Конкурс за академичната длъжност „доцент" по „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация"

Пръв е подал документи за участие в конкурса гл. ас. д-р Венелин Шурелов. Не е маловажен и фактът, че този конкурс е обявен на заеманото от него щатно място. Поради това ще рецензирам първо него. Кандидатът е завършил магистърска степен в специалност „Сценография“ на НХА през 2004 г. и пак там защитава докторантура през 2009 г. (Достойнствата на теоретичните тези, свързани с докторските трудове на двамата кандидати тук няма да бъдат коментирани, тъй като те по правило не се взимат предвид при хабилитационни процедури.) Шурелов работи в НХА от 2007 г., първо като преподавател в специалност „Сценография“, а през 2008 г. е един от основателите на магистърска програма „Дигитални изкуства”, в която в момента е водещ преподавател. Многобройни и разнообразни са неговите творчески и организационни активности. Заедно с проф. Светослав Кокалов кандидатът д-р Венелин Шурелов е същинският идеолог, основател, основен куратор и дори реален технически организатор на DA FEST (Фестивал за дигитални изкуства), стартирал в НХА през 2009 г. Четирите издания на този фестивал придадоха нови измерения на облика на самата Академия, като допринесоха изключително много за повишаване на нейния международен престиж. Друга важна кураторска дейност на кандидата е например организацията на Националния павилион на България на Пражкото сценографско квадриенале през миналата година. За дълъг период от време (2005-2011) той е художник в Театрална Работилница „Сфумато”, а също така е художник на театралното списание "HOMO LUDENS".

Много може да се пише за работата на д-р Венелин Шурелов в областта на интерактивната театрална сценография; многобройни са наградите (включително „Аскеер“ и „Икар“), които няма да изброявам, защото са подробно описани в документите към конкурса. Но неговата дейност в театъра е неразривно свързана с работата му на художник през последните двадесет години – оставяйки видима следа в неговите фотографии, инсталации, пърформанси или видео арт.

През 2002 г. Шурелов основава арт групата Via Pontica, а през 2004 г. създава и своята запазена марка в съвременното българско изкуство, наречена Subhuman Theatre. Оттогава и досега неговите неизменно свързани с електроника интерактивни инсталации и пърформанси се появяват в редица наши и чуждестранни фестивали. Дори само изброяването на самостоятелните му изложби в България, Германия, Словения, Норвегия, Италия и др. е достатъчно респектиращо, а като най-пресен пример мога да посоча участието му в изложба на интерактивно изкуство в Ню Йорк през януари тази година. Няма да цитирам и безкрайния списък с участия в колективни изложби, фестивали и уъркшопи, повечето в областта на електронните форми на изкуство. И тъй като конкурсът е на територията на дигиталните изкуства, все пак ще спомена някои от неговите мултимедийни изложби от последните десет години: Мултимедийна изложба „Владимир Димитров МАЙСТОРА – Светлина и дух“ (2014), Sub Highway (2013), „Пеперуда и горещ вятър” (2007), „Via Sfera” – хепънинг на Via Pontica art group (2007), “Сливане” (2006) и др.

Конкретно в настоящия конкурс хабилитационният труд на д-р Венелин Шурелов носи заглавието Subhuman Theatre (Театър на нечовешкото). Авторът развива основните си тези във връзка с някои от ключовите за „Театъра на нечовешкото“ творби като „Машина за рисунки“ (пърформанс, интерактивна инсталация, 2005), „Фантомат“ (интерактивна инсталация, видео, 2008), Orthoman (интерактивна инсталация, 2009), Tabula Rasa (пърформанс, интерактивна инсталация, 2009), „Събиране и изваждане“ (рисунки, 2010), Man Ex Machina (кибер лекция, 2011), Hand Extension (изложба обекти, видео, 2015). Тези творби убедително подкрепят тезата, че „Театъра на нечовешкото“ се манифестира като суб-продукт на социалната, политическа, икономическа и културна ситуация. Шурелов пише: „В идейната му рамка изследвам междинни състояния на човешкото тяло, фокусирайки се върху неговата маргинализация. Тя се отнася към декодиране на езика на съвременните митове и кодирането им в нови същества, в пресечната точка между човек и технологии“. В това отношение може да се посочи като най-характерен пример т. нар. „кибер лекция“ от 2011 г. Смесицата от дигитално и човешко там е толкова плашеща и цялостно въздействаща, че наистина (по думите на художника) „привлича и отблъсква, съблазнява и плаши, легитимира и дестабилизира“. Така в тези произведения са вплетени теоретични търсения, дигитални технологии, интерактивен пърформанс и инсталация, кибер лекции, театрални практики, улични акции, видео и видео инсталация, скулптура и рисунка. С всичко това кандидатът д-р Венелин Шурелов много точно отговаря на рамката на конкурса, която е подчертано насочена към интерактивния пърформанс и интерактивната инсталация.

Кандидатът д-р Красимир Терзиев завършва специалност „Живопис“ в ателието на проф. Валентин Колев и доц. Божидар Бояджиев през 1997 година. През 2012 г. защитава докторат по Културна антропология в катедра „История и теория на културата“ на СУ “Св. Климент Охридски”, публикуван през същата година – монографията “Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство”. Преподавателската дейност на кандидата е свързана с курсовете, които води като хоноруван преподавател в магистърска програма “Дигитални изкуства” в НХА от 2009 г., както и в магистърска програма “Изкуства и съвременност”, в магистърската програма по Културна антропология, както и в бакалавърска програма в катедра „История и теория на културата“ на Софийския университет.

И в този случай приложената творческа автобиография е повече от респектираща. Многобройните самостоятелни изложби и участия в кураторски проекти у нас и в чужбина показват един успешен български художник. Името на Красимир Терзиев се свързва с Центъра за нови медийни изкуства “Интерспейс”, който успя да остави следа в историята на иновациите в нашето изкуство. Напълно логично най-представителните произведения на кандидата от последните години оформят структурата и характеристиките на неговия хабилитационен труд.

Д-р Красимир Терзиев представя хабилитационен труд, който обединява основните насоки на работата му като художник, изследовател и преподавател в областта на визуалните изкуства, новите медии и теорията на културата в периода 2002 - 2015 година. Творческите му търсения от последните петнадесет години са обединени в монографията “Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било”, издадена през 2015 г. Този каталог (незнайно защо наречен монография), съдържа работи и текстове на кандидата, документация на проекти, като важна информативна стойност в него е интервюто на Владия Михайлова с Терзиев, което най-успешно хвърля светлина върху начина на мислене и работа на този наистина интересен и стойностен, но и понякога труден за осмисляне творец. Заглавието на изданието идва от последната му ретроспективна самостоятелна изложба в Национална галерия, София и в Художестена галерия, Добрич.

Д-р Красимир Терзиев е автор, който работи в много посоки и използва различни изразни средства – видео, инсталация, обект, фотография, рисунка и живопис. Тази особеност може да бъде разбрана най-добре от неговите текстове в хабилитационния труд, където той пише, че интересите му се фокусират върху движещия се образ (езика на киното), но и върху света на технологиите на образи (мрежовата култура, виртуализацията на човешкия опит), пресрещнати с пространствените нагласи, които сме наследили и смятаме често за даденост от Ренесанса насам. Неслучайно авторът изтъква, че много от работите му се раждат именно в сблъсъка на противоречия, а тези противоречия се появяват на нивото на различни визуални езици и медии, положени в една равнина.

Голяма част от представените от д-р Красимир Терзиев работи са видео и видео инсталации. “По Българската следа” (2003) е видео, в което в откъси от “западни” игрални филми се появяват клишета за това какви хора са българите. В серия от работи (2004-2008) авторът работи върху „колективната фигура“ на статистите в киното, която разкрива комплексна картина на макро и микро ниво, която включва игри на власт, експлоатация, реалности и привидности на национално и глобално ниво. “Едно Място” (2004) и “Монументално” (2011) се фокусират върху места на невинно прекарване на времето – игра на деца, отдих и убиване на времето, които се оказват тясно свързани с близкото политическо минало на страната.

От 2008 г. се появява интересът на Красимир Терзиев към космическата тема. В двуканалната видео инсталация “Съобщение от космоса в двора” се проследява хронологията на възникването на феномена на космическия боклук, който се е натрупал в неподозирани количества в стратосферата, превръщайки се в екологична заплаха.

В серията “Както водата, газта и електричеството идват отдалеч…” Терзиев показва сцени от „ежедневието“ на компютърния юзър/астронавт-любител. В тези натюрморти личното, частното пространство (работният плот, масата за хранене, домашният интериор) се преплита с глобалното, с вселената от информация (фотографиите на Аполо от разходките на Луната).

Във видеото от 2015 г. “Между Flashback и Déjàvu” две камери се наблюдават. Първата гледа директно нагоре към небето и е фиксирана на статив, докато втората е поставена на летящ дрон и е обърната към земята. Терзиев подчертава, че тук две визуални медии с различен исторически произход, перспектива и специфика влизат в диалог, в двубой, във взаимно изучаване и дебнене.

Това са някои от работите, които най-много ме впечатлиха в представянето на д-р Красимир Терзиев. Но не по-малко интересни са неговите разсъждения по повод на полето, в което работи. Той пише: „Медийните изкуства, или дигиталните изкуства, често се дефинират като произведения, които не могат да се отделят от екрана, от местата и изпълнението на интеракцията със зрителя. Аз обаче не се асоциирам толкова със света на новите медии, а с тази тенденция, която се появи и нашумя в последните няколко години под етикетите “пост-интернет, пост-медия, пост-дигитално”. И още: „Ако ортодоксалната представа за дигиталните изкуства е за артефакт, неотделим от екрана, аз се интересувам от всичко онова, което изскача от екрана, материализира се или дори се намесва в реалността. Или ако привлека на помощ авторитета на Мануел Кастелс, аз не се интересувам от “виртуалната реалност”, а от “реалната виртуалност”.

Терзиев твърди, че съзнателно избягва термина “видео-арт”, тъй като развитието на технологията го е изпразнила до голяма степен от смисъл. Работата му с видео съчетава прийоми от традициите на експерименталното кино от втората половина на XX в. и някои документални подходи. Той се интересува от възможността (от позицията на художник, външен на кино индустрията) да пренебрегне конвенциите на кинопроизводството и да се върне в началната точка, от която отново може да задава въпроси около материалността на филма, механизмите на конструкция на образи и разкази, които моделират колективното въображение. Убедително като представяне на конкретни творби и критическа авторефлексия.
В резултат на всичко гореказано е необходимо да се подчертае, че хабилитационните трудове и на двамата кандидати са на много високо професионално равнище. Пърформансите и интерактивни инсталации на д-р Венелин Шурелов притежават убедителни професионални качества – те са едновременно тематично драматични като авторска позиция, визуално свръхинтелигентни и истински атрактивни. Със същата убеденост може да се каже, че видео арта, фотографиите или рисунките на д-р Красимир Терзиев са много стойностни в своята вътрешна концептуална съсредоточеност. И двамата имат склонността да теоретизират и го правят убедително.

Все пак, по ред причини, в този конкурс давам превес на кандидата д-р Венелин Шурелов. Въпреки всички достойнства на неговия опонент, за мен той е по-убедителният автор в полето на интерактивната инсталация, интерактивния пърформанс и видеоарта. Везната се накланя и от голямата тежест на недвусмислено убедителното присъствие на д-р Венелин Шурелов като преподавател по дигитални изкуства в Националната художествена академия. Той е създател (свидетел съм на този процес) и настоящ основен организатор на магистърска програма „Дигитални изкуства“. Високите резултати, които показват дипломниците на програмата ясно говорят, че започнатото трябва да бъде продължено, както и че пътят е в правилната посока и е необходимо постепенно надграждане, а не резки промени. Не само преподавателската дейност на Шурелов в магистърските програми „Дигитални изкуства“ и „Фотография“, но и организационните му умения (и дори само създаваненето и поддържането на Фестивала за дигитални изкуства DA Fest) го правят на този етап напълно незаменим за Академията. Независимо от вече изтъкнатите качества на кандидата д-р Красимир Терзиев, може да се каже, че те не покриват толкова пълно очакванията към обявения от катедрата конкурс.

В заключение – израстването на преподаватели като гл. ас. д-р Венелин Шурелов на по-високо преподавателско равнище е от голямо значение за развитието на преподаването на съвременни форми на изкуство в НХА. Категорично предлагам Научното жури и Научният съвет на НХА да присъдят академичната длъжност „доцент” на кандидата гл. ас. д-р Венелин Шурелов.

проф. д. изк. Свилен Стефанов

София