Конфликтът между мечтите и реалността в „Мадам Бовари““
Изтегляне 17.71 Kb.
|
Свързани:
\'\'Мотивът за невъзможната любов в \'Евгений Онегин\'\'
|
Литературноинтерпретативно съчинение „Конфликтът между мечтите и реалността в „Мадам Бовари““ „Мадам Бовари“ е първият издаден роман на Гюстав Флобер. Това е може би и най-известната творба на френския писател. Върху нея той работи почти пет години. Още при първото ѝ публикуване е посрещната с остри реакции и е обявена за аморална. През януари 1857 г. прокуратурата завежда дело срещу писателя и издателите му, а обвинението е „накърняване на обществения и религиозен морал и нарушаване на добрите нрави“. Месец по-късно следва оправдателна присъда, а малко след това романът се появява в самостоятелно издание с подзаглавието „Провинциални нрави“. От страна на читателите има огромен интерес, но критиците го посрещат резервирано. Едва десетилетие по-късно творбата е оценена и призната за един от най-стойностните и въздействащи романи на XIX век. Един от основните проблеми в произведението „Мадам Бовари“ е конфликтът между мечтите и реалността. Романът представя трагедията на Ема Бовари, която иска да подреди живота си според това, което чете в романите. Главната героиня се стреми да избяга от скучното ежедневие в провинциалния град. Нейните идеалистични представи за живота обаче не съвпадат с реалността и именно това поражда тежките ѝ душевни терзания. При Гюстав Флобер движещата сила не са парите и издигането в обществото, както при някои други автори на Реализма, а желанието за бягство от монотонния начин на живот. Общоприето е мнението, че „Мадам Бовари“ въздейства като модерен роман единствено в своята цялост, а не в отделни епизоди. Защото е написан не с романтически техники, в които отделни изключителни случки осветяват цялото, а чрез бавно и постепенно натрупване на детайли, описания, малки събития, персонажи и т.н. се постига фина мрежа от усещания и значения, които от разказ за баналния живот го превръщат в роман, който се чете с интерес и събужда спонтанни чувства. В целостта на романа глава седма от първа част има подготвителна функция. Тя въвежда читателя в душевния свят на Ема и нейното разочарование от брака. В края на главата ще се появи надежда за промяна - поканата за гостуване в замъка Вобиесар. А епизодът в замъка е първият възлов момент от действието, който ще накара Ема да „реализира мечтите си“. Дотогава разказът е представял предимно живота на Шарл Бовари - с него започва и завършва романовото действие. В предходната шеста глава е описана биографията на мадам Бовари, като е наблегнато на четивата, с които е отраснала и които са оформили представите ѝ за света. Разказът в този епизод отговаря на въпроса какво поражда неудовлетвореността на младата дама от живота, който е принудена да води. Тя е селско момиче, което обаче има хубава външност, образована е в манастирско училище, но скришом е четяла романтични романи, разказващи за вълнуващи любовни истории с графове, баядерки, султани, каляски, тигри, лъвове и каква ли не още екзотика. Среща се с Шарл тъкмо когато жената в нея заговаря и присъствието на мъж я кара да се опита да повтори прочетеното. Затова сватбата става много бързо. От чифлика на баща си Ема попада в малкото градче Тост, където Шарл има практика, и тук се сблъсква с баналния дребнобуржоазен живот - всеки ден прилича на предишния. При това заедно със съпруг, който ѝ се възхищава и истински я обича, но е напълно различен от мъжете в романите, които е чела. Шарл е отдаден на работата си, постоянно зает, прагматичен човек без особени пориви или познания за изкуство и светски живот. На всичко отгоре покорно слуша майка си, свекървата на Ема, която по време на престоите си в дома им всячески се стреми да я поучава и ограничава. С други думи, бракът не я отвежда в бленуваните страни, а в баналното всекидневие. Мадам Бовари не може да се помири с това. Представите ѝ са по-силни от действителността. Ако погледнем този частен случай, веднага ще установим, че това е болест на епохата - литературата, изкуството на властващия Романтизъм налагат образи на екзотика, на изключителност, а в действителност масата от хората живеят на дребно, всеки ден им се случва едно и също. Как да се живее в подобен свят? Това е въпросът, който ще разгърне романът в следващите глави. Седма глава от първата част на произведението играе роля на завръзка. От тази глава започва промяната в състоянието на главната героинята. Това е повратен момент в творбата. Мадам Бовари осъзнава, че животът ѝ е обикновен, а всъщност тя мечтае за изключителни преживявания. Представя си, че живее живота на героините от романите, които чете, но нека да не забравяме, че между реалността и литературата има съществена разлика. Ема Бовари е на кръстопът. След преминалата еуфория от женитбата и Шарл тя прави равносметка на всичко, което се случва в живота ѝ. За нея всекидневието е монотонно. Нейното въображение я тласка в съвсем други посоки, в които да размишлява. Именно това показва, че е мечтателна натура. Ема се стреми към различното, но семейният живот ѝ предлага повторение на обикновените делнични събития, поради което научаваме, че животът ѝ е „…студен като таванско помещение…“. Госпожа Бовари не е щастлива, защото не успява да постигне литературното щастие, до което всеки ден се докосва от страниците на романите. В живота ѝ обаче се случва нещо необикновено. Поканата за бала в замъка на маркиз д‘Андервилие е лъч надежда за нея. Именно балът я кара още по-силно да мечтае. Провинциалният начин на живот започва все по-силно да я отблъсква и така Париж се превръща в нейна мечта, която обзема мислите и съзнанието ѝ. Това, което последва, обаче задълбочава разрива между действителността и въображението ѝ. Тя осъзнава, че щастието, описано в книгите, не е част от живота ѝ, в който няма „…блаженство, страст, опиянение…“. От казаното става ясно, че проблемът в живота на Ема идва от сблъсъка между нейната мечтателност, за която тя има готови образи от романтическата литература, и опита ѝ да приложи тези представи в действителността. Това е и причината, заради която героинята на Флобер често е сравнявана с Дон Кихот. Но развоят на действието няма да я извиси до благородството на Сервантесовия герой, а ще я отведе до крайната безизходица, защото Ема се опитва да реализира мечтания свят в грях, скришом, само за себе си. И ако сблъсъкът между илюзия, идеал и действителност в епохата на Дон Кихот поражда велики приключения, в епохата на Ема Бовари той носи разочарование от една лишена от приключенски дух, прагматична, еснафска форма на социален и личен живот. В развитието на действието се проследява едно постоянно повтарящо се време с едни и същи действия, без впечатляващи характери, без забележими събития. Ема Бовари осъзнава конфликта между дребнавия провинциален живот и романтичните си представи, но продължава сляпо и егоистично да следва образците, внушени ѝ от романтическата литература. Това я води до гибел. Което ще рече, че в баналния, дребнобуржоазен начин на живот тя няма никаква опора. В него тя не намира и грам благородство, което да подаде ръка на мечтателността - напротив, всички я използват, докато я унищожат. Това послание на реалиста Флобер е убийствено критично за света, който изобразява. Изготвено от Кристиян Богданов Изтегляне 17.71 Kb. Сподели с приятели:
|