Конкурс на Академичното дружество на филолозите слависти /творбата се включва в хуманистичната традиция, изследваща проблемите на българското общество



Дата19.11.2018
Размер38.32 Kb.
#105684
ТипКонкурс
Цветарка” – Христо Смирненски
1. Създаване на творбата

- стихотворението е от стихосбирката „Да бъде ден!”;

- повод за написването на стихотворението е конкурс на Академичното дружество на филолозите слависти /творбата се включва в хуманистичната традиция, изследваща проблемите на българското общество /;
2. Особености на творбата:
а/ заглавието на творбата и внушенията, които провокира

  • нарицателното име „цветарка” назовава лирическата героиня;

  • провокира усещане за красота и нежност


б/ сюжет

  • универсален – погубената красота като основа на поетическите внушения;

  • основа на творбата е случка, типична за големия град – красива, но беззащитна девойка –похитена /леко романтичен сюжет/


в/ триединство на мотивите:

  • мотивът за поруганата красота /поругаването не е извършено, но се усеща/;

  • прекрасната природа като фон на драматична случка – контраст /залезът над Витоша/;

  • образът на града-чудовище /дебне своите обитатели, за да разбие съдбите им/


3. Елегично звучене на творбата

- произтича от предпочитанията на автора към света на малките, унизените обитатели на градската периферия, които са жертва на буржоазното общество;

- авторът изпитва съчувствие, социално съпричастие към участта на онеправданите
4. Послания на творбата:
а/ роля на пейзажното описание в началото на стихотворението

- пресъздава конкретна природна картина, която е знак за непреходната красота на природата;

„Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –

като теменужен остров в лунносребърни води,

и на д смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,

се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.”

- със своите неясни контури и цветова обагреност, пейзажът е обобщаващ символ на загадъчност, вечният човешки копнеж по тайнственото и възвишеното;

- теменуженият остров активира вечната, но спотаена потребност от любов;

- „лунносребърни” – образът на жената /двойствена страна/, но и скръб, безверие, душевни трепети;

- „бледи есенни звезди” – внушение за чезнеща красота;

- тъжно и мирно звучене на пейзажа
б/ контраст между природно и социално пространство:

- на замрялото, статично природно описание противостои драматичната напрегнатост на живота в големия град;

- „гранитната си пазва” , „улицата шумна”, „гирляндите електрични” – градът – плод на човешкото цивилизационно развитие, в което съдбата на малките хора е предопределена;

- бедните са жертви на дебнещия каменен град /студен и грозен/

- Смирненски противопоставя природно и социално:

Природното / хармонично, изначално/ - Социалното /подредено по правила, противоречащи на разумния порядък/

- творбата е изградена върху контраст



в/ използвана символистична поетика

и под лунно наметало с шепот странен той разказва



повестите безутешни на всекидневен маскарад.”

- маската носи идеята за привидност на социалния космос;

- при символистите – маската е знак за непознаваемост на света, лъжливост и непроницаемост

- при Смирненски – злото като социално обусловено

- човешката драма е плод на несправедливото и антихуманно обществено устройство;

- красотата, любовта, младежката поривност са обречени в свят, където властва жълтият метал



г/ мотивът за звучащата музика

- сякаш коментира ставащото:

зловещите акорди – злощастната съдба на цветарката

възвисяването им – смело и гордо

спускане – в пространството на зимата / символ на тъгата и изгубените надежди/

„И оркестърът въздъхва, стихват плачещи акорди,

гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,

понесат се нависоко волнокрили, смели, горди

и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.”
5. Образът на цветарката

- оприличена е на нежно цвете, на „прокудена русалка” /Андерсен /;

- представена е чрез детайли /”усмивка смирена”, „рубинена уста”, „стройното й тяло”, „погледа смутен”/;

- излъчва невинност, чиста хубост, нежност;

- сякаш принадлежи на друг свят – на приказното, където красотата и добротата винаги побеждават;

- но в реалността – „мисъл неприветна”, „като черни пипала се плъзгат погледи отвред”, „усмивки иронични”;

Цветарката – тъмните помисли

/струи светлина/ /омърсяващото социално зло/

- противоречие между човешкото достойнство и властта на златото;

- цветарката продава цветя /красота/ - красотата е стока;
6. Внушенията на автора

Всеки копнее по красотата и мечтата. Похищаването на тази красота от митологичното чудовище /града/ се възприема като лична драма.
7. Новаторската поезия на Смирненски

- символистичните елементи / „лунно наметало”, „плачещи акорди”/ подчертават истината за жестокостта на капиталистическия свят;

- придава по-обобщено звучене на темата за социалното страдание на обезправените и отрудени обитатели на големия град;

- смирнински е новатор, защото:

  • очертава образа на страдащия и борещ се пролетарий

  • преобразува поетиката на символизма / приземяване и обективизиране на изображението/

- Смирненски съчетава изображението на всекидневната драма на „хиляди души разбити” и прославянето на човешкия бунт като единствен път за радикална социална промяна на света







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница