Концептуален модел за разработка на система за електронно обучение в средното училище тодорка Глушкова



Дата22.04.2017
Размер171.69 Kb.
#19732
КОНЦЕПТУАЛЕН МОДЕЛ ЗА РАЗРАБОТКА НА СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ
Тодорка Глушкова
Резюме: В статията е разгледан един модел за разработка на система за електронно обучение в средното училище. Моделът разглежда възможностите за: изграждане на SCORM-базиран образователен портал на основата на деветслойна архитектурна рамка; създаването на домейн-ориентирана развойна среда; композирането и използването на SCORM-базирано електронно учебно съдържание, според особеностите на потребителският, педагогическия и домейн-моделите.
Mathematics Subject Classification: 68T05
Keywords: e-learning, SCORM, user model, domain model, pedagogical model, educational portal, Semantic WEB, Semantic Grid, WEB services
Въведение

Задачите, които съвременното общество поставя пред образованието, не могат да бъдат ефективно изпълнени без използването на възможностите на информационните и комуникационни технологии. Могат да се разгледат два етапа в този процес – обучение с компютър и електронно обучение. Макар че тези две понятия често се използват като синоними в спезиализираната литература ([2], [11]), между тях съществува принципна разлика. Компютър-базираното обучение е началният, базов етап, който е свързан с предварително определяне на време, място и учебно съдържание и поради това е относително статичен и детерминиран. Този вид обучение може да се разглежда като нова дидактическа технология, допълваща и разширяваща класическата форма на обучение в средното училище. Електронното обучение е процес на обучение, който е неограничен от гледна точка на време и място, осигурява възможности за индивидуализация на учебния процес като предоставя нужните обучителни ресурси при поискване от обучаемия в резултат на осъзната необходимост. Електронното обучение е продължение и усъвършенстване на процеса на обучение с компютър. Преходът от единия към другия етап може да се осъществи постепенно, като се разработват междинни модели, които постепенно да се доближават до изискванията на електронното обучение.


Цели и задачи

През последните години нашият екип разработи прототипна версия на образователен портал за средното училище, който се базира на обучението с компютър, но притежава и някои характеристики, свързани с електронното обучение, като използване на стандарти и предоставяне на възможности за индивидуализация на учебния процес.

Основната цел, която стои пред нас на този етап, е разработване на втора версия на стандартизиран интелигентен образователен портал за средното училище. За реализирането на тази цел е необходимо:


  • Разработване архитектурната рамка на образователния портал;

  • Изграждане на цялостна инфраструктура на стандартизиран интелигентен портал за средното училище, включваща - подходящ run-time модул, развойна авторска среда и стандарт-базирано електронно съдържание.

Основните задачи, свързани с реализацията на тази цел, могат да се групират в няколко категории:

1. Разработване на информационен модел на образователен портал за средното училище, който включва:



  • модели на информационната и технологична инфраструктура;

  • модели на отделните учебни дисциплини (domain models);

  • модел на използване, поделяне и обмен на учебни материали, чрез използване и адаптиране на стандарта SCORM(Sharable Content Aggregation Model).[21]

  • педагогически модел, който да се реализира чрез създаване на шаблони и еталони, гарантиращи постигането на методическите и педагогически цели на обучението, съгласно Държавните образователни изисквания [16];

  • модел на потребителите- чрез поддръжка и управление на профили.

2. Изграждане на цялостна инфраструктура на стандартизиран интелигентен портал за средното училище, която да включва:

  • развойна среда за създаване на електронно съдържание, изпълняващо изискванията на стандарта SCORM;

  • run-time модул на портала, в който да се интегрира актуалната версия на SCORM RTE и съответната LMS (Learning Management System) чрез реинженеринг на съществуващата версия.

  • разработване на електронни пакети за различни учебни дисциплини в средното училище.

  • разработване и апробиране на прототипни портали в две разнопрофилни училища- СОУ-гр.Брезово, и Хуманитарна гимназия -гр.Пловдив.


Абстрактен концептуален модел на системата
Основната логически цялостна единица за електронно обучение в средното училище е електронният урок. Неговата структура и съдържание се определят от няколко основни фактора:

  • профила на обучаемите- ученици в дневна, самостоятелна, кореспондентска, дистанционна, индивидуална и пр. форми на обучение;

  • учебната дисциплина – всяка учебна дисциплина има свои изисквания относно структурата и съдържанието на урока, своя методика и технологии на обучение;

  • учебните цели и задачи, които се поставят към процеса на обучение.

Всичко това ни дава основание да разгледаме електронния урок като структура, зависеща от съотношението на три основни модела: модела на потребителите(user model), модела на предметната област(domain model) и педагогическия модел(pedagogical model)- фиг.1.





Фиг.1. Абстрактен модел
Потребителският модел се базира на принципа на профилирането и осигурява индивидуализиране на работата с услугите и учебните ресурси в образователния портал. Свързването, обработката и взаимодействието между потребителите с различни профили може да се осъществи стандартизирано чрез XML-базирания CC/PP (Composite Capability/Preference Profiles)-протокол.[22] Стандартът осигурява RDF – описание на особеностите на използваните в процеса потребителски характеристики, поведения, предпочитания както и профилите на използваните в процеса устройства. Можем да разгледаме няколко групи профилиране в модела [14], [22]:

  • профил за идентификация на потребителя – ID, парола, принадлежност към роля и група;

  • профил на групата – ученик, според формата на обучение, клас, профилиране и др.; учител като автор на учебно съдържание, преподавател, класен ръководител; училищно ръководство и администрация; родители; администратори; гости.

  • профил на използваните в процеса на обучение устройства: хардуерна платформа, мобилни устройства, софтуерна платформа, характеристика на протоколите, браузери, мрежови характеристики и т.н.

  • профил на сесията- съхранява и обработва комуникацията със системата, проследява, обновява и продължава образователните процеси. Съхранява поведения и предпочитания, както и информация за настъпили в хода на обучението събития.

  • профил на потребителските предпочитания – характеристики, особености, система от потребителски правила.

  • профил на run-time средата – характеристики, състояние и др.

Потребителският модел (Фиг.2.) може да бъде характеризиран от друга гледна точка според:

  • формалното описание на потребителите (име, клас, е-mail и пр.) - като наредени двойки (атрибут, стойност);

  • ролята на потребителя в учебния процес – като администратор, автор на учебно съдържание, обучаем и т.н. Този аспект е свързан с груповия профил и неговите характеристики;

  • индивидуалното поведение на всеки обучаем, неговото поведение и навици, темпото на обучение, както и измерването на индивидуалното му развитие.



Фиг.2. Примерна схема на потребителския модел
Моделът на предметната област е свързан с отчитане характерните особености на всяка учебна дисциплина – понятийна структура, характерни технологии и взаимодействия. Това определя необходимостта от използване възможностите на семантичния WEB [23], който позволява допълнителни автоматизирани процеси върху WEB съдържанието, така че информацията да бъде споделяна, управлявана и използвана от хора и агенти.. Концепцията за онтологиите е необходима за моделирането на учебната информация, тя определя разширеното използване на термините от конкретната приложна област и връзките между тях. Онтологиите могат да описват обекти, процеси, ресурси, способности и др.

Съществува разнообразие от езици за описание на концепции и връзките между тях. При работа във WEB, базирани на RDF и RDF Shema, се използват DAML [5] и OIL[12]. Интегрирайки най-добрите свойства на тези езици, се появява DAML+OIL, чрез който се описва логиката и правилата за създаването на една онтология.

За целите на електронното обучение можем да създадем онтологии, описващи учебното съдържание, задачите, контекста и структурата на материалите, позволяващи работа с понятийния апарат на съответната предметна област. Според описанието и целите на използването им те могат да бъдат[14]:


  • Domain ontology –концептуализация на важните обекти, от предметната област, характеристики и връзки между тях;

  • Task ontology –концептуализация на задачите и процесите, свързани с поставените образователни цели, тeхните характеристики и взаимодействия. Чрез нея се осъществява динамично взаимодействие с педагогическия модел на системата;

  • Personalization ontology- концептуализация на най-важните характеристики на потребителския профил, определени при взаимодействието с user- модела.

Основен за функционирането на системата е педагогическият модел. Необходимо е да се отчетат и опишат факторите, които оказват влияние върху формите, начините, методите, технологиите и взаимодействията в учебния процес. Този модел е непосредствено свързан и зависим от останалите два в системата.

Учебните цели са основата за създаване на подходящо учебно съдържание. В учебния процес са налице три вида активности:



  • когнитивна -свързана с процеса на получаване на знания;

  • афективна -свързана с отношението на обучаемия към учебния процес;

  • психомоторна – свързана с придобиването на определени умения и компетенции.

Таксономията на целите, описана от Бенджамин Блум [3], [10] формализира нивото на постигане на всяка една от тези активности в учебния процес и е определяща при изграждането на педагогическия модел на системата.

Структурирането на учебното съдържание е друго предизвикателство пред модела. То зависи както от групата обучаеми, така и от съответната учебна дисциплина. Организацията, свързването, структурата и последователността от образователни дейности могат добре да се опишат и формализират чрез използването на определени стандарти. SCORM (Sharable Content Object Reference Model) предоставя подходяща среда за осъществяване на този процес.

Използването на стандарт за електронно обучение е свързано с особени трудности за авторите на учебно съдържание. Като правило те не притежават задълбочени познания върху технологията, моделите и изискванията на този стандарт. Затова се създават ръководства, които отчитат натрупания опит и се базират на добрата педагогическа практика. След направено проучване нашият екип реши да адаптира “Best Practices Guide For Content Developers” на Carnegie Mellon University[1], с което да формализира и опише процеса на създаване и използване на SCORM-базираните електронни образователни ресурси в зависимост от особеностите, традициите и изискванията на образователната система в средното училище у нас.

Един от начините за реализация на педагогическия модел е създаването на шаблони и еталони, гарантиращи постигането на методическите и педагогически цели на обучението, съгласно Държавните образователни изисквания. Удачно е да се създаде специализиран XML- базиран език за описание на шаблоните като структури, за тяхното категоризиране, търсене, извличане, модифициране и използване.

Разгледаните три модела са в динамична взаимовръзка и зависимост помежду си. Всеки един от тях оказва влияние върху състоянието на останалите и е нужен механизъм за динамично свързване и отчитане на взаимодействията между тях в run-time средата. Използването на агентно-ориентирани технологии [13] е един от пътищата за създаване на система, изпълняваща поставените изисквания.

Моделът на услугите е базов за разработваната система. В зависимост от целите и функционалностите им можем да разгледаме две групи услуги:



  • WEB-services, които са базирани върху статичен WEB;

  • Intelligent WEB-services, базирани върху семантичен WEB. Основната идея на семантичния WEB е да се създаде слой над съществуващия статичен WEB, който да позволява допълнителни автоматизирани процеси върху съдържанието, така че информацията да бъде управлявана и използвана и от хора и от агенти.

Моделът на семантичния grid [24] предоставя една възможност за описание и обработка на семантични структури в процеса на създаване, публикуване, търсене, обработка и използване на знания и учебно съдържание. Адаптирането на този модел е един от възможните пътища за приложение на възможностите на семантичния WEB при създаване на системи за електронно обучение в средното училище.
Модел на интелигентен образователен портал за средното училище

Порталът е WEB-сайт, предназначен за определена аудитория, осъществяващ процесите на анализ, синтез, обработка и доставка на информация и услуги на база персонализацията на потребителите. Съществуват различни класификации и видове портали [6]. Най- подходящ за целите на електронното обучение е корпоративния образователен портал. Ще разгледаме една възможност за адаптация на модела на корпоративния образователен портал на Delphi group [18] при разработката на конкретния модел. Архитектурната рамка съдържа девет обособени слоя, като някои от тях съдържат подслоеве или са обединени в логически групи.



  • Presentation layer – интегрира елементи от информационния дизайн и персонализацията, за да осигури индивидуален изглед към портала, като осигурява на потребителя “single point of access.” Дава възможност за индивидуални настройки на клиентския потребителски интерфейс.

  • Personalization layer – това ниво осигурява взаимодействието на потребителя с портала. В този слой са вградени трите основни модела – Domain, User и Pedagogical. Анализаторът на заявките е подслой на този слой. Неговата роля е да анализира потребителската заявка и в зависимост от текущия домейн, user и педагогически профил да предоставя съответната информация;.

  • E-Services control layer – този слой е от особена важност за портала, защото осигурява достъпа до различните видове услуги в него. Той би могъл да даде възможност на потребителите, съобразно техния профил да инициират и да участвуват в различни видове услуги, свързани както с обмена на информация и ресурси, така и с електронното обучение.

  • Publishing and distribution of e-Learning services and resources – този слой осигурява създаването, оторизирането и включването в портала на електронни образователни ресурси и услуги. Тук проблемите са свързани с точното описание на предложените знания, тяхната акуратност, публикуването им в точната форма, на точното място, в очаквания период от време. Различните групи потребители или системи ще изискват знанията да им бъдат предоставени и визуализирани в различни форми и по различни пътища. Дори проблеми с представянето им в неподходяща форма може да рефлектира върху тяхното използване, затова внимателно трябва да се анализират проблемите с публикуването и да се потърсят най- приемливите решения. Слоят осигурява използването на SCORM RTE и съответната LMS. Необходимо е да разгледаме и някои проблеми, свързани с поддръжката на публикуваните вече образователни ресурси. Някои от тях се базират на дълго непроменяемо съдържание, но за други редовната актуализация е от съществено значение. Проблемите тук са свързани както с навременното обновяване, така и с верификацията и валидацията на променените вече ресурси. Някои типове поддръжка са свързани с описанието на домейните и концепциите, което определя използването на онтологии, които според наличната мета-информация да доставят търсеното съдържание в различен обем по различен начин на различните потребители. [19]

  • Integration layer – Моделът на електронните услуги на системата DeLC [4], [9], [15] която е основа за изграждането на разглеждания прототип, включва три основни групи от услуги – локални, отдалечени и Back-end. Този слой осигурява използването на всички услуги от тези групи като съответно стартира съответната Run-time навигация и контрол над изпълнението им. Това се гарантира от подходящ Gateway Management за всеки вид услуга – Local Gateway, Remote Gateway и Back-end Gateway. Info Station Center (IS Center), разработван съвместно с нашите партньори от университета в Лимерик – Ирландия, също е разположен в този слой. Центърът се свързва с множество от Info Stations, които предоставят възможност за използването на мобилни услуги.[8]

  • Collaboration layer дава възможност за използването на асинхронни (форуми, off-line консултации) и синхронни (on-line консултации, chat-rooms) комуникации между потребителите. Този слой би трябвало да осигурява различни нива на комуникация – ученик-ученик; ученик-учител; учител-учител; родител-учител и т.н.

  • Search layer - доставя инструментариум за идентификация и достъп до различни специфични информационни ресурси. Информацията, свързана с електронното обучение, обикновено, е доста обемиста и са необходими средства, които да предоставят на съответния потребител бързо и удобно необходимата информация. Съществуват различни технологии за подобряване и обновяване на знанията. Те включват методи, свързани с изграждането на различни структурни представяния на съдържанието и алгоритми за търсене на най- близкото решение. Много подходящи за това са Case Based Reasoning модела [16] и Query engines. При тяхното използване лесно се решават проблемите, свързани със структурното представяне на данните, тяхното обновяване и подобряване.

  • Categorization layer – с портала ще работят различни групи потребители, които ще имат право да използват различни образователни ресурси и услуги. Затова е необходимо да се осигури механизъм, чрез който да се категоризира достъпната информация. Ние бихме могли да използваме различни комбинации от ръчна, автоматична или динамична категоризация, осигурена от този слой.

  • Loop process layer – този слой се различава от останалите в архитектурата на портала по това, че не е свързан със специфични аспекти от управлението на информационния поток. Той предоставя инструментариум за бърза промяна в организацията на работа и управление на информационната среда.



Фиг.3. Архитектурна рамка на образователния портал.
Collaboration, search и categorization – слоевете могат да се обединят в групата на локалните услуги, която има непосредстван достъп до локалната за портала база от данни. В тази група могат да се поместят и множество локални услуги, свързани пряко или косвено с процеса на електронното обучение, като електронни консултации, тестови системи, научни игри и състезания и пр., които са изградени според принципите на DeLC. Поради разпределения принцип на тяхната организация, премахването или добавянето на отделни услуги няма да се отрази върху работата с останалите в системата. Поддръжката и актуализирането на информационните ресурси за тези услуги се реализира чрез специални административни модули.

Разпределената многослойна структура на порталната рамка:



  • Гарантира реализацията на четирите основни модела на системата:

  • User model;

  • Domain model;

  • Pedagogical model;

  • Service model.

  • Дава възможност за вграждане SCORM RTE и управлението на целия учебен процес, чрез LMS като:

  • позволява публикуване, регистриране, използване и премахване на пакети от електронни уроци в портала;

  • поделяне и използване на образователните ресурси от различни потребители, взависимост от профилните им характеристика;

  • поддръжка на мета-информация за информационните обекти, ресурси, услуги, потребители и пр.

  • поддържа и управлява on-line хранилище с информационните ресурси- ел.уроци, пакети, SCOs и др.


Модел на домейн-ориентирана развойна среда за авторите на учебно съдържание.

Създаването и използването на SCORM-базирано учебно съдържание e друг съществен проблем пред разработваната система. За да се реализира успешно тази цел, е необходимо да се създаде подходяща развойна среда за авторите на учебно съдържание. Тя трябва да удовлетворява следните изисквания:



  • да поддържа всички модели на актуалната версия на стандарта SCORM;

  • да осигурява взаимодействие с различните онтологии, поддържани в системата и връзката с модела на приложната област;

  • да осигурява различни гледни точки и интерфейс за различните групи автори на учебно съдържание, според потребителския модел на системата;

  • да осигурява реализацията на педагогическия модел като:

  • поддържа изискванията на адаптираната версия на “Best Practices Guide for Content Developers”;

  • осигурява приложението на таксономията на Блум при дефиниране на учебните цели;

  • поддържа удобна среда за дефиниране на sequencing-правилата, свързани с бъдещото взаимодействие на ученика със системата, определени от поставените пред урока цели и задачи, както и от базовите знания и поведението на обучаемия;

Това може да се реализира, чрез създаването на колекции от шаблони, в които предварително са зададени конкретни параметри, реализиращи изискванията на потребителския модел. Използването на интелигентни помощници също ще опрости работата на учителите и ще даде възможност да се реализират горните изисквания.

  • Да предоставя удобна графична среда за структуриране на електронните образователни ресурси;

  • Да предоставя експериментална LMS, чрез която да се тества създаденото електронно съдържание преди да се публикува за използване в портала.

При реализацията на прототипната версия на системата ние използвахме free SCORM- редактора Reload 2.0.2 [20] (Фиг.4), като нашият екип се ангажира с поддръжката на българската му версия.





Фиг.4. Reload SCORM editor

Редакторът предоставя приемлива среда за създаване и редактиране на електронно учебно съдържание, като създава пакет от използваните ресурси и xml- manifest файл, необходим за публикуването на електронното съдържание в портала и стартирането му от LMS- системата. Той е подходящ за разработка на експериментални модели, но за реална работа със системата е необходимо да се разработи удобен, user-friendly и в голяма степен интуитивен редактор, с който да работят авторите на учебно съдържание. Бъдещите планове на колектива са свързани със създаването на специализирани Domain-ориентирани редактори за създаването на SCORM-базирано електронно учебно съдържание, предназначени за преподавателите по различни учебни дисциплини. Този редактор ще надгражда Reload – редактора; ще поддържа взаимодействието с онтологиите, свързани с различните учебни дисциплини в училище; ще осигурява приложението на всички модели и изисквания на актуалната версия на стандарта SCORM; ще дава възможност за създаване на учебно съдържание, чрез множество шаблони и еталони като осигурява удобна графична среда за авторите на учебно съдържание.


Актуална версия на системата

1. Създадена е първа версия на образователния портал на базата на трислойна разпределена архитектура, поддържащ:



  • вграден run-time модул на SCORM LMS;

  • възможности за навигация през стандарт-базираното учебно съдържание;

  • разпределен модел на услугите (Фиг.5);

Фиг.5. Прототипен модел на образователния портал


2.Чрез SCORM-редактора Reload създадохме пакети от електронни уроци по:

  • Астрономия;

  • Геометрия;

  • Български език.

  • СИП-фолклор;

3. Разработените уроци са публикувани и регистрирани в LMS на портала за изпълнение.(Фиг.6.)





Фиг.6. Публикуване и използване на електронните образователни ресурси

Обобщения и изводи

Разпределеният модел на предложената система позволява поетапно добавяне и надграждане на отделните модули и слоеве, а реализацията и тестването на всяка следваща версия ще определи нуждите от корегиране и подобряване на концептуалната структура на системата.

Непосредствените задачи пред колектива са свързани с реинжинеринг на съществуващия портал и включването на допълнителни функционалности в описаните направления; адаптиране на “Best practices Guide for content developers” към особеностите и традициите на средното образование у нас; създаване на шаблони и еталони, осигуряващи изискванията на педагогическия модел на системата; апробация и тестване на модела в реалните условия на обучение в средното училище.

Прототипната версия на портала е реализирана и тествана в СОУ”Христо Смирненски”- гр.Брезово, Пловдивска област. Използването на безплатни и свободно достъпни средства и технологии за развой дават възможност за разработка на подобни образователни портали и в други училища и тестването на системата в реалните условия на обучение в средното училище.


Статията представя работата по проект, финансиран от МОН с договор МИ-1508/2005.
Литература
[1] Best Practices Guide for Content Developers, LSAL, Carnegie Mellon University - www.lsal.cmu.edu/lsal/expertise/projects/developersguide/

[2] Brewster, Mark (EDT) Dunlop, Mobile Human-Computer Interaction, Mobile HCI 2004, Springer, ISBN-3540230866

[3] Bloom B. S. (1956). Taxonomy of Educational Objectives, Handbook I: The Cognitive Domain. New York: David McKay Co Inc.

[4] Glushkova T., Framework for eLearning in Secondary school by application of DeLC system, 2nd International Workshop on eServices and eLearning, Smolian, Bulgaria, 2004,page 93, ISBN-3929757761


[5] Handler, J., and McGuiness, D., The DARPA Agent Markup Language, IEEE Intelligent System 15 (6), 2000, 72-73.
[6] Jose Terra, C. Gordon, Realizing the Promise of Corporate Portals, Elsevier,2002, ISBN-0750675934

[7] Lenz, M., Bartsch-Sporl, B., Burkhard, H., and Wess, S. Case-Based Reasoning Technology – From Foundation to Applications. Lecture Notes in Artificial Intelligence 1400, Springer Verlag, 1998

[8] Mairtin O’Droma, Ivan Ganchev, Future Wireless eLearning:A proposal for Fundamental Change to the Wireless Network Business Model and Technical Infrastructure, 2nd International Workshop on eServices and eLearning, Smolian, Bulgaria, 2004, ISBN-3929757761

[9] S. Stojanov, I. Ganchev, M. O’Droma, A Model for Integration of Services in a Distributed eLearning Center. In Proceedings of 14th Annual EAEEIE Conference, Gdansk, Poland , June 2003

[10]Taxonomy of Bloom - http://www.nwlink.com/~donclark/hrd/bloom.html

[11]Tom Goad, The First-Time Trainer, AMACOM Div American Mgmt Assn, 1997, ISBN-0814479421

[12]Van Harmelen, F., and Horrocks, I., FAQs on OIL: The Ontology Inference Layer, IEEE Intelligent Systems 15(6), 2000, 69-72

[13] Wooldridge, M., Agent-based software engineering, IEEE Proc of Software Engineering 144(1) 1997, 26-37.

[14] Web-based Intelligent E-learning Systems, Idea Group Inc (IGI), 2005, ISBN-159140729X

[15] Глушкова Т, Ст. Стоянов, Адаптиране на архитектурната рамка на системата DeLC за средното училище, Новите технологии в образованието и професионалното обучние, научно-практическа конференция, Пловдив, 2004, стр. 195, ISBN- 9549155110

[16] Държавни образователни изисквания - www.paideiafoundation.org/norma

[17] http://www.delphigroup.com/research/articles.htm

[18] http://www.ontoportal.org.uk/

[19] http://www.reload.ac.uk/

[20] www.adlnet.org

[21] www.w3.org/TR/CCPP-struct-vocab/

[22] www.w3.org/2001/sw/

[23] www.semanticgrid.org/


За автора

Тодорка Глушкова- ПУ”Паисий Хилендарски”,

СОУ”Христо Смирненски”-Брезово,

e-mail: todorka.glushkova@gmail.com



тел. 0899212950





Каталог: document library
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница