- стихотворението е от стихосбирката „Да бъде ден!”;
- повод за написването на стихотворението е конкурс на Академичното дружество на филолозите слависти /творбата се включва в хуманистичната традиция, изследваща проблемите на българското общество /; 2. Особености на творбата: а/ заглавието на творбата и внушенията, които провокира
нарицателното име „цветарка” назовава лирическата героиня;
провокира усещане за красота и нежност
б/ сюжет
универсален – погубената красота като основа на поетическите внушения;
основа на творбата е случка, типична за големия град – красива, но беззащитна девойка –похитена /леко романтичен сюжет/
в/ триединство на мотивите:
мотивът за поруганата красота /поругаването не е извършено, но се усеща/;
прекрасната природа като фон на драматична случка – контраст /залезът над Витоша/;
образът на града-чудовище /дебне своите обитатели, за да разбие съдбите им/
3. Елегично звучене на творбата
- произтича от предпочитанията на автора към света на малките, унизените обитатели на градската периферия, които са жертва на буржоазното общество;
- авторът изпитва съчувствие, социално съпричастие към участта на онеправданите 4. Послания на творбата: а/ роля на пейзажното описание в началото на стихотворението
- пресъздава конкретна природна картина, която е знак за непреходната красота на природата;
„Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и на д смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.”
- със своите неясни контури и цветова обагреност, пейзажът е обобщаващ символ на загадъчност, вечният човешки копнеж по тайнственото и възвишеното;
- теменуженият остров активира вечната, но спотаена потребност от любов;
- „лунносребърни” – образът на жената /двойствена страна/, но и скръб, безверие, душевни трепети;
- „бледи есенни звезди” – внушение за чезнеща красота;
- на замрялото, статично природно описание противостои драматичната напрегнатост на живота в големия град;
- „гранитната си пазва” , „улицата шумна”, „гирляндите електрични” – градът – плод на човешкото цивилизационно развитие, в което съдбата на малките хора е предопределена;
- бедните са жертви на дебнещия каменен град /студен и грозен/
- Смирненски противопоставя природно и социално:
Природното / хармонично, изначално/ - Социалното /подредено по правила, противоречащи на разумния порядък/
- цветарката продава цветя /красота/ - красотата е стока; 6. Внушенията на автора
Всеки копнее по красотата и мечтата. Похищаването на тази красота от митологичното чудовище /града/ се възприема като лична драма. 7. Новаторската поезия на Смирненски
- символистичните елементи / „лунно наметало”, „плачещи акорди”/ подчертават истината за жестокостта на капиталистическия свят;
- придава по-обобщено звучене на темата за социалното страдание на обезправените и отрудени обитатели на големия град;
- смирнински е новатор, защото:
очертава образа на страдащия и борещ се пролетарий
преобразува поетиката на символизма / приземяване и обективизиране на изображението/
- Смирненски съчетава изображението на всекидневната драма на „хиляди души разбити” и прославянето на човешкия бунт като единствен път за радикална социална промяна на света