Концепция за стратегическо управление на взаимодействието и партньорството между училището и семейството

Изготвил:

Консултант: Трайка Трайкова

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. 
   УВОДНА ЧАСТ 3
   
2. 
   КОНЦЕПЦИЯ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ 6
   

- Ролята и стратегията на управленските

структури във взаимодействието училище-семейство 7

- Стил на управление 11

3. 
   ЗАКЛЮЧЕНИЕ 12
   
4. 
   ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 13
   

1. 
   УВОДНА ЧАСТ
   

Следователно, щом човешкият свят е диалогичен, би следвало да се прилага диалогичен подход към теорията и практиката във възпитанието на децата. Въз основа на научните изследвания в различни страни се утвърдиха нови стратегии и подходи за ангажиране на родителите в образователното дело. Особен напредък е постигнат в САЩ и Германия. Според Джон Кормик "Образованието е твърде важно, за да бъде оставено само на преподавателите и че родителството е твърде важно, за да бъде оставено само на родителите". Тръгвайки от тази максима, в редица университети и колежи на САЩ и Германия , се създават центрове по въпросите на семейството, общностите, училищата и ученето на децата.

Модел на връзката училище- семейство е разработен и изпитан от Джонс Епстейн. Този модел включва пет вида ангажираност:

1. 
   Основно задължение на родителите - отговорност за детското здраве, безопасност, контрол, дисциплина, ръководство и учене вкъщи.
   
2. 
   Основно задължение на училищата - да държат връзка с дома, със семейството.
   
3. 
   Ангажираност на родителите в училище като доброволци, помагачи и наблюдатели на училищни мероприятия и ученически представления.
   
4. 
   Родителска ангажираност в учебната дейност вкъщи.
   
5. 
   Родителско участие при взимане на решения в управлението на училището.
   

Ето защо стремежът на всички, свързани с този проблем е към осигуряване на успех във възпитанието на учениците независимо от социалната, икономическата или етническа характеристика на техните семейства или общности, грижа за цялостно развитие на детето - социално, емоционално, физическо и учебно- познавателно.

1. 
   Разрушаване на нравствените представи за брака и семейството.
   
2. 
   Нарушаване на родовите и семейни връзки между поколенията.
   
3. 
   Изчезване на традиционната връзка между родителите и децата.
   
4. 
   Намаляване на раждаемостта.
   
5. 
   Деформиране на традиционните добродетели във възпитанието на децата към труд, красота, уважение.
   
6. 
   Родителите проявяват неграмотност по въпросите, свързани с приоритетното развитие и възпитание на децата в различни периоди от детството им.
   

• 
  голям е процентът на децата с отклонения от нормите на здравословното им състояние;
  
• 
  наруши се процесът на изграждане на нравствените правила и ориентири, цари култ към жестокост, властват материалните ценности над духовните;
  
• 
  зависимост от алкохол, наркотици, компютри;
  
• 
  криминални постъпки, бягства от семейството;
  
• 
  бягство от отговорност към семейството, обществото и училището;
  

• 
  все по-чести са неуспехите на децата в училище;
  
• 
  увеличен е броят на безпричинните отсъствия;
  
• 
  увеличава се броят на отпадащите ученици, особено за големите градове;
  
• 
  забравени са категории като родолюбие, приятелство, колектив;
  

Тези проблеми определят на училището водеща роля в партньорството училище-семейство. Родителите са първите учители на своите деца, защото те най-добре познават интересите им, загрижени за доброто им възпитание и образование. Затова училището е тази инстанция, която трябва да привлича семейството като партньор и помощник на учителя в процеса на обучение и възпитание на децата. Възобновяването на диалога училище-семейство ще направи учители и родители социално ангажирани към проблемите на децата и учениците. Диалогът би могъл да бъде с неограничени възможности, ако се стимулира от богатството на интелекта, от красотата на емоциите, от прецизността на стила. Диалог, който не угасва със своя завършек, а продължава въпреки волята ни.

Тогава той се превръща във вътрешен диалог, в "самообщуване" между различните "Аз" на един и същ човек, в разговор на личността със собствената и съвест.

2. 
   КОНЦЕПЦИЯ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ
   

Регламентирано по този начин взаимодействието между училище-семейство определя и МИСИЯТА НА КОНЦЕПЦИЯТА:

В програмата на МОМН за Стратегия за развитие на системата на средното образование в Република България е записано "Промените, настъпващи в българското образование, имат като основен акцент глобализацията на света и нашето искрено желание децата ни да не останат извън този процес, както и да бъдат напълно конкурентни на своите връстници".

Изхождайки от тази позиция, съвсем естествено е да се определи и ВИЗИЯТА на една такава концепция, свързана със стремежа на учители и родители да възпитават онези ценности у децата и учениците, надживели времето,съхранили националното ни достойнство:
УЧИЛИЩЕТО ОСЪЩЕСТВЯВА РЪКОВОДНИ И НАПРАВЛЯВАЩИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО ФУНКЦИИ В ПОДГОТОВКАТА НА ПОДРАСТВАЩИТЕ ЗА ТЯХНАТА СОЦИАЛИЗАЦИЯ И ПОДПОМАГА РОДИТЕЛИТЕ В БЕЗБОЛЕЗНЕНИЯ ПРЕХОД НА ДЕЦАТА ОТ ДЕТСТВОТО КЪМ ЮНОШЕСТВОТО ИМ.
Б. РОЛЯТА И СТРАТЕГИЯТА НА УПРАВЛЕНСКИТЕ СТРУКТУРИ ВЪВ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО УЧИЛИЩЕ-СЕМЕЙСТВО
Своето място в този процес на взаимодействие и партньорство между училището и семейството имат управленските структури на всички нива /МОМН, РИО, Общини, ръководство на детски градини и училищта/, обществени организации. За да се постигне по-добра социална ефективност е необходимо училището, което осъществява решенията на МОМН при провеждане на държавната политика в областта на образованието да си изгради ясна структура, да определи и открие основните направления, съдържание и форма на съвместна работа със семейството. Естествено при определяне на тези характеристики, ръководството и учителите трябва да имат предвид специфичните особености на социално-икономическото развитие на района, в който организират, отговарят и контролират образователно- възпитателния процес.

В СОУ „Любен Каравелов”- Варна се обучават 669 ученици от ПК до ХII клас. . Тези данни предполагат, че семействата, ангажирани във възпитателния процес са приблизително 500. Факт, който говори, че осъществяването на едно цялостно и мотивирано участие на родителите във взаимодействието с учениците е сложен, но и динамичен процес. Между семейството и училището се осъществяват сложни и различни връзки: учителски колектив -семейство, учител-семейство, учител-родител, учител-родител- ученик, но тези отношения са във взаимодействие с всички социално-възпитателни институции , който трябва да осъществят своите дейности чрез следните основни компоненти:

- целеви;

- съдържателни;

- качествени;

- процесуални.

Целевият компонент подпомага двете взаимодействащи страни в повишаване на възпитателния им потенциал. Това може да се осъществи чрез организиране на съвместни мероприятия, свързани с хармоничното изграждане на личността.

Съдържателният компонент включва съвместно планиране, организация и отчитане на разнообразни дейности, насочени към възпитанието на децата и учениците.

Качественият компонент се свързва с нравствено-емоционалната атмосфера, взаимно разбиране и уважение, съгласуваност и сътрудничество.

Процесуалният компонент включва непрекъснатост, системност, ритмичност, динамичност, гъвкавост и подвижност на връзките, обхващане на повече семейства, съобразяване със специфичните условия на училищата и семействата (социален статус, етнос).

Основните дейности на училището ще бъдат насочени към преодоляване на кризисните явления в семействата и утвърждаване на пределно ясна система за координация между училището и семейството. Това ще бъде постигнато чрез системен подход и програма за организация и управление на работата във връзка със социално-педагогическата помощ на семействата. ДЕЙНОСТИТЕ НА УЧИЛИЩЕТО могат да се реализират в няколко направления:

I. Съдържателно направление

Това направление предполага включване на разработки, свързани със съдържанието, формите и методите за интегриране на ценностно-значимите педагогически компоненти в практиката на съвременното семейно възпитание.

Това направление предполага реализиране на образователно-педагогическите мероприятия, адресирани към различни категории семейства:

1. Семейства, преживяващи различни периоди на развитие:

• 
  младежи и девойки, готвещи се да встъпят в брак;
  
• 
  млади семейства /до раждане на децата им/;
  

• 
  семейства имащи деца, които не посещават детски заведения;
  

• 
  родители на деца, посещаващи детски заведения;
  
• 
  родители на деца от начална степен на обучение;
  
• 
  родители на деца от основна степен на образование;
  
• 
  родители на юноши;
  
• 
  настойници на деца и ученици.
  

• 
  многодетни;
  
• 
  бедни;
  
• 
  непълни семейства;
  
• 
  семейства с деца инвалиди.
  

- асоциални семейства;

То предполага отделяне на организационните и съдържателните форми на работа в последователни етапи:

1.Етап, свързан с образованието на родителите за възпитание на децата им.

2.Етап, свързан с организиране на съвместни дейности със семействата и училището.

• 
  учители;
  
• 
  медии;
  
• 
  здравни работници;
  
• 
  психолози;
  
• 
  педагози;
  
• 
  представители на обществени организации и движения;
  
• 
  просветни звена към общините и др.
  

То предполага отчитане на резултатите и включване на семействата и училищата в различни програми.

Включва определяне на обема и източниците за финансиране /от общински бюджети, дарителски и благотворителни фондове/.

Това направление регламентира ангажираността на директора на училището при осъществяване на взаимодействието училище-семейство. Ще се създаде такава управленска система, която да позволява в рамките на поетапната организация на работа да се компенсира неспособността на досега съществуващите структури и ефектно да съдейства за преодоляване на кризата в семейното възпитание. Управленската система ще даде възможност за подготовка и привличане на всички социални структури , работещи със семействата /училище, здравеопазване, социални дейности, центрове за защита на децата и др./

Решаването на посочените дотук задачи предполага и създаване на механизми за организиране и управление на процесите, свързани с взаимодействието училище-семейство. Училището ще организира съвместно с Училищното настоятелство "Родителски център". Схематично организирането им може да се представи по следния начин:

УЧИЛИЩЕ

УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО

РОДИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР

Учители Семейства Психолози и Обществени Медии Здраве-

педагози организации и опазване

движения и култур-

ни инсти-

туции

I. ЕТАП

Вторият етап се свързва с осъществяване на съвместните мероприятия и дейности:

- съдейства на училищното ностоятелство за пълноценно организиране свободното време на деца, родители, учители;

• 
  организира рубрика / "Традиции в семейното възпитание"/ в печата, местните радиа и телевизии;
  
• 
  осъществява връзка с религиозни общности;
  
• 
  координира дейностите с обществени организации и движения;
  
• 
  подпомага класните ръководители и учителите като им оказва методическа помощ;
  
• 
  разпространява опита на други училища;
  
• 
  съдейства за организиране на мероприятия за изява на творческите заложби на деца, ученици, родители и учители.
  

1. 
   Мотивиране на учениците да се идентифицират с училището.
   
2. 
   Утвърдени нови форми на общуване със семейството -добронамереност и съпричастност към проблемите на родителите.
   
3. 
   Ангажираност на родителите, в обучението и възпитанието на децата, в проблемите на училището.
   
4. 
   Укрепване на родителския авторитет в семейството, укрепване на любовта и дълга на децата към родителите.
   

Отреждам специално място на този въпрос, тъй като много често добрите идеи остават нереализирани, поради неадекватност на управленския стил. Нещо повече, когато говорим за управление на система от човешки ресурси, ние трябва да се съгласим със съждението - програма се създава от един човек, но се реализира със съдействието на всички членове в системата.

Верен на принципа си за откритост и яснота ще споделя, че аз съм смесен стил управленец. Основната характеристика на този стил е демократичността, изразяваща се в делегиране на функции; усещане за емпатия; умение да се разпределят задачите така, че всеки да намери своето място; уважение към различното мнение. Но тъй като ръководителят отговаря за всичко, смятам, че има моменти, когато той може да се изяви и като автократ - да поеме изцяло върху себе си отговорността за взетото решение, независимо че е изслушал всички различни мнения.

В концепцията си декларирам управленските принципи, които ще следвам:

• 
  за целенасоченост;
  
• 
  за единоначалието;
  

• 
  за стабилност на персонала;
  

• 
  за мяра между централизацията и децентрализацията в управлението;
  
• 
  за диверсификация /съобразяване с динамичните изменения в конюнктурата на организацията и свързаните с нея системи/;
  
• 
  за обективност, независимост и добронамереност на контрола;
  

• 
  за демократичност.
  

3. 
   ЗАКЛЮЧЕНИЕ
   

Семейството има активна роля в образованието на детето. Като социална институция то е основна, относително стабилна малка обществена група с различни форми в зависимост от културната среда. То включва всички хора близки до детето – родители, братя, сестри, баби, дядовци, роднини, приятели и т.н.

Семейството има огромно влияние спрямо необходимостите на индивида: материални, духовни или образователни. В сравнение с други социални групи семейството води до повече стабилност, сигурност, емоционална подкрепа и самоувереност.

Взаимодействието между училището и семейството изисква адаптация, тъй като положителните резултати от него се отразяват и на двете страни. Освен това е доказано, че тези резултати са от най-голяма полза именно за детето. Поради тази причина е особено важно семействата да бъдат привлечени към живота в училище. Родителите са първите учители на своите деца. Това, което детето научава от семейството си, е в основата на един по-общ образователен процес. Родителите влияят на ценностите, начина на мислене и волята за учене и успех в живота на детето. Когато родителите участват в училищния живот на своето дете, те формират нови партньорства с учителите, ръководството и останалите родители. За тях това е нов начин на работа с училището. За много учители и училища това е и нов начин на работа с родителите. За да бъде успешно едно такова партньорство, то трябва да се основава на ясни отношения и правила за поведение, които ще подпомогнат създаване на адекватни механизми за организиране и управление на процесите, свързани с взаимодействието училище-семейство.

1. 
   Материалите от обучението “Оперативно управление на организацията”, Банкя - 2010 г.
   
2. 
   Генев К., Организация и управление на образованието, 1992
   
3. 
   За детето, Училището и Възпитанието. / Л.Димтиров в диалог.../ София,2006
   
4. 
   Стратегии на образователната и научната политика,кн.3,с.62-67,1996
   
5. 
   Ръководство на обучителя Проект на ETUCE по програма на Европейската общност, 2006
   
6. 
   Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика, С. 1996
   
7. 
   Гюров Д. Педагогика на взаимодействието “дете-среда”, С. 2000