Конкурс за доцент по научна специалност 04. 01. 10 Растителна защита (Микробиология), обявен в дв, бр 83. от 25. 10. 2011



Дата24.07.2016
Размер261.03 Kb.
#3373
ТипКонкурс
РЕЗЮМЕТА НА НАУЧНИ ТРУДОВЕ

На гл. ас.д-р Йорданка Михайлова Карталска

За участие в конкурс за доцент по научна специалност 04.01.10 “Растителна защита (Микробиология), обявен в ДВ, бр 83. от 25.10.2011

І. НАУЧНИ ТРУДОВЕ СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯТ ТРУД

1. Карталска – Татарова Й. 1999. Възможности за микробиологична борба срещу плевели. Автореферат на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен “Доктор”.

Резюме:В автореферата са разгледани възможностите за изолиране на микроорганизми, които са в състояние да подтискат развитието на плевелна растителност, както и проучване на биологичните особености и възможностите за използването им като биологичен продукт. В резултат от проведен скрининг на естествено заразени от микроорганизми плевелни растения е изолирана гъбата Аscochyta caulina от растения на Chenopodium album l. Проучени са морфологичните и културални особености на гъбата, както и начините за приложение – листно и почвено за борба срещу бялата лобода. Проведено е проучване върху биологията на плевела, както и начини за прекъсване покоя на семената. Установени са най-подходящите фенофази от развитието на лободата за листно приложение на гъбата, както и продължителността на навлажняване върху появата на некротични петна върху растенията. Констатирано е наличие на термоустойчиви субстанции, продуцирани от гъбата.

2. Татарова Й., Й. Кузманова. 1998. Изпитване на Аscochyta caulina като вегетационен микробиален хербицид за борба срещу Chenopodium album l. Юбилейна научна сесия 50 години Съюз на учените в България, Сборник доклади, том1, стр 227-230.



Резюме: В публикацията са представени резултати от оранжериен опит за изпитване ефекта от суспензия от пикнидиоспори на Аscochyta caulina върху растения от различни фенофази на Chenopodium album l. В резултат от листното прилагане на хербицида се установява, най-добър ефект от спори, с концентрация 2х106 – 2х107s/ml и третиране във фенофаза котилидони -2-ри същински лист. Покълнване на пикнидиоспорите се отчита 6 часа след инокулацията. Най-подходящи за проникването на апресориите са трихомите по стеблата. В резултат от прилагането на гъбата се развиват некротични петна, които, в зависимост от фазата на третиране могат да доведат до изсъхване на растенията.

3. Kartalska J., J. Kouzmanova, V. Topalov. 2000. Optimizing the methods for artificial germination of Chenopodium album L. seeds. Annual of Sofia University “St. Kliment ohridski” faculty of Biology, book1 – zoology,vol. 92,p.175-177.



Резюме: Представени се резултати от проучване, свързано с изпитване на възможности за прекъсване покоя на семената на Chenopodium album L. изпитани са различни среди и температура за предизвикване на едновременно покълнване на семената на лободата. Получените резултати могат да се използват при прогнозиране времето и продължителността на появата на плевела вестествена среда.

II. Научни трудове по научна специалност 04.01.10 “Растителна защита (Микробиология), публикувани в реферирани и рецензирани научни списания

I. Влияние на средства за растителна защита, торове и тежки метали върху почвените микроорганизми

I. 1. Влияние на хербициди върху почвени микроорганизми

1.1. Сапунджиева Кр., Й. Кузманова, Й. Карталска, Т. Тонев. 2001. Проучване страничното действие на хербицида Раундъп – биосила върху микробиологичната и биохибична активност вризосферата на царевица. Научни трудове на АУ- Пловдив, том XLVI, кн. 3 309-314. (№4)

Резюме: В публикацията се разглежда ефекта от използването на тоталния хербицид Раундъп – биосила при посев от царевица върху основни групи почвени микроорганизми. Проучването е проведено на опитното поле на катедра “Мелиорации”, върху карбонатно-алувиална, бивша заблатена, слабо солонцовата почва с хумусно съдържание на повърхностния слой 0-20 cm около 2,83 процента. Раундъп – биосила е изпитан във варианти от 100, 200, 400 и 800 ml/da. Използването на хербицида Раундъп – биосила при царевица стимулира развитието на амонифициращите бактерии, актиномицетите, целулозоразграждащите микроорганизми, както и бактериите от род Azotobacter. По-голяма чувствителност към хербицида проявяват микроскопичните гъби и имобилизиращите азота бактерии. Резултатите, получени от изследването на биологичната активност на почвата показват стимулиране на активността до 3-ия ден, след което по-високите дози от 400 ml/da и 800 ml/da инхибират процеса. В края на изследвания период се констатира възстановяване на този показател.

1.2. Sapundjieva K., J. Kouzmanova, Y. Kartalska. 2003. Effect of Trophy (acetochlor) herbicide upon soil microbial activity. Journal of Environmental Protection and Ecology 4, № 3, 631-635. (№7)

Резюме: Проведени са лабораторни изпитвания на селективния хербицид Трофи, в три дози – 250, 500 и 2500 ml/da. Пробите за микробиологичен анализ са вземани на 20-ия, 40-ия, 90-ия и 120-ия ден. Изследвана е дехидрогеназната активност на почвата. При лабораторното изпитване на хербицида се установява подтискане на количеството на бактериите и актиномицетите до 90-ия ден след третирането. Единствено микроскопичните гъби се стимулират и от трите изпитани норми от началото до края на изследването. Спорообразуващите бактерии се подтискат през целия период от проучването. Аналогично е действието на хербицида върху дехидрогеназната активност на почвата, но вкрая на периода, в третираните варианти тя е по-висока спрямо контролата.

1.3. Сапунджиева, К., Й. Карталска, Т. Тонев. 2002 . Влияние на хербицида BASTA върху почвената микрофлора. Tenth Congress of the Bulgarian Microbiologists with International Participation – Plovdiv, October 9-12, Vol. II, 408-412. (№6)

Резюме: Проучен е ефекта на широкоспектърния хербицид BASTA приложен в различни концентрации (100, 200, 400 и 800 ml/dka) за борба с плевелите при царевица, сорт “Пионер” върху някои основни групи почвени микроорганизми и върху чисти култури от различни видове бактерии. Получените резултати показват, че ниските дози от хербицида стимулират бактериалната и гъбна микрофлора до 15-ия ден, а концентрациите от 400 и 800 ml/dka оказват инхибиращ ефект от 30-ия до 60-ия ден. Количеството на отделения СО2 е в съответствие с промените в броя на бактериите и гъбите. Високите дози от препарата проявяват бактерицидно действие спрямо бацилите и бактериите Ps. fluorescens, S. flava и Rh. Phaseoli, а концентрацията от 200 ml задържа развитието на B. megaterium и S. flava.

1.4. Сапунджиева Кр., Щ. Калинова, Й. Карталска, М. Найденов, Ст. Шилев. 2008. Влияние на хербицида Пендиметалин върху ризосферната микрохлора при тютюн. Растениевъдни науки, 45, 476-480. ISSN 0568 – 465 (№22)

Резюме: В представената публикация е проучен ефекта на почвения хербицид пендиметалин, (търговско наименование Стомп) в дози от 132g и 165g активно вещество на декар.. Опита е заложен в опитното поле на Института по тютюна и тютюневите изделия – Марково през периода 2005-2006г. Хербицида Стомп е внасян 24 до 72 часа преди разсаждането на тютюна. Почвените проби са вземани от слоя 0-20 cm, в динамика на 15-ия,30-ия,45-ия и на 60-ия ден. Изследвани са различни групи почвени микроорганизми и е установено тяхното количество. Определена е и общата биологична активност на почвата. Установено е, че по време на засушаване, пендиметалинът редуцира количеството на почвените микроорганизми до 15-ия ден след почвеното му внасяне. Този негативен ефект продължава и до 60-ия ден, което показва, че при такива условия хербицидът не е напълно разграден.

Карталска Й., Н. Кузманов, Кр. Сапунджиева. 2009. Влияние на хербицидите Стомп и Нирвана върху почвената микрофлора. Научни трудове на русенския университет, том 48,серия 1.1, стр13-16. ISSN 1311-3321. (№24)

Резюме: В настоящата статия е изследвано влиянието на хербицидите Стомп 330 ЕК (400ml/da) и Нирвана (400ml/da и 700ml/da) при култура слънчоглед, сорт Rimi. Опита е проведен през периода 2006-2007г в УОП на катедра “Агроекология” върху алувиално-ливадна почва. Почвени проби са вземани на 1-ия,10-ия,25-ия,35-ия,45-ия и 105-ия ден. Хербицидите Стомп и Нирвана подтискат развитието на микроскопичните гъби и целулозоразграждащи бактерии до 25-ия ден. Високата доза на Нирвана (700ml/da) вследствие слабите валежи значително подтиска развитието на актиномицетите до 45-ия ден. Получените резултати за отделните групи почвени микроорганизми потвърждават становището, че разграждането на хербициди на база активно вещество пендиметалин зависи от почвено-климатичните условия и при засушаване продължава до 100 дни.

1.6. Kartalska Y., Dekalska T., Kalinova Sht., Sapundjieva K. Effects of the herbicide Napropamide on the soil microflora in tobacco beds. ISSN 0494-3244.Tobacco Journal, vol.60, №1-6, p.57-51, 2010. (№27)
Резюме: В статията са представени резултатите от изпитване влиянието на хербицида напропамид по време на разсадопроизводството на тютюн, върху по-важни групи почвени микроорганизми, в съответствие с климатичните условия. Количеството на отделните групи микроорганизми е проследено в динамика, на 1-ия, 79-ия, 15-ия, 30-ия и 60 –ия ден от внасянето на хербицида. Установено е, че хербицида Девринол 4Ф (напропамид) оказва директно влияние върху изследваните групи микроорганизми. Този ефект е с негативно действие до 20-ия ден след внасянето на хербицида След този период микроорганизмите преодоляват действието на хербицида и показват стойности, близки до контролата. Използването на хербицида Девринол при производството на разсад от тютюн притежава инициално инхибиращо действие върху почвената микрофлора, което се преодолява 60 дни след третирането.

I. 2. Влияние на тежки метали върху почвени микроорганизми

2.1. Sapundzhieva, K., Y. Kartalska, A. Vassilev, St. Krastev, Y. Kuzmanova. 2003. Effects of EDTA on metal solubility in the soil, metal uptake and performance of maize plants, and soil microorganisms. Bulgarian Journal of Agricultural Science, 9, 1-5. (№12)
Резюме: Проблемът със замърсяването на природата с тежки метали налага търсенето на възможности за намаляване на тяхното съдържание в почвите. Известни са методи за биоремедияция на такива почви и едни от тях са фито и био – ремедиации. През периода 2001-2002г е проведен съдов оранжериен опит с царевица, Н -708, отглеждана върху почва, замърсена с тежки метали. Установено е, че прибавяне на хелатиращия агент EDTA, в количество 0,5 и 1.5 mg/kg -1 почва увеличава подвижността на Pb, Cd, Zn и Cu в почвата, без да има какъвто и да е негативен ефект върху микроорганизмите. Прилагането на 0,5mg/kg -1 EDTA увеличава до шест пъти усвояването на Pb от растенията, както и в по-малка степен усвояването на Cd 39 и Cu 53. Използването на EDTA на оказва влияние върху сухото тегло на растенията и листният газообмен. Доказано е, че внесените хелатиращи агенти увеличават количектвото на бактериите, актиномицетите и микроскопичните гъби при същата доза. Получените резултати дават основание да се продължат изследванията в тази насока, за намаляване фоновото замърсяване с тежки метали.

2.2. Sapundzhieva, K., J. Kuzmanova, A. Vassilev Y. Kartalska, St. Krastev.2003. Metal phytoextraction on carbonate rich soil: a greenhouse study. Phytoremediation Inventory COST Action 837 View, 37. (№13)
Резюме: Представени са резултати от отглеждането на растения от царевица върху почва от района на КЦМ – Пловдив. Почвата е средно запасена с органично вещество, високо съдържание на карбонати и рН 7,5. Съдържанието на Pb е 3296 mg/kg -1, на Cd – 88 mg/kg -1 Zn - 4576mg/kg -1и Cu – 370 mg/kg -1. Растенията са отглеждани до 40-ия ден след поникването им. Изследвана е разтворимостта на металите в почвата, съдържанието им в листата на растенията и отражението имвърху формираната надземна маса. Основните почвени групи микроорганизми - бактерии, актиномицети и микроскопични гъби са проследявани по време на опита. Установено е, както и при по-ранни изследвания, че използването на 0,5 EDTA mg/kg -1при карбонатни почви увеличава разтворимостта на Pb в почвата и преминаването му в растения от царевица. Тези резултати могат да послужат като алтернатива за отглеждане на икономически по-важни култури около местата, замърсени с тежки метали.
2.3. Tomov A., K. Sapundjieva, Kouzmanova, I., Y. Kartalska 2005. Exploring possibilities of cultivation of unpolluted plants produced in Pb and Cd contaminated sites - yearbook for plant protection, Skopje, vol.XVI, 141-149. (№20)
Резюме: Контролът върху тежките метали, осъществяван така, че да не се нарушава почвената функционалност и качеството на продукцията е важно условие за развитието на устойчиво земеделие. В настоящата статия са разгледани въпроси, свързани с отглеждането на картофи (сорт Агрия), върху почви със средно ниво на полиметално замърсяване с Zn, Cu, Pb, Cd и др. Проучени са най-токсичните метали – Pb и Cd, способите за намаляване на преноса им в растенията и натрупването им в клубените на картофите, чрез използване на почвени добавки, както и въздействието им върху някои групи почвени микроорганизми. Опита е заложен в четири варианта и контрола. Установено е, че използваните вещества увеличават подвижността на тежките метали и са в състояние да неутрализират негативния им ефект върху почвените микроорганизми. По-висока толерантност към токсичните метали проявяват актиномицетите и микроскопичните гъби.


  1. 3. Влияние на инсектициди върху почвени микроорганизми


3.1. Лечева, И., Кр. Сапунджиева, К. Балтас, Й. Карталска. 2005. Биологично действие на Трейсър 480СК върху костилковата листна оса Neurotoma nemoralis и почвената микрофлора.АУ-Пловдив , научни трудове, т. L кн. 6, стр 181-184. (№19)
Резюме: Препарата Трейсър 480 СК е продукт, получен от актиномицета Saccharopolyspora spinosa. Проявява инсектицидна активност срещу редица неприятели, отнасящи се към разредите Lepidoptera, Diptera, Hymenoptera, Thysanoptera и Coleoptera. Суспензионният концентрат Трейсър 480 съдържа активно вещество спинозад 480 и представлява смес от две структороподобни молекули – спинозин А и спинозин Д. Изпитано е действието на препарата спрямо ларви на костилкоплодовата листна оса Neurotoma nemoralis и почвената микрофлора при полски условия в агроценоза от череши. Действието на препарата зависи от точния момент на прилагане и от възрастта на ларвите. През периода на проучване 2004/2005 г. третирането е извършено през десет дни разлика. Първото третиране е проведено на пети май, като лъжегъсениците се намират в трета, четвърта възраст. Действието на препарата се проявява на 21-ия ден от третирането, където смъртността достига до 80 процента. През 2005 г. третирането е извършено десет дни по-рано, което отговаря на първа, втора възраст на ларвите. Отчетено е бързо инициално действие и на петия ден смъртността достига 100 %. Установено е стимулиране на числеността на основните групи почвени микроорганизми и през двете години от опита. Използването на препарата Трейсър 480 СК в доза 0, 02 %, показва добро биологично действие спрямо ларвите на костилкоплодовата листна оса и ефикасността достига 80 % при ларви трета, четвърта възраст и 100% при ларви от първа и втора възраст.
I.4. Влияние на минерални и органо-минерални торове върху почвени микроорганизми

4.1. Сапунджиева, К., В. Иванова, Й. Карталска, К. Каналиева 2001. Изследване влиянието на биостимулатора Agrostemin и гранулирания тор Hortigrow върху вегетативните и декоративни прояви на Cyclamen persicum. Научни трудове, АУ-Пловдив, том ХLVI, кн. 4, 157-162. (№5)

Резюме: Агростеминът е природен растежен регулатор на растенията, който съдържа различни групи активни органични компоненти – фитохормони, аминокиселини, органични киселини и др., имащи алелопатичен ефект. Самостоятелно или в комбинация с различни торове влияят благоприятно върху растежа, развитието и продуктивността на растенията. В катедрата по Зеленчукопроизводство се заложи опит за установяване влиянието на две концентрации от Agrostemin и две концентрации от гранулирания тор Hortigrow върху растежните и декоративни прояви при Cyclamen persicum и върху развитието на някои ризосферни микроорганизми. Получените резултати показаха, че по-високата концентрация Agrostemin увеличава вегетативното развитие, броя и размера на листата и броя на цветовете. По-ниската норма Hortigrow повишава броя на цветовете. Agrostemin, в концентрация 3.5 g/l стимулира развитието на бактериите (амонифициращи и имобилизиращите азота), но намалява броя на гъбите и бактериите от род Azotobacter. Гранулираният тор Hortigrow потиска изследваните микроорганизми с изключение на бактериите, разграждащи органичните азотни съединения.

4.2. Kartalska, Y., K. Sapundzhieva, I., Kouzmanova. 2003. Проучване влиянието на някои нови биостимулатори върху растежните прояви на домати и лук. Научни трудове на АУ – Пловдив, том XLVIII, стр. 139-145. (№11)

Резюме: Внасянето на биологични стимулатори в подходящи фази от фенологичното развитие на растенията засилва микробиологичната активност в почвата и разграждането на растителните остатъци, което води до подобряване на почвеното плодородие и повишаване добивите от културните растения. В статията са представени резултатите от изпитване ефекта на внесени бактериални препарати на база Bacillus subtilis – FZB24, Bacillus sp., щам 1 и 2, както и на биостимулаторите Radifarm при домати, сорт “Ком” в дози от 160ml/m3 и 250ml/m3;Megafol - 330ml/m3 и Megafol – 160ml/m3 при лук от семе. Проведен е съдов оранжериен опит, като за субстрат е използван торф и перлит в съотношение 70:30 процента. Биостимулаторите са внасяни непосредствено преди поставяне на покълналите семена. Титъра на изпитваните бактериални препарати е 1,2х109 cfu/g, определен по скалата на Мак-Фарланд. Ефекта от внасянето на Megafol и Radifarm се проявяват още в началните фази от развитието на растенията, което проличава при проследяване на отделните биометрични величини. При Radifarm се получават по-добри резултати, в сравнение с Megafol. Изпитаните препарати влияят върху отделните фенофази при домати и лук и стимулират техния растеж.

4.3. Сапунджиева Кр., К. Костадинов, Й. Карталска, Ст. Шилев, Мл. Найденов. 2009. Влияние на минералното торене върху почвената микробиоценоза в ризосферата на патладжан. Растениевъдни науки, 46, 182-185. ISSN 0568 – 465X. (№23)

Резюме: Отглеждането на зеленчукови култури е свързано с използването на минерални торове, които променят съотношенията на хранителните вещества в почвения разтвор и влияят върху почвените микроорганизми. Публикацията отразява резултатите, получени от изследване влиянието на минералното торене N12P6K6 и N24P12K12 върху микробиоценозата, участваща в трансформацията на хранителните вещества в ризосферата на патладжан, сорт “Патладжан 12” и върху добива от тази култура. Почвените проби са вземани от дълбочина 0-20 cm и 20-40 cm през различни фенофази от развитието на културата – във фенофази: 5-6 лист, масов цъфтеж, масово плододаване и в края на вегетацията. Баланса в количеството на почвените микроорганизми – амонифициращи, аеробни спорообразуващи, целулозоразграждащи бактерии и бактериите, усвояващи минерален азот не се нарушава, което от своя страна води до увеличаване наличието на леснодостъпни от растенията хранителни вещества. Неблагоприятен е ефекта върху микроскопичните гъби. Торенето с N24P12K12 повишава добива от патладжан, в сравнение със самостоятелното внасяне на N12P6K6.

4.4. Карталска Й. 2010. Изпитване действието на органични торове върху растежа на зеленчукови култури. Научни трудове на Русенския Университет, том 49, серия 1.1, стр 38-41. (№28)
Резюме: През периода 2008-2010 г., в катедра “Микробиология и екологични

биотехнологии” при Аграрен университет – Пловдив е изведен опит за проучване влиянието на нови органични торове. Изпитани са следните продукти: Био-1 – съставен от Azotobacter vinelandii и Clostridium pasteurianum; Агрифул – съдържащ 25% общ хуминов екстракт, 25% фулвокиселини, 4.5% общ азот (N), 1,0% общ фосфор, 1,0% общ калий, 45% общаорганична материя; Текамин Макс – активно вещество от аминокиселини – 14,4%, L-аминокиселини – 12 %, общ азот (N) – 7%, обща органична материя – 60% и Текнокел Амино Fe+, с активни компоненти желязо (Fe) – 6% и L-аминокиселини –6%. Изследвано е биологичното действие на торовете върху чисти култури от микроорганизми Pseudomonas fluorescens, Bacillus megaterium; Micrococcus sp; Aspergillus sp; Alternaria sp; Penicillium sp; Streptomyces sp. и Fusarium oxysporum по метода на конфетите в следните концентрации: Био-1 – 0,1ml; 0,5ml; 0.25ml ;Агрифул – 0,5 ml; 0,75 ml; 0,25ml; Текамин Макс – 0,3 ml; 0,45 ml; 0,15 ml; - 0,1 ml;0,15 ml; 0,05 ml.

Изпитванията са проведени при културите: фасул сорт „Никос”, краставици – сорт „Левина” и тиквички – сорт „Бисерана”, които са торени със следните дози: Био -1 – 100 ml/da; Текамин макс– 300 ml/da; Агрифул 500 ml/da; Текнокел Fe+ -100 ml/da. Покълналите семена, с дължина на кълна 1-1,5 cm се поставят на дълбочина 2cm върху почвен субстрат торф (pH - 4.5) в саксии с обем 500 cm3

Внасянето на продуктите се извърши чрез поливане, непосредствено след поставяне на покълналите семена и след 20 дни. Третиранията са извършени с концентрация, препоръчана от фирмите производители върху 100 l вода за 1m3 субстрат. Растенията са отглеждани до феонофаза начало на образуване на цветни пъпки и са направени биометрични измервания на листа, стъбла и коренова система. Изпитаните биостимулатори Био -1; Агрифул; Текамин макс и Текнокел Fe+ оказват стимулиращ ефект върху чисти култури от щамове актиномицети и спорообразуващи бактерии. Използваните торове стимулират количеството на ризосферната микрофлора при тиквички, краставици и фасул. Положително е действието на изпитаните торове върху вегетативните прояви и образуването на по-добра коренова система при изследваните зеленчукови култури.


I.5. Влияние на активни утайки от пречиствателни станции

5.1. Сапунджиева, К.,И. Памукчиева, Й. Карталска. 2003. Използване на биологични утайки от отпадъчни води и изследване влиянието им върху някои почвени микроорганизми. The Twelfth International Symposium “ECOLOGY-2003”, vol. II, Book 1, 144-149. (№15)
Резюме: Проведено е микробиологично изследване на алувиално-ливадна почва с царевица сорт „Кнежа 641” в опитното поле на катедра Агроекология. Проучено е действието на утайки, получени от пречистването на битови и отпадни води на ГПСОВ – Пловдив, които са използвани като органичен тор в две норми -1000 и 1500 kg/da върху основни групи почвени микроорганизми. Микробиологичните показатели показват зависимост от количеството на прибавената утайка. Увеличава се броят на актиномицетите, на имобилизиращите и целулозоразлагащи бактерии. Нараства числеността на амонифициращите бактерии и микроскопични гъби в началото и края на експеримента, в резултат на разграждане на съдържащите се органични вещества в утайката. Установено е, че внасянето на биологична утайка в доза 1500 kg/da инхибира аеробните спорообразуващи бактерии, по време на вегетацията на растенията.
II. Влияние на микроорганизмите върху околната среда

II.1. Използване на микроорганизми за подобряване почвеното плодородие.

1.1. Панайотов, Н. К. Сапунджиева, Й. Карталска, Д. Димитров. 2004. Влияние на „биотор” – компост от червеи върху развитието на разсад от домати и на ризосферната микрофлора. Научни трудове, АУ-Пловдив, том ХLІХ, 77-82. (№16)

Резюме. Биоторът е органичен тор, получен в резултат на жизнената дейност на червени калифорнийски червеи, който се прилатга в биологичното земеделие, както за основно торене, така и за подхранване. В стоманено-стъклена оранжерия се проведе експеримент за проучване действието на биотора върху развитието на пикиран разсад от домати и върху някои почвени микроорганизми. Използваха се следните субстрати: оборски тор 50%; биотор 100%; почва 70%; биотор50% + почва 50%; биотор 100%. Резултатите показват, че морфологичното развитие на разсада от домати е по-добро в субстратите с биотор. Параметрите на кореновата система, стъблата и листата са с по-високи стойности в сравнение с контролата. Формирането на цветните пъпки настъпва по-рано. Биоторът увеличава количеството на амонифициращите бактерии и имобилизиращите азота бактерии, а намалява броя на микроскопичните гъби.

1.2. Kartalska,Y., K. Sapundzhieva, I., Kouzmanova. 2005. Using of mycorrhizal inoculation to promoting efficiency in some vegetable crops and influence upon soil microflora. Zbornic Radova Proceedings Xl 149-150. (№18)
Резюме: В статията са проучени възможностите за използването на търговски предлагани микоризни продукти при отглеждането на културни растения и по-доброто усвояване на основните органогенни елементи от тях, особено на фосфора. Заложен е съдов опит, където е изпитано действието на препарата Mycosym Tri-Ton при домати и лук и усвояването на азот, фосфор и калии от растенията. Извършено е подхранване на растенията с калии (K2SO4 – 0,200g), азот, под формата на амониев нитрат - 0,290g и фосфор, като (P2O5 – 0,120 g). Микоризния препарат е използван в доза 20 g. Получените резултати показват, че в резултат от микоризирането на корените, лука усвоява по-голямо количество от изследваните елементи, в сравнение с доматите. Количеството на бактериите се увеличава, за сметка на намаляването в числеността на актиномицетите и микроскопичните гъби. При изпитване на биологичната активност на Mycosym Tri-Ton върху чисти култури той проявява стимулиращ ефект върху Trichoderma spp, Aspergillus spp., Penicilliun spp., Mucor spp. и Alternaria spp.
1.3. Panayotov N., M. Najdenov, Y. Кartalska, K. Sapundjieva. 2010. Influence of some beneficial microorganisms on the development of pepper seedlings. Balwois Ohrid. (№26)
Резюме: В настоящата публикация са представени резултати, получени от изпитване действието на бактерии, стимулиращи развитието на растенията. Проучено е влиянието на бактериите Bacillus subtilis, щам А1 Pantoea agglomerans, щам В43 и Trichoderma viride, щам T6 върху растения от пипер, Куртовска капия 1619 и Български ратунд в дози от 50ml,100ml и 150ml. Третирането е извършено двукратно непосредствено преди сеитба и десет дни след разсаждане. Извършено бе морфологично отчитане на подземни (тегло на коренова система) и надземни органи (тегло, височина и дебелина на стъблото; брой и тегло на формираните листа, както и формираните цветни пъпки) на растенията. Растенията, третирани със 150 ml суспензия на Bacillus subtilis, щам А1 и Pantoea agglomerans, щам В43 развиват много добра коренова система. Растенията развиват високи стебла, в резултат от прилагането на Trichoderma viride, щам T6 и Bacillus subtilis, щам А1. Pantoea agglomerans, щам В43 в доза от 150ml увеличава броят и теглото на формираната листна маса.Използването на дози от 150ml на Bacillus subtilis, щам А1. и Pantoea agglomerans, щам В43 увеличават формирането на по-добра надземна маса.


II.2. Микроорганизмите като индикатори за състоянието на екосистеми

2.1. Влахова В., Н. Кузманов, Й. Карталска, Кр. Сапунджиева. 2004. Екологична оценка на качеството на водите на река Чепеларска, приток на река Марица. Пета научно-техническа конференция кология и здраве, стр 465-470. (№17)
Резюме: Наличните водни ресурси и неправилното им използване поставят за разрешаване редица въпроси, свързани с опазването на водите от различни замърсители. За установяване качеството на водите на река Чепеларска, както и вероятна оценка за екологичния и статус е извършен химичен и микробиологичен анализ. Пунктовете за пробонабиране са подбрани съгласно местата, където е възможно изхвърляне на отпадни води от селища и предприятия. Качеството на водите е проследявано двукратно – през лятото и през есента. Изследвани са общ брой микроорганизми и е определен колититъра на отделните водни проби. Установено е, завишено количество на NO2- mg/L при всички пунктове за летния период на отчитане. Количеството на микроорганизмите отразява санитарно-бактериологичното състояние на водите и степента на замърсяване с органична материя. За изследвания период с ниско микробно число са водите преди Чепеларе и след село Бачково, в сравнение с пунктовете над с. Нареченски бани и след Асеновград.
2.2. Влахова В., Н. Кузманов, Кр. Сапунджиева, Й. Карталска. 2005. Екологична оценка на качеството на водите на река Чепинска. Международен симпозиум по екология, IV 323-332 (№21)
Резюме: В публикацията се разглеждат въпроси, свързани със състоянието на водите на река Чепинска. За целта е извършен химичен, микробиологичен и хидробиологичен анализ на водите. Пробонабирането е извършено двукратно – през летния и есенен период. Пунктовете за вземане на проби (4) са подредени от извора към устието на река Марица. Това са места, където е възможно попадането на различни замърсители, свързани с антропогенната дейност на хората, както и попадане на отпадни води. Извършеният анализ за наличието на тежки метали (Zn, Cu и Pb) показва стойности под ПДК, което е знак за липса на източници на замърсяване в тези райони. Установени са по-високи норми на N под формата на NO2mg/l и NO3mg/l при първото пробовземане, в местата на спирка Кантон долен (пункт №2), над село Варвара (№3) и моста на село Лозен (№4), а при NO3mg/l и при първи пункт, 5 км преди Велинград, които превишават стойностите за трета категория повърхностни води. Подобни са стойностите и на второто отчитане, но само при пункт 2 и 3 за NO2mg/. Установените количества фосфати са под допустимите стойности. Извършените микробиологични анализи показват наличие на голям брой мезофилни хетеротрофни микроорганизми при пункт №2. Констатира се тенденция на увеличаване на техния брой след всяко населено място, което е индикация за попадане на отпадни битови води. Количеството на микроорганизмите се увеличава при есенното пробовземане, което показва тенденция на сезонна динамика.

2.3. Карталска, Й., Светослав Малчев. 2010. Динамика и развитие на различни групи микроорганизми в почви от защитената местност Калимок – Бръшлен. Научни трудове, т. LV, кн.3. (№29)
Резюме: В статията са отразени резултатите, получени от проведени изследвания, за установяване екологичния статус на почви, преди възстановяване на заливаемия режим на крайдунавските влажни зони в защитена местност Калимок-Бръшлен. Извършен е микробиологичен анализ на почвени проби от обработваеми и необработваеми площи. Направена е оценка на почвената микрофлора и нейната динамика през различни периоди, както иза интензивността на микробиологични процеси. Получените резултати показват формирането на стабилни микробни съобщества, които активно участват в процесите на разграждане на органичната материя. Данните, от това проучване запълват комплексната мониторингова оценка на защитената месност Калимок - Бръшлен, както и възможностите за използване на тези земи за отглеждане на различни култури.

III. Микроорганизми и хранителни продукти

III.1. Роля на микроорганизмите при получаване на млечно-кисели продукти

1.1. Baltajieva M., St. Presilski I. Kouzmanova, Y. Kartalska. 2004. Biological characteristics of yoghurt products from goat milk. Journal of Environmental Protection and Ecology, vol.5, № 3, 593-596. (№8)

Резюме. Безспорно е значението на млечно-киселите продукти като източници на пробиотици, необходими за подобряване здравния статус на хората. Благодарение на съдържанието на специфични мазнини, протеини, минерали, витамини и др, използването на козето мляко намира по-голямо търсене сред консуматорите. В представената публикация се изследват някои качествени показатели на кисело козе мляко, с прибавени плодови сиропи от ягоди, къпини и портокали. Като стартерни култури са използвани бактериите - Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus и Str. Thermophylus. Изследвани са сухо вещество, протеини, мазнини и захари, съдържание на млечна киселина общ брой млечнокисели бактерии и хранителна стойност. Доказано е, че в козето мляко млечнокиселите бактерии се развиват много добре и добавяне на плодови сиропи до 12 процента не ги подтиска

1.2. Kuzmanova J. T. Djurkov, M. Baltajieva, Y. Kartalska. 2004. Comparative investigations regarding the effect of traditional Bulgarian lactic acid culture upon basic technological indices of yoghurt and cheese varieties. Journal of Environmental Protection and Ecology, vol.5, № 4, 796-800. (№9)

Резюме: Използването на симбиотични стартерни култури от млечно-кисели бактерии, необходими за получаването на висококачествени кисело-млечни продукти налага търсенето и изолирането на нови щамове млечнокисели бактерии. Тези бактерии определят скоростта и технологичните параметри на ферментационните процеси. Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Str. thermophylus, от узряло сирене и L. casei, L lactis и Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus от сирена, тип чедар, както и Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Str. thermophylus, L. helvetica и L. lactis са използвани като стартерни култури. Щамовете млечнокисели бактерии са изолирани от традиционни български продукти, произведени в планински и полупланински екологични райони. Установени са параметрите на развитие на стартерните култури при мляко, съхранявано в продължение на 25 дни. Активната киселинност през този период намалява, което е предпоставка за запазване на коагулума, серума не е отделен млякото е с добри органолептични качества. Получените узрели сирена – традиционно бяло саламурено и тип Чедър притежават добра органолептика и висока хранителна стойност. Количеството на колонообразуващите единици на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Str. thermophylus е в границите от 104 – 105cfu/g.

1.3. Aladjadjiyan, A. I. Zheleva, Y. Kartalska. Traditional Bulgarian Diary Food, in “Traditional Foods; General and Consumer Aspects”. Trilogy of Traditional Foods, vol. 10-12 in ISEKI Food series, Springer. (№33)

Резюме: В представената глава, свързана с традициите при приготвяне на кисело-млечни продукти е извършено подробно описание на традиционни български продукти, познати под различни имена у нас и в Европа, които дават информация за бита, вкусовите предпочитания и техниките на приготвяне. Описани са свойствата и видовете продукти, получавани с участието на микроорганизми, както и историята на тяхната възникване и развитие. Информацията би събудила интерес сред европейските потребители и любители на такива продукти, защото е посочено тяхното приготвяне при домашни услови.

    1. Kartalska, Y., K. Dimitrova, A. Aladjadjiyan, I. Zheleva. Study on the development of lactic acid bacteria in cow and sheep milk treated with ultrasound. J. Food Engineering, 2012 (in press).(30)

Резюме: Обработката с ултразвук в хранителната промишленост се използва в

две основни направления. Първото направление позволява получаване на данни за вътрешната структура на суровините и продуктите без да се изменят техните характеристики. Второто направление е свързано с промяна в състоянието на суровините и продуктите. Независимо, че използването на ултразвука в хранително-вкусовата промишленост не е нов подход, развитието в технологичното оборудване предоставя нови възможности за получаването на качествени млечни продукти, по-ниски производствените разходи и намаляване вредното влияние върху околната среда.



При получаването на млечнокисели продукти, които по-обем и разнообразие заемат значителен дял от производството на млечни продукти най-съществен е ферментационния процес, който протича в млякото. Той се осъществява от метаболитната дейност на млечнокиселите бактерии. В настоящата публикация е използвано краве и овче мляко, което е подложено на обработка с ултразвук. Направено е сравнение между пастьоризирано и сурово, обработено и необработено с ултразвук мляко. Настоящото изследване установява, че използваните режими на обработка с ултразвук на краве и овче мляко не оказват негативен ефект върху развитието на стартерна култура за получаване на кисело мляко. Не се променят вкусовите качества на млякото, както и плътността на коаголума.
III.2. Микроорганизми и безопасност на храните

2.1. Kartalska, Y., T. Prokopov, K. Kristbergson, K. Sapundzhieva, S. Tanchev. Microorganisms in foods. Food Processing, volume 8, ISEKI Food Series: Springer (in press). (32)

Резюме: Публикацията представлява глава от книга, в която са засегнати аспекти, свързани с биологията, развитието и наличието на микроорганизми при храни с различен произход. Описани са патогенни микроорганизми и такива, които причиняват развала при пресни, замразени, пакетирани под вакуум растителни, млечни храни и морски деликатеси. Разгледани са микроорганизмите, които се развиват след прибиране на плодове от умерения, тропичен и субтропичен пояс. Описани са най-важните причинители при зеленчуците, зърнените и консервирани продукти.
2.2. Prokopov,T. Y., Kartalska, El. Dumoulin S. Tanchev. Minimally processed fruits and vegetables. Food Processing, volume 8, ISEKI Food Series: Springer (in press). (31)
Резюме: В тази глава от книга са изложени възможните рискове от наличието на микроорганизми, включително и патогенни, които се развиват при минимално обработени храни. Посочени са микроорганизмите, свързани с опаковането на храни под модифицирана атмосфера и условията на този тип съхранение, както върху микроорганизмите, предизвикващи развала, така и на тези, причинители на болести. Предлагането на пазара на такива продукти е свързано с познаване на процесите за обработване, продължителността на съхранение, на физиологичните промени, свързани с метаболитната активност на тези продукти по време на съхранение.

2.3. Карталска Й. 2012. Микробиологични замърсители при пресни зеленчуци. Монография. (34)

Резюме: В разработката е направен цялостен преглед на проблемите, които възникват в резултат от консумирането на пресни зеленчуци, замърсени с биологични опасности. Посочени са епидемиите, възникнали на различни места в света в резултат от попадане в човешкото тяло на хранителни патогени, както и най-важните индикаторни и патогенни микроорганизми. Проследени са възможностите за възникване на зараза от отглеждането на пресните зеленчуци до момента на тяхното прибиране, транспортиране, обработване и консумиране, т.е от фермата до масата. Засегнати са най-важните източници на замърсявания на полето, особено при използването на оборски тор, поливни води, както и пестициди. Моментите на прибиране на реколтата и свързаните след това манипулации и начини за измиване и опаковане продуктите, също са описани. Проведени са проучвания, свързани с използването на растителни екстракти и млечнокисели бактерии, както и начини на опаковане за увеличаване продължителността за съхранение на пресни зеленчуци. Изчислени са стойностите на фирите, по време на съхранението. Установени са оптимални срокове за съхранение и годност за консумация на листни зеленчуци.

2.4. Kuzmanova J., Y. Kartalska. 2004. European partnership for vocational training production of healthy sound byproducts. Journal of Environmental Protection and Ecology, vol.5, № 3, 710-714. (10)



Резюме: Публикацията отразява целта на този проект в областта на биотехнологиите, както и развитието на учебни програми за хора, в неравностойно положение на пазара на труда. Създаването на център за обучение и преквалификация ще ги направи по-конкурентноспособни и добре подготвени, в областта на безопасни храни и биопродукти. Получената подготовка ще разшири тяхната възможност за реализация. Изграждането на този център ще обедини усилията на университети, социални партньори и предприятия. Ще се подобри мястото и значението на малките и средни предприятия в икономиката на страната.

2.5. Кузманова, Й., В. Ванчева, А. Аладжаджиян, Й. Карталска. 2003. В XXI –ви век – с екологично чисти храни. Конференция с международно участие “Агро-еко”.Научни трудове на АУ- Пловдив, XLVIII, стр. 5-14. (14)

Резюме: В представения пленарен доклад се разглеждат основните принципи на екологичното земеделие, ролята на правителствените органи при изработването и утвърждаването на стандарти, свързани с безопасността на храните. Подробно са разгледани общите стандарти при производството на екологични храни и земеделска продукция. Направено е сравнение с предлаганите екологични храни в Европа и предпоставките за такова производство у нас. Посланието на доклада е отправено към всички, ангажирани с производството, реализацията и консумацията на такива продукти за подобряване качеството на живот при хората.

IV. Други

1.1 Карталска Й. Учебни модули. 2010.

Описани са модули, свързани с реализирането на проект подкрепа за развитието на докторантите по научно направление “селскостопански науки” и сроднинаучни специалности. Модул № 9 е в областта на безопасността на храните. Засегнати са въпроси в областта на санитарната микробиология, методи за откриване на санитарно-показателни и патогенни микроорганизми в различни компоненти от нашето ежедневие. Разгледана е и съществуващата нормативна база, регламентираща санитарния контрол. (38)

1.2. Сапунджиева Кр., Ст. Шилев, Мл. Найденов, Й. Карталска. 2010. Ръководство за упражнения по микробиология. (37)

Резюме: В издаденото учебно пособие са представени въпроси, свързани с теоретичните и практични умения за работа на студентите по микробиология. Въпросите, свързани с кръговрата на въглерода в природата, както и по-важните ферментации са подробно описани. Представени са съществуващите методи за определяне качеството на водата, съгласно приетите нормативни документи. Разгледани са процесите по време на силажиране на растителната продукция и участието на микроорганизмите. Разработени са методични единици при определяне микрофлората на мляко и млечни продукти.

1.3. Аладжаджиян, А., Й. Карталска, Н. Каканаков. Картографиране на База-данни за енергийна биомаса в Пазарджишки регион по проект RADAR. Научна конференция с международно участие „Хранителна наука, техника и технологии 2009”. Науч. Тр., т. LVІ, св.2, Пловдив 23-24.10.2009.(25)



Резюме: Изследвана е възможността за подмяна на конвенционалните горива, използвани за отопление в община Панагюрище, с горива от биомаса, което може да осигури икономия на средства, в приблизителен размер на 6 000 000 лева годишно. Използването на този тип горива за отопление е алтернатива на широко използваните твърди материали и позволява редуциране на вредните газове и емисии. Демонстрирана е възможност за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници.
Каталог: cntnr -> Proceduri
cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на проф д-р Вили харизанова
cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на доц д-р Атанаска Радева Стоева
cntnr -> Лекции Упражнения, семинари
Proceduri -> Красимира Любенова Аврамова за присъждане на образователна и научна степен "доктор" по научна специалност 04. 02. 10 „Специални отрасли /буби/”
Proceduri -> Конкурс за Професор по научната специланост 05. 01. 01. История на филосията
Proceduri -> Рецензия от проф дсн Дияна Лилова Светлева
Proceduri -> Конкурс за академична длъжност „професор" по шифър 04 04 „хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите"
Proceduri -> А в т о р е ф е р а т на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница