Комитет по правата на човека Становище съгласно

ІІІ. Решение на Комитета по допустимостта

4. На 21 ноември 1996 г. Комитетът покани държавата-страна да даде сведения относно допустимостта на молбата и съобразно с чл. 86 от своя вътрешен правилник я помоли да не изпълнява смъртната присъда.

5. С нота от 30 юни 1998 г. държавата-страна информира Комитета, че няма възражения по допустимостта, тъй като г-н Сахадео е изчерпал всички налични вътрешноправни средства за защита.

6.1 На своята 73-та сесия Комитетът разгледа въпроса за допустимостта на молбата.

6.2 Комитетът се увери, съгласно чл. 5, т. 2, б. “а” от Факултативния протокол, че същият казус не се разглежда от друга международна инстанция.

6.3 Относно твърдението, че доказателствата срещу г-н Сахадео са недостатъчни, за да бъде осъден, Комитетът препраща към своята практика, че преценката на доказателствата срещу обвиняемия е в правомощията на съдилищата на държавите-страни, а не в неговите, освен ако се установи, че тази преценка е явно произволна или съставлява отказ от правосъдие. Доказателствата и твърденията на молителката не дават основание да се направи заключението, че е налице такъв случай, и следователно тази част на жалбата не отговаря на изискванията на чл. 2 от Факултативния протокол и е недопустима.

6.4 Що се отнася до твърденията за пристрастност на съда, молителката не е представила информация в подкрепа на твърдението си и следователно тази част от жалбата е недопустима по силата на чл. 2 от Факултативния протокол.

6.5 Комитетът счита, че другите твърдения на молителката са допустими и следва да се разгледат по същество, защото могат да повдигнат въпроси във връзка с чл. 9, т. 3 и чл. 14, т. 3, б. “в” що се отнася до забавянето на процеса, както и във връзка с чл. 7 и чл. 14 що се отнася до обстоятелствата, при които е подписано самопризнанието.

7. Поради това, на 23 октомври 1998 г. Комитетът прие, че жалбата е допустима, доколкото повдига въпроси във връзка с чл.чл. 7, 9 (3) и 14 от Пакта.

ІV. Решение на Комитета по същество

8.1 На 27 ноември 1998 г., на 22 септември 2000 г. и на 24 юли 2001 г. Комитетът покани държавата-страна да даде информация по съществото на жалбата. Той отбелязва, че все още не е получил такава информация.

8.2 Комитетът напомня, че Факултативният протокол задължава държавите-страни да му предоставят цялата информация, с която разполагат. При липса на отговор от държавата, той трябва да се довери на твърденията на молителя, доколкото са подкрепени с доказателства.

9.1 Комитетът по правата на човека разгледа молбата, като взе предвид цялата предоставена му от страните информация, съгласно чл. 5, т. 1 от Факултативния протокол.

“9.2 Относно бавността на процеса Комитетът отбелязва, че предполагаемата жертва е арестувана на 18 септември 1985 г. и е задържана до постановяването на смъртната присъда за първи път на 8 ноември 1989 г. - четири години и два месеца след ареста. Той припомня, че съгласно чл. 9, т. 3 от Пакта всяко арестувано лице трябва да бъде съдено в разумен срок или освободено и че по силата на чл. 14, т. 3, б. “в” всеки обвиняем има право да бъде съден без прекомерно забавяне. Комитетът припомня, че ако едно лице е предварително задържано под стража заради престъпление, разпоредбите на чл. 9, т. 3 и чл. 14 от Пакта трябва да бъдат изцяло спазени. Що се отнася до другите посочени забавяния на процеса, Комитетът установява, че жалбата на г-н Сахадео е била разгледана от края на април до началото на май 1992 г. и че предполагаемата жертва е осъдена отново на смърт на 26 май 1994 г. - две години и един месец след решението на апелативния съд. През 1996 г. жалбата му е била отхвърлена и присъдата потвърдена. Комитетът счита, че тъй като липсват задоволително обяснение на държавата-страна и други доказателства по делото, които да могат да го оправдаят, задържането преди присъдата представлява нарушение на разпоредбите на чл. 9, т. 3 и на чл. 14, т. 3, б. “в” от Пакта.

9.3 Що се отнася до обстоятелствата, при които е подписано самопризнанието, Комитетът констатира, че г-н Сахадео е идентифицирал отговорните според него лица. Доказателствата по делото съдържат по-подробни сведения във връзка с това му твърдение. Комитетът напомня, че държавата-страна трябва да защитава всяко лице от мъчения и друго жестоко, безчовечно или унизително третиране, съобразно с чл. 7 от Пакта. Комитетът е приел, че за да се предотвратят нарушенията на чл. 7 е важно законът да забрани използването или да обяви за недопустими в съдебен процес декларации или самопризнания, получени чрез изтезание или друго забранено третиране. Комитетът отбелязва, че твърденията на г-н Сахадео за изтезания са били разгледани по време на първия процес през 1989 г. и отново при преразглеждането на делото през 1994 г. От събраните при преразглеждането данни се вижда, че той е имал възможността да представи доказателства и с негово участие са били разпитани свидетели на третирането му по време на задържането от полицията. Комитетът припомня, че по принцип не той, а съдилищата на държавите-страни са тези, които трябва да преценяват фактите по определено дело. Информацията, предоставена на Комитета, и изложените от молителката аргументи не сочат извършената от съдилищата преценка на фактите да е била явно произволна или да може да бъде приравнена на отказ от правосъдие. При това положение Комитетът счита, че фактите, с които е сезиран, не позволяват да се направи заключение, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 7 и чл. 14, т. 3, б. “ж” от Пакта, що се отнася до обстоятелствата, при които е подписано самопризнанието.

10. Комитетът по правата на човека, действайки в съответствие с чл. 5, т. 4 от Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права, е на мнение, че фактите, с които е сезиран, разкриват нарушение на чл. 9, т. 3 и на чл. 14, т. 3, б. “в” от Пакта.

11. Комитетът счита, че съобразно с чл. 2, т. 3, б. “а” г-н Сахадео има право на ефикасни средства за възстановяване на правата си, тъй като е прекарал много дълъг период на предварително задържане, в нарушение на чл. 9, т. 3, както и че закъснението преди повторното разглеждане на делото му би трябвало да доведе до замяна на смъртното наказание и обезщетяване по смисъла на чл. 9, т. 5 от Пакта. Държавата-страна е длъжна да следи подобни нарушения да не се допускат в бъдеще.