Конференция за присъединяването към европейския съюз на република българия

Съгласно Наредбата за определенията за спиртните напитки, правилата за тяхното производстводство, разрешените добавки и условията за тахното ползване /ДВ.59/2001 г./ дефинициите за джиброва ракия и плодова ракия са в съответствие с дефинициите за спиртни напитки съгласно Регламент 1576/1989 г.

1. 
   получена чрез единична дестилация на водна пара на ферментирали гроздови джибри или от пикет чрез единична или двойна дестилация до 65 об.%;
   
2. 
   със съдържание на летливи вещества равно или по-голямо от 1400 мг/л при 100 об. алкохол;
   
3. 
   с максимално съдържание на метилов алкохол 4000 мг/л при 100 об. алкохол;
   
4. 
   със специфични органолептични характеристики.
   

Чл.10. Плодова ракия е спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание

36 об%, произведена в Република България:

1. 
   получена чрез единична или двойна дестилация до 65 об.% на ферментирали плодове или пулп, произведени на територията на България;
   
2. 
   със съдържание на летливи вещества равно или по-голямо от 2000 мг/л при 100 об.% алкохол;
   
3. 
   с максимално съдържание на метилов алкохол 8000 мг/л при 100 об.% алкохол;
   
4. 
   със специфични органолептични характеристики.
   

България предявява искане българските спиртни напитки посочени по-долу да бъдат класифицирани в съответните категории, съгласно класификацията на Регламент на Съвета №1576/89:

Сливенска перла (Сливенска гроздова ракия или гроздова ракия от Сливен)

Стралджанска мускатова ракия или Мускатова ракия от Стралджа

Поморийска гроздова ракия или Гроздова ракия от Поморие

Русенска бисерна гроздова ракия или Бисерна гроздова ракия от Русе

Бургаска мускатова ракия или мускатова ракия от Бургас

Добруджанска мускатова ракия или Мускатова ракия от Добруджа

Сухиндолска гроздова ракия или Гроздова ракия от Сухиндол

Карловска гроздова ракия или Гроздова ракия от Карлово
Анекс ІІ –т.6 – Плодови ракии:

Троянска сливова ракия или Сливова ракия от Троян

Силистренска кайсиева ракия или Кайсиева ракия от Силистра

Тервелска кайсиева ракия или Кайсиева ракия от Тервел

Ловешка сливова ракия или Сливова ракия от Ловеч
Съгласно Наредбата за разрешените енологични практики и процеси и контрола върху тяхното приложение /ДВ 31/2000/ използването на захар е разрешено само за повишаване на естественото алкохолно съдържание на прясно грозде, частично ферментирала гроздова мъст ии младо вино във ферментация. Използването на захар или други добавки след дестилацията на спиртни напитки не е разрешено.

Долупосоченият списък включва само означения на български спиртни напитки, които притежават към настоящия момент всички необходими документи – доказателства за традиционно производство. Специфичните качества на всяка от изброените напитки се дължат основно на определения географски район на производство с неговите природни и човешки фактори.

Произвежда се от сини сливи /prunus domestica/ изцяло добивани в региона на град Троян, чийто специфичен климат определя основните характеристики на тази спиртна напитка.

Специфичния характер на Троянската сливова ракия се дължи на качествата на суровия материал произвеждан в региона на Троян, специфичната технология на органолептичен контрол по време на процеса на дестилация, като по този начин се определя оптималния момент за екстракция на дестилата, за да се запазят специфичните аромат и вкус на сливи.Също така се използват дестилационни инсталации с непрекъснат технологичен процес. Допълнителните специфични органолептични характеристики на Троянската сливова ракия се получават при отлежаването в малки дъбови бъчви.

Годишното производство е 1000-1200 тона от които – 50-70% се изнасят в САЩ,ЕС, Швейцария и Хърватска.

В Държавен вестник 130/8 от Септември 1934 е публикувана Наредба -Закон за монопола върху спиртните напитки. Чл.2 дава следната дефиниция: “Сливова ракия е спиртна течност, получена след дестилация на ферментирали сини или бели сливи –тип Кюстендил или Троян, с алкохолно съдържание под 50 об. %. “
Началото на производството на Троянска сливова ракия датира от средата на XIX в Троянския манастир. Качествата на тази спиртна напитка са оценени с бронзов медал на Световното изложение в Анверс, Белгия през 1894 година, както и с няколко златни медала /Приложение 1/.

2.Сунгурларска гроздова ракия или Гроздова ракия от Сунгурларе

Тази специална гроздова ракия е получена при единична или двойна дестилация на извлечена вода от джибрите на гроздето от сорт Червен мискет и Отонел Мускат. Специфичните характеристики са свързани с аромата на тези винени сортове, които се отглеждат в долината на Сунгурларе. Гроздовата мъст се охлажда за 24 часа до температура +10 С.Чистата мъст ферментира при контролирана температура от +15- 17 С и се добавят отделни сухи клетки на избрани микроорганизми. След тиха ферментация, дестилацията се прави с НМ –3000. Ракията зрее най-малко 6-12 месеца.

Тази напитка се произвежда от векове. Производството на сунгурларска гроздова се извършва във винарска изба Сунгурларе, която се намира в долината Сунгурларе. Избата се слави със своите традиции във винопроизводството. Представени са официални документи от 1984 г.
Първото техническо изискване за производството на Сунгурларска гроздова ракия е одобрено през 1983.Тази ракия получи одобрение на българския пазар през 1985 г., и има добра репутация в чужбина. Сунгурларска гроздова ракия се произвежда от повече от 20 години.Сунгурларска гроздова ракия е наградена със сребърен медал през 1997 на Международния конкурс в Сан Франциско, САЩ.

Сунгурларска гроздова ракия е регистрирана през 1985 г. като наименование за произход от ИНРА /Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./

/Приложение 2/

3. Сливенска перла (Сливенска гроздова ракия или гроздова ракия от Сливен

Гроздовата ракия Сливенска перла се произвежда чрез единична или двойна дестилация на вино от сортове Мускат Отонел, Перла и Тамянка (до 80%), воден екстракт от ферментирали и неферментирали гроздови джибри и винени утайки от същите сортове (до 20%). Технологичните инструкции съдържат основните технически препоръки за производството на напитка, базирана на технически индикатори и органолептични качества. Спецификата на напитката е свързана и с използването на трите специфични сорта.

За да се запази специфичния аромат до бутилирането ракията се съхранява в железобетонни или метални контейнери, запечатани с епоксидна смола.

Напитката се произвежда от много години. Запазени са официални документи от 1984 г./Приложение 3/.

Стралджанската ракия е регистрирана през 1985 г. като наименование за произход от ИНРА /Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./

/Приложение 4/.

5. Поморийска гроздова ракия или Гроздова ракия от Поморие

При производството на Поморийска ракия се използват следните винени суровини:

• 
  30% вино за дестилиране от сорт Мускат отонел
  
• 
  70% винени утайки от сорт Мускат отонел.
  

Преди бутилиране ракията се охлажда до 12С и престоява 3-5 дни в хладилник. След това се филтрира в студено помещение и престоява още 5 дни в контейнери.

Напитката се произвежда от години. Представени са официални документи от 1983 г. През 1983г. са одобрени първите технически изисквания за производство на Поморийска гроздова ракия.

Поморийската гроздова ракия е регистрирана през 1985 г. като наименование за произход от ИНРА /Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./

/Приложение 5/.

6. Русенска бисерна гроздова ракия или Бисерна гроздова ракия от Русе

Русенска гроздова ракия се произвежда чрез единична или двойна дестилация на вино от сортове Мускат отонел, Юлски бисер, Перла и Кардинал (до 50%), винени утайки или воден екстракт от сладки или ферментирали гроздови джибри от същите сортове (до 50%).

Почвите са кални, светли и хумусно-карбонатни и са най-подходящи за отглеждане на сортове като Мускат отонел и Мискет, които са типични за производството на Русенска гроздова ракия.

Тази ракия отлежава минимум 6 месеца преди да се бутилира.

Тази ракия е позната и като Гроздова бисерна ракия.

Русенска бисерна гроздова ракия е регистрирана през 1985 г. като наименование за произход от ИНРА /Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./

/Приложение 6/.
7. Бургаска мускатова ракия или мускатова ракия от Бургас

Бургаската мускатова ракия се произвежда посредством дестилация на вино от винени сортове Мускат отонел и Тамянка (30%) и от ферментирали смачкани винени джибри от същите винени сортове (70%). Дестилацията се извършва по одобрени технически изисквания в ДСП Винпром през 1985 година.

Получената ракия се разрежда с мека вода до 42-43 % об алкохол, след което се налива в дъбови бъчви и отлежава минимум 1 година.

Бургаска мускатова ракия е регистрирана от Института за иновации и рационализации на Република България/Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./ през 1986 година. Ракията има сертификат от 20 Юли 1983 година по силата на стария закон за виното като ракия с географско указание.

/Приложение 7/.

8.Силистренска кайсиева ракия или Кайсиева ракия от Силистра

Тази ракия се произвежда в района на Силистра от зрели кайсиеви плодове, които се преработват незабавно.

Кайсиевият дестилат се разрежда с омекотена вода до 38-39 об.% и се оцветява до светло жълто с карамел. След това отлежава в дъбови бъчви поне 1 година.

Силистренска кайсиева ракия е регистрирана през 1985 г. като наименование за произход от ИНРА /Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./

/Приложение 8/.

9. Тервелска кайсиева ракия или Кайсиева ракия от Тервел

Тази ракия се произвежда в района на Тервел от зрели кайсиеви плодове, които се преработват незабавно.

Кайсиевият дестилат се разрежда с омекотена вода до 38-39 об.% алкохол. Той отлежава в дъбови бъчви поне 1 година.

Първите запазени сертификати за резултати от изследвания са от 1987.

Тервелската кайсиева ракия е регистрирана през 1986 г. като наименование за произход от ИНРА /Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./

/Приложение 9/.

Добруджанска мускатова ракия се произвежда в Добруджанския регион. Първите стандарти и технически изисквания за производство на Добруджанска мускатова ракия датират от 1985 г. Също така има документация от 1987 – преди всичко резултати от изследвания, издадени от участието на селекция ракии на Международния панаир в Пловдив, България.

Добруджанска мускатова ракия е регистрирана през 1987 г. като наименование за произход от ИНРА /Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./

/Приложение 10/.

Сухиндолска гроздова ракия се произвежда посредством дестилация на вино до 65% от винени сортове Каберне Савиньон, Гъмза и Ркацители. Тя представлява светла течност без опалесценция. Нейните специфични характеритики се дължат на съчетаването на тези сортове и на зреенето в дъбови бъчви. Цетът е светло до плътно залтисто-кафяв и ракията има специфичен аромат на дъб. Вкусът е мек с лек дъбов вкус.

Сухиндолска гроздова ракия е регистрирана през 1985 г. като наименование за произход от ИНРА /Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./

/Приложение 11/.

Карловска гроздова ракия се произвежда като резултат от ферментацията на екстрахиран пикет и пресоването на грозде от сорта Червен Мискет от Карловския район. Пресованото грозде обезпечава цялото алкохолно съдържание.

Ракията зрее най-малко 6 месеца.

Първите технически изисквания са одобрени през 1980 г.

/Приложение 12/.

13. Ловешка сливова ракия или Сливова ракия от Ловеч
Ловешка сливова ракия се произвежда от месестата част на сливи от Ловешки район.

Ловешка сливова ракия е регистрирана през 1986 г. като наименование за произход от ИНРА /Патентна служба, считано от 27.04.1993 – ДВ 27/1993 г./.

/Приложение 13/.

Приложение 1
Троянска сливова ракия или Сливова ракия от Троян






Приложение 2

Сунгурларска гроздова ракия или Гроздова ракия от Сунгурларе
СПРАВКА

За сортовия състав и сортовата структура на наличните лозя в район Сунгурларе, от които се получават ракии с географски произход

Използвани съкращения:

БДС Български Държавен Стандарт –

Бележка: всеки БДС съдържа в номера си годината на влизане в сила-последните две цифри

ДСО Държавно стопанско обединение

ОАПС Окръжен аграрен промишлен съюз

_____________________________