществуващите схеми за гарантиране на депозитите не са финансирани достатъчно. Чрез днешните предложения се гарантира, че сега те ще бъдат финансирани по-солидно чрез подход, състоящ се от четири етапа. Първо, натрупва се стабилен резерв чрез солидно предварително финансиране. Второ, ако е необходимо, този резерв се допълва с последващи вноски. Трето, ако и това е недостатъчно, схемите могат да се финансират с ограничени суми от други схеми („взаимни заеми“). Четвърто, в краен случай ще трябва да се приемат други разпоредби за финансиране като извънредна мярка. Както е и в момента, вноските ще бъдат поети от банките. Тези вноски обаче ще бъдат изчислявани по по-справедлив начин, понеже ще бъдат адаптирани спрямо рисковете, свързани с отделните банки.
  

Повечето подобрения биха могли да влязат в сила още преди 2012 и 2013 г. и ще се прилагат във всички държави — членки на ЕС, както и в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, веднага щом мерките бъдат включени в Споразумението за Европейското икономическо пространство.

За допълнителна информация вж. също MEMO/10/318

Защита на инвестициите ви

От 1997 г. директивата за схемите за обезщетение на инвеститорите (97/9/EО) защитава инвеститорите, които използват инвестиционни услуги в Европа, като осигурява компенсация в случаи, при които инвеститорско дружество не е в състояние да върне активи, принадлежащи на инвеститора. Това може да стане например, ако в дружеството има случаи на измама или нехайство, или ако в системите му възникнат грешки или проблеми. Това не е защита срещу инвеститорския риск сам по себе си. В момента в 27-те държави от ЕС съществуват 39 схеми за обезщетение на инвеститорите.

През последните години Комисията получи множество оплаквания относно прилагането на директивата в някои държави-членки. Тези оплаквания се отнасяха до проблеми с недостатъчно финансиране на схемите, за да се изплатят исковете, или с дълги закъснения при изплащането им.

Днешното предложение има за цел да гарантира, че се повишава ефикасността на правилата за защита на инвеститорите, че е налице равнопоставеност по отношение на типа финансови инструменти, които получават защита, и че е осигурено подходящо финансиране и са направени необходимите разпоредби, за да бъдат обезщетени инвеститорите.

• 
  По-добро гарантиране на влоговете: сегашното минимално ниво на компенсация на инвеститорите е 20 000 EUR. Според предложението на Комисията то се повишава до 50 000 EUR на инвеститор.
  
• 
  По-бързо връщане на парите: при настоящото законодателство инвеститорите понякога трябва да чакат няколко години, преди да получат компенсация. С предложението на Комисията това ще се промени, като инвеститорите ще получават обезщетение най-късно 9 месеца, след като инвеститорското дружество престане да е в състояние да връща активите. Този срок все пак е необходим, за да се позволи на компетентните органи да проучат случая и да определят положението на отделните инвеститори.
  
• 
  По-добра информация: инвеститорите ще получават по-ясна и изчерпателна информация за степента, до която техните активи са гарантирани. Например инвеститорският риск, т.е. рискът дадена инвестиция да загуби стойността си поради спад на фондовия пазар или несъстоятелност на емитент, не се обхваща от директивата.
  
• 
  Дългосрочно и отговорно финансиране: от 1997 г. насам имаше редица случаи в държави-членки, при които схемите не бяха финансирани по подходящ начин, за да се обезщетят изгубените активи на инвеститорите. Според предложението на Комисията ще бъде въведено минимално целево равнище на финансиране, което трябва да бъде предварително изцяло обезпечено със средства. Ако е необходимо, схемите могат да се финансират с ограничени суми от други схеми, а в краен случай ще се приемат други разпоредби за финансиране („взаимни заеми“). Вноските ще се поемат от инвеститорските дружества.
  
• 
  Разширена защита: понастоящем инвеститорите не са непременно защитени, ако инвеститорско дружество използва попечител като трета страна, при който се държат активите на клиента, и ако третата страна не върне инвестираните активи. По същия начин притежателите на дялове в инвестиционни фондове могат да претърпят загуби, ако депозитарят или подпопечителят на фонда не може да върне активите. Пресен пример за това е случаят с инвестиционната измама на Мадоф през 2008 г. Комисията сега предлага тези ситуации също да бъдат обхванати.
  

За допълнителна информация вж. също MEMO/10/319

Схемите за гарантиране на застраховките са последната защита за потребителите, когато застрахователите не могат да изпълнят договорните си задължения. Те осигуряват защита срещу риска, че исковете няма да бъдат изпълнени, ако застрахователно дружество фалира.

Схемите могат да осигуряват защита чрез изплащане на компенсация на потребителите или чрез гарантиране на продължаването на застрахователния им договор, например като се улесни прехвърлянето на полици към платежоспособен застраховател или към самата схема за гарантиране. За разлика от банковия сектор и сектора на ценните книжа в застрахователния сектор днес няма европейско законодателство за схемите за гарантиране. Понастоящем в 12 държави-членки функционират една или повече схеми за гарантиране на застраховките, които обхващат животозастрахователни и/или други полици. Те не само се различават по степента на защита и критериите за допустимост, но и например по отношение на случаите, в които се задействат, или по начина, по който се финансират.

В приетата днес бяла книга Комисията излага различни варианти, за да гарантира справедлива и широкообхватна защита на потребителите в ЕС, както и да предпази данъкоплатците от необходимостта да финансират загубите, ако застрахователно дружество фалира. По-конкретно Комисията предлага да се въведе директива, чрез която да се гарантира, че във всички държави-членки функционират схеми за гарантиране на застраховките и че те отговарят на минимален набор от изисквания. Бялата книга за схемите за гарантиране на застраховките е отворена за допитване и всички заинтересовани страни се приканват да изпратят мненията си и друга информация до 30 ноември 2010 г.

За допълнителна информация вж. също MEMO/10/320

Повече информация:

Схеми за гарантиране на депозитите:

Схеми за обезщетение на инвеститорите:

Схеми за гарантиране на застраховките: