Конкурс за академична длъжност „професор" по шифър 04 04 „хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите"

1. 
   Статия 1Б: Янчев, И., Д. Пенков, Ж. Терзиев, 1999, Добив на сурови хранителни вещества и енергия от царевица втора култура при уплътнено използване на земята, Раст. Науки 36, 475-477
   

При така приложената технология на добиване на сурови хранителни вещества спрямо вложените такива в семената показват добре следните мултиплициращи ефекти: сухо вещество – 5,53, суров протеин- 5,41, сурови мазнини- 5,13, сурови влакнини- 51,38, БЕВ – 3,56 пъти, бруто енергия – 69,65 пъти.

2. 
   Статия 2Б: Янчев, И., Д. Пенков, Ж. Терзиев, 1999, Добив на суров протеин и аминокиселини от царевица втора култура при уплътнено използване на земята, Раст. Науки 36, 478-480
   

3. 
   Статия 3Б: Пенков, Д., З. Костова, Ж. Терзиев, С. Сурджийска, 1999, Хранителна стойност на тритикале при опити с гъски. ІІ Съдържание и истинска смилаемост на протеин и аминокиселини, Жив. Науки, 3-4, 58-60
   

3. 
   Статия 4Б: Костова, З., В. Герзилов, Д. Пенков, Т. Христова, 2000, Химичен, енергиен, аминокиселинен и мастнокиселинен състав на месо от Пекински патета, Сб. „Постижения в областта на аграрните и обществените науки” – СУБ- кл. Ст. Загора, т.1 83-89
   

3. 
   Статия 5Б: Пенков, Д., И. Жалнов, Хр. Христев, 2000, Фуражна характеристика на пача трева (Polygonum aviculare) в различни фази на вегетация, J. of mountain agricult. On the Balkans, 451-460
   

Съдържанията на сухо вещество и сурови влакнини в СВ се увеличават с напредване на вегетацията – съответно от 19,9% и 17,79% (ранна фаза) до 35,36% и 25,29% (застаряла трева), а съдържанието на суров протеин намалява от 20,62% (ранна фаза) до 10,44% (застаряла трева).

Аминокиселинното съдържание в СВ през фазите ранна, пасищна зрелост и застаряла е, както следва (в грамове): лизин – 12, 8.2, 6.8, хистидин – 5.1, 3.8, 2, аргинин – 11.7, 6.9, 6.4, треонин- 8.8, 6.10, 4.9, цистин- 0.5, 0.4, 0.8, валин – 10.4, 6.5, 4.6, метионин- 1.6, 1.3, 0.9, изолейцин – 6.9, 4.3, 3.7, лейцин – 14.8, 9.4, 8.4, тирозин – 6.7, 4.0, 4.2 и фенилаланин- 10.8, 6.1, 5.3 грама.
6. Статия 6Б: Иванов, К., Д. Пенков, Т. Христова, 2001, Сравнително изпитване на истинската обменна енергия на стандартен комбиниран фураж натоварен с нарастващи количества киселинно- и неутралнодетергентни влакнини, Сб. Науч. Трудове АУ, т 46, 5, 299-304

Резюме: Проведено е сравнително изпитване на динамиката на оползотворяването на енергията на стандартен комбиниран фураж, последователно механически натоварен с 10, 15 и 20% чисти НДВ и КДВ. При прибавянето на НДВ се наблюдава тенденция на повишаване на усвояването на енергията на фуража след 15%- овото натоварване, докато при прибавянето на КДВ, оползотворяването на енергията намалява пропорционално на натоварването.

Резюме: Ползвайки адаптирана за балансови опити с гъски методика са сравнени истинските обменни енергии на 3 сорта царевица зърно – Пловдив 300, Кнежа 530 и Кнежа 611. Авторите установяват сравнително ниски разлики в химичния състав на сортовете. Няма статистически доказани разлики в истинската обменна енергия между отделните сортове царевица.

Резюме: Ползвайки адаптирана за гъски методика за балансови опити е установена истинската смилаемост на незаменимите амнокиселини на 3 сорта царевица зърно. Авторите установяват сравнително ниски разлики в аминокиселинното съдържание на изпитаните сортове. Няма статистически доказани разлики (с изключение на аргининиа) в смилаемостта между сортовете Пловдив 300, Кнежа 530 и Кнежа 611.

Резюме: Установени са химичният и аминокиселинният състави на гроздови отпадъци, доматени отпадъци, пиперени отпадъци, памуково кюспе, кюспета от сафлор, рапица и тютюн. Събирани са стокови проби от 3 години. Най – високо протеиново съдържание е установено при тютюневото кюспе – 35,33%, следвано от памуковото кюспе – 30%, и отпадъците от домати – 28% в СВ. Последните 3 фуража имат и най – високо съдържание на незаменими аминокиселини. Най – високо съдържание на НДВ е установено при гроздовите отпадъци- 78,10% в СВ, като в тази фракция е свързан 75% от суровия протеин във фуража. НДВ в другите фуражи варират от 33 до 48% в СВ.

Резюме: Проведено е сравнително изпитване на растежа на бройлери от хибрид Cobb при 2 нива на хранене, при включване в комбинираните фуражи на царевица (като единствен зърнен фураж) от хибридите DK 440RR(1 група) и DK 440 (2 група). Авторите не установяват статистически ралзлики в растежа – както общо, така и през различните периоди. Не бяха установени и доказани разлики в химичния и аминокиселинен състав на месото между двете групи.

Резюме: Ползвайки адаптирана методика за балансови опити, е проведено сравнително изпитване на оползотворяването на енергията и истинската смилаемост на аминокиселините на генетично модифицирана и обикновена царевица зърно при гъски. Авторите на намират статистически доказани разлики в оползотворяването на енергията и истинската смилаемост на аминокиселините между тестваните партиди от фуражите.

Резюме: Проведени са сравнителни балансови опити за установяване на истинската обменна енергия и истинската смилаемост на аминокиселините на стандартен комбиниран фураж за гъски, нетретирани и третирани с хранителната добавка OVOCAP. Установено е намаляване на усвояването на обменната енергия (около 0,8 MJ/kg СВ), но повшаване на коефициентите на смилаемост на почти всички незаменими аминокиселини от 4 (валин) до 13,64 процентни единици (изолейцин) при третираните гъсоци.

Резюме:При балансови опити с гъсоци бе установена видимата и истинската обменна енергия на различни сортове и хибриди червена и бяла детелина, разделени на 5 групи. Видимата обменна енергия е 7,137 MJ/kg СВ с варирания от 6,6 (за диплоидната червена детелина) до 7,87 MJ/kg СВ за Trifolium repens f. Giganteum. Средното съдържание на истинска обменна енергия е 9,56 MJ/kg СВ с варирания от 9,04 (за диплоидната червена детелина) до 10,29 MJ/kg СВ за Trifolium repens f. Giganteum. Истинската обменна енергия на бялата детелина е по – висока от тази, на червената и бялата детелина би била по – приемлива за храненето на птици.

Резюме: Ползвайки адаптирана за гъски методика за балансови опити са установени обменната енергия (видима – ВОЕп) и истинска (ИОЕп) както и истинската смилаемост на незаменимите аминокиселини на отпадъци при отглеждането на японски пъдпъдъци. ВОЕ и ИАЕ на фуража бяха съответно 3,25 и 6,48 MJ/kg СВ. Средната истинска смилаемост на незаменимите аминокиселини на фуража е ниска – 45,5. По висока от средната смилаемост е установена при лизина – 54,54, аргинина – 58,9, цистина – 54,38, лейцина – 56,91 и метионина – 51,21, а по – ниска – при фенилаланина, валина и тирозина.

Резюме: Проведен е 70 дневен растежен опит с 3 групи Мускусни патета (бял вариетет), отглеждани при естествени условия, при двуфазово хранене до 70 дневна възраст по схемата: контролна група – без пробиотик и нутритивни антибиотици, І група – с включен пробиотик от началото на опита и ІІ група – с включен пробиотик от 28 дневна възраст. Патетата от І група имат доказано по – висока жива маса в края на опита (2505 g за мъжките и 2075 g за женските) в сравнение с тези, от ІІ група. Най – ниска жива маса е отчетена при контролната група - 1663 g за мъжките и 1543 g за женските птици.

Резюме: Проведен е опит със 139 японски пъдпъдъци от порода Фараон с цел анализиране на влиянието на българския пробиотик Лактина върху угояването на японски пъдпъдъци, да се установи влиянието върху себестойността на получената продукция, и икономическата ефективност при производството на този тип месо. Опитът е проведен при следната схема: контролна група – без пробиотик, І опитна група – с прибавка на 0,06% пробиотик в стартерен период и 0,03% през финишерен период и ІІ опитна група - с прибавка на 0,06% пробиотик в стартерен период. Установено е, че включването на пробиотика в изпитваните дози не се отразява положително както на основните продуктивни и кланични показатели, така също и на продуктивността на общата продукция, чистия доход и нормите на рентабилност. Себестойността на 1 кг ЖМ при контролната група е по – ниска с 5,07% в сравнение с І опитна и с 3,73% в сравнение с ІІ опитна групи. Аналогична е и тенденцията при заготовката на грил, като разликите с контролата са съответно 3,85 и 2,41%. При краен продукт жива маса, общата продукция в натура и стойност при контролната група е най – висока, като получените килограми жива маса са съответно 3,55 и 2,36% повече в сравнение с опитните групи. Чистият доход от производството на 1 кг грил при контролната група е съответно 6,14 и 3,69% по – високо в сравнение с І и ІІ опитни групи.

17. 
    Статия 17Б: Пенков, Д., 2004, Проучване върху енергийната и протеиновата хранителност на голозърнест ечемик при опити с гъски, J. of mountain agricult. On the Balkans, 7, 526-534
    

Резюме: Ползвайки адаптирана за вдоплаващи птици методика за балансови опити е установено оползотворяването на брутоенергията на стандартен комбиниран фураж при 70 дневни мускусни патета, неполучавали и получавали от първия ден пробиотик Лактина. Установено е че видимата и истинската обменна енергия на фуража да с 1,33 MJ/kg СВ по – високи при третираните с пробиотика птици. Еднопосочно и положително е влиянието му и при коефициентите на смилаемост на незаменимите аминокиселини във фуража, като разликите се движат от 0,16 (тирозин) до 8,71 процентни единици (цистин). Достоверност на разликите се наблюдава при метионин, цистин и фенилаланн.

Резюме: Проведено е сравнително изпитване с растящи мускусни патета при двуфазово хранене с включване в комбинирания фураж като единствен енергиен компонент царевица зърно от хибридите DK 440RR (І група), DK391RR(ІІ група) и DK 440 (ІІІ група). Авторите на установяват доказани разлики в растежа – общо и през отделните периоди. Няма и доказани разлики в химичния и аминокиселиннния състав на месото между групите.

Резюме: Проведено е проучване на пробиотика Лактина върху кланични показатели, химичен и аминокиселинен състав на гръдна и бедрена мускулатура на месо от Мускусни патета. Най – високо тегло на грила е установено при мъжките птици, получавали от първия ден пробиотик, (1624 г) а най – ниско – при птиците от контролната група (без пробиотик) – 1136г. За женските и 1217 г за мъжките. Няма доказани разлики в съдържанието на сухо вещество по групи и пол. Ниски са и вариранията в съдържанието на суров протеин и сурови мазнини. Налице е тенденция, сухото вещество на гръдната мускулатура на патетата, получавали пробиотик от първия ден, да съдържа повече незаменими аминокиселини в сравнение с контролата – при мъжките - от 4г (хистидин, валин изолейцин) до 11 г (лизин), а при женските – от 5 г (аланин) до 26 г (лизин).

Резюме: Установен е химичният и аминокиселинен състав на дъбов жълъд с и без външна обвивка, събран през различни сезони (септември и март). Сухото вещество на фуража е около 50% и сезонно не се наблюдават съществени разлики. Суровият протеин е от 7,07 до 7,3% в СВ. Суровите мазнини във СВ на фуража без обвивка са 4,04, а с обвивка – 6,34%. Суровите влакнини са съответно 6,19 и 13,65%. Разликите в аминокиселинното съдържание в СВ на двете групи са недоказани и варират от 0,01% (цистин) до 0,92% (глутаминова киселина).

Резюме: Проучването е проведено с Японски пъдпъдъци. Целта е да се тестват възможностите за заместване на част от протеина във фуражните смески с отпадъчно брашно от яйца и брашно от ларви на копринената пеперуда. Установено е че двата белтъчни фуража са приемливи за практиката протеинови източници. Замяната на 13,5% от протеина в смеската с протеин от брашна от ларви и т яйца без черупка, не оказва негативен ефект върху количествените и качествените характеристики на месната продуктивност при японски пъдпъдъци. При замяна на 13% от протеина с брашно от ларви на копринената пеперуда води до промяна в консистенцията на фекалните маси, влошаване на параметрите на микроклимата и завишаване на консумацията на фураж средно със 17-22%.

Резюме: Базирано на многократни измервания, са установени остатъчни съдържания в тънки черва, слепи черва и право черво на японски пъдпъдъци. Установен е периода на максимално изпразване на храносмилателната система – 14-48 час, като това е препоръчителен период за предварително гладуване и екскретно – колекционен период. Авторите са конструирали стъклени клетки за екскретна колекция, както и фуния за принудително интубиране на фураж.

Резюме: Проучено е влиянието на азотното торене върху енергийната продуктивност на 5 сорта тритикале, отглеждани в 2 различни климатични района- Тракийска низина и Добруджа. Определени са следните енергийни еквиваленти на АСВ от тритикале – за зърно – 18,6 MJ/kg СВ и за слама- 17,42 MJ/kg СВ. Енергийната оценка на азотното торене при тритикале позволява да се направи извода, че двата изследвани пункта се различават съществено по отношение на енергийната възвръщаемост на вложения азотен тор.

Резюме: При ползване на адаптирана за мускусни патици методика за балансови опити (фекален метод), са установени ВОЕп и ИОЕп и истинската смилаемост на аминокиселините на пивоварна каша. Приравнените към нулев азотен баланс ВОЕ и ИОЕ са съответно 5, и 6,69 MJ/kg СВ. Коефициентите на истинска смилаемост на аминокиселините варират от 64,4 (лизин) до 96,58 (глицин).

Резюме: Проведени са балансови опити за установяване на истинската смилаемост на аминокиселините на слънчогледов експелер при опити с японски пъдпъдъци. Ползвани са 2 метода – фекален и индикаторен. Средната истинска смилаемост на аминокиселините по фекалния метод е 77.87, а на незаменимите аминокиселини – 80,11. Най – висока смилаемост показва аргинина- 82,79, а най – ниска – изолейцина – 71,33. . Средната истинска смилаемост на аминокиселините по индикаторния метод е 76,56, а на незаменимите аминокиселини – 80,83. Най – висока смилаемост показва аргинина- 88,68, а най – ниска – треонина- 72,07. Статистически достоверни разлики между двата метода се отчитат при аргинин, глутаминова киселина и метионин.

Резюме: Проведени са балансови опити за установяване на истинската смилаемост на аминокиселините на соев шрот 44 при опити с японски пъдпъдъци. Ползвани са 2 метода – фекален и индикаторен. Средната истинска смилаемост на аминокиселините по фекалния метод е 84,77, а на незаменимите аминокиселини – 86,67. Най – висока смилаемост показва лейцина- 89,66, а най – ниска – глицина – 76,03. Средната истинска смилаемост на аминокиселините по индикаторния метод е 81,26, а на незаменимите аминокиселини – 86,02. Най – висока смилаемост показва глутаминовата киселина- 90,74, а най – ниска – метионина- 76,99. Статистически достоверни разлики между двата метода се отчитат при аспарагинова киселина и серин, глутаминова киселина и аланин.

Резюме: Проведени са балансови опити за установяване на истинската смилаемост на аминокиселините на ечемик при опити с японски пъдпъдъци. Ползвани са 2 метода – фекален и индикаторен. Средната истинска смилаемост на аминокиселините по фекалния метод е 76,37, а на незаменимите аминокиселини – 77,98. Най – висока смилаемост показва пролина- 85,2, а най – ниска – лизина – 70,46. Средната истинска смилаемост на аминокиселините по индикаторния метод е 75,70, а на незаменимите аминокиселини – 78,30. Най – висока смилаемост показва лейцина-84,87, а най – ниска – метионина- 61,37. Статистически достоверни разлики между двата метода се отчитат при аргинин и метионин.

Резюме: Проведени са балансови опити за установяване на истинската смилаемост на аминокиселините на тритикале при опити с японски пъдпъдъци. Ползвани са 2 метода – фекален и индикаторен. Средната истинска смилаемост на аминокиселините по фекалния метод е 79,53, а на незаменимите аминокиселини – 81,79. Най – висока смилаемост показва глутаминовата киселина – 87,43, а най – ниска – алнина – 77,05. Средната истинска смилаемост на аминокиселините по индикаторния метод е 79,41, а на незаменимите аминокиселини – 82,64. Най – висока смилаемост показва метионина- 94,42, а най – ниска – хистидина- 76,01. Статистически достоверни разлики между двата метода се отчитат при аргинин, глутаминова киселина и метионин.

Резюме: Ползвайки адаптирана за пъдпъдъци методика за балансови опити са установени видимата (ВОЕп) и истинската (ИОЕп) азоткоригирани обменни енергии на пшеница зърно. При база фекална смилаемост са установени следните стойности (в АСВ от фуража): ВОЕп – 13,76 MJ/kg и (ИОЕп) – 14,80 MJ/kg.

Резюме: Ползвайки адаптирана за пъдпъдъци методика за балансови опити са установени видимата (ВОЕп) и истинската (ИОЕп) азоткоригирани обменни енергии на тритикале зърно. При база фекална смилаемост са установени следните стойности (в АСВ от фуража): ВОЕп – 13,32 MJ/kg и (ИОЕп) – 15,27 MJ/kg.

Резюме: Ползвайки адаптирана за пъдпъдъци методика за балансови опити са установени видимата (ВОЕп) и истинската (ИОЕп) азоткоригирани обменни енергии на ечемик зърно. Установени са следните стойности (в АСВ от фуража): ВОЕп – 11,49 MJ/kg и (ИОЕп) – 11,87 MJ/kg.

Резюме: При ползване на 2 метода – фекален и илеален (модифициран индикаторен) са проведени балансови опити за установяване на истинската смилаемост на аминокиселините при опити с японски пъдпъдъци. Получени са следните резултати за средната истинска смилаемост на аминокиселините и средната истинска смилаемост на незаменимите аминокиселини: фекален метод съответно 82,66 ± 0,52 и 86,19±0,74; индикаторен метод – съответно 81,67±0,96 и 87,82±1,71. Статистически достоверни разлики между двата метода се отчитат при аргинин, треонин, серин, глутаминова киселина, валин, цистин, аспарагинова киселина и глицин.

Резюме: Чрез балансови опити, адаптирани за японски пъдпъдъци е установена истинската смилаемост на аминокиселините по два метода – фекален и индикаторен (модифициран за илеална смилаемост). Коефициентите на истинска смилаемост на аминокиселините на лизин, метионин и цистин са, както следва: фекален метод- 81,04± 0,55 ; 91,53±0,96; 81,33±0,68; индикаторен метод – съответно 84,38±1,20 и 95,51±0,69 и 87,81±0,89. Статистически достоверни разлики между двата метода се отчитат при лизин, аргинин, треонин, серин, глицин, треонин, метионин и цистин.

Резюме: Ползвайки адаптирана методика за балансови пити с Мускусни патици, са установени видимата видимата (ВОЕп) и истинската (ИОЕп) обменна енергия на 4 хибрида царевица – зърно – PR35P12, PR37D25, Clarica и PR35Y540. Хибридът PR35P12 показва най – висока ВОЕп – 16,44, хибридът PR35Y540 – най ниска - ВОЕп MJ/kg АСВ. Най – висока ИОЕп показва хибридът PR35P12– 17,40 MJ, а най – ниска – хибридът PR35Y540 - 17,05 MJ/kg АСВ.

Резюме: Проучена е консумацията на вода от Японски пъдпъдъци при ползване на стандартни 1,5 литрови вакуумни поилки. Авторите установяват, че средната консумация на вода от птица зависи от интензивността на снасяне и е между 73,67 (ниска носливост и стрес) и 129,45 грама (висока носливост). Средната консумация на вода на грам жива маса варира между 0,334 и 0,421 грама и зависи от същите показатели.

37. Статия 37. Пенков, Д., 2001, Енергийна и протеинова хранителност на пача трева при опити с гъски, Proceedings Book I-st joint meeting of departments of anim. Sci. of the Balkan countries, Tekirgag, Turkye

Резюме: Установени са химическият и аминокиселинният състав на пача трева в три фази на вегетация – ранна (начало на май), пасищна зрялост (край на юли) и застаряла (септември). Ползвайки адаптирана за гъски методика, са установени видимата, истинската обменна енергия и истинската смилаемост на аминокиселините на осреднена стокова партида от фуража.

Аминокиселинното съдържание (в грамове в СВ) на фазите ранна, пасищна зрялост и застаряла е, както следва: лизин – 12, 8.2, 6,8 хистидин- 5.1, 3.8, 2 аргинин- 11.7, 6.9, 6.4 треонин- 8.8, 6.10, 4.9 цистин- 0.5, 0.4, 0.8 валин – 10.4, 6.5, 4.6 метионин- 1.6, 1.3, 0.9 изолейцин- 6.9, 4.3, 3.7 лейцин- 14.8, 9.4, 8.4 тирозин – 6.7, 4.0, 4.2 и фенилаланин – 10.8, 6.1, 5.3, а техните коефициенти на стинска смилаемост – сътветно 60.47, 55.19, 62.03, 43.27, 70.99, 39.17, 63.50, 43.47, 47.01, 64.37 и 51.72.

Резюме: Целта на изследването е да се изучат възможностите за замяна на част от протеина в смеските за японски пъдпъдъци с яйчен прах без черупки и брашно от ларви на копринената буба в V възраст. Установено е че двата белтъчни фуража са приемливи за практиката протеинови източници. Замяната на 13,5% от протеина в смеската с протеин от брашна от ларви и т яйца без черупка, не оказва негативен ефект върху количествените и качествените характеристики на месната продуктивност при японски пъдпъдъци. При замяна на 13% от протеина с брашно от ларви на копринената пеперуда води до промяна в консистенцията на фекалните маси, влошаване на параметрите на микроклимата и завишаване на консумацията на фураж средно със 17-22%.

Резюме: Установена е истинската смилаемост на аминокиселините на 5 групи различни вариетети от детелина, ползвайки адаптирана за гъски методика за балансови опити. Смилаемостта на най – важната аминокиселина – лизин варира от 70,4 (за тетраплоидната червена детелина) до 81,78 (среднолистни бели сортове), за метионина – от 60,54 (Трифолиум репенс гигантеум) до 89,42 (диплоидна червена детелина), цистин- от 71,03 (среднолистни бели сортове) до 87,72 (Трифолиум репенс гигантеум). Смилаемостта на аминокиселините корелира добре със съдържанието на суров протеин, сурови влакнини и съдържание на аминокиселини в СВ на фуража и може да бъде предсказвано чрез линейни регресионни зависимости.

Резюме: Направена е сравнителна оценка на продуктивността на различни сортове червена и бяла детелина. На база химичен състав и in vivo опити с гъсоци са установени смилаемостта на аминокиселините и обменната енергия. На база добиви на незаменими аминокиселини и ИОЕ е отчетено, че бялата детелина е по – приемлива за хранене на птиците. Биомасата на бялата детелина има по – високо съдържание на протеин и аминокиселини и брутоенергия с по – висока обменност. В тази група (Трифолиум репенс гигантеум е най – приемлива за получаване на фураж за птици, доставящи най – висок добив от смилаеми незаменими аминокиселини и обменна енергия.

Резюме: Ползвайки адаптирана за водоплаващи птици методика за балансови опити са установени видимата (ВОЕп) и истинската (ИОЕп) обменна енергия на голозърнест ечемик при мускусни патици. Въпреки ниското съдържание на сурови влакнини, енергийните стойност са близки до тези, на бикновения ечемик. (ВОЕп) и (ИОЕп) на фуража за мускусни патици са 12,99 и 13,28 MJ/kg СВ а коефициентите на трансформация на брутоенергията – съответно 68,97 и 74,52.

Резюме. Ползвайки адаптирана за водоплаващи птици методика за балансови опити са установени съдържанията и истинската смилаемост на аминокиселините на голозърнест ечемик. Установени са следните съдържания на незаменими аминокиселини в стокова партида от фуража (г/кг СВ): лизин- 4,8, метионин- 1,1, цистин- 1,1, хистидин- 2,2, треонин – 4,4, лейцин- 6,8 и фенилаланин- 5,9. Коефициентите на тяхната истинска смилаемост са, съответно: 81.89, 84.06, 85.08, 90.62, 87.3, 76.38 и 75.96.

Резюме:Ползвайки адаптирана за мускусни патици методика за балансови опити, са установени видимата и истинската обменна енергия, както и истинската смилаемост на незаменимите аминокиселини на бобови отпадъци, отпадъци от производството на вафли и какавидено брашно. Установени са следните нива на обменна енергия (MJ/kg СВ): Термически нетретирани бобови отпадъци – ВОЕп- 10.5, ИОЕп- 11,8; бобови отпадъци третирани с прегрята пара– ВОЕп- 11.2, ИОЕп- 12.2; отпадъци от вафленото производство- ВОЕп- 14.2, ИОЕп- 15.3; какавидено брашно- ВОЕп- 19.7, ИОЕп- 20.8. Истинската смилаемост на аминокиселините, варира, както следва: термически нетретирани бобови отпадъци- между 69,18 (аргинин) и 88,26 (лейцин), третирани с прегрята пара бобови отпадъци- между 68.94 (аргинин) и 92,18 (треонин), отпадъци от вафленото производство- между 77,16 (лейцин) и 89,25 (треонин) и какавидено брашно- между 86,88 (хистидин) и 92,18 (треонин).

Резюме: Изпитан е ефектът на пробиотик Лактина върху някои най – важни характеристики на репродуктивния капацитет на Мускусни патици (бял вариетет). Опитът е проведен с 96 патици в първи рапродуктивен сезон, разпределени в контролна и опитна група поравно. Комбинираният фураж на опитната група съдържаше 500 g/t от тествания пробиотик. Контролирани са следните показатели: носливост, тежина на яйцата, оплодяемост и преживяемост (люпимост от оплодени яйца). Установено е, че средната яйчна продуктивност (93,91 срещу 67,88 яйца от патица), както и интензивността на снасяне (45,92 срещу 34,63%) са в полза на групата, получавала пробиотик, разликите са статистичски достоверни при р<0,001 и постоянни през сезона. По – високото с 2,33 g яйчно тегло при контролната група (р<0,001) се обяснява със значителното по – високата носливост при опитната група. Не е установен ефект на пробиотик Лактина върху оплодяемостта и преживяемостта.

Резюме: В продължение на 3 години е изследван химическият и аминокиселинният състав, както смилаемото енергия за свине и обменната енергия за птици на различни партиди изсушено какавидено брашно, произведено в България. Установени са следните осреднени данни (в АСВ): Суров протеин – 57,74, чисти белтъчини – 53,15, сурови мазнини – 23,79, сурови влакнини – 7,78, изчислена смилаемо енергия за свине – 16,11, обменна енергия за птици – 15,46 MJ/kg АСВ. Установени са следните съдържания на аминокиселини в 100 g протеин: лизин – 7.5, аргинин – 5.97, хистидин – 3.88, метионин – 1.18, валин – 5.96, лейцин – 7.71, изолейцин – 4.41 и фенилаланин – 5.69. Не са установени съществени разлики в химическия и аминокиселинния състав по партиди и години.

Резюме: Направен е обзор на методите за балансови пити за установяване на обменната енергия и истинската смилаемост на аминокиселините при водопламащи птици. Систематизирайки досегашният опит в тази област, авторът е предложил нововъведения, отнасящи се до адаптирането на методиката за опити с гъски. Дадени са и резултатите за обменната енергия и смилаемостта на аминокиселините на някои основни при храненето на гъски фуражи, получени от проведени по адаптираната методика опити. Препоръчва се ползването на данни за хранителната стойност на фуражите, специфични за различните видове птици. Предлаганите нововъведения могат да послужат като основа за по - нататъшни усилия за определяне на стандартизирана методика за балансови опити с вдоплаващи птици.

Резюме: С цел установяване на ефекта от продукта Vemoherb T (сух екстракт от Тribulus terrestris) върху съдържанието на липиди в яйчен жълтък и серумен общ холестерол, опитът бе проведен с 30 перлени токачки на възраст 32 седмици, пропорционално разпределени в опитна и контролна група, по 12 женски и 3 мъжки всяка. Всички птици получаваха една и съща смеска за токачки – носачки. Изпитваният продукт бе добавен в комбинирания фураж на опитната група в доза 10 mg/kg ЖМ за период от 12 седмици. Общите липиди, фосфолипидите, холестерола и матнокиселинния профил на жълтъка и общия холестерол в серума бяха установени в края на опита. Резултатите сочат, че Vemoherb T не влияе върху общото липидно и фосфолипидното съдържание в жълтъка. Прибавянето на 10 mg/kg ЖМ във фуража на токачките понижава достоверно серумния холестерол (р<0,01) и холестерола в жълтъка (р<0,05). Установено е повишаване на съдържанието на линолова киселина в жълтъка (р<0,05) при третираните птици в сравнение с контролата.

Резюме: Изследван е ефекта на сух екстракт от Тribulus terrestris върху някои основни характеристики на репродуктивния капаците на токачки. Проведен е опит с 30 перлени токачки на възраст 32 седмици, разделени в 2 група, по 12 женски и 3 мъжки всяка. Двете групи са хранени с еднаква смеска. Опитната група е получавала по 10 mg/kg ЖМ за период от 12 седмици от Тribulus terrestris. Контролирани са носливост, морфология на яйцата и оплодяемост, тежина на тестисите и яйчниците. При опитната група са установени: по – висока носливост (р<0,05), тежина на яйцата (р<0,001), тежина на жълтъка (р<0,01), тежина на левия тестис (р<0,05) и по – висока оплодяемост. Не са отчетени достоверни разлики в тежина на белтъка и оцветяване на жълтъка между двете групи.

Резюме: Проведен е опит за установяването на ефекта от Vemoherb T (сух екстракт от Тribulus terrestris), произвеждан от фирма Vemo 99 София върху основните хематологични и биохимични характеристики на кръвен серум при токачки. Опитът бе проведен с 24 женски и 6 мъжки токачки – локална популация, при идентични носливост и жива маса, разделени в 2 групи с еднакъв брой – опитна и контролна при полово съотношение 1:4 (12 женски и 3 мъжки в група). Дневната консумация на изпитваната добавка с фуража от 10 mg/kg ЖМ за 12 седмици доведе до намаляването на триглицеридите (р<0,05) и холестерола (р<0,01) и до увеличение на общия протеин ((р<0,001) и калция (р<0,01) в кръвния серум. Продуктът показва достоверно повишаване на хемглобина, броя на еритроцити и лимфоцити и намаляване на броя на еозинофилните левкоцити в кръвта и на двата пола.

Резюме: Изследвани са добивите на обменна енергия за патици и протеин, както и мултипликационния ефект при различни хибриди царевица. За условията на Пловдивски регион хибрида PR35P12 е имал най-висок добив на суров протеин – 136,8kg/da и обменна енергия – ВОЕ – 17149 MJ/da и ИОЕ – 18130 MJ/da. Най – висок мултипликационен ефект (добив на протеин спрямо вложен суров протеин със семената) отново е показал PR35P12 – 403,3.

Резюме: Въз основа на обобщени данни от чужди и авторски проучвания, авторите предлагат показател за бързо установяване на оловната абсорбция (а оттам и база за създаване на информационна система за степента на замърсеност на трофичната екосистема с олово) при животни отглеждани в райони с развита металургична дейност в зависимост от съдържанието на олово в кръв, мляко, ДАЛ-Д протопорфирини и протопорфирини. За нормална абсорбция се считат следните гранични стойности- Рв кръв- 0,40 ppm, Рв-мляко- 0,03 ppm, ДАЛ-Д протопорфирини в еритроцити- 10,50mMol/l , протопорфирини –– 1.0 mg/IOml; ексцесивна степен - Рв кръв- 0,80- 1,20 ppm, Рв-мляко- 0,05- 0,1 ppm, ДАЛ-Д протопорфирини в еритроцити- 5,50-3,0mMol/l , протопорфирини –1.5- 2 mg/IOml.

Стойностите между двете да сочат приемлива степен на оловна абсорбция, а тези- над ексцесивната стойност, да се считат за опасни.
52. Статия 02Б. Аланджийски, Д., Хр. Христев, Д. Пенков, 2001,Остатъчни количества Дикват след експериментално остро и хронично третиране на плъхове и птици, Сб. Доклади 10 междун. Симп. „Екология 2001” 7-9 юни - Бургас

Резюме: Проведено е проучване върху остатъчните количества ДИКВАТ в органи и тъкани на лабораторни плъхове и птици. Плъховете са третирани еднократно с 82 mg/kg ЖМ с химикала Реглон per os (1/2доза на LD₅₀), а птиците СА хранении със зърнен фураж, третиран с 0,4 dm³da активна субстанция. Резултатите сочат, че препаратът е активен в организма до 4 ден след третирането на плъховете, най – висока концентрация се открива в бъбреците 0,85±0,04mg/kg прясна субстанция, като намалява до 0,1mg/kg на 7 ден. В белия дроб се наблюдават повишени съдържания (3,4mg/kg) през първия ден от третиране, като количествата са незначителни след това. В изследваните органи и тъкани на птиците не са установени остатъчни количества над 0,1mg/kg свежа маса , както и в яйцата. Наблюдава се намаляване до пълно спиране на носливостта след 15 ден от началото на третирането.

Резюме: Съпоставени са данни върху среднодневната концентрация при 2 паралелни проучвания (различни методи на пробонабиране). За целия период на изследване, не са открити оловни концентрации над ПДК (БДС-1999) Концентрацията на кадмий е превишила ПДК през май 2000 докато през останалите месеци на контрол е била под ПДК.

Резюме: Проучванията са проведени на 2 етапа. Първият включва изследвания с изравнени групи ярета от 1 – 70 дневна възраст/І технологична фаза – в екотопи с различен кларк (К) на олово (4,27) и кадмий (49,14); ІІ група – К на олово 1,01 и на кадмий – 6,0. За изследване на химичната нееднородност на автотрофното равнище е формирано растително съобщество от типични за района фуражни растения. Вторият етап е проведен при моделирани условия с еднодневни бройлери, разпределени в з изравнени по биомаса и пол групи. Първата е получавала дажба, съдържаща 1,46 mg/кg олово (под ПДК, съгласно нормативните документи). В дажбата на 2 група, съдържанието на олово е било около 100 пъти над ПДК (57,46 mg/кg СВ) Третата група получавала дажба със съдържание на олово е около 200 пъти над ПДК (112,34 mg/кg СВ). По отношение на кадмия е приложена същата схема, като конкретните величини с, както следва: І група - 0,45 mg/кg, ІІ група – съответно 23,05 и ІІІ група – 45,62. Получените от двата опита резултати показват че съществуват различия в движението на ксенобиотици и на токсични химични елементи в трофичната верига, в която фитофаги са селскостопанските животни. Поради липса на еволюционно формиран механизъм, ксенобиотиците се натрупват интензивно по трофичната верига, докато при токсичните елементи се наблюдава намаляване на степента на натрупване във вторичната биологична продукция. При увеличаване на съдържанието на олв и кадмий в първичната биологична продукция се формират механизми за намаляване на степента на биоакумулация в организма на селскостопанските животни, които са известни и при други нутритивни фактори и се характеризират като субстратно индуциране. Високите дози олово и кадмий в екотопа субстратно стимулират механизми ограничаващи тяхното натрупване в организма., но имат стресорно въздействие, изразяващо се в повишен разход на енергия за получаване на единица вторична биопродукция и намалена устойчивост на организма. Предложеният нов критерий – клак за безвредност е важен с оглед преценка на вторичната биологична продукция като рисков фактор за здравето на човека, но той може да се използва само като помощен при преценката на интензивността на движение на олово и кадмий по трофичната верига от пасищен тип в екосистеми за производство на вторична биологично продукция.

Резюме: Изследвани са технологичният кларк на олово и кадмий в горен слой на почва и фуражи в индустриално замърсен район, както и постъпленията на олово и кадмий в организма на млади агнета и ярета при синтеза на вторична биологична продукция. За синтеза на 1 кг вторична продукция при агнета, постъпленията от фуража и питейната вода са 6,44 мг олово и 2,46 мг кадмий, а в организма на яретата – съотвотно 21,41 мг олово и 5,29 мг кадмий. Получената в условията на повишен технологичен кларк продукция е с по- високо съдържание на олово и кадмий спрямо ПДК (EU regulation 466/2001).

Резюме: Приложен е интердисциплинарен подход за експозиране на олово и кадмий при популация, живееща в околността на завод за цветни метали, за да се определят пътищата на експозиция. Бяха избрани две села, ситуирани на 4 и 6 км съответно югозападно и западно, в обсега на експозиция на завода, както и едно село за сравнение, ситуирано на 14 км югоизточно от завода. Кръвта на децата от 3-13 години от селата в обсег (п=111) и селото за сравнение (п=18) беше анализирана за олово (PbB) и кадмий (CdB), както и за свободен еритроцитен протопорфирин (FEP) и хематологични параметри. Посредством интервюиращи, бе проведена персонална анкета с родителите на децата, относно хранителния хабитус и начин на живот. Нивата на кадмий бяха в кръвта бяха в допустими стойности, средно за България. Експозираните деца имаха средно (CdB) от 0,38 ±0,18 микрограма/литър (вариране 0,10—0,90 μг/л), а конролната група - 0,31 ±0,35 (0,06-1,42 μг/л). Средното (PbB) измерено при експозираните деца бе 240±96 (77-631 μг/л). , докато средната стойност на референтната група бе 149±57 (63-285 μг/л). Индивидуални (PbB) нива над 150 и над 200 μг/л бяха намерени съответно в 85% и 62% в експонираните деца, а нива на (FEP) по – високи от 80 μг/dл бяха установени при 21% от тях. Установен е корелационен отговор и корелационна връзка между (PbB) и (FEP) – r = 0.51, p<0,001). По отношение на анкетата, само 10,3% от интрвюираните семейства в двете експонирани села купуват всички хранителни продукти от магазинната мрежа, останалите произвеждат значителна част от техните храни самостоятелно.

Концентрациите на (PbB) в кръвта на деца, консумирали значителна част от локално приготвени хранителни продукти (зеле, зърнени, птиче и говеждо месо) са достоверно по – високи от деца, чиито семейства купуват тези храни от магазин. Не бяха открити статистически зависимости между нивата на олово в кръв от една страна, а от друга- ползването за готвене на метални и керамични съдове; ползване на чешмяна и вода за напояване (кладенци); хигиенни навици; наличие на пушачи/непушачи в семействата; интензивността на трафика и ползването на различни места за игра. Доказаната връзка между поемането на олово през хранителната верига и съществуващите значителни рискове за здравето е база за комуникация относно риска. Мерките, целящи за по – здравословно хранене и начин на живот имат за цел да допринесат за намаляване на риска при популацията, живееща в замърсения регион.
57. Статия 07. Байков, Б., К. Киров, М. Гугова, Б. Захаринов, И. Попопва, А. Крински, А. Карим, Д. Пенков, Хр. Христев, 2005, Нова концепция за биоакумулация на олово и кадмий около хранителна верига със селскостопански животни, Proc. Of 12-th Int. Conf. on Anim. Hygiene, Warszaw, 4- 8.9. 2005, Vol. 2, 199-202

Резюме: Целта на изследването е проучване на степента на биоакумулация на олово и кадмий и формиране на концепция за тяхната биоакумулация, която има повишен техногенен кларк в много райони на България. Проучването е проведено с ярета, отглеждани до 70 дневна възраст в два екотопа – антропогенно замърсен с олово и кадмий и такъв, без антропогенни изменения на химичния състав на повърхностния почвен слой. Изследвани са сдържанията на олово и кадмий в почва, типично за храненето растително фуражно съобщество (сено), както черен дроб, бъбреци и мускулатура post mortem. Авторите предлагат концепция, според която, въпреки че съдържанията на двата метала могат да бъдат по – високи в почвата, в първичната биопродукция (сено), както и във вторичната (месо) количествата намаляват, благодарение на биомеханизми, които блокират тяхното натрупване. По – високите количества на токсичните елементи в черен дроб и бъбреци (над ПДК) предполагат тяхното недопускане за консумация.

Целта на изследването е да се детерминира влиянието на високия техногенен Кларк на олово и кадмий в почвата, резултат от резултат от минна и преработваща дейност, върху качеството на вторична (биологична) продукция и да се предели риска за човешкото здраве и екосистемите. Установено е, че при висок техногенен Кларк, въпреки еволюционно формираните механизми на протекция към здравето на екосистемата, съществува риск за човешкото здраве.

Резюме: Анализирани са проби в хранителната верига (почва, фураж, органи от животни, определени зеленчуци), както и кръв от деца (РвВ) в села в близост до хвостохранилище в България. Проведени са анкети с родителите на децата за хранителните навици начина на живот. В кръвта на експонираните деца (п=109 от 3 до 13 години) както и в кръвта на контролна група (п=18, 7-8 годишни) са установени съдържания (РвВ) съответно от 240±96 и 149±57 микрограма/литър. (РвВ) в кръвта на децата, консумиращи собствено произведени храни (зеле, плодове, птици, телешко месо) са достоверно по – високи от тези, на които семействата купуват храните. В зелето и картофите, са установени средни стойности на олово съответно 0,03 и 0,08 mg/kg свежа субстанция. Въпреки, че тези стойности са съотносими с европейските норми, при съпоставка с актуални международни данни (например 0,01-0,02 – Англия и 0,01-0,03 – Словения), съдържанията са доста високи. Анализите на месо от агнета също показват много високи стойности, особено в черен дроб и бъбреци. Обобщено: Ролята на хранителната верига се очертава като значителна.

Резюме: Проучени са Сd - съдържания на компонентите на хранителната верига в 2 села в близост до българско хвостохранилище. Проведени са анкети с родителите на проучените деца относно начините на земеделие, изхранване и живот. Стойностите на Сd в кръвта на експонираните деца (п=111 от 3 до 13 години) както и в кръвта на контролна група (п=18, 7-8 годишни) със своите 0,38±0,18 и 0,31±0,35 микрограма/литър са в рамките на други литературни източници, въпреки това, Сd съдържание в по – близкото село е достоверно по – високо от останалите 2 села. Пробите от обработваема земя, почва от трайни насаждения и прах превишават с 1,62 – 5,5 милиграма/килограм. СВ немските ПДК. Зелето картофите със средно 0,02 и 0,07 милиграма/кг кадмий са под европейските ПДК както и мускулатура, бъбреци и черен дроб от ярета агнета (съответно 0,024; 0,13; 0,14 милиграма/кг свежа субстанция). Царевицата е била с 0,32 милиграма/кг СВ, и се е ползвала като фураж, а н като храна за хората. Сеното и сламата с 1,3 и 1,87 милиграма/кг СВ са основния източник на замърсяване на животните. Ще бъде дискутирано значението на Сd замърсяване за здравето на хората.

Резюме: Проучено е влиянието на олово (5 mg/kg жива маса) и кадмий (2 mg/kg жива маса) върху серумните протеини след хронично третиране на зайци. Установени са повишени нива на холестерол, ASAT, ALAT, хипоалбуминемия, хипербетаглобулинемия на фона на хипопротеинемия и намален А/Г коефициент.

Резюме: Предишни емисии от замърсител с цветни метали до Куклен (близо до гр. Пловдив, България) са довели до много високи концентрации на тежки метали, частност кадмий и олово, в обработваемата земя, близо до завода. В рамките на интердисциплинарен изследователски проект под егидата на европейската INCO – Copernicus програма бе включено проучване на важните процеси, при които тежките метали се трансферират от замърсената почва до децата в селото, които имат наднормени концентрации на олово и кадмий в кръвта. Първичният източник на олово в кръвта е почвата близо до замърсителя, която има завишени нива на олово и която се ползва за храни и фураж за животните. Фураж с концентрации на олово с концентрации по – високи от 48 mg/kg се консумира директно от животните, което довежда до високи концентрации на олово в черен дроб и бъбреци. Такива не се консумират директно от хората. Данните ясно сочат, че това е един от пътищата з трансфер на през хранителната верига. Друг, по – директен път, приготвянето на брашно от локално произведено зърно, както и директно попадане на прах от училищния двор, улиците и домовете може също да играе важна роля.