Концентрацията

[Тази и следващите две лекции, “Медитацията” и “Практиката на религията” са препечатани от сп. “Веданта и Западът” с любезното позволение на Обществото по Веданта на Южна Калифорния, което притежава авторските права за САЩ. Лекциите са били записани от Ида Ансел при обстоятелства, които самата тя описва така:

“Второто посещение на Свами Вивекананда на Запад беше през 1899-1900г. През първата половина на 1900г. той работеше във и около Сан Франциско, Калифорния. Аз бях жител на града и по това време бях на двадесет и две години... Чух го да изнася лекции може би двадесетина пъти от март до май 1900г. И записах седемнадесет от неговите беседи...

“Лекциите бяха изнасяни в Сан Франциско, Оукланд и Аламеда, в църкви в Домовете на Истината в Аламеда и Сан Франциско и в наети зали... Свамиджи направи, освен почти ежедневните интервюта и неофициални уроци, поне тридесет или четиридесет официални обръщения през март, април и май...

“Дълго време се колебаех преди да препиша и дам за публикуване тези лекции, поради несъвършенството на записките ми. По времето когато ги правих, бях просто един аматьор стенограф... Човек би се нуждаел от скорост поне триста думи в минута, за да улови напълно потоците от красноречие, които се изливаха от Свамиджи. Аз притежавах по-малко от половината от необходимата скорост и по онова време нямах никаква идея, че този материал би имал някаква друга стойност освен за самата мен. В допълнение на бързото си темпо на говорене, Свамиджи беше и прекрасен актьор. Неговите истории и имитации принуждаваха човек да спре да пише, за да ги гледа и да им се наслаждава... Въпреки че записките ми са донякъде откъслечни, аз се съгласих с мнението, че тяхното съдържание е ценно и трябва да бъде дадено за публикуване.

“Стилът на говорене на Свамиджи беше разговорен, жив и силен; не са правени изменения в него; не са правени корекции и неговият спонтанен поток не е бил смекчаван за целите на публикацията. Където има пропуски поради неяснота на значението, те са отбелязани с многоточие. Всичко, което е добавено като пояснение, е поставено в квадратни скоби^*. По този начин всичко е предадено точно както е казано от Свамиджи.

“Всичко което Свамиджи казваше носеше огромна сила. Тези лекции спяха в моята стара стенографска тетрадка в продължение на повече от петдесет години. Сега, когато те излизат наяве, човек чувства, че силата е още там.”]

Всяко познание, което ние притежаваме – независимо дали от външния или вътрешния свят, е придобито чрез един-единствен метод – чрез концентрация на ума. В нито една наука не може да бъде достигнато никакво познание, докато не съсредоточим ума си върху предмета. Астрономът концентрира ума си през телескопа... и така нататък. Ако искате да изучавате своя собствен ум, процесът е същият. Ще трябва да съсредоточите ума си и да го насочите обратно към самия него. В този свят разликата между ум и ум се състои просто във факта на концентрацията. Един човек, който е по-концентриран от друг, придобива повече познание.

В живота на всички велики хора, в миналото и в настоящето, ние откриваме тази колосална сила на концентрацията. Те са гении, както казвате вие. Науката на Йога казва, че всички ние сме гении, ако наистина се потрудим, за да го достигнем. Вероятно в този живот ще се появят някои, които са по-способни и ще го направят по-бързо. Но ние всички можем да направим това. Същата сила се крие във всеки. Предметът на настоящата лекция е как да концентрираме ума си, за да изучим самия него. Йогините са формулирали някои правила и тази вечер аз ще изложа накратко няколко от тях.

Концентрацията разбира се, произтича от различни източници. Вие можете да се съсредоточите чрез сетивата. Някои се концентрират, когато чуят красива музика, други когато видят красив пейзаж... Някои го правят докато лежат върху легло от шипове, а други – седейки върху остри камъчета. Но това са крайни случаи, [използващи] напълно ненаучни методи. Научният метод се състои в постепенното трениране на ума.

Един се концентрира държейки едната си ръка вдигната¹. Мъчението му дава концентрацията, към която той се стреми. Но всички тези примери са крайни.

Универсалните методи са били систематизирани според различните философи. Някои казват, че състоянието на ума, което трябва да достигнем, е свръхсъзнанието – да излезем отвъд ограниченията, които тялото е създало за нас. За йогина етиката се състои в това той да направи ума си чист. Колкото по-чист е един ум, толкова по-лесно е да бъде контролиран. Умът взема всяка една мисъл, която възниква и започва да я разработва. Колкото по-груб е един ум, толкова е по-трудно да бъде контролиран. Неморалният човек никога няма да бъде способен да концентрира ума си, за да изучава психология. В началото той може да получи малко контрол над него, да придобие някаква сила да слуша... но дори и тези малки сили ще си заминат скоро. Ако се задълбочите повече, ще видите как трудността се състои в това, че достигнатата необичайна сила не е била придобита чрез редовно обучение и по научен начин. Хората които чрез силата на магията контролират змии, ще бъдат убити от змиите... Човекът който достигне някакви свръхестествени сили - в крайна сметка ще стане жертва на тези сили. В Индия има милиони, които получават сили по всякакви начини. По-голямата част умират като бълнуващи лунатици. Голяма част от тях се самоубиват, защото умовете им са неуравновесени.

Това изследване трябва да бъде поставено на сигурна основа: то трябва да бъде научно, бавно и спокойно. Първото условие е да бъдем морални. Ако един морален човек поиска боговете да слязат долу, те слизат и се появяват пред него. Това, по същността си, е нашата психология и философия - [да бъдем] съвършено морални. Само си помислете какво означава това! Никакво нараняване², съвършена чистота, съвършено въздържание! Всичко това е абсолютно необходимо. Само си помислете, един човек да успее да постигне всички тези неща до съвършенство! Какво повече бихте искали? Ако той е свободен от всякаква враждебност към всяко същество, ... всички животни ще спрат да бъдат враждебно настроени [към него]. Йогините утвърждават тези строги закони... така че човек да не може да мине за милосърден, ако наистина не е такъв...

Не знам дали ще ми повярвате, но съм виждал човек, който живееше в дупка и там с него живееха кобри и жаби... Понякога той постеше в продължение на [дни и месеци], а след това излизаше. Винаги мълчеше. Веднъж там дошъл крадец³...

Моят стар учител казваше, “Когато лотосът на сърцето разцъфне, пчелите ще дойдат от само себе си.” Все още има хора като този човек. Няма нужда те да говорят... Когато човек е съвършен в сърцето си, без нито една мисъл на омраза, всички животни оставят омразата си [в негово присъствие]. Така е и чистотата. Тези неща са необходими при нашите взаимоотношения с другите хора. Ние трябва да обичаме всички... Не е наша работа да виждаме недостатъците на другите: в това няма нищо добро. Дори не трябва да мислим за тях. Нашата работа е да бъдем добри.

Тук идва г-ца Еди-си-коя и казва: „Ще стана йогин.” Казва това на двадесет човека, медитира петдесет дни, а после заявява: “Няма нищо в тази религия. Опитах я. Няма нищо в нея.”

Но самата основа [на духовния живот] не е в това. Неговата основа е съвършеният морал. В това е трудността...

В нашата страна има много вегетариански секти. Рано сутрин те вземат по няколко кила захар и я посипват на земята за мравките; има една история за това как, докато един от тях сипвал захар за мравките, друг човек стъпил върху насекомите. Първият човек казал: „Нещастнико, уби животните!” И му нанесъл такъв удар, че го убил.

Външната чистота е много лесна и целият свят се втурва към [нея]. Ако да бъдеш морален означава да носиш определен вид дреха, всеки глупак би могъл да направи това. Но трудното е да влезеш в схватка със самия ум.

Хората които вършат външните, повърхностни неща, са толкова самодоволни! Помня, че когато бях малък, изпитвах голямо уважение към характера на Исус Христос. [После прочетох за сватбения пир в Библията.] Затворих книгата и си казах: „Той е ял месо и е пил вино! Не може да е добър човек.”

Ние винаги губим поглед от истинското значение на нещата. Малко ядене и дрехи! Всеки глупак може да види това. Но кой вижда онова, което е отвъд? Културата на сърцето е онова, от което се нуждаем... Има една маса от хора в Индия, която ние понякога виждаме да се къпят по двадесет пъти на ден и да се поддържат много чисти. Те освен това не докосват никого... Грубите факти и външните неща! [Ако чистотата идваше чрез къпане,] рибите щяха да са най-чистите същества.

Къпането, дрехите и хранителният режим – всички тези неща си имат своята стойност като допълнение към духовността... Когато тя е първостепенно, всички те са от помощ. Но без нея, никакво ядене на трева... не би било от полза. Такива неща имат смисъл, ако бъдат правилно разбирани. Но когато са погрешно разбирани, те са деградиращи...

Причината поради която обяснявам всичко това е следната: първо, защото във всички религии всяко нещо дегенерира, когато бива практикувано [от невежите]. Камфорът отдавна се е изпарил, а те се борят за шишето.

Още нещо: ... [Духовността] се изпарява, когато хората кажат, “Това е правилно, а онова е грешно.” Всички разпри [произтичат от формите на религията] и никога от духа. В продължение на години будистите са били велики проповедници; но постепенно духовността се изпарила... [По подобен начин стоят нещата и с християнството.] И накрая започнала препирнята дали тримата богове са в едно или единият е в три - когато никой вече не иска да отиде при Самия Господ и да узнае какъв е Той. Ние трябва да отидем при Самия Господ, за да разберем дали Той е три в едно или едно в три.

Сега, след това обяснение, идва позата на тялото. За да се опитваме да контролираме ума, е необходимо определено положение на тялото. Подходящата за всеки човек поза е онази, в която той седи лесно. Като правило ще откриете, че гръбначният стълб трябва да бъде оставен свободен. Той не е предназначен да носи тежестта на тялото... Единственото нещо, което трябва да запомним, е седящата поза: [използвайте] което и да е положение, в което гръбнакът е напълно свободен от тежестта на тялото.

Следва [Пранаяма]... дихателните упражнения. Върху дишането се поставя силно ударение... Това което ви казвам, не е събрано оттук-оттам от някоя секта в Индия. То е универсално вярно. Точно както в тази страна вие учите децата на определени молитви, [в Индия] на децата се дават определени факти.

Децата в Индия не са учени на някаква религия, освен на една или две молитви. След това те започват да търсят някого, с когото да бъдат във взаимно разбирателство. Ходят при различни хора и откриват, че “това е човекът за мен”, и получават духовно посвещение. Ако съм женен, жена ми може да намери друг учител (а не моя), а синът ми да отиде при трети и това винаги е тайна между мен и учителя ми. Няма нужда съпругът да знае религията на съпругата си и той не би посмял да я попита каква е тя. Добре известно е, че те никога не биха казали това един на друг. Това се знае само от отделния човек и неговия учител... Понякога ще откриете, че онова което е съвсем нелепо за един, е точното учение за друг... Всеки носи собственото си бреме и трябва да бъде подпомогнат според своя характерен ум. Това е работа на отделния човек - между него, неговия учител и Бог. Но има някои всеобщи методи, на които всички учители учат. Дишането [и] медитацията са универсални. В това се състои богослужението в Индия.

По бреговете на Ганг можем да видим много мъже, жени и деца, всички [практикуващи] дишане и медитация. Разбира се, те имат да вършат и други неща и не могат да посвещават много време на тях. Но онези които са се заели с това като изследване на живота си, практикуват разнообразни методи. Има осемдесет и четири различни Асани /пози/. Хората които ги правят под ръководството на някой човек винаги чувстват дъха и движението му в различните части на тялото...

След това идва Дхарана [концентрацията]... Дхарана задържа ума на определени места.

Индийското момче или момиче... получава посвещение. То получава определена дума от своя Гуру, която се нарича коренна дума. Тя е дадена на този учител [от неговия Гуру], а той я предава на своя ученик. Една такава дума е ОМ. Всички подобни символи притежават голямо значение, което се пази в тайна и никога не се записва. Такава дума трябва да бъде чута с ушите от учителя – а не да бъде написана – и след това да бъде смятана за Самия Господ. После се медитира върху нея...

По едно време аз се молех така, през целия дъждовен сезон, в продължение на четири месеца. Щом станех сутрин, се потапях в реката и след това с мокрите дрехи на себе си продължавах да повтарям [Мантрата] до залез слънце. После изяждах нещо – малко ориз или нещо друго. И така четири месеца през дъждовния сезон!

Индийският ум вярва, че на света няма нищо, което да не може да бъде придобито. Ако в тази страна човек иска пари, той отива на работа и ги спечелва. Там, човек научава някаква формула, сяда под едно дърво и вярва, че парите трябва да дойдат. Всичко трябва да дойде чрез силата на неговата мисъл. Тук вие правите пари. Но това е същото. Вие също влагате цялата си енергия в правенето на пари.

Има някои секти наречени Хатха-йогини... Те казват, че най-висшето добро е да предпазиш тялото от смъртта... Целият им метод се състои в това да се придържат към тялото. Дванадесет години обучение! И започват от малки деца, защото иначе това е невъзможно... Има нещо много любопитно при Хатха-йогина: когато стане ученик отначало, той отива в пустошта и живее там точно четиридесет дни. Всичко което имат те, го научават през тези четиридесет дни.

Един човек в Калкута твърди, че е живял петстотин години. Много хора са ми казвали, че техните дядовци са го виждали... Всеки ден той изминава по двадесет мили, но никога не върви, а тича. После влиза в реката и се намазва с тиня от главата до петите. После се потапя отново във водата и пак се нацапва с тиня... Но аз не виждам нищо добро в това /Казват, че змиите живеят по двеста години/. Този човек наистина трябва да е много стар, защото докато пътувах в Индия в продължение на четиринадесет години, където и да отидех, всеки го знаеше. Той бил пътувал през целия си живот... [Хатха-йогинът] поглъщаше парче гума дълго осемдесет инча и го изваждаше отново навън. Четири пъти дневно трябваше да мие всяка част от тялото си, вътрешна и външна...

Стените могат да запазват телата си хиляди години... И какво от това? Аз не бих искал да живея толкова дълго. “Достатъчно за деня е злото на този ден.” Едно малко тяло, с всички негови заблуди и ограничения е достатъчно.

Има и други секти... Те ви дават капка от еликсира на живота и вие оставате вечно млади... Би ми отнело месеци да изброя [всички секти]. Но всяка тяхна дейност е от тази страна [в материалния свят]. Всеки ден нова секта...

Силата на всички тези секти е в ума. Тяхната идея е да контролират ума. Първо той трябва да се концентрира и да се задържи на едно място. Те обикновено казват (че това трябва да става) в определени части на тялото, по гръбначния стълб или върху нервните центрове. Задържайки ума си в различни нервни центрове, [йогинът] придобива контрол върху тялото. Тялото е главната причина за безпокойството на неговия ум, то се противопоставя на най-висшия идеал, затова той иска да го контролира: да го държи като свой слуга.

След това идва медитацията. Тя е най-висшето състояние. Когато [умът] се съмнява, това не е неговото висше състояние. Това е медитацията. В нея умът гледа на нещата и ги вижда, без да се идентифицира с тях. Докато изпитвам болка, аз съм идентифициран с тялото. Когато чувствам радост или удоволствие, аз (също) се отъждествявам с тялото. Но висшето състояние ще гледа със същото блаженство както на удоволствието, така и на болката... Всяка медитация е директна свръхсъзнтелност. В съвършената концентрация душата става действително свободна от оковите на грубото тяло и познава себе си такава, каквато е. При човек идва онова, което той иска. Силата и познанието са вече там. Обикновено душата идентифицира себе си с онова, което е безсилна материя и плаче. Отъждествява се с преходните форми... Но ако тази безсмъртна душа иска да упражнява някаква сила, тя ще я има. Ако не иска, това няма да стане. Онзи който е познал Бог, е станал Бог. Няма нищо невъзможно за такава свободна душа. За нея няма повече раждане и смърт. Тя е свободна навеки.