Конкурс за детско творчество по повод Деня на Дунав за 2007 г в България



Дата24.07.2016
Размер348.14 Kb.
#3363
ТипКонкурс
ДЕФ БЮЛЕТИН
ДУНАВСКИ ЕКОЛОГИЧЕН ФОРУМ
1-2/2007

Биоразнообразието на река Сава

Реки за живот

Драгоманското блато

ДЕФ Бюлетинът е официално издание
на ДЕФ, Дунавски екологичен форум



Бюлетинът е част от мисията на ДЕФ «Да защитим река Дунав и нейните притоци, тяхното биоразнообразие и извори чрез повишаване сътрудничеството между правителствата, НПО, местните хора и фермери с цел устойчиво ползване на природните екосистеми»
Бюлетинът се предоставя на всички заинтересовани страни. Електронната версия е достъпна на адрес: www.def.org.hu

За повече информация:

DEF Secretariat

H-Baja, Hungary

Dery setany 13.III.14

Tel/fax: +367925163

Mail: def@baja.hu
Редактор: Милан Вогрин, milan.vogrin@guest.arnes.si

Превод и редакция на български език: Ива Добрева, Милена Димитрова
Гледните точки и позициите на авторите не отразяват задължително, гледната точка и позицията на ДЕФ и редакторите

Публикацията е подкрепена от Европейския съюз


В тазгодишното издание


От редактора: Натура 2000

М. Вогрин


БЕД - Брод екологично дружество

И. Бенес
Трима президенти на голямото пасище в Кьолкед

А. Мороз
Дунавско творчество 2007 г. в Словакия

В. Чренкова, М. Янак


Сбирка фигури от царевичак спечели Националния конкурс за детско творчество по повод Деня на Дунав за 2007 г. в България

И. Добрева


Опазване на биоразнообразието на заливните равнини в басейна на река Сава

Б. Ерг
Червеният списък на Международния съюз за защита на природата от 2007 г. показва, че кризата с изчезването на видове се задълбочава

Б. Ерг
Значение и включване на влажните зони в управлението на речните басейни в Словакия

М. Янак
Реки за живот

Л. Крейчи
Конкурс за дунавско творчество в Чехия

Л. Крейчи


Денят на Дунав в Чешката република

Л. Крейчи


Мъртвите дървета в потоците и реките

Л. Крейчи


Барье - настоящият проект на нашето училище

С. Осоле
Новини от българските неправителствено организации, работещи по проблема с устойчивото управление на риска от наводнения

Д. Попов
Унгарски ученици печелят Дунавския международен конкурс за 2007 г.

В. Чеге, В. Дендок, К. Отлакан, Н. Раснавски


Опазване и устойчиво управление на биоразнообразието в региона на Драгоманското блато и варовиковите хълмове на Чепън

А. Ралев
Една нова книга

М. Кравчик
Контакти на ДЕФ



Натура 2000
Натура 2000 е Европейска мрежа, обхващаща най-хубавите природни сайтове в общо 27 страни, установена през 1992 година под Директивата за хабитатите. Главната цел на мрежата е да осигури дългосрочно опазване на най-уязвимите и застрашени от изчезване видове и хабитати. Това включва специални зони на защита, посочени от държавата членка според Директивата за хабитаитте и Специално защитен зони определени според Директивата за птиците от 1979 година.

Мрежата Натура 2000 не е строга система за природна защита, където са изключени всички видове човешки дейности, както много хора мислят. Местата от Натура 2000 включват както защитени зони, така и незащитени. Трябва да се наблегне на подходящото бъдещо управление на защитените местообитания на животни, растения и хабитати.

Както и други природни сайтове, така и много от тези включени в Натура 2000 срещат различен натиск и заплахи. Необходими са различни екологични и икономически проекти, за да се запазят настоящите нива и да се подобри ситуацията за в бъдеще. За такъв вид проекти са налични няколко европейски фонда. В тази връзка Андреай Ралев споделя интересна история за успешен проект за една от предложените за Натура 2000 зони в България.

Надявам се, че останалите статии в този бюлетин ще ви заинтригуват.

Ваш,

Милан


БЕД - Брод екологично дружество
БЕД - Брод екологично дружество е неправителствена организация от Славонски брод, Хърватия. Главните дейности на дружеството са съсредоточени върху защитеното пасище Гайна, намиращо се на река Сава, на 20 км от Славонски брод. БЕД е основано през 1989 г. и вече има осемнадесет годишен опит. Най-добри резултати дружеството е постигнало при опазването на биоразнообразието и природната защита като цяло. Днес то има сто и шестдесет постоянни члена и около четиридесет постоянни активисти.

Много от предишните проекти на БЕД са независими, други са в сътрудничество, като например преброяването на птиците, проведено със съдействието на Международната организация за защита на пиците. През 1995, 1997 и 1999 г. беше организирано Международно почистване на бреговете в Гайна, а през 1996 и 2000 г. по бреговете на река Сава в Славонски брод.

Последните проекти на БЕД са свързани с защитата на дунавския район от замърсяване, като част от Дунавския Регионален Проект с подкрепата на UNDP-GEF през 2005 г. През 2006 г. е завършен проект, озаглавен “Защита на биологичното разнообразие в заливните райони на река Сава”, финансирано от „Хърватски води” и осъществен с партньорството на Държавния институт за защита на природата. БЕД е и неправителствената организация лансирала предложението за обявяване на Гайна за защитена зона през 1990 г.

Понастоящем БЕД е включен в проект на Европейския съюз към програмата CARDS, озаглавен “Защита, запазване и подобряване на биологичното разнообразие и създаване на екологично съзнание в развъждащите хърватски местни видове и поощряване на екологична продукция”. Проектът ще продължи осемнадесет месеца (юни 2007 г. - декември 2008 г.) и целта му е да е защитава, запазва и подобрява биологичното разнообразие в защитената зона наречена Гайна в източната част на окръг Брод-Посавина, по продължението на заливните райони на река Сава. Проектът се осъществява съобразно Националната стратегия за защита на околната среда.


Проектът ще стимулира и ще създаде основи за икономически дейности като екоземеделие и еко-туризъм и ще осигури устойчиво развитие в хармония с екологичните принципи в земеделските райони на Хърватия като фокусът ще бъде върху община Оприсавци. Това ще бъде придружено от опазване и развъждане на хърватски местни видове, което ще осигури запазването на биоразнообразието на Гайна.

Друга страна на проекта е активността и задействането на други механизми и групи, които да подпомагат създаването и поддържането на условия за традиционно отглеждане на добитък, което е належаща мярка за опазване на автоxтонните видове и местообитания. Ще бъдат защитени и естествените места за размножаване край река Сава, както и естествените зони за хранене на мигриращите птици (блатните хабитати в община Брод-Посавина са голям зимен миграционен резерват за две хиляди жерави и пет хиляди диви гъски и други блатни птици). По-нататъшните резултати ще са защита на местните видове, включително кравата от Славонската долина, Славонската черна свиня и конят от Посавието. Всички тези дейности ще създадат условия за развитие на селския и екологичния туризъм.



Гайна е типично Славонско пасище, което редовно се наводнява и което все повече е рядкост не само в Хърватия, но и в цяла Европа (Гайна е част от мрежата Емералд и е включено във финансирания от ЕС проект „Изграждане на Националната екологична мрежа, като част от Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000). В Гайна все още може да бъде открита само малка част от традиционния начин на пашуване, разнообразие и поддържане на видовете флора и фауна (в т.ч. 240 вида различни растения). Опазването на територията ще бъде възможно единствено с бъдещо развитие на екологосъобразни практики на пашуване на говедата като стопанска дейност, която предпазва пасищата от прерастване на дървесните видове.

Ирис Бенес

e-mail: iris.benes@sb.htnet.hr

Трима президенти на голямото пасище в Кьолкед
Срещата на президентите на три съседни страни, състояла се на четвърти септември, беше сред най-важните събития на 2007 година. На събитието присъстваха Стйепан Месич от Хърватия, Борис Тадич от Сърбия и Ласло Шойом, унгарския президент. Срещата се състоя на Голямото пасище в Кьолкед, южно от град Мохач, в района на Беда-Карапанса в националния парк Дунав-Драва.

Президентите наблюдаваха пасящящите наблизо Унгарски сиви говеда, поздравиха гостите и представителите на пресата и изразиха благодарността си към домакините на събитието от Националния парк Дунав-Драва.

По-късно те прерязаха лентата на табло, представящо съседните природни зони на границата на трите страни. Всеки откри частта описваща обширните и многобройни дунавски заливни равнини, и която влиза в територията на страната му.

След церемонията по прерязване на лентата, тримата президенти пуснаха на свобода три млади женски щъркела, символизиращи общите усилия на трите страни да запазят природните зони. И трите птици са маркирани за да бъдат идентифицирани, в случай, че бъдат уловени.

След това беше дадена пресконференция, като едно от най-важните послания беше необходимостта от създаването на единна защитена зона, възможно най-бързо, където не само животните ще бъдат защитени, но и хората от трите страни ще могат свободно да посещават. Президентите подчертаха, че тази цел може да бъде достигната само със съвместно сътрудничество.

След пресконференцията беше даден обяд. Докато политиците опитваха рибената супа, боба в гърне и вареното от сиво говедо, те проведоха и приятелски разговор с местните хора включени в приготовленията на събитията.

След успешната среща в Кьолкед, тримата президенти отпътуваха за Хърватия и от там за Сърбия

Мороз Атила

Национален парк Дунав-Драва

Дунавско творчество 2007 г. в Словакия
През 2007 г. DAPHNE отново организира художествения конкурс по случай деня на Дунав в Словакия. В тазгодишното състезание взеха участие 48 ученически тима от осем училища и общо 143 ученика. Журито отличи 8 от общо 48 творби.

Наградените отбори получиха подаръчни комплекти съдържащи книги за природата и образователни материали по екология и материали от DAPHNE. Наградените творби и отбори бяха представени по време на празникът по случай Деня на Дунав. Отборите, които нямаха възможност да присъстват на церемонията получиха наградите си през юли. Представител на отбора на победителите взеха участие в срещата на победителите в Будапеща през ноември 2007 г.

Вера Чренкова и Милан Янак

e-mail: janak@daphne.sk


Сбирка фигури от царевичак спечели Националния конкурс
за 2007 г. в България

Дунавският конкурс за творчество за 2007 г. в България беше организиран заедно с местните образователни институции. В резултат на това много клубове, школи за изящни изкуства и много групи по приложни изкуства взеха участие.

Според правилата за участие бяха обявени две категории - една за приложно изкуство -творби изработени от природни и отпадни материали - и една за живопис. Категорията за рисунки беше разделена на три възрастови групи-5-9 години, 10-14 години, 15-19 години. Националният победител беше избран сред участниците изпратили приложни творби и взе участие в Международния конкурс. Крайният срок за събиране на творбите беше 30 септември 2007 г. На участниците беше предоставена възможността да участват с оригиналните творби, снимки на творбите си или да представят мултимедийни презентации показващи процеса на създаване на творбите. Бяха събрани общо 130 творби.

Участниците бяха главно от Северна България (района на Дунавския басейн). Забележително беше участието на Клуб за изящни изкуства в Разград, Клуб Палитра, Общински детски център за култура и изкуство в град Русе, Клуб за традиционни изкуства и Клуб за приложни и изящни изкуства в град Силистра. Имаше и активни участници от Южна България. Творби изпратиха децата от училище Христо Смирненски в град Стамболийски. Учениците от това училище станаха победители в Националния конкурс. Броят на получените творби за отделните категории е следният: 5-9 години - 36 творби, 10-14 години - 60 творби, 15-19 години - 11 творби, приложни творби - 23. Журирането на творбите се състоя на осми октомври от жури, съставено от представители на организаторите, WWF-Дунавско-Карпатска програма и специално поканените художници Надежда Лилова и Лилия Пангелова.

Участниците от клуб Пластика от училище Христо Смирненски в град Стамболийски, бяха избрани за победители в конкурса и две от ученичките - Стефка Лазарова (13 години) и Веселина Учкова (12 години) - представиха България на международния конкурс. Тяхната творба, озаглавена “Рибари”, направена от изсъхнали царевични листа е пример за традиционно българско изкуство. Ръководителката-г-жа Маргарита Момчилова и възпитаниците и са превърнали обикновени предмети от бита в интересни, одухотворени произведения на изкуството. С награди бяха удостоени още 17 творби. Бяха дадени и три допълнителни награди от ЕКОБУЛПАК. За първи път българският национален победител беше отличен и на международната церемония за награждаването в Будапеща, Унгария.

Ива Добева

e-mail: iva@ceie.org


Опазване на биоразнообразието на заливните равнини
в басейна на река Сава


Река Сава
Вливащият се в река Дунав приток на река Сава е втори, както по размери, така и по биологична значимост, заради изключителното биологично и естествено разнообразие. Там се съдържа най-богатия комплекс от наносни, заливни блата в коритото на река Дунав, както и най-обширните нискоравнинни гори. Река Сава е уникален пример за река, където заливните равнини са все още непокътнати и допринасят за облекчените наводнения и запазване на биоразнообразието. Общата дължина на Сава от извора й до Дунав е 950 км. Тя извира от Словения, минава 510 км през Хърватия, като за 2 км представлява границата със Словения и за 311 км с Босна и Херцеговина и се влива в Дунав на територията на Сърбия. Най-значимите природни характеристики се намират в централната част на басейна на Сава, представляващи мозайка от естествени заливни равнини и обработваеми земи, образувана от традиционни модели на земеделие, характерни в миналото за крайречните равнини на Централна Европа. Река Сава е оценена от еколози и учени като една от „Перлите в Короната” на Европейското природно богатство и била избрана за централна област в Паневропейската стратегия на Съвета на Европа за биологичното и ландшафтното разнообразие (PEBLDS).
Проектът
За да гарантират интегрирането на опазването на екологичните богатства по Сава в управлението на реката, Световният Съюз за Опазване на Природата (IUCN) и Вагенинген Интернешънъл (Wageningen International - WI) са инициирали съвместен проект по за опазване на биологичното разнообразие в заливните равнини край корито на река Сава в подкрепа на държавите от поречието на Сава и с цел разпознаването, обозначаването и управлението на биологичното и ландшафтно разнообразие по р Сава, както и подкрепа при изпълнението на директивите за птиците и местообитанията на ЕС. Предложеният проект ще демонстрира изобретателни опазващи и управленски методи, които търсят да съчетаят приложими практики, опазващо биоразнообразието и управление на наводняванията.

Дарители и Партньори
Проектът е финансиран от LIFE - Трети страни и Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Международният кандидат по проекта, натоварен с изпълнението му е регионалния офис на IUCN. В хода на проекта, IUCN и WI ще бъдат отговорни по неговото управление, докато институции на държави-партньори, Центъра по Екология и Природни ресурси от природо-научния факултет на Сараево, Земеделския Институт на Република Сръбска, Държавния институт за Опазване на Природата на Хърватия и Института за опазване на природата на Сърбия ще осигурят основната експертна помощ по проекта с участие на техни работни групи и обучения.

Цели и Дейност
Общата цел на проекта е да съхрани и да се грижи за пейзажа и биоразнообразието по река Сава подпомагайки Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Словения в идентифицирането, опазването и управлението на заливните територии от важност за ландшафта и биоразнообразието, прилагайки критериите на Директивите за птиците и местообитанията, да определи съгласувана трансгранична, екологична мрежа от зони-ядра, буферни зони и коридори, да се въведат поземлени практики подпомагащи опазването на ландшафта и биоразнообразието и да събуди съзнанието от нуждата да се опазва и ръководи уникалния пейзаж и биоразнообразие по Сава, чрез трансгранично сътрудничество.
Проектът ще гарантира изготвянето на национални тълкувателни наръчници по Натура2000 за типове местообитания отнасящи се както за река Сава, за да задоволят ЕС изискванията при подбора на места за екомрежата, така и за национално и местно съдействие по съответните конвенции (Бернската Конвенция, Бонската Конвенция и Конвенцията за биологичното разнообразие).
За да се определи екологичната мрежа, ще бъде инвентаризирано биоразообразието по поречието на Сава с особено внимание върху идентифицирането на типове местообитания и животински видове от анексите към Директивите за птиците и местобитанията. Ще бъдат оценнени вече съществуващи системи от защитени области в страните по Сава. Обучението и способността за организиране на дейности ще подпомогне държавите при прилагането на Директивите за птиците и местообитанията на ЕС и на останалите международни конвенции за опазването и устойчиво използване на биоразнообразието. Освен това, ще се идентифицират заплахите за биоразнообразието и заливните равнини, и ще определи сегашния консервационен статус на съществуващите типове местобитания и видове в поречието на Сава според Натура 2000. Особените характеристики на заливните територии около Сава са пряко свързани с традиционното използване на земята за пасбища за домашни животни, което е променило радикално облика на областта. Опазването на специфичните пейзажи и биоразнообразието включва поддръжката на обширни запаси от пасища, позволяващи на общините да поддържат значително земеделие, особено запаси от пасища. Предизвикателството, пред което проекта може да се изправи е да се поддържат тези пасищни дейности, за да осигуряват достатъчен доход на фермерите.

Този проект ще позволи на компетентните органи и научни организации воденето, управлението и обмена на данни за екологичната мрежа, чрез изграждането и развитието на ГИС база данни. Структурата и процедурите на ГИС базата данни трябва да бъдат хармонизирани и споделени от Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Словения.


От първостепенно значение е да се постигне държавна и политическа подкрепа за опазването и ръководенето на трансграничната екологична мрежа по течението на река Сава. Това, наред с други неща, ще бъде постигнато, чрез осъзнаването на ролята, която изпълняват заливните равнини по Сава при опазването на биоразнообразие от Европейско значение .
Разрастване на сътрудничеството между екологичния сектор и управлението на водите във всяка една държава е една от водещите цели на този проект.

За повече информация, моля свържете се с:


IUCN Programme Office for South-Eastern Europe

Dr Ivana Ribara 91, 11070 Belgrade

Serbia

Tel: + 381 11 22 72 411



Fax: + 381 11 22 72 531

http://www.iucneurope.org

Mr. Joerg Lohmann

International Project Director

e-mail: joerg.lohmann@iucn.org

Mr. Boris Erg

Local Project Manager

e-mail: boris.erg@iucn.org

Червеният списък на Международния съюз за защита на природата от 2007 г. показва, че кризата с изчезването на видове се задълбочава

Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) и неговия Червен списък на застрашените видове, животът на земята изчезва бързо и ще продължава да изчезва, освен ако не се вземат спешни мерки. В червения списък фигурират 41 415 вида, като 16 306 от тях са застрашени от изчезване в сравнение с 16 118 за 2006 г. Броят на изчезналите видове е 785, а 65 се срещат само в плен или се развъждат изкуствено. Един от всеки четири бозайници, една от осем птици, една трета от земноводните и 70% от световните оценени растенията в Червения списък от 2007 г. са в опасност.

Червеният списък на застрашените видове е широко известен като най-сигурната оценка на състоянието на световните видове. В него те са класифицирани според риска от изчезването им и се фокусира внимание върху бъдещето на биоразнообразието и влиянието на човечеството върху живота на Земята. Състоянието на нашите най-близки роднини - човекоподобните маймуни, ни разкрива мрачна картина. Западният подвид горила (Gorilla gorilla) е преминала от категория Застрашен вид в категория Критично застрашен вид след разкритието, че главният подвид Западната равнинна горила (Gorilla gorilla) е покосена от вируса на Ебола и е предмет на търговия.

Популацията и е намаляла с повече от 60% за последните 15 години. Суматренският орангутан (Pongo abelii) остава критично застрашен, а борнейският орангутан (Pongo pygmeus) е в категория Застрашен. И двата вида са заплашени от изчезване на хабитатите им, поради законно и незаконно изсичане на горите с цел създаване на плантации за производство на палмово масло. В Борнео площта на палмовите плантации се е увеличила от 2000 кв. км на 27 000 за периода между 1984 и 2003 г., оставяйки площ от само 86 600 кв. км за видовете обитаващи острова.



Криза при лешоядите
За 2007 г. общият брой на пиците в Червения списък е 9956, като 1217 от тях са обозначени като Застрашени. Лешоядите в Африка и Азия изчезват, пет вида са класифицирани отново в Червения списък. В Азия Червеноглавият лешояд (Sarcodus calvus) е преминал от категория Близко до застрашен в Критично застрашен, докато Египетския лешояд (Neophron percnopterus) е преминал от Слабо засегнат в Застрашен. Бързата скорост на изчезването на птиците през последните осем години се отдава на антибиотика диклофенак, използван за третиране на добитъка.

Червеногръда гъска (Branta ruficollis)

Червен списък 2007 г.: Застрашен (2006 г.: Уязвим)

Този вид има средна по големина популация, която показва тенденция на бързо намаляване за кратък период от време. Причините за това са неизвестни. Малка популация от Арктически гъски показва драматични популационни колебания това може да докажа хипотезата за тези видове. Червеногръдата гъска се размножава в Тимур (70% от популацията) Гидан и Ямалския полуостров в Русия, а през зимата мигрира към България, Азербайджан, Румъния и Украйна. Приватизацията на земи в районите на хранене, намаляването на площите в следствие на отглеждането на жито през зимата и засилването на земеделието са потенциални заплахи и са довели до загуба на някои от ключовите места за хранене.

Появява се напрежение при отстрелването на гъските в България и Румъния и смутът причинен от лова. Климатичните промени и последвалите промени в местообитанията вероятно ще окажат негативно влияние върху вида и другите обитатели използващи тундрата за размножаване. Друдите заплахи включват индустриалното развитие в районите на размножаване.



Застрашени растения
В Червената книга има 12043 растения, от които 8447, фигурират като Застрашени. Вълнисто-стъблената бегония (Begonia eiromisch) е само един от видовете обявени за изчезнали през 2007 г. Растението от Малайзия е познато само от колекции, събрани през 1886 и 1898 г. на остров Пенанг. Усилията да се намери друг екземпляр от растението в околните гори нямат успех през последните 100 години.

Дивата праскова (Armeniaca vulgaris) вирееша в централна Азия е оценена и добавена в червения списък за първи път и е класифицирана като Застрашена. Видът е прародител на днешните културни растения в много страни по света, но сега популацията му намалява, поради изчезване на хабитата му за сметка на развитието на туризма, дърводобива, земеделието и генномодифицираните продукти.




Изчезналите видове са наша загуба
Дейностите по опазването, в някои случай, забавят темповете на загуба на биоразнообразието, но все още има много видове, които се нуждаят от внимание. Маврицийският ехтящ папагал (Psittacula eques), който е бил един от най-редките папагали преди 15 години е преминал от Критично застрашен в Застрашен. Подобрението е резултат от успешното му опазване, включително наблюдение на гнездата, допълнително хранене и програма за улавяне, развъждане и освобождаване.

От предишният си опит знаем, че опазването може да бъде ефективно, но за съжаление през 2007 г. е документирано подобряването на състоянието само на един вид. Това е обезпокоително като се има предвид правителствените ангажименти в цял свят, като например да се намали загубата на биоразнообразие до 2010 г. Това, също така, ясно показва, че е необходимо да се осигури много по-голяма подкрепа на хилядите ентусиасти работещи всеки ден, навсякъде по света за опазването на разнообразието на живота на тази планета.

Мрежите от организации за опазване посветени за кризата с изчезването на видовете, като Комисията за оцеляване на видовете, работят ефективно, но е необходима много по-голяма подкрепа и помощ, тъй като природозащитниците не могат да се справят сами. Предизвикателството на кризата изисква вниманието и действието на широката общественост, частния сектор, правителството и политиците, за да се осигури опазването на глобалното биоразнообразие за следващите поколения непокътнато.

За информация за други видове от Червения списък на IUCN, моля посетете:



http://www.iucn.org/themes/ssc/redlist2007/index_redlist2007.htm или http://www.iucnredlist.org

Борис Ерг



Значение и включване на влажните зони в управлението на речните басейни в Словакия

Семинарът се състоя на 20 октомври 2006 г. в Пиестани в офиса на басейновата администрация за р. Вах. Представен бе моделния проект „Интегрирано ползване на земите и управление на влажните зони – пилотен проект в село Олсавица”.


През 2006-2007 г., DAPHNE, Институтът по приложна екология, организира кампания финансирана от Дунавски регионален проект, за да провокира чувство за значението на влажните зони в управлението на речните басейни. Акцията е свързана с “Международна кампания за влажните зони” на Дунавския екологичен форум и има за цел регионалните и локалните водни мениджъри и хората отговорни за взимането на решения. (Словашко предприятие за водно управление и регионалните и местни екологични власти). Започна се с оценка на настоящото

възприемаме на влажните зони в целевата група. Проучването направено между 105 представители от целевата група, показа, че мнозинството (93%) от отговорилите осъзнават значението на зоните, докато малцинството разбираше обществено-икономическото им значение (освен за защитата на природата). Множеството от отговорилите не можа да даде конкретен пример за това как влажните зони помагат да се решат проблемите на речното басейново управление.

От октомври до ноември 2006 г., като част от кампанията на различни места в Словакия бяха организирани 10 семинара. Семинарите обхванаха всички части на речния басейн в Словакия и осигуриха обмяна на опит между природозащитници и водните мениджъри. По време на семинарите повече от 20 водни мениджъри бяха информирани за ползата и функциите на влажните зони и техните индивидуални характеристики в определени зони на речните басейни в Словакия. Участниците придобиха и знания по въпросите за времевата рамка и прогреса на прилагането на Рамковата директива по водите на ЕС. Бяха дискутирани и примери за успешни проекти включващи рационални използване и възстановяване на влажните зони във връзка с решаването на проблемите на водното управление, които също бяха обсъдени.

Семинарите дадоха възможност да се дискутират местните въпроси на влажните зони между две важни групи ползватели на водните басейни. Помогнаха и за идентифицирането на някои пречки и препятствия пред по-пълноценното включване на влажните зони в речното басейново управление. Най-важната точка включва правните конфликти, липсата на комуникация и координация между отделните действащи лица във водния мениджмънт, собствеността на терените и недостатъчното финансиране на екологични проекти във връзка с управлението на влажните зони.

Проучването направено в края на кампанията измежду същата целева група показа, че водните мениджъри осъзнават в по-голяма степен значението на влажните зони. Те знаят по-добре какво може да бъде разглеждано като влажна зона (98% през декември 2006 г. в сравнение с 87% през септември) и значението на тези зони за хидроложкия режим на района (способността им да задържат вода беше спомената в 62 отговора в сравнение с 23 отговора през септември 2006 г.). Финалният семинар се състоя на двадесет и четвърти януари 2007 г. и оповести резултатите от кампанията, както и подкрепа между партньорите включително Словашкото дружество за воден мениджмънт, Словашкия хидро-метеороложки институт, Националния институт за природна консервация и други. Тяхното сътрудничество е жизнено важно за успеха на кампанията, както и за успеха на цялостното водно управление.

Милан Янак, DAPHNE - Институт по приложна екология, Словакия

e-mail: janak@daphne.sk

Реки за живот
«Реки за живот, обществено участие в затвърждаване на Европейското водно законодателство”, е заглавието на проект на чешката неправителствена организация Съюз за река Морава. Грантът за този проект, беше получен от Фондация за развитие на гражданско общество и беше съфинансиран от the European Union Transition Facility Programme. Проектът продължи от септември 2006 г. до края на август 2007 г.

Главната му цел беше да подпомогне прилагането на Европейското общо законодателство в Чешката република с фокус на общественото участие. Работихме и в областта на природното опазване, най-вече в басейна на река Морава. Бяха събрани няколко работни екипа съставени от инженери, адвокати и биолози, които да обхванат множество теми и да дадат стабилни научни основи на проекта. Проектът беше разделен на три части - реките от гледна точка на обществото; реки, които не са заплашени и реки и общество.

По време на проекта изготвихме списък на екологичните основи за водните власти в Чешката република. Комуникацията между службите за водно управление, местната управа и обществото са много важни. За тази цел, организирахме семинар, на който срещнахме хора от различни групи и професии. Показахме няколко възможни мерки за защита от наводнения с няколко конкретни примера.

Сред дейностите на проекта бяха включени няколко демонстрационни дни, наречени „Хората и реката”. Събитието се осъществи в ПЛА Литовелске Поморави и включваше рафтинг по река Морава, почистване на реката и на заливните гори и образователна програма.

Най-ценните неща от този проект са нашия нов уебсайт, където публикуваме най-новата информация и семинарите, които бяха посетени от много хора с широк спектър на интереси. Осигурихме важна информация за водите и водното планиране на голям кръг от хора. За в бъдеще искаме да повишим общественото съзнание за важността на реките в живота на хората. Проучването на конкретни проблемни и възможните им разрешения ще доведе до по-добро разбиране на природните екосистеми. Прилагането на административните мерки на практика е трудна задача за всички участници, но ние вярваме че нашият проект е бил успешен.

Лукас Крейчи, Съюз за река Морава

e-mail: nahrade@seznam.cz

Конкурс за дунавско творчество в Чехия

В Чехия националният конкурс се състоя в рамките на проекта „Реки за живот”. Първата координационна среща на Съюз за река Морава се състоя през април 2007 г. В нея участваха представители на Министерство на околната среда, Министерство на земеделието и местни представители на МКОРД. Свързахме се с повече от 2000 училища в басейна на реката. Разпратихме необходимата информация за Конкурса за дунавско творчество, Дунавския екологичен форум, Съюза за река Морава, река Дунав, условията за участие и други. Крайният срок за изпращане на творбите беше пети юни.


До тази дата, общо 42 училища изпратиха повече от 1000 снимки и картини, включително няколко изгледа на една и съща творба и снимки на авторите. От тях бяха избрани 251 творби за състезанието. Отличени бяха 21 от тях. Не знаем точния брой на участниците, тъй като някои училища не бяха изпратили имената на творците, но предполагаме, че участниците са близо 500.

За национален победител беше избрана творба озаглавена “Брачна двойка”, от Клара Бартова и Симона Шварцбахова от началното училище Велка Битес. Творбата представляваше две човешки глави, направени от пясък и обградени от водно сърце. Първият и вторият отбор (от началното училище Хеировскехо, гр. Оломоуц) пътуваха до Австрия на 30 и 31 август за образователно пътешествие до Националния парк Донау Ауен.

Децата бяха придружени от учителите си, допринесли за успехите им. Организирахме пътешествие с лодка по Дунав, посетихме стара воденица и Центъра на националния парк край замъка Орт. По път за вкъщи посетихме Маргхег, прочут като местообитание на щъркели.

Всеки участник получи диплома като спомен от състезанието. Всички 16 наградени творби (на около 50 участника) ще получат награди, които ще бъдат раздадени през ноември. Поради големия брой участници това беше най-успешната година на конкурса.

Лукас Крейчи, Съюз за река Морава

e-mail: nahrade@seznam.cz

Денят на Дунав в Чешката република
По традиция Денят на Дунав беше отбелязан на 29 юни близо до река Морава. През 2007 г. празниците се състояха в Оломоуц и бяха наречени Ден на Морава. Главният проект осъществен тази година беше “Реки за живот”. Празникът започна с рафтинг по река Морава от северната част на Оломоуц, до мястото, където се състоя главната част от събитието - Енвелопа. Представихме концепцията си за защита на Олмоуц от наводнения. Искаме да включим реката в инфраструктурата на града и да я отворим за жителите му, с изключение на периодите на голям пренос на вода. По време на презентациите предложихме на присъстващите закуски и осигурихме музика на живо. В останалата част от деня посетихме обширния проект за защита от наводнение и почивка в Оломоуц, което е по-скоро техническо разрешение на проблема. Надяваме се, че всички присъстващи харесаха празненството и планираме догодина да повторим събитието.

Лукас Крейчи, Съюз за река Морава

e-mail: nahrade@seznam.cz

Мъртвите дървета в потоците и реките
Обикновено виждаме дърветата в горите и парковете, покрай пътищата и пътеките. Крайбрежната растителност е естествено разпространена край множество реки и потоци и оказва влияние на стабилността на бреговете и хабитатното разнообразие. Малко хора знаят, че падналите в коритата на реките мъртви дървета са неделима и важна част от потоците и реките. Тази статия ще разясни на кратко въпроса с изсъхналите дървета и частите от тях в Чешката република.

През шейсетте години на 20 век беше поставено началото на изследването на дървесните остатъци в потоците. Тогава учените са обхванали само малка част от темата и не са изследвали влиянието им. Главната цел била да се оцени биологическата важност на дърветата. Развитието на дисциплината започна след 1990 г. и днес учените изучават геоморфологическите особености, движенията, натрупванията и отлагания. Изследванията са на регионално ниво. Люлката на тази сфера на изследвания е северна Америка, станалите важни центрове на науката са Канада, Южна Англия и Франция.


Влиянието на дървесните останки варира екологично, биологично и демографски. Те повишават стабилността на речния бряг и реченото легло, променят хидравличната сила, допринасят за по-голямо биологично и морфологично разнообразие, влияят на натрупването и движението на седиментите, и повлияват последователността на бързейте От друга страна те могат да причинят поддаване на ниските терени, да повишат опасността от наводнение, и да създадат трудности в плаването. Дървесните останки са най-евтиния и природо-съобразен метод за възстановяване на реките и са успешно използвани от развитите страни години наред. В страни, където особеностите на мъртвите дървета не са познати, те се отстраняват без изключение.

Дървото в реката може да им няколко форми. Необходимо е да се прави разлика между големи/груби дървесни останки - части от дървета с диаметър повече от 10 см и дълги повече от един метър и малки или финни части с даметър по-малък от 10 см, които могат да варират на дължина. Дървените запушвания и натрупвания се образуват от множество дървесни останки и могат да имат различна форма.

В Чехия не се проявява голям интерес към проблема. Първите конструкции след 2000 годна бяха изградени специално по поръчка, без никакъв систематичен подход. Тази ситуация е силно повлияна от лошото състояние на пейзажа и водните източници, поради това, че повечето потоци са регулирани и няма естествени заливни равнини. През 2004 г. в департамента по география на университета Масарик в Бърно започна обширно проучване. През 2008 г. ще стартираме интензивна изследователска програма като част от новия ни проект, озаглавен „Екологичното значение на мъртвите дървета в речните екосистемии” подкрепен от грант на Чешката република. Продължителността на проекта е 4 години.

Избрали сме няколко моделни проучвания на различни по тип реки, където бихме искали да развием методология за пълно проучване, да картираме разпространението на дървесните останки, да характеризираме всички по-големи останки и натрупвания, да се изчисли количеството на останките, да се определят геоморфическите ефекти, да се оцени динамиката на останките и разходи (наличие и завършване на процесите на разлагане, движение и транспортиране). За тази цел избрани парчета ще бъдат маркирани и наблюдавани. Разбира се ще се наложи да наблюдаваме, дискутираме, и изградим хипотези на базата на знанията си . Ще бъдат направени няколко публикации, както и уебсайт.

Ако се интересувате от изследването, моля, свържете се с нас. Ще се радваме на вашите въпроси и предложения.

Лукас Крейчи, Съюз за река Морава

Департамент по география на университета Маса



Барье - настоящият проект на нашето училище
Проектът Барье е подет от нашия Средно-образователен център по биотехнология в Любляна през 2001 г. Идеята се роди, тъй като училището е на брега на Люблянско Барье (голямо блато край Любляна) и големият свирец (Numensis arquata), блатна птица обитаваща тресавището, е символ на нашето училище. Целта на проекта е учениците да научат повече за блатото. Това е специален пейзаж - исторически, социологически, биологически и най-вече екологически. По време на проекта развихме множество дейности, имахме много нови преживявания, събрахме много опит и опознахме Люблянско Барье много по-добре. Когато учениците завършваха и напускаха училището на тяхно място идваха нови и така проектът продължаваше.

Главната ни дейност са полевите практики. Също така организираме лекции относно блатните растения и животни, дискутираме земеделието и лова и тяхното влияние върху екологията и опазването на влажните зони. Ние не можем да не наблегнем на важността на блата като това, тъй като те създават буферна зона срещу наводнения и по-важното, складират големи количества вода, които се задържат по време на засушаване. Всяка година ние изследваме влажната зона на многобройни теренни проучвания, крачим през пасищата и полетата, скачайки сред туфите с бинокли в ръка. Изучаваме растенията и гледаме пиците. Следим сезонните изменения. Надяваме се за устойчиво развитие на тази част от страната.

Люблянско Барье е част от басейна на река Сава, който покрива голяма част от Словения. Река Сава е третият по дължина приток на Дунав и най-големият по обем и нашите местни влажни зони са част от една много по-голяма система, която има голямо влияние в цяла Европа. От тази гледна точка ние се опитваме да допринесем за отговорното развитие на местността и да се грижим добре за наследството си. Обявяването на Люблянско Барье за регионален парк е следващата стъпка към по-доброто бъдеще.

Сава Осоле



Новини от българските неправителствено организации, работещи по проблема с устойчивото управление на риска от наводнения
Националната конференция “Опазване на речните екосистеми и устойчиво управление на риска от наводнения” се състоя на седми и осми ноември 2007 г. в София, България. Събитието беше организирано от Българска фондация „Биоразнообразие” и в сътрудничество с проект „Родопи” на UNDP-GEF и Информационен и учебен център по екология.

Конференцията даде възможност да бъде обмена информация и да се дискутира устойчивата защита от наводнения и консервационните практики от всички ползватели, национални и регионални институции и служби, учени и неправителствени организации работещи в областта. Бяха представени съвременните европейски политики и най-добрите практики, както и практически опит от речните басейни в България, Хонландия, Швейцария и Украйна.

Новата европейска директива 2007/60/ЕС за оценка и управление на наводненията беше представена на българската публика ден след публикуването и в официалния вестник на Европейския съюз. Господин Олег Дяков, представител на ДЕФ от работната група за наводнения към МКОРД, представи Програмата за действие при наводнение.


Като важна част от предотвратяване на наводненията, бяха представени мерките за естествено водозадържане и опазване на речните екосистеми. Бяха разяснени детайлно правителствените задължения и роли и допълнителните ползи от новата концепция “повече място за реките”.

Представени бяха изследвания от няколко български реки, фокусирани главно върху оценка на риска и способността за естествено водозадържане на заливните равнини. Обсъждаха се и лошите практики относно речните корита.

Вторият ден на конференцията даде възможност на участниците да анализират проблеми и да предложат различни разрешения. В резултат от това като най-важни спорни въпроси в България бяха определени липсата на стратегия за предотвратяване на наводнения; лошите практики свързани с почистването на речните легла; нуждата от оценка на естествените водозадържаши възможности на водните басейни; оценка на потенциала на съществуващите структури за задържане; представяне и прилагане на добри практики за горско управление в горната част на речните басейни и проблемите с инфраструктурата на речните легла; нуждата от национална информационна кампания. Бяха предложени и законодателни и технически решения за подобряване на настоящата ситуация.

Организацията на събитието срещна няколко трудности, главно от страна на различните институции. Въпреки едногодишния период за организация и няколкото опита да бъдат поканени представители на Европейската комисия и МКОРД, не получихме отговор от тяхна страна. Това е нещо, което в бъдеще трябва да се подобри. Ясно е, че устойчивата превенция на наводнения е част от водния мениджмънт и може да бъде постигнато само чрез близко сътрудничество на заинтересованите страни.

Даниел Попов

e-mail: dpopov@ceie.org

Унгарски ученици печелят Дунавския международен конкурс
за 2007 г.

За пръв път участвахме в конкурса през 2006 г., когато главното събитие се проведе в Бая. Тогава нашата творба спечели допълнителна специална награда, тъй като всички я харесаха, макар да не отговаряше точно на правилата.

Тогава ние разбрахме истинското значение на състезанието, да сътворим нещо от материалите, който можем да съберем от самата река. През май 2007 г. разбрахме, че Дунавският екологичен форум организира отново конкурса и решихме да участваме и този път, тъй като имахме много позитивно отношение към инициативата.


През първата седмица на юли заедно с други деца посетихме бреговете на езерото Малйи и започнахме да мислим. Гледайки в езерото, ние си представихме самодива, която излиза от вълните. Тялото и дрехите на самодивата бяха направени от рибарска мрежа, главата и от тръстики, украсена с цветя, мидички и охлювчета. Направихме и малък кораб от тръстики и решихме, че името на творбата ще бъде “Дунавската самодива изпраща кораб”. Заснехме я и я пратихме на унгарското жури, което ни удостои с първа награда.


За творбата ни подкрепи Лазло Стол от Природозащитната Асоциация „Холоцен”. Той ни помогна да изберем кратък текст и цитат, който да свърже творбата ни с природозащитата. Искаме да му благодарим, тъй като той имаше важен принос за нашата победа.

Първата награда, която спечелихме в Унгария ни даде възможността да представим страната си на международно ниво. Между девети и единадесети ноември прекарахме три незабравими дни в Будапеща, където срещнахме представители от всички 13 дунавски страни. Заедно се забавлявахме много, посетихме Тропикариума, Дунавски музей в Езтергом, Националния исторически музей и град Зентендър.

На международното събитие, петчленно жури от всички участващи страни гласуваше и за наша радост ние събрахме най-много гласове и така спечелихме първата награда. Децата представиха творбата си на английски език. Невероятен опит ни даде възможността да говорим на английски с всички останали участници. Всички деца спечелиха нови приятели и нямахме никакви проблеми с езика. В заключение същността на конкурса е децата край реката и целия басейн на реката да започнат да мислят заедно за Дунав, за околната среда и проблемите и.


Един от членовете на журито, господин Филип Уелер, откри церемонията по награждаването с думите: “Творбите на участниците могат да привлекат вниманието на възрастните и членовете на Правителствата от Дунавския басейн, върху нашата обща отговорност да запазим Дунав и притоците и за бъдещите поколения.”


Отборът победител с съставен от деца от 7А клас от училище Малуи Мора Ференц - Ванда Чеге, Виржиния Дендок, Кити Отлакан и Николет Роснавски.

Благодарим сърдечно на учителите, които ни помогнаха - Илдико Барта и Лазло Стол.

Опазване и устойчиво управление на биоразнообразието в региона


на Драгоманското блато и варовиковите хълмове на Чепън
В началото на 2007 г. Сдружение за дивата природа „Балкан”, Българска фондация „Биоразнообразие" и община Драгоман започнаха две годишен проект, който е продължение на десет годишните усилия за опазване на Драгоманското блато. Целият бюджет от 90,225 EUR е осигурен от GEF SPG в България, Българска фондация „Биоразнообразие” и с принос от Сдружение за дивата природа „Балкани”.


Местоположение
Главните дейности по проекта се осъществяват в района на Драгоманското блато, Община Драгоман и в София. Драгоманското и Алдомировското блата, варовиковите хълмове на Чепън и Три уши и влажните ливади „Раяновци” са потенциална защитена зона от мрежата Натура 2000, наречени „Драгоман”. Природния комплекс е важна зона за птиците, наречена Влажни ливади „Раяновци”. Общината развива туризма в района.


Главни заплахи и проблеми
Редица са заплахите за биоразнообразието в района: разораване на пасища и ливади, обрастване на пасищата и откритите водни площи и подмяна на видовия състав, предприемане на мерки по пресушаване на блатото, засилване на лова в блатото и бракониерството в района, строеж на вятърни централи по хълма Чепън, разширяване на съществуващите и разкриване на нови кариери за инертни материали и варовик, залесяване с нехарактерни видове се наблюдава по склоновете на хълма Чепън.

Основна цел на проекта е опазване и управление на биологичното разнообразие и ресурси в района, а това може да се постигне само чрез устойчиви практики в областта на туризма, образованието и земеделието. Именно затова основните дейности по проекта са формулирани по този начин:



  • Обявяване на защитени местности "Драгоманско блато" и “Чепън”;

  • Подготовка на план за управление на защитена зона "Драгоман";

  • Мерки за поддържане и възстановяване на местообитания и видове;

  • Подобряване на местния капацитет за развитие на туризъм;

  • Изграждане на посетителки център;

  • Изграждане на туристическа инфраструктура;

  • Закупуване техника и оборудване за полева лаборатория;

  • Подготовка и отпечатване на материали.

В резултат на проекта над 330 ха природни местообитания ще бъдат включени в защитена територия и над 20000 ха в защитена зона. Ще бъдат обявени защитени местности ”Драгоманско блато” и „Чепън” и подготвен план за управление на Защитена зона “Драгоман”. 10 домакинства от Община Драгоман включени в екотуристически дейности; Ще бъде разработена и прилагана Програма за устойчив туризъм на община Драгоман и разработен екотуристически продукт, включващ интерпретативен/познавателен елемент; Ще бъде изграден посетителски център. Проекта ще допринесе за опазването и поддържането на приоритетни природни местообитания и подобрени популации на пет световно застрашени видове растения и седем животни. Ще бъде залесен 1 ха с широколистни характерни за района видове.

Андрей Ралев, e-mail: aralev@balkani.org



Една нова книга
Четирима словаци от неправителствената организация „Хора и вода” и един чех от ENKI, Общество за общо добро, са написали книга за водния цикъл, озаглавена „Вода за възстановяване на климата - нов воден образец” от М. Кравчик, Дж. Покорни, Дж. Коутиар. М. Ковач и Е.Тох. Излязла през септември 2007 г. тя може да бъде свалена безплатно от интернет на английски или словашки език от страницата: www.waterparadigm.org.

Авторите описват как цикъла на водата е изменен от обезлесяването, обширните земеделски напоителни системи и урбанизацията. Това в най-голяма степен важи за общините, където дъждовната вода се разглежда като отпадна и се изнася през канализацията. Приблизително повече от 200 милиарда кубически метра дъждовна вода се оттичат всяка година от континента Европа. Ускореното изтичане на води и ограничената инфилтрация в почвите е намалила нивото на почвената влага на големи територии и води до увеличаване на количеството излъчената топлина.

Поради недостатъчното количество на вода в почвата, големи потоци от слънчева енергия, не могат да бъдат трансформирани в скрита топлина от водното изпарение, а се превръщат в осезаема топлина. Изпарението за милиметър на ден, на цялата площ за Словакия (49 000 кв. км) водят до освобождаването на около 3500 GWh за слънчев ден. Това количество топлина е по-голямо от годишната продукция на всички зелени растения в Словакия. Последващото покачване на температурните разлика освобождава механизми, които увеличават климатичните разлики.

Книгата дава учудващо прости и естествени обяснения и нагледни примери за този феномен в Словакия и в други части на дунавския басейн. Тази книга дава нов поглед, зависимости, отговорности, предизвикателства. Авторите предлагат и разрешение. Те твърдят, че тази част от изменението на климата, която се дължи на човешката дейност, може да бъде обърнати чрез системна широкомащабна жътва, съхранение и рециклиране на дъждовните води. Повишаването на капацитета за задържане на вода в земделските земи и местата на валежите сами по себе си са ефективни мерки срещу наводнения и ерозия. Авторите показват, че площи с задържана дъждовна вода стабилизират температурни и климатични разлики и резки промени във времето – особено наводнения и суши – могат да бъдат избягнати. Естествените бедствия винаги ще настъпват, но като се изключат други външни фактори, нивото на икономическо и цивилизационно въздействие предизвикано от времето може да бъде намалено.

Тази книга е написана лесно разбираемо и дава нови надежди за отявлените водни мениджъри – а водни мениджъри, според авторите са всички онези които по някакъв начин се занимават с водни, почвени или растителни въпроси.

Михаил Кравчик, „Хора и вода”, Словакия



www.peopleandwater.sk

Контакти на ДЕФ:


DEF Secretariat

Déri sétány 13. III.4.

H-6500 Baja, Hungary

Tel.: +36 525 163

Fax: +36 525 163

e-mail: def@baja.hu

web: www.def.org.hu
Австрия

Distelverein

Franz Mair Strasse 47

2232 Deutsch Wagram, Austria

Tel.: +43 2247 511 08

Fax: +43 2247 511 08 9

e-mail: a.thoby@distelverein.at

web: www.distelverein.at

лице за контакти: Астрид Тоби
Босна и Херцеговина

Center for Environmentally Sustainable Development (CESD)

Stjepana Tomica 1

71 000 Sarajevo, Bosnia and Herzegovina

Tel: +387 33 212 466

Fax:+387 33 207 949

e-mail: vildan.mulagic@heis.com.ba

лице за контакти: Вилдан Мулагич


България

Centre for Environmental Information & Education (CEIE)

67 Tsanko Tserkovski Str./3, fl. 2, apt. 3

1421 Sofia, Bulgaria

tel./fax: +359 2 8669047

e-mail: ceie@ceie.org , milena@ceie.org

web: www.ceie.org

лице за контакти: Милена Димитрова


Хърватия

Zeleni Osijek

Opatijska 26 f (zgrada Konzuma, Jug 2)

31000 Osijek, Croatia

Тel.: +385 31 565 180

Fax: +385 31 565 182

e-mail: zeleni-osijek@os.t-com.hr

web: http://www.zeleni-osijek.hr

лице за контакти: Динко Пешич
Чешка Република

Union for Morava River

Panska 9

602 00 Brno, Czech Republic

Tel.: +420 542 422 755

Fax: +420 542 422 752

e-mail:krejcilukas@atlas.cz

web: http://www.sweb.cz/uprm

лице за контакти: Лукас Крейчи
Германия

Bund Naturschutz in Bayern e.V.

Pettenkoferstrasse 10a/I

80336 Munchen, Germany

Tel.: +49 89 548298 63

Fax: +49 89 548298 18

web: http://www.bund-naturschutz.de

лице за контакти: Христине Марграф

e-mail: christine.margraf@bund-naturschutz.de

лице за контакти: Герхард Нагл

e-mail: gerhard.nagl@donaufluss.de
Унгария

BITE Baja Youth Nature Protection Society

Petőfi sziget 11

H – 6500 Baja, Hungary

tel: +36 30 2992 307

Fax: +36 79 525 163

e-mail: bitebaja@gmail.com

web: http://bite.baja.hu

лице за контакти: Тамаш Енико Анна
Молдова

Ecological Movement of Moldova (MEM)

Serghei Lazo St. no. 13

2004 MD Chisinau, Republic of Moldova

Tel.: + 373 22 237423

Fax: + 373 22 232408

e-mail: renitsa@yahoo.com

web: www.mem.md

лице за контакти: Луциан Реница
Черна Гора

Friends of the Tara River Society

Ulica Svetog save 37, p.b. 31

84220 Žabljak, Montenegro

Tel. & Fax: + 382 89 361 115

e-mail:tarafriends@cg.yu

лице за контакти: Мирослав Сливанчанин
Румъния

Eco Counselling Center GalatiStr. Basarabiei

nr. 2800201 Galati, Romania

Tel.: +40 236 499 957Fax: +40 236 312 331

e-mail: eco@cceg.ro

web: http://www.cceg.ro


Сърбия

Danube Environmental Forum SerbiaAndricev venac 2,

11 000 Beograd, (Planinarski savez), Serbia

Tel.: +381 11 32 31 374

fax: +381 11 32 31 374

e-mail: defyu@Eunet.yu; mbartula@eunet.yu

web: http://www.defyu.org.yu

лице за контакти: Миряна Бартула


Словакия

DAPHNE - Institute of Applied EcologyPodunajska

24821 06 Bratislava, Slovakia

Tel.: +421 2 455 240 19

Fax: +421 2 455 240 19e-mail: janak@daphne.sk

web: www.daphne.sk

лице за контакти: Милан Янак
Словения

Society for Bird Research and Nature Protection (DPPVN)

Ptujska c. 91SI-2327 Race, Slovenia

Tel.: +386 041 699 268

Fax: +386 01 754 9379

e-mail: milan.vogrin@guest.arnes.si

лице за контакти: Милан Вогрин
Украйна

The Western Center of the Ukrainian Branch of the World Laboratory

4 Mateyko St.290000, Lviv, Ukraine

Tel.: +38 0322 353 384Fax: +38 0322 353 384

e-mail: networld@lviv.farlep.net

лице за контакти: Петро Христишин







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница