Концептуални основи на анализа „разходи-ползи Индивидуално благосъстояние

1. 
   Индивидуално благосъстояние
   



където с X са означени съответните блага.



където _ е доходът на i-я индивид.



По абсцисата измерваме количеството от благо X, по ординатата дохода Y. Точки K и L са две различни комбинации от блага. Индивидът се намира в точка K, но има проект, който може да го придвижи към точка L.

Как да оценим промяната в благосъстоянието на индивида в резултат на проекта? Отговорът е в двете концепции:

• 
  Готовност за плащане (WTP) – Максималната сума пари, която индивидът е готов да плати, за да получи благото (или да избегне “злото”);
  
• 
  Готовност за получаване на плащане (WTA) – Минималната сума пари, която индивидът изисква да получи, за да се откаже от благото (или да понесе “злото”).
  

• 
  Компенсираща вариация (CV) – Такова изменение в дохода (нарастване или намаляване), което след осъществяване на съответната промяна, осигурява на индивида това ниво на благосъстояние, на което той е бил преди промяната.
  
• 
  Еквивалентна вариация (EV) – Такова изменение в дохода (нарастване или намаляване), което без осъществяване на съответната промяна, осигурява на индивида същото ниво на благосъстояние, както самата промяна.
  

• 
  Излишъкът на потребителя (CS) е макс сума, която индивидът е готов да плати над пазарната цена, вместо да се откаже от потерблението на благото.
  
• 
  Излишъкът на производителя (PS) е сумата, която той получава над разходите за производство на съответното благо.
  

Излишък на потребителя (CS) Излишък на производителя (PS)

Тук е използвана кривата на Маршал, но при намаляване на цената се наблюдават ефекта на субституция и ефекта на дохода, който прави измерването неточно (наблюдава се различна полезност на 1 лв. при различния доход). Този проблем се премахва чрез използването на еквивалентната и компенсиращата вариация и компенсираните криви на търсене на Хикс, от които е отстранен ефекта на дохода, а е останал само ефекта на субституцията.

Кривите _ са т.нар. компенсирани криви на търсенето на Хикс.

При намаляване на цената компенсиращата вариация (CV) се представя от площта на фигура _, като това е сумата, която се взема от потребителя, за да се съхрани неговото първоначално ниво на благосъстояние.

При намаляване на цената еквивалентната вариация (EV) се представя от площта на фигура _, като това е сумата, която потребителят получава, за да се откаже от промяната.



където с U са означени нивата на индивидуално благосъстояние на членовете на обществото.





където _ е пределната обществена полезност на i-я индивид _;







В крайна сметка може да се опрости: _,

където _ е пределна обществена полезност на дохода на i-тия индивид MSU (_)

Промяната в общественото благосъстояние е сума от два ефекта: измененията в дохода (ефект на ефективността (_)) и разпределителния ефект (_), при който измененията в дохода се претеглят с пределната обществена полезност на дохода на i-тия индивид MSU (_).

W=U₁+U₂+U₃+...+U_n W=min (U₁, U₂, U₃, ... U_n)





• 
  При утилитаристите полезността на всеки член на обществото следва да се отчита еднакво. Графично утилитарната функция на общественото благосъстояние (W) се представя от „семейство” от прави линии на безразличие. Изменението на общественото благосъстояние е сума от измененията в благосъстоянието на неговите членове. Пределната обществена полезност на i-тия индивид (_) =1 и измененията в дохода (_) се претеглят само с пределната полезност на дохода на i-я индивид (_).
  
• 
  При ролсианците единствената грижа е най-бедният индивид – чен на обществото. При тях W се представя от семейство от правоъгълни криви на безразличие. Тук дори да се увеличава благосъстоянието на един индивид, без да се намалява на друг, няма никакъв ефект върху общественото благосъстояние.
  
• 
  При междинният вариант с постепенното намаляване на благосъстоянието на В все по-голямо нарастване в благосъстоянието на А е необходимо, за да не се промени нивото на обществено благосъстояние.Това е класическата форма на криви на безразличие. Този вариант Зербе и Дайвъли наричат средата на пътя.
  

Общественият оптимум



1. 
   Разменна ефективност: когато пределните норми на субституция между всeки две блага са равни за всички индивиди в стопанството - _
   
2. 
   Производствена ефективност: когато пределните норми на техническа субституция (заместване) между производствените фактори са равни за всяко благо, което се произвежда _
   
3. 
   Асортиментна ефективност: когато пределните норми на субституция (_) между всеки две блага в потреблението са равни на пределната норма на трансформация (_) между благата в производството. Тя осигурява връзката между ефективността в размяната и производството. Граница на производствените възможности (ГПВ) - (_) показва максимално възможното ниво на прозиводство на благо Y за всяко ниво на производство на благо X (и обратното). От всяка точка от ГПВ може да се конструира кутията на Еджуърт-Боули, която представя всички възможни варианти на разпределение на блага X и Y между индивиди A и B. Третото условие за Парето ефективност е изпълнено в т. _, където _. Тази точка фиксира съответни нива на полезност (благосъстояние) за индивиди А и В и може да бъде прехвърлена върху координатна система, чиито оси измерват нивото на благосъстояние на двата индивида. Всяка точка от ГПВ детерминира по една такава точка Е, за която _, и всички пренесени точки Е формират Границата на възможната полезност (ГВП) – А*В*.