Конкурентни предимства на Ислямска Република Афганистан

 Опиум реколта 2007 в Афганистан - най-голямата в историята

Фермер обработва маковото си поле в провинция Балх. През тази година посевите с мак в Афганистан са нараснали със 17 на сто, а страната произвежда 93 на сто от опиума в света. Снимка: Ройтерс

По думите на местни жители тазгодишната реколта опиумен мак в Афганистан е най-обилна в цялата история на страната. Това докара голямо главоболие на САЩ. Още щом макът започна да никне, афганистанските власти и лично президентът Хамид Карзай обещаха пред Щатите, че всички кълнове ще бъдат безпощадно унищожени чрез обработка на опиумните полета с хербициди (естествено предоставени от американците, приготвили за целта тонове от убийствения препарат “Глифосан” собствено производство, известен у нас като “Раундъп”).

Щом се очертаха богати макови добиви обаче, администрацията на Карзай реши да преразгледа своите обещания, писа тези дни вестник “Интернешънъл хералд трибюн”. Вместо да започнат въздушна обработка на посевите с химикали, хора от афганистанското правителство заговориха, че подобна програма би могла да стартира… идната пролет, преди поредното прибиране на реколтата.

Според експерти това “завъртане на ветропоказателя” от страна на Кабул вече е породило известно напрежение между афганистанското правителство, западните му съюзници и администрацията на САЩ. Обработката на узрелия мак с хербициди от банален селскостопански проблем се превръща в политически. Колебанията на президента Карзай не са в унисон с тези на американските му покровители и той рискува дори да загуби властта. Защото според Белия дом макът, опиумът и хероинът, произвеждан от него, са основно перо в приходите, с които се финансират операциите на талибанското движение. Да обезкръвят финансово талибаните пък е основният стремеж на западните съюзници на афганистанските власти.

Впрочем, много официални лица, включително американски военни и хора от тайните служби, а също и европейски дипломати в Афганистан, изразяват резерви към радикалния план на САЩ за унищожаване на новата макова реколта. Те твърдят, че обработката на афганистански полета с американски хербициди ще е добре дошла за талибаните. Политическата цена на тази химическа операция може да бъде твърде висока – отровите може да погубят не само опиумния мак, но и реколтата от други, неопиумни селскостопански култури, засети наблизо.

Независимо от предупрежденията, администрацията на Буш продължава натиска върху правителството в Афганистан и настоява най-малкото за “пилотни” изпитания с цел ликвидиране на маковите посеви, ако не от въздуха, то поне по дядовия начин, чрез наземно пръскане. Макар и не тъй ефикасни като въздушната обработка, първите опити все пак биха могли да убедят обикновените хора в Афганистан, че хербицидите са безопасни, смятат американците. Те може да отворят път и за унищожаване на огромните опиумни плантации в Южен Афганистан, контролирани от талибаните.

За да предразположи кабинета на Карзай към този подход, Чарлз Хелинг - научен съветник в Държавния департамент, експерт по изкореняване на опиумния мак, разговаря с ключови министри, сред които и противници на употребата на американски “Глифосан”. Още не е известно дали е успял да разубеди своите опоненти. “Според мен въпросът е дали ще можем да координираме нещата както трябва. Смятам, че можем”, цитира “Интернешънъл хералд трибюн” Томас Швайх, помощник на Хелинг.

Служители на афганистанското министерство на вътрешните работи горят чували с опиум в покрайнините на Кабул. Въпреки това, след американското нахлуване в страната производството на наркотици расте.

Тази година посевите с опиумен мак в Афганистан са нараснали със 17 на сто, сочат данни на ООН от август. Според експертите на организацията в Афганистан днес се произвежда 93 на сто от общото количество опиум в световен мащаб. След американското нахлуване през 2001 г. оттам всяка година се изнася все повече хероин, чиято цена е значително по-висока от тази на други наркотици. Това осигури на афганистанските наркопроизводители възможността да реализират свръхпечалби.

Това сочи и примерът на южната провинция Хелманд, контролирана от талибаните. По данни на ООН само тазгодишните добиви от региона са близо 4400 тона опиум - почти половината от всички наркотици, произведени в Афганистан.

Усилията на властите в страната да преборят злото самостоятелно не дават особен ефект. Това са картините, които гледаме понякога по телевизията - групи хора, облечени в камуфлажни униформи, с пръчки в ръце водят сражения срещу гъсталаци от опиумен мак. Според ООН тези т.нар. федерални и регионални екипи от професионални изтребители на мак са ликвидирали тази година 47 000 акра (189 000 декара) опиумни полета - с 24 на сто повече от миналата година. Цифрата изглежда впечатляваща, но унищожените посеви са под 9 на сто от всички макови полета в Афганистан. При това борбата се води по някакъв византийски начин, коментират западни експерти. Земевладелците - хора политически ангажирани, с влияние и връзки във властта, винаги успяват да намерят общ език с онези, които вземат решенията. Затова плантациите им остават недокоснати. Унищожават се главно полетата на дребни и напълно беззащитни афганистански фермери.

“През последните пет години програмата за ликвидиране на опиумни полета наистина не действа”, каза пред журналисти Антонио Мария Коста, изпълнителен директор на Службата на ООН за наркотиците и престъпността. “Нещата, които се вършат тази година, са просто фарс”, добави той.

Американският план за борба срещу талибаните не се свежда единствено до подкопаване на финансовото им благополучие чрез изкореняване на опиумния мак. То е само част от нова програма, разработена от администрацията на Буш. Тя включва план за борба срещу наркокуриерите, значително по-широко участие на военните в акциите срещу разпространението на наркотици, и по-съществена подкрепа за селското стопанство на Афганистан. Защото не е тайна, че фермерите често са принудени да нарушават закона и да засяват нивите си с мак за производство на хероин - само за да издържат семействата си с парите от реколтата. А населението на Афганистан е сред най-бедните в света.

“Антинаркотичната програма на САЩ за Афганистан предвижда и образователен план за селяните в страната,” отбелязва Томас Швайх. Набелязани са и промени в законодателството, насочени към по-строги наказания за наркопрестъпленията. Специално внимание е отделено на една нова тактика - антинаркотичните операции да се координират с борбата срещу талибаните. Всичко това обаче засега остава на хартия. Въпреки съпротивата на президента Карзай, който отказва да третира маковите полета с американски хербициди и се мотивира с опасни последици за екологията, янките все пак се надяват, че ще успеят да “вербуват” на своя страна повечето влиятелни министри от кабинета му и най-сетне да задействат своята антинаркотична програма за Афганистан, представена пред световната общност още през август. Основна пречка е времето, което отлита твърде бързо. Още седмица-две и просто няма да остане нищо за обработка с хербициди - в полетата на Афганистан ще започне гореща “битка за реколтата” от опиум, който след това ще се пръсне из целия свят.

Афганистан избра своя най-добър поп-изпълнител

Съревнованието бе в един от столичните хотели под усилена охрана. 19-годишният Рафии Наабзада изпревари основния си съперник – 21-годишния Хамид Сахизада. Конкурсът, предаван пряко по телевизията, предизвика сензация в Афганистан. Според различни оценки той е наблюдаван редовно от 11 милиона души, което е около една трета от населението на страната. Предаванията бяха яростно разкритикувани от консервативно настроени духовници, отчасти и заради това, че в тройката на финалистите зае място и жена.

Наабзада заяви, че е „щастлив да стане Афганистанската звезда“. Двамата основни конкуренти набраха общо над 300 000 гласа, получени под формата на SMS-и. Загубилият Сахизада прие поражението с достойнство: „Не се смятам за загубил, по-скоро се чувствам щастлив“, цитира думите му БГНЕС. Дванадесетте участници в конкурса бяха подбрани за участие в шоуто от 2000 претендента от цялата страна. Те изпълняваха традиционна музика, аранжирана в съвременен стил.

Изчезналите съкровища в Афганистан

Афганистан: важна спирка по Пътя на коприната, където лежат съкровищата на древния свят. Невероятно културно разнообразие, чиято история е записана в земята. През последните три десетилетия обаче културното наследство на Афганистан става жертва на войните и тероризма. И все пак в земите, устояли на страховитите нашествия на Александър Велики и Чингиз Хан, миналото няма да изчезне.

Двама мъже предприемат исторически експедиции, за да открият най-великите изгубени съкровища на Афганистан. Първият е руски археолог и се надява да намери едно от най-големите съкровища на древността, което съдържа повече златни накити от гробницата на Тутанкамон.

Другият е афганистански археолог и е по следите на нещо по-ценно и от златото: той търси една от най-големите статуи, създадени някога. Този колос може би е оцелял под руините на двамата си братя-гиганти, разрушени от талибаните.

Навред в Афганистан отново се появяват съкровищата на един възроден народ. Всички те са оцелели благодарение на смелостта на афганистанците, които рискували живота си, за да спасят наследството си от екстремистите. За да построят бъдещето, смелите афганистанци търсят миналото си изгубените съкровища на Афганистан.

За първи път от десетилетия оръжията в Афганистан мълчат и хората могат да се завърнат тук. Нáдия Тáрзи ръководи асоциация, която се занимава с опазването на древните ценности на Афганистан. Освен това тя набира средства, за да подпомага работата на баща си, който е световно известен археолог. Нáдия е отраснала в Европа и цял живот е мечтала за този момент за първото си посещение в Афганистан, нейната непозната родина.

Нáдия няма да остане в Кабул. Целта й е на 240 километра западно от тук. Там, в Бамиянската долина, бащата на Нáдия, доктор Земáрялай Тáрзи, издирва съкровище от огромно значение за Афганистан. Нáдия за първи път ще се включи в разкопките на баща си. Двамата не са се виждали повече от година, но сега ги разделя 10-часово пътуване по разбити пътища сред пораженията от войните, които досега са възпирали Нáдия да се върне в Афганистан.

Срещата на семейство Тáрзи става в една от най-прелестните долини в света: Бамиян. Тук, сгушена в планините Хúнду Кyш, се извисява внушителна скала, дълга 5 километра и висока 120 метра. В нея има стотици будистки пещери, които в миналото били обитавани от близо 5 000 монаси. Будизмът се разпространявал от Индия към Китай, стигнал дотук и в долината се появили паметници на вярата.

Две от най-големите статуи на Буда в света дали на Бамиян името Долина на боговете. През март 2001 година обаче безмълвните стражи, пазили Бамиянската долина около 1500 години, паднали... били взривени от талибанското правителство в Афганистан.

Доктор Тáрзи познава гигантските статуи на Буда в долината по-добре от всеки друг. През седемдесетте години той ръководи тяхната първа и единствена реставрация. Войната го прокудила във Франция и му попречила да се върне навреме, за да ги спаси. Доктор Тáрзи рядко посещава празните ниши на двете статуи на Буда, но не е отстъпил пред дълбоката тъга. Напротив, намислил е нещо смело.

Тáрзи знае история, неизвестна за талибаните. Под останките на двете разрушени статуи може би се крие трета гигантска статуя, за която в древните текстове се твърди, че е дълга 300 метра. Наречена е Спящият Буда от Бамиян и вероятно е една от най-големите статуи, създавани някога висока е почти колкото Айфеловата кула. Доктор Тáрзи е решен да я открие. Откриването на спящия Буда би било нещо чудесно - най-прекрасният подарък, който доктор Тáрзи може да даде на родината си. Последното свидетелство за статуята обаче датира отпреди повече от 1000 години. Дали спящият Буда наистина е оцелял в бурната история на Афганистан? Бамиянската долина е огромна знае ли доктор Тáрзи откъде да започне?

Друг знаменит археолог търси миналото по оживените улици на Кабул. Руският археолог Виктор Сарианúди се завръща в разрушения Кабул за първи път от две десетилетия насам със смесени чувства. Връхлитат го собствените му спомени от едно по-мирно време. Доктор Сарианúди е поканен в Кабул, защото съкровището, направило го прочут, може би ще изплува от забравата. Това е Бактрийското съкровище - повече от 20 000 златни погребални накити, изработени през първи век след Христа. През осемдесетте то изчезва според едни слухове е претопено от военните, според други е дадено като подарък на терористичния лидер Осама бин Ладен. Наскоро под президентския дворец е открито съкровище, за което се предполага, че е Бактрийското.

Всичко започнало в северен Афганистан на един хълм, наречен Тúля Тéпе. През 1978 година Виктор Сарианúди ръководел съвместни съветско-афганистански разкопки. Един ден навсякъде се появило злато. Сарианúди и екипът му не очаквали, че ще разкриват гроб след гроб пет на жени и един на мъж. Във всеки били заровени купища подноси, накити, украшения от масивно злато. Сарианúди изчислил, че са загинали по времето на Христос. По погребалните дарове той разбрал, че вероятно става дума за аристократи от загадъчен войнстващ народ. Бактрийски номади, забогатели от оплячкосването на изоставените от Александър Велики градове и от набезите над керваните по Пътя на коприната. Те явно харесвали лъскави златни накити, които да проблясват в обширните равнини на родината им. Сарианúди и екипът му нямали време да правят догадки гробовете трябвало да бъдат разкопани бързо. Вече били извадили повече златни предмети от тези в гробницата на Тутанкамон. В Москва били заинтригувани и изпратили хора от КГБ да наглеждат разкопките. Дошли войници и от афганистанската армия. Сарианúди трябвало да изготви каталога на находките в изключително кратки срокове. Не всичко било открито, но времето изтекло. Сарианúди придружил безценното съкровище до Националния музей на Афганистан в Кабул. Не след дълго обаче, Бактрийското съкровище изчезнало в хаоса, обзел Афганистан.

През 1979 г. Съветският съюз нападнал. Войната с муджахедините, афганистански партизани, продължила 10 години и разходите по нея дестабилизирали Съветския съюз. След като прогонили руснаците, афганистанските лидери повели битка за влияние. Артилерията разрушила половин Кабул.

През 1993 година Националният музей, последното известно находище на Бактрийското съкровище, бил ударен от ракета. Хората се опасявали, че повечето експонати са унищожени или разграбени. Положението се влошило. През 1996 талибаните военна групировка от ислямски фундаменталисти обуздала лидерите и привидно се възцарил мир. Все пак една от първите им прояви била да линчуват Мохамед Наджибýла бившия президент, назначен от Съветския съюз. Говори се, че той последен видял Бактрийското съкровище.

Хаджи Мýлла Хáксар бил заместник-министър на вътрешните работи при талибаните. Той разказва как строгите нови закони на талибаните надвили хаоса и престъпността. Хáксар обаче е смутен от грубото отношение към жените, както и от войната, която талибаните, вдъхновени от Корана, обявили на изкуството. Коранът забранява изобразяването на живи същества. Ако някой нарисува портрет на друг човек, в деня на Страшния съд Аллах ще му каже: Ти ме предизвика сега можеш ли да вдъхнеш живот на творението си? С други думи, рисунките и скулптурите на живи същества са обида за Всевишния. Затова талибанските радикали възприели унищожението на древното изкуство като съблюдаване на закона на Корана.

Унищожението се развихрило с пълна сила. В Националния музей талибанските бандити погубили стотици произведения на изкуството. В президентския дворец насекли забранените картини. Целият държавен филмов архив 50 години, записани на лента се стопили в пламъците. Идеологията им ставала все по-радикална и те започнали да убиват и хора.

Мúрза Асéам е от хазарското етническо малцинство. Свидетел е на талибанската кампания за етническо прочистване в свещената долина. Асéам твърди, че при едно нападение две от децата му загубили живота си от страх. Той мислел, че талибаните не могат да му причинят повече болка. Тогава обаче, пред дулата на пушките, те го принудили да извърши позорно дело: Дойдоха вкъщи, арестуваха ме, завързаха ми ръцете и опасаха едно въже на кръста ми щяха да ни спуснат до главата на гигантския Буда. Вързаха ни през кръста и ни спуснаха отгоре. Дадоха ни бормашини и ние сложихме експлозивите. Чу се ужасяващ трясък. Когато погледнах, всичко бе в пламъци, дим и прах. Когато видя празните ниши, имам чувството, че ще умра. Мислех си: Господи, кога ли ще дойде смъртта? Кога ли ще ме спуснат долу, ще ме убият и ще ме заровят тук? Бяха ужасни времена.

Първите по рода си археологически разкопки в долината имат за цел да затворят раната от безсмисленото разрушение. Доктор Тáрзи смята, че е близо до статуята, която съперничи на всички чудеса на древността спящия Буда от Бамиян. Всъщност той се осланя на думите на един светец, който я e видял лично будистки монах, живял преди 1400 години. Името му било Цюанцанг и през 7-и век след Христа той се отправил на поход от Китай към Индия в търсене на свещени будистки текстове. През 632 година след Христа Бамиянската долина се открила пред погледа на Цюанцанг. След продължителното пътуване през пустинята, Бамиянската долина трябва да му се е сторила изключително красива. Цюанцанг посетил Бамиян, когато този оазис по Пътя на коприната бил в разцвета си. Най-ценният паметник в долината възнаградил изморителното пътуване на поклонника: това бил гигантският Буда от Бамиян. Според Цюанцанг обаче, това не било всичко. Някъде наоколо лежала трета статуя на Буда, висока повече от 300 метра. Отчасти учен, отчасти детектив, доктор Тáрзи си дал сметка, че за да открие статуята, трябва първо да издири манастира, в който се намирала тя.

Възможно ли е описанието на Цюанцанг да е достоверно? Ако е така, манастирът, скрит под земята, е пазил тайната си с векове. Години наред изследователите напразно се опитвали да открият манастира. Изходната точка на Цюанцанг, престолният град, не е точно установена. Древнокитайската мерна единица ли означава както 500 метра, така и 640 метра. И така, трябвало да се разкопаят цели поля. Две години Тáрзи и екипът му копали пробни сонди. Манастирът го нямало. Екипът се мести в друга зона и на Тáрзи му провървяло. Натъкнал се на очертанията на нечувано огромен строеж. Дали това бил манастирът на Цюанцанг?

Една съществена особеност направила впечатление на Тáрзи: основите, проектирани да поддържат нещо с колосални размери и тегло. Археологът вече е открил артефакти, вълнуващи почти колкото самия колос. Тези изключителни будистки скулптури вдъхват на Тáрзи надежда, че е открил манастира на Цюанцанг. Дали обаче спящият Буда е оцелял тези 1400 години, както останалите статуи? Доктор Тáрзи и студентите му трябва да се връщат във Франция остава му само седмица, за да разбере.

Доктор Тáрзи съвсем не е сам в опита си да поправи злините на талибаните. Той е част от братството на афганистанските творци и любители на изкуството, за които разрушаването на бамиянските статуи станало зов за оръжие. Те отвърнали на удара със смелост и находчивост. Мохамед Юсéф Асéфи е лекар и изтъкнат афанистански художник. Обзел го ужас, когато поддръжници на талибаните разкъсали картините в президентския дворец и в Министерството на външните работи. Някои от картините били нарисувани от самия Асéфи.

Картините в Националната галерия били застрашени и Асéфи изготвил план, който можел да му струва живота. Той кандидатствал за работата на реставратор на картини, пострадали по време на войната. След като проникнал в галерията, имал нужда от помощник. Срещнал Енáйет, служител в галерията, който споделял ненавистта на Асéфи към талибаните. С риск за живота си Енáйет и други работници пренасяли застрашените картини в работната стая на Асéфи. Именно тук бил ключовият момент. Талибаните осъждали картини, на които били изобразени живи същества. Доктор Асéфи направил така, че те ... изчезнали. Месеци наред Асéфи и помощниците му организирали спасяването на картините под носа на талибанската религиозна полиция. Наказанието за подобна организирана измяна? Вероятно смърт. В крайна сметка Асéфи и екипът му прерисували и върнали около 80 картини по местата им. Талибанските инспектори така и не забелязали измамата. След падането на талибаните Асéфи просто отмил своята намеса.

Освен на изкуството, режимът на талибаните обявил война и на забавленията. Боевете с птици, танците, дори пускането на хвърчила били забранени.

