Конференция по присъединяване към европейския съюз българия



страница1/6
Дата29.11.2017
Размер0.83 Mb.
#35638
  1   2   3   4   5   6

КОНФЕРЕНЦИЯ ПО

ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

- БЪЛГАРИЯ -




Брюксел, 31 март 2004











CONF-BG 6/04
















Документ, предоставен от България

Относно:

Допълнителна информация: Първи мониторингов доклад

Глава 24 – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи





ПЪРВИ ДОКЛАД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА НАПРЕДЪКА ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АНГАЖИМЕНТИТЕ ПО ГЛАВА 24 “СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ” ЗА ПЕРИОДА

ОТ М. ОКТОМВРИ 2003 Г. - МАРТ 2004 Г.

(МОНИТОРИНГ ДОКЛАД)

СЪДЪРЖАНИЕ


  1. Увод

  2. Шенгенски план з а действие

  3. Реформа на съдебната система

  4. Реформа на досъдебната фаза

  5. Защита на данните

  6. Визова политика

  7. Външни граници

  8. Миграция

  9. Убежище

  10. Полицейско сътрудничество

  11. Борба срещу тероризма

  12. Борба срещу измамите и корупцията

  13. Наркотици

  14. Митническо сътрудничество

  15. Съдебно сътрудничество по наказателни и граждански дела

  16. Приложения

Преговорите по глава 24 “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи” бяха официално открити на 27 юни 2001 г., по време на Седмата среща на Конференцията за преговорите за присъединяване България - Европейски съюз. След интензивни преговори и активна работа от страна на Република България за навременно и ефективно изпълнение на нейните ангажименти, на 15 октомври 2003 г. Европейският съюз предостави своята Обща позиция, в която беше подчертано, че на този етап не са необходими повече преговори по тази Глава.
В съответствие с препоръките, съдържащи се в Общата позиция от 15 октомври 2003 г., България потвърждава своите ангажименти да приеме в съответните срокове и да прилага ефективно мерките, посочени в този документ за всички области, включени в глава 24, да развива институционалния и административен капацитет на всички български правоохранителни органи и органите на съдебната система, както и да повишава капацитета си за ефективно сътрудничество с други страни за изпълнението и прилагането на acquis.
Република България следи развитието и приемането на нови актове на acquis communautaire в областта на правосъдието и вътрешните работи, като предприема всички необходими действия по въвеждането и подготовката за тяхното прилагане. Приетите в тази насока законодателни изменения редовно се отчитат в националната хармонограма за съответствие на българското законодателство с актовете на европейското право.
Настоящият доклад е първият относно изпълнението на ангажиментите на България след затварянето на глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”. В него са отбелязани основните моменти от напредъка на страната за периода октомври 2003 - март 2004 г.


Шенгенски план з а действие
На 18 март 2004 г. Министерски съвет на Република България прие Отчет за изпълнението на Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство към 01.03.2004 г. и одобри Актуализиран Национален план за действие за приемане на Шенгенското законодателство за 2004 г. (приложени).
Отчетът за изпълнението на Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство обхваща периода от м. март 2003 г. до м. март 2004 г.
За отчетния период на мониторинг доклада са изпълнени следните мерки от Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство:



  • На 11 ноември 2003 г. беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 103/25.11.2003 г.), с който се създава дирекция “Миграция” като специализиран държавен орган с национална компетентност за осъществяване на административен контрол на чужденците. Доразвити са функциите и задачите на Национална служба “Гранична полиция” в съответствие с изискванията на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и практиката в страните от Шенгенското пространство, като са предвидени правомощия на органите на НСГП извън граничната зона, когато това е необходимо за разследване на престъпления, свързани с нелегална миграция или с трафик на хора, както и за извършване на гранично наблюдение и заснемане.




  • Бяха приети и изменения и допълнение в Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, с които се въвежда детайлна уредба на правомощията на органите за граничен контрол, регламентира се съдържанието на този контрол, в съответствие с Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и Общия наръчник, регламентира се възможността за разделяне пътникопотока на международните летища и пристанища, както и правомощията на органите на гранична полиция във връзка с отговорността на превозвачите, съгласно чл. 26 от Шенгенската конвенция.




  • На 17 февруари 2004 г. беше прието Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (Обн., ДВ, бр. 15/24.02.2004 г.), с което подзаконовата уредба се привежда в съответствие с измененията в ЗЧРБ и ЗМВР, с който се създава дирекция “Миграция” и се обезпечава функционирането на дирекцията.


  • Приета е Наредба за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти от Министерството на външните работи на основание чл. 47а от Закона за българските документи за самоличност (Обн., ДВ, бр. 11/10.02.2004 г.).



  • На 3 септември 2003 г. беше подписана съвместна Инструкция за условията и реда за взаимодействие, организацията на работа и дейността на Националното информационно-аналитично звено по наркотиците в Националната служба за борба с организираната престъпност.

През отчетния период също така са предприети последователни действия за изпълнение на мерките в областта на институционалното изграждане и укрепването на административния капацитет, по-важните от които са:




  • Създаването на дирекция “Миграция” на МВР, която ще осъществява контрола по пребиването на чужденци в Република България (ЗИД на ЗМВР от м. ноември 2003 г.)

    • Създаване на Национално информационно-аналитично звено по наркотичните вещества в НСБОП (съвместна Инструкция на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите, подписана на 03.09.2003 г.) в изпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците




    • Създаване на Звено за координация и стратегически анализ в ДКИАД - МВР, което координира и осъществява мониторинг на изпълнението на Плана за действие към Националната стратегия за борба с наркотиците.



    • Въвеждане на тристепенна система за управление в НСГП, като общото ръководство се осъществява от Дирекция на Гранична полиция чрез 8 специализирани направления. Непосредственото ръководство се осъществява от 9-те районни гранични сектори, които пряко следят за изпълнението на задачите. Практическата реализация на поставените задачи се осъществява в 39-те гранично-полицейски управления. Тази система на организация позволява бързо поставяне на задачите и ефективен контрол на тяхното изпълнение.

В актуализирания Национален план за действие за приемане на Шенгенското законодателство са включени новите актове на acquis и съответните национални мерки за тяхното въвеждане. От актуализирания Национален Шенгенски план вече са изпълнени следните мерки:




    • Приемане на Постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за издаване на визи, с което се създава за правна основа за обмен на статистическа информация в областта на визите и се извършва по-нататъшна хармонизация с acquis на “негативния” и “позитивния” списък към Наредбата на държавите, чийто граждани се нуждаят от визи



    • Приемане на Наредба на министъра на вътрешните работи за реда и организацията на специалните домове за временно настаняване на чужденци, подлежащи на принудително извеждане от страната.

В областта на международното гранично-полицейско сътрудничество:


На 03.04.2003 г. МС одобри проекта на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Гърция за сътрудничество между органите за охрана на границата в граничните райони (съгласно критериите и изискванията на чл. 7 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение). Проектът е връчен на гръцката страна, предстои провеждане на преговори.
На 10.04.2003 г. МС одобри проекта на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния за сътрудничество между органите за охрана на границата в граничните райони (съгласно критериите и изискванията на чл. 7 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение. Проектът е парафиран и предстои подписване му.
В рамките на ФАР туининг проект BG 02/IB-JH-06 (BG 0203.11) “По-нататъшно укрепване на граничното управление и контрол на бъдещите външни граници на ЕС (синя граница)” е изработен рамков (типов) проект на двустранна спогодба за сътрудничество между органите за брегова охрана/охрана на морска граница между страни от Черноморския регион.
От м. октомври 2003 г. действа постоянен международен координационен и комуникационен център в РГС Бургас. Решението за неговото учредяване беше взето на годишната Конференция на ръководителите на граничните служби/брегова охрана от страните от Черноморския регион. Обменът на информация се извършва съгласно приетия на Конференцията Правилник за дейността на международния координационен и комуникационен център. Центърът е изграден с консултантската помощ на немски експерти в рамките на текущия ФАР Туининг проект BG 02- IB/JH/06, като е ползван опита на страните от Балтийския регион.
В периода октомври 2003 - март 2004 г. са оборудвани и пуснати в експлоатация 3 нови поста за техническо и визуално наблюдение на р. Дунав - Силистра, Свищов и Видин, и 1 пост за техническо и визуално наблюдение на Черно море - Шабла.
Предстои откриването на първия съвместен ГКПП Илинден на границата с Гърция. В процес на подготовка е междуправителствената спогодба за съвместното ползване на пункта.
Продължава изпълнението на мерките за обезпечаване на Национална служба “Гранична полиция” с модерно техническо оборудване.
През м.ноември 2003г. по ФАР проект BG 0012.02 “Засилване на контрола по българската черноморска граница” бяха доставени два 50-тонни гранично-полицейски катера, 2 лодки с твърдо дъно и 20 бр. защитни морски облекла на стойност 7 млн.евро, от които 1 млн.евро по национално съ-финансиране. В рамките на същия проект има сключени два договора за морско обучение и квалификация на служители на НСГП на обща стойност 145 000 евро.
В рамките на компонента национално съ-финансиране на посочения проект през настоящата година са реализирани два договора за доставка на геоинформационно оборудване, което включва геодезическа GPS апаратура, дигитален нивелир, ръчен навигационен GPS приемник, два персонални компютъра, графична станция, сървър и 7 бр. UPS.
За повече информация виж също и раздел “Външни граници”.
Приложения
1: Отчет за изпълнението на Националния план за действие за приемане на Шенгенското законодателство
2: Актуализиран Национален план за действие за приемане на Шенгенското законодателство за 2004 г.

Реформа на съдебната система
Министерство на правосъдието на Република България продължава да изпълнява заложените приоритети в Актуализираната Стратегия за реформа на българската съдебна система, приета с Решение № 260 от 21.04.2003 г. на Министерски съвет и Плана за нейното изпълнение в тясно сътрудничество и взаимодействие с Висшия съдебен съвет. /вж. Приложение No 3/.

В тази връзка и с оглед по-добрата координация между Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет, в изпълнение на т. 6 от Решение на МС № 925/ 29.12.2003 г., Министерство на правосъдието изготви и предложи на ВСС Програма за подобряване на сътрудничеството и координацията между двете институции.

В бюджета за съдебната власт за 2004 г. са предвидени средства, които надвишават с над 44% тези за 2003 г.

Във връзка с приетите изменения в Конституцията в глава “Съдебна власт”, Министерство на правосъдието изготви законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който доразвива конституционните разпоредби относно мандатността на ръководните длъжности в съдебната система, имунитета и несменяемостта на магистратите, който бе приет на 25.03.2004 г. от Народното събрание.


Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт доразвива новите принципни положения, заложени в Конституцията, и е насочен към продължаване на реформите в съдебната система.

Приетите промени са в следните насоки:



  • Въвеждане на специална процедура по кариерното развитие на магистратите;

  • Създаване на постоянни комисии към Висшия съдебен съвет - Комисия по предложенията и Комисия по атестирането, предназначени да подпомагат Съвета при осъществяване на правомощията му;

  • Изменения в процедурата по осъществяване на дисциплинарна отговорност на магистратите - диференцирано са предвидени процедури за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати и на административни ръководители, на съдия-изпълнители и съдии по вписванията. С цел бързина и ефективност са въведени различни процедури за налагане на по-леките и на по-тежките наказания;

  • Разграничаване на магистратските длъжности от ръководните длъжности в съдебната система;

  • Регламентиране статута на административните ръководители - посочени са ръководните длъжности, редът за назначаване и освобождаване, както и продължителността на мандата им. Извършено е ясно разграничение между магистратските длъжности - на съдия, прокурор, следовател, и на ръководните длъжности – на административен ръководител. Ръководен принцип при въвеждане на длъжност административен ръководител е той да бъде пръв между равни, като след изтичането на мандата да продължи да упражнява съответната магистратска дейност.

  • На законово ниво се регламентира функционалният имунитет на магистратите, който се проявява в две насоки - гражданска и наказателна отговорност за всички действия извън служебните действия и актове, постановени по служба.

  • Осигуряване на прозрачност и бързина в работата на Висшия съдебен съвет - предвидено е заседанията на ВСС да са публични, а за обжалване на решенията на ВСС е въведена ускорена процедура пред ВАС.

Предстои обнародването на закона в Държавен вестник. Прилагаме превод на закона (приложение 4).
Продължителността на свършените съдебни производства за периода 2000 - 2003 г.
Предоставената по-долу информация обхваща дела, представляващи първа инстанция в Районните и окръжни съдилища, както и военните съдилища, гледани в открито съдебно заседание.
В абсолютни цифри за периода от 2000 до 2003 г. са приключили общо 1 469 835 съдебни производства, разпределени по години, както следва:
2000 г. - 385 448 приключени съдебни дела

2001 г. - 365 375 приключени съдебни дела

2002 г. - 347 509 приключени съдебни дела

2003 г. - 371 503 приключени съдебни дела


Продължителността на приключилите дела се наблюдава по два показателя - дела, свършени в срок до три месеца и такива, свършени в срок над три месеца.
Почти 50% от гражданските и наказателни дела в съдебна фаза през 2000 са завършени в срок до три месеца.
Повече от 90% от делата, разглеждани от военните съдилища също за решени в срок до 3 месеца.
Кратка продължителност на приключени от военните съдилища дела се наблюдава и за 2001, 2002 и 2003 г.
Значително скъсяване продължителността на свършените съдебни производства по граждански дела се наблюдава през 2001, 2002 и 2003 г., което се обяснява с измененията и допълненията на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, направени през 2001 и 2002 г. Разшири се обема на разглежданите по бързото производство дела - чл. 126а - 126ж, а с новата разпоредба на чл. 218а се изключиха от касационно обжалване значителен брой решения на въззивните съдилища.
Тенденцията за намаляване продължителността на съдебните производства по гражданските дела е устойчива и се очаква по-нататъшно подобряване в това отношение, с оглед на предстоящи законодателни изменения в дългосрочен план в изпълнение на поетите ангажименти по актуализираната Стратегия за реформа на съдебната система.
Що се отнася до съдебните производства по наказателни дела, на този етап се наблюдават подобрения предимно относно срочността на свършването на тези, разглеждани от военните съдилища. Тази констатация може да се обясни с обстоятелството, че значителните промени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, касаещи срочността на производствата на тези дела, бяха извършени през 2003 г. със Закона за изменение и допълнение на НПК. Така, че положителен резултат за всички производства по наказателни дела се очаква през следващия наблюдаван период.
Предвижданията в дългосрочен план за нов НПК, съобразен със законодателството на страните членки на Европейския съюз в изпълнение на поетите ангажименти от Република България за реформа на съдебната система, са също основание за очаквано значително съкращаване продължителността на съдебните производства по тези дела.
Приложения:
3 Отчет за изпълнение на Стратегията за реформа на съдебната система и Плана за действие към нея за периода октомври 2003 – март 2004
№ 4 Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт
№ 5 Статистическа информация относно продължителността на свършените дела по съдилища и видове дела за периода 2000 - 2003 г.

Реформа на досъдебната фаза

Съгласно българското законодателство, досъдебното производство по наказателни дела се провежда под формата на предварително производство, осъществявано от следователи или под формата на полицейско производство, осъществявано от дознатели. Съгласно чл. 128 от Конституцията на Република България следователите са част от съдебната система. Дознателите, от друга страна, са полицейски служители в рамките на Министерството на вътрешните работи. Към настоящия момент, около 78% от престъпленията се разследват по реда на полицейското производство.

Статистиката показва, че от образуваните през 2003 година общо 116 179 полицейски производства, около 25 000 са за тежки престъпления, а останалите малко над 91 000 са с прост състав на вида престъпление и се разследват от около 10 000 полицейски служители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи в изпълнение н чл. 48 ал 2 НПК.
Съществуващият административен капацитет от около 10 000 служители е напълно достатъчен за целите на разследването на леките престъпления, (които за 2003 г. са 91 000). Анализите на МВР показват, че противодействието на леките престъпления се подобрява за трета поредна година. В настоящия момент усилията се концентрират върху създаването на по-добра организация и капацитет за разследването на тежките престъпления. В тази връзка до момента са назначени 900 специализирани разследващи полицаи. От тях 300 са с дългогодишен опит в системата на МВР по разследване на тежки престъпления, а 600 са новоназначени, като се предвижда до м. юни 2004 г. да бъдат назначени още 200. С това се гарантира качествено и ефективно разследване на тежките престъпления в страната, като се има предвид, че тяхната натовареност ще бъде под средното равнище в страните-членки на ЕС. Допълнително могат да бъдат назначени още специализирани разследващи полицаи в зависимост от нуждите и съобразно промените в НПК.
Подборът и назначаването на специализираните разследващи полицаи се извършва по методика, разработена в рамките на туининг проект по програма ФАР “Проект за реформа на подбора и обучението на кадрите в Министерството на вътрешните работи” в партньорство с френската страна.
В съответствие с утвърдената методика, за извършването на подбора при назначаването на специализираните разследващи полицаи е въведен принципа на конкурсното начало при уеднаквени критерии. Създадена е Централна комисия, която провежда с кандидатите писмен изпит под формата на тест и устен изпит- събеседване с кандидатите, които са издържали писмения изпит. Въз основа на резултатите от теста и събеседването Централната комисия извършва класиране, като назначаването на кандидатите, които отговарят и на останалите изискванията по ЗМВР, става по реда на класирането.
Назначените до момента нови 600 специализирани разследващи полицаи с юридическо образование преминават курс на обучение, включващ предварителна полицейска подготовка. Акцент е поставен върху криминалистиката и методика и техника на разследването по


  • икономически престъпления

  • транспортни престъпления

  • палежи.

До момента курс на обучение са преминали 400 души, а до месец юли ще бъдат обучени още 150. До края на 2004 година ще бъдат обучени общо 800, а 300 ще преминат специализирано обучение по разследване на специфични форми на тежки престъпления.


На 27 февруари 2004 г. главният прокурор на Република България, директорът на Националната следствена служба и министърът на вътрешните работи подписаха Инструкция за работа и взаимопомощ на органите на предварителното разследване.
Инструкцията урежда работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване по прилагането на НПК, НК, ЗСВ, ЗМВР, ЗОВСРБ и ЗСРС, както и организацията на дейността на прокурорите и разследващите органи (следователи и дознатели в МВР) и взаимодействието им със службите на МВР и другите органи на изпълнителната власт.
Съгласно Инструкцията, органите на предварителното разследване и другите органи на МВР и изпълнителната власт осъществяват дейността си на екипен принцип, при неизменност на ангажираните и отговорни за всеки конкретен случай длъжностни лица.
В Инструкцията се уреждат детайлно:

  • Регистрация на информацията за извършени престъпления и взаимодействието между органите;

  • Работата и действията на органите на предварителното разследване, полицейските и другите служби на МВР за събиране на доказателства за извършено престъпление

  • Организацията на работата по делата, взети на специален отчет;

  • Извършване на предварителното производство: определяне на органите на предварителното производство, дефиниране на делата, по които се провежда предварителното производство, описание на процедурата;

  • Действията на прокурора след завършване на предварителното разследване

Прокурорът наблюдава непосредствено работата на следствените органи (дознателите в МВР и следователите) в хода на целия процес на събиране на доказателства, започвайки от момента на образуването на следствието до изготвянето на обвинителния акт и представянето му в съда.


С посочената съвместна Инструкция се усъвършенства механизма за осъществяване на непрекъснато взаимодействие между прокурорите и разследващите органи на национално, регионално и районно равнище, с цел постигане на оптимална организационна ефективност за качествено, срочно и в рамките на закона разследване.

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ
В съответствие с разпоредбите на Закона за защита на личните данни беше изготвен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни, одобрен от Народното събрание на 26 март 2004 г.. Отчетът обхваща периода от създаването на Комисията до 31 декември 2003 г. и е структуриран по дейности, съгласно правомощията на Комисията, като е представено обобщение на извършената дейност за отчетния период и същевременно са очертани най-важните проблеми от практиката на Комисията.
Като орган по цялостния контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на личните данни, в отчетния период Комисията е дала 149 становища.
Във връзка с водения регистър на администраторите на лични данни, в Комисията са приети 227 251 заявления за регистрация, като към 31.12.2003 г. са обработени 86 452 заявления, а 8 257 са въведени в електронния архив на Комисията.
През отчетния период в Комисията са постъпили 59 молби за достъп до лични данни, като в 38 от случаите е издадено разрешение, в 13 случая е постановен отказ, а разглеждането на 8 от молбите не е приключило в отчетния период.
В Комисията са постъпили 33 жалби срещу администратори на лични данни, по които са извършени 14 проверки за изясняване на твърдените факти и обстоятелства, които са подпомогнали Комисията да се произнесе с решение. В отчетния период са приключили 11 от производствата по подадените жалби, от които 7 решени по същество, 2 неоснователни и оттеглени, 1 препратена по компетентност, по 1 има съдебно производство.
В изпълнение на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация, със Заповед на Министъра на вътрешните работи на 8 декември 2003 г. в МВР беше създадено Звено за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи. Звеното има следните функции:
- участва в определянето на политиката за информационна сигурност при проектирането и експлоатацията на автоматизираните информационни фондове за общо ползване и мрежата за предаване на данни на МВР, в които се съхраняват, обработват и предават класифицирана информация и лични данни;
- участва в изготвянето на нормативни актове и методически указания по сигурността на автоматизираните информационни фондове и мрежата за предаване на данни;
- организира и контролира изпълнението на изискванията за акредитиране на автоматизираните информационни фондове и информационната мрежа на МВР и при необходимост прави заявки за допълнително акредитиране на фондове или мрежи;
- съвместно със специализираната дирекция, на която по закон са възложени компетенции по защита на средствата за връзка (ДЗСВ), осъществява мониторинг по изработването и прилагането на мерките за защита на данните при експлоатацията на автоматизираните информационни фондове и информационната мрежа на МВР, в които се съхраняват, обработват и предават класифицирана информация и лични данни;
- съвместно с други звена на МВР осъществява методическо ръководство, организира и провежда обучение по сигурността на автоматизираните информационни фондове и мрежата за предаване на данни на “служителите по сигурността на автоматизираните информационни фондове или мрежи” и потребителите в рамките на МВР;
Министерството на вътрешните работи поддържа регистър на информационните фондове на МВР, в които се съдържат лични данни. В изпълнение на Закона за защита на личните данни и Закона за МВР, Министерството на вътрешните работи е регистрирало в Комисията за защита на личните данни своите информационни фондове, в които се съдържат лични данни.
Визова политика
Негативен списък (Анекс I от Регламент № 539/2001 на Съвета на ЕС, изм. с Регламент № 2414/2001 и № 453/2003)
През отчетния период България предприе необходимите действия за прекратяване на безвизовия режим с Тунис. С решение на Министерския съвет от 15 септември 2003 г. спогодбата за безвизов режим беше денонсирана. Съгласно уведомлението, отправено до туниската страна, денонсирането влезе в сила от 1 януари 2004 г., като след тази дата гражданите на Тунис се нуждаят от визи за влизане в Република България.
Позитивен списък (Анекс II от Регламент № 539/2001 на Съвета на ЕС, изм. с Регламент № 2414/2001 и № 453/2003)
Продължиха усилията за хармонизиране на българския позитивен визов списък с този на ЕС. Сключена беше спогодба за премахване на изискванията за визи с Швейцария (подписана на 30 октомври 2003 г., в сила от 29 ноември 2003 г.); по отношение на Естония беше удължено правото на безвизово пребиваване от 30 на 90 дни в рамките на шест месеца (11 юни 2003 г., в сила от 8 ноември 2003 г.); по отношение на Чехия беше удължен срокът на безвизово пребиваване от 30 дни на три месеца (в сила от 8 ноември 2003 г.). Въведен е безвизов режим за гражданите на Малайзия, която е в “позитивния” списък на ЕС и от своя страна също едностранно е въвела безвизов режим за български граждани. Продължават преговорите по съгласуване на текстовете на проектоспогодбите за безвизов режим с останалите държави от позитивния списък на ЕС - Аржентина, Боливия, Бруней, Венецуела, Гватемала, Коста Рика, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Салвадор, Сингапур, Уругвай, Хонг Конг и Макао. По отношение на Хондурас, България е в процес на установяване на дипломатически отношения чрез постоянните представителства на двете страни към ООН в Ню Йорк и след установяването им ще връчи на властите в Хондурас проект на споразумение за безвизов режим.
На 5 март 2004 г. беше прието Постановление на МС за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за издаване на визи. Приетите изменения предвиждат предоставянето на страни-членки на Европейския съюз и на международни междуправителствени организации, при постъпило официално искане от тяхна страна, на статистическа информация относно издадените, отказани и неполучени български визи. Актуализирани са Приложения № 1 и № 2 към Наредбата относно списъците на държави, чиито граждани се нуждаят, респ. не се нуждаят от виза за транзитно преминаване и краткосрочно пребиваване в Република България. Измененията отразяват вече направени промени по силата на двустранни спогодби.
Изпълнява се одобреният от министъра на външните работи подробен график за инсталиране и пускане в действие на техническото оборудване, необходимо за издаване на новите визови стикери от образец “Виза 2001” във всичките 93 дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина. Към настоящия момент то е внедрено и функционира в общо 83 мисии. Поради съображения от финансов характер са поставени нови срокове за окончателното изпълнение на поетия ангажимент за внедряване на оборудването. В Австралия (Сидни), Монголия (Улан Батор), Индонезия (Джакарта) и Тайланд (Банкок) оборудването ще се инсталира до средата на 2004 г., а в Грузия (Тбилиси) и Либия (Бенгази) - до края на 2004 г. В дипломатическите и консулски представителства на Република България в Афганистан (Кабул), Ирак (Багдад) и КНДР (Пхенян) оборудването няма да бъде внедрено на този етап поради съображения за сигурност, а в Етиопия (Адис Абеба) няма да се внедрява, тъй като там има само сграден фонд и визи не се издават.
През 2003 г. е извършено допълнително увеличение с 25% на служителите във Визовия център, който бе обособен структурно в отдел с три сектора: “Визи”, “Временни паспорти” и “Чужденци”. В дирекция “Консулски отношения” е създаден нов сектор “Визова и миграционна политика” за методическо ръководство на визовата политика и нейното хармонизиране с европейското законодателство, миграционните процеси, борбата с нелегалната миграция и постигане на съответствие с изискванията на Шенген.
Външни граници
През периода продължи етапното изпълнение на заложените мерки по изпълнение на ангажиментите, поети в преговорния процес.
На 29 ноември 2003 г. влезе в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, с който бяха доразвити функциите и задачите в областта на граничната охрана в контекста на най-добрите практики на страните от ЕС. С цитираната законодателна промяна се въвеждат съвременни европейски принципи в областта на граничното управление. Създаден е регламент на граничното наблюдение, като едни от елементите на граничната охрана, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение. Измененията изрично дефинират правомощията на органите на гранична полиция да приемат и предават нарушители на режима на влизане и пребиваване в страната в съответствие със стандартите на Шенгенското acquis и сключените от Република България реадмисионни спогодби.
През отчетния период също така продължи дейността по доразвиване на подзаконовата нормативна уредба в областта на граничното управление, чрез разработването на проекти на подзаконови нормативни актове за прилагане на разпоредбите на ЗМВР, касаещи способите и организацията за осъществяване на охрана на морски и речни участъци от държавната граница /Наредбата за охрана по Черно море и Наредбата за охрана по р. Дунав/.
Проектите на цитираните подзаконови нормативни актове се разработват с помощта на експерти от германската Федерална гранична охрана в рамките на проект по програмата ФАР BG 02/IB-JH-06 (BG 0203.11) “По-нататъшно укрепване на граничното управление и контрол на бъдещите външни граници на ЕС (синя граница)”. Същите ще бъдат готови до м. септември 2004 г.
През м. януари 2004 г. на румънската страна беше връчен проектът на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния за сътрудничество между органите за охрана на границата в граничните райони (съгласно критериите на чл. 7 от Шенгенската конвенция), одобрен от МС на 10 април 2003 г. Проектът е парафиран и предстои окончателното му подписване.
Проектът на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Гърция за сътрудничество между органите за охрана на границата в граничните райони (съгласно критериите на чл. 7 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение), приет от МС на 3 април 2003 г., е връчен на гръцката страна. Предстои провеждане на преговори по проекта.
Бяха проведени преговори по подготвяния проект на Реадмисионна спогодба с Турция.

Бяха набелязани и започна изпълнението на две изцяло нови мерки, продиктувани от динамиката на отношенията с Република Гърция: разработване на проекти на Споразумения между правителствата на Република България и Република Гърция за създаване на съвместен ГКПП-Илинден и Споразумение за ползване на тунела при ГКПП-Илинден.


С подписването на първото споразумение ще е налице правна база за създаването на първия на Балканите съвместен ГКПП. То е свързано и с поетите ангажименти на българската страна в областта на граничната охрана, елемент от които е въвеждане на съвременни форми за гранично-полицейско сътрудничество. Второто споразумение има предимно технически характер и е предназначено да регламентира експлоатацията, поддръжката и разпределението на разходите, произтичащи от ползването на тунела при ГКПП Илинден.
По отношение на изготвянето на Стратегия за интегрирано управление на границите на Република България (предвидено в НШПД за 31.12.2004 г.), беше преценено, че с оглед възприемане на най-добрите практики и стандарти на взаимодействие на органите на гранична охрана, ще бъде целесъобразно стратегията да бъде разработена със съдействието на аналогичните органи на страните-членки на ЕС. Поради това, изготвянето на Стратегия за интегрирано гранично управление, е заложено като цел в туининг проект по програма ФАР 2004-2006.
Продължава процесът на обучение на гранично-полицейските служители за повишаване ефективността на извършваните гранични проверки и спазване на граничния режим.
През периода м. ноември 2003 г. - март 2004 г. в Центъра за специализация и професионална подготовка към Национална служба “Гранична полиция” е проведено обучение на служители както следва:


  • първоначална професионална подготовка - 359 курсиста;

  • допълнителна професионална подготовка - 94 курсиста;

  • чуждоезикова подготовка - 59 курсиста;

  • краткосрочен курс “Готовност за действие” - 15 курсисти;

  • краткосрочен курс “Мултипликатори” 15 курсисти.

В рамките на установените ползотворни контакти и взаимодействие с ФР Германия, служители на Национална служба “Гранична полиция” се обучават във Федералната гранична охрана.


През отчетния период продължи също така изпълнението на мерките за обезпечаване на Национална служба “Гранична полиция” с модерно техническо оборудване.
По ФАР проект BG 0012.02 “Засилване на контрола по българската черноморска граница” бяха доставени два 50-тонни гранично-полицейски катера, 2 лодки с твърдо дъно и 20 бр. защитни морски облекла на стойност 7 млн. евро, от които 1 млн. евро по национално съ-финансиране. В рамките на същия проект има сключени два договора за морско обучение и квалификация на служители на НСГП на обща стойност 145 000 евро.
В рамките на националното съ-финансиране по ФАР проект 0005.02 “Модернизиране на оборудването на българо-турската граница” бяха сключени два договора за доставка на специализирано гео-информационно оборудване и необходимия хардуер и софтуер на обща стойност 95 800 евро.
В рамките на проектен фиш по Програма ФАР “Създаване на мобилни групи за контрол и наблюдение на западната граница Република България и въвеждане на най-добрите практики в ЕС за интегриран контрол в граничната зона” е предвидена доставката на техническо оборудване, което ще бъде използвано за целите на граничната охрана и контрол на западната граница на Република България. Това се обуславя от динамиката на политическите процеси на запад от България, които като цяло са предпоставка за увеличаване на интензитета на граничните нарушения и трансграничната престъпност.
Проектът е с общ бюджет 3.65 млн. евро и представлява третата фаза от доставката на оборудване за наблюдение, оборудване за мобилност и оборудване за проверка на документи за бъдещите външни граници на ЕС, като доставеното оборудване ще бъде разположено на българо-сръбската и българо-македонската граници.
Планирана е доставката на 7-91 мобилни термовизионни системи, 12 - 14 ръчнопреносими термовизионни камери и 20 - 25 очила за нощно виждане и 50 - 55 бинокли за нощно виждане за РГС Драгоман и РГС Кюстендил.
За провеждане на гранично-полицейски операции в граничната зона по западната граница на Р България на този етап е планирана доставката на 20-25 леки автомобила и 4 - 5 микробуса за обезпечаване на мобилните групи на РГС Драгоман и РГС Кюстендил.
В рамките на горепосочения проект е предвидена доставката на 3 - 4 бр. мобилни системи за проверка на документи.
Теоретичната и практическата подготовка на служителите от РГС Драгоман и РГС Кюстендил за боравене с оборудването ще бъде организирано и проведено в специализираното училище за обучение на гранични полицаи в гр. Пазарджик.

Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница