Комитет по правата на човека Становище съгласно



Дата25.10.2018
Размер57 Kb.
#97902
Комитет по правата на човека
Становище съгласно чл. 5, т. 4 от Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права1
прието на 21 декември 2001 г. по молба № 728/1996 на Маргарет Пол, от името на Терънс Сахадео, срещу Република Гвиана
(разгледана на 1 ноември 2001 г. в рамките на 73-та сесия на Комитета)
(резюме)
Международен пакт за граждански и политически права - чл. 9, т. 3: право на задържания да бъде съден в разумен срок или да бъде освободен; чл. 14, т. 3, б. “в”: право на обвиняемия да бъде изправен пред съд без неоправдано забавяне; чл. 7: забрана за мъчение, жестоко, безчовечно или унизително третиране и наказание; чл. 14, т. 3, б. “ж”: право на обвиняемия да не бъде принуждаван да свидетелства срещу себе си или да се признава за виновен; чл. 2, т. 3, б. “а”: задължение на държавата-страна по Пакта да осигури на всяко лице, чиито признати от него права и свободи са били нарушени, ефикасни средства за възстановяването им; чл. 9, т. 5: право на обезщетение за незаконен арест или задържане
Ако едно лице е предварително задържано под стража по обвинение в престъпление, разпоредбите на чл. 9, т. 3 и чл. 14 от Пакта трябва да бъдат изцяло спазени. При голяма продължителност на наказателния процес и липса на задоволително обяснение на държавата-страна и на доказателства по делото, които да могат да го оправдаят, задържането преди присъдата представлява нарушение на чл. 9, т. 3 и на чл. 14, т. 3, б. “в” от Пакта. Съобразно с чл. 2, т. 3, б. “а” жертвата на нарушението вследствие на прекарания прекалено дълъг период на предварително задържане има право на ефикасни средства за възстановяване на правата си, а забавянето на производството трябва да доведе до замяна на наложеното смъртно наказание и обезщетяване по смисъла на чл. 9, т. 5 от Пакта.
1. Молбата е подадена от г-жа Маргарет Пол, действаща от името на брат си Терънс Сахадео - гражданин на Република Гвиана, който очаква екзекуцията си в затвор в Джорджтаун, Гвиана. Тя твърди, че брат й е жертва на нарушение на правата на човека. Въпреки че не са посочени конкретни текстове от Пакта, молбата засяга въпроси във връзка с чл. чл. 7, 9, 10 и 14.

І. Фактите, изложени в молбата

2.1 На 18 септември 1985 г. г-н Терънс Сахадео, приятелят му Мутез Али и приятелката на Али - Ширийн Кан били арестувани и задържани под стража за убийството на Розханен Касим, извършено същия ден.

2.2 Г-н Сахадео и другите обвиняеми били осъдени на смърт на 8 ноември 1989 г. През 1992 г. било разпоредено започването на нов процес. На 26 май 1994 г. обвиняемите отново били осъдени на смърт. През 1996 г. присъдата била потвърдена.

2.3 Обвинението се основавало на следните факти: г-н Сахадео и г-н Али, действащи в съучастие с г-жа Кан, влезли в жилището на г-жа Касим с цел да я ограбят, завързали я и я убили. По време на процеса свидетелка заявила, че случайно е чула как обвиняемите се готвят да влязат в дома на жертвата, видяла е през прозореца двамата мъже да влизат и четвърт час по-късно – да излизат. Жената видяла г-н Сахадео с окървавени ръце да дава на г-жа Кан откраднатите бижута. По време на разпита от защитата свидетелката заявила, че преди да даде показанията си е била задържана от полицията за два дни и се е опитала да се свърже с адвокат, тъй като била задържана против волята й.

2.4 Единствените други доказателства срещу г-н Сахадео били неговото самопризнание и показанията на натоварените с разследването полицаи. При повторното разглеждане на делото през 1994 г. защитата оспорила самопризнанието, тъй като било подписано след физическо насилие, упражнено върху г-н Сахадео от полицаите. След разпоредена във връзка с оспорването проверка, съдът приел самопризнанието за допустимо.

2.5 Натоварените с разследването полицаи заявили, че са арестували обвиняемия, защото се намирал пред съседната на дома на жертвата къща и имал следи от издраскване. Отрекли да са използвали сила или заплахи при разпита му и отбелязали, че по време на задържането е бил хранен нормално.

2.6 Пред съда г-н Сахадео отрекъл каквото и да е участие в убийството и твърдял, че е бил бит, за да подпише самопризнанието си. Молителката отбелязва, че той е бил държан гладен до следващия самопризнанието ден.

ІІ. Оплакванията

3.1 Молителката твърди, че брат й е невинен. След побоя и малтретирането в полицейското управление, той подписал подготвено от по-рано самопризнание, от страх да не бъде малтретиран още.

3.2 Според молителката, срещу брат й няма доказателства. Когато започнал процесът, липсвали съставеното медицинско удостоверение и полицейското досие и обвинението се основавало само на самопризнанието и показанията на един свидетел, дадени след двудневно задържане. Съдията бил пристрастен, защото подпомагал обвинението със задаваните на свидетелите въпроси и отправил обидни забележки към подсъдимия. Молителката твърди, че е налице отказ от правосъдие.

3.3 Накрая, в молбата се твърди, че забавянето на процеса е причинило неимуществени вреди.



ІІІ. Решение на Комитета по допустимостта

4. На 21 ноември 1996 г. Комитетът покани държавата-страна да даде сведения относно допустимостта на молбата и съобразно с чл. 86 от своя вътрешен правилник я помоли да не изпълнява смъртната присъда.

5. С нота от 30 юни 1998 г. държавата-страна информира Комитета, че няма възражения по допустимостта, тъй като г-н Сахадео е изчерпал всички налични вътрешноправни средства за защита.

6.1 На своята 73-та сесия Комитетът разгледа въпроса за допустимостта на молбата.

6.2 Комитетът се увери, съгласно чл. 5, т. 2, б. “а” от Факултативния протокол, че същият казус не се разглежда от друга международна инстанция.

6.3 Относно твърдението, че доказателствата срещу г-н Сахадео са недостатъчни, за да бъде осъден, Комитетът препраща към своята практика, че преценката на доказателствата срещу обвиняемия е в правомощията на съдилищата на държавите-страни, а не в неговите, освен ако се установи, че тази преценка е явно произволна или съставлява отказ от правосъдие. Доказателствата и твърденията на молителката не дават основание да се направи заключението, че е налице такъв случай, и следователно тази част на жалбата не отговаря на изискванията на чл. 2 от Факултативния протокол и е недопустима.

6.4 Що се отнася до твърденията за пристрастност на съда, молителката не е представила информация в подкрепа на твърдението си и следователно тази част от жалбата е недопустима по силата на чл. 2 от Факултативния протокол.

6.5 Комитетът счита, че другите твърдения на молителката са допустими и следва да се разгледат по същество, защото могат да повдигнат въпроси във връзка с чл. 9, т. 3 и чл. 14, т. 3, б. “в” що се отнася до забавянето на процеса, както и във връзка с чл. 7 и чл. 14 що се отнася до обстоятелствата, при които е подписано самопризнанието.

7. Поради това, на 23 октомври 1998 г. Комитетът прие, че жалбата е допустима, доколкото повдига въпроси във връзка с чл.чл. 7, 9 (3) и 14 от Пакта.

ІV. Решение на Комитета по същество

8.1 На 27 ноември 1998 г., на 22 септември 2000 г. и на 24 юли 2001 г. Комитетът покани държавата-страна да даде информация по съществото на жалбата. Той отбелязва, че все още не е получил такава информация.

8.2 Комитетът напомня, че Факултативният протокол задължава държавите-страни да му предоставят цялата информация, с която разполагат. При липса на отговор от държавата, той трябва да се довери на твърденията на молителя, доколкото са подкрепени с доказателства.

9.1 Комитетът по правата на човека разгледа молбата, като взе предвид цялата предоставена му от страните информация, съгласно чл. 5, т. 1 от Факултативния протокол.

“9.2 Относно бавността на процеса Комитетът отбелязва, че предполагаемата жертва е арестувана на 18 септември 1985 г. и е задържана до постановяването на смъртната присъда за първи път на 8 ноември 1989 г. - четири години и два месеца след ареста. Той припомня, че съгласно чл. 9, т. 3 от Пакта всяко арестувано лице трябва да бъде съдено в разумен срок или освободено и че по силата на чл. 14, т. 3, б. “в” всеки обвиняем има право да бъде съден без прекомерно забавяне. Комитетът припомня, че ако едно лице е предварително задържано под стража заради престъпление, разпоредбите на чл. 9, т. 3 и чл. 14 от Пакта трябва да бъдат изцяло спазени. Що се отнася до другите посочени забавяния на процеса, Комитетът установява, че жалбата на г-н Сахадео е била разгледана от края на април до началото на май 1992 г. и че предполагаемата жертва е осъдена отново на смърт на 26 май 1994 г. - две години и един месец след решението на апелативния съд. През 1996 г. жалбата му е била отхвърлена и присъдата потвърдена. Комитетът счита, че тъй като липсват задоволително обяснение на държавата-страна и други доказателства по делото, които да могат да го оправдаят, задържането преди присъдата представлява нарушение на разпоредбите на чл. 9, т. 3 и на чл. 14, т. 3, б. “в” от Пакта.

9.3 Що се отнася до обстоятелствата, при които е подписано самопризнанието, Комитетът констатира, че г-н Сахадео е идентифицирал отговорните според него лица. Доказателствата по делото съдържат по-подробни сведения във връзка с това му твърдение. Комитетът напомня, че държавата-страна трябва да защитава всяко лице от мъчения и друго жестоко, безчовечно или унизително третиране, съобразно с чл. 7 от Пакта. Комитетът е приел, че за да се предотвратят нарушенията на чл. 7 е важно законът да забрани използването или да обяви за недопустими в съдебен процес декларации или самопризнания, получени чрез изтезание или друго забранено третиране. Комитетът отбелязва, че твърденията на г-н Сахадео за изтезания са били разгледани по време на първия процес през 1989 г. и отново при преразглеждането на делото през 1994 г. От събраните при преразглеждането данни се вижда, че той е имал възможността да представи доказателства и с негово участие са били разпитани свидетели на третирането му по време на задържането от полицията. Комитетът припомня, че по принцип не той, а съдилищата на държавите-страни са тези, които трябва да преценяват фактите по определено дело. Информацията, предоставена на Комитета, и изложените от молителката аргументи не сочат извършената от съдилищата преценка на фактите да е била явно произволна или да може да бъде приравнена на отказ от правосъдие. При това положение Комитетът счита, че фактите, с които е сезиран, не позволяват да се направи заключение, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 7 и чл. 14, т. 3, б. “ж” от Пакта, що се отнася до обстоятелствата, при които е подписано самопризнанието.

10. Комитетът по правата на човека, действайки в съответствие с чл. 5, т. 4 от Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права, е на мнение, че фактите, с които е сезиран, разкриват нарушение на чл. 9, т. 3 и на чл. 14, т. 3, б. “в” от Пакта.

11. Комитетът счита, че съобразно с чл. 2, т. 3, б. “а” г-н Сахадео има право на ефикасни средства за възстановяване на правата си, тъй като е прекарал много дълъг период на предварително задържане, в нарушение на чл. 9, т. 3, както и че закъснението преди повторното разглеждане на делото му би трябвало да доведе до замяна на смъртното наказание и обезщетяване по смисъла на чл. 9, т. 5 от Пакта. Държавата-страна е длъжна да следи подобни нарушения да не се допускат в бъдеще.



12. Предвид факта, че присъединявайки се към Факултативния протокол Гвиана е признала компетентността на Комитета да се произнася относно наличието на нарушение на Пакта, както и че съгласно неговия чл. 2 се е задължила да гарантира на всички лица на нейна територия и под нейна юрисдикция закрепените в Пакта права, а при установяване на нарушение да им осигури ефикасно и подлежащо на изпълнение средство за възстановяването му, Комитетът изисква от държавата-страна да му представи в 90-дневен срок сведения за мерките, които са взети за съобразяване с неговото становище. Същевременно той кани държавата-страна да даде гласност на това становище.”

1 CCPR/C/73/D/728/1996 (Jurisprudence)

 Материалът е подготвен и предоставен от Фондация Български адвокати за правата на човека, която притежава авторските права върху превода и резюмето на решението. Той е включен в настоящата база данни в рамките на проект “Усъвършенстване на правораздаването в сферата на защита на правата на човека в България”, изпълнен от Фондацията в периода м. ноември 2005 г. – м. август 2006 г.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница