Конкурс по алгебра Петър Кирилов Русев, който впоследствие става аспирант на Любомир Илиев и се занимава с комплексен анализ



Дата24.03.2017
Размер126.35 Kb.
#17658
ТипКонкурс

Кратка история на секцията по Алгебра към ИМИ на БАН



По-съществени факти от историята на института и секцията по алгебра в хронологичен ред:


1947г. Създава се института по математика (ИМ). Пръв директор е акад. Любомир Чакалов. Самото институционализиране обаче започва чак в началото на 50-те години когато на института са отдадени първите му помещения - 3 тавански стаи в централната сграда на БАН. Първоначално са създадени 2 секции:

  1. Алгебра, теория на числата, теория на вероятностите и математическа статистика

  2. Анализ

1951г. (~1963г.) Директор на ИМ е акад. Никола Обрешков. 

1954г. Назначени са първите щатни сътрудници на ИМ: Боян Пенков - по вероятности и статистика, Рачо Денчев - по анализ. Първи ръководител на секцията включваща и дисциплината "Алгебра" става акад. Никола Обрешков.

В края на 50-те години ИМ се мести в сградата на сп. "Студентски общежития" (на "4-ти километър"), като тя се споделя и с институтите по химия, хементология, биология и др.

1958г. Назначен е и първия щатен сътрудник с конкурс по алгебра - Петър Кирилов Русев, който впоследствие става аспирант на Любомир Илиев и се занимава с комплексен анализ (в периода 1985~1990 той е отново за няколко години в секцията по Алгебра).

1959г. За научен сътрудник по алгебра е избран Кирил Дочев.

1960г. С конкурс по алгебра в ИМ като сътрудник постъпва Иван Байчев.

1961г. Създава се изчислителния център (ИЦ) към ИМ, а самият институт се преименува на ИМ с ИЦ.

В началото 60-те ИМ се помещава в сградата на института по физика (на "8-и километър").

1964г. (~1988г.) Директор на ИМ е акад. Любомир Илиев.

Любомир Илиев успява да "издейства" самостоятелна сграда за ИМ на ул. Латинка (зад кино "Изток") в близост тогавашния институт по микробиология.

1966г. От ИМ се отделя се колектив който създава централния институт по информационна и изчислителна техника (ЦИИТ).

1968г. В секцията по алгебра постъпва Владимир Чуканов. Практически той е първия човек в България който започва цялостно систематично изучаване на предмета алгебрическа геометрия.

1967г. За ръководител на секцията е избран Кирил Дочев (остава на тази длъжност до смъртта си през 1976г.)

В края на 60-те години ИМ се премества в сегашната си сграда.

1970г. Създава се единния център по математика и механика (ЕЦММ)  просъществувал до 1988г., като се интегрират факултета по математика и механика (ФММ) на Софийския университет с математическия институт на БАН. Образува се сектор "Алгебра" който обединява секцията по алгебра на ИМ с катедрата по висша алгебра (и теория на вероятностите) на ФММ на СУ. Ръководител става Кирил Дочев.

1976г. След смъртта на Кирил Дочев за ръководител на сектора по алгебра е избран Димитър Димитров, който заема тази длъжност до смъртта си през 1981г.

1977г. От института се отделя колектив който формира института по механика.

1981г. След смъртта на Димитър Димитров за ръководител на сектора по алгебра е избран Михаил Гаврилов, който заема тази длъжност до 1988г. когато се разформира ЕЦММ.

1988г. От секцията се отделя групата занимаваща се с кодиране (вкл. Стефан Додунеков и Николай Манев) за да формира секцията “Математически основи на информатиката”. ЕЦММ преустановява съществуването си. В резултат сектора се разделя на катедра по висша алгебра към факултета по математика и информатика (ФМИ) на СУ с ръководител Михаил Гаврилов и секция по алгебра към института по математика и информатика (ИМИ) с ръководител Лъчезар Аврамов (до 1991г).

1991г. За ръководител на секцията по алгебра е избран Васил Кънев (остава на поста до 1999г.).



1999г. За ръководител на секцията е избран чл.кор. ст.н.с. I ст. Веселин Дренски, който е неин ръководител и досега.

Сътрудници на секцията достигнали ранг старши научен сътрудник


В периода на съществуването на ЕЦММ (1970~1988) се смесват колективите работели преди това в секцията по алгебра на ИМИ и този на катедрата по висша алгебра на ФМИ на СУ. Доколкото обаче съществува някаква формално делене в периода преди и след ЕЦММ, може да се идентифицират математиците чиято професионална биография е повече свързана със секцията по алгебра на ИМИ.

Петър Кирилов Русев (1958~1962) Постъпва на работа в ИМ през 1958г. с конкурсен изпит по алгебра, но работи основно в абластта на комплексния анализ. В периода 1958~1962  се числи в секцията "Алгебра, теория на числата, теория на вероятностите и математическа статистика" от която произлиза сегашната секция по алгебра в ИМИ. В периода 1985~1990 отново е зачислен в секцията, но впоследствие се връща обратно към секцията по анализ. Пенсионира се през 2005г.

Кирил Гечов Дочев (1959~1976) Избран е за научен сътрудник към ИМ през 1959г. През 1965г. е избран за доцент при катедрата по висша алгебра на ФМИ в СУ. От 1967г. е ръководител на тази катедра както и на секцията по алгебра в ИМИ. След интеграцията на ФММ и ИМ и създаването на ЕЦММ през 1970г. той става ръководител на сектора по алгебра. Остава на този пост до 10-и август 1976г. когато умира при нещастен случай. Научните му работи са на границата между алгебрата и анализа.

Иван Димов Байчев (1960~1967). През 1960г. е назначен с конкурс в ИМ в секцията по алгебра ръководена по това време от акад. Никола Обрешков. През 1963/64 специализира в Москва. Работи в теория на крайните групи. По това време в България няма алгебристи в съвременния смисъл на думата. Чете първите лекции в България (СУ) по теория на групите като спец-курс. Умира нещастно след като е заразен с хепатит в болница при използване на мръсна спринцовка.

Владимир Стоянов Чуканов (1969~1983). Постъпва в секцията по алгебра през 1968г. Избран е за научен сътрудник през 1969г. През 1970г. отива на дългосрочна специализация в Москва при Юри Манин, а през 1972г. в Пиза при Енрико Бомбиери. Първият човек в България който започва цялостно изучаване на предмета Алгебрична геометрия. Получава резултати по комутативна алгебра (аксиоматично описание на размерността на Крул). От 1969г. до смъртта си води упражнения по висша алгебра в математическия факултет на СУ. Чел е спец-курсове по обща алгебра, теория на Галоа, хомологична алгебра, алгебрична теория на числата и теория на сноповете. Много от тези курсове са четени в България за първи път именно от него. 

Димитър Георгиев Димитров (1970~1981). От 1962г. до смъртта си (19-и януари 1981г) е на работа в катедрата по висша алгебра на СУ. Защитава кандидатска дисертация през 1972г., а през 1972г. е избран за доцент по алгебра в ЕЦММ. Той смята преподаването за най-важната част от дейността на университетския преподавател и взима дейно участие в осъвременяването на основните курсове по алгебра. Чете в течение на много години основните и специални курсове по линейна алгебра, висша алгебра, линейна алгебра и аналитична геометрия, теория на числата и теория на Галоа.  От 1973г. до 1979г.  е декан на ФММ на СУ и заместник-директор на ЕЦММ. Работи върху разпределението на нулите на полиноми и цели функции.

Михаил Гаврилов (1971~1988) През 1965г. е назначен като сътрудник в ИМ. Скоро след това заминава на аспирантура по механика в Москва където обаче посещава лекции по алгебра и се преориентира към асоциативните пръстени и алгебри. Ръководител на сектора по алгебра от 1981г. до 1988г., а след разформирането на ЕЦММ остава ръководител на катедрата по Висша алгебра във ФМИ до смъртта си през 1997г. Оказва влияние върху оформянето на математическите интереси на редица математици сред които Ангел Попов, Иван Тонов, Любомир Давидов, Пламен Кошлуков и др. 

Георги Кузманов Генов (1973~ ) Защитава кандидатска степен (PhD) през 1971г. в Москва при Головин, след което постъпва на работа в ИМ. През 1973г. става научен сътрудник, а през 1976г. ст.н.с. От 1981г. до 1987г. работи като доцент в Алжир (към Техноимпекс), а след завръщането си във ФМИ. От 1991г. до 2001г. е на работа като доцент в Тунис, след което се завръща в секцията по алгебра, където е и понастоящем като ст.н.с. II ст. Научните му интереси включват асоциативни алгебри и алгебри с тъждества, алгебри на Ли, структура и класификация на групи, многообразия от групи, пръстени и алгебри с полиномиални тъждества, алгебрична комбинаторика.

Стефан Додунеков (1974~1988) Сътрудник в секцията от 1973г. и един от първите хора в България започнали работа по теорията на кодиране на информацията. През 1988г. основава секцията "Математически основи на информатиката" в ИМИ. Оказва съществено влияние върху болшинството български математици работещи в тази област, вкл. и Николай Манев. Работи в областта на алгебричната теория на кодирането и в частност върху кодове откриващи и коригиращи грешки. От 1999г. е директор на ИМИ.

Лъчезар Любенов Аврамов (1975~1991) На работа в секцията е назначен през юли 1970г. В периода септември 1971г. – юни 1975г. е на аспирантура в Московския държавен университет. От юли 1975г. е научен сътрудник в секцията. През юли 1981г. е избран за доцент във факултета по математика на СУ. През юли 1989г. е избран за старши научен сътрудник I ст. в ИМИ на БАН. От януари 1991г. е на постоянна работа в САЩ (последователно Purdue University W. Lafayette, IN и University of Nebraska Lincoln, NE). Автор е на множество статии и монографии по комутативна алгебра. Сред неговите ученици са Анета Арамова, Веселин Гашаров, Ирена Пеева и др. MSc получава в Москва през 1970г. както и PhD (кандидат на математическите науки) през 1975г и DSc (доктор на науките) през 1986г. От 1989г. до 1990г. е ръководител на секция Алгебра.

Андрей Николов Тодоров(1975~ ) Защитава кандидатска степен (PhD) през 1975г. в Москва при Шаваревич, след което става научен сътрудник в сектора по алгебра към ЕЦММ. През 1984г. става доцент. От 1991г. ст.н.с. II ст. Андрей Тодоров е и професор в Калифорнийския университет "Санта Крус" в САЩ. Научните му интереси включват Келерови многообразия и многообразия на Калаби-Яо, огледална симетрия, теория на струните, теория на полето, аритметична алгебрична геометрия и Риманова дзета-функция и др. 

Любомир Иванов Давидов (1975~1984) Постъпва на работа в ИМИ през 1970г. и е сътрудник в секцията до 1984г. след което преминава на щат във ФМИ и дейността му се фокусира върху обучението по математика и информатика, както и работата с изявени ученици. Работи по теория на пръстените. Остава във ФМИ до смъртта си през февруари 1998г.

Ангел Попов  (1977~1988) Постъпва в ИМИ през 1977г. и остава научен сътрудник до 1988г. Ученик на Георги Генов, работи в областта на асоциативните алгебри и по-конкретно алгебрите с тъждества. Понастоящем е професор в Американския университет в България.

Татяна Велкова Гатева-Иванова (1980~ ) Защитава кандидатска степен (PhD) в Москва под ръководството на В.Н.Латишев. Постъпва в сектора по алгебра в средата на 70-те години след което заминава на аспирантура в Москва (MSU).  Понастоящем съвместява дейността си като ст.н.с. II ст. в ИМИ с позицията на професор в Американския университет в България. Научните и интереси включват асоциативни алгебри и алгебри с полиномиални тъждества, изчислителна символична алгебра, некомутативни базиси на Гробнер, алгебри и пръстени конструирани по специален начин и с допълнителни структури, полугрупи.

Веселин Стоянов Дренски (1980~ ) Защитава кандидатска степен (PhD) през 1979г. в Москва под ръководството на Юри Александрович Бахтурин. От 1980г. е научен сътрудник в секцията. През 1986г. става ст.н.с. II ст., а през 1999г. ст.н.с. I ст. (D-r of Sciences). През 1991г. е избран за член к-р. на БАН. От 1999г. досега е ръководител на секцията по алгебра. Участва в дейността на секцията още като студент в началото на 70-те години. Оказва съществено в математическата ориентация на Пламен Кошлуков, Димитър Циганчев, Димитър Стефанов и др. Математическите му интереси включват 

Валентин Ванков Илиев (1981~ )Защитава кандидатска степен (PhD) през 1980г. под ръководството на Андрей Тодоров. От 1981г. е научен сътрудник в сектора (и впоследствие секцията) по алгебра. През 1994г. става ст.н.с. II ст. Към настоящия момент съвместява работа си в ИМИ с работа като професор в Американския университет в Благоевград. Научните интереси покриват широк спектър: алгебрически повърхнини и алгебрически многообразия, мултилинейна алгебра, линейни алгебрически групи и предствяния на групи, както и енумерация на изомерите в органичната химия.

Васил Иванов Кънев (1982~ ) Защитава кандидатска степен през 1981г. в Москва (MSU) под ръководството на В. Исковских, (MSc в СУ през 1977г. под ръководството на Андрей Тодоров). Става научен сътрудник в сектора по алгера през 1982г. и ст.н.с. през 1989г. От 11-и януари 1991г. до 20-и септември 1999г. е ръководител на секцията по алгебра в ИМИ, след което се установява на постоянна работа в унивеситета на Палермо в Италия. Научните му интереси включват бирационална алгебрична геометрия, особености на повърхнини и многомерни алгебрични многообразия, многообразия на Фано, специални криви и криви върху повърхнини и 3-мерни алгебрични многообразия, векторни разслоения върху алгебрични многообразия, Лагранжеви многообразия, алгебрично интегруеми системи.

Георги Методиев Томанов (1982~ )Защитава кандидатска степен (PhD) при Владимир Петрович Платонов в Минск през 1982г., след което постъпва на работа в секцията по алгебра в ИМИ. През 1990г. става ст.н.с., а през 1992г. придобива научна степен "Доктор на науките". Понастоящем работи във Франция. 

Николай Манев (1982~1988) Сътрудник в секцията от 1978г. до отделянето през 1988г. на групата занимаваща се с кодиране формирала настоящата секция Математически основи на информатиката (Mathematical Foundations of Informatics). Работи в областта на алгебричната теория на кодирането, кодове откриващи и коригиращи грешки.

Иван Боянов Пенков (1987~1991) Защитава кандидатска степен (PhD) под ръководството на Юри Манин през 1987г. в математическия институт "Стеклов" в Москва, след което става научен сътрудник в ИМИ. След 1991г. е на работа в различни научни институции извън България сред които University of California at Riverside и International University Bremen, Germany където работи и към настоящия момент. Научните му интереси включват предствяния на крайно мерни и безкрайно мерни алгебри на Ли, обобщени модули на Хариш-Чандра, преставяния на суперлагебри и супергрупи на Ли, геометрия на супермногообразията и хомегенните суперпространства, супер D-модули, геометрия на ind-пространствата.

Атанас Илиев Илиев (1988~ ) Защитава кандидатска степен през 1987г. в Москва (MSU) под ръководството на В. Исковских. (MSc в СУ през 1982г. под ръководството на Андрей Тодоров). Постъпва на работа като н.с. в  секцията по алгебра на 1-и Март 1988г. През 2001г. става ст.н.с. II ст. в ИМИ. Научните му интереси включват бирационална алгебрична геометрия, особености на повърхнини и многомерни алгебрични многообразия, многообразия на Фано, специални криви и криви върху повърхнини и 3-мерни алгебрични многообразия, векторни разслоения върху алгебрични многообразия, Лагранжеви многообразия, алгебрично интегруеми системи.

Иван Делчев Чипчаков (1989~ ) Получава степен MSc от СУ през 1984г, под ръководството на Пламен Сидеров. Кандидатска дисертация (PhD) на тема "Строение алгебрических тел на телом арифметического типа" защитава през 1989г. в МГУ (MSU) под ръководството на А.А. Панчишкин. В ИМИ постъпва през 1989г. като сътрудник, като понастоящем е ст.н.с. II ст. Научните му интереси са в областта на асоциативните пръстени и алгебри, общата теория на полетата, полупростите Артинови пръстени, обща теория на комутативните пръстени, алгебрична теория на числата (локални и p-адични полета), разширения на полета.

Други бивщи сътрудници към секцията:


Владимир Иванов Вълов Ученик на Суслин, но не се сработва с него и впоследствие се отказва от изследователска работа по математика. Работи като научен сътрудник в секцията от 1971г. до 1978г. когато напуска.

Стойчо Якимов Сътрудник в сектора в края на 70-те години. Работи в теорията на крайните групи. Умира млад и много нелепо през 1978г (пада в една шахта между ФММ и ХФ и се сварява от парата).

Огнян Коров Сътрудник в сектора в периода от 1980г. до смъртта си през 1987г.

Гроздена Христова Тодорова (1977~1990) Сътрудник в сектора по алгебра от 1977г. до 1990г. Научните и интереси еволюират от алгебрически групи към частни диференциални уравнения върху която тематика работи и понастоящем. Към настоящия момент работи в САЩ (The University of Tenessee).

Настоящ състав на секцията


  1. ст.н.с. I ст., (D-r of Sciences) чл.кор. Веселин Дренски

  2. ст.н.с. I ст., (D-r of Sciences) Георги Томанов (понастоящем в университета на Лион, Франция)

  3. ст.н.с. II ст., (PhD) Васил Кънев (понастоящем в университета на Палермо, Италия)

  4. ст.н.с. II ст., (PhD) Георги Генов

  5. ст.н.с. II ст., (PhD) доцент Андрей Тодоров (понастоящем в Калифорнийския университет СанДиего, САЩ)

  6. ст.н.с. II ст., (PhD) Татяна Гатева-Иванова

  7. ст.н.с. II ст., (PhD) Атанас Илиев

  8. ст.н.с. II ст., (PhD) Валентин Илиев

  9. н.с. III ст., (PhD) Христо Илиев

  10. н.с. III ст., (PhD) Димитър Циганчев (понастоящем в университет на Флорида в Талахаси, САЩ)

  11. н.с. III ст. Димитър Стефанов (понастоящем в университет на Флорида в Талахаси, САЩ)



Катедра "Алгебра" на ФМИ към СУ


Катедра "Алгебра" чете основните курсове по линейна и висша алгебра във Факултета по Математика и Информатика и Факултета по Физика. Нейният състав включва 2 професори, 3 доценти, 4 главни асистенти, 2 старши асистенти и 1 асистент. Освен основните задължителни курсове, катедрата предлага разнообразни изборни курсове, които въвеждат слушателите в многобройни раздели на съвременната алгебра и са част от бакалавърски и магистърски програми.

Историята на катедрата е тясно свързана с развитието на алгебрата като научна дисциплина у нас. От 1918 до 1923 г. неин ръководител е Емануил Иванов, един от основателите на Софийския Университет. Известният български математик Никола Обрешков бива избран за доцент в катедра "Висша Алгебра" през 1922 г. и я завежда от 1928 г. до 1963 г. След ерата на Обрешков катедрата се ръководи последователно от Йордан Дуйчев (1963-1966), Кирил Дочев (1967-1976), Димитър Димитров (1976-1981) и Михаил Гаврилов (1981-1997). Понастоящем катедрата се завежда от проф. Керопе Чакърян. С течение на времето тематиката на катедрата постепенно се придвижва от традиционни изследвания на нулите на полиномите към изучаването на общи алгебрични структури.



http://www.fmi.uni-sofia.bg/algebra/

Бивши и настоящи членове на катедрата по алгебра във ФМИ на СУ


(Непълен списък)

Йордан Симеонов Дуйчев Първият човек в България който се занимава със съвременна (чиста) алгебра и получава някакви резултати. Асистент във Физико-математическия факултет на СУ от 1948г., а по-късно в катедрата по Висша алгебра чиито ръководител е акад. Обрешков. От 1960г е хоноруван доцент, а от 1962г. редовен доцент по висша алгебра в СУ. Чете лекциите по висша алгебра и в Пловдивския педагогически институт. От 1963г. до смъртта си на 24-и юли 1966г е временен ръководител на катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите в СУ. Чете спец-курсове по теория на Галоа, квадратични числови полета и алгебрични полета. Работи по неразложимост на полиномите, разрешимост на уравненията с радикали и теория на алгебричните числа.

Калчо Железчев Тодоров Сътрудник в сектора до 1985г. след което се премества в сектора по Изкуствен интелект където се пенсионира през 1998г. Основните му резултати са в областта на полугрупите. Понастоящем е доцент в югозападния университет в Благоевград.

Керопе Б. Чакърян Сътрудник в сектор алгебра към ЕЦММ от началото на 70-те години. Математическите му изследвания са върху структурата на абстрактните крайни групи, както и върху линейните алгебрически групи. Ръководител е на катедра "Алгебра" във ФМИ на СУ от 1997г. досега.

Иван Костадинов Тонов Защитава кандидатска степен (PhD) под ръководството на Михаил Гаврилов. Понастоящем е доцент във ФМИ на СУ. Научните му изследвания са свързани основно с алгебри с тъждествени отношения, теория на числата и дидактика на математиката.

Пламен Н. Сидеров Защитава кандидатска дисертация (PhD) под ръководството на Георги Генов през 1980г. в СУ. Понастоящем е доцент във ФМИ на СУ. Научните му интереси са в областта на асоциативните алгебри и пръстени, групови алгебри и крайни групи.

Недялко Димов Ненов Защитава кандидатска степен през 1980г. в СУ на тема "Графи на Рамзи и някои константи свързани с тях" (Магистърска степен получава през 1971г. в МГУ, Москва). През 2005г. в СУ получава и степен Доктор на науките (D-r of Sciences) за работата си на тема "Extremal problems of graph colorings". За доцент в СУ е избран през 1985г., а през 2006г. и за професор. Научните му изследвания са областта на теорията на графите и обобщените графи на Рамзи в частност.

Диана Левченко  Защитава кандидатска степен (PhD) в СУ "Св. Климент Охридски" през 1986г. Понастоящем е главен асистент във ФМИ на СУ. Научните и интереси са в областта на пръстени и модули и по-конкретно пръстени с инволюция.

Пламен Емилов Кошлуков Защитава кандидатска степен (PhD) през 1986г. в СУ. Понастоящем работи в Бразилия (IMECC, UNICAMP, Brazil). Научните му интереси са в областта на асоциативните алгебри и алгебрите с полиномиални тъждества.

Анета Арамова Работи активно в областта на комутативната алгебра, тя е един от учениците на Лъчезар Аврамов. На работа във ФМИ от 1986г. до средата на 90-те години. Понастоящем работи в Германия.

Евгения Великова  Защитава кандидатска степен (PhD)  в СУ "Св. Климент Охридски" през 1992г. Понастоящем е доцент във ФМИ на СУ. Научните и интереси са в теорията на кодирането.

Азнив Каспарян Получава магистърска степен (MSc) в СУ през 1988г. под ръководството на Андрей Тодоров. Защитава PhD по алгебрична геометрия в САЩ през 1993г (University of Utah, Salt Lake City). Понастоящем е доцент в катедра "Алгебра" във ФМИ на СУ. Научните и интереси включват Келерови многообразия, асоциативни алгебри, интегрални представяния, Ермитови симетрични пространства, вариационни проблеми в безкрайно-мерни пространства и др.
Каталог: algebra -> info
algebra -> Полиноми с рационални коефициенти. Критерий на Айзенщайн
algebra -> Характеристика на поле. Основни свойства на полетата с ненулева характеристика
algebra -> Крайни полета
algebra -> Научни публикации в списания и поредици
algebra -> Анотация На проект Алгебра, логика, алгебрична геометрия и приложения
algebra -> Групи Определение
algebra -> Отчет на секция "Алгебра" към ими-бан за 2006 г. Съдържание Връзка на научната проблематика на секцията с националните и международни приоритети
algebra -> Отчет за 2005 г. На работата по проект за научни изследвания тема: Алгебра и алгебрична геометрия Ръководител: чл кор., ст н. с. I ст д. м н. Веселин Стоянов Дренски
info -> Секция “Алгебра” към ими на бан


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница