Конференция “Партньорство между институциите и неправителствените организации за защита на гражданите при кризи- европейски практики и перспективи за България”

На 21-22 май в хотел Риу Правец Голф и Спа, гр. Правец Софийски форум за сигурност и Областна администрация на Софийска област организираха международна конференция на тема “Партньорство между институциите и неправителствените организации за защита на гражданите при кризи- Европейски практики и перспективи за България”. В конференцията взеха участие представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, различни ведомства, областни управители, кметове на населени места, представители на неправителствения сектор и на академичната общност.

Целта на конференцията беше обмен на експертни мнения и практически опит за изработване на препоръки относно подобряване националната система за справяне с кризи.

Конференцията бе открита от специалните гости г-н Красимир Живков- областен управител на Софийска област, Старши комисар Васил Христов Василев от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и г-н Енчо Господинов- специален съветник на г-жа Кристалина Георгиева- Комисар по Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Първият модул беше на тема “Информационни кампании и роля на медиите при бедствия и аварии”. В неговите рамки основен акцент беше поставен върху ролята на информацията при кризи и сътрудничеството между медиите и държавните институции като необходимост за навременна, бърза и адекватна реакция при възникване на бедствие или авария. Заключението, до което се достигна беше свързано с партньорството което трябва да си оказват медии и държавни институции, за да се постигнат желаните ефекти на своевременно осигуряване на информация, недопускане на паника, създаване на обществена нагласа за подкрепа решенията на държавните органи. Информационните кампании като инструмент на държавни институции и медии се представиха като ефективен механизъм за повишаване степента на подготовка на гражданите за действия и взаимопомощ, както и като възможност за финансиране на дарителски кампании за справяне с последиците от възникнали бедствия и аварии.

Акцент беше поставен и върху бързо развиващите се технологии и социални мрежи като средство за получаване на навременна информация при възникване на криза. Кризисната ситуация предполага масово да се прилагат онези средства, които осигуряват информация в реално време. Като добра практика се представи опитът на Google, който стартира специално приложение за бързо откриване на пропаднали и изчезнали хора: Person Finder 2011 Japan Earthquake App. Също така през януари 2013 г. е обявена платформата HelpBridge- приложение за мобилни телефони, което помага на хората да получат помощ по време на бедствие или криза.

В рамките на този модул беше представен и изградения на територията на България Център за изследване, изграждане и развитие на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия в съответствие с поставена основна задача в Стратегическата концепция на НАТО, свързана именно с процеса на управление на кризи. Центърът предстои да бъде акредитиран есента на 2013 г.

В този модул се представиха и резултатите от проект “Намаляване на риска от природни и технологични бедствия- добри практики на участниците в проекта Misrar”, финансиран по програмата на ЕС Интеррег IVC. Цел на това партньорство е да се проучи чуждия опит относно идентифицирането на рисковете и анализиране на процесите, водещи до мерки за превенция на бедствията, намаляване ефекта на въздействие върху хората и околната среда. Процесът на ограничаване на риска се състои от оценка на риска, оценка на възможностите, разписване на план, финансиране, лобиране и застъпничество, мониторинг и изпълнение, оценка и обратна връзка.
Третият модул “Опитът на държавната и местна власт за действия при кризи- 1 година след бедствието. Възможности за финансиране” целеше обмен на практически опит във връзка със случилите се наводнения в рамките на 2012г, пожари и земетресението в Перник. Добри практики бяха представени от представители на област Хасково и Перник и на община Русе.

Общо становище на участниците в конференцията беше недостатъчната подготовка на граждани за реакция при криза, като с това се постави акцент върху въпроса за обучението за действие при кризи. В тази връзка беше представен и Център за обучение “Управление при извънредни ситуации” към Военна академия, открит на 15.10.2011 г. от еврокомисар Кристалина Георгиева. Цел на този център е подготовка на експерти от въоръжените сили на България, държавната и местна администрация, както и на специалисти от различни области, изпълняващи задачи по управление при извънредни ситуации. Акцент тук се постави и върху ролята на Министерство на отбраната и българските въоръжени сили в процеса на защита на населението и критичната инфраструктура при възникване и справяне с последствия от кризи и аварии.

1. 
   Разработване на методика за оценка на рискове от кризи, породени от природни фактори. В основата на системата на управление на кризи трябва да се постави превенцията. Необходимо е всеки компетентен орган на извършва периодично анализ на потенциално опасните обекти и дейности.
   
2. 
   Постоянно взаимодействие, взаимопомощ, обмен на информация на оперативно и управленско ниво между всички структури, имащи отговорности в областта на превенция и управление на кризи;
   
3. 
   Добро взаимодействие и непрекъснати контакти между институции и НПО;
   
4. 
   Осигуряване на достатъчно бърз комуникационен канал за връзка между медии и институции с цел навременно получаване на достоверна информация при кризи;
   
5. 
   Създаване на информационен портал за споделяне на добри практики. Специална роля следва да играе Националното сдружение на общините за споделяне на добрите практики на местно ниво;
   
6. 
   Намиране добра форма на публично-частно партньорство като възможност за финансиране на възстановителни действия по преодоляване на последиците от кризи;
   
7. 
   Активно използване на всички възможности за финансиране на превантивни и възстановителни действия по всички възможни начини (МКВПМС, Европейски фондове, ПЧП и др.). Специално внимание трябва да се обърне на Европейските фондове, бенефициенти по които могат да бъдат Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
   
8. 
   Налагане на по-опростени международни процедури за взаимопомощ;
   
9. 
   Приоритетно заделяне на ресурси за превантивни дейности чрез създаване на Национален фонд.
   
10. 
    Слабост на досегашната работа е, че повече от усилията са в посока единствено на теоретическата подготовка на кадрите. Необходими са повече практика, учения, тренировки, симулации и т.н., в това число и с медиите. Образователният процес все още е в ембрионално състояние. Обучението трябва да обхване детски градини, училища и университети, както и големи индустриални и търговски обекти. Следва да се разработи единна национална стратегия и процес на обучение и подготовка с еднакви критерии и стандарти за работа.
    
11. 
    Необходимо е драстично подобряване на доброволческа база. Трябва да се преодолее разбирането, че доброволецът е предимно помощник-пожарникар. Време е да се разбере, че доброволчеството е гражданска култура и поведение, национален манталитет, масова проява на съпричастност, а не кампанийна масовка за гасене на горски пожари.
    
12. 
    Работата с медиите едва е на съвсем начален етап. Необходими са практически учения и с медиите, както на национално, така и на областно равнище.
    
13. 
    В комуникации между институциите и гражданите, както и между самите институции все още няма ОБЩ ЕЗИК, както в терминологичен и технически смисъл, така и в концептуален.
    
14. 
    Слабо е присъствието на НПО в процеса на изграждане на националната система за действие при кризи. Освен БЧК, другите неправителствени организации почти не присъстват в този процес. За сметка на това се залага предимно на военизирани структури: MBP, MO, Военна академия, Противопожарна защита и пр. Ефект ще има само когато всички действат заедно, особено и професионалните асоциации на лекари, инженери, компютърни специалисти, метеоролози и т.н.
    
15. 
    Необходима е по-силна мотивация за работа на всички нива, както от държавните институции, така и от страна на НПО и гражданите.