Конференция брюксел, 21 ноември 2000 за присъединяването conf-bg 54/00 към европейския съюз



страница1/5
Дата13.09.2016
Размер0.66 Mb.
#9676
  1   2   3   4   5
КОНФЕРЕНЦИЯ Брюксел , 21 ноември 2000

ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО CONF-BG 54/00

КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Позиция за преговори

Глава 8
Рибарство




Обща позиция


Република България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на ЕС в областта на Глава 8 “Рибарство”.

Работната хипотеза на българското правителство е, че България ще стане пълноправен член на ЕС към 01.01.2007 г.

В областта на Глава 8 “Рибарство” Република България не предвижда необходимост от изключения и преходни периоди.

Приемане и прилагане на законодателство на ЕС


Основният действащ нормативен акт в областта на рибарството е Закона за рибното стопанство от 1982 г., включително подзаконовите нормативни актове към него. Законодателството на Р. България по рибарството съдържа редица разпоредби, аналогични на прилаганите по линия на Общата политика в областта на рибарството (ОПР) на ЕС.

За постигане на пълна хармонизация с acquis Р. България ще въведе и приведе в действие следните нормативни актове и мерки:



  1. Нов Закон за рибарството и аквакултурите, който е внесен от Министерски съвет в Народното събрание на 3.07.2000 г. и ще влезе в сила в началото на 2001 г. Законът очертава правната рамка за въвеждане на най-важните области на Общата политика в областта на рибарството на ЕС – опазване на рибните ресурси (квоти за улов, риболовни дневници, технически мерки); контрол и управление на риболовните дейности (регистър на риболовните кораби, лицензиране на риболовните дейности, сателитна система за контрол); международни споразумения; структурни мерки; събиране и обработване на статистическа информация; организация на пазара и търговски въпроси; организации на производители (проектозаконът е в съответствие с Решение 619/93, Регламенти 3760/92, 2847/93, 894/97, 686/97, 1382/87, 2930/86, 2090/98, 1382/91, 3759/92, 104/2000, 2636/95, 3690/93, Решение 619/93 и други);

  2. Подзаконови нормативни актове към ЗРА, които напълно ще хармонизират българското законодателството с европейското до края на 2005 г.;

  3. В срок от една година от влизане в сила на ЗРА Министерския съвет ще утвърди първата тригодишна Национална програма за рибарството и аквакултурите, чиято цел е да идентифицира националните приоритети в сектора, и да допринесе за намирането на баланс между биологичните, социалните и икономически аспекти в областта на рибарството.

Република България е в процес на изграждане на всички необходими административни структури за ефективно прилагане на европейското законодателство по Глава 8 "Рибарство". В съответствие с acquis и на основание на новия Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и гореупоменатата Национална програма ще се определи поетапното административно преструктуриране и повишаване на капацитета на държавните органи за пълно прилагане на acquis до присъединяване.

Основната административна структура в Р. България, отговаряща за прилагане на законодателството в областта на рибарството е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министъра на земеделието и горите. Агенцията има 6 регионални инспекции по рибарство към нея. ИАРА осъществява дейности по опазването, охраната и възпроизводството на рибните ресурси и контрола по спазването на утвърдените режими за риболова и рибностопанските дейности във вътрешните водоеми на страната и българската териториална зона на Черно море и река Дунав (контрол върху риболовните дейности, издаване на разрешителни за стопански риболов, участие в поддържането на регистъра на риболовните кораби, събиране и обработка на риболовни статистически данни).

ИАРА ще прилага самостоятелно някои от елементите на Общата политика в областта на рибарството на ЕС, а останалите във взаимодействие с други държавни органи, както е пояснено по-долу в позицията. В резултат от действащи и предстоящи за сключване споразумения с тези органи ИАРА ще предприеме допълнителни мерки за подобряване системата за контрол и координацията между отделните административни структури, с оглед ефективното прилагане на изискванията на ОПР.

Р. България отделя средства от Държавния бюджет за финансиране на мерките, свързани с хармонизацията на законодателството и подобряване на административните структури в областта на рибарството. Щатният състав на ИАРА ще бъде значително увеличен (поне двойно) от 01.01.2001 г., а материалната база на агенцията усъвършенствана с оглед на ефективното прилагане на acquis.

Р. България кандидатства за двугодишен проект по Програма ФАР (по финансовия меморандум за 2001г.), който включва техническо подпомагане (инвестиционна част) и институционално изграждане (в рамките на проект за побратимяване). Проектът ще допринесе за по-бързо усъвършенстване на капацитета на ИАРА за изграждане на контролна и информационна системи в рибарството в съответствие с изискванията заложени в acquis, осигуряване на необходимата техника, хармонизиране на законодателството и обучение на експертния състав да работи с acquis.

1) Опазване на рибните ресурси


В областта на опазването на рибните ресурси, включително техническите мерки и ограничения, регламентиращи улова; лицензиране на риболовните дейности; определяне и контрол върху квотите за улов на някои видове риба и поддържане на дневник за риболовните дейности, българското законодателство се характеризира с висока степен на съответствие с acquis.

Лицензиране на риболовните дейности


Всички риболовни дейности в Черно море, река Дунав и вътрешните води, с изключение на рибовъдството, подлежат на лицензиране. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури чрез своите регионални служби – регионалните инспекции по рибарство (РИР), издава поименни лицензи на всички лица, извършващи риболовна дейност. Към документите за издаване на лиценз се прилага копие от документите свързани с регистрирането на плавателния съд, издадени от Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИАМА) към Министъра на транспорта и съобщенията, където са описани всички технически данни на плавателния съд.

Лицензът съдържа данни на собственика, данни за мястото, зоната, обекта на извършване на дейността, всички риболовни съоръжения и оборудване, вида, регистрационния номер и името на използваните плавателни средства.

Контролните функции по отношение на прилагането на лицензионната система са на ИАРА чрез проверки по вода, на пристанищата и на търговските места. Агенцията по рибарство е в процес на изграждане на система за координация по отношение на риболовните лицензи с Министерство на транспорта и съобщенията, където се изгражда Регистъра на риболовните кораби. В случаите на нарушения, водещи до отнемане на лиценза за извършване на стопански риболов, ИАРА в срок от 48 часа уведомява ИАМА, която от своя страна отразява ограничението в Регистъра на риболовните кораби.

Пълно съответствие с acquis по отношение на лицензирането на риболовните дейности ще бъде постигнато чрез подзаконови нормативни актове към ЗРА, които ще бъдат изготвени до края на 2002г.


Сателитна система за мониторинг и контрол на риболовните плавателни съдове с дължина 24 м и по-голяма


Република България е предприела необходимите стъпки за изграждане на система за сателитно наблюдение на риболовните кораби.

ИАРА кандидатства за техническа помощ от ЕС по проекта по програма ФАР (посочен на стр. 3), във връзка с изграждането на системата за сателитно наблюдение на риболовните кораби. Изграждането на центъра за наблюдение ще започне през 2002 г. и ще завърши през 2003 г., когато се очаква да бъдат получени средствата по програма ФАР. Пилотен проект за прилагане на системата за наблюдение ще започне през 2004 г. и ще включи няколко риболовни кораба. Системата за сателитно наблюдение ще обхване всички риболовни кораби с дължина 24м и по-голяма, които ще имат съответното бордно оборудване през 2005г.

Подписаното на 28.09.2000 г. Споразумение за взаимодействие между Изпълнителна агенция "Морска администрация" и ИАРА, съдържа пояснителни клаузи свързани с изграждането и поддържането на система за сателитно наблюдение на риболовните кораби с дължина 24м и по-голяма.

Според това споразумение Изпълнителна агенция "Морска администрация" е отговорна за осъществяването на наблюдение на риболовните кораби с дължина 24м и по-голяма чрез система за сателитно наблюдение и контрол в съответствие с изискванията на Общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз. ИАМА ще изпраща необходимата информация относно сателитната система на компетентните органи в ЕС.

Между ИАРА и ИАМА съществува висока степен на координация по отношение на дейностите свързани с бъдещото изграждане и прилагане на системата за сателитно наблюдение на риболовните кораби.

Прилагане на квоти за улов


Черно море не е предмет на регулиране в рамките на ОПР и в него няма улов на видове, за които се прилага Общ допустим улов (ОДУ) в ЕС. България има практика и готовност за прилагане на подобен режим с оглед опазване на рибните ресурси и тяхното нормално възпроизводство.

Годишни квоти за улов се прилагат по отношение на някои по-важни стопански видове риба (калкан и есетрови). Тези квоти се определят на базата на препоръки получени в следствие на научни изследвания за състоянието на ресурсите от посочените видове риба.


Калкан

Общият допустим улов се определя ежегодно от Министъра на земеделието и горите на база на изследванията на Института по рибните ресурси (ИРР) в гр. Варна за проучване на състоянието на запаса от калкан, по отношение на възпроизводствените възможности на популацията. За 2000 год. е въведена квота от 40 тона за улов на калкан.
Есетрови риби

На базата на статистическите данни на ИАРА за уловите на есетрови риби през последните години се правят отчети пред органите на Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна /CITES/, които се изготвят от органите на Министерство на околната среда и водите (МОСВ). На базата на средногодишните улови на есетрови риби за последните години, които са в порядъка между 35 и 50 тона от всички видове (моруна, есетра, пъструга и чига), органите на Конвенцията CITES са определили за страната квота за износ на черен хайвер в размер на 2 500 кг., което съответства на улов от порядъка на 30 тона продуктивни есетрови риби.

Контролът по спазването на квотния режим за калкан и есетрови риби се извършва предимно от ИАРА чрез физическа проверка (на място) на риболовните дневници и основните търговски пунктове. По отношение на контролните дейности “по вода”, ИАРА ползва за съдействие контролните кораби на МОСВ и Национална служба “Гранична полиция” към Министерство на вътрешните работи (МВР). Допълнителен контрол се извършва чрез ветеринарните сертификати, които се издават за уловените количества риба от Националната ветеринарно-медицинска служба. Износът на калкан и черен хайвер подлежи на контрол и от Агенция “Митници” чрез данните на митническите декларации.

Република България очаква, че след присъединяването си към ЕС прилаганите мерки, свързани с определянето на квоти за улов за видовете риба посочени по-горе, ще бъдат възприети от acquis, с оглед опазване на рибните ресурси в Черно море.

Контрол върху дейността на риболовните съдове


ИАРА, съвместно с контролните кораби на МОСВ, ИРР и Национална служба “Гранична полиция” извършват контрол “по вода” на риболовните съдове за спазване на режима на улова. Предстои закупуване на нови контролни плавателни съдове за ИАРА с оглед подобряване ефективността на прилаганите мерки за контрол. За закупуване на част от новите контролни съдове се очаква да бъде получена техническа помощ по предстоящия проект по програма ФАР (посочен на стр.3).

Риболовни дневници


В действащото законодателство е въведено изискването за риболовните съдове да водят дневник на уловите, в който ежедневно да се отбелязва следната информация: количество на улова, видове уловена риба, район където е извършен улова, вид на използваната риболовна техника.

Изискванията свързани с воденето на риболовни дневници са в съответствие с Регламент 2847/93. Пълно съответствие с acquis ще бъде постигнато до края на 2001 г.


Прилагане на технически мерки по отношение на улова


Съгласно действащия Закон за рибното стопанство и подзаконовите нормативни актове към него са въведени следните технически мерки, свързани с режима на улова (тези мерки са включени и в новия Закон за рибарството и аквакултурите):

  1. Регулира се минимално допустимия размер на окото на риболовните мрежи, като през 1997 г. той е увеличен с цел запазване на подрастващите риби;

  2. Налагат се забрани или ограничения при ползването на определени видове риболовни уреди, които допринасят за свръхулов или увреждат средата за обитаване и възпроизводство на ресурса;

  3. Определят се минимално допустими размери на рибите и другите водни животни, които могат да бъдат предмет на улов;

  4. Определят се срокове и периоди през годината, когато риболова на отделни видове риба е забранен;

  5. Определят се специфични мерки по отношение на отделни видове риба и отделни риболовни зони;

Контролните функции по отношение на спазването на задълженията свързани с техническите мерки по отношение на уловите са на ИАРА. МОСВ и НС “Гранична полиция” оказват съдействие при провеждане на контролни мероприятия.

На основание на чл. 6 от Регламент 3760/92, Р. България желае да запази правото си в 12-милната териториална зона на Черно море да прилага по-строги технически правила за риболов (предимно свързани с дънното тралиране и драгиране).

Прилаганите технически мерки са насочени към опазване на рибните ресурси и са съобразени със спецификата на биологичното равновесие в Черно море. Всички рискове и последствия от комерсиалната експлоатация на 12-милната зона на Черно море следва да бъдат научно преценявани, тъй като поради своята пространствена ограниченост и естествена екологична обремененост тя е лесно уязвима, а антропогенното влияние (вкл. дънното тралиране) може да доведе до необратими последици.

По-рестриктивните технически мерки по отношение на улова са :



  • Основани на същите принципи като тези от acquis (по отношение на техническите мерки);

  • Определени в съответствие с препоръките получени след научни изследвани;

  • Определени въз основа на препоръките получени от научни проучвания;

  • Насочени към съхранение на ресурса на основните видове риба;

  • Не-дискриминативни – на практика те касаят само българските рибари. Няма исторически риболовни права или права даващи достъп в българската 12 –милна зона за риболовни кораби на някоя от съседните страни (Румъния или Турция).

Прилаганите от България технически мерки биха могли успешно да допълнят съществуващото законодателство на ЕС в тази област по отношение на Черно море.

Статистика на уловите


Статистика за уловите се събира и обобщава от ИАРА, в съответствие със съществуващите национални методики. Предстои въвеждане на методиките на Евростат (виж т. 4 - Структурни мерки)

2) Международни споразумения и конвенции


Република България е подписала редица конвенции и международни споразумения в областта на рибарството. Пълен списък на международните споразумения и конвенции е представен в Приложение1.

Въпреки липсата в настоящия момент на действащ риболовен флот за далечно плаване, Р. България очаква да има такъв към момента на присъединяване, който да ползва риболовните права, произтичащи от действащите международните споразумения и конвенции, по които тя е страна.

Република България декларира, че в съответствие с принципа за изключителна компетентност на Общността, към момента на присъединяване ще предостави право на ЕС да представлява интересите й във всички международни споразумения и конвенции.

Р. България декларира, че желанието й за запазване на някои риболовни права ще се основава на нейния принос в увеличаването на общата квота на ЕС и че подобно искане няма да е за сметка на съществуващите риболовни права на останалите страни-членки на Съюза.



  • По отношение на Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в Северозападния Атлантик (NAFO), Република България предявява искане за запазване на произтичащите й права за извършване риболов в зоната на конвенцията. Република България изразява желание относителния дял (квоти) за риболов, като страна-членка на ЕС, да бъде определен на базата на принципа за относителна стабилност.

(предмет на декларацията от параграф 4 на т.2)

  • По отношение на Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в Североизточния Атлантик (NEAFC), Република България ще предприеме необходимите стъпки за възобновяване на правата (квотите) за риболов в зоната на Конвенцията, в случай че те са временно загубени. Република България предявява искане за запазване на бъдещите си права за извършване риболов в зоната на конвенцията. Република България изразява желание относителния дял (квоти) за риболов, като страна-членка на ЕС, да бъде определен на базата на принципа за относителна стабилност.

(предмет на декларацията от параграф 4 на т.2)

  • По отношение на Спогодбата между правителствата на Народна Република България и Канада в областта на риболова, Република България предявява искане за запазване на произтичащите права за извършване риболов в зоната на спогодбата. Република България изразява желание относителния дял (квоти) за риболов, като страна-членка на ЕС, да бъде определен на базата на общите принципи на ОПР и в съответствие с Меморандума за разбирателство между Общността и Канада.

  • По отношение на Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (CCAMRL), Република България има интерес от запазване на потенциалните си бъдещи права за извършване риболов в зоната на конвенцията.

  • По отношение на проекта на Конвенция за риболова и опазването на живите ресурси на Черно море, Република България има интерес от запазване на потенциалните й бъдещи права за извършване риболов в зоната на конвенцията.

3) Организация на пазара


Република България не предвижда отпускане на финансови средства за въвеждане на интервенционни механизми на пазара за риба и рибни продукти преди пълноправното й членство в ЕС.

Новият закон за рибарството и аквакултурите дава възможност за създаване на организации на производители, отговарящи на европейските критерии, които след присъединяването на Р. България към ЕС ще могат да бъдат инициатори при въвеждане на определени механизми на Общата организация на пазара.

С оглед събиране и обработване на достоверна пазарна информация и създаване на адекватна пазарна структура в отрасъла ще бъдат изградени представителни пазари за риба и рибни продукти в някои пристанища по Черно море и река Дунав, а също така и в градове във вътрешността на страната.

4) Структурни мерки

Предприсъединителни фондове


За започване прилагането на структурни мерки в областта на земеделието и рибарството на 6 юли 2000 г. с Постановление на Министерския съвет беше създадена Агенция по САПАРД (към Държавен фонд "Земеделие"). Агенцията ще съфинансира целеви проекти, които са от приоритетните области, включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони (2000-2006), и обхващат подобряване на производството, преработката и маркетинга на риба и рибни продукти (включително аквакултури), за да се осигури съответствие със стандартите на ЕС. Планът включва следните мерки, свързани с рибарството:

  1. Мярка 1.2 - Подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти. По нея ще бъдат финансирани преработвателни предприятия, с цел подобряване на хигиената и повишаване качеството на рибните продукти в съответствие с изискванията на ЕС;

  2. Мярка 2.1 - Развитие и диверсификация на икономическите дейности. По нея ще бъдат създадени възможности за развитие на многостранни дейности и получаване на алтернативни доходи (от селски туризъм, спортен риболов и др.).

На базата на опита от използването на предприсъединителните фондове по програма САПАРД, Р. България ще придобие практическа готовност за бъдещо прилагане на Финансовия инструмент за насоки в рибарството (ФИНР) на ЕС за осигуряване на структурни помощи, свързани с преструктурирането и модернизирането на риболовния флот (без увеличаване на риболовния капацитет след присъединяване на страната към Съюза), модернизация на пристанищните съоръжения, развитие на аквакултурите, преработка и маркетинг на риба и рибни продукти и прилагане на социално-икономически мерки.

Регистър на риболовните кораби


Към настоящия момент Изпълнителна агенция “Морска администрация”води регистри на малките кораби до 40 бруто тона и на големите над 40 бруто тона съгласно Кодекса за търговското мореплаване и нормативни актове към него. На вписване в тези регистри подлежат всички кораби, които имат право да плават под българско знаме. България е страна по Конвенцията за измерване вместимостта на корабите (Лондонската конвенция) от 1969 г. и изцяло е въвела изискванията на съответните европейски разпоредби в тази област.

Въз основа на съществуващите регистри за малки и големи кораби, ИАМА е създала и поддържа база данни (като се използва стандартен MS Excel software) за риболовните кораби. Събраните данни са в съответствие с изискванията на acquis. Действащото законодателство, свързано с регистъра на риболовните кораби, е в съответствие с Регламенти 2930/86, 2090/98, 3259/94 и Решение 84/95.

На 28.09.2000 г. е подписано Споразумение за взаимодействие между Изпълнителна агенция "Морска администрация" и ИАРА, което съдържа пояснителни клаузи свързани с изграждането на Регистър на риболовните кораби и разделянето на компетенциите по неговото поддържане между двете агенции.

Регистърът на риболовните кораби се изгражда в МТС в съответствие с изискванията на европейското законодателство и на базата на предстоящото изменение на Кодекса за търговското мореплаване, проектозакона за рибарството и аквакултурите и прилежащите към тях подзаконови нормативни актове.

ИАМА ще е отговорна за изпращане на актуализирана информация на компетентните власти на ЕС относно Регистъра на риболовните кораби, в съответствие с изискванията на acquis.

ИАРА ще предоставя на Изпълнителна агенция "Морска администрация" данни за риболовните уреди, зоните за риболов и лицензирането на риболовните дейности. В случаите на нарушения, водещи до отнемане на лиценза за извършване на стопански риболов ИАРА в срок от 48 часа уведомява ИАМА, която от своя страна отразява ограничението в Регистъра на риболовните кораби.

Между ИАРА и ИАМА съществува висока степен на координация по отношение на дейностите свързани с изграждането и поддържането на Регистъра на риболовните кораби.

На базата на съществуващите данни за риболовните кораби и на извършената до момента подготвителна дейност от страна на МТС няма да се налага преизмерване на риболовните кораби над 24 метра ИАМА разполага с характеристиките на риболовните корабите (стари и нови кораби) в съответствие с изискванията на acquis.

По отношение на необходимото изчисляване на тонажа на риболовните съдове с дължина 8-15 метра и 15-24 метра Р. България очаква потвърждение за това дали може да използва коефициента на Гърция, поради сходството на плавателните съдове (или ще е необходимо да се посочи друг коефициент, който да се използва). ИАМА планира да стартира преизмерването на гореупоменатата група съдове да края на 2000г. като се цели до края на 2001г. да се приключи с процедурата.

Необходимият хардуер е налице и България в момента разучава възможностите да получи през 2001г. необходимия софтуер. В момента се провеждат консултации с гръцки експерти във връзка с изграждането на Регистъра на риболовните кораби за предоставяне на необходимия софтуер. До края на 2000г. престоят две мисии на експерти от ЕС: от Гърция в рамките на проект по ФАР № BG98/IB-AG-03 и от Швеция, финансирана от ТАЙЕКС. Р. България ще има готовност за извършване на пробна трансмисия на данни от Регистъра на риболовните кораби до компетентните власти в ЕС до средата на 2001 г.

Р. България не очаква да има трудности при обновяване на базата данни за Регистъра на риболовните кораби и за своевременното предоставяне на тази информация на компетентните органи в ЕС.

Регистърът на риболовните кораби ще бъде напълно завършен до края на 2001 г.

Статистическа информация


Според сключения на 26.04.1999 г. Меморандум за разбирателство между Министерство на земеделието и горите и Националния статистически институт функциите по събиране и обработване на статистически данни по Раздел 8 "Рибарство" са отредени на МЗГ.

На базата на този меморандум и на подписан на 04.10.2000г. протокол за взаимодействие между ИАРА и Отдел “Агростатистика” в МЗГ, агенцията ще организира и провежда статистически наблюдения съгласно следните модули от Statistical Requirements Compendium на Евростат - 691 (статистика на риболовния флот), 692 (статистика на уловите), 693 (статистика за разтоварената на брега риба и балансови отчети на доставките) и 694 (статистика на аквакултурите). Отдел “Агростатистика” ще оказва методическа помощ на ИАРА при обработването на събраната статистическа информация.

ИАРА ще изпраща обработената статистическа информация до компетентните органи в ЕС според изискванията на Statistical Requirements Compendium на Евростат. Събраните от МЗГ/ИАРА статистически данни ще се предават и на НСИ.

През 2001 г. ще бъде извършен анализ за начина, по който в Р. България ще бъде изградена системата за събиране и обработване на статистическа информация в областта на рибарството. През 2002 г. предстои въвеждане на подзаконови нормативни актове към ЗРА относно статистиката, а тяхното практическо прилагане ще започне през 2003 г. Пълна хармонизация на законодателството по отношение на статистиката в областта на рибарството ще бъде постигната през 2003 г.


5) Държавни помощи


Р. България декларира, че към момента на присъединяване ще преустанови прилагането на всички мерки за подпомагане, противоречащи на принципите на acquis.

Към момента в сектора рибарство се отпускат следните държавни помощи:

Съгласно Закона за облагане доходите на физическите лица – в сила от 1 януари 1998 г., не се облагат с данък доходите на земеделските производители - физически лица, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за непреработената животинска продукция от сладководно рибовъдство в изкуствени водоеми. За лицата, занимаващи се с рибовъдство, данъчната основа се определя, като облагаемият доход за дейността се намалява със 60 на сто.

Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 1 януари 1998 г., преотстъпва се данък върху печалбата на земеделските производители - юридически лица, за непреработената животинска продукция от сладководно рибовъдство в изкуствени водоеми. Преотстъпеният данък е необходимо да се инвестира в посочената по-горе дейност.

Съгласно Наредба №14 от 1998 г. за условията и реда за предоставяне на средства от държавния бюджет и от други целеви източници за издръжка на дейностите по създаване, съхраняване, опазване, отглеждане, обновяване и възпроизводство на генофонд от риби и други водни животни се определят условията и реда за предоставяне на средства за издръжка на генофонд от риби и други водни животни в специализирани племенно-развъдни обекти (ферми).

Средствата се предоставят за преки доставки на генофондов материал (от внос или от вътрешни източници) за отглеждане, опазване, съхраняване и възпроизводство; за осигуряване на необходимите фуражи за изхранване, на лекарствени средства за профилактика и лечение на болести и за други преки и непреки материални разходи за издръжка на производството, когато това е свързано с оцеляването, запазването и възпроизводството на генофонда.

Средствата се предоставят, както следва: средствата от държавния бюджет се предоставят безвъзмездно под формата на субсидия или възмездно.

Разпределението на средствата от държавния бюджет става от МЗГ чрез Централна комисия, която избира начина и формата за предоставяне на средствата и отчетността по тях. Ако последните не са изразходвани по предназначение, те подлежат на възстановяване в пълен размер с лихва.

Към момента предоставянето на държавни помощи подлежи на контрол от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Министерството на финансите е другата институция, която следи развитието в сектора. През 1996 г. бе създаден инвентарен списък (регистър) на предоставените държавни помощи, който бе актуализиран през 1998 г. Съгласно методиката на ЕК от началото на 1999 г. в регистъра се събират данни и за всички видове индиректни помощи.



Каталог: bulgarian -> eurozone -> negotiations
negotiations -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС
negotiations -> Приложение №2a Автомобилни бензини оловосъдържащи – в сила до 31 декември 2003г
negotiations -> Приложение №3a Автомобилни бензини не съдържащи олово – в сила от 1 януари 2004г
negotiations -> Допълнителната информация, предоставена по-долу, отразява настоящото наличие на данни
negotiations -> Позиция за преговори глава 22
negotiations -> Проект/27. 02. 2002 междуправителствена конференция за присъединяване на република българия към европейския съюз
negotiations -> Към европейски съюз
negotiations -> Външни отношения
negotiations -> Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница