Коньовица – квартал по поръчка

КОНЬОВИЦА – КВАРТАЛ ПО ПОРЪЧКА

Написаното по-долу било цинично. Така ми казаха. И реално. Защото цинизмът днес е реализъм. Я вижте телевизията и будката за вестници на ъгъла. Ще става дума за “свирки”, “думкане”, “чукане” и други неща, които се чуват ежедневно. От устата на депутати, висшисти, бачкатори… и жени. Едно мое наблюдение ми показа, че в 80 % от разговорите у нас са вплетени двете теми: да се направи нещо далавера и да се изчука някое ново гадже. Другите 20% от немай-къде са свързани с работа и семейство. Обаче работата в смисъл колко много работим ние, а колко малко плаща оня, шефът. И как толерира други, предимно и основно подлеци.

А в семейството – колко ония, старите, са претенциозни. Хем ги гледаме, хем ще припишат къщата на другия син, оня с оная, от онова село и прочее. А бе действителна действителност. Много го обичам това “а бе”.

Признавам, че за да напиша тези редове, се повлиях много от Кърт Вонегът. И от Хелър също. Дори и от “Ега ти живота” на оня англичанин с петстотинте плочи. Дето, ако нямаш 500 плочи, не говорел с теб.

Дрън-дрън!

Нека той да беше през 60-те и 70-те години в комунистическа държава, та да го питам как се събират и 20 тави от “Ролинг Стоунс”, през “Кис”, та до Джими Хендрикс. (Той пък умря рано, та лесно се събира.) Та в тия мои писаници ще стане дума и за тези групи. И за ония години. И за много неща. Започвам. Аре, старт!

- че слагам пълен и кратък член, където си искам;

- че запетаите ги хвърлям ей така, като семе... на нива.

Сигурно е права. Мога да кажа само, че запетайки, тирета и скоби имам кой колкото иска. И в запас имам. Той, читателят, е интелигентен и знае къде да ги слага. И членът, пълният член, и той си знае къде да се слага. Подлог ли е, той си знае. Така й казах. Да си знае и тя.

-Това си го плагиатствал !

“От къде?-пита оня.

“Дванадесетте стола”-му вика Жасмин.

“А-а не-отвръща оня-за сега само маса и шест взехме.Другите за вилата на пролет”.

И такива автори има.не е шега познавам го лично този.

А аз съм бил пишел грешно.Грешно ама умно.Така и се изрепчих .

/това за начало.Започвам/

Пусни я и ще видиш как ще се потопиш в атмосферата на ония години. Започвам.

1.

Ще се опитам да разкажа за някои събития и моменти от последните години на XX век и началото на тоя, които се случиха в един хубав квартал в град, наречен София. Включени са и случки в друг град – хубав родопски курорт, но пак с действащо лице един от наш’те пичове.

София е столица на България и е хубаво да се живее в нея. Oт края на 60-те, та чак до 1989 година тя беше столица на една хубава, спокойна, ленива и комунистическо-диктатурна държава. Хората живееха бавно, затворено и скучно. Е, не всички. Бяхме, обаче в бившия социалистически лагер. И това, което правеха гражданите на квартал Коньовица с лекота, беше да пият, понякога и доста често да се сбиват и най-често да влизат в различни сексуални връзки по между си. А и строяха развития социализъм. Който така и не настъпи. Някой го открадна за себе си.
* * *
Тук се отпива, прави се пауза в разказа и се цитира един от махалата.

Казва се Буги Барабата.

Той много нашумя през 90-те години с групата си “Бараби Блус Бенд”. Как звучи – “Бенд”! Те бяха една банда от трима пичове, влюбени в блуса, и изпяха това:

Улицата, на която съм израснал и живял,

се спуска стръмно от затвора

и свършва в мръсния канал.

Има 7-8 кръчми,

дето всичките пари

смело влагаше баща ми,

за да порка до зори.
Става въпрос в тази блус за “Димитър Петков” – булеварда и пазара, дето вярно имаше поне четири кръчми и се пиеше ракия, мастика и коняк ”Екстра”. Водката и сега не е на мода там.
(Продължаваме за сексуалните връзки на махалата.)
А се правеха различни сексуални връзки между людете по една проста причина. Нямаше какво друго да правят. Не можеха да пътуват в чужбина. Нямаха частен бизнес, всичко беше държавно. Работеше се в държавни предприятия и учреждения, заплатата беше фиксирана без оглед бачкаш ли, или не. Нямаше звукозаписни студия, та да се родят местните битълси или новите “Лед Цепелин”. Все пак имаше доста информация, идваща от Запада - особено в София.

Та в този град, в този район, бивша махала Коньовица, имаше най-разнородни хора. С годините те се бяха умешали много яко. Бежанци от Македония обитаваха къщи или апартаменти съвместно с арменци, евреи и цигани. Старите софиянци, а и всички живееха в къщи на по два етажа, с малки, но доволно разхвърляни дворчета от по 300–400 метра, където винаги имаше място и за един “Москвич” или стара “Варшава”. За незнаещите: това са марки автомобили, аналогът на кадилаците на Елвис, но в нашите условия.

Всъщност в Коньовица имаше няколко основни оси на движение. Едната беше цялата “Пиротска” - от булевард “Христо Ботев” до градинката на “Света Троица”. И дори нагоре към Западния парк и Гевгелииския квартал, където живееха пичове, както казваше Любо. Когато бутаха къщичките около тройката и Трета градска, даваха апартаменти все в Западния парк.

За движение в Коньовица се използваха два трамвая, почти винаги безплатно, ако не те хванат – десятката и тройката. Такси рядко се взимаше по финансови причини.

Другата точка беше пазарът “Димитър Петков”. Там ставаха срещи на барабите, които бяха свили нещо от някъде през нощта и бързаха да се освободят от него. Но за нас легендите си оставаха кръчмите. ”Сивият кон”, ”Трите смока” и още две-три, които се знаеха по имената на собствениците: бай Симо Мастиката, при Петела или при Хубавата Ленче (Големите цици).

Хората, без да искат, подсъзнателно изпитват нужда и се събират в сдружения, тайфи, банди, партии, фондации – все едно и също. Има си винаги един неформален лидер, обикновено с три-четири години по-голям. От него се учи много. И ако той сколаса да е висшист, да не пие и да има безброй любовни похождения – пишете нашия Любо. И нашата тайфа. От Коньовица.

За да има повествование, трябва да има налице три важни неща: действащи лица, място на действието и сюжетна линия - аджеба какво ще действат тия хора. А и място за срещи, секс, лъжи, фукни и видео. (Това беше от един филм.) Това място за нас беше кръчмата “Сивият кон”. В произвененията на всеки голям наш автор кръчмата съществува като основна арена – Йовков, Елин Пелин, Мърквичка. (Това за знаещите). И нашата тайфа имаше общ живот в нашата махала Коньовица.

А лидера си ни беше Любо.