Композиция на снимката



Дата19.09.2016
Размер200.2 Kb.
#10272

Композиция на снимката


Как да направим по добра снимка 

Цифровите фотоапарати могат автоматично да фокусират, да определят вместо вас скоростите на затвора, стойностите на блендата, баланса на белия цвят, чувствителността, могат дори да включват светкавицата вместо вас, когато не достига светлината, с две думи – могат да направят всичко за да стане една снимка технически добра, но не могат вместо вас да композират кадъра. Това трябва да направите вие. Затова композицията е едно от най-важните неща в снимката. Когато погледнем една снимка, именно композицията определя първото ни впечатление, а чак след това се замисляме за идеята на автора и за техническото изпълнение.

Правилата за композирането на една снимка са същите, каквито са и при създаването на една картина. Художниците още преди много време са открили как трябва да бъдат разполагани обектите в картините им за да въздействат на публиката максимално. В това отношение майсторите на четката са привилегировани, защото могат според желанието си да променят формата, цвета, размерите и разположението на обектите, дори перспективата, докато при фотографирането ние трябва да се съобразяваме с даденостите и единственото което можем да променяме е гледната точка към обекта и чрез вариото да стесняваме или разширяваме зрителното поле.

В повечето случаи композирането става интуитивно, но все пак в процеса на снимането можем да се научим да спазваме някои елементарни правила, за да внасяме в снимките си баланс и равновесие (или пък да я направим умишлено такава, че да шокира със своята разбалансираност)

Разбира се, правилата на композицията не са догми, те могат да бъдат нарушавани. Но важно е да ги знаем. Да ги нарушаваме, без да ги познаваме е все едно да не умеем да свирим, но да се опитваме да правим джаз импровизации.

Основно правило е правилото на “златното сечение”. Разделете мислено кадъра на три по вертикала и по хоризонтала. Там, където разделителните линии се пресичат са най-важните точки, в някоя от тези точки би следвало да разположим основния обект в кадъра, смисловия център. В снимката с гълъбите, авторът почти е постигнал това, обектът е в една от точките, а водещите линии на хоризонта и на железата съвпадат с разделителните линии в кадъра. Повтарящите се еднакви елементи създават чувство за ритъм, симетрия и баланс в снимката.

Търсете естествените водещи линии в кадъра, Това може да е път, река, осветен от слънцето участък или дълбока сянка и т.н.. Застанете под такъв ъгъл, че водещите линии да насочват вниманието към основния обект в снимката.

Търсете човешкото присъствие в кадъра. Една сграда, едно дърво, скала или езеро, могат сами по себе си да са много красиви, но само човешкото присъствие може да даде представата за техните мащаби.

Избирайте прости и едноцветни фонове, на които основните обекти да изпъкнат. Търсете контрастните и противоположни цветове.

Избягвайте вертикалните кадри, не обръщайте апарата, ако не е крайно необходимо. Естествено, има случаи, в които няма какво друго да направим, освен да заснемем обекта във вертикален кадър, но като цяло хоризонталните кадри се приемат много по-добре. Това е свързано с анатомията на човека – двете ни очи, разположени хоризонтално, ни дават едно зрително поле – повече в ширина, отколкото във височина. Свързано е и с навиците ни на гледане – киното, телевизорът, компютърният екран, са все рамки, които са хоризонтално ориентирани.

Диагоналните композиции, като тази с котката, са силно въздействащи и емоционално натоварени. Не се колебайте да експериментирате, като въртите и накланяте апарата.

Предният план на снимката е нещо, което е много важно за мащаба. Когато имате възможност, стремете се да включвате обекти в предния план на снимката – клонче, камък или някакъв разфокусиран детайл. Това създава своеобразна рамка и придава дълбочина на кадъра.

Следвайте посоката на движение на обекта или посоката на погледа на човека в снимката. По-голямото пространство в кадъра трябва да е в посоката на движение или в посоката на където човекът гледа.

Търсете детайли и символи. Едно извито от вятъра дърво, може да предаде много повече от характера на мястото, отколкото снимка с широкоъгълен обектив на цялото място. Избягвайте да постъпвате като туристите, които застават фронтално пред обекта и го запечатват в центъра на кадъра. Търсете винаги по-особения поглед, по-нестандартния ракурс, така снимките ви ще бъдат по-интересни за хората, които ги разглеждат.

Търсете в кадъра симетрия и повтарящи се елементи. В тази снимка, например,  авторът е видял трима войника с шапки и три скали с шапки.

 

Дълбочина на рязкост



 

Дълбочината на рязко изобразяваното пространство, или както се среща по англоезичните справочници със съкращението DOF (Depth of field), е важно понятие във фотографията. То дава информация за онази част от пространството около равнината на фокусиране, в която обектите са с достатъчно висока рязкост, практически неразличима от тази на основния обект, по който е настроен фокуса. Дълбочината на рязкостта зависи основно от фокусното разстояние на обектива и от отвора на диафрагмата (блендата), както и от разстоянието до обекта, по който фокусираме. Колкото е по-голямо фокусното разстояние на обектива, толкова е по-малка дълбочината на рязкостта. Мощните теле обективи с фокусно разстояние 400-500 мм имат много малка дълбочина на рязкост, докато при  широкоъгълните 20-28 мм, тя е голяма. Зависимостта от блендата е също обратно пропорционална на дълбочината на рязко изобразяваното пространство. Колкото блендата е по-малка (по-затворена), толкова дълбочината на рязкост е по-голяма и обратно. Използвайки бленди от порядъка на 1:22, си осигуряваме огромна дълбочина на рязкост, но това не е 100% гаранция за рязко изображение, тъй като при такива бленди започва да се проявява дифракцията и изображението става по-меко. Най-голяма рязкост обективите постигат обикновено при бленда 8-11. И накрая разстоянието до обекта е също толкова важно – колкото е по-близо обекта по който настройваме фокуса, толкова е по-малка дълбочината на рязкост и обратното, ако фокусираме в зоната на безкрайност, всички обекти от определено разстояние нататък ще бъдат на фокус.

Не можем да кажем дали е добре дълбочината на рязкост да е малка или голяма. В едни случаи е по-добре да е малка, а в други голяма. Така снимайки портрет в едър план, е добре да използваме обектив с по-голямо фокусно разстояние и с по-широко отворена диафрагма, за да получим приятен дефокусиран фон, без дразнещи и разсейващи погледа допълнителни обекти в задния план. Най-подходящи за портрети са обективите с фокусно разстояние от 85 до 135мм. Такива обективи предават много правилно перспективата без характерните за широкоъгълните обективи изкривявания.

В този аспект не трябва да се лъжем по приравнените фокусни разстояния на малките любителски дигитални фотоапарати, а трябва да гледаме техните действителни фокусни разстояния. Дигитален фотоапарат с обектив с  фокусно разстояние 20 мм, въпреки че се приравнява към 100 мм на филмова камера, не е идеален за случаите, когато искаме да постигнем дефокусиран фон. Добре е да имаме обектив с фокусно разстояние поне 40-50 мм и бленда 1:2, за да се радваме пълноценно на  този ефект. За снимката, която виждате на примера горе в дясно е използван 200 мм обектив с бленда 2.8.

Понякога можем да получим  интересни портрети в едър план дори, когато използваме обективи с малко фокусно разстояние. Това зависи от целите, които сме си поставили. Примерно ако  целта ни е  да уловим колорита на пейзажа зад човека, когото снимаме, ще използваме широкоъгълен обектив и по-затворена диафрагма. Такъв е и примерът в ляво. Снимката е направена с 18 мм широкоъгълен обектив при бленда 11.

Най-често се стремим към голяма дълбочина на рязкост, когато снимаме пейзажи, групови портрети, при които държим да се вижда и задният план или други общи планове. Тогава трябва да изберем по-широкоъгълен обектив и да използваме по-затворена бленда.


Така ще можем да сме сигурни, че всичко на снимката ни ще бъде на фокус .

Да познаваме зависимостите между отвора на блендата, избраното фокусно разстояние на обектива и дълбочината на рязкост е особено важно. Това ни дава предварителна представа каква част от нещата които виждаме ще бъдат в зоната на фокуса. Трябва да знаем, че зоната на фокуса при всеки DOF е около една трета преди точката в която сме фокусирали и около две трети след нея. Така ако сме фокусирали обект на 1.3 метра от нас и имаме DOF 1 метър, във фокус ще попаднат всички обекти от един до два метра. За по-добрата ориентация, колко ще е голяма тази  зоната при различни стойности на блендата, върху гривната за фокуса на повечето сменяеми обективи е това е обозначено. На обектива в дясно виждаме, че при бленда 3.5 зоната на фокуса е от 5 до 10 метра, докато при бленда 8, същата зона е от 2 до 20 метра. На долните две снимки, заснети от 1 метър с нормален 50-милиметров обектив, виждаме как се променя дълбочината на рязкост в зависимост от стойността на диафрагмата.

Познавайки тези зависимости, независимо дали снимаме портрет на някой приятел, красив пейзаж или спортно състезание, можем във всяка ситуация да изберем подходящият обектив или подходящите настройки на вариото за да получим максимално добра снимка.

 Изсушена роза в рамката на прозореца, заснета от 2 метра с 200 мм обектив при бленда 2.8

Как да снимаме децата

 

Едни от най-често срещаните снимки в семейният албум са снимките на децата. Много хора си купуват цифров фотоапарат, само заради снимките на семейството и децата и поради тази причина ще посветим няколко реда на особеностите при този вид фотография.



Вероятно си мислите, че няма нищо по-лесно от това да снимаме децата си, но за да направим наистина хубав детски портрет се изискват много търпение, такт и чувство за хумор. Най-хубавите снимки на малките палавници се получават в техния любим свят, светът на забавленията и игрите, сред любимите им играчки, приятели, домашни животни… И както е трудно да се направи хубава снимка през стъклото на затворения прозорец, така е трудно и почти невъзможно да направите наистина хубави снимки на децата си, ако не се опитате да проникнете в техния детски свят.

Преди да вдигнете фотоапарата с намерението да снимате деца, независимо дали са вашите или не, трябва да се опитате да спечелите доверието им. Това не е толкова трудно, стига да си спомняте, че и вие някога сте били деца и сте обичали същите игри, каквито обичат и вашите деца сега. Опитайте да поиграете с тях, да ги разсмеете с някой трик или стар фокус, да им разкажете някоя интересна история или да организирате по нов и по-интересен начин играта на която играят. Ще останете удивени, колко бързо ще се превърнете в част от компанията на малчуганите. След това вече може да извадите фотоапарата и дори като първа стъпка да позволите на вашите малки приятели да направят сами някоя снимка с него. Голямото предимство на цифровия фотоапарат е, че той винаги привлича интереса на децата с възможността да погледнат в дисплея и да видят как са станали снимките. Поснимайте ги малко как играят и им покажете няколко по-смешни момента, които сте успели да запечатате. Гаранцията, че след това трудно ще се отървете от желанието им да се снимат е пълна. Сега вече можете да направите и няколко „по-сериозни“ снимки, в по-близък план и дори да ги помолите да застанат по определен начин и да ви позират. Винаги преглеждайте снимките, които сте направили, защото децата са бързо подвижни и е възможно да излязат от кадър за части от секундата или да сменят за миг интересната гримаса, която сте искали да заснемете. Снимайте на по-къси фокусни разстояния и по възможност в едър план, за да поддържате близък контакт с хлапетата и за да ви чуват какво им говорите сред неизбежният шум, които вдигат. Разбира се ако имате обектив с по-голям zoom и по-дълго фокусно разстояние, можете да пробвате да снимате от по-далече, за да получите портрет без неприятните перспективни изкривявания на широкоъгълния обектив и с дефокусиран (размазан) заден план, подчертаващ обекта.



Динамични и бързо движещи се обекти

Да уловиш птица в полет или моментът в който любимият ти футболист вкарва топката във вратата на противника, това си е предизвикателство за всеки фотограф. Бързо движещите се обекти са трудни за снимане, защото изискват високи скорости на затвора (ако не искаме да са размазани на снимката), а това означава широко отворена бленда и много малка дълбочина на рязкост. Използването на телеобективи, при които дълбочината на рязкост и без това е малка, прави задачата още по-трудна.

Ето няколко полезни съвета за тези, които са решили да отделят от свободното си време за да снимат бързо движещи се обекти.

Използвайте по-високи чувствителности на апарата. Това ще ви позволи по-бързи скорости на затвора при по-затворена бленда и ще ви осигури по-голяма дълбочина на рязкост. Не забравяйте, че дълбочината на рязкост е около една трета пред точката на фокусиране и две трети след нея.

Ако знаете траекторията на обекта, фокусирайте предварително в някоя точка и изчакайте с полунатиснат спусък обектът да влезе в зоната на фокуса. Тогава натиснете спусъка до край.

Ако обектът се движи бързо, гледайте не само през визьора, но се опитвайте да го следите и с другото око, защото в противен случай, може обектът ви внезапно да излезе от рамката на визьора и особено с телеобектив, трудно ще го откриете отново.

Добре е в такива случаи да използвате опцията “серийна снимка” на фотоапарата. Няколкото кадъра в секунда ще ви позволят после, когато имате време да изберете най-подходящия от тях.

Използвайте опцията “следящ фокус”, ако апаратът ви има такава.

В случаите,  когато снимате бързо движещ се обект не разчитайте на автоматичния режим на апарата. Най-добре е да изберете предварително скоростта или в краен случай да използвате програмата за бързодвижещи се обекти от менюто на апарата. Каква скорост на затвора ще изберете зависи от скоростта на движение на обекта и от ъгъла под който той се движи към вас.

Ако обектът не се движи фронтално срещу вас, можете да го следите с апарата. Стремете се скоростта на движение и скоростта на следене да съвпаднат, тогава можете да използвате и по-бавни скорости, което ще размаже фона и ще открои обекта ви още по-ясно, като същевременно ще създаде в снимката едно усещане за скорост.

Можете и умишлено да използвате бавна скорост, това ще размаже движещия се обект и също ще предаде усещането за движение. В такъв случай, внимавайте, останалите обекти в снимката да са с добър фокус и рязкост. Понякога се получават интересни ефекти (като на втората снимка на тази страница). Заслужава си да опитате, още повече, че с цифровия апарат не хабите лента.

 

 



Макро


Светът на малките неща – колко често го подминаваме, забързани в ежедневието си и не забелязваме красотата, която е скрита в най-дребните детайли. И когато видим на снимка водна капка, отразила слънчевата светлина или някоя буболечка, на която иначе не бихме обърнали внимание, ахваме и се чудим слепи ли сме били, че не сме видели досега почти съвършените им цветове и пропорции.

Обикновените обективи не са пригодени да снимат от толкова близко разстояние. Затова за да снимаме макро, доскоро беше необходимо или да си купуваме скъпи макро-обективи, да използваме макропръстени и лещи, които се слагат като допълнение към стандартните обективи. С навлизането на цифровата техника и макрофотографията стана достъпна за всички, които имат интерес към нея. Поради малкото си фокусно разстояние, обективите на любителските цифрови апарати са много подходящи за макро фотография. Те могат да фокусират обекти от много малко разстояние, често от 2 до 5 сантиметра, нещо което е немисилимо за един обектив с по-голямо фокусно разстояние.

Така че сега за да снимаме макро с нашия цифров апарат е необходимо само да изберем от менюто опцията „Макро“ и да намерим подходящ обект за заснемане.

Е, добре е да знаем някои основни правила, за да станат снимките ни още по-впечатляващи. Едно от нещата, които е добре да знаем е, че когато снимаме на близки разстояния, дълбочината на рязкост и много малка и фокусът често е само върху една точка от обекта. За да разширим диапазона на фокуса е необходимо да затворим колкото може повече диафрагмата. Но тогава сме изправени пред друг проблем, светлината става недостатъчна, скоростта на затвора трябва да е по-бавна и ако обектът мърда има опасност снимката ни да излезе размазана.

Затова, препоръчително е, когато снимаме макро да използваме статив. Поради малките разстояния и скъсения фокус, всяко преместване на апарата напред или назад, с милиметри дори, може да размаже снимката. Друго много важно нещо е силната светлина.

Когато попитах автора на най-горната снимка, как е постигнал такова съвършенство, изглежда като снимано в студио, той ми отвърна, да близо си до истината, това е почти едно домашно импровизирано студио. Снимам предимно вечер, сподели той с мен, когато е хладно и насекомите са почти неподвижни от студа и мрака. Слагам апарата на статив, богомолката върху огледало, за фон използвам картон от стара бонбониера (много са подходящи), фокусирам, нагласям скоростта на една секунда, това ми дава възможност хем да затворя блендата и да получа голяма дълбочина, хем докато трае експонацията осветявам обекта от всички страни с подвижна лампа. Това е тайната. Всеки който има търпение може да опита.



Портретна фотография

Един от големите фотографи беше казал, че за да снимаш портрет на някой човек трябва да си изпил поне една чаша чай с него. В казаното има голяма доза истина. При портретната фотография най-важното е да предадеш характерното за човека, а това не можеш да направиш, ако не го познаваш поне малко (тук не говорим за портрети от типа „снимки за документи“). Насочвайки обектива към лицето на човека, повечето хора инстинктивно „се стягат“, напрягат определени лицеви мускули, някои се опитват да се усмихват насила, други се притесняват и добиват изражение, различно от характерното им. Затова е важно, когато снимаме хора, да ги предразположим, да ни имат доверие, да се чувстват комфортно, нашето присъствие и най-вече насоченият към тях обектив да не ги притеснява. Можем да им говорим нещо по време на снимането, или да ги караме да вършат нещо, което да им отвлича вниманието. Но преди всичко, трябва да имат увереността, че няма да показваме на никого снимките, ако те не се харесат на тях.

Голямо значение при снимането на портрети има и техническата част. В класическата фотография, има цяла гама обективи, които се наричат „портретни“. Това са обективи с мек рисунък и фокусно разстояние по-голямо от нормалното, обикновено от 80 до 135 mm. Характерното при снимането с тези обективи е, че тяхната дълбочина на рязкост е малка, обикновено фокусът е само върху лицето, а фонът излиза малко или повече замъглен. Това откроява обекта, кара ни да се съсредоточим върху изражението на човека. Снимката в ляво е направена в облачен ден, със 135 мм обектив, на скорост 1/60 сек. и бленда 3.5. Това от една страна размазва фона, а сравнително бавната скорост пък размазва палката на барабанчика и предава на зрителите усещането за движение.

Най-подходящата светлина за снимането на портрети е разсеяната и мека светлина. Облачният ден е много по-подходящ за портретна фотография, отколкото пряката слънчева светлина. Лицето, огряно от слънцето има силни контрасти, дълбоки резки и тъмни сенки, които по принцип би трябвало да избягваме, когато снимаме портрети (освен ако не търсим нарочно точно такъв ефект). Ако ви се налага да снимате в слънчев ден, най-добре е човекът да е на сянка или обърнат с гръб към слънцето, така че то да не осветява лицето. В този случай не трябва да забравяме, че контражурното осветление може да обърка измерването на апарата. Когато снимате портрет на контражур (източникът на светлина е зад обекта и в посоката към която е насочен обектива) трябва или да измервате в точка от лицето или ако измерването е върху целия кадър да коригирате + 1-2 f-stop-а.

Фокусирайте върху очите! Те са най-важното в един портрет. Очите са прозореца към душата на човека. Внимавайте да не натиснете спусъка, точно когато човекът е мигнал. С цифровият апарат това може лесно да се види. Ако се е случило така – повторете кадъра.

Когато снимате портрети, използвайте дългата част на вариото или обектив с по-голямо фокусно разстояние. Отворете максимално диафрагмата, така ще получите замъглен фон и открояващо се лице.

Добър вариант е използването на опцията „серийна снимка“ на фотоапарата. Обикновено човекът когото снимат е напрегнат. След първото „щрак“ на затвора, той инстинктивно се отпуска, става естествен и тогава можете да натиснете отново спусъка и да уловите това естествено състояние в следващите 2-3 кадъра.

Препоръчително е използването на специални портретни филми (ако снимате с филм), които са разработени да предават по-добре цвета на човешката кожа. Ако снимате с цифров апарат, при обработката на снимките коригирайте цветността така, че да бъде максимално близо до естествения цвят на лицето.

Използването на soft-филтри също е добро решение (освен ако нарочно не търсите като ефект грубост и набразденост на лицето). Те скриват някои дребни дефекти от лицето, като пори, капиляри, ситни бръчици и т.н. и придават една приятна загладеност и равномерност на изображението. Ако нямате такива филтри, можете в последствие да приложите някои от софтуерните blur-филтри, заложени в повечето от фотообработващите програми. Ако снимате портрет на жена, нанасянето на грим, фондьотен, пудра и т.н. преди снимката е почти задължително.

Използването на светкавица, особено на вградените светкавици в любителския клас фотоапарати, не е удачно решение при снимането на портрети. Ако светкавицата е само една, има голяма вероятност тя да даде неравномерно осветление и дълбоки  сенки върху лицето. Светкавицата може да бъде използвана навън, при слънчево време, или когато имаме и друго осветление, в режим fill-in.

И най-важното, стремете са да уловите характерна поза, изражение, жест, мимика у човека, когото снимате. Всеки човек е уникален и ако вие успеете да предадете по някакъв начин тази негова уникалност, значи сте постигнали задачата си.

И трите портрета, показани на тази страница са направени при естествено осветление, без светкавици. Като вторият е допълнително обработен, затъмнена е дясната половина от лицето и снимката е тонирана в сепия.

 Пейзажи


Защо едни и същи места, снимани от различни хора излизат на снимките толкова различно. Нали мястото е едно и също? Само от фотоапарата ли зависи разликата и от това каква бленда и каква скорост сме нагласили? Отговорът е не, не зависи от фотоапарата и от настройките.

За да стане хубава пейзажна снимка освен бленди и скорости трябва и още малко. Няма универсална рецепта какво точно да се направи. Във всички случаи не трябва да се гледа много сериозно на готовите рецепти, защото тогава вместо добри снимки стават добри клишета. Едно от най-разпространените е, че за да стане хубава снимката трябва времето да е слънчево, снимката да е на фокус, небето да е ясно и синьо и да плуват в него пухкави бели облачета. И тогава е достатъчно само да застанеш пред обекта и да направиш щрак.

От  личен опит съм се уверил, че за да стане хубава снимка е необходимо време. Не можеш да направиш добър кадър от прозореца на автомобила или просто преминавайки покрай мястото. Това което човек забелязва на пръв поглед е същото, което виждат и снимат всички останали – просто туристическа регистрация, че си бил там. За да усетиш духа на мястото трябва да останеш повече време, да опознаеш обстановката. Тогава започваш да различаваш подробностите, да обръщаш внимание на детайлите, на светлината, да забелязваш, че някои съвсем обикновени неща погледнати в по-особен ракурс стават интересни.

Ето някои съвети, свързани със снимането на пейзажи:

Най-доброто време за снимане е сутрин, час два слез изгрева на слънцето (или вечер, малко преди залез). От една страна светлината е по-мека, пада странично и осветява добре обектите. От друга страна въздухът сутрин е по-чист и видимостта е по-добра. По обяд е най-неподходящото време за снимане на пейзажи, светлината пада отгоре, сенките са много неприятни и контрастите са прекалено силни. Разбира се, значение имат сезонът, географската ширина, надморската височина и т.н.

При снимане на пейзажи, ако апаратът ви позволява затворете максимално диафрагмата. По-затворената диафрагма дава по-голяма дълбочина на рязкост. Така обектите от предния, средния и задния план ще бъдат на фокус, и в кадър ви ще излязат повече детайли. Ако апаратът ви няма ръчни настройки, нагласете иконката на режим „landscape“.

Винаги е по-добре да се слага апарата на статив. Затворената диафрагма предполага по-бавни скорости на затвора. Тогава дори и най-леките трептения на ръката се отразяват на качеството на кадъра.

Когато кадрирате се водете от естествените линии на пейзажа. Внимавайте да не изкривите хоризонта, освен ако не търсите някакъв специален ракурс. Гледайте също така линията на хоризонта да не минава точно в средата на кадъра. За стандарт е прието небето да заема 3/4 или 1/4 от кадъра. Но разбира се, възможни са всякакви интепретации.

Широкоъгълната оптика не е предимство. Много хора смятат, че колкото е по-широкоъгълен обективът, толкова по-добре ще се справя с пейзажите, защото вкарва много повече от зрителното поле в кадъра. Да, това е така, но пък е за сметка на мащабите. На мен лично не ми допадат снимки на планини, снимани с широкоъгълна оптика, защото това така смалява всичко в кадъра, че човек губи представата за величието на планината. Широкоъгълната оптика има естествено приложение в някои от пейзажните кадри, но като цяло по-добър вариант са обективи близки до нормалните 50-55 mm. Ако не можете да обхванете всичко, което искате в един кадър, заснемете два, три или четири. После лесно на компютъра с подходящия софтуер ще ги сглобите в панорама, която при всички случаи ще изглежда много до-добре, отколкото един кадър, заснет със широкоъгълна оптика.

Желателно е използването на УВ и най-вече на поляризационни филтри. УВ филтърът намалява действието на ултравиолетовите лъчи, които зимата и високо в планината са толкова силни, че могат да объркат измерването на апарата и кадърът ви да излезе преекспониран. Поляризационните филтри представляват решетка, която пропуска светлината под определен ъгъл и която спира страничните лъчения. Освен че премахва някои отражения и бликове, поляризационният филтър подчертава небето и облаците, засилва контраста и естествените цветове на обектите в снимката.„Човекът е мерило за всички неща“ са казвали древните гърци. Добре е да има човешко присъствие в кадъра (вижте първата снимка). Или следи от човешко присъствие. Това помага да прецените мащабите. Иначе трудно ще различите на снимка 2 метрова от 20 метрова скала.Мрачното време, дъждът, мъглата или чернобелия филм в апарата не са причина да се отказвате да снимате. Пейзажи стават не само в хубаво време и не само в цвят. Може от време на време да превключвате настройките на вашия цифров фотоапарат на B&W или сепия. Мога да ви уверя, че някои неща изглеждат чудесно в черно-бяло или в сепия. Особеност при снимането на изгреви и залези е, че трябва да намалите експонацията. Както и при мрачно време. Съвременните фотоапарати имат перфектно измерване на светлината. Но те не могат да различават по смисъл, кога е светло и кога е мрачно. Те се стремят кадърът да излезе винаги добре експониран и когато е мрачно, намаляват скоростта или отварят диафрагмата, така че да пропуснат повече светлина. При заснемането на пейзажи това убива настроението, което бихме искали да предадем на снимката. Вечерни снимки излизат снимани като по обяд, липсва оня сумрак и загадъчност, който е характерен за часовете преди свечеряване. Затова е необходимо да коригираме експонацията в посока минус. Да „недоекспонираме“ кадъра с 1-2 f stop-а. Което ще рече 1-2 стойности на диафрагмата към по-затворено, отколкото показва Измерването на апарата или 1-2 стъпки на скоростта към по-бързо.Ако апаратът ви няма ръчни настройки и не можете да коригирате по този начин, използвайте + и – на експонацията, дори най-евтините модели цифрови апарати имат опцията +- , с която можете да коригирате осветеността на кадъра.

 

Нощни снимки



 

Винаги свързваме представата си за фотографиране с наличието на светлина. Самото понятие „фотография“ в буквален превод означава „рисуване със светлина“. Възможно ли е тогава да се прави  фотография в тази част от денонощието, в която светлината е толкова малко? Оказва се, че не само е възможно, но дори понякога нощта е времето, в което могат да се създадат едни от най-интересните и колоритни фотографии. Нощта в големия град е изпълнена с феерия от макар и слаби светлини, струящи от фаровете на стотиците коли, цветните реклами, уличните лампи, малките жълти квадратчета на прозорците… Трябва да знаем само, как да ги подредим и опишем в цветна палитра, с помощта на нашия приятел – цифровия фотоапарат.

Запомнете нещо много важно – нощта е времето на дългите експонации, бавните скорости, светлосилната и стабилизирана оптика и статива. Светлината е малко и бързо се променя, рисувайки върху матрицата на нашия фотоапарат. Ще ни бъдат нужни дълги експозиционни времена и много търпение, за да я уловим. Нощта е времето, когато можем да направим много и интересни експерименти. На снимката в дясно виждате капки дъжд по стъклото на кола, в които се пречупват уличните светлини. Снимани са в режим „макро“ от много близко разстояние, от ръка, с фотоапарат със стабилизирана оптика.

Ако използвате статив и експонационни времена от няколко секунди, можете да постигнете интересни резултати и да запечатате светлинните трасета от фарове и други светлини, следи от движението на превозните средства. На снимката в ляво виждате светлината от фара на минаващ влак. Самият влак не се вижда, понеже е много тъмен, но фарът му е достатъчно ярък, за да остави интересна следа във въздуха над релсите. Снимано е със статив при експонация 3 сек.

Както споменахме в предните раздели, за да направите подобни снимки вашият фотоапарат трябва да има ръчни настройки на скоростта и блендата или поне да има възможност за настройка на дълги експозиционни времена. Всички модели на Panasonic и Samsung предлагат опция за нощни снимки и скорости на затвора до 15 сек., което е достатъчно за постигане на подобни резултати.

На снимката в дясно виждате нощна снимка направена  с фотоапарат Panasonic DMC FZ 20 от ръка. Благодарение на светлосилната оптика и стабилизатора на изображението, матрицата на фотоапарата е запечатала неповторимата нощна атмосфера на стария Пловдив.

Не забравяйте, че по принцип, подобен род снимки задължително изискват наличието на статив. Щом скоростта на затвора стане по-ниска от 1/30 сек., фотоапаратът трябва да бъде абсолютно неподвижен, за да не се размаже изображението. Моделите, които са снабдени с оптичен стабилизатор ви дават възможност да разширите използваемите скорости на затвора при снимане от ръка до около 1/2 сек., но наложи ли се да се снима при по-дълги скорости, стативът е неизбежен. На пазара могат да се намерят малки и удобни стативи джобен формат, които вършат чудесна работа за леките дигитални фотоапарати.

Светът на нощните снимки не свършва със снимането на ефектни светлини от коли и улично осветление. Можете да направите интересни снимки на силуети, открояващи се на фона на ярки табели, билбордове и т.н. Следващите два примера илюстрират точно тази възможност. Силуетът на жената с цигарата се проектира благодарение на осветената стена зад нея, а този на мъжът, разглеждащ осветената карта на София, благодарение на вътрешното осветление, вградено в билборда.

И при двата случая е изпозлван фотоапарат Panasonic FZ 2 с 12 кратно оптично варио Leica, максимална светлосила 1:2.8 и  вграден оптичен стабилизатор (MEAGA OIS). Без стабилизатора не би било възможно получаването на толкова резки контури при ниската скорост на затвора (1/5 сек.), която е използвана. Разбира се подобни резултати бихме могли да получим и със статив, но стабилизаторът ни дава възможност за голяма оперативност и бързина, без която бихме пропуснали десетки интересни моменти .

Последният пример, който ще разгледаме в тази глава, е фотографирането на интересни събития, като концерти, вариетета, шоу програми др. подобни събития, когато наличното осветление е силно приглушено и за изграждането на атмосферата основна роля играят многоцветни прожектори. В такива условия бихме могли да използваме и светкавицата на фотоапарата, но резултатите с нея няма да са удовлетворителни, тъй като тя ще развали магията на сценичното осветление или пък ще е твърде слаба, за да освети сцената от по-далечното ни място в публиката.



В този случай отново е безценен фотоапаратът с голям светлосилен вариообектив и с вграден стабилизатор, каквито са всички модели от серията FZ на Panasonic и моделите с означение IS на  Canon.

 
Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница