Конкурс за академично звание „професор", 2012 г. І. Публикации във връзка с научната степен „доктор"



страница1/3
Дата16.02.2017
Размер339.98 Kb.
ТипКонкурс
  1   2   3

Доц.дсн Николай Динев- конкурс за академично звание „професор“, 2012 г.

І. Публикации във връзка с научната степен „доктор“

  1. Dinev, N. and V.Netcheva. 1995. Plant mineral composition and tolerance to low pH in species of tribe Triticeae. Communication in Soil Science and Plant Analysis, Vol.26 (1&2): 223-236. IF 0.408

  2. Stancheva, I. and N.Dinev. 1992. Effect of inoculation of maize and species of tribe Тriticeae with Azospirillum brasilense. Journal of Plant Physiology, 140 (5): 550-552. IF 0.915

  3. Dinev, N., L.Stanislavova and I.Stancheva. 1995. Seed protein content and amino acid composition in species of tribe Тriticeae. Bulgarian Journal of Agricultural science, Vol. 1: 95-99.

  4. Динев, Н. 1995. Пероксидазна активност на видове от Triticeae през вегетация върху почви с различно рН. Шеста научна конференция на Биологическия факултет, май 1995. стр. 45.

  5. Динев, Н. 1996. Нитратредуктазна активност на различни пшеници (триб Triticeae) в зависимост от почвените условия. Почвознание, агрохимия и екология, ХХХІ, том ІІІ, 72-73

ІІ. Публикации за академично звание „доцент“

  1. Динев, Н. 1996. Биохимични промени на генотипове житни растения (триб Triticeae) при различна почвена киселинност. Автореферат на дисертация за получаване на научната степен "кандидат на биологичните науки", София.

  2. Dinev, N. and I.Stancheva. 1993. Effect of aluminum оп the growth of wheat, гуе and triticale. Journal of Plant Nutrition, 16 (3): 461-469. IF 0.53

  3. Dinev, N. and I.Stancheva. 1993. Changes in nitrate reductase activity, plastid pigment content, and plant mineral composition of wheat, гуе, and triticale grown in the presence of aluminum. Journal of Plant Nutrition, 16 (12): 2397-2409. IF 0.53

  4. .Dinev, N. and I.Stancheva. 1995. Response of wheat and maize to different nitrogen sources: І. 1. Plant growth and biomass accumulation. Journal of Plant Nutrition, 18 (6): 1273-1280. IF 0.422

  5. Stancheva, 1. and N.Dinev. 1995. Response of wheat and maize to different nitrogen sources. ІІ.. Nitrate reductase and glutamine synthetase enzyme activities, and plastid pigment content. Journal of Plant Nutrition, 18 (6): 1281-1290. IF 0.422

  6. Конов, Вл., н.динев и И.Вълчовски. 1988. Нетрадиционна технология. Земеделие, бр. 1: 9-11.

  7. Конов, Вл. и Н.Динев. 1989. Мощно средство с две остриета. Торенето, качеството на продукцията при зърнените култури и възможностите за получаване на чиста реколта, без да се замърсява околната среда. Земеделие, 1: 41-43.

  8. Борисов, п. и Н.Динев. 1988. Влияние на почвената киселинност върху добива и качеството на селскостопанската продукция. Селскостопанска наука, год. 26: 22-

  9. Конов, Вл., Т.Киров и Н. Динев. 1992. Ефективност от създаването на смесени посеви мека пшеница в съвременното земеделие. Депозиран доклад в ЦНТБ, NНд 1435/92.

  10. Конов, Вл., Н.Динев и И.Вълчовски. 1987. Как влияе дъжда върху качеството на зърното. Земеделие, 3: 36-37.

  11. Стефанов, П., Н.динев и Д. Павлова. 1988. Изследване жизнеността и белтъчното съдържание на семена от редки видове на род Astragallus L. Национална научна сесия на младите научни работници, Пловдив, 24-25.11.1988., стр. 35-37.

  12. Dinev, N. 1995. Biological effects of soil acidity оп the growth of Triticeae spp. Резюме от статия е поместено в сборник "Шеста научна сесия на Биологически факултет, Софийски университет", стр. 47-48.

  13. Stancheva, 1., I.Dimitrov, N.Kaloyanova, and N.Dinev. 1995. Improuvement of the nitrogen uptake and nitro~n content in maize (Zea mays L.) Ьу inoculation with Azospirillum brasilense. Agrochemica, vol. 39, No 5-6: 299-306.

  14. Dinev, N. and A.Arsova. 1995. Nitrogen fertilization and changes of leached cinnamonic forest soil properties and physiological reactions of cereals. Third International Meeting оп Red Mediterranean soils, Chalkidiki, Greece, Мау 1995, рр. 205-206.

  15. .Динев, Н. и И.Митова. 1996. Торене и промени в някои биохимични характеристики на доматови растения. Сборник на доклади и резюмета, ВСИ-Пловдив. Юбилейна научна сесия,ОКТОМВРИ 1995, том 11, кн. 1, стр. 315-317.

  16. Станчева, И., Н.Динев и Н.Митева. 1996. Физиологични реакции на царевица при различни съотношения на амониеви и нитратни йони. Почвознание, агрохимия и екология, год. 39, N 2. 8-11.

  17. Станчева, И., П.Стоянов, Н.Динев и Й.Величков. 1996. Физиологични аспекти на азотното хранене при царевицата. 1. Влияние на азотното хранене върху динамиката и усвояването на азота. Почвознание, агрохимия и екология, год. 31, т. Т ІІІ (Научни трудове от Пета национална конференция с международно участие "Почвознанието и стратегията за устойчиво земеделие в България", 10-13 май 1994 г., София), стр.130-132.

  18. .Станчева, И., Н.Динев и П.Стоянов. 1996. Физиологични аспекти на азотното хранене при царевицата. 11. Ензимна активност. Почвознание, агрохимия и екология, год. 31, т. 111 (Научни трудове от Пета национална конференция с международно участие "Почвознанието и стратегията за устойчиво земеделие в България", 10-13 май 1994 Г., София), стр.133-135.

  19. .Динев, Н. и И.Митова. 1996. Тежкометално замърсяване (Сг, Ni, Cd) и някои физиологични промени при слънчоглед. Почвознание, агрохимия и екология, год. 31, т. ІІІ (Научни трудове от Пета национална конференция с международно. участие "Почвознанието и стратегията за устойчиво земеделие в България", 10-13 май 1994 Г., София), стр.74-75.

  20. 'Динев, Н. 1996. Използване на проламиновите спектри в еволюционниге проучвания на триб Triticeae. Национална конференция по Ботаника "Фигогвнфонд- еволюция, биологично разнообразие и екология", София, стр. 62.

  21. Stancheva, 1., A.Arsova and N.Dinev. 1997. Lettuce growth in relation to nitrogen source, fertilizer tare and soil acidity. 1. Yield and plant mineral composition. Bulgarian Journal of Agricultural Science, 3: 143-152.

  22. Динев, Н. 1997. Влияние на тежки метали (Cu, Zn, Cd) върху овес. Почвознание, агрохимия и екология (под печат) (Материали от юбилейна научна конференция "50 години Институт по почвознание в България", 12-16 май 1997).

  23. Stancheva, 1., E.Atanasova, N.Dinev and L.Raikova. 1997. Plastid pigment content, nitrate reductase activity and nitrate accumulation in lettuce leaves in relation to nitrogen source, fertilizer and soil acidity. Presented in: XV-a Conferenta Nationala pentru Stiinta Solulei, Bucuresti, 26-30 August, 1997

  24. Динев, Н. 1998. Използване на познанията за еволюцията на житни растения при конструирането на модели за минерално хранене. Селскостопанска наука, . кн.2: 16-19.

  25. Борисов, П., Н.Динев и Вл.Конов. 1997. Влияние на различни форми варови материали върху добива и качеството на пшеницата. Почвознание, агрохимия и екология, бр. 4

  26. Dinev, N. 1997. Aluminium in plant mineral nutrition: а review. Bulgarian Journal of Agricultural Science, vol. 4: 31-36.

Популярни публикации

  1. Конов, Вл., Н.Динев и И.Вълчовски. 1988. Смесен посев на мека пшеница. Техническо дело, бр. 3/23.01.1988=

  2. Конов, Вл., Н.Динев и И.Вълчовски. 1987. Един научен колектив предлага: В есенната сеитба вариант с много предимства. Кооперативно село, бр. /3.10.1987.

  3. Конов, Вл., Н'Динев и И.Вълчовски. 1986. Няколко сорта в една нива! Защо не? Кооперативно село, бр. /27.09.1986. 30..

ІІІ. Публикации за научна степен „доктор на науките“

1. Динев, Н. и И. Митова.. 2009. Агроекологичен мониторинг и разработване на технологични решения за тежкометално натоварени почви. І. избор на индикатори. In: Soil Tillage and Ecology, International conference, Albena 2009, Proceedings (Ed. By.T.Mitova), ISBN 978-954-90671-7-0, p. 259-267.

2. Динев, Н. и Р.Кънчева. 2009. Агроекологичен мониторинг и разработване на технологични решения за тежкометално натоварени почви II. План за фиторемедиация. In: Soil Tillage and Ecology, International conference, Albena 2009, Procedeengs (Ed. By.T.Mitova), ISBN 978-954-90671-7-0, p. 268-275.

3. Dinev N., V. Koutev, 2003, Management of the bioavailability of heavy metals by organic and mineral amelioration of polluted soils. Bulgarian Journal of Ecological Science “Ecology and future” Vol. II, №3-4, pp. 135-137

4. Dinev, N., R.Donkova, and L.Dimova. 2005. Estimation of biological indicators of heavy metal polluted soils. Proceedings of National Conference with international participation “Management, use and protection of soil resources”, May 15-19, 2005, Sofia, ISBN 954-749-058-3, pp. 437-439.

5. Vassilev, A., M.Berova, N.Stoeva, Z.Zlatev, and N.Dinev. 2010. Metal phytotoxicity: suitable indicators and tests for ecotoxicological evaluation of contaminated soils. Agricultural Science, Vol. 4: 59-54.

6. Georgieva, S.S, E. G. Vassileva and N. Dinev. 2006. Soil nematode assemblages in grass ecosystems exposed to heavy metal pollution for the last 40 years. XXVIII Симпозиум на Европейското дружество на нематолозите, Благоевград, 5-9 юни 2006 г. (постер)

7. Динев. Н. 2008. Фиторемедиацията- технологично решение за натоварени почви. Съставяне на проект за ремедиация на замърсени земи. Екология и бъдеще, год. VІІІ; № 2, 7-10.

8. Bacon, J. and N. Dinev. 2005. Isotopic characterisation of lead in contaminated soils from the vicinity of a non-ferrous metal smelter near Plovdiv, Bulgaria. Environmental Pollution 134: 247–255. IF 3.395

9. Bacon JR., N. Dinev, L. Stanislavova, D. Penkov and C. Willeke-Wetstein. 2003. The route of transfer to the human population of lead from contaminated soil close to a smelter in Bulgariaл Journal de Physique IV (Proceedings) May 2003) XIIth International Conference on Heavy Metals in the Environment - Volume I and II Grenoble, France ( Ed.C. Boutron, C. Ferrari), May 26-30, 2003, Vol. 107 ( 14), p. 91-94- IF 1.641

10. Bacon, J.R., Dinev, N., Stanislavova, L., Penkov, D.,Willeke-Wetstein, C.Lead in the food chain of an industrial area in Bulgaria - Part 2: Chemical analysis of soil, plants and other components of the route of transfer. Abstract, 6th International Symposium on Environmental Geochemistry, Edinburgh, 7-11th September 2003- Conference poster/abstract

11. Dinev, N., M.Benkova, and T.Raytchev. 2004. Soil adsorbent of acid soils- principles of colloid- chemical centre formation and interactions. In: Modern physical and physicochemical methods and their applications in agroecological research. Ed. By A.Bienganowski, G.Jozefaciuk and R.Walczak, Inst.of Agrophysics-Lublin, ISBN 83-87385-85-9, pp. 24- 35.

12. Динев, Н., Т.Райчев и М.Бенкова. 2005. Сравнително изследване на ефективността на органо-минерално варуване на замърсена с тежки метали почва. ІІ. Съдържание на тежки метали в продукция от зеле. Proceedings of National Conference with international participation “Management, use and protection of soil resources”, May 15-19, 2005, Sofia, ISBN 954-749-058-3, pp. 443-447.

13. Донкова,Р. и Н. Динев, 2006. Микробиологична характеристика на почви в района на КЦМ-Пловдив. XI конгрес на микробиолозите в България с международно участие, Варна'2006, 224 (резюме+ статия).

14. Benkova, M., N.Dinev, T.Raychev, I.Marekova. 2004. Alternative approaches for remediation of heavy metal polluted soils. In: Annuaire de l’Univ.de Sofia “St.K.Ohridski”, 2004, vol 96, livre 4, pp. 449-454.

15. Doneva, K. and N.Dinev. 2004. Phytoextraction of copper and zinc from contaminated soils. In: Annuaire de l’Univ.de Sofia “St.K.Ohridski”, 2004, vol 96, livre 4, pp. 123-129.

16. Димова Л., Н. Динев, Д. Димитров, 2005. Качество на растениевъдната продукция след ремедиация на замърсена с тежки метали почва. Екология и бъдеще,брой 2-3, София, 32 – 34.

17. Dinev N., Koutev V., Dimitrov D., Dimova L. 2005, Mesocosm model in use of phytoremediation decision support investigations. 11th Lysimeter conference - Lysimeters in the network of dynamics of ecosystems, Raumberg Gumpenstein, 5-6 April 2005, pp 159-162

18. Dinev N., V Koutev., Marekova I., G. Muhlbachova and T. Simon. 2004. Estimation of the bioavailability of heavy metals by several sequential analyses. Proceedings of the International conference on bioremediation of soil and groundwater, Cracow, Poland, September 5-8, 2004, p. 255-262

19. Dinev, N. and P.Bojinova. 2006. Ecological investigations and agricultural status in the region of lead-zinc smelter near the town of Plovdiv. Proceedings of I-st International Symposium “Ecological approaches towards the production of safety food”, 19-20 Oct. 2006, Assoc. “Regional science and Technology Unions”-Plovdiv, Bulgaria, pp. 121-126.

20. Dinev, N., М. Banov and I.Nikova. 2008. Monitoring and risk assessment of contaminated soils. General and applied physiology, Vol. XXXIV, No.3-4: 389-396.

21. Dinev N., I. Nikova, R. Sechkova, M. Banov, 2008. Remediation strategies for acid contaminated soils. General and Applied Plant Physiology, Vol. XXXIV, No.3-4: 397-404.



ІV. Публикации за академична длъжност „професор“

монографии

1..Динев, Н., М.Банов, В.Кутев, Е.Филчева, Б.Георгиев, И.Митова. 2012. Мониторинг и устойчиво управление на земите в землищата на с.Яна, с. Горни Богров и с. Бухово, район „Кремиковци“. Изд. „Амброзия НТ“, ISBN 978-954-92592-4-7, стр. 80.

2..Динев Н, М.Банов, Т.Митова, В.Кутев, И.Митова, Б.Георгиев, Е.Филчева. 2012. Устойчиво ползване и възстановяване на почвите в района на София. Изд. „Амброзия НТ“, ISBN 978-954-92592-3-0, стр. 104

3. Желева Е., П.Божинова и Н.Динев. 2012. Ремедиация на замърсени почви и преодоляване на екологични щети. Критична зона- ОЦК-АД“. София, „Амброзия НД ООД“, ISBN 978-954-92592-5-4, стр. 108.

4. Schulin R.,A.Keller, A.Daskalova, M.Mondeshka, N.Dinev, V.Koutev and I. Todorova, 2004. Geostatistical Soil Qualiry Assessment and Regional Mass Flux Analysis for Sustainable Land Use Planning and Management. Final report, SCOPES IP 062642, pp.102.(електронно копие).

5. Koutev V., N.Dinev, T.Simon and G.Muhlbahova. 2002. Alternative approaches for remediation of chemical degraded soil. Final report. RSS 1729/2000, pp. 69. (електронно копие).



Национални програми

  1. Програма за развитие на алтернативни източници за производство на биогорива в България в периода 2009-2013. Ръководител на работна група. Стр 120. – електронно копие.




  1. Програма за развитие на управлението на почвените ресурси в България 2009-2011. Стр 84. – участник

Научни статии

Научните публикации са разпределени в четири основни направления на изследвания:

А. Почвен екологичен мониторинг

  1. Динев, Н. и Е.Филчева. 2011. Мониторинг на почвите:индикатори на тежкометалното замърсяване и прилагане на GPS техники при оценка на риска. Почвознание, агрохимия и екология, год. XLV, приложение 1-4, 86-92.

Замърсяването на почвите е сред основните деградационни процеси. От съществено значение е правилната оценка и изборът на адекватни индикатори и критерии. Целта на работата е да се направи анализ на принципите за мониторинг на замърсени почви. Предложен е дизайн на мониторинговата мрежа, създаване на база данни за почвените особености за района на комбинат Кремиковци (стоманодобив). Представени са интерполирани карти за разпространението на почвите в района, разпределението на органичния въглерод и зониране на замърсяванията с олово, използвани при оценката на риска. Получената информация може да се използва при оценка на риска за околната среда и населението.

  1. Динев, Н., Е.Филчева, М.Христова и Л.Станиславова. 2011. Мониторинг на тежкометално замърсени почви и мобилност на органо-минералните им съединения. Почвознание, агрохимия и екология, год. XLV, приложение 1-4, 93-97.

Проведено е изследване на замърсени територии край комбинат “Кремиковци” -София. Разработена е мониторингова мрежа за екологично проучване на почвите. Установени са общите съдържание на основните замърсители - олово и цинк. Стойностите варират от 64 до 1104 mg/kg за олово и от 62 до 964 mg/kg за цинк. За оценка на риска са проведени екстракции на тези елементи с два разтвора на EDTA- с рН 4.6 и 8.6. Установено е че екстрацията и за двата изследвани замърсителя е по-голяма при използването на киселия разтвор на ЕДТА (рН=4,6) в сравнение с коригирания разтвор на ЕДТА (рН=8,6). За оловото екстракционните количества варират около 37,5 % (при киселия извлек) и около 13,8% (при алкалния извлек), докато за цинка тези диапазони са съответно 11,0% и 3,21%. Резултатите показват добрата корелация на потенциално мобилни количества екстрахирани с двата разтвора иобщото количество на тежки метали, което позволява използването им за нуждите на мониторинга и при оценка на риска за околната среда

  1. Филчева Е, Н. Динев., М.Христова и Л.Станиславова. 2011. Съдържание и състав на органичното вещество на замърсени с тежки метали почви от района на Кремиковци Почвознание, агрохимия и екология, год. XLV, приложение 1-4, 98-103.

Изследвани са 10 профила на Канелени горски и Делувиални почви от района на Кремиковци, като анализите се отнасят за 0-25 см. Почвеният органичен въглерод варира от 0,68 до 3,51 %, което позволява групиране на почвите в четири групи. Почвената органична материя е предимно от хуминов или фулво-хуминов тип. Около 70% е здраво свързаното органично вещество. Измерените концентрации на олово и цинк са съпоставени с органичното вещество. Показани са линейни зависимости, които позволяват да се заключи, че съдържанието на цинк може да бъде измерено само в един от екстрахираните разтвори и да бъде преизчислено разпределението му в другите, както и че цинковите комплекси с почвеното органично вещество са стабилни. Оловото е предпочитателно свързано с почвените минерални компоненти.

  1. Василев, А. и Н.Динев. 2011. Екотоксикологична оценка на замърсени с тежки метали почви в района на Кремиковци и КЦМ- Пловдив. Почвознание, агрохимия и екология, год. XLV, приложение 1-4, 72-76.

Замърсяването на почвите представлява сериозен проблем за индустриалните страни. През последните години много научни изследвания са ориентирани към изучаване на риска за околната среда и човека. Основна задача е да се намерят адекватни индикатори и да се разпишат достоверни критерии за ранна диагностика на проблемите. Целта на настоящото проучване е да се тестват млади краставичени растения като индикатор на полиметално замърсяване. В условията на фитотронен експеримент е отгледан опит върху почви от районите на Кремиковци (стоманодобивен комбинат) и Пловдив (КЦМ- АД, комбинат за цветни метали). Установено бе, че в няма съществени изменения в хабитуса на растенията. Детайлните физиологични изследвания, включващи свежа биомаса, листна площ, скорост на фотосинтезата, сторост на действителния електронен транспорт, пероксидазна активност в корените, показаха, че краставичените растения изявяват слаба фитоксичност при една проба от Кремиковци и три проби от КЦМ, всички с високо съдържание на олово и цинк. Така получените резултати позволяват да се препоръча този тест за изучаване на риска при замърсяване на почвите с олово и цинк, надвишаващи максимално допустимите концентрации многократно.

  1. Filcheva, E., N.Dinev and M.Hristova. 2012. Bulgarian Humic Substances Society- Forum for Consolidation of Humic Substances Researches. Journal of Arts and sciences, ISSN 1301-3769, pp. 601-616.

I. Българският клон на Международното дружество по хумусни вещества (IHSS) е регистрирано като самостоятелно сдружение с наименование Българско дружество по хумусни вещества (БДХВ) на 8 Май 1998 г. БДХВ обединява учени и специалисти с интереси по хумусни вещества (ХВ) с различна природа, като почви, въглища, торф, седименти, органични отпадъци и включват направления като генезис на почвите, земеделие, цветарство, градинарство, екология, геология, география, медицина и индустрия. Проведени са три конференции с международно участие, свързани със свойствата на хумусните вещества, тяхната екологична роля и влияние върху почвеното плодородие.

II. На базата на отношението между съдържанието на органичен въглерод в хуминовите и фулвокиселините в повърхностния хоризонт (Сх1/Сф1), почвите в България са обединени в 5 основни групи: a. Изохумусни наситени (A) б. Изохумусни ненаситени (B) c. Текстурно диференцирани (C), Хидроморфни (D) и Плитки и слаборазвити (E). Различията са доказани статистически с ниво на значимост p 0.005 -0.01. Описани са основните характеристики на всяка група.



Изследвани са замърсени почви с тежките метали като в екстрационните развори, характерни за определяне на почвеното органично вещество, са измерени Pb, Zn, Cd и Cu. Определени са съдържанията на същите елементи в разтвори на CaCl2 и EDTA (pH 4.6 и7). Изведени са линейни уравнения и корелационни коефициенти, които показват, че данните могат да бъдат използвани за изчисляване на екстрахираните количества на елементите във всяка фракция при наличие на една от тях, както и тези екстрахирани с EDTA, pH 4.6 and 7- характеризиращи достъпните форми на тези елементи

  1. Koutev V. and Dinev N., 2004. Principles of soil monitoring in Bulgaria. 2nd European Summer School, ESB Networks, JRC, 12-14 July 2

Направен е преглед на системата за почвен екологичен мониторинг. Принципно е формулирана нуждата от бази данни и начините за получаване на репрезентативно информация от пунктовете за мониторинт.

  1. Dinev, N. and S.Rousseva. 2008. Monitoring of agroecosystem. An overview. SoilCritZone, Workshop 2, Sofia, 5-9 April 2008. (oral presentation).

Чрез презентация пред работното съвещание по проект SoilCritZones са представени предишното и актуалното състояние на почвения мониторинг по отношение на критични зони- замърсени и кисели почви. Коментирани са трите нива но мониторинг в страната и необходимостта от получаване на адекватна информация за нуждите на управлението на почвите. Представени са конкретни промери от прилагането на детайлизиран мониторинг в района на Кремиковци и Челопеч. Пресметнати и картно представени са необходимите материали за ремедиация на засегнатите почви.

  1. Dinev, N. and I.Nikova. 2008. Soil monitoring and phytostabilization trials of contaminated areas in Bulgaria. In: Phytotechnologies in practice – biomass production, agricultural methods, legacy, legal and economic aspects, INERIS, France,October 15-17, 2008, ISBN 978-2-85498-024-0.

Пред работно съвещание по COST Action 859 е представена разработка на подходите за оценка на състоянието на индустриално повлияни почви в района на Челопеч- Майнинг (Dundee Precious) и алтернативите за управление на земите.

В. Замърсяване на околната среда с тежки метали

  1. Динев, Н. 1999. Фитостабилизационен потенциал на житни растения. Екология и индустрия, том 2, № 1-3, 106.

Изследвана е възможността за ранно прогнозиране на потенциалните възможности на видове растения за ремедиация на замърсени с тежки метали почви. Те се потвърждение на генотипната способност на житните растения за адаптация към екстремални условия и позволяват подреждането им в ред на намаляване на толерантността към Cu в ред: червена власатка- райграс-овес-пшеница.

  1. Динев, Н. и И.Митова. 1996. Тежкометално замърсяване (Ni, Cr и Cd) и някои физиологични прояви при слънчоглед. Почвознание, агрохимия и торене, год. ХХХІ, том ІІІ, 74-75.

Установена е възможността за проследяване на някои физиологични промени в слънчогледови растения в условията на нарастващи концентрации на тежки метали чрез ползване на ензимни активности (нитратредуктаза in vivo и in vitro и глутаминсинтетаза). Най токсичен е Ni; ниски концентрации на Cd имат дори стимулиращо действие; Cr има най- слабо инхибиращо въздействие. Най-добър индикатор за настъпнащите промени е нитратредуктазата, измерена in vitro.



  1. Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница