Концепция за развитие на регионален туристически



страница6/7
Дата30.09.2017
Размер1.63 Mb.
#31378
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7
Тематичен туризъм– Регионалните дадености предпоставят развитието на тематичен туризъм, които се изразява в посещението на културни прояви, обединени от едно мото. Тематичният туризъм е част от целия туристически микс, който се явява силен инструмент за развитието на туристическия продуктов микс в дълбочина, предлагайки силно специализирани мероприятия и преживявания. Наличието на разнообразни туристически ресурси в областта благоприятства възможността за диференциране на видовете тематичен туризъм.



    1. Религиозен туризъм.

Наличието на обекти с висока религиозна стойност разкрива ясно изразена силна страна във външноикономическата среда за реализиране на религиозен туризъм. Като реализирането и практикуването на такъв тип туризъм ще се осъществява изхождайки от две основни хипотези:

  1. При една част от потенциалните потребители на този тип туризъм използването на религиозните обекти и ритуали и самата религия са резултат от особена духовна форма на отношение към света. При тях периодично възниква необходимост от посещения на религиозни обекти. Понякога пътуванията до религиозните обекти са изключително дълги и носят всички белези на туристическото пътуване. Това са форми на туристическо пътуване, което е възникнало като резултат от религиозната мотивация на човека. Мотивацията е да се види прочутият чудодеен обект, де се участва в религиозната служба, да се получи опрощение и милосърдие.

  2. Развитието на добре позициониран туристически продукт в сегмента – религиозен туризъм, посредством характера си ще има за своя цел приобщаване и стимулиране на този тип потребление и на туристи, които до този момент не са практикували такъв тип туризъм.

За постигане на максимално положителен ефект е необходимо идентифициране на конкретните мотиви за осъществяване на религиозен туризъм. За целта са дефинирани следните основни типове туристи в сегмента:

  • Поклонници- За тях основен мотив на пътуването е участието в религиозния ритуал.

  • Религиозни туристи - Те също са вярващи. Религиозната мотивация е определила избора на маршрута и обектите по него, но целта е по-скоро познавателна, отколкото следването на ритуала и религиозното преживяване. В цялостното им пътуване, освен религиозните потребности има и такива с друг туристически характер.




  • Невярващи туристи - за тях обектът или ритуалът са само част от културата на даден народ, даден град. Посещенията на религиозния обект се явяват като пореден етап от цялото им туристическо пътуване.

Дефинират се следните възможности за развитие на туристическия продукт в сферата на религиозния туризъм:



  • Почивка в манастир – многодневни (или седмични) престои в духовни цент­рове (манастири и др.), с което се преследва бягство от външния свят и се търсят преживявания, уединение и общуване с религиозни съмишленици в подходяща среда.

  • Поклоннически пътувания – съзнателно предприемани от отделни лица или групи хора, обединени от духовни мотиви, при използване на некомерсиални заведения за настаняване.

  • Пътувания до свещени места – традиционни (по правило повтарящи се в едни и същи периоди на годината) групови едно- или многодневни обиколки съвместно с църковната общност до официално признати религиозни места и обекти.

  • Посещение на църкви – основен подвид на религиозния туризъм, при който мотивацията за пътуване е изключително разнообразна смесица от религиозна вяра, духовни, културни, архитектурни и други интереси

  • Религиозни тържества – посещения за участие в традиционни празници с религиозен характер.




    1. Селски туризъм.

Само до преди няколко десетилетия живота в балканското село е протичал по различни собствени правила, като се различава осезаемо от този на селото в равнината. Естествения добронамерен нрав на човека е силно характерен за региона на трите общини и родопския край. Там са се запазили и консервирали до голяма степен ценности, обичаи, традиции. Именно този манталитет позволява отваряне към туристи и гости без да се губи колорита и характера на региона. Наличните ресурси на региона предполагат успешно развитиена селски туризъм, като основни акценти се очертават:

  • Родопската кухня: Местността, носител на родопските нрави и обичаи, запазва и развива традиоционната родопска кухня, която е винаги приятна изненада за кулинари и ценители.

  • Занаятите: Туристите могат да се докоснат до родопски произведения уникати, плод на дългогодишни традиции и упорит труд. В района са съхранени в автентичен вид занаяти като дърворезба, дървообработване, тъкане на хоризонтален стан на китеници, плетиво и везане.

  • Ежедневието: Селото предлага възможност за среща на туристите с бита от близкото минало, създавайки ярки спомени от участието си в дейностите характерни за балканското село. Участието в цялостния процес по приготвянето на кашкавал или сирене например, както и съучастие в полагането на дневните грижи за животните предоставя пълноценно и различно изживяване, което оставя уникален траен спомен.




    1. Пешеходен, природо-познаватрелен и фототуризъм.

На база на идентифицираните екоресурси на територията на трите общини и възприетия модел за развитие на многообразен диверсифициран регионален туристически продукт, се предполага развитието на екотуризъм и съпътстващите го дейности.

Изхождайки от основната дефиниция на екотуризъм представляващ форма на общуване с природата, осъществявайки връзка между територията, природните ресурси и прилежащите селища и райони, се предоставя възможност за развитие на основния туристически продуктов микс в ширина.



Наличните ресурси могат да бъдат развити в няколко основни направления, в съответствие с основните приоритети за запазване на еко и биоразнообразието и последващото им развитие и валоризация.

  • Развитие на мрежа от екопътеки: Предоставя възможности за разработване на лъчови (кратки) пешеходни маршрути в близост до населените места в комбинация с основни туристически услуги (настаняване, хранене) и елементи на културно-историческото наследство в прилежащите територии.

  • Практикуване на природо-познавателен туризъм: Представлява строго специализирана форма на екотуризма (и в прилежащите зони) може да включва наблюдение на птици и животни, туристически маршрути за опознаване на ландшафта, гори, хидробиология, геология, както и на различните естествени процеси в природата.




  • Практикуване на пешеходен туризъм: Най-застъпената туристическа практика към момента. На него се падат над 70% от всички посетители. Над 95% от посещенията са реализирани през летните месеци, доколкото зимните преходи са достъпни само за най-опитни и отлично подготвени физически планинари и алпинисти. Този вид туризъм включва дълги и по-кратки преходи по обозначените маршрути в планината с възможности за нощувка в съществуващите хижи , заслони и палатъчни лагери. Възможна е комбинация с други форми на туризъм и ползване на услуги (нощувки, изхранване, атракции и пр.) в прилежащите селища.




  • Практикуване на фототуризъм: Терасовидното разположение на някой части от областта, разкриващи красиви гледки с висока пейзажна стойност дават поле за изява на любители и професионалисти фотографи. Наличието на растително и животинско био-разнообразие, непроменено от човешка намеса създава условия за незабравимо преживяване, за ценители и колекционери на фотографии на растителни и животински видове. Развитието на орнитографското течение в България и наличието на незасегната популация на птиците в района, включително и защитени видове като: скален орел, гарван, предлагат възможност за развитие на фото и орнитографски туризъм.




    1. Ловен туризъм.

Ловният туризъм е вид специализиран туризъм, чиято основна туристическа услуга е създаването на условия за ловуване и реализиране на ловуването на желан от туриста дивеч. Характерна силна страна на ловния туризъм е бутиковият му характер и възможността да се реализира висока принадена стойност, като се позиционира във високия ценови сегмент. В същото време световната практика показва, че ловният туризъм генерира ресурси и мотивация за опазване и развитие на популациите от диви животни по места.
Освен традиционните услуги в ловния туризъм- транспорт, нощуване и хранене, както и предоставения на туриста регион с желания от него вид дивеч, водач и преводач, съществуват и много допълнителни особености. Ловът не се извършва индивидуално, а в ловна дружина. Необходимо е още да се предлагат под наем съответните ловни принадлежности и аксесоари, както и ловни кучета, но в повечето случай практикуващите сериозно ловен туризъм пътуват с пълна собствена ловна екипировка.
В технологията на обслужването се предвижда да залегнат някои широко познати пазарни подходи, които се практикуват в доста туристически обекти, специализирани за ловен туризъм. Доколкото този вид е ситуиран във високия ценови сегмент има възможност за пълно индивидуално обслужване от професионалисти, обучение по лов, организиране на състезания по ловна стрелба, анимационни програми и допълнитени пътувания с различен характер. Ще се предлагат и специализирани допълнителни услуги, като уреждане на митническите документи сертификати за отстреляните трофеи, регистрирането им и др.

Следва да се се предлагат пакетни предложения, които от една страна са значително по изгодни за потребителите, а от друга динамизират потреблението. Пакетната услуга включва: трансфер, ловни разходи, храна пълен пансион, настаняване разрешително за лов, транспорт в ловната зона, преводач, допълнителни услуги.




    1. Здравен туризъм.

Изхождайки от статистиката за увеличение на заболяваемостта на дихателните пътища на хората в големите градове, съчетано с увеличението на заболяванията свързани със стреса, съпътстващ изцяло ежедневието в големия град, региона на трите общини разкрива изключителна възможност за превенция и профилактика на заболявания свързани със замърсяването на средата за живот и динамиката на ежедневието. Чистият въздух, тишината и спокойствието благоприятстват в максимална степен възстановяването на тонуса и доброто настроение. Районът може да се облагодетелства от наличните ресурси в сферата на здравеопазването, рехабилитацията и рекреацията и от нарастналия интерес към страната ни като дестинация за здравен туризъм, комбинираща задоволително качество на осблсужването с ниски цени и възможности за съпътсващо потребление на туристически услуги и възстановяване в подходяща обстановка.



    1. Зимен и ски туризъм.

На територията на региона са налице подходящи условия за развитие на зимен туризъм и практикуване на зимни спортове като ски спускане и сноуборд. Разкриват се добри предпоставки за валоризиране на тези дадености посредством развитие на основната инфраструктура за зимни спортове, на база развитие на услугите в сектора, както и развитие на необходимите спомагателни туристически ресурси. Предприемането на мерки за повишаване на популярността на зимния туризъм е в пряко съответствие с приоритетите и препоръките на Европейския съюз, от една страна за развитието на регионите, а от друга за подобряване на тонуса и здравния статус на населението.
Практикуването на зимен туризъм е сезонен и специализиран вид туризъм и основно се позиционира в средния към висок ценови диапазон, като потенциални потребители могат да бъдат мъже и жени на всякаква възраст, стига физическото им съсътояние да предполага и позволява занимаването им със спортна дейност. Практикуването на зимен туризъм се характеризира в общия случай със силни положително-емоционални преживявания, което е изходен пункт за изготвянето на опорните точки на комуникационната стратегия, изхождайки от преобладаващо емоционалното вземане на решения на потребителския пазар, какъвто е и пазара на туристически продукти.
От друга страна създаването на положителна представа за туристическата дестинация е фактор-условие за повишаване ефективността на комуникационната стратегия за развитие на туризма в региона.


    1. Пещерен туризъм.

Един от характерните природни ресурси за този район са пещерите, които съставят част от облика му и имат голяма туристическа стойност и потенциал. Тъй като има обективни предпоставки за това, пещерният туризъм е развит в цяла България и историята му датира от 1957г. Някои от най-интересните български пещери са електрифицирани и отворени за посещение. 

Пещерният туризъм обхваща дейности по запознаването със спелеологията и нейните открития на място. Получава се информация от подготвени гидове и се наблюдават скалните зали и образувания, фауна, археологично наследство. Различните пещери и части от тях са с различна достъпност и проходимост и това може да предпостави разнообразие на туристическия продукт.

Тъй като пещерите на територията са проходими и са приспособени за разглеждане и от туристи без специална екипировка, може допълнително да се развие предлагането на услугата за все по-широк кръг потребители. Друго благоприятно условие за това е, че пещерите в този район са известни на туристите и интересът към тях е постоянен, търси се информация за тях.


    1. Уелнес туризъм.

Използването на минерални и термални води за туристически нужни започва в края на 19 –ти век под формата на медицински и балнеоложки туризъм, т.е. за лечение и профилактика. Минава през спа – туризма /в превод от латински “здрав чрез водата”/ – допълване използването на водните процедури с допълнителни услуги, ориентирани към профилактика, разтоварване и възстановяване. Стратегията уелнес означава добро самочувствие не само на тялото, но и на духа и душата, т.е. освен профилактика и лечения тя предлага нова организация на ваканцията, включваща здравословно хранене – сурови храни, варива, кисело мляко, зелен, плодов и други видове чай, движение – джогинг, танци, ва до, чи – гунг, йога, каланетика и пр., разтоварване – дисстрес, стрес мениджмънт, развлечение и пр., терапии – цветотерапия, ароматерапия, терапия чрез музика, шум и тишина – и н.т и н.т.

Уелнес и спа – туризмът разширява своите пазарни услуги, особено в страните от Западна и Централна Европа и Скандинавския регион, като той се сочи като един от перспективните видове туризъм.


  1. Позициониране на туризма в региона.

Възприетия модел за позициониране на туризма в региона е пряко следствие от предварителният анализ на наличните туристически ресурси и следва да се реализира в стратегия за развитие на диверсифициран туристически продукт и изграждане на имидж на дестинация от високо регионално, национално и международно значение.

Предвижда се пазарното позициониране да обхване максимален брой потенциални целеви групи туристи, като стратегията на продуктова диверсификация цели да задоволи в максимална степен различните потребителски потребности и нужди. Отделните елементи на маркетинговия микс ще имат отношение към особеностите на търсенето, разкриващите се възможности във външно-икономическата среда и тенденциите за развитие на туристическия сектор, като ще бъдат разработени индивидуално спрямо всяка една целева група.




    1. Продуктово позициониране.

Една от основните стратегии за развитие на туризма е диверсифицирането на туристическия продукт, като ще се реализира в няколко насоки:
Развитие на алтернативните форми на туризъм. Развитието на туристическия продукт към практикуването на алтернативни видове туризъм е една от основните насоки за реализиране на растеж в туристическия сектор. Наличието на неизползвани туристически ресурси разкрива благоприятни възможности за диверсифициране на основния туристически продукт. Предприемането на мерки в обалстта на алтернативния туризъм ще допринесе и за развитие в ширина на основния продуктов микс, което ще благоприятства максимизирането на потребителното удовлетворение от една страна, а от друга ще разшири базата на потенциалните потребители. Като пряко следствие ще се динамизира стокооборота в сектора, а косвеният ефект ще бъдат допълнителни инвестиции в основната туристическа и обществена инфраструктура.
Развитие на основната туристическа инфраструктура. Като косвен резултат от развитието на алтернативните форми на туризъм ще се наблюдава развитие и разнообразяване на основната туристическа инфраструктура, което ще бъде следствие от усилията за адекватно задоволяване на съпътстващите потребности и нужди на туристите при практикуването на специализираните форми на туризъм.


    1. Ценово позициониране.

Предвид характера на възприетия продуктов микс, ценовия микс ще бъде диференциран, като по този начин, от една страна ще се цели да се повиши достъпа до туристически продукти на различните целеви групи- според социален статус и интереси. От друга ще се динамизира и стимулира пазарното търсене. Ценовото позициониране на туристическия продукт ще бъде основно в средния ценови диапазон, а отчасти във високия, практикувайки специализирани видове туризъм, реализирайки висока принадена стойност. Целта е постигане на висока рентабилност, привличане на по-образовани и с по-високи потреблности туристи, както и повишаване квалификацията на заетия в обслужващите дейности персонал. Така ще се избягнат и типичните за масовия туризъм в ниския ценови сегмент негативни ефекти като пренаселеност, натоварване на съществуващата инфраструктура, разстройване на ритъма на ежедневието на населението, влошаване на параметрите на културната, социална и природна среда а понякога дори и криминален натиск.

Предвижда се да бъде приложена гъвкава и диференцирана ценова политика, като цяло туристическия продукт ще бъде позициониран в среден и висок ценови сегмент.

Реализирането и предлагането на пакетни услуги от една страна ще намали крайната цена на предлаганите услуги, а от друга- ще повиши търговския оборот и ще интензифицира туристическия поток, което ще допринесе за по-бързото разпознаване на областта като качествена туристическа дестинация.

Ще бъдат предложени различни ценови оферти за различните сезони, като ще се цели намаляване на сезонния туризъм и преструктурирането му в посока целогодишен, което ще позволи равномерно натоварване на наличните ресурси. Така ще се осигури ритмичност на доставени количества ресурси, с оглед възможността за получаване на търговски отстъпки от доставчиците и повишение на конкурентноспособността и ефективността на дейността.




    1. Промоционално позициониране.

Промоционалния микс ще бъде един от основните инструменти за въздействие върху пазара на туристически продукти за изграждане на имидж и бранд на туристическа дестинация от високо значение. Промоционалния микс ще бъде динамично обвързан с оперативните цели и възприетия метод за въздействие. На база на идентифицирането на целеви аудитории и желан конкретен резултат ще бъдат предприети всички последваши действия по промотиране и избор на промоционален инструмент. Промоционалният микс от своя страна ще бъде съобразен със спецификата на търсенето и методите за набиране на информация на отделните сегменти на туристическия пазар.


    1. Пласментно позициониране.

Предвиденото пласментно позициониране има отношение към поведението на потребителите на различните целеви пазари, като ще бъдат предприети действия и мерки в различни насоки спрямо метода за взимане на решение за покупка и доверието към съответния доставчик на туристически продукти.

Необходимост да се използва съществуващият капацитет за насърчаване партньорството между местните власти и туристическите сдружения за подобряване качеството и пазарната стойност на туристическите продукти, както и съвместно маркетингово обслужване на туристическите дестинации, както и изграждане на партньорски мрежи от туроператори и доставчици на туристически услуги.


Международен пазар: По статистически данни в голяма степен чуждестранните туристи основно закупуват своите туристически продукти посредством използването услугите на туроператорски и туристически агенции. Изхождайки и от факта, че средната продължителност за взимане на решение за покупка на туристически пакет е от един до три месеца, като в този период се наблюдава засилен интерес към всякакъв вид информационни материали в тази насока. Определянето на предпродажбено поведение на този целеви пазар предполага предприемането на последващи действия по развитие и обогатяване на туроператорската и посредническа мрежа, дейността на която се явява основен компонент при динамизирането и увеличаването на чуждестранния туристически поток.
Национален пазар: На националния пазар се наблюдава тенденция на висока еластичност на търсенето, както и предпочитание към директно свързване с конкретната, набелязана, дестинация. Тези пазарни детерминанти дават отправната точка за пласментното позициониране на туристическия продукт на националния пазар, която е в посока на:

Повишение на качеството и потребителното удовлетворение, изхождайки от статистиката, че основният механизъм за предприемане на покупка е минал опит и съветване с близки и познати и последващо директно свързване с туристическата дестинация без посредници. Изграждане на адекватно присъствие в интернет например е удобна медия за създаване на възможности за избор и закупуване на туристически продукти онлайн.




  1. Целеви пазари.

Към момента целевата група на туризма в региона има предимно профила на масовия турист, без да са предприети сериозни интегративни мерки за установяване и идентифициране на по-детайлни и по-специфични пазарни нужди. Не идентифицираното пазарно търсене рефлектира върху продуктовия микс на конкуренцията, който е слабо развит.

За максимално прецизното разработване на продуктовия микс е необходимо дефинирането на основните целеви групи, за които ще бъде предназначени предлагания диверсифициран туристически продукт. Дефинират се следните основни групи:




    1. Чуждестранни туристи.

Наблюдава се тенденция за увеличаване на дела на туристическия пазар заеман от чужденци, предимно от Западна Европа, Балканските страни, както и Русия. Голяма част от туристическия поток от тези държави притежава относително по-висока платежоспособност, отколкото търсенето на национално ниво, което ги дефинира като една от основните целеви групи. Заеманата политика на национално ниво за развитие на Бранд България благоприятства развитието на този пазарен сегмент като динамизира чуждестранното търсене.

  • Мотиви за пътуване: Мотивите за пътуване са от различно естество, имащи отношение към факторите на пазарното позициониране като качество, цена, потребителна стойност, широчина на предлагането.

Предвид наличните туристически ресурси, някои аспекти на българския пазар на туристически продукти и конкретно регионалния пазар на територията на трите общини, предлага значително по-висока потребителна стойност по отношение на някои специализираните видове туризъм, което е основна потребителна предпоставка за развитие на международния туризъм.


    • Цена: Наблюдава се трайно наложена тенденция за по-високи цени в развитите европейски държави, отколкото съвкупното ценово позициониране на българския туристически продукт, което е благоприятен фактор за разработването на локалния туристически продукт и пазарното му позициониране.



1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница