Конкурентни предимства на Република Румъния
Изтегляне 389.83 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Конкурентни предимства на Република Румъния Изготвил Научен ръководител Петър Николае Георгиев проф. М. Рибов Ф N 245134 София 2008 СЪДЪРЖАНИЕ
- 1.Географско положение 1.1 Релеф 1.2 Природни ресурси 1.3 Климат 1.4 Население
- 1.10 По-важни исторически събития и дати 1.11 Държавно устройство 1.12 Парична единица 1.13 Стопанство
- 5. Букурещ – история, фестивали и забележителности 6. Морски курорти 7. Румъния ще конкурира българските курорти 8. Трансилвания
- 9. Планински ски-курорти 10. Синая 11. Брашов 12. Сибиу 13. Духовна култура
- Географско положение и големина
- Природни ресурси
- Население
- Официален език
- Административно деление
- Парична единица
- Туризъм
- Обиколка на Румъния
- История
- Истински музикални празници
- Румъния: новата снимачна площадка на Холивуд
| Университет за Национално и Световно Стопанство
гр. София Катедра: Икономика на туризма Дисциплина: Управление на конкурентните предимства ЗАДАЧА:
Тема: Конкурентни предимства на Република Румъния Изготвил Научен ръководител Петър Николае Георгиев проф. М. Рибов Ф N 245134
Член на ЕС съюз от 1 януари 2007 г. Релеф: Централният Трансилвански басейн е отделен от Молдовската равнина на изток от Карпатските планини; на юг Трансилванските Алпи го разделят от Валачанската равнина. Румъния се намира в сеизмична зона. Природни ресурси: нефт (намаляващи запаси), дървесина, природен газ, въглища, желязна руда, сол, обработваема земя, хидроелектроенергия Климат - умерен, континентален. Средните температури за януари са от 0 до -5 градуса Сº в равнините и до -10 градуса Сº в планините, за юли са съответно 20-28 градуса Сº и 8-16 градуса Сº. Валежи - от 600-700 мм до 800-1500 мм в планините. Основна река - Дунав с притоците Жиу, Олт, Сирет, Прут, Муреш. Растителност - широколистни и иглолистни гори - 27 % от територията. Население - 22 610 хил. жители. Гъстота - 95.2 жит на кв. км. Естествен прираст 7. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г., жени . 74 г. Етнически състав - румънци - 89.4 %, унгарци - 7.1 %, цигани - 1.8 %, немци - 0.6 %, украинци - 0.3 %, евреи - 0.1 %, татари - 0.1 %, други - 0.6 %. Официален език - румънски. Друг използван език - унгарски. Конфесионален състав - християни - 97.7 % (от тях православни - 75.3 %, католици - 9.1 %, протестанти - 8.2 %, униати - 7.2 %, други - 0.2 %), мюсюлмани (сунити) - 0.3 %, юдаисти - 0.2 %, други - 1.8 %. Извън страната живеят около 800 хил. румънци, главно в Молдавия, Украйна, Югославия, Унгария, САЩ, Канада. Градско население - 58 %. Българи живеят в Банат, Влахия и Северна Добруджа. Столица - Букурещ (2 070 хил. ж.). По-големи градове - Констанца (380 хил. ж.), Яш (350 хил. ж.), Тимишоара (350 хил. ж.), Клуж-Напока (340 хил. ж.), Галац (330 хил. ж.), Брашов (320 хил. ж.), Крайова (310 хил. ж.), Плоещ (260 хил. ж.). Административно деление - 40 жудеца (окръга) и Букурещ. Национален празник: 1 декември - Ден на обединението (на Румъния и Трансилвания) По-важни исторически събития и дати - I в. пр. Хр. - на територията живеят племената скити, келти, траки (даки) и др.; 106 г. - римска провинция Дакия; VII в. - заселване на славянски племена; VII в. - в състава на Българската държава; ХVI в. - образуване на самостоятелни княжества - Влахия и Молдавия; ХVI в. - княжествата попадат под властта на Османската империя; 151 г. - в северните части е образувано княжеството Трансилвания; 1829 г. - автономия на румънските княжества в състава на Османската империя; 1862 г. - обединяване на княжествата - създаване на Румънска държава; 9 май 1877 г. - в резултат на Руско-турската война е провъзгласена независимостта на страната, получава Северна Добруджа; 1881 г - Румъния става кралство; 1913 г. - Междусъюзническа война - Румъния заграбва Южна Добруджа; 1916 г. - участва в Първата световна война - страната е окупирана от германо-австрийски войски; 1919 г. - Румъния получава Бесарабия, Източен Банат, Трансилвания и Северна Буковина; 1940 г. - Румъния отстъпва Бесарабия и Северна Буковина на СССР, Северна Трансилвания и Унгария и връща Южна Добруджа на България; 1941-1944 г. - участие във Втората световна война на страната на Германия; 1944 г. - обявява война на Германия; 1947 г. - крал Михай е изгонен. Провъзгласена Румънска Народна република - комунистическо управление; 1989 г. - сваляне на комунистическия режим на Н. Чаушеску и демократизация на страната. Държавно устройство - република, начело с президент, избиран за 4 години. Законодателна власт - република, начело с президент, избиран за 4 години. Законодателна власт - парламент, състоящ се от депутатско събрание и сенат, избирани за 4 години. Висш изпълнителен орган - правителство. Парична единица - лея (L) = 100 бани Стопанство - промишлено-аграрна страна в преход към пазарна икономика. В промишлеността са заети 38 % от трудоспособното население. Продукцията й все още е неконкурентна, енергоемка. Развива се - металургична и химическа промишленост, нефтодобив и нефтопреработване, добив на въглища, желязна руда, мед, олово, цинк и др. Селско стопанство - водещ отрасъл е растениевъдството. Отглежда се царевица, пшеница, ечемик, захарно цвекло, слънчоглед, картофи, плодове, зеленчуци, лозя. Животновъдство - овце, едър рогат добитък и др. В селското стопанство са заети 27 % от трудоспособното население. Транспорт - шосета - 74 хил. км, от които с твърдо покритие - 15 хил. км; ж.п. линии - 11 хил. км. Речен транспорт - 1 075 км по река Дунав и канала Дунав-Черно море. Главни речни пристанища - Галац, Браила, Гюргево, Турну Северин, на Черно море - Констанца. Туризъм - сравнително добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от около 6.2 млн. чуждестранни туристи. От София до Букурещ - 294 км Румънска кухня Румънската кухня е разнообразна, с ястия, възприети от различните чуждестранни култури, с които румънците са влизали в контакт, както и със специфични видове ястия. Силно е влиянието на балканската кухня, както и на кухните на съседните народи като сръбската, българската и унгарската. 
Чиния сърмички с мамалига Рецептите носят същото влияние, както и цялата румънска култура: от турците е възприета шкембе чорбата, от гърците мусака, от българската кухня са възприети множество ястия със зеленчуци като тъй наречената “закуска” (на румънски - zacusca), a шницелът – от австрийците. Различни са и рецептите в различните региони на Румъния – съществува типично трансилванска кухня, добруджанска кухня и т.н. Едно от най-известните, типично румънски ястия е мамалигата – сварено царевично брашно. Това е ястие, дълго време смятано за храна за бедняци, което обаче сега е оценявано по достойнство. Румънците използват най-вече свинско месо, но се консумира и телешко, пилешко, агнешко и шилешко. Част от рецептите са свързани с определен сезон или конкретен празник. Така например за Коледа, съгласно обичая всяко семейство коли прасе и се приготвят много и разнообразни месни ястия от месото и органите на прасето като: кърнаци (на румънски cărnaţi), картабоши (cartaboşi) – кърнаци с черен дроб в свинско черво, пифтие (piftie) – желирани неупотребявани за друго парчета от прасето като ушите, зурлата или главата, пръжки с гарнитура от мамалига. На масата се слага още вино и козунак. За Великден се яде агнешко, а агнешките дреболии приготвят като дроб сърма, наричана на румънски “дроб” (drob) – смес от органи, месо и пресни зеленчуци – най-вече зелен лук, а за десерт се сервира специфичен вид баница със сирене и стафиди. Интересна е тъй наречената “Българска салата” – мешана салата от домати, краставици, печени чушки, лук, сирене и шунка. Най-употребяваната алкохолна напитка е виното. В Румъния се произвеждат множество специфични местни вина като “Фетяска” (Fetească), Граса (Grasă), Тамъйоаса (Tamâioasă), както и универсалните Ризлинг, Мерло, Совиньон блан, Каберне совиньон, Шардоне, Мускат отонел. Характерно е, че румънците предпочитат полусухите и сладките червени и бели вина, а белите вина се консумират най-често като “шприц” – разредени с газирана вода. Употребява се и бира, както местни марки, така и произвеждани по лиценз. Румъния е сред най-големите световни производители на сливи и почти цялата сливова продукция се използва за приготвянето на сливова ракия с нисък градус, наричана “цуйка” (ţuică). Плодовата ракията с по-висок градус се нарича “палинка” (рălincă) и се произвежда от сливи, круши, ябълки и други плодове. За румънците е почти непозната гроздовата ракия. Обиколка на Румъния Обиколка на страната, известна като родината на Дракула. Румъния обаче е повече от това. Потопете се в една палитра от преживявания – от средновековните градове в Трансилвания до прекрасната природа около делтата на Дунав, от високи планини до крайбрежието на Черно море и много, много още. В румънската столица Букурещ ще откриете втората по големина сграда в света (след пентагона) – Двореца на парламента. Чаушеску заповядва да бъде построена с идеята Букурещ да стане комунистическата столица на Източна Европа. В самия град няма много стари сгради, затова не пропускайте посещение в патриаршеската катедрала от 17 в. Ще посетим също и замъкът Бран, където според преданията е живял Дракула. Въпреки че това не е напълно исторически документирано, все пак дебелите стени, високите кули и тесните помещения правят тези истории много живи. Добре запазения средновековен град Брашов, сгушен в полите на Трансилванските планини, също си заслужава да бъде посетен. Румъния определено е страна за пътувания, с гостоприемно население. Разполага с богата култура и там лесно се намират прекрасни и евтини образци на изкуството и занаятите. Румъния сякаш се е появила от разтопен леден похлупак. Румънците отхвърлиха дълбоко замразеното иго на диктатурата, разтъркаха очи и се хвърлиха в бясно преследване на бъдещето. Днешна Трансилвания е не само любимият декор за снимки на филмовата индустрия. Трансилвания е минало в настоящето. Живата история. Църквите-крепости, където някогашните бойци за удържали нашествията от изток. Днес те се издигат безмълвни в лятната топлина. Но оставете фантазията си да се вихри на воля… По следите на Дракула За средновековните люде във Влашко казвали, че са като кучетата си. Те хапели без да лаят, за разлика от турските кучета, които първо лаели, а после хапели. Сръбските песове пък първо хапели, а после лаели. Затова опасно било да замръкваш в румънските гори, че да не попаднеш на глутница бездомни псета, по-опасни от вълци по новолуние... Влад Цепеш, по прякор Дракула, притежавал десетки изгладнели и освирепели влашки кучета, с които ходел на лов. Казват, че заедно с тях разкъсвал плячката. Въобще за него толкова се е разказвало, особено по онези времена, че вече е трудно да се отдели истината от онова, що хорските глави майсторски сътворявали в самите себе си, придавайки му най-чудни форми и значения. Затова нека тук бъдат простени умишленото преплитане на легендите с историческите свидетелства, както и своеволната бърканица от истина и измислица, която е замесена с най-благонравни намерения, а именно да бъде поднесена по начин, че на уморените четци да им бъде интересно, а не вяло да склонят глава по средата на разказа за кръвожадния Влад ІІІ, владетел на Влашко и Трансилвания. И понеже пътят на пишещият тези редове започна от Букурещ, където според преданията е положен Дракула за вечния си сън, а свърши в родното му място - Сигишоара, Трансилвания, то няма да е погрешно, ако историята започне в обратна посока на пътя - с първите дни на Цепеш, кошмарът на османците и престъпниците, защитник на християнската вяра и рицар от Ордена на Дракона. Но преди това замалко да поспрем при неговия баща - Влад ІІ, за да поставим основите на разказа. Крал Сигизмунд от Унгария, провъзгласен за Император на Свещената Римска империя, създал в далечната 1410 година таен братски рицарски пакт, наречен Орден на Дракона, който трябвало да укрепи християнството и да се опълчи на османските турци. Влад ІІ, баща на Цепеш и син на Мирча Стария, бил приет в ордена през 1431 г. поради смелостта си в битките срещу заплахата на полумесеца. От същата година знакът с Дракона се появил и по монетите, които Влад ІІ сякъл във Влашко. Така синът на рицаря - Влад ІІІ, понесъл със себе си и името Дракула, сиреч Синът на Дракона. А понеже румънският език бил тежък и оплитал като въже езика на говорещите, като палел главите им, а от усилията на някои им пониквали рога, те решили, че Нечистият ще да има пръст в тази работа и затова оттогава имат една и съща дума за "дракон" и за "дявол". Така не съвсем случайно младият Влад ІІІ бил прочут и като "Синът на Дявола". Дълго време водели войни Влашко и Унгария срещу могъщите османци. Толкова далеч ходели от домовете си двете армии, че после забравяли да се върнат и оставали за дълго по чуждите земи, а жените на войниците раждали деца и ги отглеждали без мъжете си. Подир много години воините се завръщали у дома, но били толкова захабени и променени, че малцина успявали да разпознаят родните си синове и дъщери, които вече ходели по седенки. Затова майките дамгосвали децата си с родовия знак, за да ги разпознаят бащите им след време. А Влад носел огнен дракон - отпечатък от монета под лявата си мишница, за да го познае владетелят на Влашко, като се върне от бран. Влад ІІІ бил роден през лютата декемврийска зима на 1431 г. в Сигишоара - малка трансилванска крепост, в която баща му живеел в изгнание, след като си навлякъл гнева на унгарския крал Янош Хуняди, задето не подкрепил поредната война срещу турците. Казват, че като се родил, стените на къщата му станали червени, като знак за кръвта, която щял да пролее. След това се опитвали да върнат стария цвят на стените - жълт, но много боя трябвало да изхабят, тъй като тя хващала само на пълна луна. Малко се знае за младостта на Влад ІІІ. Имал двама братя - по-големият се казвал Мирча, като дядо си, а по-малкият наричали Раду Красивия. Влад бил по-скоро грозен, ала това не може да се докаже, тъй като роднините му го виждали само в четвъртък, а както се знае, никой не е през всичките седем дни на неделята нито еднакво мъдър, нито еднакво красив. Та може Влад да е бил най-грозен именно в четвъртъците, а пък Раду да е бил най-красив във вторниците, защото тогава го показвали на роднините му. През 1444 г. като бил на тринадесет лета, Дракула бил проводен заедно с брат си Раду като заложник в Адрианопол. Преди това той доста добре изучил от един придворен болярин тънкостите в поведението на младите рицари от неговото време и способно въртял меча. Още тогава умело показвал завидните си умения в разнообразни мъчения, които прилагал върху животни, насекоми и всякаква друга гад. Бил тих като стая, а вещите бягали като уплашени от неговия замък. Казват, че погледът му можел да свали летяща птица, а когато сънувал, в гората умирали дървета. По-късно тези умрели дървета бивали отсичани, за да ги използват като колове, на които набивали прегрешилите по волята на Влад ІІІ. Оттам дошло и прозвището му - Цепеш, сиреч Набиващият на кол. И понеже мъртвите дървета пронизвали жива плът, те се напоявали от кръвта на жертвите си, връщали се към живот и по ноктите и зъбите на мъртъвците пониквали листа. Мнозина паднали от ръката на Дракула - десетки хиляди според едни, стотици хиляди според други свидетелства. Едно е сигурно - Влад обичал да нарежда едни колове в кръг, други поставял в квадрат, а трети подреждал във формата на кръст пред вратите на града, който искал да завземе - така нерядко жителите на обсадения град се предавали доброволно. През 1461 г. Мохамед Завоевателят, дето посипал с огън Константинопол и окъпал в сълзи хиляди ромейски жени, решил да завземе Търговище. Потеглил той начело на огромна армия, но като наближил града го посрещнали зловеща ограда от двайсет хиляди побити на кол турски пленници, които в редица достигали чак до бреговете на Дунав. Погнусен, османският владетел бил отбой и се върнал позорно зад вратите на Свещения град. Оттогава историята помни страховитата гледка край Търговище като "Гората от въздигнатите колове". И казват, че Влад трябвало да сънува двадесет пълни нощи, за да набави умрели дървета, които да използва за тези турци. Две години по-рано, в нощта на св. Бартоломей, Влад избил хиляди саксонски търговци и боляри от трансилванския град Брашов, като по този начин не позволил дворцови интриги да заплашат трона му. След тази нощ много хълмове край Брашов останали обезлесени и ветровете си ги поделили като плячка, като Севернякът отнесъл спомените на мъжете, а Южнякът - тези на жените, за да се превърне това място в поле на Забравата. Въпреки краткотрайните успехи срещу османците, Дракула не получил желаната помощ от съседа си Матиаш Корвин, син на Янош Хуняди. Веднъж турците нападнали като ято скакалци земите на Влашко и Влад Цепеш бил принуден да избяга при Корвин през един таен трансилвански проход. Унгарският крал веднага го затворил в кралската кула, където влашкият деспот прекарал няколко години като затворник. Там се оженил повторно за една от сестрите на Матиаш и дал живот на двама сина. След това, през 1476 г. Дракула си върнал трона. Оттогава песните разказват, че след двата си принудителни престоя в Адрианопол и в Унгария, както и след битките, в които се включили сръбски наемници, Цепеш започнал да мисли на турски, да лъже на унгарски, да сънува на сърбохърватски падналите дървета и само когато трябвало да убива, използвал родния си влашки език. Влад Дракула бил убит в една декемврийска битка срещу турците, като някои се кълнат, че това станало в същата зимна нощ, в която се родил. Така Царството на Сенките, което му вдъхнало живот на земята, сега дошло да си го прибере. Някои разказват, че бил покосен от един от собствените си боляри в мига, в който взимал превес над турските войски и бил на път да ги изтласка от бойното поле. Как е умрял обаче не е толкова интересно. По-важното е, че веднага след това османците отрязали главата му, а султанът я набучил на кол пред стените на Константинопол, за да успокои жените и децата, че Влашкият Звяр вече е погинал. Тялото на Дракула било погребано в Снагов, островен манастир близо до Букурещ. Въпреки злочестата си смърт и печалната слава, която имал, Влад не бил вкусвал човешка кръв, твърдят онези, на които трябва да се вярва. През 1897 г. обаче, един английски писател, вдъхновен както от балканските легенди за вампири, така и от популярността на Влад Дракула, разказал историята за трансилванския граф с остри кучешки зъби, от които капела червена мъзга. Така румънският деспот бил набеден за единственото нещо, което не е правил през живота си - вампирски гуляй... Така завършва този разказ. И ако читателят е намерил сили в себе си да дочете края му, ще разбере, че невинаги онуй, що хората говорят, се е случвало, както и че хорското въображение също е способно да твори лъжлива история. История за битки, кръв и удължени зъби... Букурещ Букурещ e столицата на Румъния и същевременно – най-големият град в страната, промишлен и търговски център. Букурещ е също така най-големият град в Югоизточна Европа (Балканския полуостров) по брой на населението. История: Древно селище. Под днешното си име е известен от 14 в. 1659-1862 - столица на Влашко. През 19 в. политически център на българската емиграция. Силно засегнат от земетресение (1977). Букурещ се намира в югоизточната част на страната, около река Дъмбовица, между градовете Брашов и Констанца. Близки градове: Плоещ (60 km северно), Търговище (80 km северозападно), Александриа (84 km югозападно), Бузъу (110 km север-североизток). Букурещ е център на всички по-важни прояви, фестивали и събития в страната. Истински музикални празници 
Наистина впечатляващ е мащабът на този най-голям и най-сериозен форум на Евтерпа в Източна Европа. В продължение на 23 дни с по три концерта дневно и с филиални издания в големите градове на страната: Клуж, Яш, Брашов, Сибиу и Темишоара, с огромен брой румънски и чужди участници от световна класа. Фестивалните прояви в Букурещ включваха не само концерти, но и оперни, балетни и театрални спектакли с музика, премиери на изложби, книги, конференции, поетични рецитали, срещи-дискусии, бяха разположени в редица зали в столицата: освен споменатата Сала Палатулуй, в прекрасния Атенеум, залата на Радиото, Националната опера, Националния театър "Караджале", Театърът на комедията и в няколко от дворците, с които изобилства румънската столица. Всички обновени, с добра акустика, препълнени от публика - щедра, възторжена, щастлива от допира с голямата музика и големите артисти и състави. Рекламата за фестивала, добре премислена, изискана и мащабна, го направи известен и сред онези, които са по- далече от изкуството. И този път тримилионният град живя в продължение на около месец със своя най-голям и престижен фестивал. През тези дни, а и не само през тях, градът бе чист, подреден и приветлив, със забързани, но учтиви и сърдечни хора. С удобно метро, чиято мрежа покрива почти цялата му територия.Без улична престъпност, престрелки, катастрофи. Румъния: новата снимачна площадка на Холивуд Живописните пейзажи на Румъния и ниските трудови възнаграждения предизвикват нарастващ интерес сред филмовите среди.
Двата основни румънски киноцентъра се радват на безпрецедентен бум на заетост. Това са "Кастел Филм", разположен на 40 км от Букурещ в село Чолпани, и "Медиапро Студиос" със седалище в гр. Буфтя, една от най-големите медийно-развлекателни групи в Източна Европа. Повратният момент по отношение на интереса на Холивуд дойде със "Студената планина", разказ за гражданската война, развиващ се в планините на Северна Каролина. С участието на Лоу, Кидман и Зелуегър, той бе заснет в Раснов, Югоизточна Трансилвания. "Без икономиите на разходи, които Румъния ни предложи, "Студената планина" нямаше да може да бъде осъществен," каза продуцентът Албърт Бъргър, който изчислява, че ниските разходи за трудови възнаграждения в страната са спестили на филмовия бюджет повече от 20 млн. щатски долара. Филмът щеше да струва над 100 млн. щатски долара, ако беше заснет в Съединените щати, каза Бъргър. Румънското външно министерство междувременно се сдоби с разрешение да използва сцени от филма в туристическата си рекламна кампания по "Си Ен Ем" през 2004 г. В рекламите филмовият режисьор Антъни Мингела хвали страната и запазената й природа. Друг американски филм -- "Модилиани" - бе заснет в "Медиапро". В него участва Анди Гарсия в ролята на известния италиански художник. Филмът струваше 14 млн. щатски долара. Кристоф Ламбер и Ейдриън Пол участваха в "Шотландски боец 4", заснет в "Кастел". "Би Би Си" също бе привлечена от ниските цени в Румъния -- тя избра страната за снимките на "Мери, шотландската кралица". Румъния е предпочитано място за снимане и на документални филми, излъчвани по канали, като ЗДФ, "Арте", "Дискавъри" и "Нешънъл Джиографик". Сега чужденците изразходват около 50 млн. щатски долара годишно за снимане на филми в Румъния и се очаква сумата да се увеличава. Румъния е нов член на ЕС и ефектът от присъединяването й върху индустрията тепърва ще се оценява. Според специалисти в областта обаче страната може да очаква, че ще остане рай за киноиндустрията още много години.
Каталог: Music,%20Movies,%20Videos,%20Games%20and%20more... -> Lekcii -> UNWE%20files -> Documents Documents -> Експозе Русия Documents -> История на франчайзинга Documents -> Катедра: Икономика на туризма Documents -> Промяна на потребителското поведение: Влияние върху вътрешния туристически пазар на Австралия Documents -> Конкурентни предимства на Ислямска Република Афганистан Documents -> Скалното катерене Изтегляне 389.83 Kb. Сподели с приятели:
|