Днес афганистанците показват, че не са забравили и една стъпка. За доктор Виктор Сарианúди основното представление предстои. Руският археолог се надява този следобед да стане свидетел на отварянето на съкровището, което не е виждал повече от 20 години. Само той може да потвърди, че то е истинско. Тук се намесва и приятелят на Виктор, сътрудникът на Нешънъл Джиографик доктор Фред Хúбърт. На него е поверен научния каталог на съкровището, който ще помогне за изследването и излагането на редките находки... ако те са там.

Най-сетне чакането е към края си. Мястото е президентският дворец. Целта да се провери дали Бактрийското съкровище още съществува. В най-вътрешното помещение на двореца напрежението нараства. Дали Бактрийското съкровище е оцеляло след войната и е надживяло талибаните? Дали сейфът няма да се окаже празен? Повече от 20 години очакване са към своя край. Първият предмет се появява след десетилетия тайнственост.

Златна шнола -цветче, извадена от пръстта от доктор Сарианúди преди толкова време. Един зимен ден през 1978 година Сарианúди за първи път видял шнолата. Около 2000 хиляди години по-рано тя е принадлежала на някоя номадска жена, може би принцеса. Вероятно е била погребана тайно и гробът й не е бил обозначен, за да се попречи на крадците да оплячкосат царското гробище. На възраст принцесата била между 25 и 30 години. Украсили я с купища бляскави златни накити. Никой не знае как е загинала, нито пък как е живяла. Бактрийските войни-номади, някога били чисто и просто диви бандити. По времето на принцесата обаче те били овладели тънкостите на търговията и се замогнали като посредници по Пътя на коприната. Търговията щяла да носи богатства в областта още 1000 години, а през 400 от тях - да вдъхновява златната ера в изкуството на най-големия оазис тук: Бамиян.

В долината Нáдия и доктор Тáрзи почистват будистки скулптури, създадени през тази златна ера, около петстотната година след Христа. Те са намерени при разкопките, под които доктор Тáрзи смята, че е манастирът, където е неговият свещен Граал спящият Буда от Бамиян.

Доктор Тáрзи не се учудва, че манастирът е пълен с будистки скулптури. Тази област е една от първите, където Буда е изобразен в човешки облик. Гръцкото влияние в Афганистан датира от похода на Александър Велики около 330 година преди Христа. Завоевателят основал в днешен Пакистан и Афганистан градове и оставил зад себе си гарнизони с войници. В следващите векове будизмът се разпространил на запад от Индия и заварил тук потомците на войниците на Александър. Те имали обичай да изобразяват боговете си като хора. Забележителните бюстове може би са всичко, което доктор Тáрзи ще открие тази година.

След няколко дни сезонът на разкопките ще приключи, а спящият Буда още го няма. Време е Нáдия да се завърне в Съединените щати. Археологът се оттегля. Тогава обаче се случва нещо невероятно. Находката на доктор Тáрзи може да е кракът на спящия Буда от Бамиян. Важно е да се подчертае, че кракът е точно на мястото си близо до западната стена на манастира. По традиция статуите на спящия Буда се разполагат с краката на запад и главите на изток. Конструкцията, която доктор Тáрзи е открил, отговаря на изискванията, за да издържи огромна статуя, ориентирана по този начин: Буда преди постигане на нирвана, статуя, дълга 300 метра. Тáрзи и екипът му работят бързо и разкриват боята, която покрива загадъчната глина. Цветът се подсилва с помощта на химически разтвор. Сега обаче археологът трябва да вземе трудно решение. Дали да продължи разкопките около предполагаемия крак, или да го засипе и да продължи догодина? Някои културни радетели в Афганистан не трябва да чакат, за да се насладят на плодовете на смелостта си.

В афганистанския Национален филмов архив група герои гледат на екран съкровищата, доскоро смятани за изгубени. Когато културното наследство на Афганистан било застрашено, огромният архив от исторически филми станал изключително важен, тъй като много афганистански ценности днес съществуват само на лента. Но талибаните били решени да унищожат дори и филмовия архив. Те обаче не очаквали, че служителите в архива ще са готови да умрат, за да им попречат.

Талибаните обаче не разбрали, че са им дали копия, които могат да бъдат заменени, а не уникални негативи. Хората от архива знаели, че когато копията свършат, ще дойде ред на негативите. Как обаче може да се скрие архив от 2900 ролки незаменими негативи? Планът им бил прост. Скрили архива... като скрили помещението. Служители на религиозната полиция минавалаи покрай фалшивата стена, без да подозират за вратата зад нея. Животът на спасителите бил в безопасност, докато този номер минавал. Сънародниците им решили, че архивът е изгубен. Когато талибаните били свалени, спасителите извадили негативите на бял свят. Обявили ги за герои, но те не искали слава. Запазили само талибанските си пропуски като спомен за времето, когато са рискували живота си заради изкуството, което било тяхна страст.

В момента в президентския дворец съживяват историята на Афганистан. След като е прегледал няколко златни предмета, за Виктор Сарианúди няма съмнение това е съкровището, което той е открил през 1978 година. Тук ли е обаче цялото злато?

Може да се провери само като се отворят и шестте сейфа и се направи каталог на съдържанието им. Досега е разгледана само малка част от колекцията, но всички в стаята знаят, че се случва нещо необичайно: едно от най-големите златни съкровища от древността излиза на бял свят. Някога тази фигурка на Афродита красяла гърдите на принцесата. На челото си принцесата носела сгъваема корона. Тя е направена в областта и може да се сгъне и да се прибере удобно за номадския начин на живот. Вътре в залата описването за днес приключва. Най-сетне Виктор Сарианúди може да се отърси от съмненията, които са го тормозили десетки години. Неимоверният му принос към историята на Афганистан не е изгубен. В Бамиян все още се подготвят за големия ден, когато за ужасите на миналото ще бъде получено възмездие. Спящият Буда може би лежи тук под тънък пласт земя. Но за да запази находката, доктор Тáрзи нарежда да засипят обекта. Въпреки че откриването на спящия Буда предстои, в Афганистан има други поводи за празник. Афганистанците са се заели да изградят бъдещето от парченцата на разбитото си минало.

В Националния музей реставраторите са обладани от духа на историята. Недалеч оттук доктор Юсéф Асéфи е намерил нов начин да запази картините на Афганистан. Той изгражда нова галерия. В Кабулския университет младото поколение скулптори създава творби, смятани някога за незаконни.

Днес тук има място не само за мъже, а и за жени. Афганистан има страдалческо минало, а настоящето му е спокойно, но твърде крехко. За първи път от години обаче, спасените съкровища могат да се видят. Когато погледнат миналото си, афганистанците се изпълват с кураж и надежда за бъдещето.

Ислямска република Афганистан има площ 652.2 хил. кв. км. Граничи (в км) с Туркменистан - 830, Узбекистан - 165, Таджикистан - 1 350, Китай - 102, Пакистан - 2 432, и Иран - 855. По-голяма част от територията е заета от североизточните части на Иранските планини. От изток на запад са разположени хребетите на Хиндукуш с най-висока точка връх Тиргаран - 6 729 м. В южните части е Газни - Кандахарското плато, а в северните и югозападните - пустинни равнини - Бактрийска, Регистан, Дащи Марго. Релефът на страната е почти изцяло планински, като най-високата част Наушак (7485 м) е до границата с Пакистан, и се явява част от превала Хиндокуш. Равнинен релефът е почти само по поречието на реките като най-общирната равнина може би е Бактрийската, намираща се в северната част на страната, където минава и река Амударя. Последната е най-голямата река в Средна Азия (2400 км), плавателна е в по-голямата си част и оформя почти изцяло границата с Узбекистан. Подземните богатства не са добре проучени. Открити са находища на природен газ, нефт, желязо, цинкови, оловни руди, барит и сяра. .В Афганистан живеят приблизително 30 000 000 души и около 20 народа, принадлежащи към различни езикови групи. Основните етнически групи, определящи облика на страната, са пущуните и таджиките. Столица - Кабул (700 хил. ж.). По-големи градове - Кандахар (226 хил. ж.), Мазари Шариф (220 хил. ж.), Херат (180 хил. ж.), Баглан (170 хил. ж.), Газни.

1000 г. пр. Хр. - територията е в състава на Бактрия; VI в. пр. Хр. - завладяна от персите; 330-329 г. пр. Хр. - завладяна от Александър Македонски; 250 г. пр. Хр. - в състава на Гръко-Бактрийското царство; VII в. арабско нашествие - ислямизация; 900 г. - в състава на Бухарското емирство; ХIII в. - монголски нашествия; ХVI в. - завоювана от династията на Великите Моголи; 1709 г. - образувано независимо княжество Кандахар; 1838-1880 г. - две англо-афгански войни. Установява се британски контрол над Афганистан; 28 февруари 1919 г. - трета англо-афганска война. Англия признава независимостта на Афганистан; 1973 г. - военен преврат и провъзгласяване не република; 27 декември 1979 г. - съветски войски навлизат в Афганистан и чак на 15 февруари 1989 г. го напускат; 1992 г. - талибаните превземат Кабул, гражданската война продължава.

Строго забранен е вносът на алкохолни напитки. Произведения на изкуството, предмети с антикварна стойност се конфискуват при опит да бъдат изнесени от страната. Митническите власти могат да приложат и по-строги наказателни мерки.

Обстановката в Афганистан продължава да е опасна за чужденци. В различни райони на страната продължават въоръжени действия на членове на бившия режим на талибаните и терористи от мрежата на "Ал Кайда", чиято цел е прогонване на чужденците от Афганистан. Съществува риск от терористични нападения, включително с коли-бомби, ръчно управляеми гранати, импровизирани експлозиви и т.н. Има опасност от отвличания. На територията на страната съществуват милиони необезвредени мини.

По данни на Световната здравна организация, през последните 5 години в Афганистан са регистрирани масови случаи на заболяване от дифтерит, коклюш, диария, холера, малария, хеморагична треска.

Мнението на много хора за Афганистан е сформирано от това, което четат и гледат по медиите. Жени в сини бурки, полета от опиумен мак, свирепо изглеждащи мъже с тюрбани и танкове – това е, което хората си представят като гледки от страната. Афганистан обаче предлага много забележителности от културния си пейзаж и археологическите останки.
Афганистан определено е извън отъпкания път на туристите, откакто западни и афганистански военни сили се опитват да потушат въстанието на талибаните. Но пътниците, които са настроени авантюристично и които откриват себе си в белязаната от войната столица Кабул, трябва да посетят града. Столицата постоянно се променя.

Афганистан води в класацията за най- опасна страна в света, но това не бива да ви плаши! Културният пейзаж и археологическите останки в долината Бамиян представят артистичното и религиозно развитие, характерни за древна Бактрия от I до XII век. Региона включва редица и будистки светилища, както и укрепления от времето на ислямския период.

Мястото е също така и свидетел на трагичното разрушаване на двете огромни статуи на Буда от талибаните, което шокира света през 2001 г.Обектът е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Минарето и археологическите останки в Джам. Високото 65 метра минаре в град Джам представлява една грациозна, извисяваща се над всичко около нея структура, датираща от XII век. Изящно изработена от тухли и покрита със сини керемиди на върха и благодарение на своята цялостна архитектура и декорация тя е символ на архитектурните и артистични традиции на региона. Нейното въздействие се засилва и благодарение на интересното и разположение – дълбока речна долина разположена между величествени планини в сърцето на провинция Гур.Обектът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Опиум реколта 2007 в Афганистан - най-голямата в историята! През тази година посевите с мак в Афганистан са нараснали със 17 на сто, а страната произвежда 93 на сто от опиума в света. След американското нахлуване през 2001 г. оттам всяка година се изнася все повече хероин, чиято цена е значително по-висока от тази на други наркотици. Това осигури на афганистанските наркопроизводители възможността да реализират свръхпечалби.Това сочи и примерът на южната провинция Хелманд, контролирана от талибаните. По данни на ООН само тазгодишните добиви от региона са близо 4400 тона опиум - почти половината от всички наркотици, произведени в Афганистан.

Афганистан избра своя най-добър поп-изпълнител.В афганистанската столица Кабул се проведе финалът на конкурса за поп-изпълнители „Афганистанска звезда“ .